Р Е Ш Е Н И Е
№ 260087
гр. Кюстендил, 21.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание на десети
декември, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА С.
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Елисавета Деянчева
и при участието на съдебен секретар Любка
Николова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева в.гр.д. № 527 по описа на ОС-Кюстендил за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е по реда на чл. 317 от ГПК във връзка с чл.310, т. 6. - Глава Двадесет
и пета „Бързо производство“ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с въззивна жалба, депозирана от адв. Е.Й.,
в качеството му на процесуален представител на ищеца в първоинстанционното
производство Г.А.С., против Решение на Районен съд Кюстендил (КРС) по гр.д. №
976 от описа на съда за 2020 г. в частта, в която претенцията й е била
отхвърлена над уважения размер от 250 лв. до пълния претендиран такъв от 400
лв.
В жалбата се сочи, че постановявайки акта си съдът не
е изяснил надлежно относимите факти досежно размера на доходите на ответника.
Не била взета предвид и годишната му данъчна декларация, от данните в която се
установявало, че месечните доходи на бащата са над 4000 лв. Смята, че
издръжката на дете на 11 год. би следвало да е в размер на минималната работна
заплата от 610 лв., а претенцията за присъждане на издръжка в размер на 400 лв.
била преценена като 10% от доходите на бащата.
Не се поддържат доказателствени искания
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната
неоснователност. Сочи се, че при правилно установена фактическа обстановка КРС
е достигнал до коректни правни изводи. Поддържа се, че от предходното изменение
размера на издръжката с решение на КРС по гр.д. №2616/2018 г., не били изменени
съществено обстоятелствата досежно необходимите за издръжката на детето
средства, а и доходите на бащата. Твърди се, че от тогава средномесечният му
брутен бил занижен, като изтеклите само две години от предходното изменение на
издръжката не сочели на съществена промяна.
Не са заявени доказателствени искания.
Претендират се сторените деловодни разноски.
По реда на
ал. 2 от чл. 263 на ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба от ответника Т.Г.К., който атакува
първоинстанционния съдебен акт в уважената част от иска. Твърди се, че в тази
част то е необосновано, т.к. нуждите на детето, не били по-различни от
анализираните при предходното изменение на издръжката. Разходите за дете на 9
г. и на 11 г. били идентични. Позовава се на съдебна практика, в която се
приема, че размерът на издръжката не следва да стимулира към неполезен начин на
живот и лукс, даващи възможност сумите да се ползват извън издръжката. Не била
налице и промяна в обществено-икономическите условия
В срока по
чл. 263, ал. 3 от ГПК ответникът
по насрещната жалба е депозирал писмен отговор. Оспорва насрещната въззивна
жалба по съображенията, изложени във въззивната му жалба. Счита решението в
атакуваната в насрещната въззивна жалба част за правилно и законосъобразно.
Допълнително сочи, че издръжката била плащана от юридическото лице, което
ответникът управлявал. Твърди, че луксозните подаръци почивките в луксозни
хотели и екскурзии в България и чужбина, осигурявани от бащата, сочели за
неговите възможности да заплаща издръжка в по-голям размер.
Изготвен
е и доклад с оглед разпоредбата на чл. 317
вр. чл.
312, ал. 1, т. 2 от ГПК, който е връчен
на страните по делото, като в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК от адв. Е.Й.,
пълномощник на ищеца пред първата инстанция, е постъпило писмено становище,
съдържащо и доказателствени искания, които са възприети за неоснователни, респ.
оставени без уважение.
В съдебно заседание постъпилите жалби се
поддържат.
Контролираща страна – Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Кюстендил, изразява становище, че издръжката следва да се
увеличи, но излага данни за нови обстоятелства за това, че от м. октомври 2020
по желание на детето то живее при баща си.
Съдът като съобрази доводите
във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с
оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния
съд е разгледал допустим иск с правно основание чл. 150 СК - предявен от надлежно
легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез
депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на
събраните доказателства, намира следното:
В хода на първоинстанционното
производство е постановено съдебно решение, с което на основание чл. 150 от СК
съдът е изменил размера на месечната издръжка, която Т.Г.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, е осъден да изплаща по гр.д.№ 2616/2017 год. по описа на Районен
съд Кюстендил на малолетната М. Т. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Г.А.С., ЕГН **********, двете с адрес ***, от 200.00-двеста
лева на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) месечно, платими до всяко 5-о число
на месеца за текущият, считано от 22.06.2020 год. до настъпването на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като за сумата от 150.00 /сто и
петдесет/лева, представляваща разликата между уважената част на иска за сумата
от 50.00/петдесет/лева до пълният предявен размер на иска за увеличаване на
определената по съдебен ред издръжка от 200.00 /двеста/ лв. на 400.00
/четиристотин/лева, го е отхвърлил като неоснователен.
На основание чл.242,ал.1 ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението в
горната му част. Разпределил е и отговорността за разноски с оглед изхода на
спора.
От фактическа страна по
делото не е било спорно и е установимо от представените
доказателства - Решение № 532/07.10.2010 год. на КРС по гр.д.№ 768/2010 г. и
изп.лист по това дело, дубликат на удостоверение за раждане на М. Т.К., ЕГН **********,
изд.на 27.01.2010 год. от Община Кюстендил, Решение на КРС от 28.03.2014 год.
по гр.д.№ 152/2011 г., Решение на КРС от 07.03.2018 год.по гр.д.№ 2616/2017
г.КРС, че родители на малолетната М. К. са Г. С. и Т.Г., че бракът им е бил прекратен
по съдебен ред, като упражняването на родителските права е предоставено на
майката, на бащата е бил определен режим на личен контакт с детето, уредена е и
отговорността за заплащане на издръжка от бащата.
Размерът на месечната издръжка е бил променен последно с решение на КРС
от 07.03.2018 год. по гр.д.№ 2616/2017 г. КРС.
Видно от удостоверение изх.№ 1470/19.06.2020 год.,изд.от ТП на
НОИ-Кюстендил,за времето от м.12/2019 год. до м.05/2020 г. вкл. майката е
получила брутно трудово възнаграждение от 6636.05 лв., а нетно в размер на
6074.09 лв.
Според данните в удостоверение № 10-01-24/07.07.2020 год.,изд.от ТП“ДГС
Кюстендил“ за първото полугодие на настоящата година ответникът е получавал
средномесечно възнаграждение от 3104.84 лв.
Не са навеждани доводи, като липсват и доказателства за необходимост от
задоволяване на извънредни или специфични нужди на детето.
Социален работник от Отдел “Закрила на детето” към ДСП-Кюстендил,
изразява становище, че интересите на децата изискват заплащане на издръжка от
родителя, който не упражнява родителските права.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани допълнителни
доказателства.
При тези установени
обстоятелства следва да се вземе предвид, че задължението за изплащане на
издръжка до навършване на пълнолетие, възниква за родителите с факта на
раждането, като съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал.2 от СК, ги следва независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На свой
ред нормата на чл. 150 от СК предвижда възможност при изменение на
обстоятелствата, при които вече е била присъдена издръжката, тя да бъде
изменена или прекратена. Това материалното субективно право се предпоставя от
кумулативното наличие на следните правнорелевантни факти: детето да не е
навършило пълнолетие; ответникът да е родител на детето-ищец; в тежест на
родителя да е присъдена/определена издръжка по съдебен ред с влязъл в
сила съдебен акт и да е налице трайно и съществено увеличение на нуждите на
детето, в който случай родителят трябва да разполага с материални възможности
да дава месечната издръжка на детето си в увеличен размер, или да е налице
трайно съществено увеличение на възможностите на родителя да дава месечната
издръжка на детето си в увеличен размер, в който случай детето трябва да има
нужди, неудовлетворени от издръжката в присъдения/определения й размер.
В случая
се иска увеличение
досежно размера на даваната до този момент сума за издръжката по силата на Решение от 07.03.2018 год. по гр.д.№ 2616/2017 г. на КРС. С него е бил
изменен
размерът на месечната издръжка определена по гр.д.№4/2014г. на КРС от 120 лв.
на 200 лв. месечно, която Т.Г.К., с адрес *** ще заплаща на Г.А.С., с ЕГН **********,
действаща в качеството и на родител и законен представител на малолетната М. Т.
К., с ЕГН ********** и двете с адрес ***, считано от 04.12.2017 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на плащането, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска. Касае за дете,
което към момента на приключване на съдебното дирене е на 11 г. и безспорно се
нуждае от издръжка. В същото време от предходното определяне на издръжката,
чието изменение се иска, е изминал период от повече от 3 години, през който е
настъпила драстична промяна не само в стандарта на живот, но и досежно
обстоятелствата, отнасящи се до нуждите на детето и размера на издръжката му.
Поради израстването му са налице изменения в потребностите (за задоволяване на
базисните му нужди от храна, облекло, транспорт, медицинско обслужване,
образователни, социално - културни и други), както и на необходимите за
нормалното му съществуване средства. Този факт е ноторен и не се налага
неговото доказване. Той e част от фактическия
състав на чл. 150 от СК, обуславящ основателност на иска само на това основание.
Досежно
размера:
Конкретният
размер на издръжката е функция от потребностите на самото дете и възможностите
на родителите му – чл. 142 ал. 1 от СК,
но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2
от СК, т.е една четвърт от размера на минималната работна заплата – 152.50 лева
(1/4 от 610 лв.).
В хода на
производството се установи, че бащата е в активна трудоспособна възраст и за първото полугодие на настоящата година ответникът е получавал
средномесечно възнаграждение от 3104.84 лв.
Доходите на майката пък, са в среден нетен размер от 6074.09 лв.
Не са ангажирани доказателства за специфични
нужди на детето, налагащи разходи за него над обичайните за възрастта.
С това може са де приеме, че за издръжката му е
нужна сума от поне 350 лв., която следва да бъде поделена между родителите, но
при отчитане на непосредствената грижа, осигурявана от майката, при която живее.
Въпреки наведените доводи, че детето понастоящем живее при баща си, не може да
бъде игнорирано съдебното решение по гр.д. № 768/2010 н КРС, с което е прието,
че родителските права спрямо детето М. Т.К. с ЕГН ********** ще се упражняват
от майката Г.А. К.. Това право е
установено, ликвидно и изискуемо. Съдебният акт е задължителен за адресатите
си, след като е влязъл в сила, макар и по него, макар и да не се е формирала
сила на пресъдено нещо в тази си част, доколкото произнасянето е такова по
спорна съдебна администрация и може да бъде променяно. Доказателства за
промяна в посочените обстоятелства обаче, които да са установени в приключило
съдебно производство в т.см., не са ангажирани. При това, твърдяното
местоживеене на детето понастоящем при бащата, за който факт страните на
спорят, е ирелевантно за настоящия спор, и той следва да понесе 250 лв. от
необходимата сума за издръжката на дъщеря си, а останалата част следва да бъде възложена
на майката.
Само за прецизност следва да се допълни, че
ответникът не твърди, че не разполага с доходи и налична финансова възможност
да заплаща издръжка за дъщеря си в завишен размер, заради което евентуалното
установяване на доходи, по-големи от вече установените по делото с писмени
доказателства, е без правно значение.
Освен това по делото не е установено понастоящем
да се налагат разходи за М. над обичайните за дете на подобна възраст, поне
видно от ангажираните доказателства, като завишение над посоченото не би могло
да бъде обосновано с довод, че на детето се следват като издръжка поне 10 % от
дохода на бащата, както се сочи във въззивната жалба. Предназначението на
издръжката е да задоволи нуждите на лицата, които имат право на издръжка, а
размерът й се определя от обикновените условия на техния живот. Общественото
положение на дължащия издръжка и размерът на доходите му не следва да водят до
присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен
начин на живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън
издръжката. В т.см. е и даденото тълкуване на закона в ППВС №
5/31.11.1981 г. за изменение и допълнение на ППВС № 5/1970 г., актуално и
понастоящем.
Изложеното води до извод, че искът следва да
бъде уважен в размер от 250,00 лв., която сума ответникът би могъл да осигурява
без особени затруднения с оглед реализирания месечен доход, което обстоятелство
той, освен това, не оспорва.
До подобен извод е достигнал и
първоинстанционният съд, което налага атакуваното съдебно решение да бъде
потвърдено.
По
разноските пред въззивната инстанция:
Отговорността на
страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се разпределя съобразно
правилата на чл.78 ГПК. Разноските се присъждат за всяка
инстанция с акта на съда, с който приключва делото пред съответната инстанция -
чл.81 ГПК.
Разноските за
първоинстанционното производство са били разпределени по правилата на ГПК, като
в тази му част съдебният акт не е бил атакуван, но с оглед изхода на спора пред въззивния съд– неоснователност както
на въззивната жалба, така и насрещната такава, направените от
жалбоподателите разноски за въззивното обжалване следва да останат за тяхна
сметка така, както са сторени.
С атакуваното
решение съдът е приел, че ответникът дължи заплащане на държавна такса по
сметката на КРС, в размер на 258.00 лв. Диспозитив в т.см. обаче не е
произнесъл. Това несъответствие между мотивите и изразената воля на съда в
диспозитива на акта, следва да бъде отстранено по реда на чл. 247 от ГПК, по
служебен почин на съда, постановил решението, т.к. в трайната практика на
съдилищата се приема, че когато страна остане задължена за разноски, каквато е
и държавната такса, съдът, на основание чл.77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от
задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане, както по
време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в
рамките на давностния срок. И т.к. в случая е налице формирана воля за осъждане
на ответника в т.см., но липсва съответен диспозитива за това, делото ще бъде
върнато на КРС, за поправянето на този пропуск.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение не подлежи на
касационен контрол, съобразно императивната разпоредба на
чл. 280, ал. 2
от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение на Районен съд Кюстендил (КРС) по гр.д. № 976
от описа на съда за 2020 г., и
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Кюстендил за поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК на очевидна фактическа
грешка съобразно изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, съобразно чл.280, ал.2 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по
общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ:
(съдия
Росица С.)
1.______________
(съдия Татяна Костадинова)
2.______________
(съдия Елисавета Деянчева)