№ 532
гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503518 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 27.12.2029г. по гр.д. № 10330/2018г. на Софийски градски съд, 1-13
състав са отхвърлени предявените от В. П. И. с пр.осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм/ против ЗАД
„ОЗК Застраховане“АД искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000лв, търпени вследствие смъртта на нейния брат С. П. Й. загинал при ПТП на
31.08.2015г. и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
главница за периода 31.08.2015г- 30.07.2018г. в размер на 29 513,97лв, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на ТЛП Д. Г. К..
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата В. П. И. чрез
пълномощник с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и
процесуален закон. Твърди се, че съдът неоснователно приел въз основа на събраните
доказателства наличието изключителна връзка между загиналата и нейния брат. Поддържа
се, че според тълкувателната практика на ВКС с ТР №1/2016г на ОСНГТК за да се приеме
изключение, трябва да се установи особено близка връзка, която надхвърля обичайните
отношения между роднини в същата степен на родство. На следващо място се поддържат
доводи, че посредством събраните по делото гласни доказателствени средства е установена
трайна и емоционална близост между ищцата и нейният загинал брат, която превишава
обичайните отношения между роднини. Поддържа се, че от фактическа страна е доказано, че
загиналият е бил основна фигура и пример в живота на ищцата, а съдът неправилно
1
игнорирал показанията на св. М. в частта, в която изяснявали ролята на ищеца на основна
мъжка фигура за ищцата, поради периода, в който съпругът й е бил на легло, честите
контакти помежду им, както и обстоятелствата, че е разчитала на финансова помощ в
лицето на брат си при отглеждането на децата. В обобщение се твърди, че ищцата е
материално легитимирана да получи обезщетени, за чиито размер е неприложима
методиката установена в & 96 и чл.493а КЗ, като намираща се в противоречие с
общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО, поради това и ще следва да
намери приложение принципа по чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на всички
действително понесени вреди, чиито паричен еквивалент би била претендираната сума от
100 000лв. И на края се твърди, че законната лихва следва да се присъди с начален момент
от датата на увреждането 31.08.2015г.
Въззиваемият-ответник ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД чрез пълномощник адв.Х. е
подал отговор в срок, с който излага подробно доводи и съображения против наличието на
изключителен случай по смисъла на ТР № 1 от 2016 г. на ОСНГТК.
ТЛП Д. Г. К. не е заело становище по жалбата.
При служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният състав приема решението в
обжалваната му осъдителна част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ (отм.)
Ищцата В. П. И. твърди, че на 31.08.2015г. настъпило ПТП, в резултат на което на
загинал брат й С. П. Й. на 55год. по вина на водача, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника. Изтъкват се обстоятелства за изключително близки отношения
между ищцата и нейният загинал брат, и че загубата била преживяна много тежко.
Претендира се обезщетение в размер на сумата от 100 000лв, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 31.08.2015г. до датата на предявяване на иска в размер на
29 513,97лв.
Ответникът ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД оспорва иска, като сочи, че същият е
недоказан по отношение на естеството на връзката, която не се характеризира с
изключителност и особена близост и в този смисъл ищцата не е материално легитимирана
по иска. Възразява се против описания в исковата молба механизъм на пътното
произшествие, като се твърди, че е настъпило по изключителна вина на загиналия, който
нарушил правилата по чл.58, ал.1, т.1 ЗДвП, като е паркирал автомобила си на необозначено
и непредназначено за целта място и напуснал без да се убеди, че с това не поставя себе си и
другите участници в опасност от възникване на ПТП. Евентуално се поддържат възражения
за съпричиняване на вредите от пострадалия по см. на чл.52 ЗЗД и против размера на
претендираното обезщетение.
Конституираният като ТЛП на позицията на ответника Д. Г. К. не е взел становище по
2
иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 31.08.2015г. е настъпило ПТП,
в резултат на което починал С. П. Й. на 55год. – брат на ищцата, и че виновният водач Д. Г.
К., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, бил осъден с вляла в сила
присъда по НОХД № 1374/2016 г., ОС Пловдив за причиняване на смърт по
непредпазливост поради нарушаване правилата за движение – престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“ пр.1 във вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.58а, ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК. Между страните
не е имало спор и пред първата инстанция, че за увреждащия автомобил е имало сключен
валиден договор с ответния застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към трети
увредени лица /обективиран в застрахователна полица № 23115000020881/.
От приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза се установява, че на
31.08.2015 г. около 09.25 ч. товарен автомобил „Волво“ с per. № ******* с прикачено
полуремарке марка „Кьогел“ с per. № *******, движейки се по АМ Тракия с посока София -
Бургас е достигнал да района на км. 143+500 от магистралата със скорост на товарната
композиция от порядъка на 86 км/ч., в който момент лек автомобил Рено Сценик с per. №
****** е бил спрял в лентата за принудително спиране. Негов водач е бил пострадалият С.
Й., който в същия момент излязъл от автомобила, минал зад него, за да отвори багажника
му. В това време товарната композиция се намирала на разстояние от около 54м и водачът
К. отклонил същата в дясно, като така се стигнало до навлизането й в лентата за
принудително спиране. Последвал удар между предна дясна част на товарния автомобил и
задна лява част на лекия автомобил, като пострадалият Й. се е намирал между двата
автомобила. Според обобщаващите изводи на вещото лице - автоексперт спреният плътно до
мантинелата на аварийната лента лек автомобил е бил видим от поне 200-350 м. за водача на
товарния автомобил и не е имало обективни причини да навлезе в тази лента и да удари
намиращия се до лекия автомобил негов водач С.Й..
От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства се изяснява, че
ищцата на 59г. и загиналият й брат С.Й. на 55г са били в близки отношения. От показанията
на св.Б.И. се установява, че със загиналия е бил в приятелски отношения повече от 30
години, имали обща страст- колекционерството, а освен това живеели и в съседство в
гр.Видин. Свидетелят познава ищцата В., която постоянно живеела в гр.Варна, но по
няколко пъти в годината идвала да види майка си, когато оставала за два-три дни и при брат
си, с когото били в отлични взаимоотношения. Според свидетеля брат и сестра се чували
почти всеки ден, имали силна доверителна връзка и В. разчитала на брат си, защото мъжът й
имал здравословни проблеми. Загиналият помагал финансово на сестра си за детето, както и
лично за ремонта на жилището, но свидетелят не е наясно колко често през годината той е
ходил при нея във Варна. Има лични впечатления, че ищцата била изключително
3
травмирана при новината за смъртта на брат си, изглеждала „срината“, постоянно плачела и
говорела за него пред свидетеля, особено последните две години, когато се пенсионирала и
гледала майка си в село близо до гр.Видин.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на
ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и получат обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от загуба на близък. За да бъде основателна претенцията е
необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Предвидено е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че
„особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи, представляващи изключение от общо приетите обичайно близки
отношения на родственици, когато травмиращите изживявания по повод смърт на близък
човек са в много силен интензитет, ще е налице основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства настоящият
състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе. Житейската ситуация в
разглеждания случай не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните
отношения между брат и сестра. Доказателствата по делото не установяват нетипично
сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за
признаване право на обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-
големи братя и сестри, изпълняващи функции на родители, поради житейски обстоятелства
– смърт на родители или трайно отсъствие, така също братя и сестри, живеещи съвместно
без родители, близнаци и пр. В случая безспорно се установява, че между ищеца и неговата
сестра са били установени нормалните близки отношения на близост, привързаност и
доверителна връзка между лица в тази степен на родство, и че смъртта на С. Й.
действително е причинила на ищцата болки и страдания. Загубата на близък родственик е
събитие, което неминуемо има за последица душевна болка и тъга в близките хора. В случая
4
и се установява, че ищцата е бил разстроена и травмирана от инцидента и емоционално е
преживяла трагедията, което се е отразило на цялостното й поведение и било видимо за
околните – тъга и подтиснатост, както и съпреживяване на трагедията при всеки разговор за
близкия човек. Всички тези обстоятелства обаче не обосновават изключителна по характер
връзка между загиналия и ищцата, която да превишава по естество обичайните отношения
на близост и привързаност между брат и сестра в сходна възраст, израснали заедно в едно
семейство. Основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в случая ще е
установяване на отношения, които надхвърлят по обем и интензитет общоприетото
разбиране за близост между роднини – връзка, която във всеки един аспект, включително
емоционален и духовен надхвърля обичайните приети отношения на близост, топлина и
уважение между лица в тази степен на родство.
Неоснователни са доводите в жалбата на ищцата, акцентиращи на показанията на св.
И. в частта, в която се възпроизвеждат обстоятелства относно финансовата подкрепа на брат
към сестра в момент на затруднение особено при здравословен проблем на член на
семейството. Помощта и подкрепата между брат и сестра в труден за един от тях период не
превишава обичайните разбирания за грижа и съпричастност между роднини от този близък
семеен кръг. По делото няма събрани доказателства за какъв период от време братът е имал
подкрепяща сестра си функция /морално и финансово/, за да се приеме в зависимост от
продължителността, че е символизирал по твърдения на свидетеля „мъжът в семейството“.
Показанията не следва да бъдат взети предвид и в частта относно извършваните лично от
брата ремонти в жилището на ищцата, при положение, че свидетелят няма конкретни
впечатления колко често пострадалият е посещавал сестра си в гр.Варна. Безспорно братът
е имал своето присъствие в живота на сестра си и между тях през годините е съществувало
общуване и емоционална близост, в някакъв етап е имал подкрепяща за нея роля в труден
житейски момент, но тези отношения на привързаност и уважение са обичайни и
характерни за този толкова близък кръг роднини. Те не обосновават изградена
изключително близка емоционална и духовна връзка, която да се приравни на връзката,
която имат родители с деца, поради това се потвърждават изводите на първата инстанция, че
ищцата – сестра на загиналия не е активно материално легитимирана по иска. Поради това
не се обосновава извод, че съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на
понесените вреди налагат изключение от ограничението на ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 г.
и ищцата следва да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като не
е налице хипотезата по ТР № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Съвпадането в изводите на двете инстанции ще има за последица потвърждаване на
обжалваното решение, при който изход на спора няма основание да се изменят присъдените
пред първата инстанция разноски.
Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има само въззиваемия-
ответник, който е претендирал и доказал такива в размер на 3975лв, представляващи
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита , към който са приложени
5
доказателства за реално плащане.
С оглед на посоченото, настоящият състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.12.2029г. по гр.д. № 10330/2018г. на Софийски
градски съд, 1-13 състав.
ОСЪЖДА В. П. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, бул.Цар
Освободител, № 8А, ет.4 чрез адв.А.Г. САК да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“АД
сумата от 3975лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС на РБ считано от
връчване преписи на страните при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6