№ 1164
гр. Пловдив, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300501591 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от П. П. К., ЕГН ********** от град
Пловдив, ул. ***, чрез пълномощника по делото адвокат К., против Решение № 168 от
29.03.2024 г., постановено по гр. д.№ 786/2023г. по описа на РС-А., с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя иск срещу А. Б. Д., ЕГН ********** от с. Б., община А.,
ул.“*** за осъждане на последния да заплати сумата 3500 лева (три хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ухапване от куче собственост на ответника, изразяващи в търпени болки и
страдания от причинени травматични увреждания (четири овални и ивичести
охлузвания по кожата на задно-външната повърхност на лявото бедро в средната му
трета - дъговидно разположени и кръвонасядане на кожата около тях), ведно със
законната лихва от деня на подаване на искова молба в съда - 28.04.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния
закон. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с
което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А. Б. Д., ЕГН **********. Извън срока за отговор се иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
1
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани с въззивните жалби, становището на страните, съвкупната преценка на
всички събрани по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна :
В исковата си молба ищецът П. П. К. твърди, че на 08.03.2023 г., около 10:45-
11:00 часа в с. Б., като се разхождал с кучето си покрай реката, минавал пред заградено
място, стопанисвано от ответника. Там ловното куче на ответника се нахвърлило
срещу неговото куче - порода пинчер. Твърди, че ловното куче е на ответника, което се
отглежда в мястото, където се отглеждат зеленчуци от същия, намиращо се след
ресторанта, след паркинга. Навеждат се доводи, че ловното куче на ответника било без
намордник, започнало да ръмжи и се нахвърлило срещу пинчера, който се уплашил и
се опитал да избяга. Докато успял да реагира, кучето се засилило срещу ищеца и го
захапало за крака. Твърди, че познава добре кучето на ответника, защото минавал
почти всеки ден покрай това място и знаел, че е на ответника, виждал да го храни и да
държи в заграден двор. Твърди, че по никакъв начин не е предизвикал кучето, с
каквито и да било действия. След като кучето го ухапало, изпитал много силна пареща
болка и се уплашил да не последват други ухапвания и по други части на тялото.
Веднага след инцидента сигнализирал в полицията. Прибрал се в къщи, но изпитвал
силни болки, което наложило посещение в болнично заведение в А.. В болницата
обработили раната и му назначили съответната терапия. Била установена
разкъсноконтузна рана на бедро, в средна трета по задно-външната повърхност,
нарушения на целостта на кожата и на подкожните тъкани. След инцидента изпитвал
затруднения при предвижването си за продължителен период от време. От преживения
инцидент изпитвал силни болки и страдания, които продължавали и до момента.
Физическите болки и страдания били съпътствани от емоционални страдания и
неудобства, като дори изпаднал в посттравматичен стрес и уплаха от кучета. Твърди,
2
че са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания от травмата, причинена от ухапването на кучето на ответника. Налице били
и преживени емоционални страдания и продължилото след инцидента чувство на
страх, потиснатост, назначеното лечение и прегледи при доктори. Така мотивиран е
отправил искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 3500 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ухапване от собственото на ответника куче, ведно със законна
лихва от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането.
Ответникът е оспорил исковата претенция по основание и размер. Твърди, че
няма куче, което да отглежда. Не му е известно случилото се, описано в исковата
молба. Не познава ищеца.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
От заключението на съдебно- медицинска експертиза прието в
първоинстанционното производство, се установява, че на ищеца при инцидент на
08.03.2023 г. в село Б. са били причинени по кожата на лявото бедро, в средна трета по
задно-външната повърхност овално по форма кръвонасядане с размери 5/3.5 см. със
синкаво-зеленикав цвят, като в средата на същото се установяват четири на брой
овални и ивичести охлузвания с размер от 0.4/0.5 см. до 0.8/0.3 см. Същите се
разполагат във вид на дъга, обърната с изпъкналата си част външно спрямо
анатомичната ос на крайника. Разстоянието от всяко едно от тях е 0.4 см. и са с
дискретна кафеникава коричка, над нивото на околната здрава кожа. На ищеца са били
причинени четири овални и ивичести охлузвания по кожата на задно-външната
повърхност на лявото бедро в средната му трета, като тези охлузвания са дъговидно
разположени. На кожата около тях се установява кръвонасядане на кожата. Описаните
травматични увреждания са с характерно взаиморазположение и локализация, като
може да се направи извода, че са причнини от ухапване от куче, т.е възможно е да са
получени по начина, описан в ИМ на пострадалия К.. Касае се за сравнително
повърхностни и плитки травматични увреждания, които са зарастнали в рамките на
15-20 дни, най-късно месец, като те са причинили първоначално по-силни болки и
страдания, които са били със затихващ характер в рамките на не повече от 1 месец.
Било е причинено болка или страдание, без причиняване на разстройство на здравето
(по смисъла на чл.130 ал.2 от НК)
За установяване на релевантните по делото обстоятелства от страните са
ангажирани и гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетелите на ищцовата страна: Д.П.Д. и А.А.С., се
установява, че на 08.03.3023 г. ищецът по обяд се разхождал с кучето си след
ресторант „***“ в село Б. – в близост до хотела след ресторанта. Свидетелят Д. бил за
риба и на връщане видял ищеца, които водил малкото си куче, а бил нападнат от
пуснато друго куче порода „гонче“ – след паркинга на ресторанта. Виждайки всичко
това свидетелят Д. спрял колата си, видял че пуснатото куче захапало ищеца за крака,
той слезнал и изгонил кучето, което избягало и се скрило в заградено място след
ресторанта (където се отглеждали кокошки), и където преди свидетелят го е виждал
3
вързано в това заградено място. Ищецът разказал на свидетелят С. за инцидент с куче,
което го ухапало - същото се случило до ресторант „***“ село Б.. Свидетелят С. знае,
че зад ресторант „***“ се намира оградено място, в което се отглеждали зеленчуци,
кокошки и кучета от Н. ***. Според свидетеля ограденото място е собственост на Н.
***. През март месец 2023 г., когато е станал инцидента ресторант „***“ го е държал
ответника. Към настоящия момент ответникът вече не работи в ресторанта – а същия е
отдаден под наем. Ответника не е ловец, но е гледал в миналото кучета, а пред
заведението и на паркинга често има и безстопанствени кучета (там е края на селото).
От показанията на разпитаните свидетели на ответника А.С.А. и Е.Л.С. се
установява, че ответникът е вуйчо на свидетелят А., същия със семейството си живее
от две години в имота заедно с вуйчо си и работи в ресторанта, които се намират в
непосредствена близост. Ответникът няма куче, не е ловец, същия е възрастен и от две
години не се занимава с ресторанта – отдал го е под наем. Зад ресторанта се намира
оградена градинка – „ранчо“, в която се отглеждат зеленчуци и животни: зайци,
кокошки и пауни, но куче не се отглежда, няма и къщичка за куче. Къщата и
ресторанта на ответника са в края на селото, след което има паркинг, горски масив и
друг хотел, където има много безстопанствени кучета и кучета на хора от ловната
дружинка и селото. Ответникът няма куче.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане
от ищеца за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените му
вреди , в качество на собственик на вещта(животно) , съдът приема, че по делото е
предявен иск с правна квалификация чл. 50,ал.1 от Закона за задълженията и
договорите. Първоинстанционният съд е дал вярната правна квалификация на
предявения иск, произнесъл се е по предмета, с който е бил сезиран, поради което
решението му е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на посочената правна норма за вредите, произлезли от
животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира.
За да се уважи искът по чл. 50,ал.1 от ЗЗД, следва да се установят безспорно следните
кумулативни предпоставки: настъпили вреди - имуществени и неимуществени;
вредите да са причинени от животно; животното да е собственост на ответника и/или
последният да е лице, под чийто надзор се намира животното; бездействие от страна
на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира то; причинна връзка между
бездействието и вредите. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се
намира животното е безвиновна. При отговорността по реда на чл. 50,ал.1 от ЗЗД не
трябва да се изследва наличието на вина у деликвента, като необходим елемент от
субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен
характер.
С оглед на така събраните по делото писмени доказателства, свидетелски
показания и приетата експертиза , въззивният съд намира за основателни
възраженията на ищеца по спора, че в процеса е установено ищецът е бил ухапан от
куче, което е собственост на ответника и от което да са настъпили неимуществени
4
вреди, които следва да бъдат репарирани. Такова действително се е случило и то се
извежда от веригата косвени факти, които се установяват в цялата доказателствена
съвкупност по делото. Тези косвени факти се намират в хармонична връзка помежду
си и корелират на събраните доказателства като водят до единствено възможния извод
– наличие на ухапване на ищеца от кучето на ответника.
В хипотезата на чл. 50 от ЗЗД надзорът не се приравнява на държането на
вещта или животното (т. 11 от ППВС № 7/1959 година). Надзорът предполага този
който го упражнява да има правото да управлява вещите, както и да си служи с тях
относително свободно, поради което за него възниква и задължението да се грижи за
вещите и да следи за тяхната изправност (решение № 784/24.03.1972 година,
постановено по гр. д. № 3/1972 година и решение № 210/30.01.1978 година,
постановено по гр. д. № 2699/1977 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о., а също и
решение № 249/24.09.2012 година, постановено по гр. д. № 1450/2011 година по описа
на ВКС, ГК, ІІІ г. о.). За да се ангажира отговорността на ответника по иск по чл. 50 от
ЗЗД за вреди причинени от животно трябва да бъде установено, че той е собственик на
животното или то е било под негов надзор. Това става с доказване на
правнорелевантните факти, от които произтичат тези качества на ответника. Искът по
чл. 50 от ЗЗД не следва да бъде отхвърлен само поради това, че ищецът твърди, че
ответникът е собственик на вещта или животното, а от изложените факти следва, че
той само упражнява надзор и обратното. Независимо на какви факти ищецът твърди,
че следва да се ангажира отговорността на ответника-като собственик или като лице
упражняващо надзор не се касае до два различни иска, с различно правно основание, а
до един иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, като разликата е само във фактите
обосноваващи отговорността на ответника. Самото право на собственост поглъща
осъществяването на надзор по смисъла на чл. 50 от ЗЗД. При вещите и при животните,
за които не съществува публичен регистър установяващ правото на собственост и
сделките с тях за правото на собственост следва да се съди по упражняваното
владение. Въз основа на същото обаче може да бъде преценявано и упражняването на
надзор - решение № 249/24.09.2012 година, постановено по гр. д. № 1450/2011 година
по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Затова за да бъде уважен искът по чл. 50 от ЗЗД е
достатъчно да бъде доказано, че ответникът владее вещта или животното. Ответникът
може да се освободи от тази отговорност ако докаже, че са налице факти изключващи
правото му на собственост. В случай че ответникът докаже тези факти, но осъществява
владение върху вещта или животното, за да се освободи отговорност той трябва да
установи и това, че не упражнява надзор. От свидетелките показания на Д.П.Д. и
А.А.С., които съдът кредитира изцяло, като ги намира са последователни, житейски
логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, се установява, че
кучето което е ухапало ищеца се владее от ответника. Поради това настоящият
съдебен състав намира, че именно ответникът е собственост на кучето, което е ухапало
ищеца. Свидетелят Д.П. е единствения пряк очевидец, има пълни и преки впечатления
за кучето, което е ухапало ищеца.
В тази връзка от приложената по делото медицинска документация, както и
от изготвеното по делото заключение от съдебномедицинската експертиза, се
установява по безспорен начин, че на процесната дата 08.03.2023 г. ищецът е получил
травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания по кожата на лявото бедро с
кръвонасядане, и същите отговарят на това да са нанесени от куче. Ответникът не е
оспорил получените травматични увреждания, а оспорва, че кучето, което ги е
причинило не е негова собственост. Така съвкупният анализ на посочените
5
доказателства води до единствения възможен извод, че констатираните рани по лявото
бедро на П. К. са причинени от атака на куче, собственост на ответника.
Установено е по делото, че кучето на ответника се е разхождало без повод и
намордник, с което е нарушена разпоредбата на чл. 177,ал.1,т.3 от ЗВМД, за извеждане
на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник.
Ответникът е бил длъжен /с оглед осигуряване безопасността и на другите
лица / да постави животното при такива условия и да организира подходящ контрол
така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него. При
неизпълнение на това задължение – собственика на животното А. Д. -носи
отговорност за настъпилите вреди, които следва да обезщети.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е изпълнен изцяло фактическият
състав на чл. 50 от ЗЗД и по делото са установени всички негови елементи, поради
което предявения иск е доказани по основание.
При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди
приложение намира разпоредбата на чл.52 ЗЗД и установения с нея критерий за
справедливост, като се отчитат конкретните обстоятелства при всеки отделен случай.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се
определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя
се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от
18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК..
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за
възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към
6
момента на увреждането.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
В случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от
3 000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно
репарира причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт и
неудобства от друг характер, като се отчита и това, че уврежданията са сравнително
плитки и повърхностни, оздравителния процес е приключил за 15-20 дни.
Като се имат предвид тези обстоятелства, наред с нивото на икономическо
благосъстояние в страната и установеният размер на месечната минимална работна
заплата, обезщетение от 3 000 лв. за търпените от ищеца неимуществени вреди се
явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Лихвата за забава се дължи от датата на увреждането, но след като ищецът е
поискал от датата на подаване на исковата молба, следва да се присъди от този момент
с оглед на диспозитивното начало посочено в чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция в полза на страните
разноски следва да бъдат преизчислени. Ищецът е направил за първоинстанционното
производство разноски и съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер
на сумата от 840 лева , като с оглед уважената част от исковата претенция му се
дължат разноски в размер на 720 лева.
На ответникът също се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Същият е направил разноски в първата инстанция в общ размер от 800 лева,
като следва да му бъде присъдена от тях сумата в размер на 114,28 лева.
За въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и основателност на
жалбата на П. К. следва да му се присъждат поисканите разноски за заплатена
държавна такса -70 лева и 500 лева за адвокатско възнаграждение или общо 570 лева ,
като от тях следва да му бъде присъдена сумата в размер на 488, 57 лева, съразмерно с
уважената част от въззивната жалба. В полза на А. Д. не следва да се присъждат
разноски, тъй като такива не се претендират.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №168 от 29.03.2024 г. по гр. дело № 786/2023 г. на
районен съд - А. в частта, с която е отхвърлен предявения от П. П. К., ЕГН **********
от град Пловдив, ул. *** срещу А. Б. Д., ЕГН ********** от с. Б., община А., ул.“***,
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и
страдания причинени вследствие от ухапване на 08.03.2023 г. от собственото на
ответника куче , за сумата от 3000 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА А. Б. Д., ЕГН ********** от с. Б., община А., ул.“*** да заплати
на П. П. К., ЕГН ********** от град Пловдив, ул. *** сумата от 3000 лева, на
основание чл. 50,ал.1 от ЗЗД, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания причинени от ухапване на 08.03.2023 г. от собственото на
ответника куче , ведно със законната лихва начиная от 28.04.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОТМЕНЯ решение №168 от 29.03.2024 г. по гр. дело № 786/2023 г. на
районен съд - А. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Б. Д., ЕГН ********** от с. Б., община А., ул.“*** да заплати
на П. П. К., ЕГН ********** от град Пловдив, ул. *** , сумата от 488, 57 лева-
разноски по делото пред въззивната инстанция,както и сумата от 720 лева-направени
в първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН ********** от град Пловдив, ул. ***, да заплати на
А. Б. Д., ЕГН ********** от с. Б., община А., ул.“*** сумата от 114,28 лева- направени
в първоинстанционното производство разноски
ПОТВЪРЖДАВА решение №168 от 29.03.2024 г. по гр. дело № 786/2023 г.
на районен съд – А. в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8