О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 23.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.ч.гр.д. № 3213 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 577, вр. чл. 538 ГПК, вр. чл. 32а, ал. 4 ПВ.
Образувано е по
жалба, заведена в АВп, Служба по вписванията – гр. София с вх. №
18-00-11/27.01.2020 г., подадена от „П.Н.И.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, против Определение № 1741/30.12.2019
г., с което съдия по вписванията при СРС
е отказал да извърши вписване по молба, заведена в СВп с вх. рег. №
90203/30.12.2019 г. на удостоверение за преобразуване на „Б.П.Б.“ АД чрез
отделяне на „П.Н.И.“ ЕООД.
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Излага съображения, че подлежащият на вписване
акт е представен, ведно с изискуемия от чл. 8, ал. 2 ПВп брой екземляри, както
са представени и всички изискуеми във връзка с вписването документи. Излага подробни съображения относно
оповестителното действие на вписването, диспозитивното начало в производството
и обективната невъзможност за едновременното вписване на всички имоти, включени
в преобразуването, предвид наличието на отделни регистри към всяка служба по
вписванията – общо 113 на брой в страната. Сочи, че имотите са точно и подробно
индивидуализирани, както в молбата до СВп, така в представения
препис-извлечение от План за преобразуване на „Б.П.Б.“ АД.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и обсъди доказателствата по
делото, намира следното:
Жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството
пред Агенцията по вписвания, Служба по вписвания гр. София е образувано по
молба вх. рег. № 90203/30.12.2019 г., с която „П.Н.И.“ ЕООД е
направило искане да бъде постановено вписване на Удостоверение за вписване в
Търговски регистър за вписано преобразуване на „Б.П.Б.“ АД чрез отделяне на еднолично
търговско дружество „П.Н.И.“ ЕООД, по реда на чл. 263г, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263и,
ал. 6 ТЗ.
Ведно с молбата
са приложени удостоверения от Агенция по вписванията, Търговски регистър по
партидата на „П.Н.И.“ ЕООД, Протокол № 5/27.03.2019 г. от заседание на Съвета
на директорите на „Б.П.Б.“ АД, План за преобразуване чрез отделяне по чл. 262г ТЗ с нотариална заверка, копие от баланс на дълготрайни активи, Постановления
за възлагане на недвижими имоти, скици
на поземлени имоти и сгради и схеми на самостоятелни обекти в сгради, копия от
удостоверения за данъчни оценки, декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, и доказателства за внесена държавна такса.
С Определение №
1741/30.12.2019 г. съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ да
впише заявения за вписване акт (удостоверението) по съображения, че искането е
недопустимо и с неясен предмет – заявителят е желаел частично вписване, освен
това не е ясно кои са имотите, предмет на отделянето, което води до невъзможност
да се определи таксата за вписването, а отделно от това, в опредлението е
посочено, че видно от приложения по преписката счетоводен баланс, цената на
имотите, предмет на отделянето е 154 965 704 лева, поради което и
внесената държавна такса в размер на 10 543.46 лева е недостатъчна.
Определението е
неправилно.
Съгласно чл. 263и, ал. 1 ТЗ, с вписването на преобразуването
по чл. 263в, ал. 1, съответно по чл. 263г, ал. 1, възникват новоучредените
дружества и се прекратяват преобразуващите се дружества, освен преобразуващото
се дружество при отделяне. С вписването
на отделяне на еднолично търговско дружество предвидената в плана за
преобразуване част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество
преминава върху новоучреденото дружество. Преобразуващото се дружество става
едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество (чл. 263и, ал. 1 ТЗ).
Чл. 263и, ал. 6 ТЗ предвижда, че
когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху
недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване,
удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 се представя за
вписване в съответния регистър. При разделяне и отделяне се прилага и договорът
или планът за преобразуване.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение от 25.04.2013
г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването на удостоверението по чл.
263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от Търговския закон в случай на преобразуване на
търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху
движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, се извършва по реда на
раздел ІІ от Правилника за вписванията. Основанието за вписване е нормата на
чл.4 б.”И” от Правилника за вписванията, тъй като се касае за акт, който не е
изрично посочен в б.”А”-„З” на чл.4 от Правилника за вписванията. Дължимата
такса се определя по чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по
вписванията, като за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по
заключителния баланс на дружеството - праводател, но не по-малко от данъчната
оценка. В цитираното ТР е посочено, че правоприемството при преобразуването на
търговските дружества настъпва от датата на вписването на преобразуването в
търговския регистър (арг. от чл.263и ТЗ), т.е. от тази дата титуляр/и на
правата, притежавани преди преобразуването от преобразуващото/щите се
дружество/а, става новоучреденото/ните и/или приемащото/щите дружество/а.
Когато преобразуващото/щите се дружество/а е притежавало вещни права върху
недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да
бъде вписано в книгите по ПВ, чл.263и ал.6 ТЗ предвижда издаване на
удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на
новоучреденото/ните или приемащото/щите дружество/а да го представи пред
съответния регистър. Законодателят отчита необходимостта от оповестяване на
преминаването на права и постановява нещо различно от общия принцип, че на вписване
в книгите по ПВ подлежат актове за недвижими имоти (чл.4 ПВ). В случая
правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, в който
се включват както юридически факти на частното право, така и вписването в
търговския регистър, което става въз основа на волеизявление на държавен орган.
