О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /01.02.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на 01.02.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 451/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по искова молба, подадена от К.Г.З. с ЕГН ********** против М.М.А.
с ЕГН **********.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви
проект за доклад.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
В исковата молба се твърди, че страните
са живели на семейни начала няколко години. От връзката им са се родили децата
им Юлия Кирилова Г. с ЕГН **********, родена на *** *** е издала удостоверение
за раждане № 0138/12.05.2006 г., и Кремена Кирилова Г. с ЕГН **********, родена
на *** *** е издала удостоверение за раждане № 0242/03.09.2007 г.
Излага се, че майката на децата
напуснала дома им преди около шест години и от тогава не се е обаждала да
попита дали децата са добре. Ищецът и децата нямали никакви контакти с нея и той не знаел къде точно се намира тя и
какво прави. Твърди, че ответникът не е давала средства за издръжката на двете
им момичета. Те пораснали под неговите грижи и единствено той се грижел и за
тяхната издръжка. Нуждаели се от доста средства, а ролята на майката през
годините съществувала изцяло формално и тя не изпълнявала своята социална
функция. Опитал се да подаде молба за получаване на детски добавки, но му
казали,че майката ги получава, а децата не взимали и стотинка. Майката
получавала парите за децата и ги харчела лично за себе си.
Поддържа, че майката трайно не полага
грижи за децата, нещо повече, дори, ако ги види няма да ги познае защото трайно
се е дезинтересирала от тях, от техният живот, чувства и стремежи, не знае дали
са здрави и дали са добре. Ответникът бил винаги до децата и между него и
децата била изградена силна емоционална връзка и те не можели един без друг.
Той се стараел да бъде и майка и баща, и нищо да не им липсва.
По изложените съображения моли съда да
уважи иска и да лиши ответника от родителски права по отношение на децата Юлия
Кирилова Г. и Кремена Кирилова Г..
Моли да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата. Моли да бъде
определено местоживеенето на децата на неговия адрес в гр.Провадия, ул.”Христо
Ботев” № 1.
Моли ответникът да бъде осъдена да
заплати издръжка за периода 16.06.2019 г. - 16.06.2020 г. в размер на 2 400 лв.,
платима в полза на детето Юлия Кирилова Г., чрез нейния баща и законен
представител К.Г.З.. Моли да бъде
осъдена М.М.А. да заплати сумата от 2 400 лв., представляваща дължима издръжка
за детето Кремена Кирилова Г. за периода 16.06.2019 г. - 16.06.2020 г., платима
чрез нейният баща и законен представител К.Г.З..
Моли да бъде осъдена М.М.А. да заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лв. до 6-то число на месеца, считано от
датата на исковата молба до изменение или отпадане на основанието за нейното
заплащане, платима на всяко едно от децата Юлия Кирилова Г. и Кремена Кирилова Г.,
чрез техния баща и законен представител К.Г.З., ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска.
Претендира разноски.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца
в едноседмичен срок от съобщаването с писмена молба с препис за ответника да
конкретизира претенцията си за издръжка за минало време, като изрично посочи
месечния размер на претендираната издръжка за всяко едно от децата за минало
време.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, в който изразява становище по допустимостта и основателността
на исковите претенции.
1.
относно допустимостта излага следните съображения:
Оспорва
наведените твърдения във връзка с фактическата обстановка, като твърди, че те
не отговарят на действителността. Ищецът К.Г.З., децата Юлия Кирилова Г. и
Кремена Кирилова Г., както и ответникът М.М.А. не пребивавали на територията на
Република България. Същите пребивавали трайно във ФР Германия, като децата
посещавали училище, а ищецът и ответникът работели в тази страна. Така
изложените обстоятелства по настоящото дело разкривали наличието на
международен елемент, който попадал в обхвата на Регламент № 2201/2003 г. на
Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаване и изпълнение
на съдебни решения по брачни дела и дела свързани с родителската отговорност. Позовава
се на разпоредбата на чл. 8 § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., съгласно
която общата международна компетентност по делата, свързани с родителската
отговорност, принадлежи на съдилищата на държава-членка, където детето има
обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран, което член 16 § 1
б. „а” от Регламента свързва с момента на подаване на исковата молба. С оглед
гореизложеното твърди,че настоящият съдебен състав не разполага със
компетентността да разгледа така предявените искове по чл. 132, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от СК, каквато е практиката на ВКС /Определение № 6 от 7.01.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 636/2012 г., III г. о., ГК. Определение № 7 от 9.01.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 6366/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 19 от 9.01.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 426 от
3.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 r.. III
г. о.. ГК/, като същата принадлежи на съда на друга държава-членка в лицето на
Федерална република Германия.
Същото е становището на ответника и по
предявената акцесорна претенция за заплащане на издръжка по отношение на двете
деца Юлия Кирилова Г. и Кремена Кирилова Г.. Навежда, че макар уредбата на
задълженията за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения
или отношения по сватовство, да е предметно изключена от приложното поле на
Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., акцесорният характер на претенцията за издръжка,
от една страна, не позволявал на българския съд да я отдели и разгледа
самостоятелно и независимо от спора за упражняване на родителските права, за
решаване на който по гореизложените съображения е лишен от правомощия, а от
друга, чл. 3, б. „г” от приложимия Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година
относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на
съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за
издръжка, консолидирал компетентността именно на съдебната юрисдикция,
овластена да разгледа водещия иск относно родителската отговорност.
С оглед на гореизложеното моли съда да прекрати производството по гр. д. №
451/2020 г. по описа на Районен съд - Провадия, III състав поради липса на
международна компетентност на съдилищата на Република България за разглеждане
на предявените с искова молба обективно съединени искове.
Претендира разноски.
2. в случай, че съдът прецени, че
искането за прекратяване на производството по делото е неоснователно и исковете
са допустими, изразява следното становище:
Оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Оспорва изнесеното в исковата молба. Не отговаряло на истината
твърдението, че от шест години е изоставила децата и не полага грижи за тях, не
им дава издръжка и не поддържа контакт с тях.
Твърди, че до началото на 2020 г.
децата са живели при нея в гр. Франкфурт на Мейн - HamburgrLandstr.165. Посещавали са училище във Франкфурт на
Мейн, но с оглед на обстоятелството, че между родителите до настоящия момент не
е възниквало разногласие относно тяхното местоживеене, децата временно са
решили да живеят с ищеца по делото. Именно от началото на 2020 г. децата се
намирали при ищеца в настоящото производство и живеели във ФР Германия. Твърди,
че до 2020 г. изцяло грижи за децата е полагала тя. Отглеждането, възпитанието
и издръжката на децата са били изцяло нейна грижа. Тя получавала добри доходи,
с които успявала да задоволява потребностите на децата. Между нея и децата
съществувала силна емоционална връзка, още повече, че те са от женски пол. Твърди, че през 2016 г. лично ищецът е подписал
декларация съгласие, с която е разрешил на майката да изведе децата заедно с
нея във ФР Германия. От приложените като доказателство писмени документи било
видно, че децата са посещавали училище във ФР Германия през 2018 г. – 2019 г.
Всички писма били адресирани до ответника в качеството ѝ на законен
представител на децата. С оглед на пандемията от „КОВИД-19” всички училищата
във ФР Германия били затворени и на този етап не можела да представи
допълнителни писмени доказателства в подкрепа на твърдените факти и
обстоятелства.
Поради изложеното моли да се отхвърлят изцяло предявените искови
претенции като неоснователни. Претендира разноски.
По възражението на ответника относно местната компетентност на РС –
Провадия:
Предвид наведените с отговора твърдения и представените със същия
писмени доказателства, издадени от немски институции през 2018 г., съдът е
указал на ищеца да посочи изрично фактическото пребиваване на децата към момента
на завеждане на делото – 17.06.2020 г., като представи доказателства за това. В
дадения едноседмичен срок ищецът не е изпълнил указанията. С оглед на това с
писмо от 06.11.2020 г. съдът е изискал служебно информация от ОД на МВР Варна,
сектор „ОАПС” за задграничните пътувания на децата от 01.01.2020 г. до настоящия
момент. Видно от получения по делото отговор с вх. № 261110/23.11.2020 г.,
децата са излезли от територията на Република България на 26.06.2020 г. и са
влезли на територията на страната на 28.10.2020 г., като справката обхваща
периода от 01.01.2020 г. до 10.11.2020 г.
Предвид тези данни, съдът е указал на ответника да представи
доказателства в подкрепа на твърденията си, наведени в отговора на ИМ относно
трайното местопребиваване на страните и техните деца на територията на ФР
Германия към датата на подаване на исковата молба и понастоящем. С молба вх. №
261227/08.12.2020 г. ответникът е заявил, че към настоящия момент не може да
представи доказателства в тази връзка, тъй като училищата във ФР Германия не
работят, като такива доказателства ще се съберат при насрочване на делото и
изготвяне на Социален доклад от ДСП.
С разпореждане от 11.01.2021 г. съдът е указал
на ответника да посочи пълни данни за училищата, в които учат децата и техния
точен адрес на територията на ФР Германия. В изпълнение на дадените указания е
постъпила молба вх. № 260140/25.01.2021 г. от ответника, в която уточнява, че
към настоящия момент децата пребивават на територията на Република България на
административен адрес: гр. Провадия, ул. „Христо Ботев” № 1, и живеят в дома на
своята баба по бащина линия, която се грижи за тях, а ищецът и ответникът се
намират на територията на ФР Германия.
Предвид горното съдът намира, че към настоящия момент по делото липсват
категорични доказателства за обичайното местопребиваване на децата към датата
на предявяване на исковата молба, а и понастоящем.
Ето защо, съдът ще се произнесе
по възражението на ответника за международната компетентност на РС – Провадия
след установяване на горепосочените
обстоятелства.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК – за лишаване от родителски права на ответника поради трайно
безпричинно неполагане на грижи и незаплащане на издръжка на децата Юлия Г. и Кремена
Г.;
Иск по чл. 127, ал. 2 от СК за определяне местоживеенето на децата и упражняването
на родителските права;
Иск по чл. 143 от СК за издръжката на децата и
Иск по чл. 149 от СК за присъждане на издръжка
на децата за минало време.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна
да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК указва на ищеца,
че носи доказателствената тежест да докаже, че с ответника имат деца Юлия Г. и Кремена
Г., че децата живеят при него и че от 6
години той изцяло полага грижи за децата, отношенията между децата и тяхната майка,
родителския си капацитет, нуждите на децата във финансов аспект и възможностите
на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер, че детските добавки се
получават от майката на децата.
Съдът на
основани чл. 146, ал. 1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да
установи положителните фактите, на които се позова, в т. ч., че децата имат
обичайно местопребиваване на територията на ФР Германия към датата на
предявяване на исковата молба, както и че страните пребивават трайно на
територията на тази страна, като децата посещават училище, а страните работят
там; че през 2016 г. ищецът е подписал декларация - съгласие, с която е
разрешил на майката да изведе децата заедно с нея във ФР Германия; че до началото
на 2020 г. изцяло грижи за децата е полагала тя, че осъществява контакт с
децата си, че им предоставя /изпраща/ парични средства, че полага системни
грижи за децата си или че е налице обективна основателна причина, която налага трайното пренебрегване на родителските
задължения от нейна страна спрямо децата.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, приема за безспорни обстоятелствата,
че страните имат общи деца Юлия Г., родена на *** г. и Кремена Г., родена на ***
г., и че са разделени.
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства относно обстоятелствата, че децата живеят при него и от кога, родителския
си капацитет, нуждите на децата във финансов аспект и възможностите на ответника
да заплаща издръжка в претендирания размер, че детските добавки се получават от
майката на децата.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че децата имат обичайно
местопребиваване на територията на ФР Германия към датата на предявяване на
исковата молба, както и че страните пребивават трайно на територията на тази
страна, като децата посещават училище, а страните работят там, че осъществява
контакт с децата си, че им предоставя /изпраща/ парични средства, че полага
системни грижи за децата си или че е налице обективна основателна причина, която налага трайното пренебрегване на родителските
задължения от нейна страна спрямо децата.
Съдът
на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на
доказателствата.
Представените от ищеца документи касаят
правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати за приемане като
писмени доказателства.
На ищеца следва да бъдат допуснати до
разпит исканите двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
твърдените факти и обстоятелства в исковата молба, а именно: че
сам се грижи за децата,
че майката не се е интересува от тях и
не е давала средства за тяхната издръжка.
Представените от ответника документи
касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати за приемане
като писмени доказателства.
На ответника следва да бъдат допуснати
до разпит исканите двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
твърдените факти и обстоятелства в отговора на исковата молба, а именно: от
кога децата живеят при ищеца, докога са живели при ответника, кой е полагал
грижи за тях, кой е осигурявал издръжката им и се е грижил за ежедневните им
потребности от храна, облекло, медикаменти и др.
Други доказателствени искания към настоящия
момент не са направени.
С оглед разпоредбата на чл. 133, ал. 2
от СК по делото следва да се вземе становището на РП – Варна, ТО - Провадия.
С оглед разпоредбите на чл. 59, ал. 6 от СК и
чл. 133, ал. 2 от СК следва да бъдат изслушани родителите на децата.
На
основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт и с оглед възрастта на децата Юлия Кирилова Г.
и Кремена Кирилова Г., същите следва да бъдат призовани за изслушване.
На
основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт следва да бъде уведомена ДСП – Провадия, която
следва да изготви и представи по делото подробен социален доклад, като посети
домовете и на двамата родители. На социалните работници следва да бъде указано
проучването задължително да включва и обстоятелствата за настоящото местопребиваване
на децата – административен адрес, от кога датира тяхното местопребиваване в
този дом и на кого от родителите е същият, кое е лицето което полага грижи за
децата и от кога; записани ли са децата в училище и ако това е така – откога са
записани, в кой клас, в кое училище и в кое населено място се намира то;
посещават ли децата редовно учебните занятия /присъствено или онлайн/; по
възможност същата информация да се събере и за предходните 6 учебни години,
както и дали някой от родителите получава детските добавки и кой от родителите
ги получава.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.02.2021 г. от 11:45 часа, за които дата и час да се призоват
страните, ДСП – Провадия, РП – Варна, ТО – Провадия.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването с писмена молба с препис за
ответника да конкретизира претенцията си за издръжка за минало време, като
изрично посочи месечния размер на претендираната издръжка за всяко едно от
децата за минало време.
ДОПУСКА ИЗСЛУШВАНЕ на децата Юлия
Кирилова Г. и Кремена Кирилова Г.,
които да се призоват за откритото съдебно заседание чрез ДСП – Провадия.
ЗАДЪЛЖАВА
ДСП - Провадия да изготви подробен социален
доклад по делото най – късно в 3 –дневен срок преди датата на насроченото
съдебно заседание, както и да осигури присъствието на упълномощен представител
в насроченото по делото открито съдебно заседание за изслушване на децата.
УКАЗВА
на ДСП – Провадия да посети домовете и на двамата родители, като проучването
задължително да включва и обстоятелствата за настоящото местопребиваване на
децата – административен адрес, от кога датира тяхното местопребиваване в този
дом и на кого от родителите е същият, кое е лицето което полага грижи за децата
и от кога; записани ли са децата в училище и ако това е така – откога са
записани, в кой клас, в кое училище и в кое населено място се намира то;
посещават ли децата редовно учебните занятия /присъствено или онлайн/; по
възможност същата информация да се събере и за предходните 6 учебни години,
както и дали някой от родителите получава детските добавки и кой от родителите
ги получава.
ДОПУСКА изслушване на родителите, като в призовките до тях
задължително да се впише задължението им за явяване в съдебно заседание за
изслушване.
УКАЗВА на
ищеца, че не сочи
доказателства относно обстоятелствата, че децата живеят при него и от кога, родителския
си капацитет, нуждите на децата във финансов аспект и възможностите на ответника
да заплаща издръжка в претендирания размер, че детските добавки се получават от
майката на децата.
УКАЗВА на ответника, че не сочи
доказателства, че децата имат обичайно местопребиваване на територията на ФР
Германия към датата на предявяване на исковата молба, както и че страните
пребивават трайно на територията на тази страна, като децата посещават училище,
а страните работят там, че осъществява контакт с децата си, че им предоставя
/изпраща/ парични средства, че полага системни грижи за децата си или че е
налице обективна основателна причина, която
налага трайното пренебрегване на родителските задължения от нейна страна спрямо
децата.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства
приложените към исковата молба документи.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, а именно: че
сам се грижи за децата,
че майката не се е интересува от тях и
не е давала средства за тяхната издръжка.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства
приложените към отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на твърдените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства,
а именно: от кога децата живеят при ищеца, докога са живели при ответника, кой
е полагал грижи за тях, кой е осигурявал издръжката им и се е грижил за
ежедневните им потребности от храна, облекло, медикаменти и др.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал.
1, т. 5, вр. ал. 2 от ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на
съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за
доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях и
децата.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд –
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която
се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238
от ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако
не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ,
че ако отсъстват повече от един
месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните, а на ищеца – и от отговора на ответника, както и от молби с вх. №
261227/08.12.2020 г. и вх. № 260140/25.01.2021 г. На ДСП – Провадия и РП –
Варна, ТО – Провадия да се връчат преписи от настоящото определение, от
исковата молба и от отговора, както и от молби вх. № 261227/08.12.2020 г. и
молба вх. № 260140/25.01.2021 г. .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: