№ 14515
гр. София, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110111508 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Йеттел България“ ЕАД (предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу К. Х. Г. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ, да бъде признати за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
1. По допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за
мобилни услуги от 17.04.2014 г., с който е предоставен мобилен номер
*********** сумата в общ размер от 361,22 лв., представляваща дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до
30.11.2018 г.;
2. По допълнително споразумение от 17.02.2017 г. към договор за
мобилни услуги от 02.12.2010 г., с който е предоставен мобилен номер
********** сумата в общ размер от 265,44 лв., представляваща дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до
30.11.2018 г.;
3. По допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за
мобилни услуги от 25.04.2008 г., с който е предоставен мобилен номер
1
************ сумата в общ размер от 126,90 лв., представляваща дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до
30.11.2018 г.;
4. По допълнително споразумение от 18.11.2016 г. към договор за
мобилни услуги от 29.11.2014 г., с който е предоставен мобилен номер
*************** сумата в общ размер от 18,87 лв., представляваща дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до
30.11.2018 г.;
5. По договор за лизинг от 17.02.2017 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер **********, по силата на който на абоната е предоставено
мобилно устройство HUAWEI P8 lite Black на изплащане на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 13,59 лв. всяка, сумата от 27,18 лв., от които
една лизингова вноска, дължима за м. 01.2019 г. в размер на сумата от 13,59
лв. и на основание чл. 1, ал. 3 от договора сумата от 13,59 лв., тъй като не е
върнал мобилното устройство;
6. По договор за лизинг от 20.11.2017 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ***********, по силата на който на абоната е
предоставено мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey на
изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 60,99 лв. всяка,
сумата от 670,89 лв., от които 10 лизингови вноски, дължими от м. 01.2019 г.
до м. 10.2019 г. в размер на сумата от 13,59 лв. и на основание чл. 1, ал. 3 от
договора сумата от 60,99 лв., тъй като не е върнал мобилното устройство,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 29.05.2020 г., до
окончателното изплащане,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
20764/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че между него и ответницата са били сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответницата
е абонат на дружеството. Твърди, че е било сключено Допълнително
споразумение от дата 25.04.2008 г. за мобилен номер +359*********, като
отношенията били подновявани няколко пъти, като настоящата претенция се
основава на подписаното Допълнително споразумение от дата 27.08.2018 г., с
което абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал + 30.99 лв.,
2
с уговорен срок на действие 24 месеца до 27.08.2020 г. Сочи, че абонатът е
сключил и Договор за лизинг от дата 18.11.2016 г., по силата на които е влез
мобилно устройство HUAWEI lite Black на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 10.99 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
10.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от
договора за лизинг/. Освен това бил сключен Договор за мобилни услуги от
дата 02.12.2010 г. за мобилен номер +359*********. Отношенията по него били
подновявани няколко пъти, като настоящата претенция се основавала на
подписаното Допълнително споразумение от дата 17.02.2017 г., с което
абонатът избрал ползването на абонаментна програма Нонстоп 24.99 лв., с
уговорен срок на действие 24 месеца до 17.02.2019 г., а освен това бил
сключен и Договор за лизинг от същата дата 17.02.2017 г., по силата на който
ответницата е взела мобилно устройство HUAWEI Р8 lite Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 13.59 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 13.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата
вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Твърди, че освен това бил сключен
Договор за мобилни услуги от дата 09.02.2013 г. за мобилен номер
+359*********, за който отношенията били подновявани няколко пъти, като
настоящата претенция се основавала на подписаното Допълнително
споразумение от дата 20.11.2017 г., като абонатът избрал ползването на
абонаментна програма Тотал 10.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца
до 20.11.2019 г. Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги от
дата 17.04.2014 г. за мобилен номер +359*********, като отношенията били
подновявани няколко пъти, като настоящата претенция се основавала на
подписаното Допълнително споразумение от дата 27.08.2018 г. като абонатът
избрал ползването на абонаментна програма Тотал 36.99 лв., с уговорен срок
на действие 24 месеца до 27.08.2020 г., както и сключил Договор за лизинг от
дата 20.11.2017 г., по силата на които е взела мобилно устройство APPLE
iPhone 8 64GB Space Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 60.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на
3
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 60.99 лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги от дата 29.11.2014
г. за мобилен номер +359*********, като отношенията били подновени с
подписаното Допълнително споразумение от дата 18.11.2016 г., като абонатът
избрал ползването на абонаментна програма Интернет 6.99 лв. със срок на
действие 24 месеца до 18.11.2018 г. Въз основа на посочените договор
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е било фактурирано под клиентския номер на абоната
№*********. Твърди, че датата на деактивация на процесиите абонаменти е
била 22.11.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за ползване и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Твърди, че поради изтичането на сроковете предвидени
за плащане на всички месечни погасителни лизингови вноски, както и
предвид липсата на данни ответникът да е върнал мобилното устройство на
ищеца като лизингодател, нито да е лишен от възможността да я ползва и при
прекратен договор с лизингодателя- ищец претендира процесните лизингови
вноски. С оглед изложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявените искове, като счита, че същите са
недоказани. Оспорва представените към исковата молба фактури, като
посочва, че същите са частни документи. Оспорва ищецът да е изпълнил
задълженията си по сключените договори. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
4
1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.
наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника,
възникнали от описаните договори за предоставяне на мобилни услуги и
договори за лизинг; 2. че е бил изправна страна по договорите, т. е. изпълнил е
задълженията си по тях, предоставял е мобилни услуги и е предал процесните
мобилни устройства за ползване; 3. уговарянето на клауза за предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски по договора за лизинг при прекратяването
на договора по вина на потребителя; 4. прекратяването на договорите по вина
на потребителя, размера на дължимите абонаментни такси, използваните
услуги и лизингови вноски; 5. размера на дължимите месечни абонаментни
такси и лизингови вноски.
Ответникът е следвало да проведе насрещно доказване по посочените
по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземанията следва да установи положителния факт на плащането на дълга.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са били сключени следните договори:
- допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за мобилни
услуги от 17.04.2014 г., с който е предоставен мобилен номер ***********;
- допълнително споразумение от 17.02.2017 г. към договор за мобилни
услуги от 02.12.2010 г., с който е предоставен мобилен номер **********;
- допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за мобилни
услуги от 25.04.2008 г., с който е предоставен мобилен номер ************;
- допълнително споразумение от 18.11.2016 г. към договор за мобилни
услуги от 29.11.2014 г., с който е предоставен мобилен номер
***************;
- договор за лизинг от 17.02.2017 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер **********, по силата на който на абоната е предоставено
мобилно устройство HUAWEI P8 lite Black;
- договор за лизинг от 20.11.2017 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ***********, по силата на който на абоната е
предоставено мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey,
сключени между „Теленор България“ ЕАД (със сегашно наименование
5
„Йеттел България“ ЕАД) и К. Х. Г..
Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към
доказателствения материал и неоспорени от ответника: договори за мобилни
услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг.
Посочените писмени доказателства не са оспорени от ответника и не са
изложени твърдения и съображения, че ответникът не е сключвал твърдените
в исковата молба договори за мобилни услуги и лизинг. Същевременно
представените по делото договори за мобилни услуги и договори за лизинг,
носят подписа на ответника, като в производството не е оспорена
автентичността на тези документи.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че в исковия период между страните в
производството са съществували валидни договорни правоотношения по
сключени между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по
които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и
предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период
съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, „електронна съобщителна услуга“ е услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно
включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително
услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се
включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В
обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от
пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция
ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да
ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал,
радиоразпръскване и т. н. С оглед предоставените и реално използвани услуги
в предходните отчетни периоди, както и от предоставените СИМ карти, съдът
достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на
потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства
по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за
мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се
установява и от неоспорените детайлни потребления за фиксирани телефонни
номера ***************, **********, ************ и ***********.
6
В тази връзка е прието заключение на назначената по делото СТЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компетентно,
изготвено с необходимите знания и умения, от което се установява, че по
отношение на мобилни номера ***************, **********, ************
и *********** на абоната е предоставяно потребление, респ. в периода от
01.08.2018 г. до 30.11.2018 г. абонатът на посочените мобилни номера е имал
достъп до мобилната мрежа на оператора и е могъл да използва
предоставените му мобилни услуги.
От приетото по делото допълнително споразумение от 17.02.2017 г. към
договор за мобилни услуги от 02.12.2010 г., с който е предоставен мобилен
номер ********** с оглед раздел 7 „мобилен апарат“ се установява, че
мобилният оператор е предоставил на ответника следното устройство на
лизинг: HUAWEI P8 lite Black. От приетото по делото и допълнително
споразумение от 20.11.2017 г., към договор за мобилни услуги от 17.04.2014 г.,
с който е предоставен мобилен номер ***********, с оглед раздел 2
„устройства“ се установява, че мобилният оператор е предоставил на
ответника следното устройство на лизинг: APPLE iPhone 8 64GB Space Grey.
Съдът приема за доказано предаване на вещите по договорите за лизинг с
оглед изричната уговорка по споразумението в частта, в която е описано, че с
подписването на договора за лизинг лизингополучателят декларира, че
лизингодателят му е предал съответното устройството (чл. 4 от договорите за
лизинг).
Размерът на процесните вземания не е спорен в отношенията между
страните по делото.
Доказателствата за плащане не са ангажирани от ответника, който носи
тежестта на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема този факт за недоказан.
Следва да се посочи, че ищецът не претендира неустойка поради
предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги,
респ. същият претендира стойността на предоставените и използвани от
ответника мобилни услуги в исковия период.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
7
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Съгласно чл. 111, б. „б“ и „в“ ЗЗД за процесните вземания се прилага 3-
годишният давностен срок. Доколкото на основание чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за вземането се счита предявен на 29.05.2020 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което
давността за вземането се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД и
е спряла да тече на основани чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, а падежът на най-
старото задължение е настъпил на 16.09.2018 г., то до предявяването на иска
на 08.05.2020 г., обективно не могъл да изтече 3-годишният давностен срок за
вземането.
Ето защо възражението за изтекла погасителна давност за вземането за
главница се явява неоснователно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 1223,58 лв., от
които за заповедното производство в размер на 29,41 лв. за ДТ и 199,76 лв. за
адвокатско възнаграждение и за исковото производство в размер на 29,41 лв.
за ДТ, 485,00 лв. за депозит за вещо лице и 480,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от вземанията на ищеца следва да се присъдят в цялост.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Х. Г., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ дължи на „Йеттел
България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК
*********, следните суми, а именно:
8
1. По допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за
мобилни услуги от 17.04.2014 г., с който е предоставен мобилен номер
*********** сумата в общ размер от 361,22 лв., представляваща дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до
30.11.2018 г.;
2. По допълнително споразумение от 17.02.2017 г. към договор за
мобилни услуги от 02.12.2010 г., с който е предоставен мобилен номер
********** сумата в общ размер от 265,44 лв., представляваща дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до
30.11.2018 г.;
3. По допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за
мобилни услуги от 25.04.2008 г., с който е предоставен мобилен номер
************ сумата в общ размер от 126,90 лв., представляваща дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до
30.11.2018 г.;
4. По допълнително споразумение от 18.11.2016 г. към договор за
мобилни услуги от 29.11.2014 г., с който е предоставен мобилен номер
*************** сумата в общ размер от 18,87 лв., представляваща дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до
30.11.2018 г.;
5. По договор за лизинг от 17.02.2017 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер **********, по силата на който на абоната е предоставено
мобилно устройство HUAWEI P8 lite Black на изплащане на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 13,59 лв. всяка, сумата от 27,18 лв., от които
една лизингова вноска, дължима за м. 01.2019 г. в размер на сумата от 13,59
лв. и на основание чл. 1, ал. 3 от договора сумата от 13,59 лв., тъй като не е
върнал мобилното устройство;
6. По договор за лизинг от 20.11.2017 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ***********, по силата на който на абоната е
предоставено мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey на
изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 60,99 лв. всяка,
сумата от 670,89 лв., от които 10 лизингови вноски, дължими от м. 01.2019 г.
до м. 10.2019 г. в размер на сумата от 13,59 лв. и на основание чл. 1, ал. 3 от
договора сумата от 60,99 лв., тъй като не е върнал мобилното устройство,
9
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
29.05.2020 г., до окончателното изплащане,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
20764/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА К. Х. Г., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1223,58 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10