Р Е Ш
Е Н И Е
№ /05.02.2020 год., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХXVІ
състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1951 за 2019г по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба на „Варна Експо Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Т.И.И., против Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000318005984-091-001/11.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение № 116/24.06.2019 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на
НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за
ДДС по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период
/д.п./ м.05.2014 г. в размер на 108 лева – главница и 52.90 лева – лихви, за
д.п. м.06.2014 г. в размер на 224,77 лева – главница и 108,22 лева – лихви, за
д.п. м.07.2014 г. в размер на 384,41 лева – главница и 181,96 лева – лихви, за
д.п. м.08.2014 г. в размер на 445.96 лева – главница и 207.02 лихви, за д.п.
м.09.2014 г. в размер на 176.38 – главница и 80.40 лв. лихви, за д.п. м.10.2014
г. в размер на 280 лв. – главница и 0.00 лева – лихви, за д.п. м.11.2014 г. в размер
на 20.04. лева – главница и 131.68 лева – лихви, за д.п. м.12.2014 г. в размер
на 24.95 лева – главница и 10.73 лева – лихви, за д.п. м.01.2015 г. в размер на
10.16 лева – главница и 4.28 лева – лихви, за д.п. м.03.2015 г. в размер на
5.35 лева – главница и 2.17 лева – лихви, за д.п. м.04.2015 г. в размер на
12.92 лева – главница и 0.00 лева – лихви, за д.п. м.05.2015 г. в размер на
248.20 лева – главница и 100.98 лева – лихви, за д.п. м.09.2015 г. в размер на
9 450 лева – главница и 3 348.03 лева – лихви, за д.п. м.07.2016 г. в
размер на 38 560 лева – главница и 10 390.61 – лихви, за д.п. м.
08.2016 г. в размер на 45 440 лева – главница и 11 853.21 лева –
лихви, за д.п. м.09.2016 г. в размер на 22 000 лева – главница и 5 555.44
лева – лихви, за д.п. м. 12.2016 г. в размер на 6 000 лева – главница и
1 361.78 лева – лихви, и допълнителни задължения за корпоративен данък
/КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п.2014 г. в
размер на 140 лева – главница и 0.00 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на
4 725 лева – главница и 142.51 лева – лихви, за д.п.2016 г. в размер на
56 000 лева – главница и 6 256.95 лева – лихви.
Жалбоподателят
излага подробни съображения за незаконосъобразност на РА поради издаването му в
нарушение на процесуалния и материален данъчен закон, както и на решенията на
Съда на Европейския съюз /ЕС/ по данъчни дела. Оспорва довода на ревизиращите,
че липсват доказателства за реалност на доставките поради липса на документи,
съпътстващи изпълнение на услугите, данни за лицата, извършили услугите, и за
местонахождение на обекта. Твърди, че представените от доставчика доказателства
и писмения обяснения са достатъчни, за да се приеме, че тези услуги реално са
били извършени. Счита, че след като данъчните органи не са установили издателят
на фактурата за предоставените услуги да е извършил нарушение, и без да са
доказали, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае,
че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, то не са налице предпоставки за отказ от право на данъчен кредит, в
който смисъл са цитирани Решение от 06.09.2012 г. на СЕС, по дело С-324/2011
г., Решение на СЕС по дело С-142/2011 г. Посочва, че в хода на ревизията
приходната администрация не е твърдяла и не е доказала, че данъчнозадълженото
лице разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на
издателите на фактурите. Твърди, че реалността на доставките е фактически
въпрос, който при доставка на услуги се свежда до доказателства за предаване на
резултата от извършването на услугите на получателя, и в крайна сметка – физическото
им наличие при ревизираното лице, евентуално – използването му за последващи
облагаеми доставки от страна на получателя. Сочи, че дали услугите, за които са
били издадени фактури, съответно се претендира право на данъчен кредит, са
заплатени изцяло или частично, е въпрос, ирелевантен за признаване на това право.
Твърди се че ревизиращия орган не е установил дали получените доставки на
услуги са били използвани от дружеството – жалбоподател впоследствие за нуждите
на собствените му облагаеми сделки. С тези аргументи настоява за отмяна на РА,
като незаконосъобразен, необоснован и постановен при допуснато съществено
процесуално нарушение – липса на мотиви. В съдебно заседание представляващ
дружеството или негов пълномощник не се явяват; с молба с.д.№ 18115/06.12.2019г
управителят Т.И. заявява, че поддържа изцяло жалбата.
Ответникът –
директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител гл.ю.к. Мария К. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като
неоснователна със съображенията, изложени в потвърждаващото РА решение. Счита, че от събраните доказателства
по безспорен начин се установява, че не са били извършени реални доставки по
фактурите, по които дружеството – жалбоподател претендира право на данъчен
кредит, и се позовава на липсата на нови доказателства, ангажирани от тях в
хода на съдебното дирене. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е
поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000318005984-020-001/02.10.2018
г. /л.2/, издадена от М.Т.Г.– началник сектор, с която са определени предмета и
обхвата на ревизията-установяване на задължения за КД за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2016 г., и за ДДС за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., и е определен 3 месечен срок за извършването й,
считано от датата на връчване на заповедта. Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000318005984-020-002/04.01.2019 г. /л.4/ от същия издател, е променен
срокът на извършване на ревизията, като последният е определен до 08.03.2019
година. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318005984-020-003/07.02.2019
г./л.6/ от същия издател, са били съобразени промени на регистрационни данни в
търговския регистър, за ръководител на ревизията е определен Д.Д.Н.– главен
инспектор по приходите, а за втори член на екипа е определена М.С.А.– главен
инспектор по приходите. Правомощията на М.Т.Г.да издава ЗВР са предоставени със
Заповед № Д-1465/31.08.2018 г., издадена от директора на ТД на НАП – Варна /л.34
от делото/.
За резултатите от ревизията в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК ревизиращият екип е изготвил Ревизионен доклад /РД/ №
Р-03000318005984-092-001/21.03.2019 г. /л.1039-1062/, връчен по електронен път на
ревизираното лице на 23.03.2019 г. /л.1039/. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК
е подадено писмено възражение срещу констатациите на РД. По реда на чл.119, ал.
2 от ДОПК, М.Т.Г.- началник сектор, възложил ревизията, и Д.Н.- главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, са издали РА № Р-03000318005984-091-001/11.04.2019
г., с който в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за
ДДС по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период
/д.п./ м.05.2014 г. в размер на 108 лева – главница и 52.90 лева – лихви, за
д.п. м.06.2014 г. в размер на 224,77 лева – главница и 108,22 лева – лихви, за
д.п. м.07.2014 г. в размер на 384,41 лева – главница и 181,96 лева – лихви, за
д.п. м.08.2014 г. в размер на 445.96 лева – главница и 207.02 лихви, за д.п.
м.09.2014 г. в размер на 176.38 – главница и 80.40 лв. лихви, за д.п. м.10.2014
г. в размер на 280 лв. – главница и 0.00 лева – лихви, за д.п. м.11.2014 г. в
размер на 20.04. лева – главница и 131.68 лева – лихви, за д.п. м.12.2014 г. в
размер на 24.95 лева – главница и 10.73 лева – лихви, за д.п. м.01.2015 г. в
размер на 10.16 лева – главница и 4.28 лева – лихви, за д.п. м.03.2015 г. в
размер на 5.35 лева – главница и 2.17 лева – лихви, за д.п. м.04.2015 г. в
размер на 12.92 лева – главница и 0.00 лева – лихви, за д.п. м.05.2015 г. в
размер на 248.20 лева – главница и 100.98 лева – лихви, за д.п. м.09.2015 г. в
размер на 9 450 лева – главница и 3 348.03 лева – лихви, за д.п. м.07.2016 г. в
размер на 38 560 лева – главница и 10 390.61 – лихви, за д.п. м. 08.2016 г. в
размер на 45 440 лева – главница и 11 853.21 лева – лихви, за д.п. м.09.2016 г.
в размер на 22 000 лева – главница и 5 555.44 лева – лихви, за д.п. м. 12.2016
г. в размер на 6 000 лева – главница и 1 361.78 лева – лихви, и допълнителни
задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/ за д.п.2014 г. в размер на 140 лева – главница и 0.00 лева –
лихви, за д.п.2015 г. в размер на 4 725 лева – главница и 142.51 лева – лихви,
за д.п.2016 г. в размер на 56 000 лева – главница и 6 256.95 лева – лихви.
РА е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК,
като с Решение № 116/24.06.2019 г. директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ
на НАП го е потвърдил изцяло.
В хода на ревизионното производство са
направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни
констатации:
„ВАРНА ЛАЙФ“ ЕООД е вписано в Търговския
регистър на 01.10.2013 г. със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Цар Освободител
№ 76г. Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 20.11.2013 г. На 28.01.2019 г.
е била вписана промяна на името на дружеството на “Варна Експо Трейдинг"
ЕООД, и са сменени седалището и адреса на управление в гр. София. ж.к. Банишора
бл.57 вх.Г, ет.3, ап.7.
Основната икономическа дейност на
дружеството е свързана със стопанисване и управление на питейни заведения в гр.
Варна: Дискотека „Екстраваганца“ /летен и зимен обект/ и Дискотека „Час Пик“
/летен и зимен обект/, с променено наименование през 2016г. на Дискотека „Дъ
Култ“.
Органът по приходите е установил, че в
ревизирания данъчен период „Варна Експо Трейдинг“ ЕООД /с наименование “Варна
лайф“ ЕООД към момента на издаване на фактурите/ е ползвало право на приспадане
на пълен данъчен кредит по фактури за доставки на стоки и услуги, чиято
реалност не е доказана. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл.
68, ал. 1, т. 1 от с. з., е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 123 390.51 лв. по фактури, издадени от следните преки доставчици
на ревизираното дружество:
- „Маркетико“ ЕООД ЕИК ********* за
доставка на рекламни услуги,
- „Шато 2014“ ЕООД ЕИК ********* за демонтаж,
монтаж и настройка на ТАП,
- „ЕКСПИДИЯ ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК
********* за маркетингово проучване,
- „ИНТЕРАРХИТЕКТ" ЕООД с ЕИК
********* за доставка на рекламни материали,
- „Фреско комерс 1“ ЕООД ЕИК ********* за
доставка на хранителни продукти – лимони, портокали, лайм, грейпрфут и мента
листа,
- „Фреско комерс“ ЕООД ЕИК ********* за
доставка на хранителни продукти – лимони, портокали, лайм, мента листа и др.
Органът по приходите извършил проверка в
информационния масив на НАП, при която установил, че „Маркетико“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС на 28.08.2012 г. и е дерегистрирано на 18.09.2017 г. Дружеството е отразило издадената фактура към “ВАРНА ЛАЙФ" ЕООД в
дневника за продажби за проверявания период; за периода на така издадената
фактура то е нямало назначен персонал. В производството пред ревизионния орган
дружеството-жалбоподател представени писмени обяснения, фактура №50/30.09.2015
г., договор за реклама от 01.09.2019 г., приемо-предавателен протокол от
30.12.2015 г. и екземпляри от медии, в които е разпространявана рекламата на
дискотека „Час пик“. Било е представено писмено обяснение от „Маркетико“ ЕООД, според
което дружеството е трябвало да изработва и да разпространява рекламни
материали в печатни медии за дискотека „Час пик“. Органът по приходите е
установил, че към фактурата не са приложени документи, от които да се установи
конкретния вид на услугите, периода и мястото на извършването им, обеми,
количества, единични цени на рекламните материали, документи, съпътстващи
изпълнение на услугата, не са били представени документи, доказващи наличие на
материална, техническа и кадрова обезпеченост, счетоводни справки за формирана
и отчетена себестойност на услугите.
Относно „ШАТО 2014” ЕООД с ЕИК *********
по фактура от 27.10.2014 г., издадена от това дружество с предмет “Услуга” с
данъчна основа 1 400.00 лв., органът по приходите не е признал право на
приспадане на пълен данъчен кредит в размер на 280.00 лв. /стр. 1055 от
преписката/. В хода на ревизията, на основание чл.45 от ДОПК е била извършена
насрещна проверка на посоченото дружество, обективирана в ПИНП от 28.12.2018 г.
/л.962/. От „ШАТО 2014“ ЕООД не са били представени документи за реалността на
фактурираната доставка към “Варна Експо Трейдинг" ЕООД. Според писмените
обяснения от „Варна Експо Трейдинг“ ЕООД пред ревизиращия орган, „Шато 2014“
ЕООД е извършвало еднократно услуги по демонтаж, монтаж и настройка на ТАП -система
в стопанисван от ревизираното дружество търговски обект.
Пред данъчните органи били представени
писмени обяснения от „Варна Експо Трейдинг“ ЕООД, фактурата, договор за
възлагане на маркетингово проучване от 04.01.2016 г. и приемо-предавателен
протокол от 30.12.2016 г. Според писменото обяснение в началото на 2016 г.
дружеството е сключило договор за възлагане на маркетингово проучване и
изготвяне на маркетингова концепция с „ЕКСПИДИЯ ТРЕЙД“ ЕООД. Предмет на
договора бил проучване на мнения на клиенти относно търговска марка, логото и
дизайна на дискотека „Час пик“. Установено било, че обект на проучването било и
качеството на предлаганите напитки и удовлетвореността на клиентите от
развлекателната програма и обслужването. Органът по приходите приел, че не са
представени доказателства, удостоверяващи по безспорен начин доставки на услуги
по чл.9 от ЗДДС – документи, съпътстващи изпълнение на услугите, отчети за
извършени работи, информация за обектите, на които са били извършени услугите,
данни за лицата, извършили фактически услугите и доказателства за тяхната
квалификация. Установено било, че към 31.12.2016 г. по фактурата на „ЕКСПИДИЯ
ТРЕЙД“ ЕООД не е било извършено плащане.
Относно „ИНТЕРАРХИТЕКТ“ ЕООД с ЕИК
*********, по 19 бр. фактури, издадени от това дружество за периода 07.07.2016 г.
- 09.09.2016 г. /л.736 до л.753 от адм. преписка/, органът по приходите не е признал
право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 106 000 лв. Фактурите са
с предмет на стопанската операция „услуга". Била е извършена насрещна
проверка на посоченото дружество, приключила с протокол
П-222219181196-141-001/14.11.2018г. /л. 1034-1033/. На 08.11.2018 г. чрез
лицензиран пощенски оператор в ТД на НАП са били постъпили документи и писмени
обяснения, заведени с вх.№19-53-02-1356/08.11.2018г. /л.978-л.1032/: Договор за
реклама от 01.06.2016г., сключен с ЕООД „Варна лайф“ /Възложител/ и
„Интерархитект" ЕООД /Изпълнител/; Фактури с приложени приемо
-предавателни протоколи; Хронологични регистри на сметка 411 Клиенти, 503
Разплащателна сметка в лева и 703 Приходи от продажба на услуги; Фактури от
предходен доставчик ЕООД „МИСТРАЛ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, с №
**********/15.09.2016г. и №**********/17.10.2016г. с предмет на доставката „Стикери-рекламна
позиция“ - общо 48 000 броя по двете фактури.
Установено било, че не са били представени
документи и писмени обяснения относно място и дата на извършване на услугите,
предадени от възложителя материали, проекти и др., извършител услугата - име,
ЕГН, извършено плащане, основен предмет на дейност на лицето, използвани активи
за извършване на услугата - наети или собствени /амортизационен план, договори
за наем, документи за осчетоводяване на плащания и задължения/; наети обекти и
осчетоводяване на плащания и задължения. В производството пред органа по
приходите „Варна Експо Трейдинг” ЕООД представили писмени обяснения, според
които „Интерархитект“ ЕООД следва да разпространява рекламни материали под
формата на етикети с новото рекламно лого Дискотека „Дъ Култ“ върху опаковките
на бързо оборотни стоки на територията на цялата страна, като „Интерархитект“
ЕООД се съгласява да изготви и проект на етикетите с рекламното лого.
При извършена проверка в информационния
програмен масив на НАП органът по приходите е установил, че в периода на
издаване на фактурите в дружеството – доставчик не е имало лица, назначени по
трудови правоотношения; че фактурите от м. юли и м. септември 2016г. са били включени
в дневниците за продажби на доставчика, но фактурите от м. август 2016г. с
данъчна основа общо 20 000 лв. и начислен ДДС в размер на 40 000 лв. не са
били включени в дневниците за продажби на „ИНТЕРАРХИТЕКТ" ЕООД.
Относно „ФРЕСКО КОМЕРС 1" ЕООД с ЕИК
*********, по фактури, издадени от тях за периода 30.07.2014г. - 30.05.2015 г.
/подробно изброени на стр. 15 и 16 от РД, приложени от л.701 до л.731 от
преписката/, органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 989.57 лв. Фактурите са с предмет доставка на хранителни
продукти - лимони, портокали, лайм. грейпфрут и мента листа. В ревизионното
производство е била извършена насрещна проверка на „ФРЕСКО КОМЕРС I" ЕООД,
приключила с ПИНП П-О3ОООЗ18187075-141001/05.12.2018г /л. 936-938/. На
04.12.2018 г. в ТД на НАП чрез пощенски оператор постъпили копия на фактури,
хронологичен регистър по дебита на см. 411, съответно по кредита на см.702 и
4532, по дебита на см.503 и по кредита на см.411/2 Клиент "Варна
Лайф" ЕООД за 2014 г. и 2015 г. Органът по приходите е установил, че не са
били представени първични документи относно придобиването /произхода/ на
продадените стоки; доказателство за обектите, където са били съхранявани
стоките /наличие на склад за съхранение и отговорни лица/; документи,
удостоверяващи транспорт на стоките; стокови разписки и приемо-предавателни
протоколи; няма информация до кой точно обект са били доставени стоките;
използвани превозни средства; лицата /МОЛ/, отговорни за предаването и
приемането на стоките, предмет на фактуриране.
В ревизионното производство от „Варна Експо
Трейдинг” ЕООД са били представени писмени обяснения, според които основните
артикули, закупувани от „Фреско Комерс 1“ ООД, са лимони, портокали, лайм,
моркови и мента на листа, като всяко от тях се използва, за да подобри вкуса и
вида на напитките и коктейлите, предлагани в стопанисваните от дружеството
заведения. Заявките са извършвани по телефона, а доставките на стоките са
извършвани от служители на „Фреско Комерс I“ ООД до обекти на ревизираното
лице. При извършена проверка в информационния масив на НАП органът по приходите
е установил, че доставчикът е с прекратена регистрация по ЗДДС от 14.07.2016 г.,
по инициатива на орган по приходите. Установено било, че посочените по
ревизионния акт фактури, по които е ползван данъчен кредит, с изключение на фактура
№ 638/23.08.2014г. /с данъчна основа 126.23 лв. и начислен ДДС 24.25 лв./, са
включени в дневниците за продажби на „Фреско Комерс 1" ООД.
Относно „ФРЕСКО КОМЕРС" ЕООД с ЕИК
*********, по фактури, издадени от това дружество за периода 13.05.2014 г. -
26.07.2015 г. /подробно изброени на стр. 16 и 17 от РД и приложени от л.732 до
л.735 от преписката/, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 670.94 лв. Фактурите са с предмет доставка на хранителни продукти -
лимони, портокали, лайм, мента листа и др. Органът по приходите е извършил насрещна
проверка на “ФРЕСКО КОМЕРС" ЕООД, приключила с ПИНП №
П-03000318187134-141001/05.12.2018г. /л.946-947/. Изготвеното за проверката
ИПДПОЗЛ било връчено по реда на чл.32 от ДОПК, при спазване на процедурата за
това. В указания 14-дневен срок по искането, както и към датата на изготвяне на
ревизионния доклад не са били представени необходимите документи,
удостоверяващи доставка на стоки: първични документи относно придобиването и
продажбата на процесните стоки; доказателство за обектите, където са били
съхранявани стоките /наличие на склад за съхранение и отговорни лица/;
документи, удостоверяващи транспорт на стоките; стокови разписки и
приемо-предавателни протоколи; няма информация до кой точно обект са били
доставени стоките; използвани превозни средства; лицата/МОЛ, отговорни за
предаването и приемането на стоките, предмет на фактуриране. От „Варна Експо Трейдинг“
ЕООД пред ревизионния орган са били представени писмени обяснения, аналогични на
тези, касаещи „Фреско Комерс 1“ ООД, и копия на част от фактурите, отразени в
дневниците за продажби. При извършена проверка в информационния програмен масив
на НАП било установено, че доставчикът е регистриран по реда на ЗДДС от
25.07.201З г . и е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 08.05.2015 г.
по инициатива на орган по приходите при установени обстоятелства на чл.176 от ЗДДС. Органът по приходите е установил, че фактурите, по които е ползван
данъчен кредит, са включени в дневниците за продажби на „Фреско Комерс“ ООД.
В хода на ревизионното производство са
извършени насрещни проверки на преки доставчици на „Варна Експо Трейдинг“ ЕООД.
До всеки от тях е било изготвено искане за представяне на документи и писмени
обяснения /ИПДПОЗЛ/, за връчване на което от органите по приходите са били извършени
по две посещения на адреса за кореспонденция на съответното дружество. Нито
едно от дружествата не е било открито на декларирания адрес. Всяко едно от тези
дружества е дерегистрирано по ЗДДС по реда на чл. 176 от ЗДДС във връзка с
установени данъчни нарушения, издирвано е многократно от органи по приходите и
има големи задължения към бюджета. Само две от дружествата – „ИНТЕРАРХИТЕКТ“
ЕООД и „ФРЕСКО КОМЕРС 1“ ЕООД са представили документи във връзка с настоящата
ревизия.
Предмет на процесните фактури, издадени от
„ФРЕСКО КОМЕРС 1“ ЕООД и „ФРЕСКО КОМЕРС” ЕООД са стоки, които по своя характер
са родово определени вещи. Органът по приходите е установил, че както в хода на
ревизионното производство, така и при административното обжалване,
доказателства относно приемане-предаване, претегляне, натоварване, разтоварване
и т.н. не са били представени. При преглед на приложените към административната
преписка фактури, органът по приходите е установил, че към тях не са били
представени никакви доказателства за наличие на заявки и документи за приемане
на стоките по процесните фактури, транспортирането на стоките, лицата извършили
предаването и приемането им, ползване на закупените продукти в обектите на
дружеството, менюта, калкулации и т.н., плащания по документите и предходни
доставчици.
Органът по приходите е установил, че
“ФРЕСКО КОМЕРС” ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО за 2014г., има
двама работника за периода на процесните доставки - Май 2014 г. - м. Юли 2014
г., за които подава декларации обр. 1 и 6, начислява дължимите осигуровки, но
не ги плаща. Начисленият ДДС за м. май и м. юни 2014 не е издължен. „ФРЕСКО
КОМЕРС I" ЕООД е подало ГДД по чл. по чл. 92 от ЗКПО за 2014г., не е
подало такава декларация за 2015г., има двама работника за периода на процесните
доставки - м. юли 2014 - м. май 2015г., за които подава декларации обр. 1 и 6,
начислява дължимите осигуровки, но не ги плаща. Декларираният корпоративен
данък за 2014г. и начисленият ДДС за периода на доставките към „Варна Експо Трейдинг“
ЕООД не е внесен.
По фактура № 50 /30.09.2015г. на
“Маркетико“ ЕООД за доставка на реклама по договор, с данъчна основа 47250 лв.
и ползван данъчен кредит 9450.00 лв., органът по приходите е установил, че
съгласно представен при ревизията договор за реклама с посочения доставчик от
01.09.2015 г., “Маркетико“ ЕООД се задължава да изработи предварителен проект
за рекламни материали, който се съгласува и одобрява от възложителя, изработва
периодично рекламните материали и ги разпространява в регионални издания, сред
предварително съгласуване. Доставчикът следва да изпълнява поръчката със свои
материали, технически средства, персонал и др., или да възложи изпълнението на
подизпълнител. Ревизираното лице представило приемо-предавателен протокол от
30.12.2015г. за общо изпълнение на услугите по договора и копия на две
страници, на които, извън другите публикации, е разположена и реклама на
дискотека „Час пик“. В тези документи /стр. 792-794 от преписката/ не са
посочени количествата на рекламните материали, място, дата и период на
разпространението им. Липсват доказателства, сочещи къде и от кои лица са
изработени същите, кои са лицата, ангажирани със съгласуването и одобряването
на рекламите. Представената фактура е с дата на издаване преди приемането на
договорените услуги. По фактурата няма извършено плащане до 31.12.2015г, т.е. не
са били представени разплащателни документи.
По Фактура № 19/27.10.2014г. на „ШАТО 2014“
ЕООД с предмет „Услуга“ с данъчна основа 1 400 лв. и ползван данъчен кредит в
размер на 280 лв., органът по приходите е установил, че в хода на ревизионното
производство не е била представена процесната фактура, документи,
конкретизиращи предмета на услугата, обекта, за който е предназначена същата,
лицето, което я е извършило и това, което я е поръчало и приело. Установено
било, че в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014г. доставчикът декларира предмет на
дейност с код 46.90 - Неспециализирана търговия на едро. Дружеството няма
назначени работници.
По Фактура от 30.12.2016г., на “ЕКСПИДИЯ
ТРЕЙД” ЕООД с предмет “Разработване на маркетингова концепция” с данъчна основа
30 000 лв. и ползван пълен данъчен кредит в размер на 6 000 лв., съгласно
представен при ревизията договор за реклама с посочения доставчик от 04.01.2016
г. “ЕКСПИДИЯ ТРЕЙД” ЕООД се задължава да извърши маркетингово проучване относно
мнението на клиентите във връзка със смяната на търговската марка, дизайна и
логото на Дискотека “Час Пик”, да обработи и анализира резултатите от проучването
и да изготви маркетингова концепция за привличане на по-голям брой клиенти. От
ревизираното лице е бил представен приемо-предавателен протокол от 30.12.2016г.
за приета маркетингова концепция.
Органът по приходите е установил, че в
представените документи /стр. 795-796 от преписката/ не са били посочени
никакви изисквания към проучването, относно брой на анализираните коментари във
Facebook-страницата на заведението, не е представена и процесната маркетингова
концепция. Не са били предоставени данни за лицата, извършили фактически
услугите, и доказателства за тяхната квалификация. Не са били представени
документи, доказващи наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост.
Към 31.12.2016г. по фактурата на „Експидия Трейд" ЕООД няма плащане.
Установено било, че в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. доставчикът декларира
предмет на дейност с код 74.90 - Други професионални дейности некласифицирани
другаде. Дружеството няма назначени работници през 2016 г.
По фактурите, издадени от
„ИНТЕРАРХИТЕКТ" ЕООД с предмет „Рекламна позиция на стикери“ с данъчна
основа общо 530 000 лв. и ползван данъчен кредит в размер на 106 000 лв.,
органът по приходите, установил, че съгласно представен при ревизията договор
за реклама с посочения доставчик от 01.06.2016 г., „ИНТЕРАРХИТЕКТ“ ЕООД се задължава
да разпространява рекламни материали в търговската мрежа на територията на
цялата страна. Изпълнителят се съгласява да изработи проект на етикети с
рекламното лого на Дискотека „Дъ Култ“, които се съгласуват и одобряват от
възложителя. Рекламните материали следва да се поставят върху стоки с фокус на
потребление възрастова група 18-40 години - сладки изделия, снаксове, ядки,
шоколади и др. Изпълнителят се задължава да осъществи със свои сили и средства
посочените дейности. Възложителят е длъжен да предостави своевременно на
изпълнителя всички необходими материали за изготвяне на рекламните етикети, а
така също да окаже на изпълнителя съдействие за извършване на възложената
работа, да предостави изходна информация относно особеностите и изискванията на
рекламната му политика, рекламни послания, търговската марка и лого на фирмата,
данни за осъществяваната дейност, предоставяните услуги и т.н., да дава
указания и детайлизира изискванията си към рекламните материали. Установено
било, че в представените документи /л. 736 - 753, 799 - 801, л. 978 - 1031 от
преписката/ не е налична информация за предоставените от възложителя материали,
указания и изискванията към рекламните стикери, представен от изпълнителя
проект и неговото одобрение от ревизираното лице. Органът по приходите
установил, че от представените фактури и протоколи към тях не става ясно колко
броя етикети/ стикери са разпространени, в какви и кои търговски обекти.
Органът по приходите е приел, че
представените на л. 799 от преписката копия на етикети, с печат CULT, за 4
продукта - млечен шоколад със стафиди, фъстъци и лешници: тъмен шоколад с
кремов пълнеж крем тирамису; млечен шоколад и тъмен шоколад с кремов пълнеж
крем брюле - по 5 копия за всеки продукт, не доказват по никакъв начин
разпространение на над 530 000 броя етикети, при цена от 1 лв./0.70 лв. на
брой. Установено било, че в документите липсват данни за лицата, извършили
фактически услугите, и доказателства за тяхната квалификация. Не са представени
документи, доказващи наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост
на изпълнителя. Установено било, че към 31.12.2016 г. ревизираното лице има
задължения към “ИНТЕРАРХИТЕКТ" ЕООД в размер на 608 700 лв. В дневниците
за продажби не били отразени фактури с номера от ********** до **********,
издадени през м. август 2016г. с обща данъчна основа 200 000 лв. и начислен ДДС
в размер на 40 000 лв. В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. доставчикът декларира
предмет на дейност с код 4399 - Други специализирани строителни дейности,
некласифицирани другаде. Дружеството няма назначени работници през 2016г. Няма
данни за заплатени данъци за извършени услуги от физически лица.
Органът по приходите е установил, че освен
фактури, договори и приемо - предавателни протоколи за част от доставките, дружеството-жалбоподател
не са представили документи, съпътстващи доставките - образци, стокови
разписки, транспортни документи, товарителници, документи за плащания и др. Към
представените фактури за покупки, които подлежат на заплащане в брой, липсват
прикрепени фискални бонове, или други документи за разплащания в брой. Позовавайки
се на чл. 70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1 от ЗДДС, въз основа на представени
от жалбоподателя документи и извършени насрещни проверки на посочените по-горе
преки доставчици и по данни от информационната система на НАП, ревизиращият
орган е отказал право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет
доставка на услуги, издадени от „МАРКЕТИКО“ ЕООД, „ШАТО 2014“ ЕООД, „ЕКСПИДИЯ
ТРЕЙД” ЕООД и „ИНТЕРАРХИТЕКТ“ ЕООД, и с предмет доставка на стоки, издадени от
„ФРЕСКО КОМЕРС 1“ ЕООД и „ФРЕСКО КОМЕРС“ ЕООД.
В тази връзка на осн.чл. 16. ал. 1 и ал.
2. т. 4 от ЗКПО било извършено и увеличение на счетоводния финансов резултат на
„Варна Експо Трейдинг“ ЕООД за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. с отчетени разходи по
сметка 602 "Разходи за външни услуги“ по фактури, по които не е признато
право на данъчен кредит по ЗДДС, както следва:
За 2014 г. - с 1400 лв., представляваща
данъчната основа по фактура от 27.10.2014 г., издадена от “Шато 2014"
ЕООД. Намалена е данъчната загуба за 2014г. от 38 566.68 лв. на 37 166.68 лв.
За 2015г. - с 47 250 лв.,
представляваща данъчна основа по фактура 50 /30.09.2015 г., издадена от “Маркетико“
ЕООД за рекламни услуги. При декларирана данъчна загуба в размер на 5 445.43
лв. след приспадане на данъчна загуба от 2014 г. - 37 166.698 лв., е определен
нов данъчен резултат - данъчна печалба в размер на 4 637.89 лв., за която е
дължим корпоративен данък - 463.79 лв. и лихва за просрочие в размер на 142.51
лв.
За 2016г. - с 530 000 лв.,
представляваща данъчната основа по 19 броя фактури от № ********** до №
*********, издадени от „ИНТЕРАРХИТЕКТ“ ЕООД, за изготвяне и разпространение на
рекламни материали; и с 30 000 лв., представляваща данъчната основа по фактура
№ 2 *********/30.12.2016г., издадена от „Маркетико“ ЕООД за разработване на
маркетингова концепция.
