Р Е Ш Е Н И Е
№ 216/7.2.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4186 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.А.2.“ ЕООД срещу Наказателно постановление №
450278-F497403/19.07.2019 г., издадено от началника на отдел «Оперативни
дейности» - Варна в ЦУ на НАП, с което на въззивното
дружество на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 700 лв. за това, че на 22.06.2019 г. от 13,45 ч. до 15,00 ч. е
извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.
1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автомивка с кафе, находящ се
в гр. Варна, ул. „Царевец“ № 32 и стопанисван от „Н.А.2.“ ЕООД с ЕИК *********.
В хода на проверката е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по
чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което извършил нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба Н-18 вр. чл. 118 ЗДДС. Извършена е
контролна покупка на 22.06.2019 г. в 13,45 часа на 2 броя кафе с единична цена
от 1,00 лв. или общо 2,00 лева за двете, платени в брой от Д.Б. – проверяващ,
преди легитимацията му, с банкнота от 5,00 лв. на обслужващия Н.Н. Д. – управител на автомивката, като е върнато ресто от
3,00 лв. на монети по 1,00 лв. За покупката не е издаден фискален бон от въведенето в експлоатация и работещо в обекта ФУ ELTRADE A3
KL с ИН на ФУ ED317934 и ИН на ФП 44317934, отговарящ на изискванията на
Наредба Н-18. Не е издадена и ръчна касова бележка от кочан, заверен от
дружеството, отговаряща на изискванията на Наредба Н-18 – нарушение на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 вр. чл. 118, ал. 1 и ал.
4 ЗДДС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на имуществената санкция. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, представлява се от адв. Г.А.,
който поддържа жалбата и отправеното искане за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Излага съображения, че е налице провокация към извършване на
нарушението от страна на контролните органи, както и че липса осъществен състав
на нарушение.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна ТД на НАП – гр. Варна чрез процесуалния си представител – ст.
юрисконсулт Т.А. навежда доводи за законосъобразност на наказателното
постановление и моли за потвърждаване на същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Със заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като
компетентни да издават наказателни постановления в случаите по чл. 185 ЗДДС.
Със същата заповед органите по приходите са определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДДС.
На 22.06.2019 г. служители на ТД на
НАП – Варна - св. Д.Б. и св. М.Т.Т., извършили проверка в търговски обект – автомивка с
кафе, находящ се в гр. Варна, ул. „Царевец“ № 32,
стопанисван от „Н.А.2.“ ЕООД.
Първоначално двамата свидетели посетили обекта сутринта, след което се
върнали в 13,45 часа. Първоначално поискали да измият автомобил, но св. Н. Д.
(работещ на трудов договор в обекта) им казал, че има осем коли преди тях и
могат да бъдат обслужени едва след около 2 часа. В този момент св. Б. и св. Т.
си поръчали две кафета, като св. Н. Д. приготвил кафетата, донесъл ги на
касата, след което бил попитан от двамата служители на НАП колко струват двете
кафета. Св. Д. отговорил, че струват 2,00 лева, след което св. Б. му дал
банкнота от 5,00 лева, а св. Д. му върнал ресто от 3,00 лева. Св. Д. не издал
фискален бон от въведеното и работещо в обекта ФУ ELTRADE A3 KL с ИН на ФУ
ED317934 и ИН на ФП 44317934. След това св. Б. и св. Т. си взели кафетата и
напуснали обекта. След около 10 минути двамата се върнали и се легитимирали.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол, в който св. Б. и
св. Т. удостоверили направените констатации.
На 03.07.2019 г. св. Д.Б.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество за нарушение на нарушение на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18.
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта, като
на 19.07.2019 г. Б.С.Г. (началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ
на НАП) приела идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и
издала обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от гласните
доказателствени средства: показанията на св. Д.Б.Б.,
св. М.Т.Т. и св. Н.Н. Д.
(частично) и писмените доказателства, събрани в хода на административнонаказателното
производство, а именно: заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. на
изпълнителният директор на НАП; протокол за извършена проверка; справка за
лицата, работещи по трудови/без трудови (граждански) правоотношения в обект
автомивка на ул. „Царевец“ № 32 в гр. Варна; дневен финансов отчет; опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д.Б.Б.
и св. М.Т.Т. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си и такива помежду им, последователни и
логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства. В допълнение следва да се посочи, че св. Б. и св. Т. излагат
възприетите от тях обстоятелства в идентична хронологична последователност,
като взаимно се подкрепят и допълват. Съдът не констатира несъответствия и
противоречия в същите, поради което и прие, че следва да ги кредитира изцяло.
От показанията им се установява, че на процесната
дата в проверявания обект за извършената от тях покупка не е издаден фискален
бон от св. Н. Д.. От представените по делото писмени документи и по - конкретно
дневен финансов отчет се установява, че в обекта има монтирано и работещо
фискално устройство.
Съдът не кредитира показанията на св. Н. Д., доколкото същият е
заинтересован от изхода на делото. Тази негова заинтересованост съдът извежда
на първо място от наличието на трудово правоотношение между него и
санкционираното дружество, на следващо място от обстоятелството, че той като
работник в обекта е допуснал извършването на продажба, без да бъде издаден
фискален бон, както и предвид това, че дружеството е с едноличен собственик на
капитала и управител неговият син А.Н.Д.. Недостоверността на показанията на
св. Д. съдът извежда и от това, че същите са вътрешно противоречиви – от една
страна заявява, че е почерпил св. Б. и св. Т., а от друга страна по тяхно
настояване взел сумата от 5,00 лева и им върнал 3,00 лева. В случай, че
свидетелят не е искал да получи плащане, то в противоречие с житейската логика
се твърди, че е казал „добре, дайте 2,00 лева“. Освен това св. Б.Т. описва
обекта като автомивка с кафене, в което е имало две маси, хладилна витрина и
кафе машина. При това оборудване по-логично е в обекта да се продава кафе,
отколкото други артикули, поради което съдът намира, че в тази част показанията
на свидетеля са предварително формулирани с оглед постигането на благоприятен
за санкционираното дружество резултат. Поради тази причина в тази част, в която
се твърди, че в обекта не се продава кафе и на конкретната дата не е извършвана
такава продажба, свидетелските показания на св. Д. следва да бъдат изключени. В
останалата им част относно обстоятелството, че е извършена проверка и относно
установените от контролните органи обстоятелства, доколкото показанията на св. Д.
съответстват на показанията на св. Б. и св. Т., същите следва да бъдат
кредитирани от съда.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. В ал. 4 от същата разпоредба е посочено,
че министърът на финансите издава
наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и
контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към
тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; 6. условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7.
изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските
обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв
софтуер; 8. изискванията към лицата,
извършващи продажби чрез електронен магазин; 9.
формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за
издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено
плащане с кредитна или дебитна карта.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба в или от търговски обект - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От доказателствата по делото се установява, че в проверявания обект,
стопанисван от въззивното дружество, на посочената
дата при извършването на покупка от св. Б. и св. Т. на 2 броя кафе не е
издадена фискална касова бележка, с което е осъществен съставът на нарушението
по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
чл. 118, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС.
В случая е възникнала за
т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на данъчното законодателство.
Ето защо правилно е била
ангажирана отговорността на „Н.А.2.“ ЕООД за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира, че нарушението е квалифицирано правилно, доколкото, както
вече беше посочено, в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е регламентирано задължение за издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба в
или от търговски обект. Следователно бланкетното
възражение на въззивното дружество за несъответствие
между нарушението и правната квалификация е неоснователно.
В наказателното постановление е посочено физическото лице, което е
извършило продажбата, поради което не следва да бъде прието възражението, че
липсва описание на това обстоятелство.
Относно твърдението за наличието на провокация към нарушение, съдът намира,
че такава би била налице, ако контролните органи са настоявали и инциирали неиздаването на фискален бон. Т.е. провокация към
извършване на нарушение ще е налице не тогава, когато те са извършвали
контролна покупка, тъй като по този начин те не провокират към нарушение, а
тогава когато предложат на съответния работник/служител в търговския обект да
не бъде издаден касов бон.
Възражението, че в обекта няма ценоразпис, а има само хладилни витрини, в
които са обозначени цените на продаваните продукти, като кафето не се съхранява
във витрина, не променя извода на съда за осъществен състав на нарушение. Дали
има или няма ценоразпис, както и дали кафето се съхранява във витрина и дали
има или няма цена върху него е ирелевантно за
допуснатото нарушение и не следва да бъде предмет на обсъждане.
Съдът намира, че в наказателното постановление са описани всички съставомерни обстоятелства. Изрично е посочено: „извършена
е контролна покупка на 22.06.2019 г. в 13,45 часа на 2 броя кафе с единична цена от 1,00 лв.
или общо 2,00 лева за двете, платени в брой от Д.Б. – проверяващ, преди
легитимацията му, с банкнота от 5,00 лв. на обслужващия Н.Н.
Д. – управител на автомивката, като е върнато ресто от 3,00 лв. на монети по
1,00 лв. За покупката не е издаден фискален бон от въведенето
в експлоатация и работещо в обекта ФУ ELTRADE A3 KL с ИН на ФУ ED317934 и ИН на
ФП 44317934, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18. Не е издадена и ръчна
касова бележка от кочан, заверен от дружеството, отговаряща на изискванията на
Наредба Н-18“. Следователно в наказателното постановление е налице както
описание на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е било извършено,
т.е. същото е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивното
дружество да разбере за какво точно нарушение е санкционирано.
На следващо място ирелевантно се явява и
възражението, че сред артикулите, които са „вкарани“ в касовия апарат няма
горещи напитки, тъй като както вече беше посочено, всеки търговец, който
извършва продажба в търговски обект, независимо от нейния вид, е длъжен да
издаде изискуемите от закона документи. В противен случай би се стигнало до
положение, в което търговците да избират сами кои продажби да отчитат и кои не,
което тълкуване не съответства на волята на законодателя.
Наличието на положителна разлика в касата от 4,36 лв. или 2,36 лв. повече
от извършената покупка от 2,00 лева не изключва отговорността на дружеството,
тъй като нито може да доведе до извод, че контролните органи не са платили 2,00
лева, нито до извод, че фискален бон е издаден.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив
касае се за типично нарушение.
По имуществената санкция:
Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1 ЗДДС, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
При определяне на размера на
имуществената санкция следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства
извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на извършената
покупка.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства определената от наказващия орган
имуществена санкция в размер на 700 лв. се явява завишена спрямо обществената
опасност на деянието.
Справедлива според съда по изложените съображения се явява имуществена
санкция в минимален размер от 500 лв., която се явява напълно способстваща за
изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
санкционната си част, като размерът на наложената имуществена санкция бъде
намален до размер от 500 лв.
Доколкото по делото не са налице доказателства за сторени разноски, съдът не дължи присъждане на такива.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 450278-F497403/19.07.2019 г., издадено от началника
на отдел «Оперативни дейности» - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Н.А.2.“ ЕООД на
основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700
лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция до размер от 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: