Р Е Ш Е Н И Е
№…............./26.07.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19310 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М.Г.И.
и Г.И.И. срещу М.Н.Д., Д.Г.В., Н.Н.
Ал М., В.Ж.С., В. Ж. Г., З.Г.Г., М.Г.Г. и Н.Г.Г. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците М. и Г. Ив.са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № **по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-29/23.04**г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. Тополи, ул. „**“ № 46, състоящ се от кухня, трапезария, две спални, баня
с тоалетна и коридор, с площ на етажа от 103 кв.м, която жилищна сграда е разположена в имот с
идентификатор № **, по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност през периода от м. октомври 2007 г. до лятото на 2018
г., както и евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание
чл. 74, ал. 2 ЗС във вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗС за осъждане на всеки от ответниците
М.Н.Д., Д.Г.В., Н.Н. Ал М., В.Ж.С. и В. Ж. Г., да заплати солидарно на ищците
припадащата му се част от стойността на необходимите и полезни разноски за
процесния недвижим имот в общ размер на
сумата от 13 100 лв. (след допуснато
изменение на исковете чрез увеличаване на техния размер), извършени от ищците
през 2014 г. със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици,
съобразно притежаваните от всеки от тях идеални части в съсобствеността, както
следва:
- Д.Г.В. – сумата от 2183,33 лв., съответстваща на притежаваните от нея
192/1152 ид.ч. от правото на собственост върху сградата;
- М.Н.Д. – сумата от 4639,58 лв., съответстваща на притежаваните от нея
408/1152 ид.ч. от правото на собственост върху сградата;
- Н.Н. Ал М. – сумата от 2046,88 лв., съответстваща на притежаваните от нея
180/1152 ид.ч. от правото на собственост върху сградата;
- В.Ж.С. – сумата от 1091,66 лв., съответстваща на притежаваните от нея
96/1152 ид.ч. от правото на собственост върху сградата;
- Велико Ж.Г. – сумата от 1091,66 лв., съответстваща на притежаваните от
него 96/1152 ид.ч. от правото на собственост върху сградата.
По твърдения на ищците, страните
са съсобственици на жилищна сграда, състояща се от два етажа и тавански
помещения, с идентификатор № **по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-29/23.04**г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 103
кв.м, находяща се в с. Тополи, ул. „**,, № 46. Ищците твърдят, че с договор № 22/** г., сключен въз основа на заповед на председателя на ИК
на ГНС - гр. Варна № 256/07.02.** г., одобрена от председателя на ИК на ОНС на 12.02.* г., от ГНС - гр. Варна, в полза на Н. Г. Д.и съпругата
му М.Н.Д. било отстъпено правото на строеж върху 1/2 идеална част от държавен
поземлен имот, представляващ парцел № *, кв. № 28 по плана на с. Тополи, с площ на целия имот от 920 кв.м. С
договор № 23/* г., сключен въз основа на заповед
на председателя на ИК на ГНС - гр. Варна № 257/07.02.* г., одобрена от председателя на ИК на ОНС на 12.02.* г., на родителите на Н. Г. Д.- съпрузите Г. Д. Д.и Ив.Ж.Д., било отстъпено правото на строеж върху другата 1/2 идеална част от
същия държавен поземлен имот. След построяването на сградата собственици на 1/2
ид.ч. от нея в режим на СИО станали Г. Д. Д.и Ив. Ж.Д., а на другата 1/2 ид.ч. - Н. Г. Д.и М.Н.Д., също в режим на СИО.
На 21.11.*- г. Г. Д. Д.починал и бил наследен от преживялата му съпруга Ив. Ж.Д., която придобила 5/16 ид. ч. от сградата (4/16 ид.ч.
от прекратената СИО и 1/16 ид. ч. по наследство), и от трите им деца Д.Г.В., Ж. Г. Д. и Н. Г. Д., които придобили по 1/16 ид.ч. от
сградата.
На 19.12.2004 г. Н. Г. Д.починал и преживялата му съпруга М.Н.Д. придобила
в индивидуална собственост половината от съпружеското имущество (1/2 ид.ч. от
сградата) или 1/4 ид.ч. от сградата. Отделно, между наследниците на Н. Д.–
преживялата съпруга М.Д. и двете им деца Н.Н. Ал М. и г.н.Д.било разпределено
правото на собственост върху другата половина от съпружеското имущество (1/4
ид. ч. от сградата), както и притежаваната по наследство от наследодателя 1/16
ид.ч. от сградата, като всеки от наследниците придобил по 5/48 ид.ч. от
сградата. Така, след откриване на наследството на Н. Г. Д.на 19.12.2004 г., М.Н.Д.
притежава лично 17/48 ид.ч. от сградата (12/48 ид.ч. от прекратената СИО и 5/48
ид. ч. по наследство), а Н.Н. Ал М. и г.н.Д.притежавали лично по 5/48 ид.ч. от
сградата всеки от тях. Непроменени останали дяловете на Ив.Ж.Д., която
притежавала лично 15/48 ид.ч. от сградата, Д.Г.В. - 3/48 ид.ч. от сградата и Ж.Г.
Д.- 3/48 ид.ч. от сградата.
На 12.04.2005 г. Ив.Ж.Д. починала и притежаваните приживе от нея 15/48
ид.ч. от сградата се разпределили между четиримата нейни наследници - две деца
и двама внуци от починалия през 2004 г. син Н. Г. Демиров, като децата Д.Г.В. и
Ж.Г. Д.придобили по 5/48 ид.ч. от сградата, а попадащите във втори ред на
наследниците внуци Н.Н. Ал М. и г.н.Д.– по 5/96 ид.ч. от сградата. Така, след
откриване на наследството на Ив.Ж.Д. на 12.04.2005 г., Д.Г.В. притежавала лично
16/96 ид.ч. от сградата, Ж.Г. Д.- 16/96 ид.ч., Н.Н. Ал М. - 15/96 ид.ч. и г.н.Д.-
15/96 ид.ч. от сградата. Непроменен останал делът на М.Н.Д. в съсобствеността -
34/96 ид.ч. от сградата.
На 28.02.2011 г. почивал Ж.Г. Д.и притежаваните приживе лично от него 16/96
ид.ч. от сградата се разпределили между тримата негови наследници по закон –
съпругата му Йо.в.3д.и двете им деца - В.Ж.С. и В.Ж.Г., като всеки от тях
придобил по наследство 16/288 ид.ч. от сградата. Така, след откриване на
наследството на Ж.Г. Д.на 28.02.2011 г., Йо.в.3д.притежавала лично 16/288 ид.ч.
от сградата, В.Ж.С. - 16/288 ид.ч. и В.Ж.Г. - 16/288 ид.ч. от сградата.
Непроменени останали дяловете в съсобствеността на сградата на М.Н.Д. - 102/288
ид.ч., Д.Г.В. - 48/288 ид.ч., Н.Н. Ал М. - 45/288 ид.ч. и г.н.Д.- 45/288 ид.ч.
На 10.07.2014 г. починала Йо.в.3Д., като притежаваните приживе от нея 16/288 ид.ч. от сградата били наследени
от нейните две деца - В.Ж.С. и В.Ж.Г., които придобили по 16/576 ид.ч. от сградата.
В заключение, след откриване на наследството на Йо.в.3д.на 10.07.2014 г., В.Ж.С.
притежавала лично 48/576 ид.ч. от сградата и В.Ж.Г. – също 48/576 ид.ч.
Непроменени останали следните дялове: М.Н.Д. притежавала лично 204/576 ид.ч. от
сградата, Д.Г.В. - 96/576 ид.ч., Н.Н. Ал М. - 90/576 ид.ч., г.н.Д.- 90/576
ид.ч.
На 29.07.2016 г. починал г.н.Д.и притежаваните приживе лично от него 45/288
ид.ч. от сградата се разпределили между четиримата негови наследници по закон –
съпругата му З.Г.Г. и трите им деца М.Г.И., М.Г.Г. и Н.Г.Г., като всеки от тях
придобил по наследство 90/2304 ид.ч. от сградата. Така, след откриване на
наследството на г.н.Д.на 29.07.2016 г., З.Г.Г. притежавала лично 90/2304 ид.ч.
от сградата, М.Г.И. - 90/2304 ид.ч., М.Г.Г. - 90/2304 ид.ч. и Н.Г.Г. - 90/2304
ид.ч. Непроменени останали следните дялове: М.Н.Д. притежава лично 816/2304
ид.ч. от сградата, Д.Г.В. - 384/2304 ид.ч., Н.Н. Ал М. - 360/2304 ид.ч., В.Ж.С.
- 192/2304 ид.ч. и В.Ж.Г. - 192/2304 ид.ч.
След съкращаване на дробите се получавали следните дялове в съсобствеността
на процесната сграда: М.Н.Д. притежавала лично 408/1152 ид.ч., Д.Г.В. -
192/1152 ид.ч., Н.Н. Ал М. - 180/1152 ид.ч., В.Ж.С. - 96/1152 ид.ч., В.Ж.Г. -
96/1152 ид.ч., З.Г.Г. - 45/1152 ид.ч., М.Г.И. - 45/1152 ид.ч., М.Г.Г. - 45/1152
ид.ч. и Н.Г.Г. - 45/1152 ид.ч.
Ищцата М.Г.И. твърди, че през 2004 г. родителите й г.н.Д.и З.Г.Г. обитавали
втория етаж на процесната жилищна сграда, като на първия етаж живеела прабаба й
Ив.Ж., а дядо й Н. Д.и баба й М.Д. живеели в пристройка към жилищната сграда.
Излага, че със знанието и съгласието на прабаба й Ив.Ж. и дядо й Н. Д.тя и вторият
ищец Г.И. се настанили да живеят в една стая на първия етаж от къщата, а след
смъртта на Ив.Д. през м. април 2005 г. заели целия първи етаж, състоящ се от
кухня, трапезария, две спални, баня с тоалетна и коридор, като установили своето
държане върху етажа. Тогава те били допуснати да упражняват фактическата власт
върху целия първи етаж, като междувременно всички останали наследници на Ив.Д.
и г.Д.били напълно дезинтересирани от имота. На 06.10.2007 г. ищците сключили
граждански брак и тъй като обитаваният от тях етаж не бил в добро състояние,
решили да извършват със свои средства основен ремонт, за което били посъветвани
и от М.Н.Д.. Последната ги уверила, че никой от останалите наследници не се
интересувал от имота и те били известени, че същият ще остане за ищцата М.И..
От този момент през м. октомври 2007 г. фактическата власт върху имота било
упражнявано от ищците с намерение за своене, която промяна в намерението им
била манифестирана пред останалите съсобственици предимно чрез фактически
действия, вкл. извършването на ремонт на етажа, плащане на данъците за имота,
както и чрез конкретни изявления.
Поради липса на финансови средства, първоначално ищците извършили само
неотложни поправки, целящи запазването на имота, като в средата на м. януари
2014 г. със знанието и непротивопоставянето на всички наследници започнали
извършването на основен ремонт на първия етаж от къщата, който бил осъществен
изцяло със средства на ищците. Така в началото на 2014 г. в имота били
извършени следните ремонтни работи на обща стойност от 12 130 лв., а именно:
1.) смяна на дограмата на целия етаж (3000 лв.), 2.) изграждане на
баня/тоалет (общо 2802,28 лв.), в
това число: полагане върху стените и тавана на топлоизолация (500 лв.),
поставяне на фаянсови плочки на стените (500 лв.) и теракотени плочки на пода
(83,27 лв.), закупени 10 чувала лепило за плочки (50 лв.) и 4 пакета фугираща
смес (24 лв.), монтиране на керамичен моноблок (250 лв.), керамичен умивалник
(45 лв.), два броя стенни смесители - за умивалника и за душа (90 лв.),
инсталиране на електрически бойлер (210 лв.), поставена алуминиева врата за
баня (200 лв.) и заплатено възнаграждение за труд (600 лв.), както и изграждане
на водопроводна система и канализация в банята (250 лв. с включен труд и
материали); 3.) покриване на пода на кухнята, трапезарията и коридора с
циментов замазка (общо 620 лв., от
които 320 лв. за материали и 300 лв. за труд), 4.) ремонт на стените и тавана
на кухнята, трапезарията и коридора с полагане на стъклена вата, гипсокартон и
гипсова шпакловка (общо 3790,90 лв.,
от които 1290,90 лв. за материали и 2500 лв. за труд); 5.) полагане на
гранитогрес на пода в кухнята и коридора (общо 540 лв., от които 220 лв. за материали и 320 лв. за труд); 6.)
полагане на ламиниран паркет в трапезарията (общо 371,83 лв., от които 271,83 лв. за материали и 100 лв. за труд);
7.) монтиране на кухня (общо 595 лв.),
8.) боядисване на стените и тавана на всички жилищни помещения и на тавана на
банята с латекс (общо 410 лв., от
които 200 лв. за материали и 210 лв. за труд). Извършените ремонтни работи били
необходими за запазването на имота и използването му по предназначение и
увеличавали значително неговата стойност.
След ремонта домът на ищците бил посещаван от почти всички ответници, които
знаели, че имотът е на М. и Г. Ив.и не се интересували от вложените средства за
ремонт на етажа. Единствено с ответницата Н.Н. Ал М., която от 1989 г. била
трайно установена да живее в Й., ищците не поддържали връзка в продължение на години, но след завръщането
й в Република България през 2014 г. ищците демонстрирали явно и пред нея, че
владеят имота като изключителни негови собственици.
Ищците поддържат, че от 2005 г. до предявяването на
иска упражняват фактическата власт върху целия първи етаж от сградата,
първоначално като държатели, а от есента на 2007 г., когато получили съвет и
съгласие от М.Н. Демирева да извършат основен ремонт на етажа, за да живеят в
него като семейство, като владелци, с намерение за своене.
Сочат, че тази промяна в намерението им била манифестирана пред останалите
съсобственици предимно чрез фактически действия, вкл. извършването на ремонт на
етажа, плащане на данъците за имота, както и чрез конкретни изявления.
Твърдят, че през лятото на 2018 г. за първи път ответниците Д.В. и Н. Ал М.
заявили желание ищците да напуснат имота под предлог, че притежавали по -
голяма ид. част от него. Считат, че искането им е неоснователно, доколкото
ищците са придобили правото на собственост в режим на СИО върху процесния първи
етаж от жилищната сграда с идентификатор № **(представляващ реална част от
сградата, въпреки заснемането му като самостоятелен обект) по силата на
придобивна давност върху етажа за периода от м. октомври 2007 г. до лятото на
2018 г., изтекла по време на брака им.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното
искане по същество: да бъде признато за установено
спрямо ответниците, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на първи етаж от процесната жилищна сграда по силата на изтекла в тяхна
полза придобивна давност през периода от м. октомври 2007 г. до лятото на 2018
г.
В условията на евентуалност – в случай че бъдат отхвърлени
предявените искове за собственост, молят ответниците да бъдат осъдени да им
заплатят увеличената стойност на имота в резултат от подобренията, извършени
със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, съобразно
участието им в съсобствеността, или общо 12 130 лв., както следва: Д.Г.В. –
2021,67 лв., съответстващи на 192/1152 ид.ч. от сградата; М.Н.Д. – 4296,04 лв.,
съответстващи на 408/1152 ид.ч. от сградата; Н.Н. Ал М. – 1895,31 лв.,
съответстващи на 180/1152 ид.ч. от сградата; В.Ж.С. – 1010,83 лв.,
съответстващи на 96/1152 ид.ч. от сградата; Велико Ж.Г. – 1010,83 лв.,
съответстващи на 96/1152 ид.ч. от сградата.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д.В., Н. Ал М. и В.С.
са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове за
собственост като неоснователни. Поддържат, че по никакъв начин не са давали
съгласие техните идеални части от процесния съсобствен имот да бъдат владени от
ищците и последните не са манифестирали пред тях намерението си да владеят
същите, респективно ищците са били държатели на тези идеални части и не са
могли да придобият правото на собственост върху тях на соченото основание
(давностно владение). Оспорват основателността и на предявените в условията на
евентуалност искове, като поддържат, че подобренията са извършени без знанието
и съгласието на ответниците. Твърдят също, че посочените в исковата молба
идеални части не отговарят на действителната квота на страните в
съсобствеността.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М.Г.Г., З.Г.Г. и Н.Г.Г.
са депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които
всеки от посочените ответници признава изцяло наведените от ищците фактически
твърдения и моли за уважаване на предявените искове за собственост.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М.Н.Д. и В. Ж. Г. не са депозирали отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание
ищците, чрез процесуалния им представител адв. К.М., поддържат исковата молба и
предприемат изменение на предявените евентуални облигационни искове чрез
увеличаване на техния размер (л. 202). Претендират разноски по делото, за които
представят списък по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излагат становище
за основателност на предявените искове, съобразно събрания доказателствен
материал.
Ответниците Д.В., Н. Ал М. и В.С.,
чрез общия им процесуален представител адв. С.Д., впоследствие адв. Т.З.,
поддържат отговора. Правят и възражение за прекомерност на претендираното от
ищците адвокатско възнаграждение. В депозирана писмена защита излагат правни
съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържат, че процесният
първи етаж от къщата не представлява самостоятелен обект и не може да бъде
придобит по давност. Възразяват още, че с извършения от ищците ремонт на
практика се променя функционалното предназначение на етажа от избен в жилищен,
за което вътрешно преустройство няма строително разрешение, респ.