При декларирана за 2016г. данъчна загуба в
размер на 256 043.01 лв., ревизиращият орган е определил нов данъчен резултат -
данъчна печалба в размер на 303 956.99лв., дължим корпоративен данък 30 395.70
лв,. и лихва за просрочие в размер на 6 256.95 лв.
Ревизионният орган е приел, че фактурите,
отразени в разходите на „Варна Експо Трейдинг“ ЕООД за период 2014 г. - 2016 г.,
издадени от горепосочените доставчици, не отразяват реални стопански операции
по см. на Закона за счетоводството, поради което е определил данъчната основа
за облагане по ЗКПО без съобразяване на тези сделки. Посочил е, че след като процесните
фактури не отразяват реално извършени доставки на услуги от посочения в тях
доставчик, първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанската
операция.
При така установената фактология, по същество безспорна между страните, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по
административен ред, в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат
на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения срок. РА е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията
и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и
Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по
тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до
нищожност.
Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в
изискуемата от закона писмена форма, и обективира както фактическите основания
на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на
ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Публичните
вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на
изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на
законовите изисквания за форма на административен акт.
По отношение на оплакванията за допуснати съществени нарушения на
администратвнопроизводствените правила при издаването на РА, съдът намира
следното:
Неоснователно жалбоподателят възразява, че оспореният акт е издаден при непълнота
на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, което представлява
съществено процесуално нарушение. Релевантните за конкретния случай факти и
обстоятелства са изяснени от ревизиращите, а дори да е налице сочената
непълнота на доказателствата, това обстоятелство евентуално би рефлектирало
върху правните изводи на приходните органи, респ. върху материалната
законосъобразност на РА, но не представлява съществено процесуално нарушение.
Ревизиращите са извършили редица процесуални действия, подробно описани в
РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел
обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
При извършената от съда служебна проверка не се установиха допуснати в хода на
ревизионното производство съществени процесуални нарушения, които да съставляват
основание за отмяна на оспорения акт. Видно от приобщените по делото
доказателства е, че органите по приходите надлежно са уведомили жалбоподателя
за предприетите при ревизията процесуални действия и изготвените документи;
извършили са подробен анализ на всички доказателства, събрани в хода на
ревизията. При издаването на РД е спазен 14-дневният срок, визиран в
разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. По преписката са налице данни за връчване
на РД и РА, като „Варна Експо
Трейдинг“ ЕООД надлежно е упражнило правото си на защита при административното, респ. и
при съдебното обжалване на ревизионния акт. С оглед изложеното се налага извод
за липса на допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения
на администратвнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА само
на това основание.
При преценка относно съответствието на акта с материалноправните
разпоредби, съдът съобрази следното:
1.
Относно определените допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС.
1.1 По
фактури, издадени от „Маркетико“ ЕООД за доставка на рекламни услуги, и от „Интерархитект“
ЕООД за доставка на рекламни материали.
Спорът между
страните в настоящото производство се свежда до това, налице ли са реално
осъществени доставки на стоки (рекламни стоки – флаери, стикери, брошури) и
услуги (безадресно разпространение на рекламни флаери, брошури). В тази връзка
следва да се отбележи, че за да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е
изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се
държи cметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал.
1, респ. чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на
съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.
Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен
кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъществени
облагаеми доставка на стоки (рекламни материали – флаери, стикери, брошури) и
услуги (безадресно разпространение на рекламни флаери, брошури), по фактури,
издадени от доставчиците „Маркетико“ ЕООД, „Интерархитект“ ЕООД.
Въпреки указаната на жалбоподателя
при настоящото разглеждане с разпореждане от 21.11.2019 г. доказателствена
тежест във връзка с твърдението му в жалбата за незаконосъобразност на
процесния РА, той не ангажира доказателства в подкрепа на основното си
възражение, че процесните фактури обективират реална доставка.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС,
доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. Според легалното определение
на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а
според чл. 25, ал. 1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2
от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Наличието на осъществена доставка е
предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата
на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според
чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната. От цитираните
законови разпоредби следва извода, че наличието на действително осъществена
доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и
изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали
ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал
в подадената справка-декларация.
Следователно, за преценката дали е
осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се
изследва дали са налице предвидените в чл. 6, ал. 1 и в чл. 9, ал. 1
правопораждащи юридически факти, а именно, прехвърлянето на правото на
собственост върху стоката, както и извършването на услугата, при чието
проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на
приспадане на данъчен кредит.
По отношение на
доставчиците „“Маркетико“ ЕООД и „Интерархитект“ ЕООД, по делото не са налични
доказателства, че дружествата разполагат с персонал за извършване на именно
такива услуги – изработване на предварителен проект за рекламни материали,
разпространение на рекламните материали, както и с материали, технически средства
за изработване на материалите под формата на етикети върху опаковките на бързо
оборотни стоки. Дружествата не разполага с кадрови потенциал да изпълнят
предмета на доставката/услугата.
Няма
доказателства и за наличието на съответната материална обезпеченост по
изработването на рекламните материали, като се има предвид, че услугата
предполага наличието на специфични печатарски машини и суровини. От представените
от „Интерархитект“ ЕООД разпечатки/копие на „рекламни материали“ /л.799 от
адм.преписка/, от които се виждат продукти – млечен шоколад със стафиди,
фъстъци и лешници, тъмен шоколад с кремов пълнеж крем тирамису, млечен шоколад,
тъмен шоколад с кремов пълнеж крем брюле, с поставено в десния горен ъгъл
логото на дискотека „CULT“, не става ясно дали логото на заведението е
поставено върху опаковката на продукта или това е шаблон преди да бъде
програмирана машината да произведе опаковки. Следва да се отбележи, че от
наличните доказателства е обективно невъзможно да се прецени в случай, че това
е проект/шаблон на рекламното лого на заведението върху опаковката, дали
действително е била произведена такава опаковката на продукта, т.е. с
отпечатано лого, или същият единствено е изготвен и представен като проект. Следвало
е както дружеството – жалбоподател, така и изпълнителят „Интерархитект“ ЕООД да
представят крайния продукт, върху който е бил поставен логото на заведението, каквито
доказателства не са ангажирани както в хода на административното, така и на
съдебното производство. След като с договора е предвидено рекламното лого на
заведението да бъде поставено върху различни продукти, то за да се докаже
реалност на доставките, следва да бъдат представени самите продукти с логото на
заведението, както и да се представят доказателства къде са се разпространявали
тези продукти, в кои обекти. Представените разпечатки на л.792 от адм.преписка,
с логото на 4aspik не доказват по никакъв начин, че реално е била
изпълнена услугата по договора с дружеството – жалбоподател: първо защото не
става ясно в кой вестник е публикувана рекламата, второ предвид липсата на
дата, трето, тъй като представените два броя разпечатки на реклама на заведение
не доказват реалност на изпълнение и доставка съгласно сключения договор. Сумите
по издадените фактури от „Маркетико“ ЕООД и „Интерархитект“ ЕООД, за които не е
признато право на приспадане на данъчен кредит, са в общ размер на 115 450
лв., която сума по никакъв начин не може да бъде оправдана с една единствена публикация/реклама
на заведение във вестник, на който не са посочени индивидуализиращи белези –
наименование, дата, година и др. Не са представени доказателства за наличност
на материали при изпълнителя, както и за предварително задание и форма от
възложителя, липсва информация за предварително уточнени шаблони, съобразени с
вида на търговската марка, или пък съответно – за одобряване на проекта след
съгласуването му от възложителя по договора.
Не са представени командировъчни
заповеди за командироване на служители на „Интерархитект“ ЕООС на територията
на градове в Република България, защото според договора от 01.06.2016 г. между
жалбоподателя и това дружество именно изпълнителят е длъжен да разпространява
рекламни материали в търговската мрежа на територията на цялата страна, независимо
че заведенията, които ще бъдат рекламирани и популяризирани, се намират в
гр.Варна. Що се касае до плащането, следва да се отбележи, че представените
счетоводни регистри не доказват реалното заплащане на съответните услуги, което
е още едно, макар и косвено доказателство, опровергаващо твърденията на
жалбоподателите за реалност на доставките на услугите/стоките. В тази връзка –
според писменото обяснение от „Интерархитект“ ЕООД част от сумите по договора
не са изплатени в посочения период, с оглед бъдещо продължаване на дейността, но
липсват доказателства за извършване на възложената от жалбоподателя с договора услуга,
както и такава извън ревизирания период.
По делото са представени фактури с издател
„Мистрал България“ ЕООД и получател „Интерархитект“ ЕООД за доставка на
различни хранителни продукти и подправки – ядки, хималайска сол и др. Простият
факт на закупуване на такива продукти от доставчика на дружеството-жалбоподател
обаче не доказва сам по себе си, че именно тези продукти са закупени с цел да
бъдат поставени върху тях рекламното лого на заведенията по сключените
договори. От друга страна тези продукти са закупени вече опаковани, а по делото
липсват доказателства по какъв начин ще бъде поставяно логото на дискотека Дъ
Култ върху готовите опаковки, съответно дали дружеството разполага ли с
необходимата техника за целта. Не са представени доказателства за всеки един от
етапите на проектиране, изработване, поставяне, разпространение на продуктите и
рекламните материали, за да бъде признато правото на данъчен кредит.
Трайната съдебна практика възприема,
че когато услугата не оставя трайна следа в обективната действителност след
приключването си, реалността й обективно може да бъде доказана със съставените
между страните документи по изпълнението на същата. Това от своя страна
установява обстоятелството, че получателят е придобил предмета на доставката,
което му дава основание да претендира данъчен кредит за начисления във връзка с
доставката данък. В случая за доставките, за които са сключени договори от
дружеството-жалбоподател, и по които е отказано признаването на правото им на
данъчен кредит, такива доказателства /конкретни заявки, задания, шаблони или
други документи, ориентиращи към индивидуализирано съдържание на рекламните
материали – информационни, рекламни брошури, рекламни флаери и др./ не са
ангажирани, което препятства възможността да се приеме, че доставките са
реални.
1.2.
По фактура, издадена от „Шато 2014“ ЕООД за демонтаж, монтаж и настройка на ТАП
система.
В производството пред ревизионния
орган, както и пред съда, дружеството – жалбоподател и издателят на фактурата не
са представили никакви доказателства, че именно в обект на „Варна Експо
Трейдинг“ ЕООД е извършен демонтаж, монтаж и настройка на ТАП система,
респективно – кой е този обект. Липсва информация кога се е случило това –
възможно е да се предположи, че вероятно е станало през месец октомври 2014 г.,
предвид датата на издаване на фактурата
27.10.2014 г. Доколкото „ТАП системата“ представлява професионална система за
дозиране на алкохол за заведение, липсват доказателства дружеството - доставчик
„Шато 2014“ ЕООД да е разполагало с квалифицирани служители за демонтаж на
стара ТАП система, монтаж и настройка на доставената система, липсват и
представени документи за произход на съответната ТАП система – упътване, гаранционна
книжка и др. подобни. Предвид горното съдът приема, че
обосновано и в
този случай органът по приходите е приел, че не е налице реалност на доставката
по тази фактура.
1.3.
По фактура, издадена от „Експидия трейд“ ЕООД за маркетингово проучване.
Съдът намира, че в настоящото
производство не е доказано реалното извършване на маркетинговите услуги по
фактурата, издадена от „Експидия трейд“ ЕООД. Както в хода на ревизията, така и
на съдебното дирене не са ангажирани доказателства как е определена стойността
на услугата. В договора липсват уговорки относно начина на калкулиране на
цената на услугата и нейните елементи, посочено е общо, че възнаграждението е в
размер на 30 000 лв. без ДДС. Конкретизация липсва и в представените в съдебното
производство приемо-предавателни протоколи. Липсват доказателства дружеството
да е разполагало с квалифициран персонал за изпълнение на маркетинговите услуги.
При това единствените представени пред органите по приходите и пред съда
доказателства са приемо-предавателни протоколи, без да са представени самите резултати
от маркетинговото проучване/изводите/, съответните анкетни листи, в които всеки
потребител е посочил удовлетвореността/неудовлетвореността на потребителите от
дейността на дискотека „Час пик“, качеството на предлаганите напитки,
обслужването, развлекателната програма и обстановката. Не са представени
доказателства за водена кореспонденция между дружеството-жалбоподател и
„Експидия трейд“ ЕООД, за проведени срещи, обсъждания на предложения, мнения,
препоръки и др. Изпълнението на договор за маркетингово проучване се
осъществява чрез установяване и анализиране на конкретни данни, респективно – предоставяне
на компетентно становище по поставен въпрос. Затова пряко доказателство за
реалното извършване на услугите би било предоставяне на съответния материален
носител, върху който са обективирани резултатите от изпълнените дейности –
такъв обаче не е приложен по делото.
Освен това не са установени мястото
/обекта/, където е извършено проучването, липсват данни и счетоводна отчетност
за използвани от доставчика активи, такива за разходи за вложен труд и нает
персонал, счетоводно отчитане на изпълнените услуги, от които да са видни
начислени/признати като приход услуги и начислен данък по тях. Наличието на
договор за извършване на маркетингова услуга само по себе не установява
извършването на такава.
В този смисъл и въз основа на
анализа на представените в хода на ревизията писмени доказателства – фактури и
договори, може да се направи обоснован извод за недоказаност на основната
предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на приспадане по
процесните фактури за маркетингово проучване. В процесните фактури липсва пълно
описание на предмета на стопанската операция, като само бланкетно е посочено „разработване
на маркетингова концепция“. Така съставени фактурите не отговарят на
изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на чл. 114,
ал. 1, т. 9 от ЗДДС, т. к. не съдържат информация, необходима за
индивидуализирането на престацията. Тази непълнота на фактурите препятства
установяване кореспонденцията им с действително извършена сделка, възможността
за доказване реалността на доставките, респ. установяване настъпването на
данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на
приспадане, респ. признаване на отчетените в намаление на ФР разходи – арг. от
Решение на Съда на ЕС от 08.05.2013 г. по дело Petroma Transports, С-271/12, т.
36.
Постоянната и безпротиворечива
съдебна практика приема, че посочените изисквания към фактурата не са формални,
а представляват такива по същество. Действително от практиката на СЕС следва,
че национална практика, която основно подчинява признаването на определено
данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за
фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните
изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен
когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на
сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните
изисквания – арг. от Решение на СЕС от 6 септември 2012 г., Mecsek-Gabona,
С-273/11, т. 61. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като
естеството на престацията не е установено до степен, която да я индивидуализира
като точни параметри и икономическа стойност както с процесните фактури, така и
в съпътстващите ги документи – договори, приемо-предавателни протоколи, а
неустановените престации не могат да са предмет на ДДС.
Следва да се отбележи, че липсва
каквато и да е обективна следа за това, че такива маркетингови проучвания са били
извършвани; няма и данни за извършено плащане на възложеното маркетингово
проучване.
С оглед изложеното обосновано
органите по приходите са приели, че маркетинговото проучване по фактурата,
издадена от „Експидия трейд“ ЕООД, не е реално извършена услуга, т.е. не е
доказано настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, вр. чл. 9 от ЗДДС, и ДДС е начислен и приспаднат без основание.
1.4.
По фактура, издадена от „Фреско комерс 1“ ЕООД и „Фреско комерс“ ЕООД за доставка
на хранителни продукти – лимони, портокали, лайм, грейпфрут, мента листа и др.
Ревизираното дружество не е представило
договор за доставка на хранителните продукти, заявки за определени артикули и
количества, поръчки, складови разписки за изписване от склада на доставчика,
кантарни бележки, данни за извършения транспорт и товаро - разтоварване, които
предвид значителните количества на плодовете и зеленчуците, особено през някои
от процесните месеци, е задължително да са осъществени, съотв. за извършените в
случая дейности по доставка би следвало да е останала някаква документална
следа. Липсват данни и разумно обяснение от ревизираното лице как са съхранявани
от доставчика през летния сезон закупените количества нетрайни продукти: лимони, портокали, лайм, грейпфрут, листа
мента, за съхранение на които би следвало да разполага с хладилен склад, данни
за какъвто по делото липсват. Доставката на тези хранителни продукти остава
недоказана, защото по никакъв начин от приобщените по делото доказателства не
се установява, че стоките действително са получени и са били налични при
ревизирания търговец. Освен липсата на приемо-предавателни протоколи /за
изготвянето на които няма установена практика нито при жалбоподателя, нито при
доставчика/, и доколкото става въпрос за родово определени вещи, собствеността
върху които се прехвърля с предаването им, още повече – хранителни продукти, за
които обичайно се съставят и други съпътстващи документи /данни за производител
и качество, санитарни сертификати, опаковъчни листи и други/, съдът приема за
недоказани твърденията за реална доставка на посочените плодове и зеленчуци.
