№ 243
гр. Монтана, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20231630200924 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2300106/17.07.2023 г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана на „К.“ ООД – Монтана, ЕИК
ххх адрес град Монтана, бул. „Г.А.“ № 5 в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2000,00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление В. Ц. И. –
управител на „К.“ ООД – Монтана, обжалва същото с оплакване за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни
доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя се явява лично.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
На 09.02.2023 г. на място и на 20.02.2023г. по документи, служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана извършват проверка по спазване на
трудовото законодателство и Закона за здравословни и безопасни условия на
труд в Ресторант „Валор“, находящ се в град Монтана, общ. Монтана, обл.
Монтана, бул. „Г.А.“ № 5, стопанисван от К. ООД, ЕИК ххх със седалище и
адрес на управление град Монтана, общ. Монтана, обл. Монтана, бул. „Г.А.“
1
№ 5, представлявано от В. Ц. И., в качеството и на управител Дейност на
питейни заведения. При проверката се констатира, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ в проверявания обект работодателят не
държи на разположение на контролните органи на Инспекцията по труда -
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с
разпределението на работното време. Констатирани са и три други нарушения
на различни разпоредби на КТ несъотносими към настоящото
административно наказателно производство. С оглед отстраняване на
констатираните нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях на осн. чл. 404,ал.1,т.1 от КТ на работодателя „К.“ ООД е
предписано да държи на място в обект „Р.В.“, намиращ се в гр. Монтана, бул.
„Г.А.“ № 5, на разположение на контролните органи на Инспекцията по
труда - екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи
свързани с разпределението на работното време. Основание за издаване на
това предписание е разпоредбата на член 403а, ал. 1 от КТ. В предписанието е
посочен и срок за изпълнение на това задължение – 24.02.2023 година.
Констатираните нарушения и издадените задължителни предписания са
отразени в Протокол за извършена проверка № 2305342 от 20.02.2023 година.
Копие от протокола е връчено на работодателя „К.“ ООД на датата на
неговото съставяне, което обстоятелство е удостоверено с подпис и печат.
Дадените от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ задължителни
предписания на работодателя са принудителни административни мерки по
смисъла на член 401,ал.1 от КТ и по силата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са
задължителни за изпълнение.
На 12.06.2023 година по работни места и на 23.06.2023 година по
документи е извършена втора проверка на същия обект като е констатирано,
че „К.“ ООД, гр. Монтана, в качеството си на работодател, не е изпълнил
принудителната административна мярка, приложена на основание
чл.404,ал.1,т.1 от КТ. Посочената мярка е наложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство и задължава работодателя да държи
на място в обект „Р.В.“, намиращ се в гр. Монтана, бул. ,,А.“ № 5 на
разположение на контролните органи на инспекция по труда екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с
разпределението на работното време. С неизпълнение на това си задължение
работодателят е нарушил разпоредбата на член 415, ал. 1 от КТ, поради което
му е съставен акт № 12-2300106/23.06.2023 година от свидетелката С. О. Ш.
на длъжност главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" –
Монтана. Актът е съставен в присъствието на В. Ц. И. – управител на „К.“
ООД, гр. Монтана и свидетелите Л. К. Р. и М. К. Т.. Копие от акта е връчен
на И. на датата на неговото съставяне.
Въз основа на така издадения АУАН № 12-2300106/23.06.2023 година
на 17.07.2023 година Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана
издава Наказателно постановление № 12-2300106/ 17.07.2023 година, с което
на „К.“ ООД – Монтана, ЕИК ххх адрес град Монтана, бул. „Г.А.“ № 5 в
2
качеството му на работодател, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели С. О. Ш., Л. К. Р. и М. К. Т.. Всеки от тези свидетели дава
показания по факти, които лично е възприел.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на
процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № З-
0864/17.10.2022 година на Изпълнителния директор на „Главна инспекция по
труда“ НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по
реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е частично
основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. второ от КТ, редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Предвид това констатациите, съдържащи се в редовно
съставения АУАН имат обвързваща съда материална доказателствена сила
ако не са опровергани от санкционираното дружество. По настоящото дело от
събраните писмени и гласни доказателства не се установяват факти и
обстоятелства в противоречие на отразеното в АУАН № 12-
2300106/23.06.2023 година на 17.07.2023 година Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ Монтана. Безспорно е установено извършено
нарушение по смисъла на член 404, ал. 1 КТ, вменяващо в задължение
изпълнението на принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Съгласно
посочената разпоредба, предписанията направени с Протокол № ПР 2305342
от 20.02.2023 г., редовно връчени на представител на работодателя „К.“ ООД,
3
са принудителни административни мерки. Безспорно е установено, че същите
не са изпълнени в указания от контролните органи срок, за което е изготвен
протокол № ПР2322010 от 23.06.2023 г, а за установеното нарушение е
издаден АУАН № 12-2300106 от 23.06.2023 година, редовно връчени на
работодателя. В законоустановения срок по съставения акт не са представени
възражения от работодателя. Въз основа на АУАН № 12-2300106 от
23.06.2023 година е издадено обжалваното наказателно постановление.
В конкретния случай задължението на работодателя да изпълни
наложени задължителни предписания произтича от разпоредбата на член
403а, ал. 1 от КТ. Настоящата инстанция приема, че безспорно от
приложените по делото доказателства се установява, че такъв правилник и
документи за разпределение на работното време не са се намирали на
разположение в търговския обект, в каквато насока са и събраните по делото
доказателства. Възраженията направени от работодателя в хода на
производството като цяло са несъотносими към предмета на доказване в
настоящия случай. С оглед горното, настоящия състав приема, че процесното
дружество, е осъществило състава на административното нарушение по чл.
403а, ал. 1 от КТ. Безспорно неизпълнението на задължението по чл. 403а, ал.
1 от КТ е основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството. При всички случаи, когато в търговския обект се
полага наемен труд за работодателя възниква задължение да има правилник
за вътрешния трудов ред, на разположение на проверяващите органи.
Неизпълнението на произтичащото от разпоредбата на член 403а,ал.1 от НК
задължение, обуславя административнонаказателна отговорност на
работодателя по член 415 от КТ. Нарушението на тази разпоредба, следва да
се отнесе към така наречените нарушения на просто извършване или
формални нарушения. Същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние – неизпълнение на задължително
предписание в срок. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение
самото застрашаване на обществените отношения, осигуряващи защита на
работника във връзка с изпълнение на трудовите му права, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Същевременно неизпълнението на задължителните
предписания създава реални предпоставки за злоупотреба с трудови и
социални права на работниците и служителите, поради което не може да се
приема, че се касае за маловажен случай по смисъла на член 28 от ЗАНН.
4
Извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин
от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на
чл. 414, ал. 1 от КТ. В санкционната си част посочената разпоредбата
предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В
конкретния случай административнонаказващия орган е определил
наказанието „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева. Въззиввния
съд счита, че с оглед тежестта на нарушението, липсата на реално настъпили
вредни последици, спазването на другите описани в Протокол № 2305342 от
20.02.2023 година предписания и обстоятелството, че наказанието е първо за
процесното дружество, същото следва да бъде намалено до предвидения в
закона минимум от 1500,00 лева.
С оглед изхода на делото настоящият съд не следва да се произнася по
въпроса на разноските.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Наказателно постановление №
12-2300106/ 17.07.2023 година на Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ Монтана, с което на „К.“ ООД – Монтана, ЕИК ххх адрес град
Монтана, бул. „Г.А.“ № 5, в качеството му на работодател, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000,00 лева
на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание от 2000,00
лева на 1500,00 лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5