Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
17.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански
състав, в публично заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на
секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1960
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Производство с правно основание чл.238-240 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК :
*********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,
чрез пълномощника си адв.В.Г. *** против И.М.Н. ***,
в която изтъква, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК, срещу И.М.Н., ЕГН-********** е образувано Ч.гр.д.№966/2020
год. по описа на PC-гр.
Ловеч. В рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок е постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
В законоустановеният
срок и на основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК предявявам настоящия иск
за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство.
От фактическа страна
пояснява, че ищцовото дружество предявява исковата си
претенция срещу И.М.Н., ЕГН-**********, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
"С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага. „ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск.
Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други.
Въз
основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № 12142303005.
Съгласно
чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в
сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера
на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка ".
Пояснява,
че между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
********* и И.М.Н., ЕГН-********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12142303005 от дата 17.05.2017 год.
за ползване на далекосъобщителна интернет услуга за номер ********** с избран
тарифен план VIVACOM Mobix 30 с месечна
абонаментна такса 15.80 лева, както и далекосъобщителна услуга за фиксиран
номер ********* с избран тарифен план VIVACOM Ultra
Fix с
месечна абонаментна такса 13.98 лева, за фиксиран номер ********* с избран
тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечна абонаментна такса 13.98 лева.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 17.05.2017 г.
Въз
основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 12142303005 от дата 17.05.2017г., между ответника И.М.Н.,
ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
********* са издадени фактури № **********/22.05.2017 г.. **********/22.06.2017
г.. **********/22.07.2017 г., за периода от 22.04.2017 г. до 21.07.2017 г. на
стойност 731,37 лева.
Абонатът
е потребител и не е заплатил мобилни услуги, от които ищцовото
дружество има правен интерес да претендира незаплатения остатък от 725.67
лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 05/2017г.,
06/2017г. и за месец 07/2017г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните услуги.
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги на стойност 731,37лв. е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ
във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната И.М.Н., ЕГН **********. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него.
Датата
на деактивация на процесния
абонамент е 08.08.2017г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК"
ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в
срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора
и Общите условия.". Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги;". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Когато
е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на
прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Позовава
се и на чл.25 от Общите условия, съгласно който : „Абонатът заплаща : 25.1.
еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно -
цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно
- стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа
на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). "
Съгласно
чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се
издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния
договор и/ши електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за
комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок."
Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка. "
В
конкретният случай ответникът И.М.Н., ЕГН-********** е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е телефонни номера *********, ********* и инетрнет услуга, не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си.
От
правна страна подчертава, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за
страните по тях. В договорните правоотношения между цедент
и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент
от тях.
Няма
законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и
платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно
за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента,
без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът
да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на
кого да плати.
В
конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два
договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща
цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са конкретизирани.
Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне
нарушаването на множество закони.
В
чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г.
Груп" ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1-
неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТЛТ, адрес на длъжника, с който разполага
ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. "
В
чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия,
че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за
които се обработват.
С
оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представям и моля, да се
приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по
силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД е собственик на
вземането спрямо И.М.Н., ЕГН ********** което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп" ООД и
„ЮБЦ" ЕООД.
Приложение
№ 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма,
ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж
и стойност.
С
оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава
да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и
трябва да послужи на цесионера за осъществяване на
правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С
оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представям и моля, да приемете
извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор
за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп" ООД е прехвърлител,
а „ЮБЦ" ЕООД е собственик на вземането спрямо И.М.Н., ЕГН-**********.
По
отношение уведомяването на длъжника за
сключените цесии се базира на чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ" ЕООД има качеството освен
на цесионер и на пълномощник на цедента
във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания.
Няма
никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица
решения на въззивни съдилища, но и от правната
доктрина- професор А.Калайджиев-Облигационно право изд. Сиби
2007, както и професор Кожухаров, които приемат,че упълномощаването
на цесионера от страна на цедента
за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с
нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е
неизправен.
Към
исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването
на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента
на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение М
3/16.04.2014г. по пьд. М 1711/2013г., II пио. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. №
2352/2013г., II пио. на ВКС, е приета за
правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не
може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че
уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера
да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство
е посочено в уведомлението. Цесионерът -
„С.Г. Груп" ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната
сделка.
В
настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът
е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че И.М.Н., ЕГН **********
не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и
момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят
длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са
изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не
може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът
би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията
само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в
практиката и в доктрината. Постановени са множество съдебни актове, в
мотивите на които е възприета гореописаната теза: Решение № 50 от
07.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1082/2012г.; Решение № 2084
от 17.12.2013г. по в.гр.д. № 2581/201Зг. на Окръжен съд Пловдив, IX с-в;
Решение № 33 от 01.02.201 Зг. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.;
Решение № 480/27.11.201Зг. на ОС Хасково по в.гр.д № 814/2013г. ;Решение № 60
от 11.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от
28.02.2009г. на Окръжен съд Плевен по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение № 52 от
07.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1069/2013г.; Решение №
У-163/20.12.2013г. по гр.д (В) № 2196/2013 V с-в на Окръжен съд Бургас; Решение
№ 343/21.11.201Зг. на Окръжен съд- Перник по гр.д № 682/201Зг; Решение №
19/22.01.2014г. по в.гр.д № 893/201Зг. на ОС Хасково; Решение № 25/20.01.2014г.
по в.гр.д № 1017/201 Зг. на ОС Пазарджик; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д.
