Решение по дело №1420/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2690
Дата: 8 юни 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110201420
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2690
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110201420 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ф. Ч. с ЕГН – ********** с адрес ****
срещу Наказателно постановление № 42- 0003203 от 14.12.2021 г., издадено
от Директора на РД „АА” - гр.София, с което на жалбоподателя, на
основание чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложена глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП във вр. с Приложение 5, Част
I, т.3.3, буква „б“ от Наредба № Н -32 от 16.12.2011 на МТИТС.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление, поради което моли същото да бъде отменено. Същият
посочва, че в хода на административно-наказателното производство са
допусните съществени нарушения на процесуалните правила, които са
ограничили правото му на защита, без да ги конкретизира. На следващо място
жалбоподателят твърди, че е нарушен материалния закон, както и че
описаното в текста на НП не отговаря в пълнота на обективната
1
действителност. Отделно се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.4
от ЗАНН.

Въззиваемата страна -Директор на РД „АА” - гр.София, редовно
призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена административно-наказателната преписка в съда се релевира
становище за неоснователност на жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№
298506 от 28.11.2021 г., съставен от инспектор към РД „АА“ – София е
установено, че на 28.11.2021 г., около 10.30 часа в гр.София, Централна
автогара София, сектор 16, като водач на автобус от кат.”М2” марка
„Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег.№ ***, собственост на фирмата
провозвач, притежаващ заповед копие на лиценз на Общността № *********,
валиден до 31.12.2026 г., жалб. А. Ф. Ч. с ЕГН – ********** извършва
обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут
гр.Рудозем – гр.София, видно от пътен лист №874670 от 28.11.2021 г. и
маршрутно разписание № 211001, което се изпълнява целогодишно, като
извършва следното нарушение: 1.Водачът извършва обществен превоз на
пътници с МПС, което е със значителна техническа неизправност, повредено
–спукано на множество части ляво огледало за виждане назад.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП във вр. с чл.101, ал.4 във вр. с Приложение 5, Част I, т.3.3, буква „б“ от
Наредба № Н -32 от 16.12.2011 на МТИТС. Въз основа на горепосочения акт е
издадено процесното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Б. Н. Б., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.

2
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни
наказания, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е
подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3
от ЗАНН и от компетентни органи. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения, спазени са изискванията на чл. 42 и 43 на ЗАНН, като в акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, дадена е правната му квалификация. При издаване на
наказателното постановление са съблюдавани изискванията на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
управляваният от жалб. А. Ф. Ч. автобус от кат.”М2” марка „Мерцедес“
модел „Спринтер“ с рег.№ ***, е бил технически неизправен с повредено –
спукано на множество части ляво огледало за виждане назад, с което водачът
е осъществил състава на нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следва да
бъде отбелязано, че при предявяване на акта за установяване на
административно нарушение жалбоподателят не е оспорил нарушението, като
е посочил, че огледалото се е счупило по време на път на същата дата.
Описанието на установените факти и доказателствата, в акта за
установяване и в наказателното постановление е пълно, точно и
последователно, поради което привлеченото към отговорност лице е могло да
разбере вмененото му нарушение от фактическа страна, както и да узнае
правната му квалификация. От горното следва, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правото на защита на санкционираното
лице. В тази връзка доводите на жалбоподателя се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Нормата
на чл. 101, ал. 4 от същия закон повелява, че неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно
3
това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства. В приложение 5,
част I, т. 3. 3, буква "б" от последната е посочено, че при визуална проверка,
ако се установи, че огледалото или устройството е леко повредено или
хлабаво, то неизправността се счита незначителна, а ако се установи, че
огледалото или устройството не функционира или е сериозно повредено,
хлабаво или несигурно закрепено, то неизправността се счита значителна. По
делото по безспорен начин е установено, че на 28.11.2021 г. жалбоподателят е
управлявал технически неизправно ППС - със сериозно повредено (спукано
на множество части ) ляво огледало за виждане назад, като по изложените по-
горе съображения следва да се приеме, че неизправността е била значителна
(по смисъла на т. 3. 3, буква "б").
Съгласно санкционната разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, който
управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с
глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности. С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя на основание
чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена
глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП във вр. с чл.101, ал.4 във вр. с Приложение 5, Част I, т.3.3, буква „б“ от
Наредба № Н -32 от 16.12.2011 на МТИТС. В случая правилно е приложена
санкционната норма, като размерът на глобата съответства на посочения в нея
абсолютно определен размер.
Извършеното нарушение не разкрива по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите деяния от съответния вид, поради което не са
налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде
потвърдено.

4
Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42- 0003203 от
14.12.2021 г., издадено от Директора на РД „АА” - гр.София, с което на
жалбоподателя А. Ф. Ч. с ЕГН – ********** с адрес ****, на основание
чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена
глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП във вр. с Приложение 5, Част I, т.3.3,
буква „б“ от Наредба № Н -32 от 16.12.2011 на МТИТС.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5