Решение по дело №797/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С.Н.Г. ***, подадена чрез адв. Ц.М., с посочен съдебен адрес: ***, срещу Решение №76 от 18.04.2023г., постановено от Районен съд – Харманли по гр. дело №132 по описа на съда за 2023г.

В жалбата се твърди, че неправилен и необоснован е извода на районния съд за неоснователност на възражението за неспазване на установената форма на обжалвания пред него административен акт. Такова възражение не било направено пред съда, поради което последният се произнесъл извън заявеното в жалбата. Възражението било за нищожност поради липса на мотиви за издаване на заповедта. Последното се установявало при запознаване с текста на акта, в който липсвало посочване на ясни и точни фактически обстоятелства, началната дата, от която започнал да тече тримесечният срок за изпълнение на задължението на жалбоподателя да плати конкретно и законоустановено задължение. Заповедта съдържала правни основания за издаване, но не и фактически. Ако съдът бил преценил, че липсата на мотиви водила до унищожаемост, а не до нищожност на обжалвания акт, то следвало да се произнесе по тази незаконосъобразност, с оглед наведените в тази насока твърдения. Като не сторил това постановил решението си при допуснати съществени процесуални нарушения.

На следващо място, неправилен бил изводът на съда, че в чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ законодателят посочил като начален момент на тримесечния срок публикуването на заповедта, без да включва момента на нейното обявяване. В конкретния случай редът за обявяване на административния акт не бил спазен. Налице били доказателства, че оспорената пред РС заповед не била обявена в Кметство *. Публикувана била само на интернет страниците на ОД „Земеделие“ и на Община Харманли. Изискването по чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ било за кумулативно изпълнение на обявяването. В този смисъл била и съдебната практика, изразена в решения на АдмС – Хасково и АдмС – Кюстендил. Неправилно и необосновано районният съд бил приел, че законът правил разлика между разгласяването на заповедта по ал.4 и изчисляването на срока за нейното изпълнение.

Предвид описания специален ред за довеждане до знанието на заинтересованите страни на заповедта и различните дати, на които били изпълнени съответните способи, датата, от която адресатите на акта се считали за уведомени за произтичащите от него права и задължения следвало да е най-късната дата на изпълнение на процедурата по чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, а именно обявяването на заповедта. В случая срок дори не течал, тъй като в Кметство Рогозиново заповедта не била обявена, респ. тримесечният срок, в който ползвателите на земеделски земи трябвало да внесат дължимото рентно плащане, все още не бил изтекъл. Безспорно било, че жалбоподателката извършила дължимото рентно плащане на 04.02.2022г., т. е. преди изтичането на тримесечния срок, който все още не бил изтекъл поради необявяване на заповедта в Кметство Рогозиново.

Освен това, неправилен бил дори и изводът на районния съд, че Заповед №ПО-09-578 от 29.09.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ – Хасково била публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ на 19.10.2021г. Годни доказателства за установяване на това обстоятелство не били представени по делото.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорената пред него Заповед №РД-04-32 от 03.02.2022г. на директора на ОД „Земеделие“ – Хасково.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на касационния жалбоподател. Претендират се съдебни разноски за водене на дела пред две съдебни инстанции.

Ответната страна – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, в постъпила по делото писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно и предлага да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Харманли е образувано по повод подадена от С.Н.Г. жалба против Заповед №РД-04-32 от 03.02.2022г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“, с която на основание чл.37в, ал.7, изр. трето от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), на Г. е наредено да заплати трикратния размер на средно годишно ретно плащане за ползването на имоти по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в землището на *. В табличен вид в заповедта е посочена заповедта на директора ОД „Земеделие“ – Хасково, издадена на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ – Заповед №ПО-09-578/29.09.2021г., като са записана датата на публикуване на заповедта – 19.10.2021г., и дължимата сума съгласно заповедта – 815.37 лева, съответно и трикратният размер на тази сума – 2446.11 лева.

С обжалваното Решение №76 от 18.04.2023г., постановено от Районен съд – Харманли по гр. д. №132 по описа на съда за 2023г., се отхвърля жалбата на С.Н.Г. жалба против Заповед №РД-04-32 от 03.02.2022г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание. По отношение на последното съдът извел извод, че в същата са налице както фактически, така и правни основания за издаване. Отхвърлил възражението за неспазване на установената форма с аргумента, че порокът във формата на административен акт води до нищожността му само когато е толкова съществен, че практически липсва форма, съответно волеизявление на административния орган. Липсата на мотиви водила до унищожаемост, а не до нищожност, тъй като волеизявление в случая било направено, а и санирането на такъв порок било възможно чрез допълнително излагане на мотиви. Съдът не споделил и възражението за неспазване на процедурата по издаване на заповед по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ (Заповед №ПО-09-578/29.09.2021г.). Не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната на този акт, като същият бил издаден съобразно изискванията на ЗСПЗЗ. Спазена била и административната процедура по издаване на оспорената заповед.

Приел за неоснователно също и възражението, че тримесечният срок за заплащане на определеното със заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ средно годишно рентно плащане не започнал да тече поради неспазена процедурата по чл. 37в, ал.5 от ЗСПЗЗ. В тази връзка посочил, че жалбоподателката била ползвател на земеделски земи, разпределяни по реда на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и за нея е възникнало задължението да заплати определеното средно годишно рентно плащане, което следвало да бъде сторено в изрично определения в чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ срок – три месеца от публикуването на заповедта по чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. При систематичното тълкуване на разпоредбите, касаещи разпределение ползването на земеделски земи, се установявало, че законодателят правил разлика между начините, по които да било съобщено издаването на общия административен акт по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, и началния момент, от който започвал да тече срокът за заплащане на рентните плащания. Цитирал нормите на чл.72, ал.1 и чл.66 от АПК, като посочил, че доколкото заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ касаела определен кръг лица, участващи в производството по разпределение на масивите от конкретно землище, законът предвидил като подходящ начин за съобщаване съдържанието на административния акт обявяването му в кметството на съответното населено място и в сградата на съответната общинска служба „Земеделие“, и публикуването му на интернет страницата на съответната община и областна служба „Земеделие“. При разгласяването на заповедта законодателят предвидил както обявяване, така и публикуване, като изразите „обявяване“ и „публикуване“ не били употребени като синоними. Под „обявяване“ се разбирало залепване на заповедта в кметството или сградата на общинската служба по земеделие, а публикуването се извършвало на интернет страницата на съответния административен орган. За разлика от чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ в чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за начален момент на тримесечния срок било прието публикуването на заповедта, без да се включвал момента на нейното обявяване. В случай че законодателят свързвал началния момент за изпълнение на задължението с обявяването на заповедта, то изрично като срок за изпълнение щял да посочи „до три месеца от най-късната дата на публикуване и обявяване на заповедта“, доколкото тези действия нямало да се осъществят на една и съща дата. По тези съображения съдът приел, че тримесечният срок за заплащане на определеното със заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ рентно плащане започвал с публикуването на заповедта. След като Заповед № ПО-09-578 от 29.09.2021г. била публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на 19.10.2021г. , срокът за заплащане изтекъл на 19.01.2022г., към която дата жалбоподателката не била извършила плащане. При това положение били налице предпоставките на чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ за издаване на процесната заповед. Дори да се приемело, че срокът започнал да тече от по-късната – от двете дати на публикуване на заповедта, 27.10.2021г., то към момента на издаване на оспорената заповед и извършване на плащането жалбоподателката отново била в неизпълнение.

От събраните по делото доказателства се установявало, че Заповед №ПО-09-578 от 29.09.2021г. била публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на 19.10.2021г., а на интернет страницата на Община Харманли на 27.10.2021г., и обявена в сградата на Общинска служба „Земеделие“ – Харманли на 01.10.2021г. Действително заповедта не била обявена в Кметството *, но на първо място срокът за заплащане не бил обвързан с обявяването ѝ и на второ – независимо дали изтекъл срокът за обжалване на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, било възможно да издаването на заповед по чл.37в, ал.7, изр. трето от ЗСПЗЗ, доколкото заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ имала предварително изпълнение, респ. по арг. от чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ обжалването ѝ не спирало това изпълнение.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съобразявайки относимата правна уредба, районният съд е формирал правилни и законосъобразни правни изводи.

Напълно се споделят изводите на въззивния съд относно издаване на Заповед №РД-04-32/03.02.2022г. от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание. В същата са налице както фактическите, така и правните основания за издаване. Видно от текста ѝ издаването е основано от правна страна на чл.37в, ал.7, изр. трето от ЗСПЗЗ, като са посочени и издадената на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ заповед, датата на публикуване, дължимата според тази заповед сума, както и е изчислен дължимият трикратен размер на задължението по оспорената заповед.

Правилно съдът е приел, че в хода на административното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Безспорно е, че Заповед ПО-09-578/29.09.2021г. на директор на ОД „Земеделие“ – Хасково, с която се одобрява разпределението на масивите за ползване и на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в границите на определените масиви за землището на *, съобразно сключеното споразумение между собствениците и/или ползвателите за стопанската 2021/2022 година, е публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на 19.10.2021г. и на тази на Община Харманли, както и е обявена в сградата на ОС „Земеделие“ – Харманли. Няма спор и че не е обявена в Кметство *, както и че в Доклада на комисията жалбоподателката пред РС Г. е между определените като ползватели на земеделските земи. Именно като лице, за което са определени площи по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, Г. е следвало да заплати по сметка на ОД „Земеделие“ – Хасково сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуването на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, като това ѝ задължение произтича от разпоредбата на чл.37в, ал.7, изр. първо от ЗСПЗЗ.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи относно ненадлежно съобщаване на заповедта за разпределението на масивите за ползване, касаещи началото на срока за плащане на дължимата сума.

Следва да се има предвид, че производството по чл.37в от ЗСПЗЗ е специфична процедура относно създаване на масиви за ползването на земеделски земи по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което ако не бъде постигнато, то разпределението се извършва по проект и доклад на специално създадена комисия. Именно като се изхожда от спецификата на производството, то е създаден специален ред за обявяване на административния акт, като са въведени правила, които са различни от общите по чл.61 във вр. с чл.18а от АПК, с разпоредбата на чл.37в, ал.5 – заповедта се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“ в срок до 10 октомври.

В настоящия процес няма спор относно влизането на заповедта в сила, спорът е относно началния момент за определените за внасяне суми от ползвателите на земеделски земи, какъвто ползвател безспорно е и С.Г.. При наличието на влязла в сила заповед, с която е извършено разпределението на масивите на ползвателите, между които е и настоящата жалбоподателка, то за последната са налице материалните предпоставки да бъде издадена процесната заповед, тъй като няма спор и че в следващите три месеца след датата на публикуване, считано от 19.10.2021г., същата не е заплатила дължимата сума, изчислена съобразно средното годишно рентно плащане. Определеното в оспорената заповед плащане в троен размер на сумата е вид санкционно задължение за безспорно установеното неизпълнение на задължението по публикуваната на 19.10.2021г. заповед.

Разпоредбата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ е категорична относно определянето на началния момент на срока за плащане – в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал.4, т.е. от 19.10.2021г. до 19.01.2022г. Когато в този срок не е последвало изпълнение, то следва да се приеме, че са налице предпоставките да бъде издадена заповед по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, като в случая не следва да се счита за релевантен момента на обявяването на заповедта в Кметство *, тъй като по изричното предвиждане на закона срокът започва да тече от момента на публикуване на заповедта.

Във връзка с последното е необходимо да се посочи, че цитираната в касационната жалба практика на Административен съд – Хасково е преодоляна с Решение №157 от 02.03.2023г. по КАД №995/2022г.

По изложените съображения съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение, и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, се явява основателна. Ето защо, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково в размер на 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №76 от 18.04.2023г., постановено от Районен съд – Харманли по гр. дело №132 по описа на съда за 2023г, с което е отхвърлена жалбата на С.Н.Г. против Заповед №РД-04-32 от 03.02.2022г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково.

ОСЪЖДА С.Н.Г. ***, да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

	Председател:
	Членове: