РЕШЕНИЕ
№ 4646
04.12.2014г.
Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд І
граждански състав
На четвърти декември две хиляди и
четиринадесета година
В открито
заседание на двадесет и пети ноември 2014г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Цвета Тошева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 12114 по
описа за 2014 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от
Кодекса на труда.
Ищецът З.Д.К., ЕГН: **********,***,
заявява, че е работила по трудово правоотношение при ответника „Кино Арена
ВТ" ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост" 4, ул. „Бизнес Парк София" №3, ет. 2, представлявано
от С.С.М. и Г.К.М. , по силата на сключен между тях Трудов договор № *** от
27.02.2014 г, сключен до завръщане на титуляра И.Р.Н. . В същия били уговорени
всички обичайни атрибути на правоотношението -заплащане, задължения,
месторабота - Кино Фламинго Пловдив (основание за местната подсъдност по чл. 114
от ГПК) и пр.
През месец март
2014 г. ищцата разбрала, че е бременна, за което уведомила своевременно
работодателя си в лицето на представителя му - госпожа А. П. - управител на Кино Фламинго - Пловдив.
В средата на м.
май здравословното й състояние се влошило, поради което и се налагало да вземе
отпуск по болест по смисъла на чл. 162 от КТ, назначен по съответния ред от
лекуващия я лекар, като била приета в болница със съмнение за спонтанен аборт.
Срокът на болничния й бил от 27.05.2014 г. до 29.06.2014 г., като тя уведомила
работодателя си, отново в лицето на представителя му за Пловдив -госпожа П. ,
като й предала необходимите медицински документи за обявяване на болничния пред
НОИ.
На 06.06.2014 г.
ищцата получила обаждане от г-жа П. , с което й било обяснено, че считано от
същата дата - 06.06., тя вече не е на работа в Кино Фламинго - че е уволнена и
да дойде да си вземе заповедта за уволнение и трудовата книжка от работното й
място. На тази покана тя отговорила (съвсем правомерно), че нито може, нито е
длъжна да си получи документите, тъй като е в отпуск по болест и в лошо
здравословно състояние. На следващата седмица тя проверила по интернет трудовия
си и осигурителния си статус и установила, че в НАП трудовият й договор е
обявен за прекратен, но в НОИ не е обявен болничния й.
След тези
констатации тя пуснала жалба в инспекцията по труда -Пловдив срещу работодателя
си с молба да се направи проверка на редовността на уволнението й. На същата
било отговорено, след извършване на проверката, че е установено, че има заповед
за прекратяване на трудовия договор, считано от 06.06.2014 г., на основание
чл.71, ал. 1 от КТ, и че след като не й е връчен документ за прекратяване на
работа и няма съставен документ за отказ от получаване, то трудовият договор
не е прекратен, тъй като не е спазено изискването на закона за връчване на
заповедта -чл. 335, ал.2 т.З от КТ. В отговора от инспекцията пишело
също, че на дружеството работодател е издаден акт за установяване на
административно нарушение във връзка с обявяването на прекратяване на трудовия
договор, без такова действително да се е случило.
На 20.06.2014 г.
ищцата получила по куриер писмена покана да получи документите си за
освобождаване от работа и че е освободена от работа считано от 06.06.2014 г..
На 26.06.2014 г., след като вече здравословното й състояние го позволило, тя
решила да отиде в Кино Фламинго и да си получи документите, тъй като това ще й
позволи да защити по-добре правата си. На същия ден (26.06.) й била връчена
заповедта за уволнение на осн. чл.71, ал. 1 от КТ - прекратяване на трудов
договор, сключен със срок за изпитване, прекратен от страната, в чиято полза е
уговорен.
С оглед на така
описаната фактическа обстановка моли съда да признае уволнението на ищеца от
ответното дружество за незаконно и да го отмени, тъй като същото било направено
на незаконно основание - договорът бил прекратен на основание чл.71, ал. 1 от КТ - прекратяване на трудов договор сключен със срок за изпитване, прекратен от
страната, в чиято полза е уговорен. Трудовият договор, обаче, не е бил
сключен като такъв по чл. 70 от КТ - със срок за изпитване, а като срочен
трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ - до завръщане на отсъстващ от
предприятието работник.
Действително
трудовият договор бил много лошо оформен - в самото начало пишело, че се
сключва до завръщане на титуляра - И.Н.
(тоест представлява срочен договор по чл. 68. ал. 1, т.З от КТ),
по-долу, в чл. 3, пишело, че договорът се сключва за срок от 6 месеца - до
28.08.2014 г. (което пък го определя като срочен договор по чл. 68, ал. 1, т.
1от КТ - договор за определен срок). Още по-долу пък пишело, че „Срокът за
изпитание се уговаря в полза на работодателя" . Тази уговорка будела пълно
недоумение, тъй като никъде договорът не бил упоменат като такъв със срок за
изпитване (още по-малко за „изпитание"), нито някъде била посочена
продължителността на подобен срок. Тази уговорка на от чл. 3 от договора по
никакъв начин не била свързана логически и правно с останалото му съдържание,
поради което и по никакъв начин не можела да обвързва страните по договора. На
ищцата било заявено при сключване на договора, че същият е срочен до завръщане
на титуляра, а и това пишело още в първия текст на договора, поради което
същият следвало да се приеме за срочен договор по чл. 68. ал. 1, т.З от КТ.
Такъв договор било напълно недопустимо и незаконно да се прекратява на осн. чл.
71, ал.1 от КТ, тъй като тя се отнася единствено за договорите по чл. 70 от КТ.
Моли, в случай, че съдът приеме договора
като сключен по чл. 70 от КТ - със срок за изпитване, то уволнението се явява
незаконно на съвсем друго основание. Според чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ
трудовият договор се прекратява от момента на връчване на заповедта за
уволнение. Същата била връчена на ищцата на 26.06.2014 г., но в заповедта, в
трудовата й книжка и в обявлението към НАП трудовия договор се считал прекратен
със задна дата 06.06.2014 г., което било в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ и за което на ответника имало
съставен АУАН от Инспекцията по труда - Пловдив. С оглед на гореописаното,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, моли съда да признае уволнението за
незаконно и да го отмени.
Приложени са доказателства, направени са
доказателствени искания.
В дадения му срок ответникът депозира
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, като оспорва и
фактическите твърдения в исковата молба.
Заявява, че исковата молба е недопустима или евентуално
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. На първо място, от
изпратения препис на исковата молба и приложенията не може да се направи
преценка кога същата е депозирана в PC - Пловдив. В случай, че исковата молба е
депозирана в съда след срока, установен в чл.358. ал.1, т.2 от Кодекса на труда
(КТ), то същата следва да бъде отхвърлена като недопустима.
Ищцовата страна правила неправилен извод, че: „Трудовият договор, обаче не е сключен като такъв по чл. 70 от КТ със
срок за изпитване, а като срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.З от КТ - до
завръщане на отсъстващ от предприятието работник. ".
Трудовият договор (ТД) със срок за изпитване не е срочен трудов
договор, а самостоятелен вид трудов договор. Срок за изпитване може да се
уговори при сключване както на договори за неопределено време, така и при всички
видове срочни трудови договори. Видът
на трудовия договор е без значение за клаузата за изпитване. Това е така,
защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката за срок за изпитване
са различни и отделни клаузи (така вж. Решение № 376/26.10.2011г. на ВКС по
гр.д.№ 1405/2010г.,
IV-то ГО, ГК и Решение № 10/25.02.2011 г. на ВКС по
гр.д.№ 1476/2009г., IV-то ГО, ГК). Следователно, няма никаква пречка трудовият договор да
бъде сключен едновременно и като срочен на основание чл.68, ал.1, т.З от КТ и
като такъв със срок за изпитване на основание чл.70 от КТ.
Още на първи и втори ред от трудовия договор страните били уговорили, че сключват същия на основание
чл.68, ал.1, т.З и чл.70 от КТ. По-нататък, в първите две последователни
изречения на чл.З от същия трудов страните били договорили срок за изпитване,
уговорен в полза работодателя за срок от шест месеца - до 28.08.2014г.
Тълкуването на отделни текстове от договорите самостоятелно, извън смисъла,
който произтича от целия договор и от връзките между отделните клаузи
противоречи на правилата за систематическо и логическо тълкуване, а така също е
в противоречие с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД.
За пълнота на изложението
е посочено, че ако се приеме за правилна
една от тезите на ищцовата страна, а именно, че трудовият договор е сключен
като срочен - до 28 август 2014г. (чл.68, ал.1, т.З от КТ - стр.З. ред 6 и 7 от
исковата молба), то в този случай трудовият договор следва да се счита
прекратен по право с изтичане на договорения срок т.е. дори и евентуално уволнението
да бъде признато за незаконно и отменено, то ТД е прекратен по право с изтичане
на договорения срок.
За да възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на
трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл.66, ал. 1 от КТ, следва
по ясен и недвусмислен начин, че трудовото правоотношение е със срок за
изпитване да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл.70, ал.1 от КТ или да се възпроизведе текстово основното
съдържание на текста (така вж. Решение № 215/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.№
722/2011 г., IV-то ГО, ГК). В настоящия случай още в началото на ТД, страните са
посочили чл.70 от КТ, а по-нататък в чл.З, изр.първо и второ са възпроизвели
,,... текстово основното съдържание на текста. " на чл.70, ал.1 от КТ.
Друг основен довод на ищцовата страна, че не й била връчена заповедта за прекратяване на
трудовия договор. Това на свой ред „будило недоумение" у ответната страна, доколкото в самата искова молба се съдържа
признание, че на 06 юни 2014г. ищцовата страна е поканена да получи заповедта
за уволнение и трудовата книжка от работното си място (вж. стр.2, ред 8-11 от
горе на долу от исковата молба). Освен самото признание на ищцовата страна,
това обстоятелство се удостоверявало и с протокол, подписан от двама служители
на ответното дружество.
В случай, че работникът/служителят не положи дължимата грижа, за да
приеме документи, които трябва да получи, то нямало предвиден правен механизъм
така, щото работодателят да му ги връчи принудително.
Посочва, че ТД със срок за изпитване може да бъде прекратен от
работодателя и до изтичане на срока, когато срокът е уговорен в негова полза
дори и в случаите, когато работникът е в отпуск, поради временна
неработоспособност (така вж. Решение № 620/18.10.20 Юг. на ВКС по гр.д.№
1716/2009г., IV-то ГО, ГК, както и Решение № 749/16.06.20 Юг. на ВКС).
Ответното дружество „Кино Арена ВТ" ЕООД стопанисвало кино
„Фламинго" (кино ..Кочо Честименски") въз основа на договор за наем.
сключен на 09 октомври 2009г. Този договор бил прекратен, считано от 1 I юли
2014г. със споразумение за прекратяване на договор за наем, сключено на същата
дата - 1 1 юли 2014г. След тази дата кино „Фламинго" не се стопанисвало от
„Кино Арена ВТ" ЕООД. От изложеното в настоящата точка следвало, че е
обективно невъзможно ищцата да бъде възстановена на предишната работа.
В исковата си молба ищцовата страна твърди, че невръчването на
заповедта за уволнение представлява нарушение на чл.335, ал.2, т.З от КТ, което
нарушение е констатирано от Дирекция „Инспекция по труда" („ИТ")
-гр.Пловдив, съответно е издаден Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН). Против този АУАН № 16-000370/23.06.2014г. в законоустановения
срок (чл.44, ал.1 от ЗАНН) „Кино Арена ВТ" ЕООД е подало мотивирани
възражения.
Към 23 септември 2014г. на ответното дружество не било връчено
Наказателно постановление, издадено въз основа на посочения АУАН. Този АУАН бил
съставен на 23 юни 2014г., поради което смята, че административно наказващия
орган (АНО) е приел възраженията за основателни, доколкото в законоустановените
срокове (чл.52, ал.1 във вр. с чл.44, ал.З от ЗАНН) не бил издал наказателно
постановление. В този смисъл не следва да бъде кредитирано съдържанието на
приложеното писмо изх.№ 0058-4263/04.07.2014г. на Дирекция „ИТ" -
гр.Пловдив.
Относно връчването на заповедта за уволнение следвало да се има предвид
и следното: Редакцията на чл.335, ал.2, т.З от КТ (ДВ, бр. 25 от 2001г.) е от
преди въвеждането на „регистрационния" режим на сключването, изменението и
прекратяването на трудовите договори в съответната
ТД на НАП ...", съгласно
чл.62, ал.З от КТ (Нова - ДВ. бр. 120 от 2002 г.. изм.. бр. 105 от 2005 г.,
доп.. бр. 108 от 2008 г.). Доколкото е налице противоречие между двата текста,
съгласно ЗНА следва да се прилага този. който е по-нов.
От една страна работодателят, под страх от отговорност бил длъжен
съгласно чл.62, ал.З от КТ да декларира пред ,,... съответната
ТД на НАП ... " всяко сключване,
изменение и прекратяване на ТД, но от друга дори и да има право (напр. на
основание чл.71, ал.1 от КТ), той не може да прекрати ТД преди да връчи на
работника/служителя волеизявлението си за това. Очевидно това е правен и
житейски абсурд. В много житейски хипотези е възможно това волеизявление
(писмено) на работодателя да не е възможно да бъде връчено на
работника/служителя - по обективни причини (работникът/служителят се намира в
чужбина) или по субективни причини (работникът/служителят отказва да
получи/приеме писменото волеизявление на работодателя).
По изложените съображения, смята, че исковата молба на З.К. въз основа,
на която е образувано гр.д.№ 12114/2014г. по описа на PC -Пловдив е (недопустима
по съображенията в т. 1) или евентуално неоснователна по останалите съображения
и като такава следва да бъде отхвърлена. Моли да се присъдят на ответника направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства
– препис от трудова книжка и трудов договор № 45 от 27.02.2014г., се
установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор на длъжността “Продавач - консултант” от 28.02.2014г. Видно от договора, същият се сключва
на основание чл.68, ал.1, т.3 вр. с чл.70, т.1 от Кодекса на труда до
завръщането на титуляра И.Р.Н. . Със заповед
№ ***/****г. на управителя на ответното дружество, трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда,
считано от 06.06.2014г.
Ищецът
заявява, че трудовият договор не е сключен като такъв по чл.70 от КТ – със срок
за изпитване, а като срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 от КТ – до
завръщането на отсъстващ от предприятието работник. Ответникът противопоставя
възражението, че още на първи и втори ред от трудовия договор
страните били уговорили, че сключват
същия на основание чл.68, ал.1, т.З и чл.70 от КТ. По-нататък, в първите две
последователни изречения на чл.З от същия трудов страните били договорили срок
за изпитване, уговорен в полза работодателя за срок от шест месеца - до
28.08.2014г. Тълкуването на отделни текстове от договорите самостоятелно, извън
смисъла, който произтича от целия договор и от връзките между отделните клаузи
противоречи на правилата за систематическо и логическо тълкуване, а така също е
в противоречие с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД.
От представения трудов договор се
установява, че същият се сключва на основание чл.68, ал.1, т.3 вр. с чл.70, т.1
от Кодекса на труда до завръщането на титуляра И.Р.Н. . В чл.3 от същия
страните са уговорили, че договорът се сключва за срок от шест месеца – до
28.08.2014г., а в следващото изречение е посочено, че срокът за изпитване се
уговаря в полза на работодателя. При така посочените уговорки в трудовия
договор, съдът намира, че е налице цифрово изписване на чл.70, ал.1 от КТ
относно клауза “срок за изпитване” в полза на работодателя, но липсва уговорена
продължителност на този срок за изпитване. Съгласно договора той се сключва
като срочен такъв – на две основания – т.1 и т.3 на чл.68, ал.1 от КТ – за
определен срок, както и за заместване на работник или служител, който отсъства
от работа. Законодателят е допуснал уговаряне на срок на трудовия договор на
две или повече основания, визирани в Кодекса на труда. В случая е уговорен
срок, до който трудовият договор ще обвързва страните – 28.08.2014г., както и
срок – до завръщане на титуляра, като тълкувани една с друга сочените уговорки
обосновават извод, че трудово – правната връзка ще се прекрати на по-ранната от
двете дати – завръщане на титуляра или настъпване на посочената в договора дата
– 28.08.2014г. Липсва текстово изписване на срока за изпитване, чието цифрово
изписване /чл.70, т.1 от КТ/ е залегнало в заглавната част на договора. В чл.3
от договора е посочено единствено, че срокът на изпитване се уговаря в полза на
работодателя, но неговата продължителност не е уговорена между страните. Липсва
и нормативно установена продължителност на срока за изпитване, като законодателят
е уредил единствено максималната му продължителност – 6 месеца / чл.70, ал.1 от КТ/. При така констатираните факти съдът намира, че не е налице хипотезата,
визирана в чл.71, ал.1 от КТ, тъй като липсва уговорен срок за изпитване в
полза на работодателя, поради което и в патримониума на работодателя не е
съществувало потестативното право да прекрати трудовото правоотношение на
соченото правно основание. Ето защо, съдът намира, че уволнението е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Следва да се посочи, че исковата молба е
постъпила в съда на 05.08.2014г., като дори да се приеме, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 06.06.2014г., то давностният срок
по чл.358, ал.1, т.2 от КТ е спазен, поради което и искът не следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира разноски, като същите
се констатираха в размер на 200лв., които ще му бъдат присъдени.
Ответникът претендира разноски, но предвид
изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 80лв., както и 5лв. –
държавна такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за незаконно уволнението,
извършено със заповед ***/*****. на управителя на „Кино Арена ВТ" ЕООД,
ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост" 4, ул. „Бизнес Парк София" №3, ет. 2, представлявано от
С.С.М. и Г.К.М. , с което е прекратено трудовото правоотношение със З.Д.К.,
ЕГН: **********,***, на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда, считано от
06.06.2014г., и като такова го
ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Кино Арена
ВТ" ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост" 4, ул. „Бизнес Парк София" №3, ет. 2, представлявано
от С.С.М. и Г.К.М. , да заплати на З.Д.К., ЕГН: **********,***, сумата от 200лв./двеста лева/ - разноски.
ОСЪЖДА „Кино Арена ВТ" ЕООД, ЕИК: ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост" 4, ул.
„Бизнес Парк София" №3, ет. 2, представлявано от С.С.М. и Г.К.М. , да заплати, в полза на ПРС по сметка на
ВСС сумата от 85лв./осемдесет и пет
лева/ - държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 09.12.2014г., като препис от
него се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
ЦТ