О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Хасково, 10.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд………...………………………….…...…… в закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря
…………………………..…………………………………..…и в присъствието на
прокурора…………………………………………...…….....….…………………………………………..като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А …………т.д.№.......42….….по
описа за 2019 год., взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с вх. № 3084 от 27.03.2019 год. по
входящия регистър на съда, подадена от „ВЕИ СТРОЙ“ ЕАД – гр.София против „АТАМАН“
ООД – с.Стамболово, Община Хасково, с искане за отмяна на решенията, взети на
общо събрание /ОС/ на съдружниците на ответното дружество, проведено на
10.01.2019 год. В исковата молба са изложени твърдения за това, че ищецът не е
бил поканен за събранието, и че е узнал за взетите решения, чиято отмяна иска,
на 13.03.2019 год., на която дата е бил уведомен за взетите решения от
управителя на ответното дружество – Тодор Георгиев по повод подадена от него молба
за снабдяване с преписи от доказателствата, приложени по т.д. № 25 / 2019 год.
по описа на Окръжен съд – Хасково, образувано по жалба срещу отказа на длъжностното
лице по регистрация да впише оспорваните решенията. За установяване на заявените
от ищеца твърдения относно момента на узнаването, съдът изиска и приложи т.д. №
25 / 2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, на л.69 от което е приложена
молба с вх. № 2542 от 13.03.2019 год. по входящия регистър на съда, подадена от
Тодор Димитров Георгиев с искане да му бъде дадена възможност да се запознае с
приложените по делото документи и да получи препис от тях. Молбата е
представена от ищеца и приета като писмено доказателство при разглеждане на настоящия спор.
В
подадения от ответника отговор на исковата молба е заявено възражение за
недопустимост на иска, поради предявяването му след изтичане на 14 - дневния
преклузивен срок, предвиден в чл.74, ал.2 от ТЗ. Заявени са твърдения за това,
че ищецът е бил редовно поканен за провеждане на ОС, насрочено за 10.01.2019
год., в подкрепа на които твърдения е представена покана за провеждане на ОС на
„Атаман“ ООД, подадена от съдружника – Фондация „Екология без граници“ –
гр.София, адресирана до ищеца, връчена на 18.12.2018 год. на М.П. – юрискосулт,
видно от приложената разписка.
В
първото по делото съдебно заседание, проведено на 30.09.2019 год. пълномощникът
на ищеца е оспорил факта на връчване на поканата, заявявайки, че лицето,
посочено като получател не е разполагало
с представителна власт по отношение на ищцовото дружество, както и,че поканата
не е стигнала до знанието на законния представител на ищеца.
Поради
заявеното от ищеца оспорване на поканата, по искане на ответника по делото бяха
събрани гласни доказателства чрез разпита на посочената от него свидетелка – М.П.,
от показанията на която се установява, че към момента на връчване на поканата и
понастоящем работи в ищцовото дружество като юрисконсулт, по силата на сключен
помежду им трудов договор. Твърди, че не си спомня за връчване на поканата,
уточнявайки, че подписа, положен срещу нейното име на получател, прилича на
нейния. Нямала изрично пълномощно за получаване на призовки и съобщения,
адресирани до работодателя й. След получаването на документи, адресирани до
ищеца, ги предавала на упълномощени от дружеството адвокати. Задълженията й
като юрисконсулт се свеждали само до изготвяне на пълномощни и договори.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че искът по
чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията, взети от ОС на съдружниците на ответното
дружество, проведено на 10.01.2019 год., е предявен след изтичане на визирания
в ал.2 от цитирания законовия текст, 14 – дневен преклузивен срок, поради което
същият се явява недопустим. Исковата молба е подадена на 27.03.2019 год., а
срокът в който искът е следвало да бъде предявен е изтекъл на 24.01.2019 год.
Съгласно чл.74, ал.2 от ТЗ, искът се предявява в 14 – дневен срок от деня на
събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в
останалите случаи – в 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца
от деня на общото събрание. В разглеждания случай съдът приема за установено,
че ищецът е бил редовно поканен на ОС, насрочено за 10.01.2019 год., поради
което искът за отмяна на решенията на ОС е могъл да предяви в срок до
24.01.2019 год. В тази насока съдът цени приетата като писмено доказателство
покана за провеждане на общо събрание, изпратена до ищеца на обявения в
търговския регистър адрес на управление – гр.София, район Лозенец,
ул.“Н.Й.Вапцаров“ № 25, ет.1, ап.офис 1, с което е спазено изискването за редовност,
съгласно чл.50, ал.1 от ГПК, към която норма препраща разпоредбата на чл.50 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Разписката, удостоверяваща
връчването е оформена съгласно изискванията, предвидени в чл.44, ал.1 от ГПК.
Като необосновани съдът намира заявените от ищеца твърдения за това, че лицето,
посочено в разписката като получател не притежавало представителни права по
отношение на адресата и извършените действия по получаване на поканата не го
обвързвали, предвид изричната в тази насока разпоредба на чл.50, ал.3 от ГПК,
съгласно която връчването на търговци става
в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е
съгласен да ги приеме. Безспорно в случая е, че разписката, удостоверяваща
получаването на поканата за провеждане на ОС, е връчена на М.П., разпитана в
качеството на свидетел по делото, от показанията на която се установява, че към
момента на връчване на разписката е работила в ищцовото дружество като
юрисконсулт, от което следва извода, че същата попада в кръга от лицата,
посочен в чл.50, ал.3 от ГПК и, че връчването е редовно. Заявените от свидетелката
обстоятелства, че не била упълномощена
от работодателя си да получава призовки и съобщения, съдът намира за правно
ирелевантно относно редовността на връчването на поканата, отчитайки липсата на
отбелязване върху разписката, отразяващо несъгласието й да я приеме.
Като
необосновани съдът намира изложените от ищеца доводи, че направеното от
ответника искане за събиране на гласни доказателства е преклудирано, предвид
това, че същото е заявено във връзка с направено от ищеца оспорване на
представената по делото покана за провеждане на ОС и разпределената от съда
доказателствена тежест между страните в изготвения по делото доклад. Не без
значение е и обстоятелството, че представените с отговора на исковата
молба покана и разписка, удостоверяваща
връчването й, не са били оспорени от ищеца в срока за подаване на допълнителна
искова молба, съгласно изискването за това, предвидено в чл.193, ал.1 от ГПК.
С
оглед на изложените по-горе съображения, съдът счита, че не са налице
предпоставките за разглеждане на спора по същество, поради което следва да
отмени определението, с което е даден ход на устните състезания и прекрати
производството по делото, поради недопустимост на иска, като такъв, предявен след изтичане на 14 –
дневния преклузивен срок, визиран в чл.74, ал.2 от ТЗ.
Мотивиран
така, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение, постановено в
съдебно заседание, проведено на 11.11.2019 год., с което е даден ход на устните
състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 42 /
2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, поради недопустимост на иска,
предявен от „ВЕИ СТРОЙ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“Н.Й.Вапцаров“ 35, ет.3 против „АТАМАН“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – с.Стамболово, Община Хасково за отмяна на решенията,
взети на общо събрание на съдружниците на „Атаман“ ООД – с.Стамболово,
проведено на 10.01.2019 год., като такъв, подаден след изтичането на 14 – дневния
преклузивен срок, съгласно чл.74, ал.2 от ТЗ.
Определението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: