Р
Е Ш Е
Н И Е
№
101
28.07.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети юли,
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова
въззивно гр.д. № 160 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по в.гр.д. 160/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на Й.В.Д. против решение № 1569/30.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 2842/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която по
предявените от В.Х.В. срещу нея искове, съдът е: ПРОГЛАСИЛ нищожността на договор, сключен
на 17.08.2017 г. с нотариален акт № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166 по
описа за 2017 г. на Нотариус № 332 Петранка Д. с район на действие - Районен съд - гр.
Варна, чрез който Стоян Х.В. прехвърлил
на Й.Д. срещу задължение за издръжка и гледане и за това, че се е грижила за
него и го е издържала повече от десет години, собствената си 1/2 (една втора)
идеална част от съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 1 (едно) идентификатор №
10135.3512.152.6.1 (десет хиляди и сто
и тридесет и пет, три хиляди и петстотин и дванадесет, сто и петдесет и две,
шест, едно), попадащ в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.3512.152 по кадастрална карта и кадастралните регистри на
град Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, няма изменение, находящ се в град Варна, ж. к.
"Младост", бл. 141, вх. 1А, ет. 1, с обща застроена площ 113.21 (сто
и тринадесет цяло и двадесет и една стотни) кв. м, състоящ се от: две стаи,
дневна, кухня - трапезария, баня, тоалетна, перално помещение, входно антре и
три балкона - лоджии, при граници съгласно документ за собственост: вход, ел.
табло, стълбище, жилище от вх. 1, тревна площ и улица, и граници по
кадастралната карта съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-10135.3512.152.6.2, заедно с избено помещение № 1 (едно),
с площ от 6.45 (шест цяло и четиридесет и пет стотни) кв. м, при граници и
съседи: асансьорна шахта, изба № 2 и коридор, ведно с прилежащото складово таванско помещение № 1 (едно), с площ
12.73 (дванадесет цяло и седемдесет и три стотни) кв. м, при граници: стълбище,
асансьорна шахта и коридор, както и 8.0091 % (осем цяло и деветдесет и една
десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху терена, тъй като е привиден в частта за миналите грижи и
издръжка и страните по договора са знаели за предстоящата смърт на
прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., на основание чл. 26, ал. 2, предложения четвърто и
пето от ЗЗД; ОСЪДИЛ е Й.В.Д. да върне на В.Х.В. гореописания имот, получен от
ответницата по нищожния договор, на основание чл. 34 ЗЗД, както и да му заплати сумата 5891.56 лв.
разноски по делото.
Въззивницата
е настоявала, че решението на окръжия съд в обжалваната му част е неправилно,
като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и
е необосновано, като е молила за отмяната му, за отхвърляне на исковете и за
присъждане на сторените по делото разноски. Навела е оплаквания, че окръжният
съд погрешно възприел и анализирал доказателствата по делото, в т.ч.
показанията на лекари и свидетелите – близки на страните относно полаганите
грижи за минало време, определяне на точния срок на живот на прехвърлителя и
знанието на страните по сделката за точното време на очакваната му смърт,
вследствие на което достигнал до погрешни фактически изводи, а от там – и до
неправилни правни такива, като решението било и несправедливо. Погрешен бил и
изводът на съда, че изявленията на страните по договора, че ответницата е
издържала и се е грижила за прехвърлителя повече от десет години, са неверни,
тъй като не било взето предвид продължителното фактическо съжителство между
прехвърлителя и приобретателката (повече от 10 години), животът им на семейни
начала, при който двойката е делила жилище, финанси, имущество и пр., че
ответницата е работила, реализирала е собствени доходи и е полагала грижи за
ответника, влагала е средства в мебели и ремонт на жилището, оказвала е
материална и морална подкрепа на прехвълителя. Не била тълкувана, с оглед
всички релевантни обстоятелства и волята на страните по сделката като освен
установената взаимност в полаганите грижи и издръжка в миналото следвало да се
зачете и осъзнатата, поради заболяването на прехвърлителя, необходимост от
постоянни грижи и издръжка занапред. Анализът на доказателствата водел до
извод, че договорът не е привиден в частта за миналите грижи и издръжка и не е
лишен от основание за бъдещите такива, поради което исковете били неоснователни
и неправилно окръжният съд ги уважил.
Въззиваемият
В. Х. В. е подал писмен отговор,
с който е оспорил жалбата и по подробни съображения за неоснователността й и за
правилността на обжалваната част от решението, е молил за потвърждаване на
последното и за присъждане на сторените по делото разноски. Настоявал е при
евентуално уважаване на жалбата с отмяна на решението в тази част и отхвърляне
на иска, за разглеждане и уважаване на съединения в евентуалност иск по чл. 26,
ал.2 пр.3 от ЗЗД.
Решението
на окръжния съд не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част по иска по
чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните, чрез своя
процесуален представител, е поддържала съответно въззивната жалба и отговора и
е настоявала за присъждане на разноските. Страните са представили писмени
бележки и са настоявали за присъждане на разноските по приложени списъци.
Варненският апелативен съд като извърши
служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната му част. По правилността му, с оглед оплакванията на въззивницата и
доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
пред окръжния съд искове, предмет на настоящото въззивно производство, са от В.Х.В. срещу Й.В.Д. за прогласяване нищожността на договор, сключен на 17.08.2017 г. с НА № 11,
том II, peг. № 2766, дело № 166 по описа за 2017 г. на ВН № 332, чрез
който Стоян Х.В. прехвърлил на Й.Д.
срещу задължение за издръжка и гледане и за това, че се е грижила за него и го
е издържала повече от десет години, собствената си 1/2 ид. част от съсобствен
недвижим имот, а именно: апартамент
№ 1, идентификатор № 10135.3512.152.6.1, попадащ в сграда № 6,
разположена в поземлен имот с ид. № 10135.3512.152 по КККР на град Варна,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
няма изменение, находящ се в град Варна, ж. к. "Младост", бл. 141,
вх. 1А, ет. 1, с обща застроена площ 113.21 кв. м, състоящ се от: две стаи,
дневна, кухня - трапезария, баня, тоалетна, перално помещение, входно антре и
три балкона - лоджии, при граници съгласно документ за собственост: вход, ел.
табло, стълбище, жилище от вх. 1, тревна площ и улица, и граници по КК съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над
обекта-10135.3512.152.6.2, заедно с
избено помещение № 1, с площ от 6.45 кв. м, при граници и съседи:
асансьорна шахта, изба № 2 и коридор, ведно
с прилежащото складово таванско помещение № 1, с площ 12.73 кв. м, при
граници: стълбище, асансьорна шахта и коридор, както и 8.0091 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, по чл. 26, ал.
2, пр. пето ЗЗД основан на твърдения, че договорът е относително привиден в
частта, в която имотът е прехвърлен срещу минали грижи и издръжка и прикрива
договор за прехвърляне срещу грижи и издръжка в бъдеще, както и по чл. 26, ал.
2, пр. четвърто ЗЗД, поради липса на основание, тъй като страните по договора
са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила
на 27.09.2017 г., евентуално по
чл. 26, ал. 2, пр. трето ЗЗД поради неспазване на формата на договора, тъй като
прехвърлителят е поставил отпечатък от
десния си палец, без да е бил неграмотен или недъгав, както и по чл. 34 ЗЗД за връщане на имота, получен от ответницата по нищожния договор, с присъждане
разноски.
Ищецът
е поддържал, че е единствен наследник – брат на починалия на 27.09.2017 г.
прехвърлител по договора С. Х.В.. От 2010 г. С. В. заживял с ответницата Й.В.Д.
в процесното жилище, на което той бил съсобственик с бившата си съпруга с по ½
ид.част. През цялото време до смъртта му на 27.09.2017 г., С. В. работел и
разполагал с достатъчно средства да се грижи сам за своята издръжка, като поел
и издръжката на приятелката си, както и на двете й деца. На 12.04.2017 г. мъжът
постъпил в онкоболница, където му била поставена диагноза „чернодробна цироза“, а на
05.07.2017 г. и съобщено на близките, че излекуване не може да се постигне и се
очаква най-лошото. На 05.07.2017 г. по повод друга операция, на С. В. била
констатирана и туморна формация в областта на главата на панкреаса, като при
изписването д-р Ц. съобщил на пациента и на ответницата, че няма изгледи за
подобряване и ще живее не повече от два-три месец. Състоянието на болния се
влошавало, като кончината му настъпила на 27.09.2017 г. Малко повече от месец
преди това, наследодателят на ищеца прехвърлил на ответницата собствената си
идеална част от процесния имот, срещу задължението на Й.В.Д. да поеме лично или
чрез трети лица гледането и издръжката на прехвърлителя, както и затова, че се
е грижила за него и го е издържала повече от десет години. Ищецът е настоявал,
че прехвърлителят не е имал нужда от издръжка и гледане и такива не са
престирани, а страните не са искали този резултат, като в тази част договорът е
относително симулативен и прикрива договор за издръжка и гледане за в бъдеще.
Към датата на сключване на договора, приобретателката знаела за близката
предстояща смърт на прехвърлителя и тя действително настъпила много скоро,
което сочело на липса на основание на алеаторния договор. В евентуалност е
подържал, че прехвърлителят не е бил неграмотен или недъгав, поради което и не
е имало предпоставки за полагане на отпечатък от палец в нотариалния акт на
сделката, което опорочавало нотариалното производство и формата на договора. Претендирал
е и връщане на имота.
Ответницата
е оспорила исковете и е молила за отхвърлянето им. Изложила е твърдения, че е
заживяла с прехвърлителя през 2007 г. и го е гледала и издържала, като влагала
средства и за ремонти на жилището. Той оставал без работа, а в чужбина работил само
20 дни. Дъщеря й живяла с тях само за кратко, а след като започнала да работи
плащала разноските по жилището. Синът й изпращал от Германия средства не само на
сестра си, но и на прехвърлителя, за да му помогне за разноски по делата за
развод и делба. Ответницата работила в КРЗ, като застрахователен агент и във
"Финикос" ЕООД и в "Хепи" ЕАД, като почиствала домове и
гледала деца. Получавала рента от земеделски земи в с. Чернево около 900 лв.
годишно. След операцията на прехвърлителя през месец юли 2017 г., в следващите месеци август и септември
състоянието на прехвърлителя се подобрило. Настоявала е, че д-р Ц. не й е казвал,
че прехвърлителят ще почине до месец. Ръката на прехвърлителя била обездвижена
от използването на системите и след като нотариусът се убедил, че той не може
да напише имената си, разрешил поставянето на отпечатък.
По исковете по чл. 26, ал. 2,
пр. пето ЗЗД и по чл. 26, ал. 2, пр. четвърто ЗЗД:
Установено е по делото, че на
17.08.2017 г. между С. Х.В. от една страна като прехвърлител и Й.В.Д. – от
друга като приобретател, с нотариален акт № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166
от 17.08.2017 г. по описа на нотариус П. Д. с район на действие района на
Районен съд - гр. Варна, № 332 в НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна
акт № 134, том LII, дело № 11247 от 17.08.2017 г., е бил сключен договор, с
който С. В. е прехвърлил на Й.Д. собствената си ½ ид.част от съсобствен
имот апартамент № 1, идентификатор № 10135.3512.152.6.1, с обща застроена площ
113.21 кв. м., находящ се в град Варна, ж. к. "Младост", бл. 141, вх. 1А,
ет. 1, заедно с избено помещение № 1,
с площ от 6.45, ведно с прилежащото
складово таванско помещение № 1, с площ 12.73 както и 8.0091 % (осем цяло и деветдесет и
една десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена,
срещу задължението на ответницата да поеме лично или чрез трети лица гледането
и издръжката му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил
дотогава, докато е жив, както и за това, че се е грижила за него и го е
издържала повече от десет години, като прехвърлителят е запазил за себе си
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване. Вместо подпис С. В. е поставил
отпечатък от палеца си.
Според твърденията на ищеца (съобразно уточняващата молба
от 28.03.2018 г.), договорът е привиден в частта на уговорката за сключването
му заради грижи и издръжка в миналото и прикрива действителна уговорка за грижи
и издръжка занапред.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са всички привидни
договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани така, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното
съглашение симулацията е относителна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани
по различен начин, съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва,
ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. При относителната
симулация волеизявлението на страните съдържа две части: изявява се желание за
сключване на сделката, при спазване на предписаната форма, която сделка става
достояние на третите лица, от друга страна – страните са постигнали съгласие,
че не целят правните последици на обективираната пред третите лица сделки, а
действителната им воля е различна от външно изявената. В доказателствена тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване и установи, че действителната
воля на страните, сключили договора не е за прехвърляне на имота и срещу минали
грижи и издръжка, а само за бъдещи такива.
Процесният договор за издръжка и гледане е ненаименован такъв. Съдържанието на насрещните права и задължения на
прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се
определя от постигнатото съгласие между страните, но във всички случаи
договорът е възмезден, тъй като основанието за прехвърляне на собствеността е
предоставянето на издръжка и/или полагането на грижи. Обикновено този договор
урежда бъдещи задължения на приобретателя, най-често до смъртта на
прехвърлителя. В тези случаи договорът е алеаторен, тъй като отнапред не може
да се знае, колко дълго ще живее прехвърлителят и от какви издръжка и грижи ще
се нуждае. Такъв договор ще е
лишен от основание, ако при сключването му приобретателят е знаел за
предстоящата смърт на прехвърлителя в близко бъдеще, така че той няма да
престира нищо или почти нищо. Договорът може да бъде и комутативен, когато
прехвърлянето се извършва срещу вече предоставени издръжка и грижи. Възможно е
също договорът да има смесен характер – една част от имота да се прехвърля
срещу минали, а друга част срещу бъдещи издръжка и грижи. В настоящия случай, договорът е сключен именно с такъв смесен характер. В
него частите не са
определени от страните, поради което и
договорът по общата воля е единен. Както
всички сделки, договорът за издръжка и гледане може да бъде привиден в комутативната част най-често в два случая:
когато страните желаят договорът да изглежда възмезден и така да накърнят
правата на наследниците със право на запазена част и когато приобретателят знае
за близката смърт на прехвърлителя и въвежда привидно/неистинно основание,
чието оборване е трудно. В случая, твърденията
и исканията на ищеца сочат на тази втора хипотеза, поради което в негова тежест
е да докаже опорочаващия сделката факт – обстоятелството, че в действителност
издръжка и грижи преди сключването на договора не са предоставени. (Така решение № 83 от 26.06.2019 г. по гр.д. №
2084 по описа за 2018 година, ВКС
IV г.о.).
В случая, ищецът не доказа симулацията на договора, тъй като от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин,
че издръжка и гледане са били престирани от ответницата и преди сключването на
договора.
Прехвърлителят и приобретателката са се познавали като колеги от работата
си в КРЗ Варна, като впоследствие от около 2003 г. установили и близки, интимни
отношения, а през 2005 г. ответницата често
пребивавала в дома на С. (така св. Х. В. и св.Р. В. – съответно син и съпруга
на ищеца, че докато били там се засичали с ответницата). До 2005 г. в дома на
прехвърлителя живеело временно, за няколко месеца и семейството на ищеца, а до
средата на 2008 г. - и племенникът Х. В. с приятелката си (св. В. и Василева и показанията на св. П. П. – познат на
братята). До смъртта й през април 2008 г. в жилището на прехвърлителя оставала
и неговата майка (така св. Р.Василева). Й. се нанесла да живее трайно в дома на
С. около 2007 - 2008 г. Че двамата са живели на семейни начала повече от 10
години преди смъртта на прехвърлителя, са свидетелствали домоуправителят - св.
П. М., който познава С. от тридесет години и колегата и съсед св. Д. Н.. С.
имал кризисни години около 1997 -1998 г. след като го напуснала първата му
съпруга, не бил със здрава психика, пийвал доста, вземал хапчета, затворил се, изоставил
апартамента и живеел в една стая. Едва когато дошла Д., го направили съвсем
различен – станал жилище за живеене (св. М.). Д. (ответницата) била домакинята,
шетала, готвела, пазарувала, правела зимнина, придружавала го на лекар (св.Н. и
св.М.). Откакто Й. се нанесла, плащали редовно таксите. За кратък период (лятото
на 2008 г.) в дома на С. живеела и дъщерята на Й., която също плащала сметки, а
синът на Й. (който не живеел с тях) дал пари на С. за разходите му по делбата
на имота с бившата му съпруга (така св. М. и св. В. И. – дъщеря на ответницата).
Стоян работил като монтьор на корабно оборудване в КРЗ „Одесос“ гр.Варна от
01.01.2007 г. до 15.10.2007 г. и от 01.07.2010 г. до смъртта му на 27.09.2017
г. (т.е с прекъсване от 15.10.2007 г. до 01.07.2010 г. - около 2 г. и 8 м.),
като в тази насока са събраните писмени доказателства и показанията на
свидетелите. След 2006/2007 г., излизал на работа в чужбина (два пъти в Италия,
веднъж в Холандия) за кратки периоди от време в периода до 2008 -2009 г. (така
св. Х. В., св. П. П., св. М. и св. Д. Н.), като в Италия вземал по 100 евро на
ден (св. Н.). Имал доходи от продажба на съсобствени имоти през 2011 г., 2012 г. – замеделски земи в с.
Михалич, с.Млада Гвардия, с. Стефан Караджа, гр.Суворово и гр.Вълчи дол и през
2014 г. – къща с двор в с. Михалич.
До октомври 2007 г., ответницата Й.Д. работила като хигиенист в КРЗ
„Одесос“ гр.Варна, от м.11.2007 г. до м.11.2008 г. – във „Финикос“ ЕООД, от
26.08.2019 г. до 17.01.2012 г. като хигиенист в „Хепи“ ЕАД, а след това четири
месеца е вземала обезщетение от борсата. През цялото време е работила надомно -
почистване на домове, включително и с машина „Рейнбоу“ и гледала деца.
Свидетелката О. В. е посочила, че Й. чисти жилището й от около 8 години, като
оставала понякога и детето си при нея. Препоръчана била от друга жена, при
която тя работела и трудно я наела след време, защото всичките й часове били
заети. Плащала по 35/40 лв. за едно чистене ежеседмично, а за годишното основно
такова и повече. При свидетелката Р. А., Й. работела от 2012 г. Чистела веднъж
ежеседмично за около 40-50 лв., като допълнително получавала за почистване с
машината „Рейнбоу“, за основното почистване около 100 -110 лв., а за гледането
на децата при нужда - по 8 лв. на час. От 2014 г. получавала рента от около 800
-900 лв. от наследствени имоти (св. В. И.).
Според заключението на вещото лице по икономическата експертиза, при
изследване на всички доходи и разходи на прехвърлителя и на приобретателката, в
периода от 2007 г. до 17.08.2017 г. С. не е имал нужда от издръжка или е имал
само в периода на 2009 г., но ответницата не е имала възможност да издържа С.
От събраната по делото медицинска документация и изготвената СМЕ на вещото
лице д-р Н. Н. Н., се установява, че 12.04.2017 г. до 19.04.2017 г.,
прехвърлителят е пролежал в гастроентерологично отделение на СБАЛОЗ „Д-р Марко
Марков“ ЕООД гр.Варна, където след проведени изследвания му е била установена
активна чернодробна цироза в декомпресиран стадий В (по тристепенна
класификация) с развитние на портална хипертония (повишено налягане в
порталната вена), асцит (натрупване на течност в коремната кухина),
спленомегалия (увеличен далак) и варици (разширени вени) на хранопровода.
Според експерта, средната преживяемост при това заболяване е около 5 години,
като не е било установено началото й. На 20.06.2017 г. е издаден и болничен
лист за срок от един месец от д-р М. В.. На 29.07.2017 г., след оплаквания от
отпадналост и болки в корема, С. е бил прегледан в „Сити Клиник“ Варна от д-р М.-
гастроентеролог. Поради оплаквания от болки след хранене, гадене, безапетитие и
повръщане, на 03.07.2017 г. личният лекар д-р С. С. му е издал направление за
гастроентеролог, а след направено образно изследване на корем (скенер), му е
установено образувание на главата на панкреаса. На 03.07.2017 г. д-р
Манастирска му е поставила диагноза „глава на панкреаса“ и му е дала
направление за хоспитализация. Разпитана като свидетел, д-р М. е посочила, че
на изследването и прегледите болният бил с Й. и ги възприела като семейство.
Никога не е директна с пациентите, както и че не е разговаряла отделно с Й. и
не може да каже прогноза за продължителност на живот, защото било различно за
всеки. Допуска, че изписаната в образното изследване диагноза е била видяна от
пациента. На 05.07.2017 г. Стоян В. е бил приет по спешност във Втора клиника
по коремна хирургия на МБАЛ „Св.Анна“ гр. Варна по повод болки в корема,
придружено със силно подуване, интензивно пожълтяване на кожата и потъмняване
на урината с данни за туморен процес от проведената предходния ден (на
04.07.2017 г.) компютърна томография в „Аджъбадем Сити Клиник“ МЦ гр.Варна от
д-р В., както и с диагностицираната през м. април чернодробна цироза. На
07.07.2017 г. е осъществена лапаротомия,при която е установен напреднал
злокачествен туморен процес на главата на панкреаса с техническа невъзможност
за оперативното му отстраняване. Абсорбирано е голямо количество течност от
коремната кухина и е извършена палиативна (временно поддържаща) интервенция.
Според вещото лице д-р Н., този вид рак - рак на панкреаса, е нелечим, като
средната продължителност е около 7 месеца, като конкретно при С. е имало 72%
вероятност от смъртен изход до 3 месеца и под 28% вероятност да преживее до 6
месеца след операцията. Операцията, макар и палиативна е спасила живота на пациента
към него момент. Д-р В., изготвил томографията, в качеството му на свидетел е
посочил, че не помни човека и не е давал прогнози за преживяемост. Разпитан
като свидетел, Д-р Ц. - завеждащ отделението по коремна хирургия, е посочил също,
че не помни пациента, както и че заболяването е нелечимо, а в случая при С.
преживяемостта е била до няколко месеца, но не фиксира срок. Въпреки, че принципно
разговарят за състоянието с близките, не казва срок на преживяемост. В
хирургията С. е пролежал до 24.07.2017 г., след което е насочен към клинична
онкологична комисия. На 02.08.2017 г. е приет в онкоклиниката СБАЛОЗ „Д-Р Марко
Марков“ Варна, след решение на Обща онкологична комисия по протокол от
31.07.2017 г. и изготвен план за палиативна грижа от 02.08.2017 г. и е изписан
на 09.09.2017 г. с окончателна диагноза „палиативна помощ СА капитис
панкреатис“ и посочено придружаващо заболяване „цироза на черен дроб“. Д-р Г., разпитан
като свидетел, е посочил, че не помни пациента, но помни съпругата му в залата
(ответницата). Тя се интересувала от състоянието на С.. Тя ходила повече от
веднъж и състоянието на болния било обсъждано, но не е казвал колко му остава.
В случая са били няколко месеца. Палиативна грижа означава лечение на болния в
крайния стадий на онкологичното заболяване, когато не се лекува заболяването, а
симптомите облекчават болките. На 09.08.2017 г. личният лекар е издал
амбулаторен лист за консулт, а след това болният е бил консултиран на
14.08.2017г. от гастроентеролог д-р М. с назначени изследвания и терапия; на
17.08.2017 г. е консултиран от хирург д-р Ю.Д. и удължен болничния му от
24.08.2017 г. с 30 дни (като в този ден е била сключена и оспорваната сделка); на
29.08.2017 г. е издаден амбулаторен лист по повод експертиза за работоспособността
и болничен с решение на ЛКК. На 05.09.2017 г., поради оплаквания,
прехвърлителят отново е прегледан от гарстроентеролог и му е предписана терапия от д-р М., а на
21.09.2017 г. – прегледан от личния лекар С. С. с посочено „продължава ВНС“ и
без изписана терапия. Според д-р М., С. бил тежък пациент, след операция и
целта на посещението е била да го прегледа и назначи лекарства. Пациентът бил
придружаван от съпругата си. Не са говорили колко му остава да живее. Личният
лекар С. посочил, че С. не бил от болнавите, като от май – юни 2017 г. била
диагностицирана цирозата, а от томографията знае за рака на панкреаса, но не е
коментирал с пациентите. Й. винаги придружавала С. при прегледите, но не са
говорили колко му остава. От юли, С. не изглеждал добре и бил във видимо лошо
състояние.
Болният е починал на 27.09.2017 г. Седмица преди смъртта му е бил посетен
от св. С. Ж. (колега и приятел) по настояване на болния, който бил много зле. С.
плачейки казал, че не пожелава това, което брат му е направил. Пред свидетеля Д. Н. в последните
му посещения, болният също плакал и
споделил, че брат му искал да му приписва имоти.
Свидетелката П. Д. - нотариусът, изповядал сделката на 17.08.2017 г., е
изнесла, че С. и Й. я посетили месец, или месец и половина по-рано да се
консултират, а после си взели адвокат. Човекът бил много добре, говорил, казал,
че има нужда някой да се грижи за него, иска човек до себе си, за да му помага
и не казал да има здравословен проблем. На сделката го разпитала, защото към
тези, които дават имоти била много внимателна. Той казал, че тази жена се грижи
за него, че му помага, споменал и за здравословни проблеми, но не обяснявал
точно какви. Казал, че живее с Й. и иска да остави имота си на нея, защото тя е
човекът на когото се обляга при всякакви нужди. Ръката му била много подута и
въпреки многократните опити, той не успял да си напише имената, поради което и
поставил отпечатък от палеца, което гарантирало формата. Присъствал на
сделката, свидетелят М. също е потвърдил, че С. отговарял категорично едно и
също на поставените му въпроси, като заявил ясно волята си да прехвърли своята
част от апартамента, защото толкова години тази жена се е грижила за него и той
нямал по-близък човек от нея.
Всичко коментирано по-горе сочи, че прехвърлителят и приобретателката са
живели на семейни начала, като ответницата е била най-близкия му човек, той е
разчитал на нея и тя се е грижила за дома, за уюта, за домакинството,
пазаруването, както и за здравето му и особено интензивно в периода след
откриване чернодробната цироза през м. април 2017 г., както и след откриване на
нелечимото онкологично заболяване (установено с КТ на 04.07.2017 г. и
потвърдено при операцията на 07.07.2017 г.). Жената е била неотлъчно до
прехвърлителя в най-трудните му моменти, като действителното полагане на
грижите е категорично установено по делото и води до извод, че в частта за
миналите грижи и издръжка договорът не е симулативен. Този извод не се
опровергава от установеното по делото, че в преобладаващата част от
съжителстването им, С. е имал достатъчно доходи и не се е нуждаел от издръжка,
защото съдържанието на уговорката е за положени грижи и издръжка в минал
период, като конкретно разграничение и
конкретизация на същите по периоди не е правено, а и издръжка може да е давана
само при нужда (в периода, в който С. е бил без работа или финансовата помощ
при делата с бившата му съпруга) и такава не би могла да се натрапи, ако прехвърлителят
не е имал нужда. Освен това въпросът е за симулативността на уговорката, а не
за точно изпълнение на договора, каквото не се обсъжда и С. го е приел с
изричното си изявление в нотариалния акт. Не сочи на друг извод и
обстоятелството, че страните по сделката са живели като семейство и грижите
изчерпват моралните задължения (на съпрузи), по аргумент от Постановление
№ 4 от 03.08.1983 г., Пленум на ВС,
което сочи, че договорите между съпрузи за прехвърляне на имущество –
индивидуална собственост, срещу задължение за издръжка и гледане са
действителни, като в случая и на още по-голямо основание, защото страните по
сделката не са съпрузи, а съжителстващи лица. Претенцията за относителната
симулативност на договора в частта на миналите грижи и издръжка е неоснователна
и подлежи на отхвърляне.
При това положение, дори да се приеме, че ответницата е знаела за близката
предстояща смърт на прехвърлителя (а това не е установено категорично, предвид
обясненията на всички лекари, че прогноза за преживяемост не са дали, заедно с
възможността болният да живее до месеци, както и независимо от евентуалното
съзнаване от ответницата на нелечимостта на заболяването с оглед нуждата от
грижи именно в този период) и тя действително е настъпила само месец и 10 дни
след сделката, договорът няма да е нищожен поради липса на основание. Трайна е
съдебната практика, че когато се прехвърля вещно право срещу
получени в миналото издръжка и гледане и срещу задължение такива да се
осигуряват в бъдеще, престацията на прехвърлителя има своето основание,
независимо от това дали приобретателят знае за предстоящата в близко време
смърт на другата страна (решение
№ 88/16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о.). Когато страните не
са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част -
срещу бъдещите издръжка и грижи,
договорът е единен, тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би
прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще.
Прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави прехвърлянето с основание,
дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще
смърт на прехвърлителя. В тази насока е и Решение
№ 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Б. Б.. Договорът
не сключен при липса на основание и
искът по чл. 26, ал.2, пр.4
ЗЗД е неоснователен.
По евентуалния иск по
чл. 26, ал. 2, пр. трето ЗЗД
поради неспазване на формата на сделката, заради поставения отпечатък:
При недъг, който обуславя необходимост да се положи
отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка същата е валидна.
Нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато
някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише
поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква
документа да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се
постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това
и от кой друг пръст е поставен отпечатък. Полагането на десния палец е
алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или
недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и
представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които
имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето.
Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз
на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля
да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на
дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго
индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от
идентифициращите белези на почерка и подписа.
В
случая ищецът не е могъл да полижи подпис с достатъчно идентифицируеми белези
поради заболяване (ръката му е била подута),
е положило отпечатък от палеца, при което не е нарушен чл. 576 ГПК, във вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК, защото е спазено
законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на
направеното изявление. От събраните по делото доказателства не се оборва
констатираната от нотариуса, към момента на извършване на сделката,
невъзможност на лицето да положи подпис под договор. Полагането на отпечатък от
палеца е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв
недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления,
като ги защитава и от възможна подправка при не особено обработен почерк и
подпис поради затруднението за писане, какъвто е и настоящия случай. Ето защо в
случая нотариалното удостоверяване не е нищожно и не е налице нищожност на
сделката на основание чл. 26, ал. 2, пр.3 ЗЗД, поради което
предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли. Така съдебната практика решение №
313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1409/2010 г. IV г. о.
С оглед изводите по предходните искове, обусловеният иск по чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по нищожната сделка
също е неоснаветен и подлежи на отхвърляне.
При тези изводи за отхвърляне на исковете, решението на окръжния съд
постановяващо различен резултат следва да бъде отменено и вместо него –
исковете отхвърлени.
С оглед изхода от спора, решението на окръжния съд следва да бъде отменено и
в частта на осъждането на ответницата за разноските пред първата инстанция,
като ищецът бъде осъден да й заплати такива по приложен списък по чл. 80 ГПК в
размер на сумата от 3 400 лв., които са и доказани с договора за правна
защита и съдействие. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК е
неоснователно с оглед обема, множеството искове и фактическата и правната
сложност. За възивната инстанция, ищецът следва да заплати на ответницата
сумата от 1 645,57 лв. – сторени разноски, включващи държавна такса от
245,57 лв. и адвокатско възнаграждение от 1 400 лв., доказани с приложен
договор за правна защита и съдействие и с платежен документ.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1569/30.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 2842/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА с която: - е прогласена нищожността на договор,
сключен на 17.08.2017 г. с нотариален акт № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166
по описа за 2017 г. на Нотариус № 332 П. Д. с район на действие - Районен
съд - гр. Варна, чрез който Стоян Х.В.
прехвърлил на Й.Д. срещу задължение за издръжка и гледане и за това, че се е
грижила за него и го е издържала повече от десет години, собствената си 1/2
(една втора) идеална част от съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 1 (едно) идентификатор №
10135.3512.152.6.1 (десет хиляди и сто
и тридесет и пет, три хиляди и петстотин и дванадесет, сто и петдесет и две,
шест, едно), попадащ в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.3512.152 по кадастрална карта и кадастралните регистри на
град Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, няма изменение, находящ се в град Варна, ж. к.
"Младост", бл. 141, вх. 1А, ет. 1, с обща застроена площ 113.21 (сто
и тринадесет цяло и двадесет и една стотни) кв. м, състоящ се от: две стаи,
дневна, кухня - трапезария, баня, тоалетна, перално помещение, входно антре и
три балкона - лоджии, при граници съгласно документ за собственост: вход, ел.
табло, стълбище, жилище от вх. 1, тревна площ и улица, и граници по
кадастралната карта съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-10135.3512.152.6.2, заедно с избено помещение № 1 (едно), с
площ от 6.45 (шест цяло и четиридесет и
пет стотни) кв. м, при граници и съседи: асансьорна шахта, изба № 2 и коридор, ведно с прилежащото складово таванско
помещение № 1 (едно), с площ 12.73 (дванадесет цяло и седемдесет и три
стотни) кв. м, при граници: стълбище, асансьорна шахта и коридор, както и
8.0091 % (осем цяло и деветдесет и една десетохилядни процента) идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, тъй като е
привиден в частта за миналите грижи и издръжка и страните по договора са знаели
за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., на основание чл. 26,
ал. 2, предложения четвърто и пето от ЗЗД, по исковете, предявени от В.Х.В., ЕГН **********,***, СО
"Бялата чешма и Дъбравата" № 145 чрез адв. С.С.А., съдружник в Адвокатско дружество "А. и
Узунова", със съдебен адрес:***,
тел. 052/919 764; 0897/00 30 34; www, advokatarnaudov. com; e-mail:
****@***************.*** срещу Й.В.Д., ЕГН
**********,***, ж. к. "Младост" бл. 141, вх. 1А, ет. 1, aп. 1; - Й.В.Д.
е осъдена да върне на В.Х.В., с.
ЕГН, с. а. гореописания имот, получен от ответницата по нищожния
договор, на основание чл. 34 ЗЗД; - Й.В.Д. е осъдена да заплати на В.Х.В. сумата 5891.56 лв. (пет хиляди и осемстотин и деветдесет и един лева и 56
ст.) разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като вместо
това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от В.Х.В. срещу Й.В.Д. искове за прогласяване
нищожността на договор, сключен на
17.08.2017 г. с НА № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166 по описа за 2017 г. на
ВН № 332, чрез който С.Х.В.
прехвърлил на Й.Д. срещу задължение за издръжка и гледане и за това, че се е
грижила за него и го е издържала повече от десет години, собствената си 1/2 ид.
част от съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 1, идентификатор № 10135.3512.152.6.1, попадащ в
сграда № 6, разположена в поземлен имот с ид. № 10135.3512.152 по КККР на град
Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, няма изменение, находящ се в град Варна, ж. к. "Младост", бл.
141, вх. 1А, ет. 1, с обща застроена площ 113.21 кв. м, състоящ се от: две
стаи, дневна, кухня - трапезария, баня, тоалетна, перално помещение, входно
антре и три балкона - лоджии, при граници съгласно документ за собственост:
вход, ел. табло, стълбище, жилище от вх. 1, тревна площ и улица, и граници по
КК съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма,
над обекта-10135.3512.152.6.2, заедно с
избено помещение № 1, с площ от 6.45 кв. м, при граници и съседи:
асансьорна шахта, изба № 2 и коридор, ведно
с прилежащото складово таванско помещение № 1, с площ 12.73 кв. м, при
граници: стълбище, асансьорна шахта и коридор, както и 8.0091 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, по чл. 26, ал.
2, пр. пето ЗЗД основан на твърдения, че договорът е относително привиден в
частта, в която имотът е прехвърлен срещу минали грижи и прикрива договор за
прехвърляне срещу грижи и издръжка в бъдеще, както и по чл. 26, ал. 2, пр.
четвърто ЗЗД, поради липса на основание, тъй като страните по договора са
знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., евентуално по чл. 26,
ал. 2, пр. трето ЗЗД – тъй като прехвърлителят
е поставил отпечатък от десния си палец, без да е бил неграмотен или недъгав,
както и по чл. 34 ЗЗД за връщане на имота, получен от ответницата по нищожния
договор.
ОСЪЖДА В.Х.В., ЕГН
**********,***, СО "Бялата чешма и Дъбравата" № 145 да заплати на Й.В.Д., ЕГН **********,***, ж. к.
"Младост" бл. 141, вх. 1А, ет. 1, aп. 1 сумата от 1 645,57 лв. сторени разноски пред въззивната инстанция, включващи държавна такса от 245,57 лв. и адвокатско възнаграждение от 1 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването
на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: