ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 457
гр. П., 05.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Частно наказателно дело №
20225330201866 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба с вх. № 22804 от 22.03.2022 г. по описа на РС –
П., депозирана от В. ХР. М. с ЕГН: ********** против Постановление от
10.03.2022 г., с което е било прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 802/2018 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР гр.
П., пр. пр. 9393/2018 г. по описа на РП гр. П., водено за престъпление по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Жалбоподателят В.Х. обжалва процесното прокурорско постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради
което иска неговата отмяна. Твърди, че неправилно наблюдаващият прокурор
е спирал неколкократно наказателното производство. Твърди, че било налице
незаконосъобразно водено разследване, както и че не били записвани
споделени от него изрази по време на провеждането на разпитите му. Ето
защо, иска отмяна на атакувания прокурорски акт
П.ският районен съд, след като се взе предвид доводите и възраженията
на страните и се запозна със събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.
С Постановление от 14.04.2021 г. наказателното производство по делото
е било спряно от наблюдаващия прокурор на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК
като е било изпратено и съобщение на пострадалото лице – В.Х., че
1
доколкото престъплението представлява такова от частен характер и същото
се преследва по тъжба на пострадалия, в шестмесечен срок от уведомяването
може да депозира такава пред съответния първоинстанционен съд, а именно
РС гр. П.. Постановлението за спиране на наказателното производство е било
обжалвано от жалбоподателя В.Х. пред РС гр. П., за което е било образувано
ЧНД № 3634/2021 г., като с Определение № 328 от 24.06.2021 г. обжалваният
прокурорски акт е бил потвърден, като настоящият съдебен състав изиска
заверен препис от този съдебния акт.
Ето защо, се достигна до извод, че след изтичането на предвидения
шестмесечен срок за предявяване на частна тъжба от пострадалото лице и ако
същото не е предявило такава, наказателното производство следва да се
прекрати на основание чл. 24, ал. 6 НПК.
Съдът изиска от Завеждащ служба наказателно отделение към РС гр. П.,
информация дали пострадалият В.Х. е депозирал частна тъжба против М.Ц.,
като видно от същата се установи, че това не е било направено.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата произхожда от
заинтересовано в хода на наказателното производство лице – пострадал,
насочена е срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, депозирана е в
предвидения в НПК срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Настоящото производство има за предмет постановлението на
прокурора и неговата законосъобразност на посоченото от него основание за
прекратяване. С процесното Постановление от 14.04.2021 г. на РП гр. П. се
прекратява наказателното производство по ДП № 802/2018 г. по описа на
Първо РУ към ОДМВР гр. П., тъй като в шестмесечния срок след получаване
на съобщението за спиране пострадалият от престъплението не е подал тъжба
по реда на чл. 81 НПК. Предмет на съдебен контрол в производството по чл.
243, ал. 5 НПК независимо от прекратяване на наказателното производство е
ясно разписан, а именно Съдът се произнася по обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно
свързана с тази за законосъобразност и в настоящия случай, Съдът е длъжен
да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения и
първоинстанционният съд е длъжен да извърши цялостна проверка на
обжалваното прокурорско постановление.
2
В действителност Постановлението за спиране на наказателното
производство е било обжалвано от пострадалото лице, като с Определение №
328 от 24.06.2021 г., постановено по ЧНД № 3634/2021 г. същото е било
потвърдено и спорен въпрос се явява обстоятелството, след като има санкция
на равен по степен Съд, дали в правомощията на настоящия съдебен състав
влиза правото да упражни цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалваното постановление и по този начин дали би могло да се ревизира
актът постановен по реда на чл. 244 НПК, като хипотетично е възможно да се
достигне до два съдебни акта, които си противоречат. Според настоящия
състав би могло да се извърши цялостен контрол за законосъобразност,
доколкото актът постановен по ЧНД № 3634/2021 г. не се ползва със сила на
присъдено нещо. Това е така, защото се спира наказателното производство,
но прокурорът би могъл да използва някое от правомощията си за
възобновяване на същото, ако намери това за необходимо и производството
по чл. 244 НПК се различава от това по чл. 243 НПК, когато след постановен
съдебен акт и потвърждаване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, единственият път за защита е обжалването пред
по-горестоящ съд, като съществува възможността да се поиска възобновяване
на акта на първостепенния съд.
За да прекрати наказателното производство представителят на
държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка, която се
споделя изцяло от настоящия състав:
Досъдебното производство е образувано, като бързо такова, със
съставянето на протокола за първото действие по разследването и се води за
престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за това, че на 10.10.2018г. в гр.
П., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено
със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване
на обществения ред.
С постановление на РП - П. от 22.10.2018г. бързото производство било
преобразувано, като разследването продължило по общия ред.
Свидетелят В. ХР. М. живеел в гр. П., ул. Г.Т., № 24. Срещу дома му, на
ул. Г.Т., № 22, се намирал ЦНСТДМУ - Център за настаняване от семеен тип
за деца и младежи с увреждания. В същия като възпитател работела
свидетелката Д.Д.. В тази връзка двамата свидетели се познавали от доста
3
време.
В ЦНСТДМУ били настанени лица на възраст от 12 до 22 годишна
възраст, които били със специални нужди. Свидетелят В.М. често ходел до
Центъра за социални услуги, където търсел контакт с настанените там лица с
увреждания. Това били известно, на работещите в него, като те полагали
усилия да държат свидетеля В.М. на дистанция от настанените, тъй като
имало сигнали, че той нарушава установените в социалното заведение
правила. В тази връзка между свидетелите В.М. и Д.Д. имало дългогодишен
конфликт. Изключително влошените между тях отношения се прехвърлили и
в отношенията между В.М. и свидетеля М.Ц., който живеел със свидетелката
Д. на семейни начала, от което съвместно съжителство те имали дете. По
делото също така се установява, че в един предходен период от време, лице
което е било настанено в това учреждение и казващото се ,,З.‘‘ е живеело за
известно време при пострадалия В.М., който впоследствие го е ,,изгонил.
На 10.10.2018г. около 22.00 часа свидетелят В.‘‘ М. излязъл от дома си
на улицата. Там бил и свидетелят М.Ц., като последният бил под влияние на
алкохол. Между тях веднага възникнал конфликт, породен от влошените им
отношения, като те започнали да се карат и обиждат. Малолетното дете на
свидетеля М.Ц., което също присъствало, се притеснило от скандала и
сигнализирало на телефон 112, като в проведения разговор с дежурния на 1
РУ - П. при ОДМВР гр. П. то обяснило, че между баща му и свидетеля В.М.
избухнал скандал и помолило за помощ от полицията.
По същото време като дежурен автопатрул - 411 към 1 РУ - П. при
ОДМВР гр. П. на смяна били свидетелите И.К. и А.Д., които веднага се явили
на мястото на инцидента в гр. П., ул. Г.Т., № 24, където установили
свидетелите В.М. и М.Ц., които си разменяли обидни думи и ругатни на
висок тон. Освен това се заканвали със саморазправа един срещу друг.
Свидетелят М.Ц. се заканил също така и с убийство на свидетеля В.М..
Очевидец на тези действия станал свидетелят Малин Славенов, който станал
неволен свидетел на скандала. Докато двамата полицейски служители се
запознавали със ситуацията, свидетелят М.Ц. се приближил към свидетеля
В.М. и му нанесъл няколко удара с ръка в областта на главата. Полицейските
органи се намесили и преустановили физическия контакт между свидетелите
В.М. и М.Ц., като органите на реда започнали да ги запознават и да им
разясняват правата, с които разполагат за сигнализиране на
4
правоохранителните органи за защита в най-пълна степен на техните права и
законни интереси.
Без да бъде афектиран, но повлиян негативно в емоционален план от
случилото се, свидетелят М.Ц. отново потърсил физически сблъсък със
свидетеля В.М.. Поведението на последния, определено като активно, дейно,
целенасочено и целеустремено напълно съответствало на изключително
влошените лични отношения със свидетеля М.. Очевидно и ясно е, че всеки
дългогодишен личен конфликт би създал трайно негативно отношение към
отсрещната страна, което в конкретния случай изключва хулиганския мотив.
Стигнало до боричкане, блъскане и бутане между свидетеля М.Ц. и
полицейските служители на 1 РУ – П. – свидетелите К. и Д., които се
наложило да употребят сила и в крайна сметка - свидетелят М.Ц. бил повален
на земята и чрез използването на помощни средства - белезници и физическа
сила той бил задържан на основание чл. 72 от ЗМВР.
В този момент от ЦНСТДМУ се появила и свидетелката Д.Д., която се
опитала да защити свидетеля М.Ц., като твърдяла доста бурно, че няма
основание за задържането му, а свидетелят И.К. поискал съдействие от
колегите си - свидетелите С.В. и И.П. - автопатрул 413 на 1 РУ - П. при
ОДМВР гр. П.. След пристигането на място и втория патрул на полицейското
управление свидетелите Ц. и Д. били отведени в сградата на 1 РУ - П. за
продължаване на работата с тях.
Отведен в полицейското управление, свидетелят М.Ц. бил сложен да
седне пред дежурната част, като продължил да буйства, крещейки и викайки,
докато бил задържан, което създало сериозно неудобство у служителите,
намиращи се в сградата на полицията. Все пак това бил задържан, повлиян от
алкохола човек, който малко след физически контакт в конфликтна ситуация,
викал в сградата на 1 РУ - П.. Виковете не съдържали обидни и нецензурни
думи, но нарушавали нощната тишина в сграда.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно -
психиатрична експертиза на В. ХР. М.. Видно от заключението на същата се
установила, че той не се води на диспансерно наблюдение в Център за
психично здраве - П., не е получавал психиатрична помощ в заведението и
при него няма обективизирано психично заболяване. Качеството на
психичните му функции не е нарушено, същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
5
си към инкриминирания период от време. В. ХР. М. може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и може да дава достоверни
обяснения за тях. Страховете му при възникналия инцидент на 10.10.2018 г.
са били в рамките на нормално психологичното и според субективните му
възприятия. Инцидентът от въпросния ден не е довел до промени в
психичното състояние на В. ХР. М., изразяващи се в психично разстройство
или житейска дезадаптация. Пълноценното житейско функциониране е
съхранено. Заканите, отправени към В. ХР. М. не са довели при него до
състояние, отговарящо на категорията основателен страх от осъществяването
им.
Така възприетата от прокурора фактическа обстановка се споделя и от
настоящия съдебен състав, като същата се установява от събраните по делото
доказателства – гласни и писмени, както и заключенията на изготвените
експертизи.
В хода на проведеното по делото разследване са извършени всички
необходими и възможни процесуално-следствени действия за установяване
на обективната истина, а имено разпитани са свидетелите М.С. и А.Д., И.К.,
В.М., М.Ц., Д.Д., С.В., И.П. и К.Х., които в показанията си излагат всички
известни им по случая факти и обстоятелства. Били са назначени и изготвени
три съдебно - медицински експертизи и една съдебно - психиатрична
експертиза. Към материалите по делото са приложени справка за съдимост на
М.Ц., който е неосъждан. Приложени са и други относими към разследването
документи.
Правилен се явява изводът на прокурора, че не е налице извършено
престъпление ,,хулиганство‘‘ от страна от свидетеля М.Ц., както и
причиняването на лека телесна повреда по ,,хулигански подбуди‘‘. Неговите
действия са били насочени изцяло към личността на свидетеля В.М.,
породени от дългогодишен конфликт между последния и жената с която
живее на семейни начала първият.
Обект на престъплението хулиганство са установения в страната ред и
общественото спокойствие. За да е налице съставомерно деяние по чл. 325,
ал. 1 от НК е необходимо престъпното поведение на дееца да е обективирано
в действия, които по своя характер са скандализиращи и са насочени срещу
непосредствения обект на засягане - обществения ред. В повечето случаи
хулиганските действия се извършват без смислена причина и представляват
6
единствено открита брутална демонстрация на незачитане на цялостно
установения ред. Хулиганството може да се извърши само с действие и
следва да осъществява от обективна страна именно непристойни действия.
Като такива в теорията и практиката са определени онези, които са
неприлични и безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. В конкретния
случай действията на свидетеля Ц. са били повлияни от обстоятелството, че
свидетелят В.М. се е намирал в близост до дома в който са настанени деца, на
същия многократно е било указвано да не контактува с тях, както и да не им
дава различни храни, вещи, алкохолни напитки и цигари, като прави
впечатление на съда, че дори и самият пострадал признава, че е имало период
от време през който при него е живяло лице от женски пол на име ,,З.‘‘ от
този дом.
За да е осъществен съставът на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е
необходимо още да е проявено явно неуважение към обществото, т.е. деецът
съзнателно и открито да изразява висока степен на неуважение към личността
и обществените порядки. Чрез хулиганските действия се нарушават важни
държавни, обществени или лични интереси или съществено се засягат
нормите на нравствеността.
От субективна страна деецът трябва да съзнава противообществения
характер на своите действия и че посредством тях демонстрира явното си
неуважение към обществото, чувството си за необвързаност към спазването
на общоприетите норми на поведение и явното си пренебрежение към тях.
Извършеното от дееца трябва да е лишено от всякаква необходимост и
сериозна потребност. Той сам търси или създава повод или действа без
какъвто и да е повод изобщо. Именно поради това хулиганските действия
изглеждат сякаш са безмотивни или безпричинни, а именно че хулиганските
действия се извършват без смислена причина. Това ги обяснява единствено
като открита демонстрация на незачитане на цялостно установеният ред.
В случая не сме изправени пред такава хипотеза. Видно от събрания
доказателствен материал и анализ на същия се установява, че в конкретния
случай е налице инкриминирано деяние, осъществено от М.Б. Ц.. Не се
установява М.Б. Ц. да е целял с поведението си да наруши обществения ред и
да изрази явно неуважение към обществото. Свидетелят не съзнавал, че
деянието му е с общественоопасен характер, а напротив. На възпитателите от
7
дома им е било писнало да бъдат ангажирани непрекъснато от насочени
срещу тях действия на свидетеля М., изразяващи се в пускането на множество
неоснователни сигнали, настройване на децата настанени в дома срещу
възпитателите, медийни публикации и обявяването на гражданско
неподчинение. Налице е липсата и на евентуален умисъл от страна на
свидетеля Ц., предвид това, че е допускал вероятното настъпване на някакви
общественоопасни последици. Той е реагирал с вербална и физическа
агресия, мотивиран от дългогодишните изключително влошени лични
отношения между свидетелката Д., с която живеел на семейни начала и
свидетеля М., който имал застрашаващо поведение спрямо настанените в
ЦНСТДМУ лица.
Ето защо, се достигна до извод, че няма друг мотив за осъществяване на
деянието от негова страна, като това се извлича и от показанията на самия
пострадал. Така по време на разпита си 11.10.2018 г., свидетеля М. е заявил
следното: „Мисля, че всичко това се случи, поради това, че Д.Д. ме е
нарочила и според нея аз и създавам постоянни проблеми, но аз не знам с
какво ...“; Последващ разпит от 10.01.2019г. - „Конфликтите с тези лица са
породени от Д. от момента, в който изгоних З..“; „Искам да кажа, че казах на
Д., че З. има ***** към нея ..., Д. го прие много лично ..., като от тогава
започна лична вендета срещу мен.“; Последващ разпит от 21.02.2019г. - „Аз,
когато изгоних З., бившата ми приятелка — която е лесбийка и беше
възпитаничка на този дом и беше с лека шизофрения и забавено психическо
развитие, Д. си развали отношенията с мен, тъй като аз преди това бях казал
на Д., че З. има любовни мераци към нея ...“; „..., тя напива М. и го кара да се
разправя, както направи и вечерта на 10.10.2018г.“; „Искам да кажа, че аз
правя протест срещу Д., който е законен, като правя подписка и стоя пред
моята кооперация“, „Самите деца ме търсят мен ... те идват при мен и те искат
да говорят с мен“.
Данни за влошените личности отношения се извличат и от показанията
на свидетелката Д. на 10.10.2018г. - „Споделила съм във времето в къщи с М.,
че лицето В.М. системно ме притеснява на работното място, отправя обидни
думи и заплахи ...“; „Провокира и привиква децата, като им подава храни,
играчки от контейнерите и дори се е случвало да им предлага напитки от
сорта на бира“; от разпита на 10.01.2019г. - „В този център се намират деца
със специални нужди - деца с физически и умствен дефицит.“; „...В.Х. М. ни
8
създава проблеми още от самото откриване на този дом през 2013 година.“
казвано му е да не комуникира с тях многократно.“; „Това лице, освен че носи
играчки на децата, това лято си позволи да дава на децата храни и напитки с
неизвестен произход, като това подаване става през оградата на дома. Дори
лично съм виждала как се опитва да даде на едното от момчетата и бира, ...“;
„..., М. е привличал лица от този дом от защитен тип и знам, че едно от лицата
от дома е било привлечено от него да живее в неговия дом.“.
В подкрепа на влошените отношения се явяват и показанията на
свидетелката М.Д.К. от 15.10.2019г. - „В. е клошар и обира предмети от
контейнерите за смет, които ги дава на децата, без наше знание и разрешение,
като това го прави през решетките на оградата ...“; „Той се опитва да се меси
и върху работата на персонала от самото начало, като това се изразява в
начина на гледане на децата, как да ги възпитаваме, ако колега му направи
забележка да ни освободи от присъствието си, той започва „да го уволнява“,
заплашва, че ще заведе дело ... “; „Той живееше с едно момиче - З., което с
помощта на социални работници, организации успя да напусне...“;
„Всекидневно сме подложени на този тормоз от негова страна, като това
продължава и до днес.“; „Използва нецензурни думи пред децата, наричал ни
е „курви, лесбийки“, ние сме били мафия с прокуратурата и първо районно
управление. В. всеки ден е около дома, всеки ден тормози психически
възпитателите на дома и децата, настанени в него, ..., когато В. им обяснява,
че някой от нас ще бъде уволнен и повече няма да работи с тях, те се
разстройват, плачат, някой път стават много раздразнителни, изпадат в кризи
и ни питат, вярно ли е това, че ще ги напуснем и редовно се налага да
обясняваме, че тези неща, които говори В. не са верни. Много служители в
този период откакто дома е на този адрес напуснаха, поради тормоза от В.М..“
Това изцяло си кореспондира и с показанията на свидетелката Р.А.Я. от
15.102019г. - „В дома децата са с умствени и двигателни проблеми, както и
психически, той ги заговаря, дава им играчки от контейнери, разправя как
служителите сме лоши, говори, че ще ни уволнява, казва на децата „*****“,
наричал ни е крадли и ... Невъзможно е на една дете в такова състояние да се
обясни тези думи.“; „Тормозът ни от В. е всекидневен, ...“;
В допълнение на това са и показанията на свидетелките Н.П.П., Д.Г.К.
които са в същата насока. Цитираните гласни показания показват образа на
пострадалия В.М., както и обстоятелството, че са налице влошени отношения
9
от няколко години.
Действията на свидетеля М.Ц. след пристигането на полицейските
служители К. и Д. не са били насочени спрямо тях, доколкото същите
заявяват, че действията му не са били насочени към пречене на извършване на
служебните ни задължения, а е искал да отговори на провокацията на
пострадалото лице, отново подкрепящо обстоятелството, че е налице личен
конфликт.
В хода на досъдебното разследване била назначена и съдебно -
медицинска експертиза на свидетеля В. ХР. М.. От извършения му преглед се
установява, че му е било причинено: кръвонасядане с охлузване по кожата на
челото вляво, охлузвания по предната повърхност на шията. Установените
травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи
предмети. Същите е възможно да бъдат получени по начин и по време така,
както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения па
експертизата. Охлузванията по главата и шията и кръвонасядането по главата
поотделно и по съвкупност са довели до болка или страдание, без
разстройство на здравето. Въз основа на заключението на изготвената
медицинска експертиза се установява, че са налице травматични увреждания,
но същите са извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
В хода на разследването са извършени необходимите за конкретния
случай и възможни действия, при което е установена фактическа обстановка,
недаваща възможност за изграждане на единствено възможен правен извод,
че поведението и действията на М.Б. Ц. са именно хулигански. При
хулиганството, на дееца на престъплението, създава удоволствие самото
престъпно деяние - това нарушение на обществения ред, изразяващо се в явно
неуважение на обществото, манифестира се антисоциално поведение, целящо
именно провокация. Тук напротив, именно детето на М.Ц. е сигнализирало
първоначално органите на реда, тъй като последният считал, че поведението
му не е общественоопасно, а социалнооправдано. Наистина би могло да се
приеме за укоримо поведението му, че същият е решил да вземе закона в свои
ръце и да раздаде сам правосъдие, като се саморазправи с В.М., но това е
било породено от дългогодишния личен конфликт, породен изцяло от
действията на последния. Впоследствие вербалната и физическата агресия се
насочила към полицейските служители, но не в такава степен, че деянието,
насочено към тях, да притежава необходимата степен обществена опасност,
10
за да го направи престъпно. Така или иначе в основата си поведението на
М.Ц. било провокирано, а не източник на скандални действия. То е отговор на
системните, провокиращи действия на свидетеля М., а не насочено към това
да прояви явно неуважение към обществото, каквото се изисква, за да е
налице хулиганство. Във връзка с горе написаното следва да се направи
изводът, че в настоящия случая се касае за възникнал конфликт, ескалирал и
прераснал във вербална и физическа агресия от М.Ц..
Ясно се вижда от събраните доказателства, че съдействието от втория
патрул към полицейското управление било поискано, тъй като поведението на
свидетелката Д. също създавало ангажименти за органите на 1 РУ при
ОДМВР гр. П.. Трудно може да се направи извод, при пълен размах на
юридическата фантазия, че съдействието е било по повод фиксирания на
земята и задържан с помощни средства свидетел М.Ц.. Тези действия не
могат нито от житейска, нито от формално юридическа гледна точка да се
характеризират като явна демонстрация на надмощие, поради факта, че това
се е случило именно непосредствено пред полицейските органи. Свидетелят
Ц., разбира се е очаквал подкрепа от правоохранителните органи не по-малко
от свидетеля М.. Но при всички положения, ако първият искаше да се налага
физически и да демонстрира по този начин надмощие, щеше да прояви
физическа агресия преди пристигането на полицейските служители.
Правилен се явява изводът на представителя на държавното обвинение,
че от събраните, проверени и преценени поотделно и в тяхната съвкупност
доказателства по досъдебното производство не е осъществен съставът на
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна, за да бъде осъществен съставът на престъпление
по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, се изисква изразите на отправената закана да
се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване
от живот и се цели промяна на поведението и действията на заплашения -
противно на волята му в исканата от дееца насока, като следва тази заплаха да
е възприета от лицето, към което е отправена и да е в състояние да възбуди
основателен страх, а не какъвто и да е било друг страх за нейното реално
осъществяване.
От субективна страна, следва деецът да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
Отправените изрази от страна на свидетеля М.Ц. съдържали формулиране на
11
недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот, както и промяна
в поведението и действията на заплашения, а именно да преустанови
контактите си с деца и служители от ЦНСТДМУ. Те обаче не били от такова
естество, че да предизвикат основателен страх у свидетеля В.М.. Това е било
категорично установено с изготвеното заключение на съдебно-
психиатричната експертиза. От посоченото следва, че липсва съставомерен
елемент от състава на посоченото престъплението.
Правилен се явява изводът на прокурора, че нанесените в случая
телесни повреди следва да се квалифицират като престъпление по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК /предвид и заключението на съдебно-медицинската
експертиза/. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК, това е
престъпление от частен характер и наказателното му преследване се
извършва по реда на чл. 80 и сл. от НПК - по жалба на пострадалия до съда,
както и че не са налице предпоставките по чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1 от НПК за
продължаване на наказателното производство за посоченото по-горе
престъпление от частен характер, тъй като липсват каквито и да са данни, че
пострадалият не може сам да защити правата и законните си интереси. В тази
връзка и на основание чл. 50 от НПК В. ХР. М. бил надлежно уведомен на
18.05.2021 г. от наблюдаващия прокурор за правото и в шестмесечен срок да
подаде тъжба, по реда на чл. 81 НПК. Също така след извършена справка в
Районен съд П. /изискана и приложена по настоящото дело/ се установява, че
В. ХР. М. не се е възползвал от правото си и няма образувано наказателно
дело от частен характер, във връзка със случилото се.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че е налице основание за
изменени в основанието на което се прекратява наказателното производство.
В случая се касае най-вероятно за техническа грешка, доколкото е посочено,
че досъдебното производство се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК отнасящо се за деянието което не е извършено, или не съставлява
престъпление. В конкретния случай има извършено от страна на свидетеля
М.Ц. деяние, но същото е от частен характер и се преследва по тъжба на
пострадалото лице. В предвидения 6-месечен срок, обаче В.М. не е упражнил
това свое право, поради което и основанието за прекратяване на
наказателното производство се явява чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното прокурорско постановление
следва да се измени в основанието за прекратяване, а в останалата част да се
12
потвърди, а подадената против него жалба, като неоснователна следва да се
остави без уважение.
Ето защо, П.ски районен съд, XXVI наказателен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Постановление от 10.03.2022 г. на Районна прокуратура -П.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 802 2018 г. по описа
на Първо РУ – към ОДМВР П. В ЧАСТТА МУ относно основанието за
прекратяване - чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на наказателното производство на основание
чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК - поради това, че престъплението е от частен
характер и в шестмесечния срок след получаване на съобщение за спирането
пострадалият от престъплението не е подал тъжба по реда на чл. 81 НПК.
ПОТВЪРЖДАВА Постановлението в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред П.ски
окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13