Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 687
29.10.2020г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Гергана Мазгалова и
в присъствието на прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр.
Хасково, като разгледа докладваното от
съдия Чиркалева АНД (К) № 708 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, подадена
чрез процесуален представител, против Решение №184 от 17.07.2020 г.,
постановено по АНД №534 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
В
касационната жалба се моли решението на Районен съд – Хасково да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон /касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН/. Твърди се, че изложените мотиви и констатации в обжалвания акт
за отмяна на НП били неправилни и незаконосъобразни. Сочи се, че Районен съд –
Хасково приемал, че нарушението не било доказано, тъй като липсвали
доказателства за неговото извършване. Анонимният сигнал, вх.
№94-И-667/27.09.2019г. по опис на ЦУ на НАП, бил подаден от гражданин. В същия
се твърдяло – неиздаване на касов бон за извършена покупка на три броя
протеинов бар на стойност 10.47 лв., на дата 14.09.2019г. в 13:30 ч. в
търговски обект – магазин за хранителни стоки Power
Zona Shop, стопанисван от „Експо-НДН“ ЕООД, ЕИК ***. Съдът не кредитирал
горецитирания сигнал като достоверно доказателство, квалифицирал същия като
едно необосновано твърдение, предвид неговата анонимност и липсата на други
доказателства, подкрепящи извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. В случая съдебният
състав не разгледал в пълнота фактическата обстановка по спорното нарушение,
налице била възможност да бъдат събрани и други доказателствени материали, въз
основа на които да бъде разкрита обективната истина. Задължение на съда било да
събере всички необходими доказателства, за да я разкрие, тъй като тя би му
позволила да отсъди между страните справедливо и в съответствие със закона. В
нито един момент от съдебния процес не бил повдиган от страна на съдебния
състав въпросът дали подаденият сигнал бил анонимен или анонимизиран. Не било
обсъждано и не били събирани данни относно това обстоятелство, което било от
особено важно значение за вътрешното убеждение на съда. В този смисъл следвало да
се подчертае, че представения сигнал, по който била извършена проверката с ПИП
№0043858/23.10.2019г., бил анонимизиран по своя характер, т.е. с цел да се
защити самоличността на сигналоподателя, за целите на административното
производство неговите данни били скрити от служителите на администрацията, но
НАП разполагала с данните на лицето, подател на сигнала и при необходимост,
каквато въззивният съд е счел, че е налице, винаги са могли да бъдат
предоставени на съда. Това обстоятелство давало възможност на решаващия състав
да задължи лицето, подател на сигнала, да бъде призовано като свидетел по
настоящия спор. Твърди се, че евентуалните показания на инициатора на
проверката в търговския обект, стопанисван от „Експо – НДН“ ЕООД биха изяснили
фактическата обстановка при извършване на нарушението. Сочи се, че в
обжалваното решение се акцентирало върху защита интереса на лицето, спрямо
което било издадено наказателно постановление. Непонятно и напълно в разрез с
процесуалноправните норми съдебния състав се произнесъл по подадената жалба,
кредитирайки само твърденията на жалбоподателя, както и неизследвайки в пълнота
подадения сигнал от гражданин за извършеното нарушение. Това порочно прилагане
на закона опорочавало изцяло проведеното съдебно производство и съответно
влечало след себе си незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за
отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде
върнато делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за събиране на
нови доказателства и формиране на надлежни изводи по фактите, които да
обезпечат правилното приложение на материалния закон по спорното нарушение, за
което било издадено наказателното постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред
Административен съд – Хасково.
Ответникът,
чрез процесуален представител оспорва жалбата. Намира решението на районен съд
за правилно, като пледира за неговото потвърждаване и присъждане на сторените
по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от
касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното Решение №184 от 17.07.2020 г., постановено по АНД №534/2020 г.,
Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №503922-F520234/07.04.2020г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
„Експо-НДН“ ЕООД, гр.Хасково, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лв.
За да отмени
наказателното постановление, районният съд приел, че на практика нарушението е
недоказано. Посочил, че някой пуснал сигнал, в който твърдял, че е закупил 3
бр. протеинови барове на 14.09.2019 г. в магазин за хранителни добавки в гр.
Хасково по 3,49 лв. единия или общо 10,47 лв. и не му бил издаден фискален бон
за продажбата. Само на базата на това твърдение в сигнал и без никакво друго доказателство,
АНО приел близо един месец по-късно на
23.10.2019 г., че действително е имало такава продажба на 14.09.2019 г. в
магазина, разпечатал Справка КЛЕН за
тази дата, не намерил такава трансакция
и издаден фискален бон за такава трансакция и приел извършено нарушение по
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Съдът посочил, че всеки може да
направи твърдение, че е закупил нещо от магазин преди месец или месец и
половина или два и че не му е бил издаден фискален бон. Такава трансакция можело
никога да не се е осъществила и нямало да я има в паметта на фискалното
устройство. Това обаче не било опора за логически извод, че е имало трансакция
и за нея не е бил издаден фискален бон. Само въз основа на твърдение на едно
лице. Съдът посочил още, че в такива случаи проверяващите отиват на място,
правят контролна покупка и ако за тази контролна покупка не се издаде фискален
бон, било налице доказано нарушение, защото проверяващите били свидетели за
това, че била извършена продажбата и за нея не бил издаден фискален бон. Нямало
как да се докаже обаче, че действително е имало някаква твърдяна в сигнал
продажба преди месец и за нея не бил
издаден фискален бон.
Настоящата
инстанция
изцяло споделя изложените в проверяваното решение мотиви на районния съд и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
същите.
В допълнение следва да се посочи,
че не се споделят изложените в касационната жалба възражения за неосъществен от
ревизирания съд контрол на всички относими по делото факти и обстоятелства.
Първоинстанционния съд е задължен по силата на служебното начало да изясни
онези факти обстоятелства, който административно наказващия орган е възприел,
като съставомерни по отношение вмененото административно нарушение. Тези факти
и обстоятелства следва обаче да са отразени в издадения санкционен акт. В
конкретния случай, от процесното наказателно постановление не може да се изведе
фактическата обстановка изложена от разпитаните в хода на първоинстанционното
производство свидетели. Никъде в НП няма информация, че извършената проверка е
иницирана по сигнал за извършена покупка
на 3 бр. протеинов бар, с посочен номер на сигнала, за да е възможно
извършването на проверка на изложените в сигнала факти и обстоятелства от съда.
При липса на въведени от АНО факти и обстоятелства в тази насока, неоснователни
се явяват възраженията за неизвършен от съда контрол. Мотивирането на санкционния
акт, след неговото издаване е недопустимо, предвид което изложените от
контролните органи факти и обстоятелства, ненамерили отражение в издадения
санкционен акт не следва да бъдат подлагани на проверка от съда.
Ето защо касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
При този
изход на спора, основателна се явява претенцията на касационния ответник за
присъждане на сторените в касационната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 06.10.20г.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №184 от 17.07.2020 г., постановено по АНД №534 по описа на Районен
съд – Хасково за 2020 г.
ОСЪЖДА ЦУ
на НАП да заплати на „ЕКСПО – НДН“ ЕООД гр. Х. с ЕИК
*** сумата от 300 лв, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.