Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК. С Решение №.... от .... г., постановено по АНД № .... по описа на В. районен съд за 2011г., обвиняемият В. Т. З. - роден на ..... г. в гр. Т., с постоянен и настоящ адрес гр.В., ул.”Н. П.” № ......, български гражданин, неосъждан, със средно образование, разведен , управител на ” З. - В. Т.”, с ЕГН *, е признат за ВИНОВЕН в това, че на ....г. в гр.В. потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.188, ал.1, и ал.2 от ЗДвП се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1500лв. Решението е обжалвано в срок от защитника на обвиняемия В. З., А. М. като неправилно. Твърди се, че съдебният акт е произнесен в нарушение на материалния закон и при липса на преценка изцяло и в съвкупност на събраните по делото доказателства. Според защитата съдът е кредитирал само показанията на свидетелите – близки на починалия М., В. и Г. М. и избирателно е вземал отделни показания от другите разпитани по досъдебното производство свидетели – А. А. А. и М. А. А.. Акцентира се от адвоката на това, че е останало недоказано и неизяснено обстоятелството дали М. е бил на .....г. в гр. В. или не. Иска се отмяна на решението, съответно постановяване на друго оправдателно такова. В съдебно заседание се поддържа жалбата и не се представят нови писмени доказателства. Според адв. Р. М. явила се по делото единствено вярно твърдение от направените такива от представителя на прокуратурата е било тава, че подзащитният и е изпълнил и подписал инкриминирания документ писмената декларация, която по силата на чл.188, ал.1, и ал.2 от ЗДвП се дава пред орган на власт. Подписвайки този документ обвиняемият съзнавал верността му тъй като не било доказано тежкото здравословно състояние на М.. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр. В. дава становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че наказанието глоба е определено съразмерно и съответно на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на личността на дееца. Оспорва твърденията за нарушения на материалния и процесуалния закон при събирането и тълкуването на доказателствата. Иска се потвърждаване на съдебното решение на ВТРС. В. окръжен съд като обсъди доводите на страните във връзката им със събраните писмени и гласни доказателства на досъдебното производство и пред първата инстанция, достигна до следните правни изводи: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА. С жалбата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила съдебен акт, за който е предвиден инстанционален контрол по реда на Глава двадесет и първа, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва постановения съдебен акт. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно, като тя отговаря на изискванията за редовност уредени в чл. 320 НПК и е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК, предвид и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА. В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди посочените в жалбата и инициирани от страните, по реда на съдебните прения правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение независимо от основанията посочени от страните, намира за установено следното: Към ......г. обвиняемият В. Т. живеел в гр. В. Т. и упражнявал търговска дейност като , част от която била и стопанисване на питейно заведение - кафе „З.”. Той бил правоспособен шофьор, като притежавал и л.а. „М.” с ДК№ ...... На ..... г. бил санкциониран освен с налагане на наказание глоба още и с лишаване от правоуправление за срок от 1 месец по ЗДвП, за управление с превишена скорост на същия автомобил в гр. В.. На ....г. предал и свидетелството си в Сектор „Пътна полиция” гр. В.. Т. се познавал с починалия по късно адвокат Д. Г. М., ползвал услугите му като такъв по различни дела. Преди смъртта си лицето М. нееднократно е посещавал заведението на обвиняемия, но през последните две години не управлявал въобще нито свой, нито чужд автомобил поради влошеното си здравословно състояние. Нито през месец март 2010г. като цяло, нито конкретно на интерисуващата делото дата - ....г. , той не е напускал гр.В. Т. и не се намирал в гр.В.. Това обстоятелство се потвърждава както от приложената медицинска документация, така и от показанията на св.св. В. и Г. М.. Съдът правилно е кредитирал казаното от тях за поведението и състояанието приживе на починалият им сродник . Именно те като членове на семейството и домакинството на М. са били в течение на това какво последният е можел да обективно да прави и какво не. Заявеното от З. пред Районния съд в съдебното заседание от .....г., че съпругата на адвокат М. не знаела къде мъжът и е ходел и с какво, по точно не кореспондира не само с останалите свидетелски показания, но и със събраната по делото медицинска документация. Защита се позовава в подкрепа на своята теза, на показанията на свидетелките А. А. А. и М. А. А., двете работещи при обвиняемия, но в същото време първата от тях – А. не съобщава никакви конкретни факти и твърди липса на спомен за въпросната дата – ....г. Свидетелката М. А. единствено заьявява, че е видяла адвокат М. на ....г. в заведението. Този факт не се споделя и от въззивната инстанция поради това, че съгласно медицинската документация, Епикризата от .....г. , починалият на обяд се е почувствал здравословно зле, което е и отразено в този документ. С оглед на горното на 20.05.2010г. обвиняемият В. З. отишъл в Сектор „ПП - КАТ” към ОД МВР-В. Т., където във връзка с извършено с горепосочения негов автомобил на ..г., около 16.08 часа, в гр.В., нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП - управление при превишена скорост, попълнил и подписал декларация по чл.188 от ЗДвП. В нея удостоверил, че на .....г., около 16.08 часа, автомобилът му се е управлявал от друго лице, а именно намиращият се в тежко здравословно състояние адвокат Д. Г. М.. Този адвокат според доказателствата страдал от 2009г. от сърдечно заболяване, за което двукратно бил и хоспитализиран. На ......г. при втората си хоспитализация съответно починал. Описаната фактическа обстановка се потвърждава в действителност от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от назначената по делото съдебно - графическа експертиза ръкописният текст и подписът на „декларатор” в инкриминираната декларация са изпълнени от обвиняемия. Тези изводи и заключения на съда са оспорени от адвокати М. които твърдят, последователно и посредством жалбата, че подзащитният им и обвиняем по делото З. изготвяйки декларацията не е съзнавал неверността и тъй като не било доказано тежкото здравословно състояние на М.. Правилно и изчерпателно първоинстанционния съд е възприел фактическа обстановка която съответства изцяло на събраните по делото доказателства, вследствие на което по-късно е и направил своите правни изводи. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа доказателствата събрани в хода на досъдебното производство – № ЗМ - ..../2011 г. по описа на ОД на МВР гр.В., приобщени на основание чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: показанията на свидетелите В. и Г. М., които съдът кредитира като годно доказателствено средство, предвид това, че същите напълно се подкрепят и кореспондират с всички доказателства по делото, писмените доказателства и писмените доказателствени средства – справки и документи приложени към ДП, справка за съдимост на обвиняемия. При извършената по реда на чл. 314, ал. 1 НПК проверка, относно правилността на постановеното решение, настоящият състав на въззивния съд намира, че извършеното от обвиняемият деяние, описано в обстоятелствената част на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съдържа признаците на престъпление по смисъла на чл.313, ал.1 от НК. Поради тази причина и правилно е било повдигнато обвинението от прокурора. От обективна и субективна страна обвиняемият В. Т. З. е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК. От обективна страна, той на .....г. в гр.В., в писмена декларация, която по силата на чл.188, ал.1, и ал.2 от ЗДвП се дава пред орган на власт – началник на сектор „ПП-КАТ”- В. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства потвърдил неистина – че на .....г., около 16.08 часа личният му лек автомобил марка „М. ...” с ДК № .... е бил управляван от адвокат Д. Г. М.. От субективна страна деянието е извършено от него с пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасните последици и е искал настъпването им. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на З., съдът прецени, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Извършеното от него деяние е умишлено престъпление, за което в НК е предвидено наказание лишаÔане от свобода до три години. При определяна размера на административното наказание, което е необходимо да се наложи на З., съдът правилно е взел предвид отегчаващите вината обстоятелства, че деянието е извършено с циничен подход, със знание, че починалото лице е лишено от лична защита. Поради което и първоинстанционния съд е освободил обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното престъпление като му наложил административно наказание глоба в размер на 1500лв. Водим от изложеното по горе и на основание чл.378, ал. 5 НПК, вр. чл. 338 от НПК, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № .... от ..... г., постановено по АНД №.... по описа на В. районен съд . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |