№ 126
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000470 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 278904/04.04.2022 г., подадена от Столична Община, с
адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 чрез юр.к. Д. Ж. срещу решение № 260183/09.03.2022 г.,
постановено по търг. дело № 279/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което въззивникът е
осъден да заплати на „МТК Гроуп“ ООД, гр. София, бул. „Витоша“ № 150, ет. 1, с ЕИК:*********
по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 45 334.51 лв. - незаплатено
възнаграждение за м. март 2018 г. по договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 033.67 лв. - законна лихва за
забава, начислена върху главницата за периода от 15.04.2018 г. до 12.02.2021 г., а така също и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 314.73 лв. - съдебни разноски.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано, постановено при
допуснати процесуални нарушения.
Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че при тълкуване на договора съдът бил
длъжен да вземе предвид единствено и само „обществения интерес“; че подписването на писмено
споразумение между страните била абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по
чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор, както и провеждането на преговори като задължителен
елемент, за да настъпи промяна в цената на превоза, каквито хипотези не били налице в случая; че
за процесния месец на 2018 г. нито било отправено предложение за преговори между страните,
нито имало данни от НСИ за промяна цената на природния газ и смазочните материали, нито били
1
проведени преговори, нито било сключено споразумение, а провеждането на преговори и
постигането на писмено съгласие било елемент от фактическия състав за изменение на договора -
подписването на писмено споразумение между страните било абсолютна предпоставка за
настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор; че съдът не се съобразил,
че изпълнителят по процесния договор не можел да се позовава едновременно на двете хипотези
по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора и че позоваването на едната хипотеза, автоматично изчерпва
възможностите за позоваване на другата хипотеза, особено когато претенциите на изпълнителя
касаели месеци, респ. периоди, които изцяло или частично се припокривали; че следвало съдът да
съобрази, че статистическите данни, предоставени от НСИ, не можели да послужат като
релевантни данни, за да се извърши промяна на цената на превоза; че съдът не бил съобразил
евентуалното намаление на цените на смазочните материали, като част от т.нар. ГСМ, поради
което, дори и да било доказано увеличение на цените на горивото (природен газ), то евентуалното
намаление на цените на смазочните материали би довело до липса на изменение на ГСМ с 20 %,
което да е основание за изменение и на възнаграждението на превозвача; че неправилно било
присъдена мораторна лихва, тъй като решението в тази му част противоречало на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
според която норма когато нямало срок за изпълнение длъжникът изпадал в забава след поканата.
По тези оплаквания, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение
и вместо него постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции, както и да присъди в
полза на Столична Община съдебни разноски, направени за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „МТК Гроуп“ ООД чрез адвокат Н. Н. е
подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение
като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят Столична Община чрез
юр.к. Д. Ж. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Претендира присъждане
на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. От своя страна, въззиваемото дружество
„МТК Гроуп“ ООД чрез адвокат Н. Н. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80
ГПК. Представя и писмена защита.
Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите
на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я
намира за неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от „МТК Гроуп“
ООД срещу Столична Община обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. І-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от сумата от 45 334.51 лв., представляваща незаплатено възнаграждение
за м. март 2018 г. по договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 13 033.67
лв., представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 15.04.2018
г. до 12.02.2021 г.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за извършване на обществен превоз
№ СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по силата на който „МТК Гроуп“ ООД се задължило да
2
извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23,
24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична
Община срещу възнаграждение в размер на 3 лв. на километър, без ДДС. В чл. 5, ал. 2 от договора
било уговорено, че дължимото възнаграждение се заплаща ежемесечно на две вноски - съответно в
размер на 30 % авансово до 15-то число на текущия месец и останалата част - до 14-то число на
следващия месец, определено въз основа на действително извършения пробег. Страните били
уговорили и възможност за промяна на цената за извършвания превоз в зависимост от промяната в
цената на гориво-смазочните материали (чл. 5, ал. 4, т. 2). Използваните съгласно договора
автобуси били зареждани с гориво природен газ, чиято цена се определяла за всяко тримесечие на
съответната година с решение на КЕВР, като към датата на подписването на договора тази цена
възлизала на 286.60 лв. за 1 000 nm3 без акциз и ДДС и била определена с решение № Ц-
35/30.09.2016 г., която цена била потвърдена като приложима и от доставчика на природен газ –
„Булгаргаз“ ЕАД. В периода след това, цената на гориво-смазочните материали нараснала с повече
от 20 %. Приложимата цена, определена с решение на КЕВР за периода 01.01.2018 г. - 31.03.2018г.
възлизала на 352.65 лв. Ищецът отправил неколкократно покана до ответника за актуализиране на
първоначално определената цена, като от негова страна не били предприети действия за постигане
на споразумение в този смисъл.
Ищецът счита, че съгласно чл. 5. ал. 4, т. 2 от договора, при непостигане на споразумение, се
прилагала клаузата на актуализация с 2.5 % автоматично, поради което, при така актуализираната
цена, ищецът издал фактури за заплащане на аванс от ответника за превоза през м. март 2018 г. в
размер на 543 896.33 лв., с вкл. ДДС и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл. 5. ал. 2 от
договора в размер на 269 580.29 лв., с вкл. ДДС. Възнаграждението в този размер било изчислено
по базовата цена на договора от 3 лв. на километър без ДДС и било фактурирано за осъществения
през м. декември общ пробег от 503 716.807 км. Според ищеца, дължимото възнаграждение било
3.075 лв. на километър без ДДС или 3.69 лв. с ДДС. Разликата от 0.09 лв. умножена с изминатите
километри се равнявала на размера на неизплатеното възнаграждение от 45 334.51 лв. с ДДС. С
оглед установения падеж на плащане по договора (до 14-то число на следващия месец), ответникът
изпаднал в забава да плати, считано от 15.04.2018 г.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответната Столична Община е подала отговор, с
който оспорва предявените искове по основание.
Излага съображения, че срокът за мониторинг на цената на ГСМ се броял от датата на
подписване на договора, която следвало да се счита датата на завеждане на договора в деловодната
система на Столична Община, а не датата на действителното му подписване. Датата на влизане в
сила на договора следвало да се счита за начална дата, от която се броял срокът на въвеждане в
експлоатация на автобусните линии, нарушението на който се считало за основание за разваляне
на договора - чл. 3, ал. 3 и ал. 4. При подписване на договора страните възприели датата на
подписването му като дата на влизането му в сила. С оглед на това, неправилно като базов период
бил взет м. 12.2016 г., а не съобразно датата на влизане в сила на договора. Предвидената в чл. 5,
ал. 4, т. 2 от договора възможност за изменение на цената с 2.5 % била при непостигнато съгласие
между страните за това, като условие било предвидено задължителното иницииране на промяната
от някоя от страните, обективирано в писмена форма и мотивирано, което не било изпълнено, при
което искът бил неоснователен само на това основание. Подписването на споразумение между
страните било абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора.
3
Оспорва иска и по размер, като твърди, че според договореното между страните в чл. 5, ал. 4,
т. 2, промяната на ГСМ била обвързана с данните на Националния статистически институт, а не с
решенията на КЕВР. Позоваването на ищеца едновременно на двете хипотези по чл. 5, ал. 4, т. 1 и
т. 2 било в противоречие с добрите нрави, като водело до ощетяване на възложителя. Твърди, че
най-ранната възможна дата, служеща за базов период за промяна на цената би била 26.07.2017 г.,
която била датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия.
Оспорва акцесорния иск за лихва за забава върху частта от главницата по начисления ДДС,
като счита, че такава не се начислявала.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа първоначално изложеното от него в исковата молба, като оспорва доводите на
ответника в отговора на исковата молба. Посочва, че договорът между страните бил сключен 8
години след датата на провеждането на конкурса за това, който бил спечелен за цена от 3.57 лв.,
която впоследствие била редуцирана на цената от 3.00 лв., без ДДС, на километър пробег. В този
смисъл исканото увеличение, предмет на иска със 7 стотинки към превозната цена формирало
цена, която била по-ниска с 50 стотинки от тази по конкурсната процедура. Прави уточнение, че
били налице основания за увеличение на първоначално договорената цена, с оглед отчетена от
НСИ промяна на цената на природния газ за първото шестмесечие на 2018 г. спрямо второ
шестмесечия на 2016 г. с 34.52 %.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответната Столична Община е подала отговор на
допълнителната искова, с който поддържа вече изложените възражения срещу исковите
претенции и оспорва допълнителните доводи на ищеца.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира, че така предявените в
условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. І-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са процесуално допустими и правилно са били разгледани по
същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо,
а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният
съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира
следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между Столична Община
като възложител и „МТК Гроуп“ ООД като изпълнител е сключен договор № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г. с предмет: осъществяване на обществен превоз на пътници по основни градски
автобусни линии (№№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119) от
общинската транспортна схема на Столична Община, съгласно приети експлоатационни планове и
с 60 броя новопроизведени автобуси, което и не е спорно по делото.
Видно от съдържанието на договора, страните по него уговорили следното:
Договорът се сключва за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на
първата линия (чл. 3, ал. 1). Възложителят заплаща на изпълнителя за извършвания обществен
превоз цена в размер на 3.00 лв. на километър, без ДДС, на база действително изминатите
километри маршрутен пробег по разписание (чл. 5, ал. 1). Възнаграждението се заплаща
ежемесечно на 2 вноски: 30 % авансово до 15-то число на текущия месец и останалата част – до 14-
то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег (чл. 5, ал. 2). С чл. 5,
ал. 4 от договора е предвидена възможност за промяна на цената, определена към момента на
4
сключването му, като в т. 2 е предвидена такава при промяна на цената на гориво-смазочни
материали (ГСМ) с повече от 20 %, съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на
подписване на договора, като е уговорено, че при настъпване на това условие страните по
настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна
във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо стойността по
чл. 5, ал. 1, а при непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват,
че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5 %. С т. 3 на чл. 5 от
договора е уговорено, че при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две
точки всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано писмено предложение
за преговори, които следва да започнат срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното
писмено предложение и следва да завършват в срок от 30 дни от датата, на която са започнали, а
при непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват
последиците, посочени в т. 1 и т. 2.
С писмо изх. № УП-7011/07.12.2017 г. на зам. председател на НСИ се уведомява управителя
на „МТК Гроуп“ ООД по отправено от последния запитване относно данни за цената на природен
газ, утвърдена за „Булгаргаз“ ЕАД, че НСИ не разполага с такава информация, че цената на газа се
определя с решения на КЕВР за всяко тримесечие на съответната година като е посочена интернет
страница на КЕВР, от която може да се получи такава информация.
С писмо рег. № 26-00-2406/1 от 19.12.2018 г., адресирано от „Булгаргаз“ ЕАД до „МТК
Гроуп“ ООД, в отговор на отправено запитване на ищеца, се посочва размерът на утвърдена
продажна цена на природния газ с решение № Ц-35 от 30.09.2016 г. на КЕВР за IV-то тримесечие
на 2016 г., както и размерът на утвърдената цена с решение № Ц-14 от 28.09.2018 г. на КЕВР за IV-
то тримесечие на 2018 г., които решения на КЕВР са приложени и приети като доказателства по
делото.
„МТК Гроуп“ ООД е отправило предложение до Столична Община вх. № 8504/СОА17-
КЦО1-23361/28.09.2017 г. за водене на преговори и актуализиране цената по договора между тях, с
оглед реализиране на предпоставките на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от същия. С второ предложение,
което е във връзка с постъпилия отговор по първото предложение, е поискана справка от НСИ,
която да удостоверява настъпилата промяна в цената на природния газ с над 20 %. Видно от
обективираното в това второ предложение, определени са място, дата и час на провеждането на
преговорите, като е предложено актуализиране на цената с 5 %. Посочено е, че при
непровеждането на преговори, след изтичане на 30 дни от посочената в предложението дата,
изпълнителят ще издава фактури по актуалните цени и съобразно отправеното от него
предложение за увеличение с 5 %.
„МТК Гроуп“ ООД като доставчик е издало фактури с получател „ЦГМ“ ЕАД № 181 от
14.03.2018 г. с основание за плащане – аванс, на стойност 543 896.33 лв. и № 183 от 13.04.2018 г. с
основание за плащане – пакет наети линии, аванс, на стойност 1 269 580.29 лв., с вкл. ДДС.
По делото е приета от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
(основно и допълнително заключение), изготвена от вещото лице В. П., от която се установява, че
според счетоводството и на двете страни по процесния договор потребеното и доставено
количество на природен газ от ищеца за 2018 г. е 102 747.6252 гигаджаули и според количеството
на годишно потребление по критериите на НСИ, „МТК Гроуп“ ООД попада в група И4 за
потребление. В сайта на НСИ за годишно потребление на природен газ цените за група И4
5
отразяват увеличение на цената, съобразно отразената такава за второто 6-месечие на 2016 г.
спрямо първото 6-месечие на 2018 г. при средни стойности – 3.0234 лв. или 35.29 %. За м. март
2018 г. ищецът е издал по договора фактура № 181 от 14.03.2018 г. за авансово плащане в размер
на сумата от 453 246.94 лв., както и фактура № 183 от 13.04.2018г. за окончателно плащане в
размер на сумата от 1 057 903.48 лв., като с оглед отразеното в приложеното към фактурите
сведение, изминатите километри за периода 01-31.03.2018 г. са 503 716.807 км., при което и
предвид стойността по фактурите, цената за 1 км е изчислена в размер на 3.00 лв., без ДДС.
Индексираната цена с 2.5 % за 1 км пробег е в размер на 3.075 лв., без ДДС, съответно 3.69 лв., с
ДДС. Размерът на допълнителното потребление, дължим на основа стойността на вече изплатеното
възнаграждение за превоз през м. март 2018 г. възлиза на 45 334.51 лв., в приложение на чл. 5, ал.
4, т. 2 от договора, на която сума възлиза и разликата за доплащане по договора, като при проверка
в счетоводството на ищеца е установено, че плащане на тази сума не е отразено.
Във въззивното производство е приета от съда и неоспорена от страните съдебно-
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. П.. Съгласно заключението, изчислената
цена на природен газ за крайни небитови клиенти по данни на НСИ за второто шестмесечие на
2016 г. е в размер на 9.78 лв., за второто шестмесечие на 2017 г. е в размер на 12.9482 лв., а за
първо шестмесечие на 2018 г. е в размер на 13.1726 лв. за група И4 с цени с включени всички
данъци, такси и ДДС. Цената на природния газ през м. март 2018 г. спрямо м. декември 2016 г. е
увеличена с 3.3926 лв. (13.1726 - 9.7800 = 3.3926), което е с 34.69 % (13.1726 : 9.7800 = 134.69%) в
повече, а цената на природния газ през м. март 2018 г. спрямо м. юли 2017 г. е увеличена с 0.2244
лв. (13.1726 - 12.9482 = 0.2244), което е с 1.73 % (13.1726 : 12.9482 = 101.73 % ) в повече. Съгласно
писмо на НСИ № УП-1752/ 12.05.2022 г., НСИ няма статистика за цената на смазочните материали
за небитови потребители, а съгласно писмо на НСИ № УП - 5146/11.11.2022 г., средните цени за
населението за моторни и смазочни масла (по потребителската кошница на НСИ за изчисляване на
инфлацията) са, както следва: моторно масло, полусинтетично за м. декември 2016 г. – 13.24, за м.
юли 2017 г. – 12.90 лв. и за м. март 2018 г. – 12.08. лв., а инфлацията, измерена с индекса на
потребителските цени на моторни и смазочни масла е 0.4 % за м. март 2018 г. спрямо м. декември
2016 г. и 1.3 % за м. март 2018 г. спрямо м. юли 2017 г.
С оглед на така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира
предявените от „МТК Гроуп“ ООД срещу Столична Община искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 45 334.51 лв. -
незаплатено възнаграждение за м. март 2018 г. по договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 13 033.67 лв. - законна лихва за забава, начислена върху главницата
за периода от 15.04.2018 г. до 12.02.2021 г., за основателни и доказани, поради което следва да
бъдат уважени изцяло, така както са предявени.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни мотиви от правна страна, съответстващи на установените факти и обстоятелства
съобразно събраните по делото доказателства, които мотиви напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, който на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, а с оглед възраженията по
въззивната жалба отбелязва и следното:
Основният спорен въпрос по делото е дали са налице предпоставките уговорената цена за
километър пробег да бъде увеличена на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора и дали
6
предвидените в чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора основания за увеличаване на цената
могат да се прилагат кумулативно или ако цената бъде увеличена поради осъществяване на
условията по едното от тях, то не може да се иска увеличение на второто основание. Спорно е
също дали увеличението става автоматично или задължително трябва да са проведени проговори
между страните, за да има такова увеличение.
В предмета на първия спорен въпрос се включва и изясняването на обстоятелството спрямо
кой момент следва да се преценява увеличението на цената на ГСМ – дали датата на подписване на
договора или тази, на която е започнало неговото изпълнение.
Настоящият състав намира, че с оглед редакцията на текста на чл. 5, ал. 4 от договора, а
именно че „цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на този
договор, се променя когато: ...“ не може да бъде прието, че се има предвид, че предпоставките за
промяна на тази цена следва да се преценяват съобразно момента, в който е започнало
изпълнението на договора. Формулировката е ясна и съдържанието на други клаузи в договора не
навежда на извод, че страните са имали предвид нещо различно от записаното. Необходимо е да се
отбележи, че в текста на договора страните са използвали и други понятия като „дата на
въвеждане в експлоатация на първата линия“ и „дата на влизане в сила“, но за този случай изрично
е посочено, че отправният момент, с който се извършва сравнението е този на подписване на
договора. Това съответства и на икономическата логика, тъй като именно към датата на
подписване на договора страните са могли да отчетат актуалните икономически условия и на тяхна
база да формират съгласие за посоченото в договора възнаграждение.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че промяната в цената не настъпва автоматично, а
е необходимо да бъде подписано писмено споразумение за това. Съдържанието на чл. 5, ал. 1 не
предвижда като условие за промяна на цената провеждането на преговори. Напротив – посочено е,
че „цената на километър маршрутен пробег се променя когато:“ и са изброени хипотезите, при
които тази промяна се осъществява. Точка 3 от посочената алинея предвижда възможност за
проговори, но не и задължение за провеждането им и изрично регламентира хипотезата, при която
не се постигнато съгласие, а именно - настъпват последиците, посочени в т. 1 и т. 2.
В случая от представените писмени доказателства (приложените към исковата молба
предложения, отправени до Столична Община) се установява, че ищцовото дружество е
инициирало провеждане на преговори, но няма данни предложението му да е била прието. Това
означава, че на практика липсва съгласие за промяна на цената и настъпва последицата на изр.
последно от чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора.
Следва да се посочи също, че в останалата част от договора не е предвидена задължителна
процедура или срок за сключване на анекс при настъпилата промяна на цената на ГСМ. Това води
до извода, че съобразно волята на страните за да настъпи промяната в условията на договора
допълнително споразумение не е необходимо.
Неоснователно е оплакването по въззивната жалба, че при тълкуване на договора съдът бил
длъжен да вземе предвид единствено и само „обществения интерес“. Касае се до търговски
договор, подписан между равноправни страни, а не между страни, намиращи се в отношение на
субординация, при което интересите и на двете страни подлежат на еднаква защита от страна на
съда.
По отношение на оплакването, че изпълнителят не може да се позовава едновременно на
клаузите на чл. 5, ал. 4 , т. 1 и чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора следва да се отбележи, че това
7
възражение е преклудирано, доколкото не е направено нито в отговора на исковата молба, нито в
отговора на допълнителната искова молба, като не е заявявано и в проведените пред
първоинстанционния съд съдебни заседания от 02.12.2021 г. и 10.02.2022 г., поради което и това
възражение не следва да се разглежда. В тази връзка не са приети като писмени доказателства и
представените към въззивната жалба копия на документи споразумение № СОА21-ДГ56-
25/20.01.2021 г.; платежно нареждане № 350457/24.02.2021 г. за сума в размер на 1 712 739.99 лв.;
споразумение № СОА21-ДГ56-3734/05.10.2021 г. и платежно нареждане № 384100/12.10.2021 г. за
сума в размер на 160 000 лв., тъй като не е налице което и да е от основанията по чл. 266 ГПК.
Неоснователно е възражението по въззивната жалба, че съдът не бил съобразил евентуалното
намаление на цените на смазочните материали, като част от т.нар. ГСМ, поради което, дори и да
било доказано увеличение на цените на горивото (природен газ), то евентуалното намаление на
цените на смазочните материали би довело до липса на изменение на ГСМ с 20 %, което да било
основание за изменение и на възнаграждението на превозвача. Видно от писмо на НСИ № УП-
2484/09.06.2022 г. в НСИ не се събират данни за цените на смазочните материали, употребявани от
небитовите потребители, поради което и няма как да се приеме, че е налице намаление на цените
на смазочните материали изобщо. Отделно от това, съгласно заключението по приетата във
въззивното производство експертиза, цената на смазочните материали за процесния месец март
2018 г. е намаляла с 0.4 % спрямо цената им при подписване на договора, но въпреки това, пак
общата цена на ГСМ към процесния месец март 2018 г. е нараснала спрямо датата на подписване
на договора с повече от 20 % (увеличение на цената на горивото с 34.69 % и намаление от 0.4 % на
смазочните материали или общо увеличението на ГСМ е 34.69 % - 0.4 % = 34.29 %). Поради това и
следва да се приеме, че цената на ГСМ през процесния месец е нараснала спрямо датата на
подписване на договора с повече от 20 % и поради това са налице основанията по чл. 5, ал. 4, т. 2
от договора.
Неоснователно е и възражението на жалбоподател по отношение на претенцията за
присъждане на обезщетение за забава. Заплащането на извършената по договора работа е следвало
да става ежемесечно като 30 % от сумата е била дължима авансово, а в последствие – до 14-то
число на последващия месец се извършва изравняване на възнаграждението съобразно отчетените
реални километри пробег. Това възнаграждение е дължимо в неговата цялост, включително и с
увеличението поради промяната в цените на ГСМ, която индексация настъпва автоматично, т.е.
същата става изискуема заедно с основната чат от цената.
По така изложените съображения, при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
основателност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, Столична Община следва да бъде осъдена да заплати на „МТК
Транс“ ЕООД сумата от 2 000 лв., представляваща направени разноски във въззивното
производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260183/09.03.2022 г., постановено по търг. дело № 279/2021 г. по
описа на Софийски градски съд.
8
Осъжда Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, с БУЛСТАТ:********* да
заплати на „МТК Гроуп“ ООД, гр. София, бул. „Витоша“ № 150, ет. 1, с ЕИК:********* сумата от
2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща направени разноски във въззивното производство –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9