№ 240
гр. П., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101180 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по на чл. 422 ГПК.
Ищецът – „БНП П. П. Ф. С.А.“ – акционерно дружество, учредено и
регистрирано в Република Ф., действащо чрез клона си в Република Б. – „БНП П. П. Ф.
С.А., клон Б.“ КЧТ, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. 4“, „Б. п.“, С.
14, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (като
кредитополучател) е бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CARD – 18170519 от 14.10.2020 г.
Поддържа, че в рамките на тази сделка е предоставил в полза на кредитополучателя
револвиращ потребителски кредит с максимален лимит от 1 000 лв. Заявява, че
ползването на последния е ставало чрез специално издадена за целта кредитна карта,
която е била активирана от кредитополучателя на датата на сключването на договора и
така той е извършил усвояване на кредитния лимит. Уточнява, че е било уговорено
върху ползваната сума да се дължи и възнаградителна лихва. Изтъква, че ответникът не
е погасявал редовно задълженията си по този кредитен продукт, като на 01.05.2021 г. е
преустановил обслужването му, заради което кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем, във връзка с което кредитополучателят е бил известен с покана от 07.10.2021
г. Смята, че понастоящем неплатеният дълг, произтичащ от описаното
правоотношение, възлиза на: 638,37 лв. – главница; 1,39 лв. – възнаградителна
(договорна) лихва, дължима за периода 01.05.2021 г. – 07.10.2021 г., и 34,36 лв. –
1
мораторна лихва, начислена за периода 05.10.2021 г. – 16.04.2022 г. Посочва, че за тези
вземания е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е депозирал
възражение. Затова иска дължимостта на вземанията да бъде призната за установена.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – И. С. С., с настоящ адрес в с. М., общ. П., ЕГН **********,
оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното отхвърляне, както и за присъждане
на възнаграждение на адвоката, който му е оказал безплатна правна помощ в
настоящото производство. Излага доводи, че: между него и ищеца не е възниквало
облигационно отношение, породено от твърдения договор; не му е била предоставяна
визираната кредитна карта и не е ползвал суми от кредитния лимит; ако се установи
противното, то тогава кредитът не е преминал надлежно в статус на предсрочна
изискуемост, а самата кредитна сделка е нищожна, защото противоречи на
императивни разпоредби от ЗПК (цитирани в писмения отговор на исковата молба).
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за главницата, ведно със
законната лихва, считано от 04.05.2022 г. до погасяването;
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за договорната
(възнаградителната) лихва, както и
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно
вземането за мораторната лихва.
Вземанията по тези искови претенции са включени в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 374/23.05.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 581/22 г. на
Районен съд – гр. П..
Ответникът (като длъжник) е възразил срещу цитираната заповед, при условията
на чл. 414 ГПК, поради което ищецът (като заявител в заповедната процедура) е
предявил сега разглежданите установителни искове относно съществуването в
неговата правна сфера на оспорените вземания.
Ето защо и обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките от
фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и съобразяването им на фона
на установените обстоятелства и приложимия закон.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки:
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено
между ищеца и ответника по силата на твърдения договор за кредит, по който ищецът
2
има качеството на кредитодател, а ответникът – на кредитополучател; 2/ реално
предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на кредитополучателя; 3/
настъпване на падежа за нейното връщане и 4/ непогасяване на това задължение.
- За договорната лихва – 1/ валидна уговорка, постигната между
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на сочения кредитен договор, за
дължимост на възнаградителна лихва в определен размер, с оглед предоставената
кредитна сума; 2/ настъпване на падежа на задължението за изплащането на тази лихва
и 3/ неизпълнение на последното.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всеки от исковете, а на ответника – погасяването на задълженията.
Сключването на процесната сделка между страните, по която ищцовото
дружеството има качеството на кредитодател, а ответникът – на кредитополучател, се
доказва от приложения към исковата молба документ, обективиращ самия договор.
Подписите на ответника върху него не са оспорени, поради което трябва да се счита, че
те обективират негови изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
От съдържанието на договора стават ясни и базовите параметри на
облигационното отношение, свеждащи се до:
- главница – 1 000 лв., предоставена под формата на кредитен лимит;
- усвояване – посредством издадена кредитна карта, като към момента на
подписването на сделката са използвани:
= 699 лв. – за заплащане на цената на стока (телевизор марка
„Самсунг“), която кредитополучателят е закупил от трето лице („Технополис Б.“ ЕАД),
както и
= 62,91 лв. – за заплащане на застрахователна премия към
застраховател („Кардиф Животозастраховане“ АД – чуждестранно дружество,
регистрирано в Република Ф., действащо чрез клона си в Република Б. – „Кардиф
Животозастраховане, клон Б.“ КЧТ);
- годишен процент на разходите – 26,13 %;
- годишен лихвен процент – 23,43 %;
- погасяване на усвоената сума – чрез нарочни погасителни вноски,
разписани в погасителен план, който е инкорпориран в договора, с краен срок –
01.11.2021 г.
Според нарочна покана от 07.10.2021 г., за която няма данни да е била връчена
на ответника преди образуване на делото, ищецът е поискал от него изплащане на
сумите, които сега претендира като главница и договорна лихва, предупреждавайки го,
3
че след изтичане на 7 дни ще предприеме действия по „съдебно събиране“ на
вземанията.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което няма
причини да не бъде изцяло кредитирано, както и от разпита на изготвилото я вещо
лице, става ясно, че:
- част от кредитния лимит по договора, равняваща се на 761,91 лв., е била
усвоена още в деня на сключването на сделката, чрез директно превеждане от ищеца в
полза на търговеца, от който ответникът е закупил горевизираната стока, на 699 лв.,
както и в полза на застрахователя – на 62,91 лв.;
- възнаградителната лихва върху така ползваната част от кредита възлиза
на 109,65 лв. и е изчислена на базата на вписания в договора годишен лихвен процент
– 23,43 %;
- годишният процент на разходите по кредита, изчислен на основата на
главницата и на възнаградителната лихва, се равнява на онзи, упоменат в самата сделка
– 26,13 %, като той не превишава размера на законната лихва повече от 5 пъти
(превишението е 2,61 пъти);
- падежът на задълженията по кредита, който е обусловил търсените
вземания, според счетоводните записвания при ответника, е 07.10.2021 г., поради
предсрочна изискуемост, иначе крайният срок за връщане на ползваната част от
кредитния лимит е изтекъл на 01.11.2021 г.;
- общият размер на доброволните плащания, които кредитополучателят е
направил по кредитния договор, в периода от 17.11.2020 до 17.02.2021 г., е 290,52 лв.;
- в счетоводството на ответното дружество доброволните плащания са били
използвани за погасяване на 182,26 лв. от главницата и на 108,26 лв. от
възнаградителната лихва;
- поради забавата, допусната от кредитополучателя, и предсрочната
изискуемост, приета от кредитодателя, понастоящем кредитният дълг, от счетоводна
гледна точка, кореспондира със сумите по предявените искове.
В този контекст централният дискусионен проблем, от който е детерминиран
изходът от съдебния спор, поставен за решаване, е свързан с това дали процесната
сделка е нищожна.
Основателно е възражението на ответника, че договорът за кредит не отговаря
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази нормативна разпоредба,
съдържанието на договора за потребителски кредит следва да включва годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани по начина, определени в Приложение № 1 към закона.
В договора за потребителски кредит, на който се базират ищцовите претенции,
годишният процент на разходите е обозначен в конкретен размер (26,13 %), но липсва
4
ясно визиране на начина, по който той е формиран и какви показатели са взети предвид
при формирането му.
Несъответствието на договора за потребителски кредит с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
води до неговата недействителност (чл. 22 ЗПК), при което потребителят връща само
чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на лихва или на други разходи по
него (чл. 23 ЗПК).
Обсъжданата недействителност, както и меХ.измът за уреждане на последиците
й, са специални спрямо общата уредба на тези материалноправни институти в ЗЗД. По
тази причина и при установяване на такава недействителност в производството по
чл.422 ГПК, съдът следва да признае с решението си дължимата главница по приетия
за недействителен договор за потребителски кредит, като не е нужно нейното връщане
да се извърши в отделно производство, с правно основание по чл. 55 ЗЗД (вж. Решение
№ 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г., IV г. о. на ВКС).
От гореизведените предпоставки за уважаване на предявените искове е видно, че
в основата на един такъв процесуален резултат стои наличието на валидно
облигационно отношение, част от чието съдържание са търсените вземания. Приетата
недействителност на договора насочва към обратното, поради което ищцовите
претенции подлежат на отхвърляне, с изключение на онази за главницата, която трябва
да бъде уважена за невърнатата чиста стойност на кредита.
По повод на последното е нужно от усвоения размер на кредита (761,91 лв.) да
се приспаднат доброволните плащания (290,52 лв.), направени от кредитополучателя, в
резултат на което невърнатата му чиста стойност е 471,39 лв.
Отнасянето на доброволното плащане към погасяването на главницата не
представлява компенсация (по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК), която да се
извършва служебно от съда, а е прихващане на изпълнението (по чл. 76, ал. 2 ЗЗД).
Логическата конструкция на така даденото разрешение се опира на обстоятелството, че
сумите, които длъжникът по един договор е платил в полза на кредитора, се отнасят за
погасяване на валидните задължения по него (вж. Решение № 151/15.05.2019 г. по в. гр.
д. № 197/19 г. на Окръжен съд – гр. Враца).
2. По съдебните разноски:
Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Разноските, полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената част от
претенциите, са:
- 52,45 лв. – за заповедната процедура, изчислени на основата на: 25 лв. –
5
заплатена държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
заповедния съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и
- 402,08 лв. – за исковия процес, формирани на базата на: 125 лв. –
заплатена държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, и 350 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице.
Ответникът не е ангажирал доказателства за реалното извършване на съдебно-
деловодни разходи, но е получил безплатна правна помощ в настоящото производство.
На адвоката, който я е предоставил – Б. В. Б. от Адвокатска колегия – гр. В., с адрес на
кантората в гр. С., ул. „Х. А.“ № 35, ет. 1, офис 3, трябва да бъде присъдено
възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.), пропорционално на отхвърлената част от
исковите претенции. То е 120,29 лв. и е определено, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и във вр. с ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. С. С., с
настоящ адрес в с. М., общ. П., ЕГН **********, дължи на „БНП П. П. Ф. С.А.“ –
акционерно дружество, учредено и регистрирано в Република Ф., действащо чрез
клона си в Република Б. – „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ж.к. „М. 4“, „Б. п.“, С. 14, ЕИК ***, следната сума, включена в
обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 374 от 23.05.2022 г., издадена
по ч. гр. д. № 581/22 г. на Районен съд – гр. П., а именно: 471,39 лв., представляваща
невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CARD – 18170519 от
14.10.2020 г., сключен между последното (като кредитодател) и първия (като
кредитополучател), като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената му
част до неговия пълен заявен размер от 638,37 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП П. П. Ф. С.А.“ – акционерно дружество,
учредено и регистрирано в Република Ф., действащо чрез клона си в Република Б. –
„БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к.
„М. 4“, „Б. п.“, С. 14, ЕИК ***, предявени срещу И. С. С., с настоящ адрес в с. М.,
общ. П., ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за установено, по
6
реда на чл. 422 ГПК, че последният дължи на първото следните суми, включени в
предметния обсег на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 374 от 23.05.2022 г.,
издадена по ч. гр. д. № 581/22 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 1,39 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CARD –
18170519 от 14.10.2020 г., сключен между „БНП П. П. Ф. С.А.“ (като кредитодател) и
И. С. С. (като кредитополучател), дължима за времевия отрязък от 01.05.2021 г. до
07.10.2021 г., и
- 34,36 лв. – мораторна лихва върху главницата по този кредит, начислена
за периода от 05.10.2021 г. до 16.04.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. С. С., с настоящ адрес в с. М.,
общ. П., ЕГН **********, да заплати на „БНП П. П. Ф. С.А.“ – акционерно
дружество, учредено и регистрирано в Република Ф., действащо чрез клона си в
Република Б. – „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ, със седалище и адрес на управление
в гр. С., ж.к. „М. 4“, „Б. п.“, С. 14, ЕИК ***, съдебни разноски, съобразно уважената
част от исковете, както следва:
- 52,45 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 581/22 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 402,08 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. №
1180/22 г. на Районен съд – гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „БНП П. П. Ф. С.А.“ – акционерно
дружество, учредено и регистрирано в Република Ф., действащо чрез клона си в
Република Б. – „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ, със седалище и адрес на управление
в гр. С., ж.к. „М. 4“, „Б. п.“, С. 14, ЕИК ***, да заплати на адвокат Б. В. Б. от
Адвокатска колегия – гр. В., с адрес на кантората в гр. С., ул. „Х. А.“ № 35, ет. 1, офис
3, сумата от 120,29 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ,
която последният е оказал на ответната страна по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7