Определение по дело №543/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Д. Й. С., с пост. адрес [населено място], [улица], ет. 3, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0247-000035/20.06.2024 г., издадена от началник група в РУ-Бяла към ОД на МВР – [област].

В жалбата се съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Молителят сочи, че предварителното изпълнение било без фактическо и правно основание, като адм. орган не го е мотивирал съгласно чл. 60, ал. 2 от АПК. Твърди, че съществено се затруднявал личния му и професионалния му живот, тъй като работел на длъжност „куриер“ и работата му е свързана с разнос на пратки по адреси на клиенти, като в момента не можел да упражнява правото си на труд. Прилага трудов договор и длъжностна характеристика.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с направените в молбата искания, констатира следното:

Искането за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство, поради което е допустимо за разглеждане по същество.

В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

С обжалваната заповед по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно чл. 172, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Според чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно предварителното изпълнение на оспорената принудителна административна мярка е допуснато по силата на специален закон – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.

Допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ безспорно засяга негативно правната сфера на адресата на акта, но въпреки това законодателят е приел, че обжалването не спира изпълнението, като е дал приоритет на защитения обществен интерес. При допуснато със закон предварително изпълнение на административен акт е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК. Както бе посочено, не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е значително или трудно поправимо, поради което за всеки конкретен случай е необходимо извършване на преценка относно наличието на предпоставките за спиране. За да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими. Такова доказване в настоящия случай не е направено.

Законодателят е оценил налагането на ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС“ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателя претендира като противопоставими следва да са със същата степен на значимост. От представените по делото доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя. От обстоятелството, че лицето работи като куриер и от невъзможността му да управлява моторно превозно средство би претърпял вреди, същите не могат да бъдат квалифицирани като трудно поправими по смисъла, вложен от законодателя. Невъзможността на лицето да реализира доходи чрез дейност като куриер не означава липса на същото да реализира доходи по друг начин и чрез друга дейност, поради което и не следват изводите за липса на издръжката му – така напр. Определение № 5027 от 23.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2024 г., VII о. Налице са и алтернативни възможности за придвижване, включително с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Предвид изложеното искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горните съображения, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Отхвърля искането на Д. Й. С., с пост. адрес [населено място], [улица], ет. 3 за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0247-000035/20.06.2024 г., издадена от началник група в РУ-Бяла към ОД на МВР – [област].

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.