Дори и заявките да са били извършвани по телефона от дружеството –
жалбоподател, то при получаването им е следвало да бъде изготвен и разписан приемо
– предавателен протокол, както и да е бил съставен пътен лист/стокова разписка
или друг документ, от който да се докаже, че стоките са били реално доставени. По
отношение транспорта на стоките също не са ангажирани допълнителни
доказателства в съдебното производство, а липсата на такова доказване е
относимо и за релевантния факт – наличност на стоките при доставчиците, което
обосновава възможност за предаването им. Установеното осчетоводяване на фактурите,
завеждане на стоките и начисляването на данъка не променят този извод, тъй като
удостоверяват единствено движение на документи, но не и на стоки. Доколкото
прехвърлянето на собствеността върху родово определените вещи е условие за
настъпване на данъчното събитие и следващата от него изискуемост на данъка,
начисляването в процесните фактури на данък, който не е дължим, се явява
неправомерно и за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит по тях.
Относно доставките на услуги от
значение е обезпечеността на доставчика за извършването им, надлежното
предаване и приемане изпълнението на услугите, наличието на краен обективно
установен резултат от тях. Съобразява се, че наличието на договор установява
възникнали облигационни правоотношения между страните, но само въз основа на
договора за целите на данъчното облагане не се установява реалността на
извършената доставка - необходимо е да има доказателства за нейното извършване
от изпълнителя по договора и съответното й прехвърляне на получателя. Свободата
на договаряне не изключва за целите на ЗДДС доказване изпълнението на договора,
обратното – то е дължимо. Константно е възприета от ВАС разликата между сделка
в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане, което е
и причината законодателят в да употребява понятието доставка в специалния ЗДДС.
Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между
страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла,
вложен от законодателя в ЗДДС /чл.6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/ не е
достатъчно съгласието на страните, а е дължимо доказването на нейното реално
осъществяване.
Според естеството на услугите –
рекламни, маркетингово проучване, монтаж и настройка на ТАП система, пряко
предоставящият ги субект следва да разполага с необходими умения, респективно –
с необходимата техническа обезпеченост. Спецификата на услугите в случая
предполага наличието у доставчика както на персонал /дори без значение от
неговия капацитет с оглед възможността за допълнително наемане на такъв/, така
и техническа осигуреност, която да гарантира изпълнението. Следователно за да
бъде прието, че договорът е изпълнен според клаузите, одобрени от страните,
изпълнителят дължи осигуряване на материали /наличност/, както и технически
средства /необходимото за конкретното изпълнение оборудване/, вкл. и персонал.
Осигуряването на персонал произтича от предмета на договора – изработване на
рекламни материали, маркетингово проучване, както и монтаж на ТАП система, поради
което е иманентно присъщ елемент от изпълнението на договора. Дори да не са
търсими трудови правоотношения, дължима грижа на изпълнителя е да ангажира
необходим брой лица с познания в конкретната област /във вр. с печат на
рекламните материали, изискващ и съответната техника, маркетингово проучване и
съответни специалисти да извършат демонтаж, монтаж и настройка на ТАП система/.
В конкретния случай в хода както на административното производство, така и в
производството пред съда, не бяха представени доказателства за технологична
възможност за изпълнение на тези услуга и необходим за целите на изпълнението
персонал при доставчика.
За доказване изпълнението на
посочените клаузи по начина, описан в договорите, липсва документация от
конкретни дати, хронологично обвързани с дати на издаване на спорните фактури.
При описаната договореност и за достоверност на приемо-предавателните протоколи
към договора, би следвало да бъде създадена и представена по делото информация
за предварително предоставени задание и форма от възложителя, вкл. вид, форма и
техническа спецификация, както и за предварително уточнени шаблони относно
рекламните материали. При липса на данни за способите, посредством които ще се
осъществи изпълнението на договорите, доказателствената стойност на приемо-предавателните
протоколи е разколебана изначално. Съпоставката между предварителните данни
според договореното и данните в приемно-предавателните протоколи не доказва убедително
съответствие между договорено и изпълнено, което е от значение за достоверността
на частния писмен документ. Частните документи нямат обвързваща съда
доказателствена сила, което не означава, че не следва да бъдат ценени при
решаване на спора във връзка с останалите доказателства по делото. Съставените
частни документи обаче следва да отразяват реален факт от обективната
действителност, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от
посочените в тях лица, но не и доказателство за направените в тях изявления –
тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с
действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни,
безспорно установяващи същите тези факти. В конкретния случай липсват други
данни, доказателственото значение на които и връзката им с договорите да бъде
преценено и зачетено. В хода на съдебното производство не бяха представени
допълнителни сведения и/или доказателства от преките доставчици относно
изпълнение на договореното. Не бе пояснено кое лице /или лица/ персонално е
осъществило необходимите действия за изработване на рекламните материали, в кой
времеви порядък, вкл. не са представени доказателства за съответното
оборудване. Налага се извод, че изпълнението на договорите не е документално
обосновано и приемо-предавателните протоколи не удостоверяват безсъмнено
действително извършени договорените рекламни услуги - не се установи какъв
ресурс е ангажирал доставчикът /персонален и технологичен/ с оглед естеството
на договореното.
По делото липсват убедителни
доказателства за начина на извършване на договорените услуги /рекламни,
маркетингово проучване, монтаж на ТАП система/, за лице със специални умения
или дори само на ангажирани външни лица, както и за обект, в който са
изпълнявани договорените услуги.
Изложеното налага несъмнен извод за
липса на реалност на процесните доставки от „Маркетико“ ЕООД, „Шато 2014“ ЕООД,
„Експидия трейд“ ЕООД, „Интерархитект“ ЕООД, „Фреско комерс 1“ ЕООД и „Фреско
комерс“ ЕООД.
За пълнота следва да се отбележи, че
дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68 от ЗДДС и това е
сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за
получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от
него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да
приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Предпоставките, които
следва да бъдат налице, за да се признае на получателя по доставката правото на
приспадане на данъчен кредит, са посочени в същия чл. 68 от ЗДДС. Правото на
приспадане на данъчен кредит е винаги за получателя по доставката, който
заплаща данъка на своя доставчик. Изискването за начисляване на данъка се
съдържа в нормата на чл. 82 от ЗДДС и то се извършва от изпълнителя по
доставката, който издава данъчната фактура, в която посочва извършената
облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната основа и размера на
дължимия данък, след което в определения от закона срок отразява данъка в
счетоводството си като задължение към бюджета. Данъчната фактура следва да се
отрази в отчетните регистри по чл. 124от ЗДДС и данъкът да се включи в
справка-декларация по ЗДДС, която заедно с дневниците за покупки и продажби в
края на всеки данъчен период се представят в съответната данъчна служба.
Отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към
бюджета е налице, когато наред с посочването на фактурата в дневника за
продажби и на данъка в справката-декларация се извърши записване за
осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните
счетоводни сметки. При изпълнение на тези законови изисквания за получателя
възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
От анализа на механизма на ДДС
следва, че е налице обвързаност между действията на доставчика по начисляване
на данъка, вменено от закона като задължение, и материалното право на
получателя по доставката да го приспадне като данъчен кредит. В този смисъл е
законовата уредба на правото на приспадане на данъчен кредит в материалния
закон – ЗДДС. В случая органите по приходите са приели, че са налице отрицателната
предпоставка по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит,
като досежно основанието за отказ са се позовали на резултатите от извършената
насрещна проверка на доставчиците по процесните фактури и липсата на
доказателства за реално извършване на доставката.
Както вече беше посочено, за да се
признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на
данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията,
посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване
правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е
облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, едва след
което да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани
в нормата на чл. 71 от ЗДДС.
В посочения смисъл е и практиката на
Съдът на ЕС, а именно: правото на данъчен кредит на получателя по данъчна
фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във
фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че
упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не
включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването
на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези,
отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на
същото решение се казва, че ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада,
дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би
била по-лесна.
Изрично в решение от 06.12.2012 г.
по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че за доставките на
стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали
последните са били реално осъществени, и дали съответните стоки са били
използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е
задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното
право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по това дело, за да определи дали може получателят на
стоката/услугата да упражни право на приспадане на данъчен кредит за процесните
доставки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи,
че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за
целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по
принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано; т.е. във всички
случаи за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е
доказано осъществяването на фактурираната доставка, каквито доказателства в
конкретния казус и по гореизложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че не са налични.
В тази връзка следва да се съобрази
и общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР ДОПК, т. е.
лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на
главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.
68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето,
което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените
условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В
тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в
счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност
на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на
всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи
по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по
начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи,
като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен
кредит.
Както при доставката на услуги, така
и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да
се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване
на доставката, и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за
реалното осъществяване на доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са:
фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за
продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 „Клиенти“, с/ка 602 „Разходи за
външни услуги“, с/ка 4532 „Начислен данък за продажбите“, с/ка 702 „Приходи от
продажби на стоки“; справки – декларации за съответния период; товарителници и
фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни
протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи;
съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби,
свидетелски показания и др.
Издаването на фактури, без зад тях
да стои реално извършена работа, обезпеченост, както и насрещна престация, не
означава доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Както бе посочено
по-горе подробно за всеки един доставчик, в конкретния случай липсват доказателства
за техническа, технологична и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки.
По отношение плащането между контрагентите
следва да бъде отчетено, че то не е законова предпоставка за възникване и
упражняване право на данъчен кредит. Между жалбоподателя и дружествата
доставчици на стоки/услуги е било извършено плащане за част от
стоките/услугите, за което не са били представени доказателства, както пред
ревизионния орган, така и пред съда. В тази връзка съдът намира, че разплатената
фактура сама по себе си не е достатъчно убедително доказателство за реално
осъществяване на документираната доставка на стоки при положение, че
съставените частни документи не отразяват реална стопанска операция поради
липса на съществени елементи – наличност на стоките и технологична и персонална
осигуреност за изработка на възложените рекламни материали, място на
натоварване, място на приемо-предаване и транспортиране на количествата
рекламни материали от конкретен обект. Правото на Съюза, както и принципите на
данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на
получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за
получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема
доставка.
В допълнение се отбелязва, че в
гражданския процес се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на
дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е
обвързан от договора и дължи изпълнение. В административното производство
обаче, когато се поддържа липса на реалност на доставките, решението е
противоположно - наличието на фактура и счетоводното й отразяване при
получателя не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Отговорът
на въпроса дали е извършено предаване и приемане на стоки в случая е обвързан с
необходимо убедително доказване на наличност на стоките при доставчиците, на
място/обект на съхранение на стоките и място/обект на изпълнение на
договорените услуги, ведно с технологично оборудване и персонал, които са от
съществено значение за спора относно реалността на доставките/услугите. В тази
връзка плащането по част от фактурите остава изолирано доказателство,
недостатъчно да обоснове извод за тяхната реалност.
Неоснователно се твърди в жалбата, че
съгласно Директива 2006/112 е недопустимо данъчният орган да откаже да признае
на данъчнозадълженото лице правото да приспадне ДДС поради това, че издателят
на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без органа да
доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделката с която обосновава правото си на
приспадане е част от данъчна измама. Следва да се отбележи, че в конкретния
случай ревизионния орган отказва право на приспадане на данъчен кредит на
дружеството – жалбоподател, защото не са доказани реалност на предоставените
услуги/стоки, а не защото се твърди от страна на ревизионния орган, че
доставките на стоките/услугите от въпросните дружества е част от данъчна измама.
Относно определените допълнителни задължения за КД по ЗКПО:
В жалбата срещу Ревизионния акт не са
оспорени допълнителните задължения за корпоративен данък по ЗКПО, но предвид
петитума, според който се оспорва ревизионният акт в частта, в която е
потвърден с Решението на Директора на дирекция „ОДОП“ Варна, съдът намира за
необходимо да се произнесе по жалбата в нейната цялост.
С оглед изложеното в РА в частта по ЗДДС,
и от приложените към данъчната преписка доказателства органите по приходите са
приели, че не се установява реално изпълнение на доставка по фактурите,
издадени от доставчиците „Маркетико“ ЕООД, „Шато 2014“ ЕООД, „Експидия трейд“
ЕООД, „Интерархитект“ ЕООД, „Фреско комерс 1“ ЕООД, „Фреско комерс“ ЕООД,
поради което са извършили преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя
в посока увеличение на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО
за 2014 г. със сумата в размер на 140 лв. главница и 0.00 лв. лихва, за 2015 г.
със сумата в размер на 4 725 лева главница и 142.51 лева лихва, за 2016 г. със
сумата в размер на 56 000 лева главница и 6 256.95 лева лихва,
представляващи отчетени от РЛ разходи. С оглед установените факти за нереалност
на доставките по въпросните фактури е констатирано, че жалбоподателят
неправомерно е намалил финансовия си резултат за процесните отчетни периоди с
несъщестуващи разходи, т. е. осчетоводените разходи за външни услуги не са
документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно
стопанската операция, т. е. за да се признае за целите на данъчното облагане
отразеният в счетоводния документ разход следва да е извършен по реална доставка,
т. е. да отразява вярно стопанската операция, както е посочено в разпоредбите
на ЗКПО. Категорично е установено по делото, че дружеството е осчетоводило
разходи по процесните фактури като такива за външни услуги, но имайки предвид
мотивите за получени доставки на стоки/услуги по ЗДДС както в хода на
ревизионното, така и в хода на съдебното производство, не е установена реалност
на доставките по фактурите, издадени от съответните дружества.
В случая е установено, че разходите по
процесните фактури са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй
като не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин, че
тези разходи, с които е увеличен финансовият резултат, са действително
извършени и че са свързани с реално осъществени доставки. При наличните
доказателства правилен се явява изводът на данъчните органи, че отчетените въз
основа на процесните фактури разходи са документално необосновани, поради което
правилно и законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО същите не са
признати за данъчни цели, съответно правилно с техният размер е увеличен
счетоводният финансов резултат на ревизирания данъчен субект за процесните 2014
г., 2015 г. и 2016 година.
В резултат на извършените увеличения на
финансовият резултат на дружеството по ЗКПО за д. п. 2014 г., д.п. 2015 г. и
д.п. 2017 г., при правилно приложение на материалния закон са установени
допълнителни задължения за КД по ЗКПО в размер на главница от 140 лв. и лихва
от 0.00 лв. за д.п. 2014 г., съответно в размер на главница от 4 725 лв. и
лихва от 142.51 лв. за д.п. 2015 г., съответно в размер на главница от
56 000 лв. и лихва от 6 256.95 лв. за д.п. 2016 г.
По изложените мотиви съдът намира, че РА е
законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на правния спор претенцията
на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна. С оглед направеното своевременно искане и на осн. чл. 161, ал. 1,
изречение първо от ДОПК на ответника следва да се заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4 770.44 лева, определен въз основа на обжалвания
интерес по делото в размер на 224 044.38 лева. и съобразно чл.8, ал.1, т.5 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложима на основание чл.161 от ДОПК.
Така мотивиран и на осн.чл. 160, ал. 1,
предложение трето от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Варна Експо Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, против Ревизионен
акт /РА/ № Р-03000318005984-091-001/11.04.2019 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 116/24.06.2019 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ –
Варна при ЦУ на НАП, с който в тяхна тежест са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО
за 2014 г., 2015 и 2016 г. в общ размер на 30 859.49 лв. главница и
6399.46 лв. лихва, и за ДДС по ЗДДС за осем данъчни периода през 2014г, пет данъчни периода през 2015 г., и четири данъчни периода през
2016 г в общ размер на 123 390.51 лв. главница и 33 389.41 лв. лихва.
ОСЪЖДА „Варна Експо Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 4 770.44
лева /четири хиляди седемстотин и седемдесет лева и 0.44 стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: