Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 47 04.01.2019 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на пети декември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА
при участието на
секретаря Величка Грабчева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1574 по описа на ПРС за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени първоначални искове с правна квалификация чл.
128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на
труда и чл. 86 от ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, и възражение за прихващане.
Ищцата Г.Г.Г., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Е.К.–. е
предявила срещу Сдружение „Детски спорт”, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „А. П. Чехов” № 65, представлявано от П. Г.
обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата в общ
размер на 2 862, 94 лева (две хиляди осемстотин шестдесет и два
лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща сбор от следните суми:
сумата от 2328,18 лева (две хиляди триста двадесет и осем лева и осемнадесет
стотинки) – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2017г. –
30.09.2017г., сумата от 112, 76 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет и шест
стотинки) - мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане,
начиная от 25.05.2017г. до 26.01.2018г., сумата от 422 лева (четиристотин
двадесет и два лева) – обезщетение за 18 дни неползван платен годишен отпуск,
от които 3 дни за 2016г. и 15 дни за 2017г., както и законната лихва за забава
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
30.01.2018г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по
трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен трудов
договор от 01.11.2016г. на длъжност „***”, на пълно раб. време, с място на
работа в гр. П., с основно трудово възнаграждение 495 лева, като ТПО било прекратено,
считано от 01.10.2017г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие
на страните.
Ищцата твърди, че е полагала труд в периода април -
септември 2017г., но не е получил тр. си възнаграждения за периода 01.04.2017г.
– 30.09.2017г., в общ р-р на 2328,18 лева (две хиляди триста двадесет и осем
лева и осемнадесет стотинки), по 388, 03 лева месечно нетна сума за получаване.
Поради забавеното плащане на така посочените суми й се дължала мораторна лихва,
от падежа на всяко вземане – 25-то число на месеца, следващ полагане на труда,
до завеждане на иска, като за периода, начиная от 25.05.2017г. до 26.01.2018г.
същата възлизала на 112, 76 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет и шест
стотинки). При прекр. на ТПО ищцата имала 18 дни неползван ПГО – 3 дни за
2016г. и 15 дни за 2017г., за които й се дължало обезщетение в р-р на 422 лева
(четиристотин двадесет и два лева).
Тези суми не й били платени от ответника, поради което
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й
заплати сумите за дължимо трудово възнаграждение, мораторна лихва върху него и обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, както и законната лихва.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер, поради
което се моли за отхвърлянето им. Признават се обстоятелството за
съществувалото между страните ТПО и неговото прекратяване. Оспорва се, че на
ищцата не било платено трудово възнаграждение, като се посочва, че тя работила при
ответника още от м. октомври 2016 г. по проект. До 29.06.2017 г. на същата били
платени аванси на обща стойност от 3 920 лева, за което лицето подписало
декларация, че е получило сумите, поради което дори й била надплатена сума от
1 591, 82 лева. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят, като се извърши
прихващане с надплатените на ищцата суми, като се предявява и насрещен иск за
осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата от 815, 76 лева – получена от
ищцата без основание в периода 17.10.2016г. – 29.05.2017г., представляваща
разликата между платените на ищцата аванси в размер на 3920 лева и дължимото й
нетно тр. възнаграждение за периода в общ размер 3104, 24 лева.
В тази връзка се твърди следното:
На ищцата били извършени плащания на суми на основание
„аванс” в общ размер 3920 лева, изплатени й, както следва: на 17.10.2016г. –
200 лева, на 28.10.2016г. – 200 лева, на 11.11.2016г. – 200 лева, на
09,.12.2016г. – 300 лева, на 22.12.2016г. – 340 лева, на 20.01.2017г. – 200
лева, на 07.02.2017г. – 400 лева, на 24.02.2017г. – 500 лева, на 09.03.2017г. –
140 лева, на 07.04.2017г. – 100 лева, на 11.04.2017г. – 300 лева, на
28.04.2017г. – 100 лева, на 04.05.2017г. – 65 лева, на 04.05.2017г. – 85 лева,
на 05.05.2017г. – 150 лева, на 19.05.2017г. – 140 лева, на 26.05.2017г. – 200
лева и на 29.05.2017г. – 300 лева.
Тези суми, получени като аванси, следвало да се
приспаднат от месечното трудово възнаграждение на ищцата, като след
приспадането им се установявало същата да е получила по-голяма сума, отколкото
реално й се дължи.
Относно процесния период април – септември 2017г. вкл.,
се твърди в този период ищцата да е получила аванси в размер на 1440 лева,
както следва: на 07.04.2017г. – 100 лева, на 11.04.2017г. – 300 лева, на
28.04.2017г. – 100 лева, на 04.05.2017г. – 65 лева, на 04.05.2017г. – 85 лева,
на 05.05.2017г. – 150 лева, на 19.05.2017г. – 140 лева, на 26.05.2017г. – 200
лева и на 29.05.2017г. – 300 лева.
В случай, че се приеме платените на ищцата суми за
периода 17.10.2016г. – 29.05.2017г. да представляват аванси, то сумата от 1591,
82 лева се явявала надплатена и платена без основание, тъй като ищцата
претендирала трудово възнаграждение за процесния период в общ размер 2328, 18
лева, авансите възлизали на 3920 лева и разликата между претендираната от ищцата
сума и платена като аванси такава възлизала на 1591, 82 лева. Тази сума била
платена без основание и подлежала на връщане от ищцата.
Ето защо се моли да се извърши прихващане на сумата от
1591, 82 лева – надплатени аванси, с претендираното от ищцата обезщетение за
неползван отпуск в размер на 422 лева, респ. с неплатения остатък от трудовото
й възнаграждение в случай, че се приеме да е налице такова.
Предявява се и насрещен иск за осъждане на първоначалната
ищца да заплати на работодателя сумата от 815, 76 лева, представляваща получена
без основание и подлежаща на връщане сума в размер на разликата между
изплатените на ищцата аванси в общ размер на 3920 лева за периода на
съществуване на трудовото й правоотношение и дължимото й трудово възнаграждение
за същия период – 17.10.2016г. – 29.09.2017г., в размер на 3104, 24 лева.
Първоначалната ищца е депозирала отговор по насрещния иск,
с който счита същия за нередовен, евентуално – неоснователен. счита, че
ответникът не е посочил основанието, на което твърди да е заплатил авансите,
като в случай, че се касае за служебни такива, то не е спазен редът за
предоставянето им с РКО. Едновременно се твърдяло една и съща сума да е
получена и като аванс, и без основание, което счита за противоречие и
нередовност на насрещната искова молба.
По същество взема становище, че всички изплатени й суми
представляват получено трудово възнаграждение, тъй като реално уговореното
такова било в размер на 600 лева, след започване на работа по европейски
проект, като за това не било подписано допълнително споразумение. Твърди всички
получени суми от нея да са били такива за действително отработено трудово
възнаграждение. Оспорва да е подписала представената от работодателя
рекапитулация, оспорва да е подписала фишове и ведомости за заплати за
процесния период. В случая ищцата твърди от нея да се претендира връщане на
изплатени възнаграждение за положен труд, твърди да е недопустимо извършване на
прихващане с трудови възнаграждения, и всички изплатени й суми да са
добросъвестно получени като такова и не подлежат на връщане.
Ето защо моли за отхвърляне на възражението за прихващане
и насрещния иск.
Всяка от страните в с.з. чрез процесуалния си
представител поддържа своите искове и оспорва тези на насрещната страна, като
претендира разноски.
Ищцата, чрез п. си, в с.з. от 05.12.2018г. с писмена молба е изменила
исковете си, като след допуснатото изменение същите са предявени, както следва:
исковете за заплащане на тр. възнаграждение за периода 01.04.2017г. –
30.09.2017г. са намалени от 2328,18 лева (две хиляди триста двадесет и осем
лева и осемнадесет стотинки) на сумата 2307, 41 лева (две хиляди триста и седем
лева и четиридесет и една стотинки), исковете за заплащане на мораторна лихва
върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 25.05.2017г. до
26.01.2018г., са намалени от 112, 76 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет и
шест стотинки) на 108, 98 лева (сто и осем лева и деветдесет и осем стотинки),
и искът за заплащане на обезщетение за 18 дни неползван платен годишен отпуск,
от които 3 дни за 2016г. и 15 дни за 2017г. е увеличен от сумата 422 лева
(четиристотин двадесет и два лева) на сумата от 468, 95 лева (четиристотин
шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки). Отново се претендира законната
лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 30.01.2018г., до окончателното им изплащане.
Ищцата е представила и писмени бележки по делото, с които
счита за допказани твърденията си за полагане на труд, и дължимост на ТВ и
обезщетение за неползван ПГО в горепосочените размери, и недоказаност
твърденията на работодателя тези суми да са й били изплатени предвид това, че
ведомостите и рекапитулацията са оспорени, задължен да ги представи в оригинал,
ответникът не го е сторил, и същите не могат ад се ползват като доказателства
по делото, а заключението на ССЕ относно плащането се базира именно на тях. Относно
насрещният иск и възражението за прихващане за служебните аванси, счита за
недоказано твърдението на ищеца, че е изплатил такива средства на ищцата,
именно защото оспорената и непредставена рекапитулация е изключена от
доказателствата по делото и други доказателства за плащането им на ищцата не се
ангажират. Относно ССЕ в частта и досежно осчетоводяване на изплащани служебни
аванси и прихващането им с дължимо Тв на ищцата сочи, че в тази част тя не може
ад се кредитира, тъй като, от една страна, не се базира на събрани по делото
доказателства, и от друга – прихващане на суми с ТВ на ищцата е недопустимо без
изричното й съгласие. Относно искането за извършване на съдебно прихващане подробно
излага съображенията си, че не са налице предпоставки за извършване на такова.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е
необходимо ищцата да установи, че през процесния период е работила при
ответника, изпълнявала е трудовите си задължения, както и размера на дължимото
трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да
установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважат исковете по чл. 224, ал. 1 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, е необходимо същата да установи, че е работила по ТПО с
ответника, че тр. правоотношение му е прекратено, че е имала останал неползван
платен год, отпуск, колко дни и за коя година, и размерът на обезщетението,
като в тежест на ответната страна е да установи, че е изплатила същото, респ.
че не се дължи на друго основание.
За да се уважи насрещният иск, следва ищецът по него да
установи, че е изплатил на ищцата суми като аванси, в размери, по-големи от
трудовото й възнаграждение, на какво основание са изплатени същите, и каква
част от тях подлежи на връщане. Досежно възражението за прихващане, същият
следва да установи, че има насрещно вземане спрямо ищцата за посочените суми,
които могат да бъдат прихванати с трудовото й възнаграждение и обезщетението за
непозлван ПГО.
Не се спори между страните и от представените с исковата
молба писмени доказателства, се установява следното:
Ищцата Г.Г.Г. на 01.11.2016г. е започнала работа по ТПО с
ответника на длъжност „***“, с ОМВ 495 лева, раб. време 8 часа и уговорен ПГО
20 дни годишно. По молба на ищцата от 01.09.2017г. ТПО е прекратено на осн. чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.10.2017г., като в тр. й книжка е
отразено, че цялото това време й се
признава за трудов и осигурителен стаж. В ЛТД се намира в оригинал декларация
от 05.05.2017г., че ищцата е получила всички изплатени до момента пари. ЛТД на
ищцата не е подредено, нито е прошнуровано или прономеровано, представено е по
делото в оригинал в насипен вид, документите в него са разбъркани, поради което
не може да се установи дали е пълно.
По делото единственото писмено доказателство, представено
от ответника, е „рекапитулация по разчетно-платежна ведомост за периода
10.10.2016г. – 31.05.2017г. В тази таблица има графа „месец”, графа „сума” – с
напечатани суми, графа „болничен” в която някой е дописвал срещу дните в
болничен или липса на такива думичката „аванс”, графа „изплатена сума/дата” с
напечатани суми и графа „подпис”. В графа „изплатени суми” има дописвания на
ръка. В графа „подпис” срещу голяма част от сумите има положени подписи. Срещу
дописвани на ръка суми след м. май 2015г. подписи не са полагани.
Тази рекапитулация, както и разчетно-платежните ведомости
и фишовете, които обаче не са представени по делото, за процесния период, са
оспорени от ищцата и е задължен ответникът да ги представи в оригинал. Същият
многократно заявява, че се намират в определено министерство за неуточнена
проверка, в която връзка му е дадена възможност да ги представи по-късно, както
и да представи доказателства за тези си твърдения, а именно – изходящ от
проверяващия орган документ, че рекапитулацията в оригинал и ведомостите и фишовете
за заплати за периода април – септември 2017г. вкл. се намират у него, за каква
проверка и кога предстои да приключи същата. Въпреки многократно дадената
възможност, нищо не е представено, поради което рекапитулацията е изключена от
доказателствата по делото, а самите ведомости не биха могли да бъдат
кредитирани относно извършени плащания, доколкото същите не са представени по
делото при оспорването им и възможността за тяхното представяне е преклудирана.
Предвид изнесени твърдения от ответника, че част от
оригиналите на ведомостите се намират по друго дело – гр. д. № 1573/2018г. на
ПРС, служеббно е изискано от тях да ни представят заверени преписи от същите.
Такива преписи са представени, за два от месеците – ноември и декември 2016г.,
които обаче са извън процесния период. Те са подписани от името на ищеца, всяка
с различен подпис.
По делото е разпитана свидетелката Н. И. Г., колежка на
ищцата, от чиито показания се установява, че оригиналната рекапитулация по
ведомост в печатния й вид е съставена от нея и касае суми за допълнителни
възнаграждения, изплащани за работа по по европейски проект, които обаче не
били отчитани в основната ведомост, а се заплащали допълнително по бонусна
схема. Свидетелката била *** на екипа, затова изплащането на бонусите било
възложено на нея, срещу подпис. Ищцата и свидетелката са работели заедно с деца
от 3 до 7-годишна възраст. Свидетелката обучавала служителките като по-старша
такава, една от обучаваните от нея била Г.. Г. работела заедно с нея по
европейски проект от края на 2016г., от октомври. Уговореното в тр. договор ТВ
било 495 лева, като им обещали с доп. споразумения да увеличат възнагражденията
на 600 лева, а на свидетелката като старша – на 1000 лева, но това не се
случило. Вместо това им заплащали допълнително бонуси по схема, определяна от
свидетелката и работодателя, като за изплащането им се съставяла рекапитулация.
При предявяване на свидетелката на представеното копие по делото, същата
твърди, че находящата се по делото рекапитулация е подправен документ. Там,
където пише дните в болнични за съответен месец, някой срещу сумите за бонуси е
вписал думата „аванс”. Отдолу под напечатаното от свидетелката имало дописвани
на ръка суми, които обаче не били изплащани от нея и навсякъде в графа
„болничен”, вкл. където имало посочени дни в болничен за месеца, било вписано,
че сумите от съседната графа са за аванс, а те аванси не са получавали. В графа
„подпис” служителките се подписвали срещу получените бонуси, това, което е
напечатано. В графа „изплатени суми” свидетелката нито е писала, нито се е подписвала,
като документът, който тя е съставила, е различен от представения по делото,
който, според свидетелката, видимо е преработен и подправен. Според
свидетелката от октомври до м. февруари си получавали редовно и заплатите, и
бонусите, но постепенно започнали да забавят и да не изплащат нито едните, нито
другите суми. Аванси не са получавали, а
ведомостите били две – рекапитулация за бонусите, и вътрешна ведомост
помесечно, в която се подписвали, когато им се изплащали основните
възнаграждения по трудов договор. Последно през м. май получили пари за м. март
и оттам насетне не получили нито заплати, нито бонуси. Аванси не им се
изплащали, напротив, ТВ се изплащали със закъснение до посочения от
свидетелката месец, оттам насетне не получавали такова и постепенно започнали
да напускат работа. Служебни аванси също не им били предоставяни, тъй като
нямало за какво.
По делото е изслушано заключение на в. лице М.М., от
което е видно, че на нея са предоставени ведомостите, които задълженият
ответник отказва да предостави на съда. В същите на ищцата за периода м
01.04.2017г. – 30.09.2017г., са начислени трудови възнаграждения на нетна
стойност 2307, 41 лева, като ведомостите за периода април – юли били подписани
от името на ищцата. В частта относно подписите обаче заключението на в. л. не
може да бъде кредитирано от съда, тъй като тези ведомости са оспорени изначално
от ищеца, още с исковата молба, ответникът е бил задължен да ги представи в
оригинал, но е отказал под предлог (очевидно неверен, след като на в. лице са били предоставени в оригинал),
че са представени на контролен орган за финансова проверка, и не разполага с
тях, и въпреки многократно дадената му възможност те не са постъпили по делото.
Ето защо ответникът по никакъв начин не доказва да е заплатил сочените
възнаграждения на ищцата. В. лице е изчислило мораторните лихви от падежа на
вземанията – 25-то число на месеца, следващ полагане на труда, начиная от
25.05.2017г. до 26.01.2018г. в р-р на 108, 98 лева.
Относно обезщетението за неползван ПГО, в. л. е посочило,
че никъде в документацията на работодателя, нито в ЛТД на ищеца няма молби за
ползване на ПГО, нито заповеди за такъв, поради което пропорционално на
отработеното време й се полагат 18 дни ПГО, 3 за 2016г. и 15 за 2017г. , за
които й се дължи обезщетение в размер на 468, 95 лева бруто. Нетна сума не е
изчислена, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да начисли
обезщетението на ищеца при прекр. на ТПО.
Във връзка с възражението за прихващане и насрещния иск, на
в. лице са предоставени счетоводните книги на ответника, в които по сметка
422/2 подотчетни лица по партидата на Г.Г. за периода 01.01.2016г. –
31.12.2017г. били осчетоводени отпуснати суми за служебен аванс, част от които
били отчетени като използвани за разплащане с доставчици, а останалата част
била удържана от ТВ на ищцата и така било отчетено, че същото е заплатено. Общо
за периода 01.01.2016г. – 31.12.2017г.
била осчетоводена като предоставена за служебен аванс сумата от 4570 лева, сумата
344, 04 лева била осчетоводена като разплащания с доставчици, а остатъка от
4225, 96 лева бил отчетен като удържан от ТВ на ищцата. На в. лице РКО или
документи, с които тези суми са предоставяни на ищцата, не са представени.
Такива не се представят и по делото.
При така установените факти от значение за спора, съдът
достигна до следните правни изводи:
По исковете за заплащане на трудово възнаграждение:
Ищцата доказва при условията на пълно и главно доказване
да е полагала труд в периода април - септември 2017г., като дължимото й за този
период възнаграждение да възлиза на сумата 2307, 41 лева. При носена от
ответника тежест да установи да е заплатил същото, той не ангажира
доказателства. Задължен е да представи ведомостите в оригинал, които ищцата
оспорва да е подписала, но не е изпълнил това си задължение, въпреки
многократно дадената му възможност. Не е ангажирал каквито и да е други
доказателства, че Тв на ищцата са заплатени. На в. лице са представени
противоречиви финансови документи, нито един от които не е представен по делото
– от една страна, оспорени ведомости, които страната отказва да представи в
оригинал с твърдение, че не се намират у нея, в които срещу името на ищцата,
според в. лице, за някои от месеците фигурира подпис, от друга – едностранни
счетоводни записвания, в които е отразено ТВ да са заплащани чрез прихващане с
предоставени служебни аванси. Ответникът не доказва нито да е заплатил сумите
на ищцата за трудови възнаграждения, нито да е прихванал по надлежния ред
същите по реда на чл. 210 или 211 от КТ. В случая не е налице издадена заповед,
на основание на която да се правят удръжки или прихващания, няма писмено
съгласие на работника за извършване на удръжки от тр. му възнаграждение. Ето
защо извършеното „счетоводно прихващане” на суми за аванси с дължими на ищцата
тр. възнаграждения няма никакво правно действие, тъй като не е спазен редът на
чл. 210, 211 и 272 от КТ. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 272, ал. 1,
т. 1 от КТ визира получени аванси за тр. възнаграждение, а не т. нар. „служебни
аванси”, които според в. лице са били служебно прихванати в счетоводните
записвания на ответника. Следователно това „прихващане” не е породило никакво
действие и сумите за ТВ на ищцата се дължат, в р-р на 2307, 41 лева нетна сума
за получаване за периода април - септември 2017г.
По иска за заплащане на мораторна лихва:
ТВ се заплащат най-късно до последно число на месеца, в
който е положен труда, като от първо число на следващия месец работодателят
изпада в забава, освен ако в ТД или ВПРЗ не е посочена друга дата на изплащане.
В случая в ТД не е уговорена друга дата, ВПРЗ не са представени от ответника, а
ищцата претендира мораторна лихва от по-късна дата, от 25-то, а не първо число
на месеца след този, в който трудът е положен. Ето защо искът за мораторна
лихва е изцяло основателен за периода, анчиная от 25.05.2017г. до 26.01.2018г.
в р-р на 108, 98 лева.
По иска за обезщетение за неползван ПГО:
Безспорно се установи, както от оригинала на ЛТД на
ищцата, приложен по делото, така и от закл. на в. лице, че за периода на
съществуване на ТПО ищцата никога не е подавала молба и не е издавана заповед
за разрешаване на отпуск. За периода на ТПО същата има право на 18 дни ПГО, 3
за 2016г. и 15 за 2017г., за които й се дължи обезщетение в брутен размер 468,
95 лева. Основателно е искането на ищцата да й се заплати в брутен размер,
доколкото работодателят не е начислил същото и не е внесъл дължимия данък върху
него, поради което следва същото да се присъди на ищцата изцяло.
Всички вземания за главници са лихвоносни, ИМ има х-р на
покана, поради което законна лихва се дължи, от завеждането й до окончателното
изплащане.
По насрещния иск и възражението за прихващане:
В тежест на ответника е, при условията на пълно и главно
доказване, е да установи, че е изплатил на ищцата посочените като аванси суми,
на какво основание са й заплатени – аванси за трудово възнаграждение, които
подлежат на приспадане от остатъка от същото за съответния месец, или служебни аванси
– средства, предоставени за служебни нужди, които ищцата е длъжна да отчете,
какъв е техният размер, каква е сумата, която може да бъде прихваната с ТВ,
лихвата и обезщетението за ПГО, и какъв е надплатеният остатък от нея, който
може да се присъди на ответника като получена без основание и невърната от
ищеца сума. В случая, работодателят не доказва при условията на пълно и главно
доказване да е изплатил каквито и да било суми на ищцата – нито като аванси за
трудово възнаграждение, нито като служебни аванси – средства, предоставени за
служебно ползване, които подлежат на отчитане, а разликата на връщане. Единственото ангажирано от него писмено
доказателство в тази връзка е т. нар. заверено копие на рекапитулация, което
обаче е оспорено от ищцата, бил е задължен да я представи в оригинал, не го е
сторил, поради което с определение от 23.10.2018г. рекапитулацията е изключена
от доказателствата по делото. За пояснение обаче, в заседанието, в което тази
рекапитулация е оспорена, относно това какви суми са изплащани с подобни
документи, е разпитана свидетелката Н. Г., от чиито показания се установява, че
рекапитулацията в оригиналния й вид няма нищо общо с представения по делото
документ, в който някой в графа „болнични” е писал на ръка” аванси” срещу всяка
сума, и в който са дописвани суми на ръка, без подписи срещу тях, и че с този
документ са изплащани допълнителни възнаграждения над дължимите такива по тр.
договор, които ТВ имат х-р на бонуси, не се отчитат във ведомостта, върху тях
не се начисляват данъци и осигуровки и се разпределят между служителките по
решение на работодателя и свидетелката, която им е била ***. Други
доказателства за предоставяни аванси, каквито и да било – за тр. възнаграждение
или служебни такива, срещу документ, подписан от ищцата, не се представят. Досежно
декларацията, че ищцата е получила всички изплатени, а не дължими, до момента
суми, то същата няма никаква доказателствена стойност, доколкото в същата
липсва каквато и да било конкретика, реално препраща към съставените до този
момент документи за изплащане на суми, изплащането на същите се установява с
конкретен документ, подписан от нея, с посочване на сума, основание, дата на
изплащане, и неин подпис, а такива документи ответникът не представя. Само за
пълнота, следва да се отбележи поредното разминаване в твърденията и
счетоводната документация на самия насрещен ищец – в исковата молба същият
твърди сумите по рекапитулацията, с които иска прихващане и за които предявява
и насрещен иск, да представляват редовни аванси, изплащани за трудово
възнаграждение, а в счетоводните му записвания са отразени като служебни
аванси, предоставяни на ищцата и впоследствие счетоводно удържани като аванси и
заплати на същата. Счетоводните записвания в тази връзка нямат каквато и да
било доказателствена стойност, още повече, същите са базирани върху
рекапитулацията, която е оспорена и изключена от доказателствата по делото, и
не са подкрепени с каквито и да било изходящи от ищцата документи. За да се
приеме за доказано на ищцата на определена дата да е изплатена по тр. й
правоотношение сума като аванс – служебен или за тр. възнаграждение, следва да
се представи изходящ от нея документ за получаване на определена сума на
определена дата на определено основание. Такъв по делото липсва, поради което и
възражението за прихващане, и насрещният иск са изцяло недоказани както по
основание, така и по размер, и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено
първоначалната ищца по делото, които й се следват изцяло. Те възлизат на сумата
500 лева платено адв. възнаграждение – л. 66 от делото, която сума е платена в
брой на посочената в договора дата. Същите, с оглед изхода на спора, следва да
й се заплатят от ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза, както следва: по иска за тр. възнаграждение – 92, 30 лева,
мораторна лихва върху него – 50 лева, и отпуск – 50 лева, общо 192, 30 лева (сто
деветдесет и два лева и тридесет стотинки). В негова тежест следва да се
възложат и направените разноски от бюджета на съда за съдебно-счетоводна
експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите възлизат на сумата от 60
лева (шестдесет лева), като следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Детски спорт”, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А. П. Чехов” № 65,
представлявано от П. Г. да заплати на Г.Г.Г., с ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, чрез адв. Е.К.–. следните суми: сумата от 2307, 41 лева (две хиляди триста и седем лева и четиридесет и една
стотинки), представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода 01.04.2017г. – 30.09.2017г., сумата от 108, 98 лева (сто и осем лева и
деветдесет и осем стотинки) - мораторна
лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от
25.05.2017г. до 26.01.2018г., сумата от 468,
95 лева (четиристотин шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки) –
обезщетение за 18 дни неползван платен годишен отпуск, от които 3 дни за 2016г.
и 15 дни за 2017г., ведно със законната
лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 30.01.2018г., до окончателното
им изплащане, както и да й заплати сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Сдружение „Детски спорт”, БУЛСТАТ:
********* за прихващане на присъдените на ищцата суми за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск и неплатения остатък от трудовото й
възнаграждение със сумата от 1591, 82 лева (хиляда петстотин деветдесет и един
лева и осемдесет и две стотинки) – надплатени аванси, представляващи
неоснователно получени от ищцата суми, които подлежат на връщане, като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение „Детски спорт”, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „А. П. Чехов” № 65, представлявано от П. Г.
срещу Г.Г.Г., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Е.К.–.
насрещен иск за осъждането й да му заплати сумата от 815,76 лева (осемстотин и петнадесет лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща получена без основание и подлежаща на връщане сума в
размер на разликата между изплатените на ищцата аванси в общ размер на 3920
лева за периода на съществуване на трудовото й правоотношение и дължимото й трудово
възнаграждение за същия период – 17.10.2016г. – 29.09.2017г., в размер на 3104,
24 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Сдружение „Детски спорт”, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А. П. Чехов” № 65,
представлявано от П. Г. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 192, 30 лева (сто деветдесет и два лева
и тридесет стотинки), представляваща държавна
такса върху уважените искове, и сумата от 60 лева (шестдесет лева) - разноски
за ССчЕ от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