РЕШЕНИЕ
№ 2556
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110202527 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от “Авравил” ООД, ЕИК: , с адрес: гр. София, бул. “С ш” № , чрез
управителя Иван Аврамов, срещу наказателно постановление № 23-2300755/11.01.2024г.,
издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр.
София към Главна Дирекция “Инспектиране на труда” за извършено от дружеството
нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал.1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, за което на основание чл.
416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/ лв.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по преписката писмени
доказателства, както и в противоречие с действителната фактическа обстановка и без да
бъдат взети предвид своевременно наведените възражения срещу издадения АУАН. Сочи
се, че фамилното име на лицето, което се твърди в НП, че работи в дружеството е различно.
Поддържа се, че работник с имена А С в деня на проверката е бил в изпитателен срок, за
което е бил сключен граждански договор и последният е бил предоставен на по- късен етап
на Инспекцията по труда. Застъпва се становището, че представената декларация от него е
попълнена под диктовката на служители от Инспекцията по труда. Сочи се, че в АУАН е
налице и вътрешно противоречие при изложените обстоятелства, тъй като длъжността,
която заема, а именно тапицер не може да предопредели извършването на дейността
“почистване на детайли на автомобил”. Моли се атакуваното наказателно постановление да
1
бъде отменено или при условията на евентуалност - санкцията да бъде намалена до нейния
законоустановен минимум.
За проведеното на 29.04.2024г. съдебно заседание страните са редовно призовани. За
дружеството-жалбоподател се явява адв. С Р, а за въззиваемата страна - юрк. Г.
В дадения ход по същество адв. Р моли жалбата да бъде уважена. Сочи, че има
разминаване в посочените часове на попълване на декларациите от работниците и соченият
от свидетелите час на извършване на проверката в обекта. Счита, че с;едва да бъдат
кредитирани в цялост свидетелските показания на свидетеля Т. по отношение на неговите
възприятия. Моли да се кредитира възражението за несъответствие с имената на работника.
Твърди, че няма как Славчев да знае какво възнаграждение ще получи, тъй като работил от
две седмици и все още не го е бил получавал.
В дадения ход по същество юрк. А. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Излага подробни съображения относно доказаността на нарушението посредством събрания
по делото доказателствен материал. Твърди, че в хода на административното производство
не са били допуснати процесуални нарушения. Моли Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
На 09.11.2023г. свидетелките К К и А К - главни инспектори при Д „ИТ” СО, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателствто в обект на контрол тапицерско ателие
в гр. София, бул. “С ш” № , стопанисван от “Авравил” ООД, ЕИК: , представлявано от
управителя И А.
При проверката на обекта заварили лицето А Т С, ЕГН: **********, който полагал труд
като тапицер и почиствал детайли от автомобил. Последният попълнил собственоръчно
декларация, в която декларирал, че работи в “Авравил” ООД от две седмици, декларира и
заеманата длъжност “тапицер”, работното си време от 09.00 до 18.00 часа, регламентираните
дневни почивки - 1 час, почивни дни - събота и неделя, и получаваното трудово
възнаграждение - 1400 лв.
За извършената проверка бил изготвен протокол за извършена проверка № ПР2342937 от
17.11.2023г. от свидетелите А К и К К - главни инспектори при Д „ИТ” СО, в който били
отразени констатациите по последните за извършени нарушения на трудовото
законодателство.
С призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК на “Авравил”ООД, ЕИК: в качеството му
на работодател са изискани трудовите досиета на работниците и служителите, в това число
2
на заварените на работа в обекта на дата 09.11.2023г.
На 17.11.2023г. от страна на работодателя е представен на главните инспектори при Д
„ИТ” СО, извършващи проверката, граждански договор от 30.10.2023г. между “Авравил”
ООД, ЕИК: и А Т С, ЕГН: **********. От изисканата документация се установило, че
“Авравил”ООД, в качеството на работодател, не било сключило трудов договор с А Т С
преди постъпването му на работа, тоест не било уредило отношенията си със същия като
трудовоправни.
С оглед извършената проверка свидетелката А. съставила срещу “Авравил” ООД, ЕИК:
АУАН № 23-2300755/17.11.2023г., в който описала подробно времето, мястото и
обстоятелствата относно констатираното нарушение. Като нарушена законова разпоредба
посочила нормата на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на извършеното
нарушение и цифровото му квалифициране съобразно чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател
била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелките К и К, и писмени - протокол за извършена
проверка; призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК; идентификационна карта, декларация,
попълнена от А С; граждански договор, служебна бележка, констативен протокол -
приложение 1, разписка - приложение 2, сметка за изплатени суми, служебна бележка,
заповед № 13/03.05.2023г.; заповед № З-0864/17.10.2022г.; заповед № 43/30.01.2023г.;
правилник за вътрешния трудов ред в “Авравил” ООД, възражение от “Авравил” ООД,
длъжности характеристики, заповед № 126/28.02.2022г. , както и всички останали писмени
документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Обстоятелствата по извършената проверка в търговския обект, стопанисван от “Авравил”
ООД, и направените при нея констатации - че А Т С бил постъпил на работа в обекта при
установени елементи на трудово правоотношение - установено работно място, работно
време и уговорено трудово възнаграждение, без с него да е бил сключен трудов договор
преди постъпването му, съдебният състав прие за безспорно установени посредством
депозираните от свидетелките Кулева и Котева показания. Изложеното от тях е
последователно, подробно, вътрешно безпротиворечиво и кореспондиращо помежду си,
поради което съдът го кредитира в цялост.
Наведеното възражение в жалбата, че декларацията била попълнена от Салчев под
диктовката на проверяващите инспектори, е неоснователно, доколкото и двете свидетелки
заявиха в проведените разпити, че А Т С е попълнил собственоръчно декларацията и двете
не са му диктували текста на същата. Съдът кредитира показанията на свидетелките, тъй
като същите са логични, последователни и непротиворечиви.
Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля Т. Т., тъй като същите се
явяват изолирани, неподкрепени от останалия по делото доказателствен материал и поради
това съдът не им дава вяра. Налице са съществени противоречия в същите, тъй като
3
свидетелят заявява, че е чул единствено отправена реплика от проверяващо лице от
Инспекцията по труда под формата на въпрос към проверяваното лице от мъжки пол “от две
седмици ли работите?”, а после свидетелства в насока, че с този си въпрос инспекторката му
е диктувала текста на декларацията. Отделно от това съществени са противоречията между
показанията на свидетеля Т. и тези дадени от свидетелките Кулева и Котева по отношение
на помещението, в което е била извършена проверката, броя на лицата, които е имало по
време на проверката, техния външен вид и много други. Отделно от това следва да се
посочи, че дори и тези свидетелски показания да бяха в цялост или частично кредитирани от
настоящия съдебен състав, то същите не биха допринесли за изясняване на обективната
истина по делото, тъй като свидетелят Т. на първо място не сочи конкретна дата и място,
при които е заявил, че е посетил обект на фирмата, не сочи и имената на проверяваното
лице, не посочва и конкретни външни негови белези, от които може да се заключи, че
именно това лице е било Салчев, както и че видяното от него касае процесния случай.
Относими и допринасящи за изясняването на обстоятелствата от предмета на доказване
са и писмените доказателства.
Посредством представените граждански договор и служебна бележка за лицето А Т С се
установява, че преди констатирането на нарушението е бил подписан граждански договор
между първия и работодателя “Авравил” ООД.
По отношение на релевираното възражение от жалбоподателя, че лице с имена А Т С,
ЕГН: ********** не работи в дружеството “Авравил” ООД поради обстоятелството, че
лицето с това ЕГН се казва А Т С, е неоснователно, доколкото тези твърдения не намират
опора в нито едно представено по делото писмено доказателство. Напротив, видно от
представената по делото справка за актуално състояние на всички трудови договори за лице
с ЕГН: ********** е посочено на първо място, че отговаря лицето с имена А Т С и на второ
място се установява, че последният няма сключен трудов договор с дружеството -
жалбоподател. Последното обстоятелство се подкрепя и от справка от регистъра на
уведомления за трудови договори, в които са посочени всички лица, които работят към дата
09.11.2023г. в “Авравил” ООД, измежду които не фигурира лице с ЕГН: ********** и
имена А Т С. Видно от представената справка за валидност на физическо лице /л. 38 от
делото/ се установява, че на това ЕГН: ********** отговаря именно лицето с имената А Т С,
а не лице с имена А Т С. За това обстоятелство свидетелства и представената
собственоръчно попълнена декларация от А Т С, в която последният е изписал трите си
имена. Отделно от това свидетелката К свидетелства, че по отношение на лицето С, същият
сам е написал трите си имена и ЕГН в декларацията и при предоставена и изискана от
инспекторите лична карта са се потвърдили имената му - Салчев.
Не на последно място следва да се отбележи и че по делото се установява, че при
съставянето на гражданския договор между лицето А Т С и работодателя “Авравил” ООД
очевидно е допусната техническа грешка при изписването на фамилното му име, при което
вместо правилното му фамилно име С е записано грешно фамилно име С, като отделно от
това техническа грешка е била допусната и в изписването на наименованието на
дружеството - работодател, което след това е била поправена с химикал върху грешно
4
изписания текст. Допускането на техническа грешка в наименованието на лицето в
представения граждански договор не може да послужи на работодателя да се оповава на
обстоятелството, че такова лице не работи при него, нито пък да дерогира отговорността,
която носи работодателя за несключването на трудов договор с лицето.
Материалната компетентност на свид. К по съставяне на процесния АУАН, и
компетентността на Директора на Д „ИТ” СО по издаване на наказателното постановление,
се извеждат от представените в тази връзка заповеди - заповед № 13/03.05.2023г.; заповед №
З-0864/17.10.2022г.; заповед № 43/30.01.2023г., заповед № 126/28.02.2022г. и длъжностни
характеристики.
При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените
от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред
и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице
е редовна процедура по връчването им на представител на дружеството-жалбоподател.
Наред с това АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, включително датата и
мястото на осъществяването му, а обстоятелствата при извършването му са достатъчно
конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно
нарушение. Налице е съответствие между фактическото описание на нарушението и
неговата правна /цифрова/ квалификация.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
В хода на съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че дружеството-
жалбоподател, в качеството на работодател, към процесната дата - 09.11.2023г., не било
уредило отношенията по предоставянето на работна сила от страна на А С като
трудовоправни, съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ, като
не било сключило трудов договор със същата преди постъпването му на работа, съгласно чл.
61, ал. 1 КТ, въпреки че лицето практически е било постъпило на работа, при установени
параметри на трудовото правоотношение - работно място, време и уговорено трудово
възнаграждение. С това обективната съставомерност на нарушението по чл. 61, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 КТ е изпълнена.
Отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, поради което се
презумира и субективната страна на осъщественото нарушение не подлежи на изследване.
За извършването му разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция
или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. Наложената на “Авравил” ООД имуществена
санкция е опредЕ. в размер от 2000 лв.
Същевременно обаче съдът констатира, че размерът й се явява завишен с оглед
5
обстоятелствата, относими към процесния случай, а именно, доколкото в хода на
производството не се събраха доказателства за осъществени от дружеството-жалбоподател
други аналогични нарушения, за които да има влязъл в сила съдебен акт или които да са
влезли в сила поради тяхното необжалване. Предвид това наложената на “Авравил” ООД
имуществена санкция следва да бъде намалена до минимално предвидения от закона размер
от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв., в който ще се яви справедлива и съразмерна на
извършеното нарушение.
Наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, регламентираща
маловажните случаи на административни нарушения, не следва да се обсъжда, предвид
изричния законов текст на чл. 415в, ал. 3 КТ, съгласно който приложимостта на маловажния
случай е изключена спрямо процесното нарушение.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за изменение на
атакуваното наказателно постановление в частта, касаеща размера на наложената на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция, с намаляването й до минимално
предвидения размер от 1 500 лв. В останалата част наказателното постановление е правилно
- законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния
закон и при съобразяване с процесуалните правила, поради което основания за отмяната му
не са налице.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„ГИТ“, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде уважена
в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2300755/11.01.2024г., издадено от директор
на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр. София към Главна
Дирекция “Инспектиране на труда” за извършено от “Авравил” ООД нарушение на
разпоредбата на чл. 61, ал.1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, в частта относно наложената на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ имуществена санкция, като
НАМАЛЯВА същата до размер от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА “Авравил” ООД, ЕИК: , с адрес: гр. София, бул. “С ш” № , представлявано от
управителя Иван Георгиев Аврамов, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИА „ Главна инспекция по
труда“ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
една инстанция.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7