Когато се осъществят всички факти от състава, правоприемството е настъпило и
остава единствено да бъде оповестено по надлежния начин, доколкото са преминали
права, които по принцип подлежат на вписване. Видно от изложеното,
удостоверението за вписване по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ не е акт за
прехвърляне на собственост по смисъла на чл.4 б.”А” от ПВ, нито е акт, който
може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл.4 б.”Б” – „З” ПВ. То
само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за
който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл.4
б.”И” ПВ. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на
раздел ІІ ПВ, като се спазят изискванията на чл.6-9 ПВ. Не може да се приеме за
приложим редът на раздел ІІІ ПВ, тъй като той касае вписването на искови молби,
а няма правнологически съображения, въз основа на които удостоверенията по
чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ да бъдат приравнени на искови молби
В мотивите към
т. 6 от ТР по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че като се има
предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност и
противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да
проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда
от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава
възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при
наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на
спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата
на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на
пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен,
нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на
такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. С оглед на предметният обхват на проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, в хипотезата
на поискано вписване на осъщественото поради отделяне на търговски дружества
правоприемство в правата върху недвижим имот съгласно чл. 263и, ал. 6 ТЗ, могат
да се изведат хипотезите, в които съдията по вписванията може да постанови
мотивиран отказ за вписване.
Отказът може да
бъде постановен когато: след преглед на съдържанието на акта се установи, че
същият не фигурира сред актовете, които подлежат на вписване; по съображения за
местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7
ПВ), за наличието на която се следи служебно; по съображения, извлечени от
формата на акта или неговото съдържание (липса на идентификация на страните и
на недвижимия имот); при невнасяне на дължимата за вписването такса; при
непредставяне на скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ и
ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264
от ДОПК.
В настоящия
случай актът, който подлежи на вписване в Агенцията по вписвания, е
удостоверението за вписване на преобразуването на търговското дружество в
Търговския регистър, който е акт подлежащ на вписване (чл. 4, б. "л"
ПВ). Същото не съдържа описание на имотите, до които се отнася актът. В случая,
това не е необходимо, доколкото се касае за акт за преобразуване на търговско
дружество (арг. чл. 6, ал. 2, б. "б" ПВ), но е нужно да се
индивидуализират недвижимите вещи, които са предмет на преобразуването, предвид
необходимостта от отразяването на съответните промени върху собствеността на
тези вещи, с оглед възникване на противопоставими права. Към представения план
за преобразуване чрез отделяне са описани недвижимите имоти, които са били
предмет на сделката, и за които е необходимо да бъдат променени данните в
регистъра. Имотите са описани и в молбата за вписване.
Не са налице
нарушения по отношение на местната компетентност на съдията по вписванията, доколкото
с молбата са заявени за вписване само имоти, чието местонахождение е в района
на действие на Служба по вписвания – гр. София.
Имотите са
индивидуализиран с всички индивидуализиращи данни, представени са и
постановленията за възлагане, скици на поземлени
имоти и сгради и схеми на самостоятелни обекти в сгради, копия от удостоверения
за данъчни оценки.
Всички имоти, описани в молбата с вх. рег. №
90203/30.12.2019 г. до СВп на „П.Н.И.“ ЕООД са описани и в представеното Приложение към
План за преобразуване на „Б.П.Б.“ АД чрез отделяне на еднолично търговско
дружество, които по силата на отделянето преминават в новото търговско
дружество (като е налице техническа грешка само по отношение на инвентарния
номер (32452 и 30452) на имота с идентификатор 68134.4081.30.4.145).
Съгласно т. 3 от
ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС държавната такса за вписването следва да се
определи по чл. 2 ТДТСАВ, като следва да се изчисли на база на заключителния
баланс или съобразно данъчната оценка на имотите, ако последната е по-висока.
Сборът от
данъчните оценки на недвижимите имоти, описани в молбата с вх. рег. №
90203/30.12.2019 г. е 4 536 605.30 лева, а балансовата стойност на
същите е 10 543 463.24 лева. Следователна, дължимата държавна такса
следва да се изчисли на основа на балансовата стойност и същата (ДТ) е в размер
на 10 543.46 лева – колкото е внесъл и молителя с преводно нареждане от
23.12.2019 г.
Удостоверението
за вписване на преобразуването може да бъде вписано няколко пъти в различни
Служби по вписванията, по отношение на определени недвижими имоти, доколкото в
съвкупността са налице недвижими вещи, които се намират в различни райони и са
от местната компетентност на различни съдии по вписванията. Поради това са неправилни
изводите, че не е допустимо „частично вписване“, както и че дължимата държавата
такса следва да се изчислява върху всички недвижими имоти, включени в баланса
на дружество.
По изложените съображения, обжалваният отказ, обективиран в Определение №
1741/30.12.2019 г. на съдия по вписванията при СРС следва да бъде отменен, като
следва да бъде вписано удостоверението по отношение на имотите, посочени с
молбата.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1741/30.12.2019 г., с което съдия по вписванията при СРС е отказал да
извърши вписване по молба на „П.Н.И.“ ЕООД, заведена в Агенция по вписванията,
Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 90203/30.12.2019 г., на
Удостоверение за вписване в Търговски регистър за вписано преобразуване на „Б.П.Б.“
АД чрез отделяне на „П.Н.И.“" ЕООД, по реда на чл. 263г, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
263и, ал. 6 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ, по молба с вх. рег. №
90203/30.12.2019 г., в нотариалните книги, водени към СВп при СРС,
Удостоверение за вписване в Търговски регистър за вписано преобразуване на „Б.П.Б.“
АД чрез отделяне на еднолично търговско дружество „П.Н.И.“ ЕООД, по реда на чл.
263г, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263и, ал. 6 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.