строителството е незаконно. По евентуалните облигационни искове поддържат, че
ремонтът е извършен без знанието и съгласието им, както и че незаконните СМР подлажат
на премахване, съответно не следва да се третират като подобрения. Отделно
ответницата Н. Ал М. оспорва посочената в исковата молба нейна квота в
съсобствеността с твърдения, че притежава 64/1152 ид.ч., а не 180/1152 ид.ч. По
тези съображения оспорва и размера на предявения срещу нея облигационен иск.
Ответниците М.Г.Г., З.Г.Г., Н.Г.Г., М.Н.Д. и В. Ж. Г. не
се явяват лично в открито съдебно заседание и не изпращат представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения
договор № 22 от * г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя (л. 8) се
изяснява, че въз основа на заповед на председателя на ИК на ГНС-Варна № 256 от
07.02.* г., одобрена от
председателя на ИК на ОНС на 12.02.* г., в полза на Н. Г. Д.и М.Н.Д. е отстъпено
право на строеж върху ½ ид.ч. от парцел № *, кв. 28, находящ се в
с. Тополи, целия с площ 920 кв.м.
Видно от приложения
договор № 23 от * г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя (л. 9), върху
останалата ½ ид.ч. от същия парцел е отстъпено право на строеж в полза
на г.Д.Д.и Ив.Ж.Д. въз основа на заповед на председателя на ИК на ГНС-Варна №
257 от 07.02.* г., одобрена от
председателя на ИК на ОНС на 12.02.* г.
Не е спорно, а се
установява и от приложените строителни книжа (л. 243-250) и скица (л. 10), че
въз основа на тези строителни разрешения в имота е изградена еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м на два етажа, представляваща
сграда с идентификатор № **по действаща КК.
От приобщените
удостоверения за наследници (л. 11-18) се установява следното наследствено
правоприемство:
г.Д.Д.е починал на
21.11.1990 г. и е оставил за законни наследници преживяла съпруга Ив.Ж.Д. и три
деца – Д.Г.В., Н. Г. Д.и Ж.Г. Д.
Н. Г. Д.е починал на
19.12.2004 г. и е наследен от съпругата М.Н.Д. и двете им деца Н.Н. Ал М. и г.н.Д.(тъй
като третото дете Ив.Н.Г. е починала преди баща си през 1998 г. и не е оставила
свои низходящи).
Ив.Ж.Д. е починала на
12.04.2005 г. и е оставила за законни наследници две деца Д.Г.В. и Ж.Г. Д.и
внуци Н.Н. Ал М. и г.н.Д.- деца на сина й Н. Г. Д., починал преди нея
през 2004 г.
Ж.Г. Д.е починал на
28.02.2011 г. и наследен от двете му деца В.Ж.С. и В.Ж.Г. и преживяла съпруга Йо.в.Д., като последната е
починала на 10.07.2014 г. и наследена от същите две деца.
г.н.Д.е починал на
29.07.2016 г. и оставил четирима наследници - преживяла съпруга З.Г.Г. и три
дъщери М.Г.И., М.Г.Г. и Недежда Г.Г..
Видно от приложеното
удостоверение № 28/06.10.2007 г., издадено в гр. Вършец, обл. Монтана (л. 147),
ищцата М.Г.И. е сключила граждански брак с втория ищец Г.И.И. на 06.10.2007 г.
Представена от ищците
е и приходна квитанция от 10.09.2018 г. за заплатени данъци върху недвижим имот
(земя и сграда в с. Тополи, ул. „**“ № 26) и такса битови отпадъци за периода
2013 г. – 2018 г. Видно от квитанцията, данъчната партида за имота е разкрита
на името на Ив.Ж.Д. (л. 148).
Приобщено е и
удостоверение от 29.07.2020 г., издадено от ГД „Гранична полиция“ при МВР (л.
184), според което в автоматизираната информационна система „Граничен контрол“
в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. няма запис на данни за преминаване
на лицето Н.Н. Ал М. през ГКПП на Република България.
За установяване
извършените подобрения в имота и тяхната стойност е допуснато провеждането на
съдебно-техническа и оценителна експертиза. От приетото и неоспорено от
страните експертно заключение (л. 186 и сл.) се установява, че първият етаж на
процесната жилищна сграда е разположен на ниво терен с вход от вътрешно
стълбище на сградата и има следното функционално разпределение: входно
антре/коридор, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални и общо помещение
баня-тоалет. При извършен оглед на място вещото лице е установило следните
налични строително-монтажни работи на
етажа от къщата, а именно: 1.) налична ПВЦ прозоречна дограма със стъклопакет
във всички помещения със следните размери: дневна - 150/135 - 2 бр., кухня -
100/135 - 1 бр., спалня 1 -290/135 - 1 бр., спалня 2 - 290/135 - 1 бр.,
баня-тоалет- 80/50- 1 бр.; 2.) вид и състояние на баня-тоалет: стени -
облицовка с фаянсови плочки сини и бели на височина от пода 2.12 м. и мазилка с
боя латекс с височина 0.30 м. до тавана; таван - гопсокартон с боя латекс; под
- теракотни плочки сини; санитарен фаянс - моноблок и мивка; батерия на мивка и
душ батерия; ел. бойлер ЕЛДОМ; врата алуминиева с размер 70/200 см; 3.) вид и
състояние на кухня: под - гранитогрес; стени - гипсокартон с боя латекс; таван
- гипсокартон с боя латекс; монтирани долни и горни кухненски шкафове с мивка;
4.) вид и състояние на дневна-трапезария: под - ламиниран паркет; стени и таван
- гипсокартон с боя латекс; 5.) вид и състояние на входно антре/коридор: под -
гранитогрес; стени и таван - гипсокартон с боя латекс. Според заключението извършените строително-монтажни работи и преустройства са били необходими за осигуряване функционално
ползване на етажа и покриване на нормативните изисквания за жилище, тъй като по одобрен архитектурен проект на това
ниво е бил предвиден избен етаж със складови помещения, а не жилищни. Според
вещото лице разпределението на етажа по проект отговаря като помещения на
изпълнения строеж, като
при ремонта помещението
склад е преустроено в кухня, като е бил преграден отворът
към коридора, а пералното помещение е преустроено в санитарно - баня-тоалет. Съгласно заключението
изпълнената подова
замазка е стандартна строителна дейност съгласно строителните правила за
надеждна основа на положеното ново подово покритие (гранитогрес, теракот и
ламинат), евентуалната необходимост от изкърпване или нова мазилка по стени и
тавани е заменена със сухо строителство – гипсокартон, закрепен на метална
конструкция с положена изолация между зида и картона, която заедно с
подменената дървена дограма с ПВЦ със стъклопакет осигуряват енергийна
ефективност на жилището. При тези констатации и предвид възрастта на сградата и ползваните материали и строителни
технологии по времето на строителството й през *-* г., експертът заключва, че извършването на посочените строително-монтажни
работи е било наложително с цел функционалното ползване на етажа с
предназначение за жилище. Вещото лице определя стойността на разходите за
ремонта, изчислени към момента на извършването на ремонтните дейности в
началото на 2014 г., в общ размер на 9 915,07 лв., включващ стойността на
необходимия труд и материали, формиран като сбор от следните суми:
- 2594,65
лв. за ремонт на баня-тоалет, вкл. изграждане на вътрешна ВиК инсталация (240
лв.), топлоизолация по стени и таван (772,59 лв.), полагане на фаянс по стени
(644,69 лв.), полагане на теракот по пода с изравнителна замазка 2 см (132,66
лв.), доставка и монтаж на моноблок (203,69 лв.), мивка (64,26 лв.), смесителна
батерия мивка (49,76 лв.) и душ батерия (83,97 лв.), доставка и монтаж на
ел.бойлер (244,03 лв.), доставка и монтаж на алуминиева врата (159 лв.);
- 1641,20
лв. за подмяна на дървена дограма с ПВЦ;
- 644,24 лв.
за изграждане на армирана циментова замазка 2х4 см на пода в кухня, дневна,
коридор;
- 3197,12
лв. за полагане на гипсокартон по стени и тавани в кухня, дневна и коридор,
вкл. облицовка с гипсокартон на метална конструкция таван и стени,
топлоизолация таван и гипсова шпакловка таван и стени;
- 415,38 лв.
за полагане на настилка гранитогрес на пода в кухнята и коридора;
- 295,30 лв.
за полагане на настилка ламелен паркет на пода в дневната;
- 570 лв. за
доставка и монтаж на кухненски шкафове с шкаф мивка, както и
- 557,19 лв.
за боядисване с латекс (двукратно) на стените и таваните в дневна, кухня,
коридор и баня.
След
определяне цената на имота без подобренията и тази след извършването им, вещото лице заключва, че
строително-монтажните работи увеличават стойността на процесния жилищен етаж
със сумата от 13 100 лв., изчислена към датата на заключението.
Събрани са и
гласни доказателствени средства по делото чрез обяснения на ответницата Н.Н. Ал
М. и свидетелски показания на ангажирани от ищците четирима свидетели,
допуснати до разпит за установяване упражняването на фактическата власт върху
процесния имот и намерението за това, както и извършването на подобрения в него.
С
обясненията по реда на чл. 176 ГПК (л. 199) ответницата Н. Ал М. признава, че в
периода 1989 г. – 2014 г. е била извън Република България и е пребивава
постоянно на територията на Република Йемен, че 2015 г. се е преместила в Република
Джибути и на 02.06.2016 г. се е
завърнала в България. Същата отрича да не е имала контакт с роднините си
през този период. Признава, че е поддържала връзка най-често с майка си (отв. М.Н.Д.), като през
2015 г. тя й споделила, че ищцата е направила подобрения в къщата и живее там,
вкл. й изпратила снимки, като й заявила, че „ще се оправят“, като се прибере.
При разпита
на св. Г. Ат. (л. 224) –
без дела и родство със страните, приятелка на ищцата от детството, същата разказва,
че къщата в с. Т.е на дядото на ищцата М. по бащина линия – дядо Н., като след
смъртта му през 2004 г., когато още неговата майка баба Ив.била жива, М. и
съпругът й се нанесли на първия етаж от къщата и обитавали едната спалня, а в
другата живеела баба Ив. Описва етажа от къщата, състоящ се от хол с всекидневна
и кухня, две спални с голям коридор и баня и тоалетна. Разказва, че след
смъртта на баба Ив.през 2005 г. ищците заели целия етаж от къщата, като при тях
живеела и бабата на М. – баба М. (М.), съпруга
на дядо Н., за която ищците се грижели. Знае, че етажът бил даден на ищците от
тази баба М., за да живеят там. Разказва, че тогава етажът бил в лошо състояние
(в („някакъв цимент с килимчета постлан“)
и ищците започнали да го ремонтират, но не им достигали средства, понеже
междувременно издържали и баба М., поради което правили дребни поправки всяка
година. Твърди, че големият ремонт бил извършен от ищците през 2014 г., когато ремонтирали
пода, сложили гипсокартон, дограми, циментова замазка, ламинат във всички стаи,
изкъртили всичко в кухнята, сложили нова кухня, нови електроуреди. Свидетелката
споделя, че другите роднини знаели за ремонта, вкл. В. и дъщеря й Д. често
посещавали къщата, Д. също ходила на гости, всички се събирали заедно на
празници, но роднините се държали като гости и никой от тях не е казвал нищо по
повод извършения ремонт, освен че му харесва. За Н. помни, че е заминала за
арабските държавни, още когато свидетелката била дете, и никой от роднините не
знаел нищо за нея. Споделя още, че била останала с впечатление, че етажът е
прехвърлен на М. от баба й М. срещу задължение за гледане, понеже бабата често
казвала, че го е дала на внучка си, че иска младото семейство да си го направи
хубаво, уютно, да отглежда там децата си, да са всички заедно.
Разпитан е и
св. Б. Д. (л. 225) -
без родство и дела със страните, приятел на ищеца Г.И.. Същият разказва, че бил
треньор на картинг-писта в гр. Варна и Г. приел работа там от него през 2004
г., като впоследствие през 2004 – 2005 г. се запознал със съпругата му М.,
когато ходил на гости в къщата им в с. Тополи. Разказва, че тогава ищците
живели в една стая на първия етаж от къщата, който не бил на съвременно ниво - подът бил разбит, дограмата стара,
дървена. Спомня си, че тогава имало
някаква баба, която също живеела на етажа. Твърди, че след сватбата им през
2007 г. ищците се настанили на целия етаж и направили ремонт някъде през 2017
г., когато сменили дограмата, направили нова кухня, нов водопровод и баня,
сложили нови мебели. Свидетелят разказва, че помагал на Г. за ремонта на
водопровода и ел.инсталацията, а негови ученици помагали за мебелите, направили
кухнята, дограмата, сложили ламинат, оправили банята и тоалетната. Твърди, че
ремонтите плащал Г.. Спомня си, че по време на ремонтните дейности в къщата
идвали някакви роднини, които се радвали на обновяването, но говорели, че това
се прави за ищците, а не за някой друг. Бащата на М. също казвал, че етажът е
техен (на ищците). Знае, че имало и някакви роднини в чужбина, но
останалите нямали връзка с тях.
От свидетелските показания на св. Хр. И. (брат на ищеца) се установява, че ищците М. била ученичка
в гр. Вършец, там се запознала с Г. и през 2004 г. се преместили да живеят
заедно в къща в с. Тополи, която била наследствена на бащата на М.. През 2007
г. М. и Г. сключили брак и тогава бабата на М., баба М., им казала, че може да
живеят в къщата, да се чувстват като у дома, че етажът остава за тях и може да
започнат да го ремонтират. Това го казала на семейно събиране, на което
присъствали родителите на двамата на ищци и В., лелята на М.. На други семейни
събирания в присъствие на Д. и В. също ставало въпрос, че този етаж от къщата
остава за младото семейство, както и че може да го ремонтират. Свидетелят
разказва още, че етажът от къщата не бил в добро състояние, когато ищците били
допуснати да живеят там през 2007 г., вкл. настилките били килими, сложени на
земята, имало скъсани на места стари тапети, поради което те първоначално започнали
да правят освежителни ремонти, а в началното на 2014 г., когато очаквали
второто си дете, направили и голям, основен ремонт с техни средства. Твърди, че
ремонтът струвал над 10 000 лв. и продължил ок.2-3 месеца, през които бил
излят бетон на пода, отгоре сложен ламинат, плочки, на стените и таваните бил
сложен гипсокартон била направена и вътрешна баня-тоалет, вкл. прекарани ВиК
тръби, каквито нямало преди, подменена била и дограмата. Разказва, че той е
строител и лично участвал в ремонта, като взели участие още един негов познат,
други майстори и приятели на брат му от Варна. Споделя, че по време на ремонта
идвали в къщата роднините на М., вкл. Д., В., В., и казвали: „Много добре правите, да не оставим къщата да
се руши. Много добре става“. В. също казвала, че това си е техният дом и добре го ремонтират. Сходни
коментари имало и от баба М., която живеела при тях на етажа. Свидетелят
твърди, че живее в гр. Враца, но посещава често брат си в с. Тополи, няколко
пъти в годината. Познава Ив.и Н., баба и дядо на М. по бащина линия. Разказва,
че баба Ив.живеела при тях на етажа в къщата, а дядо Н. – в съседна постройка.
Не е чувал никой от роднините да има претенции към този имот, като до 2018 г. и
той самият нямал никакви съмнения, че етажът от къщата е на М. и Г.. Свидетелят
разказва, че къщата е на два етажа с таван и без избени помещения, като обитаваният
от ищците първи етаж се състои от всекидневна, две спални и санитарно
помещение, на втория етаж живеят майката на ищцата З. и сестра й Н. заедно с
детето на последната, а таванът е необитаем. В двора имало и друга постройка,
която също била обитаема. Там живеела Н. от 2017 г., когато се върнала от
чужбина. Свидетелят твърди, че и към 2007 г. първият етаж от къщата бил
пригоден за живеене, но нямал функциониращо вътрешно санитарно помещение, а
ползвали външна баня и тоалетна.
Разпитан е и воденият от ищците свидетел Д. Ал. (л. 262), без дела и родство със страните, приятел на ищеца от гр. Враца.
Същият споделя, че е посещавал ок. десетина пъти семейното жилище на М. и Г. ***,
което те обитавали от 2005 -2006 г. За пръв път им гостувал през 2007 г., преди
ищците да сключат брак, като тогава те живеели в една стая на първия етаж от
къщата и с тях на същия етаж живеела баба М.. Последната се радвала, че младото
семейство живее там, казвала, че заедно си помагат, както и че етажът ще остане
за младите, че те ще се грижат за него. По впечатления на свидетеля ищците
ползвали етажа като собствен, внесли уют в дома и започнали да правят
подобрения. Първоначално ремонтите били козметични, освежителни, а през
2013-2014 г. направили по-голям ремонт, който продължил 2-3 месеца. Тогава бил
излят бетон, сменена дограма, сложени плочки, ламинат в стаите, направен бил и
отделен санитарен възел, който преди това бил външен. Свидетелят също взел
участие в ремонтните дейности, като останал в къщата за един ден, в който помагал
при слагането на плочките и ремонта на банята заедно с брата на ищеца Хр.. Описва къщата на два етажа с таванско помещение,
първият състоящ се от две спални, коридор, всекидневна с кухня и баня с
тоалетна. На втория етаж знае, че живее една от сестрите на ищцата и тяхната
майка З. още от 2007 г. Твърди, че в дворното място има и пристройка, където е
виждал баба М.. Чувал е, че отскоро там живее и Н..
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане е
главен положителен установителен иск за собственост на първи етаж от
еднофамилна жилищна сграда, евентуално съединен с облигационен иск за
стойността на извършените подобрения в имота.
По главния иск за собственост:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, правен интерес от установителен
иск за собственост или друго вещно право е налице, когато конкретното засягане
на правната
сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото
със сила на пресъдено нещо, вкл. когато страните спорят за пространствените
предели на правото на собственост или съсобствениците спорят за обема на
притежаваните права върху общата вещ.
От друга страна, според
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС, за да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото право, е необходимо
потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност – предявяване на иск или възражение (при наличие на спор
за собственост) или снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Целта на това позоваване е легитимирането на придобитото вещно право,
с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури
по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици, изразяващи се в придобиване на вещното право, се зачитат от момента
на изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия
състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
В случая ищците упражняват
фактическата власт върху първия етаж от сградата и твърдят да са придобили
етажа по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което и при
наличието на спор с останалите съсобственици относно собствеността на този
етаж, имат правен интерес от предявения вещен установителен иск, чрез който да се позоват на осъщественото оригинерно придобивно основание и
така да защитят материалноправните последици на давността, респ. да се
легитимират надлежно като единствени титуляри на спорното вещно право. Налице
са и останалите процесуални предпоставки на възникване и надлежно упражняване
на правото на иск, поради което производството е допустимо.
За успешното провеждане на иска ищците следва да докажат, при условията на
пълно и главно доказване, че са придобили собствеността върху първия етаж от
жилищната сграда на заявеното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, тоест
че в заявения период от 2007 г. до 2018 г., изтекъл по време на брака им, те са
упражнявали трайно, несъмнено, спокойно и явно фактическата власт върху имота,
както и че са манифестирали спрямо останалите съсобственици намерението си за
своене на техните идеални части от правото на собственост.
Неоснователни са възраженията на част от ответниците, че този придобивен
способ е неприложим, тъй като процесният етаж от къща не е самостоятелен обект.
Последното обстоятелство не изключва възможността за придобиване на права върху
сградата, като в подобен случай на упражнено владение в рамките на
законоустановения давностен срок владелецът става собственик на идеална част от
тази сграда, съответстваща на владяната реална част (така – решение № 77 от 18.06.2018 г. по гр.д. № 3229/2017 г. на ВКС, II ГО, решение № 532 от 25.05.2011
г. по гр.д. № 532/2010 г. на ВКС, I ГО и др.).
В разглежданата
хипотеза обаче не е доказано владението
на ищците върху целия първи етаж от къщата, като аргументите за това са
следните:
Процесната
еднофамилна жилищна сграда е построена от наследодателите на ищцата и
ответниците въз основа на отстъпеното им през 1976 г. право на строеж върху
държавна земя – парцел
№ *, кв. 28, находящ се в
с. Тополи, целия с площ 920 кв.м. Така след построяването на сградата и на основание
чл. 63 ЗС съпрузите г.Д.Д.и Ив.Ж.Д. са станали собственици в режим
на СИО на ½ ид.ч. от сградата, съответстваща на учреденото им право на
строеж върху ½ ид.ч. от парцела, а останалата ½ ид.ч. е станала
собственост на техния син Н. Г. Д.и съпругата му М.Н.Д., също в режим на СИО,
съобразно тяхното право на строеж върху ½ ид.ч. от парцела.
От обсъдените по-горе
удостоверения за наследници се доказва, че г.Д.Д.е починал през 1990 г., при
което СИО върху притежаваната приживе от него и съпругата му Ив.Ж.Д.
½ ид.ч. от къщата е прекратена при равни дялове на съпрузите, на
основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от СК от 1985 г.(отм.), съответно ¼
ид.ч. е станала лична собственост на преживялата съпруга, а останалата ¼
ид.ч. е включена в наследството на починалия и придобита от наследниците му –
съпругата Ив.Д. и три деца - Д.Г.В., Н. Г. Д.и Ж.Г. Д., при равни части за
всеки от тях (по 1/16 ид.ч.) – арг. от чл. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Така
съпругата Ив.Ж.Д. е придобила общо 5/16 ид.ч. от къщата (1/4 ид.ч. от
прекратената СИО и 1/16 ид.ч. по наследство от съпруга й), а всяко от децата –
по 1/16 ид.ч.
Н. Г. Д., който приживе е
притежавал ½ ид.ч. от къщата в режим на СИО със съпругата му М.Н.Д. и
още 1/16 ид.ч. по наследство от баща му г.Д.Д., е починал през 2004
г. и е наследен от съпругата М.Н.Д. и двете им деца Н.Н. Ал М. и г.н.Д.(тъй
като третото дете Ив.Н.Г. е починала преди баща си през 1998 г. и не е оставила
свои низходящи). Така съпругата М.Н.Д. е придобила общо 17/48 ид.ч. от къщата (1/4
ид.ч. от прекратената СИО, 1/12 ид.ч. по наследство от собствената на съпруга и
част от СИО и 1/48 ид.ч. от наследствените на съпруга й 1/16 ид.ч.), а всяко от
децата Н.Н. Ал М. и г.н.Д.– по 5/48 ид.ч., на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27
от СК от 1985 г.(отм.) и чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.
Ив.Ж.Д. е починала през
2005 г. и притежаваните приживе от нея 5/16 ид.ч. са наследени от двете й деца Д.Г.В.
и Ж.Г. Д.и внуци Н.Н. Ал М. и г.н.Д.(деца на сина й Н. Г. Д., починал преди нея
през 2004 г.), последните явяващи се наследници по право на заместване, на
основание чл. 10, ал. 1 ЗН.
Доколкото според чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части
и съгласно чл. 10, ал. 3 ЗН заместването става по коляно, в случая децата Д.Г.В. и Ж.Г. Д.са
придобили по равни 5/48 ид.ч., а внуците – общо 5/48 ид.ч., равняващи се на дела
на замествания, тоест по 5/96 ид.ч. всеки от тях.
Ж.Г. Д.е починал през 2011
г. и притежаваните приживе от него общо 8/48 ид.ч. (1/16 ид.ч. по наследство от
баща му г.Д.Д.и 5/48 ид.ч. по наследство от майка му Ив.Ж.Д.) са придобити от
двете му деца В.Ж.С. и В.Ж.Г. и преживяла съпруга Йо.в3Д., като последната
починала през 2014 г. и наследена от същите деца. Така на основание чл. 5, ал.
1 ЗН В.Ж.С. и В.Ж.Г. са придобили по наследство от двамата им родители по 8/96
ид.ч. от къщата.
г.н.Д.е починал през 2016
г. и притежаваните от него общо 15/96 ид.ч. (5/48 ид.ч. по наследство от баща
му Н. Г. Д.и 5/96 ид.ч. по наследство от баба му Ив.Ж.Д.) са наследени при
равни части от четирима наследници - преживяла съпруга З.Г.Г. и три дъщери М.Г.И.,
М.Г.Г. и Н. Г.Г., при което всеки
от наследниците е придобил по ¼ от наследството, тоест по 15/384 ид.ч.
от къщата, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
От гореизложеното
следва, че страните по делото са станали съсобственици на процесната жилищна сграда
при следните квоти:
- 15/384 ид.ч. за
ищцата М.Г.И., придобити по наследство от баща й г.н.Демиров;
- по 15/384 ид.ч.
за всяка от ответниците З.Г.Г. (майка на ищцата), М.Г.Г. и Н. Г.Г. (сестри на ищцата),
придобити по наследство от г.н.Д.- съпруг на първата и баща на последните две;
- 17/48 ид.ч. или 136/384 ид.ч. за
ответницата М.Н.Д., от които 1/4 ид.ч. са придобити от прекратената СИО върху
½ ид.ч. от къщата и 5/48 ид.ч. по наследство от съпруга й Н. Г.
Демиров;
- 8/48 ид.ч. или 64/384
ид.ч. за ответницата Д.Г.В., от които 1/16 ид.ч. са придобити по
наследство от баща й г.Д.Д.и 5/48 ид.ч. по наследство от майка й Ив.Ж.Д.;
- 15/96 ид.ч. или 60/384
ид.ч. за ответницата Н.Н. Ал М., от които 5/48 ид.ч. са придобити по
наследство от баща й Н. Г. Д.и 5/96 ид.ч. по наследство от баба й Ив.Ж.Д., и
- по 8/96 ид.ч. или по
32/384 ид.ч. за всеки от ответниците В.Ж.С. и В.Ж.Г., придобити по
наследство от двамата им родители Ж.Г. Д.и Йо.в.Д.
Не е спорно, а се
установява и от всички свидетелски показания по делото, които съдът кредитира
напълно като последователни, непротиворечиви и съответни на останалия материал,
че през 2004 г. ищците М. и Г. Ив.се нанесли да живеят в една стая на първия
етаж от къщата, като другата стая на същия етаж била обитавана от прабабата на
ищцата Ив.Ж.Д.. От свидетелските показания се изяснява още, че след смъртта на Ив.Д.
през 2005 г. ищците са останали да живеят в къщата, като вече обитавали етажа
заедно с бабата на ищцата М.Н.Д., чийто съпруг Н. Г. Д.(син на Ив.Д.) също
починал в края на 2004 г., респ. ищците приели да се грижат за нея и да й
помагат. Доказано от гласните доказателствени средства е още, че след сключването
на брак между ищците през 2007 г. М.Д. ги допуснала да обитават целия първи
етаж от къщата, вкл. да направят ремонт там, и от тогава фактическата власт
върху целия етаж се упражнява от тях.
С оглед възникналата
по силата на наследственото правоприемство съсобственост между страните, така
придобитата от ищцата М.Г.И. фактическа власт върху имота през 2007 г. следва
да бъде квалифицирана като владение на собствените й 15/384 ид.ч. от процесната
сграда и държане на останалите идеални части, притежавани от другите наследници
(ответниците). В държане се изразява фактическата власт и на втория ищец Г.Г..
Така направеният извод
не се опровергава от обстоятелството, че М.Д. е допуснала семейството на ищците
да живее на целия етаж, доколкото тя е притежавала само идеални части от
сградата, а не е била едноличен неин собственик. Няма данни също така
ползването на етажите от къщата да е било фактически разпределено по общо
съгласие на всички съсобственици, респ. за М.Д. да е бил отреден първият етаж. Отделно
тя не е напуснала къщата, а е останала да живее там, наред с ищците, които са
се грижели за нея, поради което е и житейски логично тя да им позволи да
обитават целия етаж, който не е бил зает от останалите съсобственици, вкл. да не
се противопоставя етажът да бъде ремонтиран, както и да изразява външно
радостта си от това, че младото семейство ще остане в наследствената къща и ще
отглежда там децата си. В този смисъл са и показанията на св. Г. Ат., св. Хр. И. и св. Д. Ал.. Именно защото не са имали собствен анимус да държат целия етаж за себе си,
ищците са имали необходимост да бъдат допуснати до държането на имота от един
от останалите сънаследници, като това фактическо допускане не представлява
правно основание, годно да ги направи собственици.
Съобразно дадените указания в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г., ОСГК
на ВКС в хипотеза, при която фактическата власт върху цялата вещ се упражнява
само от един от съсобствениците, презумпцията за своене по чл. 69 ЗС се счита
оборена. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът следва да превърне държането им във владение, като
предприеме конкретни едностранни действия от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите съсобственици,
респ. да демонстрира собственото си намерение за своене. Завладяването частите
на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред останалите
съсобственици и да се сведе до знанието им, освен ако това е обективно
невъзможно. В съдебната практика се приема, че действията, с които
съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе
си, може да са различни, като преценката е за всеки отделен случай. Намерението
на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически
запълват съдържанието на правомощията на собственика (в този смисъл – т. 2 от
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, решение
№ 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на
ВКС, І ГО, решение № 6 от 22.01.2010 г. по
гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, ІІ ГО,
решение № 145/14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/ 2010 г. на І ГО и др.).
В разглеждания казус ищците твърдят да са демонстрирали промяната в
намерението си през 2007 г. чрез едноличното обитаване на първия етаж от
процесната сграда, изявленията им пред останалите съсобственици, извършените
ремонти на етажа, както и чрез плащането на данъците за имота. Настоящият
съдебен състав намира, че тези действия и събраните в тяхна подкрепа
доказателства не са достатъчни, за да се направи положителен извод за своенето
на чуждите идеални части.
На първо място, ползването на имота от един от сънаследниците, каквато в случая
се явява ищцата М.И., не означава, че тя е установила владение за себе си, тъй
като самият факт на съществуващата съсобственост дава право на всеки от
съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите
съсобственици при писмена покана от тяхна страна – арг. от чл. 31, ал. 2 ЗС.
От друга страна, по делото няма данни да са отправяни каквито и да било
изявления или да са извършвани фактически действия, пряко отблъскващи
собственическите права на останалите сънаследници, вкл. отказ последните да се
допуснат в имота, отказ да им се даде ключ и т.н. Напротив – от свидетелските
показания се установява, че всички съсобственици (освен отсъстващата от
страната до 2015 г. отв. Н. Ал М.) са посещавали имота и свободно са допускани до
него, вкл. и по време на ремонтните дейности там в периода след 2007 г. Дадените
от свидетелите сведения относно поведението на ответниците при посещенията,
вкл. изчакването на бъдат поканени, сами по себе си не може да бъде тълкувани
като недвусмислено признание вещните права на домакините, тъй като подобно
поведение е обичаен израз на човешко възпитание, а не представлява отказ от собствени
права.
Извършването на ремонт със средства само на ищците и непротивопоставянето
на останалите съсобственици на това, също не отрича вещните права на
последните, а само поражда техни облигационни задължения спрямо извършилия
подобренията. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС,
според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. В посочения смисъл е и съдебната практика (напр.
решение № 110/20.03.2012 г. по гр.д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ ГО, решение №
302/24.06.2011 г. по гр.д. № 1168/2010 г. на ВКС, І ГО
и др.). Още повече, че в случая основният ремонт на етажа, който би
могъл да се тълкува като демонстрация на намерение за своене (напр. ако е
съчетан и с други недвусмислено отричащи правата на останалите действия), е
предприет чак през 2014 г., а от 2007 г. до тогава според твърденията на ищците
и свидетелските показания са извършвани само необходими разноски за запазване и
поддържане на жилището.
По същите съображения, изложени във връзка с ремонтните дейности,
изолираният факт на плащането на данъци за имота от един от съсобствениците не
доказва промяна в намерението му спрямо частите на останалите. Освен това
ищците не са представили по делото доказателства, че именно те за заплащали
данъците за сградата в процесния период 2007 г. – 2018 г., а само за периода
след 2013 г. и то плащането е извършено през м. септември 2018 г., три месеца преди
завеждане на исковата молба в съда на 20.12.2018 г. Видно от приходната
квитанция за извършеното плащане е още, че и към 2018 г. титуляр на данъчната партида все
още е починалата през 2005 г. прабаба на ищцата Ив.Ж.Д., тоест че ищците дори
не са предприели действия по деклариране на имота пред данъчните служби като
тяхна собственост.
По изложените мотиви
съдът приема, че ищците не са установили владение върху притежаваните от
ответниците идеални части от процесната сграда, респ. в тяхна полза не е текла
придобивна давност, поради което предявеният главен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По евентуалните искове за заплащане на
подобрения:
От всички свидетелски
показания и заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се доказва, че
през 2014 г. ищците са извършили със собствени средства основен ремонт на
първия етаж от процесната сграда, който ремонт се състои в следните СМР: 1.) подмяна
на дограмата на целия етаж, 2.) изграждане на вътрешно санитарно помещение (баня-тоалет),
вкл. изграждане на ВиК инсталация, топлоизолация по
стени и таван, облицовка на стени с фаянс и полагане на теракот по пода с
изравнителна замазка, оборудване на помещението с моноблок, мивка със
смесителна батерия, душ батерия, ел.бойлер и алуминиева врата; 3.) изграждане
на армирана циментова замазка на пода в кухня, дневна, коридор; 4.) полагане на гипсокартон по стени и тавани в кухня, дневна и коридор, вкл.
облицовка с гипсокартон на метална конструкция таван и стени, топлоизолация
таван и гипсова шпакловка таван и стени; 5.) полагане на нова подова настилка
във всички помещения (гранитогрес в кухнята и коридора, ламелен паркет в дневната),
6.) латексово боядисване на стените и таваните в дневна, кухня, коридор и баня;
7.) монтиране
на кухненски шкафове с шкаф мивка в кухнята.
От
експертното заключение се доказва още, че тези ремонтни дейности са били
необходими за осигуряване функционално ползване на етажа като жилищен такъв и
чрез тях се увеличава стойността на сградата, поради което съдът приема,
че същите представляват подобрения по смисъла на т. 6 от ППВС № 6/1974 г. -
вложените труд, средства и материали в имота са довели до увеличаване на
стойността му.
Според
същото ППВС увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на
постановяване на решението. Движимостите, които могат да бъдат отделени без
съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват
подобрения и може да бъдат вдигнати от владелеца след преустановяване
фактическата власт върху имота (т. 8 от ППВС № 6/1974 г.).
От
експертното заключение се доказва, че направените подобрения, описани по-горе,
са налични към момента на извършения от вещото лице оглед. Съдът намира, че всички
те, с изключение на монтирания в саниратното помещение ел. бойлер, не може да
бъдат отделени без увреждане и намаляване на стойността им или намаляване
цената на сградата, респ. същите са трайно прикрепени към имота и подлежат на
заплащане от останалите сънаследници. Не следва да бъдат изключвани от
подобренията кухненските шкафове, както и монтираните в санитарното помещение
смесителната батерия, душ батерията, моноблок и умивалник, въпреки изявлението
на вещото лице при изслушването му в о.с.з., че е налице принципна възможност
за евентуалното им отделяне от имота без увреждане, в случай на правилен техен
монтаж. Видно от характеристиките и предназначението на тези движимости, те
представляват кухненско, съответно санитарно оборудване, необходимо за нормалната
функционална експлоатацията на сградата, поради което отделянето им несъмнено
би намалило цената на имота. Освен това тези вещи са прикрепени трайно и не
могат да бъдат демонтирани без изобщо да се засегне тяхната цялост или целостта
на стената, към която е извършено прикрепването.
Неоснователно
е и възражението на част от ответниците, че подобренията не подлежат на
заплащане, понеже включват и преустройства, за които не са налице строителни
книжа. Според т. 7 от ППВС № 6/1974 г. незаконните строежи не се заплащат като
подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на имота желае
да ги запази, като при определяне на стойността им се държи сметка за
евентуалното им премахване. В по-новата практика на ВКС е прието, че въпросът
за това кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от
техническите органи съгласно разпоредбите на действащото законодателство, респ.
незаконният строеж подлежи на премахване по смисъла на ППВС само когато има
издадено предписание за това от компетентните органи (така – решение №
108/29.06.2017 г. по гр.д. № 60206/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
308/30.10.2012 г. по гр.д. № 271/2012 г. на ВКС, І ГО и др.). В случая няма
данни да е издадено подобно предписание - заповед по чл. 225 ЗУТ, поради което не може да се приеме, че строежът
подлежи на премахване, съответно за него се дължи обезщетение като за
подобрение.
Следователно
евентуалните искове са доказани по основание и за ответниците е възникнало задължение
за заплащане на извършваните от ищците подобрения.
По отношение размера на вземанията:
Според
съдебната практика когато
съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици,
отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30,
ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици; ако липсва такова съгласие – по правилата на чл. 60 и сл. от ЗЗД
за водене на чужда работа без пълномощие, а ако останалите съсобственици са се
противопоставили – по правилото на чл. 59 от ЗЗД. Само когато съсобственикът
владее цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията
между тях по повод извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на
чл.72 – чл.74 от ЗС. В този случай увеличената стойност на имота може да се
претендира ако владението е добросъвестно (съсобственикът е придобил другите
идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да
знае, че праводателят му не е собственик) или при недобросъвестно владение, на
основание чл. 74, ал.2 от ЗС (когато другият съсобственик е знаел, че се правят
подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това). В останалите
случаи, когато съсобственикът е владелец само на своята идеална част от имота и
е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира за
увеличената стойност на имота при извършване на подобрения, освен в хипотезата
на чл.60 във вр.чл.61, ал. 2 от ЗЗД, при която може да се присъди увеличената
стойност, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй
като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването (така – Тълкувателно решение №
85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, т. 5 от
ППВС № 6/1974 г., решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г.
на ВКС, І ГО, решение № 487/30.11.2011 г. по гр.д.№
1503/2010 г. на ВКС, І ГО и др.).
От
свидетелските показания по делото се доказва, че ищците са извършили ремонта на
първия етаж от къщата със знанието и без противопоставянето на ответниците по
облигационните искове, като този ремонт е предприет и в собствен интерес, тъй
като именно ищците са обитавали етажа. При това положение и при направения
по-горе извод, че ищците са били държатели на идеалните части на ответниците,
съдът намира, че отношенията между тях по повод направените подобрения следва
да бъдат разрешени по реда и при условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. На основание
посочената приложима разпоредба всеки от ответниците отговаря само до размера
на обогатяването му, тоест дължи по-малката сума между направените разходи и увеличената
стойност на имота, съразмерно с притежаваната от него квота в съсобствеността
на сградата.
От
експертното заключение се доказва, че извършените от ищците разходи за подлежащите на заплащане подобрения
възлизат в общ размер на 9671,04 лв., (след приспадане стойността
за доставка и монтаж на ел.бойлер – 244,03 лв. от общо изчислената сума на
разходите - 9 915,07 лв.), а увеличената стойност на имота е в размер на 13 100
лв. Следователно релевантна в случая е първата стойност (9671,04 лв.), въз
основа на която следва да се определи и дължимата сума от всеки ответник.
Така ответницата
М.Н.Д. се явява е задължена към ищците за сумата от 3425,16 лв. (съобр. притежаваните от нея 136/384 ид.ч.), ответницата Д.Г.В. – за сумата от 1611,84 лв. (съобр. притежаваните от нея 64/384 ид.ч.),
ответницата Н.Н. Ал М. – за сумата от 1511,10
лв. (съобр. притежаваните от нея 60/384
ид.ч.), ответницата В.Ж.С. – за сумата от 805,92 лв. (съобр. притежаваните от нея 32/384 ид.ч.) и
ответникът В.Ж.Г. - за сумата от 805,92
лв. (съобр. притежаваните от него 32/384
ид.ч.).
Посочените суми
са дължими на ищците при условията на активна солидарност, възникнала по силата на
закона – чл. 32 от СК, тъй като разходите за ремонт са сторени от тях по време
на брака им и са предназначени за задоволяване жилищните нужди на семейството.
Следователно
облигационните искове са основателни и следва да бъдат уважени до посочените размери
срещу всеки ответник. За разликите до пълните претендирани суми, както и за подобренията, изразяващи се в доставка и монтаж на ел.бойлер в
санитарното помещение, претенциите подлежат на отхвърляне.
По
разноските:
Предвид
отхвърлянето на главния иск, в полза на ищците не се следват разноски по него,
вкл. посочените такива в т. 2, 3, 5, 6 и 7 от представения списък по чл. 80 ГПК
(л. 254).
Разноски
са поискани от ответниците Д.В., Н. Ал М. и В.С. в о.с.з., проведено на
28.09.2020 г., като е представен и списък по чл. 80 ГПК, в който са отразени
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1420 лв. (л. 197).
Представен е и договор за правна защита и съдействие от 11.11.2019 г. (л. 196),
съдържащ отбелязване за извършено плащане в брой. В договора е отразено, че
възнаграждението е платено общо от трите ответници, както и че същото касае
процесуалното им представителство по цялото производство (без отделно уговаряне
на възнаграждението по главния и по евентуалните искове). При това положение
съдът приема, че възнаграждението по главния иск се равнява на половината от
общо заплатеното, тоест на сумата от 710
лв. Последната следва да бъде възложена в тежест на ищците, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
С
оглед изхода на делото по евентуалните искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза ищците следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 1500,21 лв., съразмерно с уважената част от тези искове, при
общо сторени разноски във връзка с тях в размер на 2 032,12 лв. (442,12
лв. за внесена дължима държавна такса (л.33, л. 46 и л.195), определена като 4
% от материалния интерес, 670 лв. за депозит за вещо лице (л. 170 и л. 205) и
920 лв. за адвокатско възнаграждение), общ материален интерес от 11053,11 лв. и
уважена част от 8159,94 лв. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на
всички ответници по уважените евентуални искове - М.Н.Д., Д.Г.В.,
Н.Н. Ал М., В.Ж.С. и В.Ж.Г..
Съдът
намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците, доколкото претендираното
такова от 920 лв. е по-малко от нормативно установения негов минимален размер,
до който ми могло да бъде редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК – 861,59
лв. по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (ред. изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31.07.2020г., действаща към датата на
сключване на договора на 17.05.2022 г.) плюс по 100 лв. за всяко от
о.с.з., проведени на 12.04.2021 г., 13.09.2021 г., 13.12.2021 г., 18.04.2022 г.
и 27.06.2022 г., дължими на осн. чл. 7, ал. 9 от Наредбата.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците Д.Г.В., Н.Н. Ал М. и В.Ж.С.
следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 185,84 лв., съразмерно с отхвърлената
част от евентуалните искове срещу тях, при общо заплатено адвокатско
възнаграждение от 710 лв. (половината от заплатеното), общ материален интерес
от 5321,87 лв. и отхвърлена част от 1393,01 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Г.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, срещу М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Н. Ал М., ЕГН **********, с адрес: ***,
В.Ж.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
В. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
З.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
М.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
и Н.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците М. и Г. Ив.са собственици
в режим на съпружеска имуществена общност на първи етаж от еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № **по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04**г.
на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: с. Тополи, ул. „**“ № 46, състоящ се от кухня, трапезария, две спални, баня
с тоалетна и коридор, с площ на етажа от 103 кв.м, която жилищна сграда е разположена в имот с
идентификатор № **, по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност в периода от м. октомври 2007 г. до лятото на 2018 г.
ОСЪЖДА ответницата М.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати солидарно на двамата
ищци М.Г.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
сумата от 3425,16 лв. (три хиляди
четиристотин двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки), представляваща припадаща
се на ответницата, съобразно притежаваните от нея 136/384 ид.ч. в съсобствеността, част от стойността на извършените от ищците през 2014 г. разходи в общ размер на 9 671,04 лв. за ремонт
на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-29/23.04**г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
административен адрес: с. Тополи, ул. „**“ № 46, който ремонт
се изразява в извършването на следните
строително-монтажни работи: изграждане на баня-тоалет, вкл. изграждане на
вътрешна ВиК инсталация, топлоизолация по стени и таван, полагане на фаянс по
стени, теракот по пода с изравнителна замазка, доставка и монтаж на моноблок,
мивка, смесителна батерия мивка, душ батерия, алуминиева врата на санитарното
помещение; подмяна на дървена дограма на целия етаж с ПВЦ; изграждане на
армирана циментова замазка 2х4 см на пода в кухня, дневна, коридор; полагане на
гипсокартон по стени и тавани в кухня, дневна и коридор, вкл. облицовка с
гипсокартон на метална конструкция таван и стени, топлоизолация таван и гипсова
шпакловка таван и стени; полагане на подова настилка гранитогрес в кухнята и
коридора; полагане на подова настилка ламелен паркет в дневната; доставка и
монтаж на кухненски шкафове с шкаф мивка, както и боядисване на стените и
таваните в дневна, кухня, коридор и баня-тоалет, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА за разликата над присъдената
сума от 3425,16 лв. до претендираната такава от 4639,58 лв. и за следните
подобрения: доставка и монтаж на ел.бойлер в санитарното помещение.
ОСЪЖДА ответницата Д.Г.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати солидарно на
двамата ищци М.Г.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, сумата от 1611,84 лв. (хиляда шестстотин и единадесет лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща припадаща се на ответницата, съобразно притежаваните
от нея 64/384 ид.ч.
в съсобствеността, част от стойността на извършените от ищците през 2014 г. разходи в общ размер на 9 671,04 лв. за ремонт на първи етаж от
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-29/23.04**г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес:
с. Тополи, ул. „**“ № 46, който ремонт се изразява в извършването на следните строително-монтажни работи: изграждане
на баня-тоалет, вкл. изграждане на вътрешна ВиК инсталация, топлоизолация по
стени и таван, полагане на фаянс по стени, теракот по пода с изравнителна
замазка, доставка и монтаж на моноблок, мивка, смесителна батерия мивка, душ
батерия, алуминиева врата на санитарното помещение; подмяна на дървена дограма
на целия етаж с ПВЦ; изграждане на армирана циментова замазка 2х4 см на пода в
кухня, дневна, коридор; полагане на гипсокартон по стени и тавани в кухня,
дневна и коридор, вкл. облицовка с гипсокартон на метална конструкция таван и
стени, топлоизолация таван и гипсова шпакловка таван и стени; полагане на
подова настилка гранитогрес в кухнята и коридора; полагане на подова настилка
ламелен паркет в дневната; доставка и монтаж на кухненски шкафове с шкаф мивка,
както и боядисване на стените и таваните в дневна, кухня, коридор и
баня-тоалет, на основание чл. 61, ал. 2
от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска В
ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 1611,84 лв. до
претендираната такава от 2183,33 лв. и за следните подобрения: доставка и монтаж
на ел.бойлер в санитарното помещение.
ОСЪЖДА ответницата Н.Н. Ал М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати солидарно на
двамата ищци М.Г.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, сумата от 1511,10 лв. (хиляда
петстотин и единадесет лева и десет стотинки), представляваща припадаща се на
ответницата, съобразно притежаваните от нея 60/384 ид.ч. в съсобствеността, част от стойността на извършените от ищците през 2014 г. разходи в общ размер на 9 671,04 лв. за
ремонт на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **по
КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04**г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с административен адрес: с. Тополи, ул. „**“ № 46, който
ремонт се изразява в извършването на
следните строително-монтажни работи: изграждане на баня-тоалет, вкл.
изграждане на вътрешна ВиК инсталация, топлоизолация по стени и таван, полагане
на фаянс по стени, теракот по пода с изравнителна замазка, доставка и монтаж на
моноблок, мивка, смесителна батерия мивка, душ батерия, алуминиева врата на
санитарното помещение; подмяна на дървена дограма на целия етаж с ПВЦ;
изграждане на армирана циментова замазка 2х4 см на пода в кухня, дневна,
коридор; полагане на гипсокартон по стени и тавани в кухня, дневна и коридор,
вкл. облицовка с гипсокартон на метална конструкция таван и стени,
топлоизолация таван и гипсова шпакловка таван и стени; полагане на подова
настилка гранитогрес в кухнята и коридора; полагане на подова настилка ламелен
паркет в дневната; доставка и монтаж на кухненски шкафове с шкаф мивка, както и
боядисване на стените и таваните в дневна, кухня, коридор и баня-тоалет, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА за
разликата над присъдената сума от 1511,10 лв. до претендираната такава от 2046,88 лв. и за следните подобрения:
доставка и монтаж на ел.бойлер в санитарното помещение.
ОСЪЖДА ответницата В.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати солидарно на
двамата ищци М.Г.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, сумата от 805,92 лв. (осемстотин и пет лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща припадаща се на ответницата,
съобразно притежаваните от нея 32/384
ид.ч. в съсобствеността, част от
стойността на извършените от ищците през 2014 г. разходи в общ размер на 9 671,04 лв. за ремонт на първи етаж от
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-29/23.04**г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес:
с. Тополи, ул. „**“ № 46, който ремонт се изразява в извършването на следните строително-монтажни работи: изграждане
на баня-тоалет, вкл. изграждане на вътрешна ВиК инсталация, топлоизолация по
стени и таван, полагане на фаянс по стени, теракот по пода с изравнителна
замазка, доставка и монтаж на моноблок, мивка, смесителна батерия мивка, душ
батерия, алуминиева врата на санитарното помещение; подмяна на дървена дограма
на целия етаж с ПВЦ; изграждане на армирана циментова замазка 2х4 см на пода в
кухня, дневна, коридор; полагане на гипсокартон по стени и тавани в кухня,
дневна и коридор, вкл. облицовка с гипсокартон на метална конструкция таван и
стени, топлоизолация таван и гипсова шпакловка таван и стени; полагане на
подова настилка гранитогрес в кухнята и коридора; полагане на подова настилка
ламелен паркет в дневната; доставка и монтаж на кухненски шкафове с шкаф мивка,
както и боядисване на стените и таваните в дневна, кухня, коридор и
баня-тоалет, на основание чл. 61, ал. 2
от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска В
ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 805,92 лв. до претендираната такава от 1091,66 лв. и за следните подобрения:
доставка и монтаж на ел.бойлер в санитарното помещение.
ОСЪЖДА ответника В. Ж. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати солидарно на
двамата ищци М.Г.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, сумата от 805,92 лв. (осемстотин
и пет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща припадаща се на
ответника, съобразно притежаваните от него 32/384
ид.ч. в съсобствеността, част от
стойността на извършените от ищците през 2014 г. разходи в общ размер на 9 671,04 лв. за ремонт на първи етаж от
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-29/23.04**г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес:
с. Тополи, ул. „**“ № 46, който ремонт се изразява в извършването на следните строително-монтажни работи: изграждане
на баня-тоалет, вкл. изграждане на вътрешна ВиК инсталация, топлоизолация по
стени и таван, полагане на фаянс по стени, теракот по пода с изравнителна
замазка, доставка и монтаж на моноблок, мивка, смесителна батерия мивка, душ
батерия, алуминиева врата на санитарното помещение; подмяна на дървена дограма
на целия етаж с ПВЦ; изграждане на армирана циментова замазка 2х4 см на пода в
кухня, дневна, коридор; полагане на гипсокартон по стени и тавани в кухня,
дневна и коридор, вкл. облицовка с гипсокартон на метална конструкция таван и
стени, топлоизолация таван и гипсова шпакловка таван и стени; полагане на
подова настилка гранитогрес в кухнята и коридора; полагане на подова настилка
ламелен паркет в дневната; доставка и монтаж на кухненски шкафове с шкаф мивка,
както и боядисване на стените и таваните в дневна, кухня, коридор и
баня-тоалет, на основание чл. 61, ал. 2
от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска В
ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 805,92 лв. до претендираната такава от 1091,66 лв. и за следните подобрения:
доставка и монтаж на ел.бойлер в санитарното помещение.
ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Г.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Н. Ал М., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, и В. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на М.Г.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН **********, двамата
с адрес: ***, сумата
от 1500,21 лв. (хиляда и петстотин лева и
двадесет и една стотинки) за сторените разноски по евентуалните искове,
съразмерно с уважената им част, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Н. Ал М., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 895,84 лв. (осемстотин
деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки) за
сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, от които: 710
лв. по главния иск за собственост и 185,84 лв. по евентуалните искове, съразмерно с отхвърлената част на
последните, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: