№ 485
гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002342 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗД
„Евроинс” АД, с която обжалва решение № 386 от 22.06.2020 г., постановено по т.д. № 1
650/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е
осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на „Лед ажанс електроник итхалат ихраджат санай ве
тиджарет лимитид ширкети“, по предявените искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1
КЗ, вр. чл. 17 и сл. CMR (Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки) - сумата от 225 980.10 евро, представляваща дължимото застрахователно
обезщетение по договор за застраховка отговорността на превозвача по шосе, сключен
между ответника и „Ал Шам“ ООД, със застрахователна полица № 00800100022188 от
21.06.2018 година за настъпило пълно погиване на товар по време на превоз по шосе
вследствие възникнал пожар - застрахователно събитие, настъпило на 30.06.2018 година на
територията на Турция, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата; с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от
1000 евро, представляващо част от общо дължимото обезщетение от за забава от 20 000
евро, начислено върху главница от 225 980. 10 евро, дължимо за периода 04.10.2018 година
– 19.08.2019 година; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 28 857.38 лева - сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е изцяло неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено при нарушение
на материалноправния и процесуалния закон, като не са спазени съдопроизводствените
правила. Твърди, че не му е дадена възможност да докажа обстоятелствата, които са вменени
в тежест на доказване. В тази връзка твърди и оспорва изводите на пожаро-техническата
експертиза, като навежда твърдения, че неоснователно е бил лишен от възможността да
представи необходими на вещото лице доказателства, а вещото лице е дало отговор на база
на вероятности. По отношение на съдебно-оценителната експертиза, твърди, че още при
изслушването е поискал вещото лице да отговори на въпроса за стойността на стоките.
1
Твърди, че стойността на стоките се определя съгласно разпоредбата на чл.23 от
Конвенцията по стойността на стоките на мястото и датата на приемането й за превоз.
Твърди, че вещото лице следва да отговори на въпроса за обичайния процент на бракили
дефект на стоките. Инвокира доводи, че съдът не е обсъдил представената извънсъдебна
пожаро-техническа експертиза, като твърди, че изготвилото я лице е лице с висока
квалификация и е единственото лице, което е огледало на място обгорялото превозно
средство. Оспорва и позоваването на показанията на разпитания по делото свидетел, като
твърди, че дадените от него показания се различават от тези дадени пред органите в Р
Турция. Оспорва изводите на съда по отношение на приетата метериологична справка, като
твърди, че от нея може да се направи извод за гръмотевична буря по време на превоза.
Оспорва и изводите на съда по отношение на преминаването на риска, като твърди, че съдът
е направил едно предположение. Твърди, че извършената покупко-продажба излиза извън
предмета на дейност на ищцовото дружество. Твърди, че дори да се приеме, че превозното
средство е неизправно, то съдът е следвало да приложи обхвата на застрахователното
покритие, от което е обвързано ( чл.6, ал.1, т.7, б.“г“ от ОУ по застраховката), съгласно
които не се покриват вреди от настъпили вреди в резултат на техническа неизправност. В
тази връзка твърди, че вещото лице няма специални знания по отношение на причината за
настъпването на късото съединение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постанови ново, с
което да отхвърли исковете, като претендира разноски и за двете инстанции.
Въззиваемият „Лед ажанс електроник итхалат ихраджат санай ве тиджарет
лимитид ширкети“ оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно. Твърди, че доводите по отношение на неустановената причина за
настъпването на пожара несъответстват на фактите по делото. В тази връзка инвокира
доводи от заключението на експертизата, като твърди, че изводите на вещото лице са
подкрепени от протокол за установяване на произшествието на място, съставен от
компетентните органи н Р Турция. По отношение на доводите за съдебно-оценителската
експертиза твърди, че при изготвянето на експертизата на вещото лице са предоставени
всички документи, необходими за изгатвянето на същата е оценка на стоките. Твърдиу, че
доводите за невъзприемането на заключението на аварииния комискар са неоснователни, тъй
като същият работи по възлагане от страна на застрахователя. Твърди, че рещшаващия
състав е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, поради което е направил
обосновани изводи. Оспорва и неведените твърдения за липса на легитимация, като твърди
че превозвачът носи отговорност само пред правоимащото лице по договора за превоз, което
е и увредено лице по смисъла на КЗ-. Твърдиу, че в случая правоимащото лице не е
дружеството-получател, тъй като при установената договор обвързаност превозвнача с
ищцовото дружество, последното е лигитимирано да предяви за претенция, тъй като в
качеството си на собственик на товара в момента на неговото предаване търпи веди от
погиването на стоките. . По отношение на наведените доводи за изключен риск твърди, че
такива не са навеждани нито в доброволното производство пред застрахователя, нито в
първоинстанционното производството, поради което са преклудирани. Моли съда да
постанови решение, с което да се потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и
претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
2
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 386
от 22.06.2020 г., постановено по т.д. № 1 650/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 3 състав, че съдът е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на „Лед
ажанс електроник итхалат ихраджат санай ве тиджарет лимитид ширкети“, по предявените
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 17 и сл. CMR (Конвенция за договора
за международен автомобилен превоз на стоки) - сумата от 225 980.10 евро, представляваща
дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка отговорността на
превозвача по шосе, сключен между ответника и „Ал Шам“ ООД, със застрахователна
полица № 00800100022188 от 21.06.2018 година за настъпило пълно погиване на товар по
време на превоз по шосе вследствие възникнал пожар - застрахователно събитие, настъпило
на 30.06.2018 година на територията на Турция, ведно със законната лихва, считано от
20.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; с правна квалификация чл. 86, ал. 1
ЗЗД - сумата от 1000 евро, представляващо част от общо дължимото обезщетение от за
забава от 20 000 евро, начислено върху главница от 225 980. 10 евро, дължимо за периода
04.10.2018 година – 19.08.2019 година; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 28 857.38
лева - сторени съдебни разноски в настоящото производство.
Не се спори между страните, че е налице валидно сключен застрахователен
договор между превозвача и ответника в настоящето производство, както и че ищецът е
възложил на „Ал шам“ ООД извършване на международен превоз на стоки по цитираната и
представена с исковата молба заявка за транспорт.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че на 21.06.2018 г. е сключен договор за застраховка, по силата на който е
застрахована отговорността на превозвача на товари по шосе „Ал шам“ ООД. Видно от
представената полица, превозните средства (товарен автомобил и ремарке) са сред
посочените за причиняване на вреди от които е застрахована отговорността на превозвача,
като лимитът на отговорността е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни
парични единици на килограм загубено брутно тегло от товара или от уговорения лимит за
едно събитие (250 000 евро).
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с договор от 18.04.2018 г. между ищеца и „Интернешънъл транс Ко“ ООД съществуват
облигационни отношения по договор за международна покупко- продажба на стоки на обща
стойност от 15 000 000 лв., които се транспортират от Турция до България по конкретни
заявки и издадени отделни фактури. Видно от самият договор, същият е сключен за срок от
3 години. С разпоредбата на чл. 21 от договора страните са договорели условия на доставка
според ИНКОТЕРМС 2010, както и преминаване на собствеността и на риска -
ИНКОТЕРМС 2010.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
със заявка за превоз Турция - България ищецът е възложил на „Алшам“ ООД осигуряването
на автомобил и ремарке, които да бъдат натоварени на 29.06.2018 г. с 23 000 кг различни
стоки от товарен пункт в Инстанбул, Турция до разтоварен пункт в гр. София, България. От
представената международна товарителница се установява, че на 29.06.2018 г. товарът,
представляващ 561 колета с бруто тегло 23 150 кг. е натоварен от товарен пункт на
изпращача (турското дружество – ищец) на товарен автомобил на превозвача "Ал шам"
ООД, като в същата са описани и придружаващите товара фактури.
3
Не се спори между страните, а се установява и от уведомление, получено от
ответника на 22.11.2019 г., че последният е уведомен за сключен договор за цесия между
ищеца - като цесионер и „Интернешънъл транс Ко“ ЕООД - като цедент, с който са
прехвърлени всички вземания на цедента от застрахователното дружество, представляващи
дължимото обезщетение и принадлежности по повод процесното застрахователно събитие и
във връзка с процесната застрахователна полица.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-
счетоводната експертиза, се установява, че при наличните данни единственият възможен
извод е, че стойността на стоката, унищожена в пожара е тази по представената и описана в
товарителницата и заявката за международен превоз на стоки проформа фактура - 226 156.57
евро с бруто тегло от 23 150 кг. Вещото лице е остойностило липсващия товар и съобразно
уговорения лимит при 8,33 разчетни единици за килограм - на 238 989. 95 евро, като е
съобразило към датата на настъпване на застрахователното събитие. При проверка на
счетоводните данни на ищеца вещото лице, също така, е установило, че ищецът е закупил в
периода 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. стока от три дружества на обща стойност от 237 478.86
евро, като от представените фактури е видно, че стоките по тях съответстват на стоките по
процесната проформа фактура, а разликата в стойностите идват от обстоятелството, че при
препродажбата се начислява и печалба, но не изключва възможността разликата да се дължи
на курсова разлика.
От заключението на СТЕ, се установява, че при наличните данни пожарът е
възникнал по време на движение на товарния автомобил, като вследствие са изгорели, както
всички превозвани стоки, така и товарният автомобил е бил със сериозни поражения, а
полуремаркето е изцяло повредено. Вещото лице сочи пожарът като единствената причина
за погиване на товара. Според вещото лице, пожарът е започнал от задната част на
полуремаркето. Експертът, също така, сочи и че стоките, описани в проформа фактурата,
товарителницата и другите писмени доказателства по делото са съвместими едни е други и
не налагат специфични мерки при превоза им заедно, като никоя от стоките не може да се
определи като опасен товар, както и не е възможно стоки от посочения вид и материал да се
възпламенят при триене или да се самозапалят. Вещото лице твърди, че липсва вероятност
пожарът да е възникнал от мълния, а вероятността да е предизвикан от блокиране на задно
колело на полуремаркето е минимална. В заключение експертът твърди, че най- вероятно е
пожарът да е от късо съединение в ел. инсталацията на полуремаркето, причинено от
динамичното въздействие при движение на транспортиото средство.
В показанията си свидетелят Б., твърди, че са превозвали най-различни стоки
от Турция за България, като по време на движение (на територията на Турция) е възникнал
пожар от полуремаркето, за което пътникът и водачът в процесния товарен автомобил са
били сигнализирани от водачи на други превозни средства (които твърдели, че е имало дим
от няколко километра преди спиране на композицията). Първоначално е видял само дим, а
непосредствето след
товаеизбухналогън,катоопититедаразкачатполуремаркетосаостаналинеуспешни. От
показанията на свидетеля не се установявана възникналата преди това повреда - спукан
ресор на гума на каросерията да е довела допожара, започнал от полуремаркето. В
показанията си свидетелят твърди, че по време на инцидента е било дъждовно, но няма
спомен за наличието и на мълнии или гръмотевици, което съответства и на заключенията на
вещото лице.
От представената справка от НИМХ се установява, че „на базата на анализ на
синоптичната обстановка и анализ на метереологичния радар е определено, че
метереологичното време в района на с. Капитан Андреево на 30.06.2018 г. е с променлива
значинтелна облачност и има условия на краткотрайни превалявания от дъжд с възможност
за гръмотевична дейност и временно усилване на вятъра“. В същата е отразено, че по данни
от ситемите за регистриране на мълнии може да се определи, че района на с. Капитан
4
Андреево на 30.06.2018 г. има гръмотевична дейност. В същата се представят данни за
обстановката около конкретен пункт, които не съвпада с метеорологичната обстановка за
конкретното време и за конкретното място на пожара, а представляват извлечение от
конкретни населени места, различни от мястото на пожара. В същите не се съдържа посока
на вятъра, съобразно която и при наличието на специални знания би могла да се определи
вероятност за гръмотевични бури на мястото на пожара.
От заключението на допусната пред настоящата съдебна инстанция пожаро-
техническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и
фотоснимки на дигитален носител се установява, че причината за унищожаване на товара е
възникнал пожар, като с оглед на спецификата на товара и весоките температури са довели
до степен на негодност на целия превозван товар. След анализ на материалите вещото лице
дава заключение, че пожарът е възникнал в първото ремарке, като огнището е разположено
в средата, долната част, леко вдясно на ремаркето. Вещото леце твърди, че превозването
стоки са съвместими, поради което не е било необлходимо да се вземат конкретни мерки за
всяка една от тях, като е невъзможно да възникне триене и стоките да се самовъзпламенят. В
заключението си вещото лице твърди, че пожарът не е настъпил вследствие от попадане на
мълния върху ремаркето, а пожарът е възникнал вследствие на високосъпротивление „лош
контакт“ в ел. инсталацията на първото ремарке в задната му част. В показанията си дадени
в съдебно заседание вещото лице твърди, че съпротивлението се получава там където
проводниците се захващат с болтово съединение, като при разхлабване на същото е
възможна появата на искра, с висока топлинна мощност. Твърди, че разхлабването на
болтовете е случайно събитие, получено в резултат на сътресения и друсания.
От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че стойността на унищожената стока в местоназначението е 1 174 203.27 турски лири, с
равностойност от 214 158.40 евро или 418 857.43 лв.. В повторната експертиза е посочено,
че пазарната стойност на процесните стоки, съгласно действащите средни пазарни цени към
датата на възникване на застрахователното събитие и към датата на сключването на
застрахователното полица е 469 932.20 лв.
Така изготвените заключения, изслушани пред настоящата инстанция не са
оспорени от страните, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства,
поради което настоящият състав ги кредитира.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения ищецът е предявил иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
17 и сл. CMR (Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки) за
заплащане на сумата от 225 980.10 евро, представляваща дължимо от ищеца като
застраховател по договор за застраховка отговорността на превозвача по шосе, сключен с
„Ал шам“ ООД, със застрахователна полипа № 00800100022188, застрахователно
обезщетение за пълна липса вследствие осъществен превоз стока, обективно кумулативно
съединен с частичен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 евро, част
от общ претендиран размер от 20 000, представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователното обезщетение.
С атакуваното решение № 386 от 22.06.2020 г., постановено по т.д. № 1 650/19
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, съдът е осъдил ЗД
„Евроинс“ АД да заплати на „Лед ажанс електроник итхалат ихраджат санай ве тиджарет
лимитид ширкети“, по предявените искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
5
17 и сл. CMR (Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки) -
сумата от 225 980.10 евро, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по
договор за застраховка отговорността на превозвача по шосе, сключен между ответника и
„Ал Шам“ ООД, със застрахователна полица № 00800100022188 от 21.06.2018 година за
настъпило пълно погиване на товар по време на превоз по шосе вследствие възникнал
пожар - застрахователно събитие, настъпило на 30.06.2018 година на територията на
Турция, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата; с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 1 000 евро, представляващо част
от общо дължимото обезщетение от за забава от 20 000 евро, начислено върху главница от
225 980. 10 евро, дължимо за периода 04.10.2018 година – 19.08.2019 година; на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 28 857.38 лева - сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установения срок от
легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са
свързани с твърдението, че съдът неправилно е обсъдил събраните по делото доказателства,
от които е направил неправилни изводи, както и че не е обсъдил всички представени по
делото доказателства. С оглед на въведените с въззивната жалба твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият състав приема, че спорно пред
въззивния съд е факта на налричието на покрит застраховатгелен риск (оспорват се
заключението на пожаро-техническата експертиза, както и изводите на съда по отношение
на свидетелските показания и липсата на изводи по отношение на частната техническа
експертиза и метереологична справка) и размерът на претендираното обезщетение (оспорват
се заключението на съдебно-оценителната експертиза). Така наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. С
така цитираната разпоредба законодателят е предвидил възможността увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя на деликвента, превозвнач в конкретния случай. С
оглед на това следва да се приеме, че са налице две групи правоотношения – между
увреденото лице и превозвача и между превозвача и застрахователя.
По отношение на първото въведено в процеса основание за
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързано с твърдението, че не е налице
покрит застрахователен риск, съдът в настоящия си състав намира същото за неоснователно.
Въззивникът обоснова това си твърдение, като оспорва изводите на съда по отношение на
заключението на пожаро-техническата експертиза, необсъждането на представената
метереологична справка, извънсъдебна експертиза за причините на пожара, свидетелските
показания. От заключението на допусната и изслушана в съдебно заседеание пред
настоящата инстанция пожаро-техническа експертиза се установява, че причината за
унищожаване на товара е възникнал пожар, като с оглед на спецификата на товара и
6
високите температури са довели до степен на негодност на целия превозван товар. По
отношение на изводите за причините за пожара, вещото лице твърди, че пожарът не е
настъпил вследствие от попадане на мълния върху ремаркето, а пожарът е възникнал
вследствие на високосъпротивление „лош контакт“ в ел. инсталацията на първото ремарке в
задната му част.В показанията си дадени в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
съпротивлението се получава там където проводниците се захващат с болтово съединение,
като при разхлабване на същото е възможна появата на искра, с висока топлинна мощност.
