№ 1609
гр. Варна, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110115588 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЕМ. Р. Р. срещу „П.В.“ ЕАД
искове за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
43/13.10.2021 г. на Изпълнителния директор на „П.В.“ ЕАД, и неговата отмяна –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и за възстановяване на заеманата преди
уволнението й длъжност „чистач” при ответното дружество – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ. Производстото по предявения с исковата молба осъдителен иск за
заплащане на парично обезщетение в размер на 2753 лв. при прекратяване на
трудовото правоотношение поради болест – правно основание чл. 222, ал. 2 КТ е
прекратено с протоколно определение от 29.04.2022 г., на основание чл. 232 ГПК,
поради оттегляне на претенцията от страна на ищцата вследствие на постъпило
плащане на вземането в хода на производството.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили трудов договор на
20.04.1982 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „чистачка“ при
ответното дружество. Сочи се, че същата членува в синдикалната организация на
КНСБ при ответника. Излага се, че с ЕР № 1988 от 29.06.2021 г. на ТЕЛК комисията
при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД ищцата е с установена 85% трайно намалена
работоспособност вследствие на диагностицирано общо заболяване Хронична
миелоидна левкимия, а в Анамнезата към телковото решение е посочена и второ
заболяване - Доказана исхемична болест на сърцето - двусъдова болест с
имплантирани два стента. Сочи се, че с писмо № 55182/02.07.2021 г., изпратено от
„П.В.“ ЕАД до ТЕЛК комисията при МБАЛ „Св.Анна- Варна“АД, било изискано
мнение за работоспособността на ищцата, вследствие на което е издадено ЕР №
2224/08.09.2021 г., в което се посочва, че ищцата, която е назначена на длъжност
„Чистачка“, извършва работа на открито и полага тежък физически труд, което е
вписано в противопоказанията на условията на труд, защото същата е с установено
злокачествено заболявание - хронична миелоидна левкоза и исхемична болест на
сърцето, които и двете попадат под закрилата на Наредба №5 на МЗ от 1987 г., тъй
като са затруднени адаптационните възможности на лицето при промяна на условията
на труд. Твърди се, че с оспорената запоред Изпълнителния директор на
1
дружествотоработодател са прекратени трудовите правоотношения с ищцата на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, поради невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна намалена работоспособност,
по здравни показания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска
комисия. Ищцата не подписала заповедта, тъй като работодателят предварително не й е
предложил друга подходяща работа за здравното й състояние, за да може тя да се
съгласи да я приеме или откаже, което счита за нарушение на императивните
задължения на работодателя по чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2-ро КТ. Освен това не било
обсъдено с нея обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение.
Поддържа се, че заболяванията на ищцата са включени в списъка на Наредбата № 5 на
МЗ от 1987 г., поради което същата попада в категорията на закрила от уволнение
работници. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „П.В. ЕАД, в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че Заповед № 43 от 13.10.2021 г.
на Изпълнителния директор на „П.В.“ ЕАД е издадена при спазване на нормативните
изисквания и при осъществено основание за прекратяване на трудовия договор. Излага
се, че органите на медицинска експертиза на работоспособността са се произнесли с
окончателно експертно решение № 2224 от заседание 105 на 08.09.2021 г. на ТЕЛК, че
при изпълняване на длъжността „Чистач“ са налице противопоказани условия на труд,
посочени в експертното решение. Навежда се довод, че всички длъжности, определени
за трудоустроени лица в списъка по чл. 315 КТ на „П.В.“ ЕАД са заети от лица с трайно
намалена работоспособност и не е имало други подходящи с оглед образованието и
квалификацията на работника свободни работни места към датата на прекратяване на
трудовия договор - 14.10.2021 г. Сочи се, че работодателят няма задължение да
организира своята дейност по начин, че да съответства на нуждите от трудоустрояване
вън от задълженията му по чл. 315 КТ, които са изпълнени. Оспорва се
основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Излага се, че предпоставка за уважаване на този иск е отмяна на уволнението, но
ответникът счита, че следва да се отчита и способността на работника да изпълнява
възложените с длъжностната характеристика трудови функции. Посочва, че
компетентният държавен орган за експертиза на работоспособността е постановил, че
за работника са налице здравни противопоказания за длъжността „Чистач“ и това
решение е задължително за работодателя и работника, а и за съда. Поддържа, че
заповедта е мотивирана, като е посочено че причина за прекратяване на трудовия
договор е невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради
болест довела до трайно намалена работоспособност по здравни противопоказания въз
основа на заключение на ТЕЛК, като същата е връчена при отказ на работника да я
получи, което е удостоверено с подписа на двама други служители. Ответникът
твърди, че при него не е имало незаета, определена за заемане от трудоустроени лица
длъжност. Не е имало и други свободни работни места, отговарящи на образование и
квалификация на работника. Няма определена за трудоустроени лица длъжност, която
да е заета от здрави лица. Сочи, че документът на ищцата за завършено образование е
Удостоверение за завършен седми клас, а при ответника няма работа за която е
допустимо да се заеме от такова лице. Намира, че са изпълнени всички кумулативно
изискуеми юридически факти от сложния фактически състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на
сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 749/20.01.2022 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
29.04.2022 г., че ищцата е била в трудово правоотношение при ответника, възникнало
по сключен между страните Трудов договор от 20.04.1982, заемала е длъжност
„чистач“, като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 43/13.10.2021 г.
на Изпълнителния директор на „П.В.“ ЕАД, както и че същата е диагностицирана със
следните заболявания: общо заболяване Хронична миелоидна левкимия и Исхемична
болест на сърцето - двусъдова болест с имплантирани два стента.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства – Заповед № 43/13.10.2021г.; ЕР № 1988 от 29.06.2021г.
на ТЕЛК комисията при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД – гр. Варна, ЕР № 2224 от
08.09.2021г. на ТЕЛК комисията при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД - гр. Варна,
Удостоверение с изх. № 8811/13.10.2021г. издадено на Е.Р. Райм от „П.В.“ ЕАД – гр.
Варна, както и от представения препис от личното трудово досие на ищцата.
Изяснява се от пробщените по делото експертни решения на ТЕЛК,
допълнителни споразумения към трудовия договор и заповеди на работодателя, че
ищцата е с влошено здравословно състояние и през различните периоди е заемала
различни длъжности при работодателя – ответник в настоящото производство. Така
през 2003 г. ищцата, заемаща длъжност работник по почистване в отдел „Складова
база“, е била преместена на друга работа, съобразно предписания на здравния орган, а
именно на длъжността пазач паркинг в отдел „Вътрешен ред и охрана“, като
впоследствие съобразно представени болнични листи е продължаван срокът на
трудоустрояването на работника. Въз основа на данните от ЕР от 15.05.2014 г. (64%
ТНР и констатация, че лицето може да работи настоящата професия при спазване на
условията на труд) са издадени положителни заключения от „Служба по трудова
медицина – ЛТМ“ ООД за пригодността на ищцата да изпълнява длъжността „портиер
– тилова механизация“ и „раздавач на чай“, като с допълнителни споразумения към
трудовия й договор е била преназначена на посочените длъжности на 04.07.2016 г.,
съотв. на 30.09.2016 г. След преосвидетелстването на ищцата с ЕР от 03.05.2017 г.
(50% ТНР и констатация, че лицето може да работи като разносвач на чай) и
заключение на Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД за пригодността й да
изпълнява длъжността „инвентарчик“ с допълнително споразумение от 29.06.2018 г. е
преназначена на тази длъжност. С допълнително споразумение от 03.10.2018 г. ищцата
е преназначена на длъжност „чистач“ в Отдел „Човешки ресурси и АО“ – сектор
административно обсужване, за което също е дадено положително заключение от
„Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД.
Съгласно представеното Експертно решение № 1988 от зас. № 093/29.06.2021 г.
ищцата е била за пореден път преосвидетелствана по документи от ТЕЛК и й е дадена
оценка на работоспособността: 85% трайно намалена работоспособност. Видно от
същото водещата диагноза на ищцата е хронична миелоидна левкимия, а в анамнезата
към ЕР е посочено и второ заболяване – исхемична болест на сърцето – двусъдова
болест с имплантирани два стента на ДКА и R Cx 1. Вписано е в същото, че датата на
инвалидността е 07.08.2011 г. и лицето може да работи като чистач.
Според представеното Становище от „Служба по трудова медицина – ЛТМ“
ООД (л. 70 от делото), въз основа на горецитираното ЕР на ТЕЛК от 29.06.2021 г., е
препоръчано на работодателя да поиска преразглеждане на ЕР на ТЕЛК от МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, тъй като лицето ЕМ. Р. Р. работи на открито, около
предвижващи се МПС, воден басейн, експонирано е на прах и алергени.
По запитване от работодателя е издадено Експертно решение № 2224 от зас. №
105/08.09.2021 г., влязло в сила на 28.09.2021 г., с което в отговор на писмо №
55182/02.07.2021 г. е преценено, че работата на ЕМ. Р. Р. като чистач навън предполага
тежък физически труд, което е вписано в противопоказните условия на труд (т. 15 от
ЕР – тежък физически труд, нервно психическо напрежение, токсични нокси).
3
Посочено е, че поради наличие на злокачествено заболяване – хронична миелоидна
левкоза, лицето попада под закирлата на Наредба № 5 на МЗ от 1987 г., тъй като са
затруднени адаптационните възможности на лицето при промяна на условията на труд.
Издадено е заключение с изх. № 128/05.10.2021 г. на Служба по трудова
медицина – ЛТМ“ ООД въз основа на данните от горепосоченото ЕР, в което е
изложеното, че е невъзможно ищцата да изпълнява задълженията си като чистач и в
същото време работодателят да спазва противопоказните условия на труд, описани в т.
15 от ЕР. Посочено е, че след продължителни деветмесечни болнични лицето е с нова
диагноза и съответно повишен процент на трайно намалена работоспособност от 50%
на 85%. Трудовите задължения на лицето са свързани с работа на открито при което е
експонирано на неблагоприятен микроклимат, прах, алергени и токсични вещества,
работната поза е предимно правостояща, свързана с почистване на големи терени в
пристанището, както и обработка на тревни площи, пътеки, алеи около сградите на
порталите, паркингите, както и на територията на Морска гара и Яхт клуб.
С процесната заповед от 13.10.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, поради невъзможност на работника
да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, по здравни показания въз основа на заключение на трудово-
експертната лекарска комисия. Ищцата е отказала да получи заповедта, видно от
отразеното в същата, удостоверено с подписите на двама свидетели.
В заповедта от 13.10.2021 г. е определено на работника да се изплати
обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от два месеца, което в размер на сумата от 1833 лв. е начислено и заплатено,
заедно с дължимото възнаграждение за м. октомври 2021 г., на 23.11.2021 г., видно от
отразяването в представения от ответника фиш за работна заплата (л. 33 от делото), т.е.
след образуване на настоящото производство и получаване на препис от исковата
молба от ответника на 04.11.2021 г.
Установява се от представеното Удостоверение за завършен VII клас (курс) от
19.07.1999 г., че ищцата е завършила 7-ми клас, респ. не притежава диплома за
завършено основно образование.
Видно от представените списък на длъжностите за трудоустроени лица с
намалена работоспособност, съгласно чл. 315 КТ и Наредба № РД-07-1 от 02.02.2012 г.
за определяне на работните места, подходящи за лица с намалена работоспособност
към 01.10.2021 г., списък на лицата, заемащи длъжност за трудоустроени към
Пристанищен терминал Варна – изток към 14.10.2021 г. и списък на лицата, заемащи
длъжност за трудоустроени към Пристанищен терминал Варна – запад към 14.10.2021
г., към релевантния момент при ответното дружество - работодател всички 51 бр.
длъжности за трудоустроени лица са били заети с трудоустроени лица.
Според приложения по делото списък на свободните работни места в „П.В.“
ЕАД към 14.10.2021 г. при работодателя е била налице 1 свободна бройка за длъжност
„чистач“ в Отдел „Човешки ресурси и административно обслужване“ Сектор
„Административно обслужване“ Варна Изток (заетата до този момент длъжност от
ищцата), както и 121 бр. други длъжности, изискващи завършено основно, средно или
висше образование от работника/служителя. Единствената длъжност, за заемането на
която е необходимо завършено основно образование е „докер“. Нито една от
свободните длъжности по щат при работодателя към 14.10.2021 г., с изключение на
длъжността „чистач“, не е била заемана от ищцата в периода й на работа при
ответника, видно от представеното от нея удостоверение с изх. № 8811/13.10.2021 г. за
заеманите длъжности в периода 1982 г. – 2021 г.
Приобщени към доказателствения материал са служебна бележка с изх. №
117/03.11.2021 г., съгласно която ищцата е член на Сдружение Съюз на транспортните
синдикати в България /СТСБ-КНСБ/, както и Колективен трудов договор от 26.11.2019
4
г.
Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза,
изготвено от д-р С.Н. – лекар ТМ, специалист по трудова медицина и безопасност на
труда, към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата – 13.10.2021 г. не е имало подходяща за здравното
състояние на ищцата ЕМ. Р. Р. длъжност, както в списъка по чл. 315 КТ, така и извън
него, с оглед образованието и квалификацията й. За да достигне до този фактически
(доказателствен) извод вещото лице е анализирало наличните данни по делото за
заеманите през годините различни длъжности от ищцата в „П.В.“ АД, образованието й
и установеното наличие на 85% неработоспособност на ищцата, заедно с другите
поставени й диагнози, които обстоятелства, проявени в съвкупност, значително
стесняват възможността за евентуално трудоустрояване на подходяща за здравето й
длъжност, без тежък физически труд в предприятието, поради характера на бранша и
икономическата дейност. Експертът в областта на трудовата медицина е обосновал
заключението си с обстоятелството, че свободните длъжности при работодателя към
релевантния период изискват или упражняване на тежък физически труд, или
значително по-високо образование и квалификация от тези на ищцата. Изложена е
констатацията на вещото лице, че в повечето експертни решения на ТЕЛК уточнените
диагнози, определените противопоказни условия на труд и съответно произнасянията
за налична „възможност за изпълнение на настоящата длъжност чистач“ са в
противоречие с наличните рискове за здравето и безопасността при работа. От
поясненията на вещото лице, дадени при неговото изслушване в о.с.з., проведено на
29.04.2022 г., се изяснява, че при така определената неработоспособност на ищцата
дефинираният лек физически труд, свързан с преминаване на кратки разстояния, без
носене на каквато и да е тежест, се възприема от лицето като средно тежък или тежък
физически труд, в зависимост от цялостното състояние на органите. Допълва, че дори
вдигането на 1 кг би могло да предизвика рязко отклонение в здравословното
състояние. Вещото лице изяснява, че всички заемани досега длъжности от ищцата
изискват движение на немалки разстояния и носенето на тежест. Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира заключението на СМЕ на в.л. С.Н. като компетентно
изготвено и обективно отговарящо на поставения въпрос, като изводите на експерта по
правнорелевантните факти съответстват на останалия събран доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
448/05.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2011 г., IV г. о., Решение № 266 от 24.03.2010
г. на ВКС по гр. д. № 814/2009 г., III г. о. и др., преценката на ТЕЛК и НЕЛК дали
конкретна длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде
поставян на последваща проверка нито от службите по трудова медицина или
дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия
спор за законосъобразност на уволнението. На изследване и проверка в трудовия спор
за законосъобразност на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, включително и с помощта
на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била
ли е подходяща за заемане от трудоустроения друга длъжност от списъка по чл. 315,
ал. 1 КТ при работодателя, стига да е била и свободна.
Невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайна неработоспособност се установява с решение
на ТЕЛК, което, включително и в тази му част, може да се обжалва пред НЕЛК.
Неговото решение подлежи на съдебен контрол по административен ред, което
изключва инцидентната му проверка в спор по чл. 344, ал. 1 КТ.
При констатация на компетентните органи, че изпълняваната от служителя или
работника с намалена трудоспособност, му е противопоказна, работодателят трябва да
му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена
5
трудоспособност. Когато работникът или служителят избере някоя от тях,
компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща
за здравословното му състояние. Ако няма свободна подходяща длъжност,
работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение на осн. чл. 325, ал. 1,
т. 9 КТ.
Работодателят има задължение по чл. 315 КТ да определи работни места,
подходящи за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност и съставя
списък с тях. Той е частен документ свидетелстващ документ, който разполага с
материална доказателствена сила, и е годно доказателствено средство.
Съобразявайки изложените правни съждения и констатираните фактически
обстоятелства, настоящата съдебна инстанция приема, че категорично по делото се
установява, че ищцата страда от заболявания, довели до трайно намалената й
работоспособност, като съгласно преценката на ТЕЛК, обективирана в последното и
актуално ЕР от 08.09.2021 г., същата не може да изпълнява длъжността „чистач“,
съгласно влязлото в сила заключение на трудово-експертната лекарска комисия.
Поради липса на възражения от страна на ищцата относно релевантните факти,
които се установяват с представените от ответника списък по чл. 315 КТ, списъци на
лицата, заемащи длъжност за трудоустроени към 14.10.2021 г. и списък на свободните
работни места в „П.В.“ ЕАД към 14 октомври 2021 г. (л. 29 - 32 от делото), съдът
приема за доказано обстоятелството, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата при работодателя всички определени длъжности за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност са били заети.
Основното заявено в исковата молба оплакване на ищцата е, че преди издаването
на оспорената заповед работодателят не й предложил друга подходяща работа за
здравното й състояние, за да може тя да се съгласи да я приеме или откаже, което счита
за нарушение на императивните задължения на работодателя по чл. 325, ал. 1, т. 9, изр.
2-ро КТ. Както бе изяснено по-горе обаче, съгласно даденото разрешение, трайно
поддържаното в съдебната практика на ВКС, споделено и от настоящия съдебен състав,
при липса на свободни длъжности, определени за заемане от лица с намалена
трудоспособност, работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение на
осн. чл. 325, т. 9 КТ. В случая ответникът не е разполагал със свободни длъжности от
списъка по чл. 315 КТ, които да предложи на ищцата, за да може тя да избере коя от
тях е съгласна да заеме, поради което липсата на предложение за заемане на друга
длъжност не може да бъде възприето като нарушение на императивните правила на КТ.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява също по
категоричен начин, че при работодателя няма свободна и отговаряща на образованието
и квалификацията на ищцата щатна длъжност, подходяща за здравословното й
състояние – както такава определена за трудоустрояване и фигурираща в списъка по
чл. 315 КТ, така и друга свободна длъжност извън него. Работодателят няма
задължение да променя създадената организация на труда като осигури специално
работно място, подходящо за трудоустрояване на ищцата – в този смисъл Решение №
214/ 03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6526/ 2013 г., IV г.о.
От изложеното следва, че работодателят е упражнил законно правото си да
прекрати едностранно трудовото правоотношение, поради което предявените искове за
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 43/13.10.2021 г. и за
възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „чистач” при
ответника, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да се изясни, че ищцата би се ползвала от
регламентираната в чл. 333 КТ закрила при уволнение единствено при изчерпателно
изброените в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение,
сред които не попада основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Следователно, в процесния
случай разрешение от Инспекция по труда, нито съгласие на синдикалния орган, не е
6
било необходимо за законосъобразното прекратяване на трудовия договор с ищцата.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК в полза на
ответното дружество следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото,
а именно сумата от общо 313 лв., представляваща сбор от заплатен депозит за СМЕ в
размер на 213 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В тежест на
ищцата не следва да бъдат възлагани съдебни разноски по отношение на оттегления от
нея иск с правно основание чл. 222, ал. 2 КТ, доколкото същият е оттеглен поради
плащане на претенцията в хода на съдебното производство от страна на ответника,
поради което той следва да понесе сторените от него разноски във връзка с този иск. В
този смисъл – Определение № 843/17.11.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6176/2014 г., ІV
г.о. и Определение № 300/20.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 245/2012 г., IV г.о.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕМ. Р. Р., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„П.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, искове за признаване
за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 43/13.10.2021 г. на
Изпълнителния директор на „П.В.“ ЕАД, и неговата отмяна – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението й
длъжност „чистач” при ответното дружество – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА ЕМ. Р. Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „П.В.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 313 лв. (триста и
тринадесет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3
и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7