Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на четиринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 10127
по описа за 2018г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на „Б.ДСК“ АД срещу М.В.Е., за
присъждане на сумата 44488.18лв. – непогасена
главница; сумата 24133.92лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от
15.01.2014г. до 24.07.2018г.; сумата
323.00лв. – договорна лихва за забава за периода от 05.02.2014г. до
24.07.2018г.; сумата 2240.39лв. –
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване
на иска – 25.07.2018г. до окончателното и изплащане, дължими по Договор за
жилищен кредит от 29.07.2008г. сключен между „Б.ДСК“ АД като кредитор и М.В.Е. като кредитополучател, за сумата 48700.00лв.,
със срок за погасяване 240 месеца.
В исковата молба и последвалите уточнения „Б.ДСК“ АД твърди, че между банката като кредитор
и ответницата като кредитополучател е сключен Договор за жилищен кредит от
29.07.2008г., за сумата 48700.00лв., със срок за погасяване 240 месеца,
обезпечен с ипотека, по който е изправна страна, т.к. предоставила на
кредитополучателя договорената сума по банкова сметка ***.
Твърди, че съгласно уговорките в договора и Общите условия към него, с
които кредитополучателят е запознат и с които е съгласен, за предоставената
сума последният заплаща лихва формирана от базов лихвен процент и надбавка. В
случай на забавено плащане на месечната вноска следва да заплати върху
остатъкът от кредита и лихва за просрочие, равняваща
се на договорената лихва увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пунтка и 10 процентни пункта. При неплащане на падежната
дата на дължимата лихва следва остатъкът от кредита да се олихви
освен с дължимата възнаградителна лихва и с надбавка
за просрочие възлизаща на 3 процента, считано от
падежната дата. Кредитополучателят дължи и всички такси за управление на
кредита, такси и комисионни и разходи по обслужване на задължението и приудително събиране на вземането, включително за
подновяване на договорната ипотека и застраховка на обезпечението.
Твърди, че кредитополучателят е неизправна страна по договора, т.к.
месечните вноски са издължени до първата непогасена такава по погасителен план
– 15.02.2014г., като към датата на предявяване на иска са падежирали
и неплатени 54бр. месечни погасителни вноски. Затова с предявяване на
настоящият иск обявява кредитът за предсрочно изискуем в пълният му неплатен
остатък.
Ответникът М.В.Е. изразява становище за недопустимост на иска, т.к. спорът с „Б.ДСК“
АД относно дължимостта на сумите предмет на Договор
за жилищен кредит от 29.07.2008г. сключен между „Б.ДСК“ АД като кредитор и М.В.Е. като кредитополучател, за сумата 48700.00лв.,
със срок за погасяване 240 месеца, е разрешен със сила на пресъдено
нещо с решението по гр.д. № 9958/2016г. по описа на СГС, по иска с правно
основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. С
решението е прието, че суми по кредита не се дължат.
В евентуалност изразява становище за неоснователност на иска, поради
следното:
Целият остатък по Договор за жилищен кредит от 29.07.2008г. съгласно
мотивите на решението по гр.д. № 9958/2016г. по описа на СГС, е станал предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие още на 11.04.2014г., с връчване на длъжника на
покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 54/2014г.
или евентуално с връчване на писмения отговор по подаденото възражение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 6027/2013г. на РС Перник, или с връчване на писмения
отговор по гр.д. № 9958/2016г. на СГС, с който ищцата М.В.Е. е уведомена за
предсрочната изискуемост. Затова банката не може да обяви повторно предсрочна
изискуемост на друго основание, с предявяване на настоящият иск.
С обявяване на кредита за предсрочно изискуем – от 05.09.2018г. срокът за
погасяване на заетата сума е намален от 240 месеца, на срок до 05.09.2018г.
Затова внесената за погасяване на дълга от ответницата сума следва да бъде
преизчислена, като съответно бъде редуциран и размера на претендираната
като дължима главница и лихва.
Вземането за договорна и наказателна лихва за периода от 15.01.2014г. до
25.07.2015г. е погасено по давност.