Твърди, че разхлабването на болтовете е случайно събитие, получено в резултат на
сътресения и друсания.
Неоснователно е въведеното възражение за наличието на изключен
застрахователен риск, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.7 от ОУ за застраховане на
отговорността на превозвнача по шосе. Съгласно цитираната разпоредба от обхвата на
застрахователното покритие са изключени превозите извършени без редовно издадени
транспортни документиили с помощта на превозна средство, което не е вписано в
документите на съответния превоз; в нарушение на международни разпоредби или
разпоредби на отделна държава, вкл. на такива, с които се налагат търговски или други
ограничения, без лиценз или разрешително за извършване на превоз на товари, както и с
помощта на превозни средства, които не са предназначени за превоз на товари или са
технически неизправни, съгласно действащите нормативни разпоредби. Видно от
наведените твърдения въззивникът обосновава изключването на покрит риск с твърдение, че
техническото средство, с което се е извършвал превоза е технически неизправно. Негова е
тежестта да установи този твърдян факт. От събраните по делото доказателства не се
установява неизправността на техническото средство. В заключението на назначената и
изслушана пред настоящата инстанция техническа експертиза, както и от обесненията
дадени от вещото лице в съдебно заседание се установява, че пожарът не е настъпил
вследствие от попадане на мълния върху ремаркето, а пожарът е възникнал вследствие на
високосъпротивление „лош контакт“ в ел. инсталацията на първото ремарке в задната му
част, което може да се получи там където проводниците се захващат с болтово съединение,
като при разхлабване на същото е възможна появата на искра, с висока топлинна мощност в
резултат на сътресения и друсания, т.е. липсват доказателства за неизправност на
средството, с което се е осъществявал превоза.
Неоснователно и наведеното твърдение за неправилно възприемане на
дадените свидетелски показания, необсъждането на представената частна експертиза и
необсъждането на представената метереологична справка. При постановяване на решението
си съдът обсъжда всички събранни по делото писмени и гласни доказателства и обосновава
своите изводи въз основа на съвкупната преценка на същите. По отношение на
представената частна експертиза съдът намира, че същата не представлява годно
доказателство, тъй като не е събрана по предвидения в закона ред. От представената
метериологична справка се установява, че в определен, посочен в нея период в района на с.
Капитан Андреево е имало гръмотевична дейност, т.е. с нея се установяват данни за
обстановката около конкретен пункт (населено място), но не могат да се направят изводи
относно метеорологичната обстановка за конкретното време и за конкретното място на
пожара, тъй като не се съдържат посока на вятъра, съобразно която и при наличието на
специални знания би могла да се определи вероятност за гръмотевични бури на мястото на
пожара. По отношение на свидетелските показания дадени пред първоинстанционния съд
настоящият състав намира, че същите правилно са кредитирани от съда, с оглед тяхната
последователност и съвпадането им с другите събрани по делото доказателства.
Като неоснователни следва да се възприемат и втората група доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с размера на претендираното и
присъдено обезщетение. В производство по иск за обезщетение за причинени имуществени
вреди при изпълнение на договор за международен автомобилен превоз, приложимо право
по отношение на главното правоотношение възникващо между товародателя (увредено
7
лице) и превозвача се обхваща от регламентацията на Конвенция СМR. Произтичащите от
него акцесорни правоотношения също се обхващат от режима на тази нормативен акт. В
този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, която изцяло се
споделя и от настоящия съдебен състав. С оглед на това разрешение е безспорно приложимо
в правоотношението между превозвача и правоимащия (получател или изпращач на
стоката), доколкото това правоотношение се урежда от разпоредбите на Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенция CMR).
Наред с това правоотношение съществува и правоотношението по договор за
застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на застраховката
отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от
превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки
по занятие. Този договор притежава характеристиките на договор за застраховка
"Гражданска отговорност". Предмет на такъв договор е рискът от възникване на
отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за
превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Всички предпоставки
за ангажиране отговорността на застрахователя, свързани с възникването, валидността и
съдържанието на застрахователното правоотношение, настъпването на застрахователното
събитие, пораждането и изискуемостта на вземането за застрахователното обезщетение, се
уреждат от материалния закон, приложим към договора за застраховка. В отношенията
между застрахователя и застрахования разпоредбите на Конвенция СМR намират
приложение доколкото размерът на дължимото застрахователно обезщетение е обусловен от
дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение, а то се определя по реда на чл. 25
вр. чл. 23 § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Между правоимащия (изпращач или получател на товара) и застрахователя на
превозвача не съществува правоотношение по договор за застраховка. При осъществяване
на риска по силата на изричната норма на чл. 432 от КЗ за правоимащия възниква
имуществено притезателно право да иска плащането на застрахователното обезщетение и
това право почива на закона, а не на съглашение между застрахователя и застрахования.
Задължението на застрахователя е функционално обусловено от задължението на
застрахования, като максималната граница е уговорената в договора застрахователна сума.
В размера на дължимото застрахователно обезщетение при застраховка "Гражданска
отговорност" се включва и размерът на лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред третото лице. Размерът на тези лихви, както и размерът на
дължимото обезщетение за вреди се определя от закона, уреждащ отношенията между
застрахования и увреденото лице. При иск за причинени имуществени вреди при
изпълнение на договор за международен автомобилен превоз, както размерът на дължимото
от превозвача обезщетение, така и размерът на лихвата за забава на това обезщетение се
определят от нормите на Конвенция СМR. По тези съображения и при предявен пряк иск от
правоимащия изпращач на товара срещу застрахователя на превозвача по договора за
международен автомобилен превоз на стоки, размерът на дължимото обезщетение и лихвата
за забава на обезщетението, претендирано от правоимащия, се определя по правилото на
8
чл.23 и чл. 27 от Конвенция СМR.
С оглед на така дадените разяснения относно начина на определяне на размера
на обезщетението, настоящият състав намира, че по делото не се ангажираха доказателства,
които да оборят изводите на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1
в случай на повреда превозвачът заплаща обезценка, в размер изчислен според стойността
на стоката, определена съгласно член 23, параграфи 1, 2 и 4, а съгласно чл.23 от същата
когато, съгласно разпоредбите на тази конвенция превозвачът дължи обезщетение за
цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката
на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Нейната стойност се определя по
борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава
- по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Видно от заключението на
назначената и изслушана съдебно-оценителска експертиза пред настоящата инстанция
размерът на обезщетението е сумата от 469 932.20 лв. или 240 272.52 евро. Неоснователно е
наведеното твърдение, че при определяне на размера на обезщетението вещото лице следва
да вземе предвид обичайния брак при стоките. При изчисляване на размера на дължимото
обезщетение следва да се имат предвид борсовия курс или при липса на такъв - по текущата
цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и
качество. От друга страна при наличието на стоки, които не отговарят по качество на
закупените, страните има право да поиска тяхната замяна, което не дава основание да се
приеме, че при определяне на размера на обезщетението за погиналите стоки, следва да се
правят изчисления, които да почиват на обичайния размер на некачествените стоки.
По отношение на частта от решението, с което съдът е присъдил обезщетение
по чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че с оглед указанията по приложението на закона дадени в
решение № 127 от 05.02.2020 г. по т.д. № 2 957/18 г., Т.К., І Т.О. на ВКС на увреденото лице
се дължи законната лихва от датата на увреждането до изплащането му. С оглед обаче на
предявеният частичен иск от ищеца, както и предвид разпоредбата на чл.271, ал.1 от ГПК
настоящият състав намира, че по отношение на присъдената мораторна лихва атакуваното
решение не следва да се отменя и да се присъжда законната лихва от настъпването на
застрахователното събитие.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно на въведените във въззивната жалба основания, поради което
следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за тази инстанция е неоснователно, с оглед
изчисленията по чл.7, ал.2 от Наредба №1 на ВАдвС за минималните адвокатски
възнаграждения. Ето защо въззивника следва да бъде осъден да заплити сумата от 9 990 лв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 386 от 22.06.2020 г., постановено по т.д. № 1 650/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на „Лед ажанс
електроник итхалат ихраджат санай ве тиджарет лимитид ширкети“, дружество,
регистрирано по законите на Република Турция, в гр. Инстанбул с рег.№ 910807 сумата от
9 990 (девет хиляди деветстотин и деветдесет) лв., разноски за един адвокат за въззивното
производство, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10