Решение по дело №13028/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…….01.2021 г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:   

                                                   

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

      ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

  мл.с. ИРИНА СТОЕВА

  

при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №13028 по описа за 2019  година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №113344/13.05.2019г., постановено по гр.д. №90373/2017г. по описа на СРС, 124 състав, е разпределено на основание чл.32, ал.2 от ЗС по искане на В.Й.А. против А.Й.А. ползването на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.4339.9845, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010г. на изпълнителен директор на АГКК с последно изменение със заповед №18-2362/25.03.2015г. на началник на СГКК – София, с адрес на поземления имот гр. София, район „Овча купел“, ул. „******, с площ от 707 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, със стар идентификатор 68134.4339.221 и номер по предходен план №221, квартал 88А, парцел ІV-част, при съседи: 68134.4339.2538, 68134.4339.9846, 68134.4339.9844, 68134.4339.2521, 68134.4339.9805, както следва: В.Й.А. ще ползва двете стопански постройки и северната част на имота, показана със синя щриховка на Приложение 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза, неразделна част от решението, а А.Й.А. ще ползва южната част от имота, показана с червена щриховка на Приложение 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза, неразделна част от решението. Отхвърлени са молбите на В.Й.А. и А.Й.А. за присъждане на разноски по делото.

Постъпила е жалба от В.Й.А., чрез пълномощника адв. Г.Х., срещу първоинстанционното решение в частта, с която разпределението на ползването е извършено, съобразно вариант А от заключението на вещото лице. В жалбата се излагат оплаквания, че този вариант запазва сегашното положение на имота, при което същият ползва с 19 кв.м. по-малко от половината от имота. Твърди, че така определената му за ползване част е по-малка и разпокъсана, а ответницата ползвала по-голяма част от имота и можела по-рационално да го оползотвори. Освен това в частта, разпределена за ползване от ответницата, не попадали никакви сгради. Поради това счита, че по-справедлив вариант за ползване е посоченият от вещото лице вариант Б, при който площта за ползване е равна. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което ползването на имота да бъде разпределено справедливо и за двете страни.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от насрещната страна А.Й.А., чрез адв. А.П., назначен за особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, и чрез адв. Ц.П. – пълномощник, с които жалбата се оспорва изцяло и се излагат съображения за нейната неоснователност, като е направено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание  чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Въззивният състав намира извършеното разпределение за правилно и законосъобразно, съответно на дяловете на страните в съсобствеността и по най-целесъобразния начин с оглед техните нужди, действителното фактическо положение и наличното застояване в имота. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32, ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно основание  чл. 32, ал. 2 ЗС. Производството по  чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по  чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността. В производството по реда на  чл. 32, ал. 2 ЗС съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така т. 2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че страните са съсобственици на процесния имот при равни квоти. Въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че най – подходящ вариант за разпределение на ползването на процесното дворно място между съсобствениците е предложеният вариант А от изслушаното и прието заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза. Посочения вариант е най – удачен, защото същият, както е посочил и районният съд, съответства в достатъчна степен на обема на съпритежаваните от страните права (предоставеното на страните право на ползване се различава само с 19 кв. м.), не предвижда недопустими изменения и преустройства в процесния имот и съответства на фактическото ползване към момента. Съобразно кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза при този вариант на разпределение се запазва съществуващата ограда, разделяща имота на северна и южна част, както и не се налага преместване на поставения от ответницата фургон в южната част на имота, като същевременно ищецът запазва ползването на двете стопански постройки в северната част на имота. Вторият вариант, предложен от вещото лице, не е подходящ, тъй като предвижда преустройство на имота. Следва да се отбележи също така, че в съдебно заседание пред първоинстанционния съд пълномощникът на ищеца адв. Василева е направила изявление ползването на имота да бъде разпределено съобразно реално използваните към момента части от страните по делото, а именно така, както същите са посочени във вариант А от заключението.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

В производство по разпределение на ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за допуснати от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени (в този смисъл решение № 275/30.10.2012 г. по гр. дело № 444/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС). Това разрешение следва от характера на производството по  чл. 32, ал. 2 от ЗС, защото съдебното решение ползва всички страни и в първоинстанционното производство те понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертизи се разпределят според правата в съсобствеността. При обжалване обаче отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена. Поради това, с оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 750 лв., съобразно представените от страната договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №113344/13.05.2019г., постановено по гр.д. №90373/2017г. по описа на СРС, 124 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА В.Й.А., ЕГН **********, да заплати на А.Й.А., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 750 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

 2.