Клаузата по т.20.2 от ОУ е неравноправна и затова нищожна на основание чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП, т.к. е предвидено
прекалено високо обезщетение при забава – наказателна лихва 11.99% + 10 пункта,
т.е. общо 21.99%. В евентуалност считат уговорената неустойка за прекомерна на
основание чл. 92 ЗЗД.
Таксите в размер на 2240.39лв. са изцяло недължими на основание влязлото в
сила решение по гр.д. № 9958/2016г. по описа на СГС. Такса за подновяване на
ипотека не е дължима, т.к. вземането не се дължи, а и такса се дължи само за
извършени услуги, а такива не са налице.
Претендират исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на спора очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по
делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 79, ал.1, пр.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Насрещният иск на ответника отбелязан в
отговора на изсковата молба само като правна
възможност, не е приет за съвместно разглеждане. Ответникът не е направил
възражение в тази насока при примане на доклада по
делото в о.с.з., а едва в последното такова. При липса на пречка за това няма
данни същият да е предявен и в самостоятелно производство.
Съдът намира предявените искове, предмет на разглеждане в настоящото
производство за допустими. Това е така поради следното:
С Решение № 2343/2018г. постановено по гр.д. № 9958/2016г. по описа на СГС
е прието за установено, че М.В.Е. не дължи на „Б.ДСК“ АД сумите, предмет на
издадената Заповед № 4871 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.09.2013г. по ч.гр.д. №
6027/2013г. на РС Перник, а именно: сумата 46064.62лв. главница по Договор за
ипотечен кредит от 29.07.2008г., сумата 15530.86лв. – договорна лихва за
периода от 06.02.2011г. до 10.09.2013г., сумата 5259.90лв. – санкционна лихва
за периода от 19.07.2013г. до 10.09.2013г., сумата 46064.62лв. – законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и изплащане, както и сумите 1337.11лв. – държавна
такса и 1118.00лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно мотивите на решението сумата по записа на заповед не се дължи,
т.к. не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Банката не е упражнила валидно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем посредством отправяне на изрично волеизявление до длъжника,
че ще счита непогасеният остатък от кредита за предсрочно изискуем, което да е
достигнало до него. Съгласно мотивите стойност на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем би имало връчване на призовка за доброволно
изпълнение, препис от искова молба или по друг начин, но направено след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като предсрочната
изискуемост би настъпила към момента на връчването.
При това положение съдът намира, че правото на иск е валидно упражнено в
настоящото производство. Това е така, т.к. се основава на нов факт, настъпил
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, извършено с депозиране на исковата молба.
Предсрочната изискуемост не е настъпила по рано, т.к. липсва изрично, валидно
волеизявление на кредитора отправено до длъжника и достигнало до него, че ще счита
непогасеният остатък от кредита за предсрочно изискуем. С Решението по гр.д. №
9958/2016г. по описа на СГС със сила на пресъдено
нещо е установено, че не съществува вземане на банката основано на настъпила
предсрочна изискуемост към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а не, че вземане по договора за кредит не съществува.
За да се
приеме, че предявените искове са основателни в тежест на ищеца е да установи
главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, че между страните е налице валидна облигационна връзка с характер на
договор за кредит, с твърдяните параметри /размер,
срок, падеж, лихви и т. н./, както и реално предаване на сумата от кредитора на
кредитополучателя. Следва да установи още наличието на предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост. Следва да установи и размера на
претенциите за главница, лихви и такси.
В тежест на ответниците е да установят главно и пълно възраженията си
по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателстства
и заключението по приетата ССчЕ, което намира за
обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства
по делото кредитира изцяло приема за установено, че между „Б.ДСК“ АД като
кредитор и М.В.Е. като кредитополучател е налице валидно облигационно
правоотношение с характер на Договор за жилищен кредит от 29.07.2008г., за
сумата 48700.00лв., със срок за погасяване 240 месеца, обезпечен с ипотека.
Кредитът следва да се погасява на месечни вноски, съгласно погасителен план,
установени по размер и срок в договора.
Съгласно заключението кредитът е изцяло усвоен, като заетата сума е
преведена по банкова сметка ***.08.2008г.
Последната внесена сума по банковата сметка обслужваща кредита е в размер
на 3900.00лв., на 08.11.2013г., с която
са погасени на 11.11.2013г. дължимите вноски по
кредита в размер на 3895.00лв. След тази дата е подновено внасяне на суми по
кредита на 31.03.2014г., като са погасени просрочени лихви в размер на
522.23лв. и лихви за забава – 16.21лв. С платените суми са погасени вноските до
тази с падеж 05.01.2014г. включително.
Към датата на предявяване на иска – 25.07.2018г., задълженията по договора
са както следва: непогасената главница - 44488.18лв; непогасена договорна възнаградителна лихва - 54952.73лв., от която са погасени
30818.81лв., като се вземе предвид единствено договореното в договора за кредит
и приложения погасителен план; непогасена договорна лихва - 24133.92лв.,
начислена за периода от 15.01.2014г. до 24.07.2018г; непогасена санкционираща
лихва по т. 20.1 от ОУ към договора – 323.94лв., начислена за периода от
25.09.2014г. до 24.07.2018г.
Съгласно заключението към датата на предявяване на иска – 25.07.2018г.,
няма начислена и непогасена санкционираща лихва по т. 20.2 от ОУ към договора.
Начислените и непогасени застраховки и такса за подновяване на ипотеката са
общо 587.06лв., от които: 194.06лв. - застрахователни премии и 393.00лв. -
такси подновяване на договорна ипотека. Начислените и неплатени такси за
управление са в общ размер 1653.33лв. Общо непогасените такси за управление и
застраховки са в размер на 2240.39лв.
Съгласно заключението след датата на влизане в сила на решението по гр.д. №
9958/2016г. по описа на СГС, „Б.ДСК“ АД
е извършила преизчисление на дължимите и
платени суми по кредита, като е приложен лихвеният процент договорен къ мдатата на сключване на
договора – 11.99%. Възнаградителната лихва е
изчислена върху непогасената главница при прилагане на месечна погасителна
вноска в размер към момента на сключване на договора в размер на 535.89лв.
Всички изчисления са направени при един и същ лихвен процент – 11.99%, поради
което „Б.ДСК“ АД не претендира суми на
основание едностранно изменение на лихвеният процент по договора за кредит.
Съгласно заключението след извършеното преизчисление
на кредита неговият статут е „редовен“.
Съдът, въз основа заключението по приетата ССчЕ и
предвид вече изложените мотиви относно предсрочната изискуемост на вземането
приема, че такава е настъпила с предявяване на исковете предмет на разглеждане
в настоящото производство, което съставлява изрично изявление на кредитора
отправено и достигнало до длъжника. Налице са предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – нередовност в погашенията по вноските от
страна на длъжника и липса на погасяване на повече от три вноски, със забава на
плащането повече от 90 дни. По-рано - с връчване на длъжника на покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 54/2014г. или
евентуално с връчване на писмения отговор по подаденото възражение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6027/2013г. на РС Перник, или с връчване на писмения отговор
по гр.д. № 9958/2016г. на СГС, такава не е настъпила. Същото се установява и
със заключението по приетата ССчЕ, съгласно което
след датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 9958/2016г. по описа на
СГС, „Б.ДСК“ АД е извършила преизчисление на дължимите и платени суми по кредита, като
е приложен лихвеният процент договорен към датата на сключване на договора, възнаградителната лихва е изчислена върху непогасената
главница при прилагане на месечна погасителна вноска в размер към момента на
сключване на договора, като след извършеното преизчисление
на кредита неговият статут е „редовен“, т.е. не е приет за предсрочно изискуем.
Поради изложеното възражението за неоснователност на исковете поради обявена
повторно предсрочна изискуемост с предявяването им е неоснователно.
Съгласно приетото относно датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем неоснователно е и възражението за наличие на предпоставки за
преизчисляване на внесената за погасяване на дълга от ответницата сума, респ.
за редукция на размера на претендираната като дължима
главница и лихва.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на вземането за
договорна и наказателна лихва, поради изтичане на кратката тригодишна давност
предвидена за такива вземания. Това е така, т.к. вземането за лихви съставлява
част от анюитетната вноска по кредита. Уговореното
между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Предвид това приложима по
отношение на такова задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита или
настъпила предсрочна изискуемост, а не кратката 3-годишна давност почл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. В конкретният случай погасителната давност по чл.
110 и чл. 111 ЗЗД е започнала да тече считано от 25.07.2018г. – датата на
предявяване на иска, към която банката е упражнила правото си да обяви целия
кредит за предсрочно изискуем, което волеизявление е надлежно достигнало до кредитополучателя-ответник.
В процесният случай съобразно събраните доказателстсва кредита е приет за просрочен, но не и
изискуем преди предявяване на иска, поради което не са настъпили предпоставките
и не е начислена санкционна лихва по т. 20.2 от ОУ. Затова за ответника не е
налице интерес от обявяването и за нищожна. Дори да се приеме, че интерес е
налице възражението е неоснователно. Клаузата на т. 20. 2 от ОУ предвиждаща при обявяване на
предсрочна изискуемост остатъкът от кредита да се отнася в просрочие
и до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 % пункта, не противоречи на
изискванията за добросъвестност и не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
5 ЗЗП. Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от забавата на
кредитополучателя, т.е. от виновно неизпълнение на задължението за плащане в
срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е допустимо
кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В случая
санкционирането е под формата на наказателна надбавка и възлагането й в тежест
на неизправния кредитополучател по никакъв начин не нарушава изискването за
добросъвестност, а също и равновесието между правата и задълженията на
кредитора и кредитополучателя.
Влязлото в сила решение по гр.д. № 9958/2016г. по описа на СГС съобразно
вече изложените мотиви не се ползва със сила на пресъдено
нещо по отношение процесният спор. Затова въз основа
него не може да се приеме, че таксите в размер на 2240.39лв. са недължими.
Вземането е дължимо, затова такава е и таксата за подновяване на ипотека.
Съобразно заключението на вещото лице всички услуги, за които са начислени претендираните такси са извършени и стойността им е в претендираният размер. Следователно същите са дължими.
Поради изложеното съдът намира, че наличието на горните предпоставки за
основателност на исковете е установено. Затова същите следва да бъдат уважени в
претендираните размери.
Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни
разноски формирани съобразно приетият списък от заплатената държавна такса и
хонорар за вещо лице, в общ размер на 3247.46лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.В.Е., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.ДСК“ АД, ЕИК ********, със седалище ***, представлявано то В.М.С.–
гл. изп.директор и Д.Н.Н.– изп.директор, сумата
44488.18 /четирдесет и четири хиляди четиристотин
осемдесет и осем, 0.18/лв. – непогасена главница; сумата 24133.92 /двадесет и четири хиляди сто тридесет и три, 0.92/лв.
– договорна възнаградителна лихва за периода от
15.01.2014г. до 24.07.2018г.; сумата
323.00 /триста двадесет и три/лв. – договорна лихва за забава за периода от
05.02.2014г. до 24.07.2018г.; сумата
2240.39 /две хиляди двеста и четирдесет/лв. –
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване
на иска – 25.07.2018г. до окончателното и изплащане, дължими по Договор за
жилищен кредит от 29.07.2008г. сключен между „Б.ДСК“ АД, ЕИК ******** като кредитор и М.В.Е., ЕГН ********** като
кредитополучател, за сумата 48700.00лв., със срок за погасяване 240 месеца, на
основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В.Е., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.ДСК“ АД, ЕИК ********, със седалище ***, представлявано то В.М.С.–
гл. изп.директор и Д.Н.Н.– изп.директор сумата
3247.46 /три хиляди двеста четирдесет и седем,
0.46/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: