РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. К., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. А.а
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200034 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-001394/07.12.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР П., РУ - К., на Й. О. И. с ЕГН **********
*****, е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и
на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение
на чл.137 Е от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане
за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Твърди наличието на
процесуални нарушения и недоказаност на административното обвинение.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се
представлява от адв. Г. Б. – надлежно упълномощен, който поддържа жалбата
и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, като моли
съда да я отхвърли и да потвърди НП.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните свидетели – И. С., М. О., А. Ц., Я. И. и Й. Ц.,
както и приобщените писмени и веществени доказателства по делото, намира
за установено следното:
На 15.11.2021г. в около 17:00 часа в Б. на кв.С. Й. И. управлявал МПС
мотоциклет С. ******* с peг. номер ********, собственост на брат му Я. О. И.
с ЕГН **********, като по време на движение не използвал защитна каска.
Минавайки покрай дома на М. О. и А. Ц. форсирал мотора, вследствие на
което се вдигнал силен шум и за това О. и Ц. излезли на улицата, видели, че
именно жалбоподателя управлява мотоциклета и му направили забележка да
не вдига шум с МПС-то за да не стресира малките им деца. Между тях и Й. И.
и Я. И. възникнал скандал и сбиване по този повод за което бил подаден
сигнал на тел.112. Пристигнали служители на РУП К. между които и св.С. и
след разговор с лицата – очевидци, снемане на обяснения и извършена лична
проверка, с оглед констатираното, мл. автоконтрольор С. съставил процесния
АУАН, с който приел, че жалбоподателят Й. И. е осъществил нарушения на
разпоредбите на чл.137Е от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, тъй като на 15.11.2021 г.
в 17:10 часа в Б. на кв.С. до номер 12 с посока на движение от изток към запад
управлява мотоциклет С. ******* с peг. номер ********, собственост на Я. О.
И. с ЕГН **********, като по време на движение не използва защитна каска.
От извършената проверка и справка в КАТ-АНД се установило, че водачът е
неправоспособен, не притежава свидетелство за управление на МПС.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 07.12.2021г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на
извършването им и данни за нарушителя, на жалбоподателя И. било
наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и на осн.
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл.137 Е от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
10.01.2022 г., като жалбата срещу него е депозирана на 14.01.2022 г., т.е. в
срок.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И. С., М. О., А. Ц. и Й. Ц., които са
логични, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените
доказателства по делото, надлежно приобщени от съда. Съдът не кредитира
показанията на св. Я. О. И., тъй като е брат на жалбоподателя и те не
кореспондират с останалите гласни доказателства, както и с писмените и
веществените такива.
2
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно
чл.14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. Това от своя страна означава,
че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже по безспорен
начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съдът съобрази следното:
1. Относно наложеното наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
за нарушение на чл.150 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на
атакуваното наказателно постановление са спазени императивните
изисквания на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, като се съдържат всички
необходими реквизити от задължителното им съдържание, касаещи
фактическия състав на нарушението. Изрично е посочено, че жалбоподателят
е неправоспособен водач, който не притежава СУМПС и като такъв е
управлявал мотоциклет С. ******* с peг. номер ******** на 15.11.2021г. в Б.,
кв.С..
Това обстоятелство се явява категорично и безспорно доказано от
събраните по делото доказателства.
При посочената нормативна уредба, като е упоменал в обстоятелствата
по нарушението, че жалбоподателя е управлявал МПС без да е правоспособен
водач, както контролния, така и наказващия орган не са допуснали нарушение
на процесуалните правила, което да е създало неяснота за правнозначимите
обстоятелства, така че да се наруши правото на защита на наказаното лице.
Жалбоподателят не притежавал СУМПС, т.е. бил е изцяло неправоспособен
водач. При това положение, съдът намира, че управлявайки процесния
мотоциклет на 15.11.2021г. в гр. Б., същият е осъществил нарушението по
чл.150 от ЗДвП, за което правилно е наказан с относимата за деянието
санкционна норма на чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП. Наложеното му наказание -
глоба в размер на 200 лв. е определено в средния посочен от санкционната
разпоредба размер, в предвид на начина на извършване на нарушението и
последиците от него. Няма искане за намаляването й.
Деянието по чл.150 от ЗДвП не съставлява маловажен случай.
3
Обществената опасност на посоченото нарушение не се явява по-ниска в
сравнение с обичайната за този вид нарушения. Жалбоподателят при липсата
на правоспособност изобщо, управлявайки моторно превозно средство по път,
отворен за обществено ползване в населено място е поставил в значителна
опасност не само собствения си живот, но и живота и здравето на околните,
още повече, че именно рисковото му управление е станало причина за сигнал
до органите на полицията.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление в частта му, касаеща нарушението по чл.150 от ЗДвП за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
2.Относно наложеното наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.137 Е от ЗДвП.е необходимо да се посочи следното:
При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът
прие, че с поведението си жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава и на това административно нарушение - по чл.137Е
от ЗДвП, тъй като на 15.11.2021 г. в 17:10 часа в Б. на кв.С. като
мотоциклетист, управлява мотоциклет С. ******* с peг. номер ********, като
по време на движение не е изпълнил задължението си да използва защитна
каска.
Нарушението, което е изложено в пункт І – ви от НП е подведено
правилно от актосъставител в АУАН и от административно–наказващ орган в
НП към уреждащата състава му разпоредба на чл.137Е от ЗДвП, като при
излагане на обстоятелствата на това нарушение са посочени всички такива,
така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната
отговорност и да не бъде ограничаван в правото му да разбере пълния обем от
вмененото му за осъществено административно нарушение. Обстоятелството
чия собственост е управлявания мотоциклет /на св.Я. И./ не е елемент от
състава на нарушението.
Правилно според съда административно–наказващият орган е приложил
и съответната на нарушението по пункт І – ви от НП санкционна разпоредба -
на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Относно размера на наложеното наказание
глоба в размер на 50 лв. – същият е толкова, колкото и законодателят е
предвидил в тази санкционна разпоредба, и не би и могъл да бъде изменян от
съда в насока евентуално на неговото намаляване.
С оглед на това, съдът намери, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
В предвид на гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
4
1.ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 21-0281-
001394/07.12.2021 г. на Началник група към ОД на МВР П., РУ - К., с което на
Й. О. И. с ЕГН ********** *****, е наложено административно наказание на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл.150 от ЗДвП, както и на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.137 Е от ЗДвП
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5