Определение по дело №491/2017 на Районен съд - Царево

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

 

№                         гр. Царево,              04.07.2018 год.

 

 

М. Москова, съдия – докладчик по гр.д.№ 491/2017г. по описа на РС-Царево, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС вр.чл.341-355 от ГПК, предявена от М.В. КОЗИР-ЛИХАЧ /М.В. КОЗЬ1РЬ-ЛИХАЧ/ , гражданка на Руската Федерация, род.на ***г. в гр.Санкт Петербург, действаща чрез пълномощника си адвокат С.,  с адрес ***, против Д.  В. КОЗИР-ЛИХАЧ /Д.  В. КОЗЬIРЬ-ЛИХАЧ/ -гражданин на Руската Федерация, роден на *** ***,  с адрес:  Русия, град Санкт-Петербург, ул.“Леви Голикова“ дом 108 кв.13.

Ищцата твърди, че е сключила брак с ответника на 23.12.2006г., за което е съставено Свидетелство за сключен граждански брак  І-АК  №844201 от 23.12.2006г.  от длъжностно лице по гражданско състояние при Дворец на бракосъчетанията №2, Управление ЗАГС, Правителство Санкт-Петербург,  като бракът между тях е прекратен на 30.03.2016г. в Санкт-Петербург, за което е издадено Свидетелство за разтрогнат брак №ІІ-АК № ********** от 30.03.2016г. от  длъжностно лице по гражданско състояние при Отдел ЗАГС, Московски район, Комитет по дела ЗАГС, Правителство Санкт-Петербург.

Заявява, че по време на брака са придобили  недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 48619.63.20.1.96 по кадастралната карта и регистри на гр. Царево, област Бургаска, одобрени със Заповед РД-18-56/24.08.2006 год. на Изпълнителния директор па АК, изменени със Заповед № КД-14-02-202/19.02.2008 год. на началника на СГКК-Бургас, който се намира в СГРАДА № I (едно), разположена в поземлен имот с  идентификатор 48619.63.20 , с адрес на имота: гр.Царево, м. Нестинарка, ВС „Примеа Бийч Ризорт”, вх. G, ет. 4, ап. 16, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ па обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в имота, брой пива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: па същия етаж: 48619.63.20.1.95; под обекта 48619.63.20.1.73, и над обекта: 48619.63.20.1.119 и 48619.63.20.1.118. ведно със съответното право на строеж върху терена.

С прекратяване на брака между страните по делото, семейната имуществена общност, по отношение на придобития по време на брака и описан по-горе апартамент се е трансформирал в обикновена съсобственост и на основание чл. 34, ал.1 от ЗС, ищцата предявява настоящия иск за делба на този имот.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне до съдебна делба процесния имот, при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. Претендира разноските по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител адв.Я. в законоустановения срок представя писмен отговор, в който взема становище, че иска е недопустим и неоснователен. Заявява, че бракът между страните, които са руски граждани, е разтрогнат по взаимно съгласие на страните на основание съвместно заявление за разтрогване на брака, за което е издадено Свидетелство за разтрогнат брак №ІІ-АК № ********** от 30.03.2016г. от  длъжностно лице по гражданско състояние при Отдел ЗАГС, Московски район, Комитет по дела ЗАГС, Правителство Санкт-Петербург. влязло в сила на 30.03.2016г. Твърди, че съгласно постигнатото взаимно съгласие на съпрузите, обективирано в писмена форма и подписано от двамата, процесният апартамент бил изключен от делбената маса и оставал в собственост на ответника. Сочи, че съгласно чл.79 ал.1 от  Кодекса за международно частно право, личните отношения между съпрузите се уреждат от тяхното общо отечествено право , а съгласно ал.3 на същия член имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към нтехните лични  отношения,  като въпросът за подсъдността на настоящия иск предсотавя на преценката на съда.

На второ място, счита, че процесният недвижим имот е придобит от ответнка с негови лични средства, поради което недвижимия имот няма характер на СИО.  И в нотариалния акт за закупуването на процесния имот , и в декларацията за недвижимо имущество, подадена пред данъчната служба, като собственик на имота е посочен единствено ответникът. Твърди, че по време на брака с ищцата, същата никога не е работила и не е получавала никакви доходи от други източници, като изцяло е била на издръжката на ответника.  Сочи, че преди брака е работил като директор и съдружник  в няколко големи компании, които е продал и в резултат на което е формирал достатъчен личен капитал. Освен това е единствено дете и родителите му са оставили наследство, което е продал и вложил парите за закупуването на процесния имот. Освен това е получил дарение от страна на леля си по бащина линия и през всичките години на брака си с ищцата не е преставал да работи и да ръководи добре бизнеса си. Предявява срещу ищцата инцидентен установителен иск на основание чл.23 от СК, че процесния недвижим имот е негова индивидуална собственост, като твърди, че е заплатил изцяло със собствени лични средства придобивната цена на процесния апартамент и че е налице преобразуване на друго негово лично имущество в процесния имот. Моли съда да отхвърли иска за делба на недвижимия имот, както и да му присъди направените разноски по делото.

Съдът, въз основа на исковата молба и писмения отговор на ответника и приложените към тях доказателства, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявен от ищцата М.В. КОЗИР-ЛИХАЧ  /руски гражданин / срещу ответника  Д.  В. КОЗИР-ЛИХАЧ /руски гражданин/ иск с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС вр.чл.341-355 от ГПК за делба на недвижим имот, находящ се в гр.Царево. С писмения отговор ответникът предявява срещу ищцата инцидентен установителен иск по чл.23 ал.2 от СК.

Съдът намира за допустим предявения с писмения отговор установителен иск за пълна трансформация на лични средства по чл. 23, ал. 2 от СК, същият не е погасен по давност предвид това, че този иск не е ограничен по давност, може  да се предяви във висящ процес за делба между бившите съпрузи, тъй като именно в настоящото производство ответникът има правен интерес да докаже наличието на трансформация на лични средства във вещта - предмет на делбата. Искът по чл. 23, ал. 2 от СК е установителен и няма пречка разглеждането му да стане заедно с делбата, доколкото установява липсата или наличието на едно преюдициално право, което е във връзка с основния спор - допустима ли е делбата и между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Ето защо съдът намира, че следва да приеме за съвместно разглеждане по настоящето дело предявения от ответника с писмения отговор иск по чл.23 ал.2 от СК.

Съгласно чл.79, ал.1 от Кодекса за международното частно право /КМЧП/ личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право, като съгласно ал.3 от с.чл. имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения.

Според чл. 46, ал. 1 от КМЧП обаче, повелителните норми на българското право се прилагат, независимо от препращането към чуждо право.

Нещо повече в разпоредбата на чл.12 КМЧП е посочено, че делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи.

Нормата на чл.109 ГПК императивно посочва, че исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът.

От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот /л.13/, се установява, че данъчната оценка на процесния имот е в размер на 62 115.90 лева.

Съгласно чл.69 ал.1 т.2 от ГПК по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот размерът на цената на иска е данъчната оценка на вещното право, следователно в конкретния случай размерът на цената на иска е 62 115.90 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.104 т.3 от ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни искове за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 62 115.90 лева.

След като в конкретния случай цената на предявения от ответника установителен иск по чл.23 ал.2 от СК по отношение на процесния недвижим имот е в размер на 62 115.90 лева, то съгласно разпоредбата на чл.104 т.3 от ГПК искът е подсъден на Окръжен съд –Бургас като първа инстанция. Ето защо съдът намира, че производството по гр.д.№491/2017 по описа на РС-Царево следва да се прекрати и делото следва да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Бургас, който съд се явява компетентен да извърши следващите се процесуални действия, включително даване на указания за отстраняване на нередовности  по чл.127 ал.2 и чл.128 т.2 от ГПК досежно приетия за съвместно разглеждане  иск по чл.23 ал.2 от СК, предявен от ответника.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.118 вр.чл.104 т.3 от ГПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ПРИЕМА за съвместно разглеждане по настоящето дело предявения от ответника установителен иск по чл.23 ал.2 от СК по отношение на процесния недвижим имот

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д.№491/2017г. по описа на РС-Царево и ИЗПРАЩА  делото по подсъдност на Окръжен съд –Бургас.

 

Определението подлежи на обжалване пред БОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

                  

Районен съдия :