РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. З., 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на двадесет и осми август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100220 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Ч.,
ЕГН **********, община З., село С., ул. „Б.“ № *, чрез адв. Н.Д., със съдебен
адрес: гр. З., обл. С., ул. „Б.“№ *, ет.*, офис *, срещу ОБЩИНА Н., със
седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, Булстат
*****, представлявана от кмета Б. Р. К.
Ищецът, чрез пълномощника си сочи, че по наследство и давностно
владение, е придобил собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
51319.5.37 по КККР на гр. Н., общ. Н., обл. С., одобрени със Заповед № РД-
18-113/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Д.“, с площ 1285 (хиляда двеста осемдесет и пет) кв.м., номер
по предходен план 004700, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земя при
неполивни условия - 9, при съседи - 51319.5.21, 51319.5.38, 51319.5.41,
51319.5.40. За посоченият поземлен имот няма издаден акт за общинска
собственост, но при справка в КККР на гр. Н., се установява, че същият
неправилно е записан като общинска частна собственост.
За посоченият поземлен имот няма издаден акт за общинска
1
собственост, но при справка в КККР на гр. Н., се установява, че същият
неправилно е записан като общинска частна собственост.
Твърди се, че Поземленият имот, се владее и ползва първоначално от
бащата на ищеца, а от 1971 г. до настоящият момент се владее и ползва лично
от него. Ищецът ползвал имота като свой, владее го явно, несъмнено,
необезпокояван от никой и към посочения имот е нямало претенции и
възражения от трети лица. Никога не е прекъсвал и губил владението на
имота.
Твърди, че е собственик на процесния имот, въз основа на
придобивно оригинерно основание, а именно изтекла в негова полза
придобивна давност, вследствие на необезпокоявана и непрекъсната
фактическа власт върху същия с намерение за своене в продължение на повече
от 54 години, с начало 1971 г. до настоящият момент, лично от ищеца, а преди
1971 г. от баща му, който го е придобил от своя баща при извършена
неформална подялба на всички имоти.
Сочи, че през годините имотът, се е ползвал за отглеждане на
земеделски култури - тютюн, царевица, фасул, картофи. Към настоящият
момент една част от имота е ливада, която се коси и почиства ежегодно от
ищеца, а друга част се ползва като нива за отглеждане на картофи. Имотът е в
съседство и в непосредствена близост до наследствената къща на ищеца.
Пълномощникът сочи, че ищецът не разполага с документ за
собственост за процесния имот. След като се снабдява със скица за същия,
необходима за иницииране на процедура по реда на чл. 587 ГПК, установява,
че Община Н. е записана като собственик, въз основа на Протокол на ПК за
предоставяне земи за стопанисване от общината по чл. 19 от ЗСПЗЗ № 36 от
28.07.2008 г., издаден от ОСЗ-Н..
Твърди, че процесният имот никога не е бил с неустановен
собственик или безстопанствен. Ответникът Община Н. никога не го е
управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.
Имота не е отчуждаван и не е бил част от ТКЗС, ДЗС, АПК и други подобни
организации.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като
основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не
2
е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа
власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не
бъдат възлагани в нейна тежест.
Между страните не се спори относно наличие елементите от
фактическия състав на владението - изтичане на определен срок, намерение за
своене (animus), упражняване на фактическа власт над вещта (corpus) от
ищеца.
В осз ищцът се явява лично, като поддържа иска.
Ответникът – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание
на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва
да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.
Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на
производството по реда на чл.237 ГПК:
В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о.,
ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на
иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени,
което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита
срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ
факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.
Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3
ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.
334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
3
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.
18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота –
чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство –
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото са разпитани свидетелите Х.О Ч. и М. Ч., чиито показания
съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, предвид роднинската им връзка с
ищеца, който е негов племенник и братовчед със св. М. Ч./.
От показанията на свидетелите се установява, че имотът представлява
ливада, с площ около 1 декар. В хода на производството се установява, че
процесният имот дефакто е съединен с други имоти на ищеца. Сочат, че
имотът се е ползвал първоначално от бащата на ищеца, починал през 1971г.,
4
като в него са засаждани селскостопански култури и тютюн. Свидетелите
подробно описват имота, неговите граници и начин на ползване.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В тях тя възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са
възприели като очевидци – в продължение от над 40 години. От тези
обстоятелства се налага категоричен извод, че имат ясна представа за имота,
кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. При оценката на
показанията им настоящият състав съобрази факта, че свидетелите са роднини
с ищеца.
Единствено на това основание обаче не може a priori да се отрече
доказателствената стойност на показанията им, както и възможността да дават
правдиви показания по делото. Процесуалният закон съдържа ясен регламент
кои лица не могат да бъдат свидетели и съдът не може да поставя
допълнителни ограничения като отхвърля достоверността на показанията на
допустим свидетел само по съображения, че се намира в родствена връзка с
ищеца, щом законът допуска това лице да бъде свидетел по делото.
Заинтересоваността и предубедеността на свидетеля не са субективни
предположения, които да тежат отнапред върху дадено лице, единствено
поради родствена връзка или близки отношения със страна по делото.
Напротив, касае се за конкретни факти, които като всеки друг факт в процеса,
трябва да бъдат доказани, а не единствено предполагани. Предубедеността на
даден свидетел се доказва, като се установи недостоверността на твърденията
му. Следователно да се отрече доказателствената стойност на показанията на
свидетелите единствено по съображение, че са родственици с ищеца, но без да
е установено показанията им да са недостоверни, би представлявало проява на
предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ орган. Имайки предвид
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че показанията на
свидетелите са изключително подробни, хронологически и логически
последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях се възпроизвеждат
обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци, имащи
собственост в непосредствена близост до имота на ищеца.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите. Те не са оборени
от нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетелите не се
опитват манипулативно да представят фактическата обстановка като
преувеличават потребностите на ищеца. В заключение показанията на
свидетелите се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се
ползват с доверие от съда.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявал
фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
години.
5
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецъ считат
имота за своя собственост, придобита и предадена им от баща му.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.
В настоящото производство ответникът не депозира възражения срещу
заявения иск и не ангажира доказателства.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски
показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Р.Б. (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.)
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска
собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от
изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да
продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на Р.Б., т.е. един ден след
07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
придобит по давност, предвид че представлява публична общинска
собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца
основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС
6
и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да
бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже,
че този имот попада в приложното поле на съществуващата
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал
фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок
за придобиването й по давност.
Владението е продължило от 1971г. до 27.06.2025 г., лично за ищеца,
когато е предявен искът.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал
придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не
променя изводът, че ищците са упражнявали фактическа власт с намерение
своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ищецът успешно доказва владение за себе си.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива обаче не се претендират /изрично
псочено от адв. Д. осз/, поради което не се възлагат в тежест на ответника.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от
М. А. Ч., ЕГН **********, община З., село С., ул. „Б.“ № * , срещу
ОБЩИНА Н., Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул.
„А. С.“ № *, представлявана от кмета Б.К., че ищецът М. А. Ч., ЕГН
**********, община З., село С., ул. „Б.“ №*, е собственик, на основание
изтекла придобивна давност, по упражнено владение в периода от 1971г. до
27.06.2025 г. – датата на предявяване на иска, на следния на следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.5.37 по КККР на гр. Н.,
общ. Н., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-113/19.11.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Д.“, с площ
1285 (хиляда двеста осемдесет и пет) кв.м., номер по предходен план
004700, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива, категория на земя при неполивни условия - 9,
при съседи - 51319.5.21, 51319.5.38, 51319.5.41, 51319.5.40.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
7
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: __________А.Ч._____________
8