№ 732
гр. Варна, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20253110200286 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. Н. Г. ЕГН **********, подадена чрез адв. П. Х. от АК В. Търново,
против НП № 23-0003361 от 28.11.2024год. на началника на ОО „АА“ Варана,
с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1,
т.3, б. „б“ от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 3000лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от
ЗДП и за нарушение нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1,
т.4, б. „а“ от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000лв..
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи, че описанието на нарушението било непълно,
не било посочено точното разстояние между осите, както и
индивидуализиращи белези на ролетката с която било направено
замерването. На следващо място твърди, че за едно и също нарушение му
били наложени две административни наказания. На трето място сочи, че
липсвали и мотиви досежно размерите на наложените наказания. Моли НП да
бъде отменено, а в условията на алтернативност да бъде изменено като бъдат
намалени наложените наказания на по 500лв. Отправя искане за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв. П. Х., в които
1
същата изразява становище по същество и отправя искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По
делото са постъпили писмени бележки от мл. експерт с юридическо
образование В. К., в които същата изразява становище по същество, моли НП
да бъде потвърдено както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна и отправя искане, в случай че жалбата
бъде уважена, да бъде присъдено такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2024г. свидетелите Б. И. и З. Ю.ов, и двамата инспектори в
Областен отдел на "Автомобилна администрация" - Варна, изпълнявали
служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се
били позиционирали в гр.Варна ЮПЗ, на пътя пред паркинга за репатрирани
автомобили, на подхода за пристанище ПЧМВ. Около 15:40часа двамата
спрели за проверка въззивника който управлявал съчленено превозно средство
състояща се от МПС „Скания Р500 ЛА 4х2 МНА“, кат N3, с ДК№ ВТ2080КМ,
с две оси и полуремарке „ВИЛТОН НВ 3“ с ДК№ ВТ0975ЕЕ, кат. О4, с три
оси. В хода на проверката по представените от въззивника пътен лист №
005562 и товарителница № 0008334 било установено, че той извършва
обществен превоз на пшеница по маршрут Търговище – гр.Варна. При
извършените от проверяващите замервания с електронна мобилна везна "DINI
ARGEO", модел WWS, индикаторен блок номер ********** и плочи с номера
********** и **********, било констатирано, че въззивникът извършва
превоза с влекач с две оси и полуремарке с три оси с пневматично или
признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата отворени
за обществено ползване, с натоварване на втора единична задвижваща ос на
влекач 14 030кг. надвишаващо нормата от 11500 кг. установена от МРРБ с
2530кг. Било констатирано още, че разстоянието между осите на
полуремаркето е над 1,3м., като сборът от натоварване на трите оси бил
33795кг. (1-ва ос 11165кг, 2-ра ос 11040кг и 3-та ос 11590кг), което
надвишавало допустимата норма от 24 000 кг. определена от МРРБ с 9795кг.
При тези констатации св. Б. И. съставил на въззивника АУАН № 01113, в
който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от
ЗДП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и
нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника по
време на проверката документи – пътен лист, товарителница, и разпечатка от
дигитална карта на водача били иззети.
2
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
На 28.11.2024год., въз основа на акта Началникът на ОО "Автомобилна
администрация" – гр. Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите и правни изводи на актосъставителя и на основание чл. 177, ал.
3, т. 1, пр. 3 от ЗДП наложил на въззивника две административни наказания
"глоба" в размер съответно на 3000лв за първото нарушение и 2000лв. за
второто.
Съдът напълно кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели Б. И. и З. Ю., тъй като същите са последователни, непротиворечиви
и кореспондиращи както по между си така и с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото - от
показанията на свидетелите Б. И. и З. Ю. дадени в хода на съдебното
следствие, АУАН, товарителница, пътен лист, извадка от дигиталната карта на
водача, извадки от показателите на ел. везна, заповеди за компетентност,
ръководство за употреба на електронна мобилна везна "DINI ARGEO", модел
WWS, ръководство за работа на плочи с номера ********** и номер
**********, писмо от Български институт по метрология изх. № 45 от
22.03.2024г., Сертификат за ЕС изследване на неавгтоматична везна,
заявление за проверка № 000029-9046 от 15.02.2024г., протокол от проверка на
електронна везна № 112 от 15.02.2024г., протокол от проверка на електронна
везна № 113 от 15.02.2024г., писмо от началник сектор ПП при ОД МВР
Велико Търново и приложените към него разпечатки от АИС Регистрация на
ПП с рег. № ВТ0975ЕЕ и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване
и провеждане на административнонаказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконични
обстоятелствените части на АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват вменените на въззивника нарушения.
Посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата пир които са
3
извършени, както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение.
Безспорно в обстоятелствените части на АУАН и НП не е
индивидуализирана ролетката с която било извършено замерването на
разстоянието между осите. Според настоящия съд обаче горното по никакъв
начин не влече извод за липса на описание на вмененото нарушение, още
повече, че разстоянието между осите е показател, който задължително
фигурира в СРМПС. Отделен е въпроса, че въззивника не оспорва описаното в
НП разстояние между осите (над 1.3м.), липсват твърдения, съответно
доказателства в тази насока. В случая видно от разпечатката от АИС
регистрации изпратена от Началника на сектор ПП при ОД на МВР Велико
Търново колесната база (разстоянието между осите съобразно чл.2, т.26 от
Регламент (ЕС) № 1230/2012) е 2620мм или 2.62м., а и ролетките не са
измежду средствата за измерване, които подлежат на задължителен
метрологичен контрол.
От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено
на 19.09.2024г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на
нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато св. И.
пряко и непосредствено е възприел превозното средство, неговия водач, вида
на превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза
документи. И доколкото мястото на извършване и установяване на
нарушението е на територията на гр.Варна то предполага и териториална
компетентност на наказващия орган – началника на ОО “АА“ - Варна.
Отделен е въпроса, че според настоящия съд доколкото ЗДП не предвижда
териториална компетентност на наказващия орган (НП се издава от МТС или
определени от него длъжностни лица) то всяко овластено от Министъра с
подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-
08-107/29.02.2024год. (приложена към преписката) министъра на транспорта и
съобщенията е делегирал правомощия на началниците на ОО на „АА“ да
издават НП за нарушения по ЗДП без да обвързва тези правомощия с
територията на която са извършени нарушенията.
Съгласно чл. 166 от ЗДП Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията (Министъра на транспорта и съобщенията) чрез
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването
на ЗДП от водачите извършващи обществен превоз и превоз за собствена
сметка като в ал.2 т.1 от същата разпоредба изрично е предвидено, че при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право
да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка, да проверяват документите за
самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи,
свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и
техническата изправност и транспортната годност на пътните превозни
средства.
4
В случая АУАН е съставен от св. И., който е назначен на длъжност
инспектор при ИА „АА“ и има право да извършва проверки за спазване на
ЗДП, каквито са и констатираните нарушения – нарушение на чл. 139, ал.1, т.2
от ЗДП. Вярно е, че нормата е бланкетна и е запълнена с такава от Наредба №
11. Запълването обаче касае единствено уточняване на установените норми за
натоварване от МРРБ, поради което и не се касае за извършено нарушение на
тази наредба, а за нарушение по ЗДП.
Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не
споделя и наведеното в жалбата възражение за това, че за едно и също
нарушение въззивникът бил наказан два пъти.
В случая повдигнатото обвинение е за две нарушения извършени в
условията на идеална съвкупност (с едно деяние е осъществен състава на две
нарушения). И това е така защото едното обвинение е за нарушаване
разпоредба регламентираща натоварването на единична ос, а другото е за
нарушаване на разпоредба регламентиращо общото натоварване на трите оси
(тройната ос). В контекста на горното съдът не споделя и изложеното в
жалбата възражение за нарушение на чл. 17 от ЗАНН.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични
доказателства, че въззивникът е извършил нарушенията, за които са му
наложени двете санкции. Нарушенията са безспорно доказани от
представените от самия водач документи, съпътстващи извършвания от него
превоз, както и от измерванията извършени от проверяващите органи. В хода
на въззивното производство са събрани доказателства, че електронна мобилна
везна "Dini Argeo", WWS, модел "DFWKR" (вписан в разпечатката от ел.
везна), е одобрен тип средство за измерване. От приобщеното по делото писмо
на Председателя на БИМ безспорно се установява, че измерването е
извършено с надлежно техническо средство. По делото са представени
Заявление за периодична проверка № 000029-9046/15.02.2024 г. с издадени
Протоколи за изпитвания от 15.02.2024 г. за проверка на ел. везна. Процесната
везна е с издаден ЕС сертификат за изследване от типа на Датски
нотифициран орган с № 0200-NAVI – 06085, който е признат на цялата
територия на Европейската общност, като сертификатът замества
свидетелството за одобрен тип, издавано преди 01.01.2007г. Безспорно се
установява от събраните писмени доказателства, че измерването е извършено
с одобрен тип измервателно средство, което е преминало периодичен преглед
и е било годно техническо средство за измерване към момента на проверката.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че събраните по делото
доказателства в своята съвкупност водят до извода, че цитирана в АУАН и в
НП електронна везна е именно тази, с която е било извършено замерването на
процесното ППС управлявано от въззивника и същата представлява одобрено
техническо средство, преминало метрологичен контрол.
5
Задължение на въззивника като водач е да следи за масата на товара,
неговия обем, разполагането му върху ППС, което управлява, по начин, който
да не води до нарушение на установените за специални правила за обществен
превоз на товари. Констатациите на проверяващите органи в хода на
проверката по замерване с техническо средство на превозното средство не са
били оспорени. В тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се
опитва да установи съществено процесуално нарушение, като в нито един
момент в хода на административнонаказателното производство, от самото му
започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по
същество извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не
твърди неистинност на показанията на техническото средство. Нещо повече,
ако е имало промяна в теглото на товара, то в товарителницата този факт е
следвало да бъде отбелязан, а той не е. От пътния лист и от самата
товарителница въобще не е отразено водачът да е пребивавал на друго място
след натоварването му в гр.Търговище. Към момента на проверката водачът
не е представил платена такса за претоварване издадена от АПИ. Ето защо
констатациите в АУАН и НП са безспорно доказвани относно маса на
натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса
по чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ, и съответно, доказващи извършването на две нарушения по чл. 139, ал.
1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП. Ето защо изводът на административнонаказващия орган,
че са доказани извършените нарушения е правилен и съответства на
установените в производството обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закон за движение по
пътищата гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ определя допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси, визирани в чл. 6, ал. 1 от наредбата, с
пневматично окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване. В чл. 7, ал. 1, т. 4 б. "а" от наредбата е предвидено, че за
процесното МПС, което е с две оси и полуремарке с три оси, теглото на
единичната задвижваща ос не е следвало да е над 11,5т.
От съдържанието на приложената по преписката разпечатка от
направеното измерване, се установява, че измерените стойности на втората
единична задвижваща ос на влекача е 14 030кг., т.е. налице е превишение с
2530кг. без да има издадено разрешение от АПИ, респективно без да са били
заплатени съответни такси по ЗП.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ гласи, че сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1, 3 m - 24
6
t. От съдържанието на приложената по преписката разпечатка от направеното
измерване, се установява, че разстоянието между осите на ППС
(полуремаркето) е над 1, 3 метра, като сборът от натоварване на трите оси е
33795кг., което надвишава допустимата норма от 24 000 кг определена от
МРРБ с 9795кг. Поради това съдът намира за безспорно установено, че
въззивникът е извършил описаното в акта и наказателното постановление
нарушение, тъй като е управлявал ППС по път отворен за обществено
ползване, влекач с прикачено полуремарке, като сборът от натоварване на
трите оси е 33795кг., което надвишава допустимата норма от 24 000 кг
определена от МРРБ с 9795кг.
В разглеждания случай всички правно значими факти, включени в
обективния състав и на двете нарушения, са посочени както в Акта за
установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа
на него Наказателно постановление. Правилно е било определена и
санкционната норма по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДП, тъй като
именно в нея е предвидена санкцията за водач, който управлява ППС с
натоварване на ос, която надвишава нормата, определена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това
ред, каквото виновно поведение от страна на въззивника в случая е налице.
Изводът за правилността на НП не се променя от факта, че и двете нарушения
подлежат на санкция на основание една и съща норма – чл. 177, ал. 3, т. 1, пр.
3-то от ЗДП. Както бе посочено по-горе в мотивите касае се за две нарушения
извършени в условията на идеална съвкупност. В този смисъл е и Решение №
9751 от 1.10.2024г. на Адм. съд - Варна по КАНД № 1668/2024г., произнесено
по идентичен казус.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал
санкцията, като липсват и мотиви в НП в този аспект. За горепосоченото
нарушение е предвидено административно наказание в нормата на чл. 177, ал.
3, т. 1, пр. 3 от ЗДП. Нормата предвижда административно наказание глоба от
500 до 3000 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. АНО е
индивидуализирал наказанието по т. 1 в максималния размер – 3000лв., а по т.
2 към максимален размер – 2000лв. без да посочи поради каква причина
прилага тези размери на наказанието. В НП, а и в материалите по АНП
липсват доказателства за това въззивникът да е бил санкциониран с влязло в
сила НП за нарушения по ЗДП или други специални разпоредби свързани с
обществен превоз на товари.
При преценка на справедливия размер на санкцията, която следва да
бъде определена на водача по т. 1 от НП, а именно за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, съдът съобрази, че претоварването в случая е с 9795кг., а по т. 2 от НП -
за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ претоварването с 2530кг. Очевидно е, че
7
подобно значително претоварване на ППС сериозно уврежда пътната
инфраструктура, а освен това създава значителни рискове за безопасността на
движението по пътищата. Поради изложеното, стойността на претоварването
следва да се съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Същевременно административнонаказващият орган не е съобразил подбудите
за извършване на нарушението, а именно, че в конкретния случай въззивникът
не е собственик на товара и на превозното средство, а работи по трудово
правоотношение и е изпълнявал разпореждания на своя работодател,
съответно не е съобразено и имотното състояние на нарушителя, както
изисква разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като в настоящия случай липсват
данни наказаното лице да реализира доходи, освен такива от работна заплата,
а последната видно от представеното удостоверение е в размер около
минималната работна заплата за страната – бруто 933лв.. Посочените
обстоятелства следва да се вземат предвид като смекчаващи такива. Поради
изложените съображения, съдът намира, че нарушенията са осъществени при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкционната норма на
чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДП предвижда наказание глоба от 500 до 3 000
лева за водач който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. И като съобрази горните обстоятелства съдът
счете, че справедливият размер на административната санкция за
нарушението по т.1 от НП (за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП,
вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ) е под
средния предвиден в санкционната разпоредба – 1000лв., а за нарушението по
т. 2 от НП (за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т.
4 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ/ в размер на минималния
предвиден в закона – 500лв. Съдът счете, че така посочените по-горе
наказания се явяват съразмерни на обществената опасност на деянието и
дееца и с тях в пълнота ще бъдат постигнати целите на адм. наказания
предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършените от въззивника административни
нарушения по нищо не се различават от обикновените нарушения от същия
вид. Обстоятелството, че от нарушенията няма настъпили вредни последици,
не е в състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушенията са от
категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици
(обществената опасност) произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП следва да
бъде изменено в посока намаляване на наложените наказания "глоба".
По разноските.
Разноски се претендират и от двете страни.
Искането на въззиваемата страна, за присъждане на юрисконсултско
8
възнаграждение е направено своевременно, преди приключване на делото
пред настоящия съд. С оглед крайния изход на спора съдът счете, че
въззивникът дължи разноски на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на
отхвърлената част на иска (1500лв., доколкото за сумата от 1500лв. НП се
явява потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 24лв.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие и приложеното пълномощно се
установява, че въззивникът е възложил на адв. П. Х. оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство срещу
сумата от 1300лв. която сума е била заплатена в брой при подписването на
договора.
От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражение
за прекомерност е направено от процесуалния представител на въззиваемата
страна, в депозирани писмени бележки.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000лв. до 10 000лв. е 400лв. + 10% за
горницата над 1000лв.. С други думи при пълно уважаване на жалбата на
въззивника възнаграждението за адвокатска работа би било в размер на
1100лв.. определено съобразно нормата на чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
цитираната по-горе наредба (върху стойността на всяка от наложената
санкция - 600лв. + 500лв).
В случая съдът е уважил жалбата на въззивника за сумата от 3500лв.
9
(2000лв. по т.1 от НП и 1500 по т.2 от НП) и след извършване на съответните
пресмятания дължимото за уважената част от жалбата възнаграждение
възлиза на 775лв. (съобразно Наредбата 400лв+375лв). Заплатената от
въззивника сума за адвокатско възнаграждение е в размер на 1300лв.
Съдът като взе предвид, че договореното и заплатено от въззивника
адвокатско възнаграждение надвишава значително размера на адвокатското
възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба от една страна, а от
друга че делото не е с фактическа и правна сложност, отчитайки, че процес.
представител на въззивника не се е явявал лично в нито едно съдебно
заседание, прецени направеното от страна на процес. Представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност се явява основателно. Счете
че на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 775лв..
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0003361 от 28.11.2024год. на началника на ОО „АА“
Варна, с което на Г. Н. Г. ЕГН ********** е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 3000 лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“
от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ като НАМАЛЯВА размера на
наказанието на 1000лв.
ИЗМЕНЯ НП № 23-0003361 от 28.11.2024год. на началника на ОО „АА“
Варна, с което на Г. Н. Г. ЕГН ********** е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б. „а“
от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ като НАМАЛЯВА размера на
наказанието на 500лв.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Полски
Тръмбеш, обл. В. Търново, ул. „Дунав“ № 13 да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 24лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на Г. Н. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Полски Тръмбеш,
обл. В. Търново, ул. „Дунав“ № 13адвокатско възнаграждение в размер на
775лв..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
10
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11