№ 988/2013г. по описа на ОС Перник.; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. №
26/2014г. по описа на ОС Плевен I възз. състав.;
Решение № 118/20.02.2014г. на ОС Перник по в.гр.д. № 995/201Зг ; Решение на ОС
Плевен от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1177/201Зг,. I с-в; Решение №
118/14.03.2014г. на ОС Пазарджик по в.гр.д. № 3/201 Зг. IV възз.
с-в; Решение от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Плевен IV с-в;
Решение № 187/24.03.2014г. по в.гр.д. № 1026/2013г. на ОС Перник; Решение №
132/21.03.2014г. по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджик leer, Решение
№111-31/27.03.2014г. по в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Бургас; Решение №
217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г. по описа на ОС Перник.; Решение от
25.04.2014г. по в.гр.д № 825/201Зг. по описа на Софийски окръжен съд; Решение №
250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС Пазарджик I с-в.;
Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по описа на Софийски окръжен
съд, IIIвъзз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по
в.гр.д. № 287/2014г. по описа на ОС Пазарджик, III възз.
с-в; Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС Благоевград; Решение по
в.гр.д. № 418/2014г. на ОС Благоевград; Решение № 435/13.10.2014г. на
ОС-Пазарджик по в.гр.д. № 509/2014г., IIIвъзз. с-в.;
Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г., I възз.
с-в на ОС Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по
в.гр.д № 489/2014г. на ОС Пазарджик, III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по
в.гр.д. № 1944/2014г. на ОС Пловдив, IX с-в
В
конкретния случай, длъжникът-ответник И.М.Н., ЕГН-********** не е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя
правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване
на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В
случай, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, Ви моля да постановите неприсъствено решение
по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признаете за установено
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, както и да присъдите на ответника направените по делото
разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
С
оглед на всичко изложено дотук и на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК, моли съда, след като се убеди в основателността на
претенцията им, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника И.М.Н., ЕГН-**********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, в размер на 725.67
лв. - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори,
заведени под клиентски номер 12142303005 от дата 17.05.2017. г.,
сключени между И.М.Н., ЕГН ********** и „БТК" ЕАД, и отделно с мораторна лихва за забава в размер 194.76 лв. за
периода от 10.08.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Моли
съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да
присъди в полза на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК : *********, 180 лева - адвокатско възнаграждение. Моля, да се
произнесете и по отговорността за разноските в заповедното производство и да
присъди в полза на представляваното от нея дружество - 25.00 лева, представляваща
държавна такса и 180 лева - възнаграждение за адвокат по Ч.гр.д.№966/2020
год. по описа на PC-гр.Ловеч, съобразно т.12 от TP №4/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не
изпраща представител, но изразява писмено становище, чрез процесуалния си
представител адв.Г., в което последната от името на
доверителя си не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на техен
представител. Поддържа исковата молба и моли съда да се произнесе с
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Моли за присъждане и на разноските по
делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът И.М.Н., редовно призован, не се явява.
Съдът като прецени представените с исковата молба
писмени доказателства и доводите на процесуалния представител на ищеца, по
вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за
установено, че в конкретният казус действително са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, по смисъла на чл.238, ал.1 и чл.239,
ал.1 от ГПК.
Установява се по безпорен
начин, че в законният срок по чл.131 от ГПК ответникът И.М.Н. не е представил писмен отговор на исковата
молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран. Освен това в първото по
делото заседание не се явява лично или чрез упълномощено от нея лице, в
съответствие с изискванията на чл.32, т.1, т.2 от ГПК, нито е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие, поради което ищецът, чрез пълномощника
си адв.Г. е в правото си да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него.
Не без значение е и факта, че съдът е указал на
страните какви ще са последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание още с разпореждане
№260939/30.11.2020 год. Ищцовата претенция с правно
основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, е вероятно основателна с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
неоспорени от страна на ответника в хода на настоящия исков процес, което дава
основание на съда да не излага подробни мотиви по съществото на казуса, а с
оглед изцяло дезинтересираното поведение на И.м.Н. да
постанови неприсъствено решение, предвид наличие на предпоставките по чл.239,
ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
При този изход на процеса ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените в настоящия исков процес
съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата 205 лева за настоящото
исково производство, включващи 25 лева дължима по сметка на съда държавна такса
и 180 лева адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер общо на 205
лева за заповедното производство, от
които 25 лева платена държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч и 180 адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, по отношение
на ответника И.М.Н., ЕГН-**********, с адрес ***, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София-1404, район „Триадица, бул.“България“№81,
вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,
в размер на 725.67 /седемстотин двадесет и пет лева шестдесет и седем
стотинки/ - представляваща главница
за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договори, заведени под клиентски номер 12142303005 от дата 17.05.2017.
г., сключени между И.М.Н., ЕГН-********** и „БТК"ЕАД, и отделно с мораторна лихва за забава в размер на 194.76 /сто
деветдесет и четири лева седемдесет и шест
стотинки/ за периода от 10.08.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
№487/15.07.2020 год. по Ч.гр.дело №966/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА И.М.Н.,
ЕГН-**********, с адрес ***
да заплати на ЮБЦ"ЕООД,
ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.София-1404, район
„Триадица, бул.“България“№81, вх.“В“,
ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров
сумата 205 /двеста и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото исково производство, включващи 25 лева дължима по сметка на съда
държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер
общо на 205 /двеста и пет/ лева – разноски, направени в заповедното
производство, от които 25 лева платена държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч
и 180 адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се
приложи по Ч.гр.дело №966/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :