РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2331
гр. Пловдив,15.12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на двадесет и първи юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело
№ 1109 по описа за 2020 год. на Административен съд –
Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Делото е
образувано по жалбата на „СТИРО БГ“ ЕООД,
ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул.
„Руен“, № 9, представлявано от С.Н.Н., чрез пълномощника адв. Х., против
Решение № Ц 2153-15-11 от 22.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. № Ц
1030-15-200/23.03.2020 /подадена по електронна поща/ и са потвърдени
Задължителни предписания № ЗД-1-15-00732496 от 09.03.2020г., издадени на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Жалбоподателят счита, че неправилно административният орган е приел, че
назначените в дружеството лица по срочни трудови договори Х.Л.Х. и Г.Х.Х. не са
положили реално труд, срещу чиято престация им се следва трудово
възнаграждение, респ. същите да станат субект и обект на задължения за данъчно
осигуряване. Сочи, че в хода на проверката от страна на ТП но НОИ-Пловдив не е
констатирано нито едно нарушение на задълженията на КСО, в това число
деклариране на данни, касаещи лица работещи на трудово правоотношение, размерът
на трудовите възнаграждения, времето на изпълнение на трудовите им задължения,
внасянето на осигуровки и др. Не са констатирани факти и обстоятелства от
страна на дружеството да са създавани пречки или да не е оказано съдействие на
проверяващите при събиране на доказателства. В представена писмена защита по
същество поддържа жалбата.
Иска се отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и
потвърдените с него задължителни предписания, издадени на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив и присъждане на
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. С.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирано по делото писмено становище.
Претендира се присъждане на направените разноски – възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени данните по
административната преписка и представените от делото доказателства, намери
следното:
Подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.
Разгледана
по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Х.Л.Х. и Г.Х.Х.
са работили по трудово правоотношение със "Стиро БГ" ЕООД, въз основа
на сключени срочни трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ за 35 работни
дни. Лицата са назначени в дружеството съответно на длъжности „експерт програми
и проекти“, с месечно трудово възнаграждение в размер на 2600лв. и „сътрудник
управление на европейски проекти и програми“, с месечно трудово възнаграждение
в размер на 2600лв., като са изпълнявали трудовите си задължения от 10.09.2019г.
до 15.10.2019г. и за двете лица. След прекратяване на срочните трудови договори
лицата са подали заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица
на 29.11.2019г. /Х./ и на 28.10.2019г. /Х.ова/.
В
административната структура на ответника тогава била извършена проверка за определяне правото и
размера на парично обезщетение за безработица, при която е установено, че
работодателят „Стиро БГ“ ЕООД е подал уведомление за сключени на 10.09.2019 и
прекратени на 15.10.2019г. трудови договори с Г. Х.ова и Х. Х. и данни за
основно трудово възнаграждение в размер 2600лв. Същевременно е констатирано, че
24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването,
лицата са осигурени по законодателството на Великобритания.
Със
Заповед № ЗР-5-15-00723187 от 19.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив
е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя
„Стиро БГ“ ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив, със срок на
проверката 20 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта.
Проверката
е приключила с Констативен протокол № КП-5-15-00732503 от 09.03.2020г. (л. 15 лице
и гръб), при която е установено, че Х. Х. е назначен на длъжност „експерт
програми и проекти“, по срочен трудов договор №53 от 10.09.2019г., с месечно трудово възнаграждение в размер на
2600лв. Г. Х.ова
е назначена на длъжност „сътрудник управление на европейски проекти и програми“
по срочен трудов договор №54 от 10.09.2019г., с месечно трудово възнаграждение
в размер на 2600лв. Трудовите договори са прекратени съответно със заповед № 45
от 14.10.2019г., считано от 15.10.2019г. (л. 35) и заповед № 44 от 14.10.2019г.,
считано от 15.10.2019г. (л. 25).
По делото са
представени длъжностни характеристики за длъжностите - „експерт програми и
проекти“ и „сътрудник управление на европейски проекти и програми“, заемани от двете
лица, в която са описани правата и задълженията (л. 26 и л. 36).
От представените
по административната преписка разчетно-платежни ведомости за месец септември
2019г. (л.46) и за месец октомври 2019г. (л.48), отнасящи се за Г. Х.ова и Х. Х.,
се установява отразяване на данни, съответно по 14 отработени дни за месец
септември 2019г. и по 80 отработени дни за месец октомври 2019г.
Представени
са банкови извлечения от разплащателната сметка на „Стиро БГ“ ЕООД, според
които на Г. Х.ова и Х. Х. са изплатени суми за трудово възнаграждение в размер
от 1486,61лв за всеки от тях на дата 02.10.2019г. и в размер на 877,19лв. за
всети от тях на 11.11.2019г.
По административната
преписка е представен и Договор
№60/20.08.2019г. /л.38-45/, сключен между „Дрес дизайн“ ЕООД /възложител/ и
„Стиро БГ“ ЕООД /изпълнител/, с предмет „Комплексна консултантска услуга по
разработване и управление на проект по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на
предприемачество“, оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“
2014-2020г.“
Не се
формира спор между страните, че в Регистъра на трудовите договори от работодателя
„Стиро БГ“ ЕООД са подадени данни за сключени трудов договор с месечно трудово възнаграждение в размер на
2600лв. за Г. Х.ова на длъжност „сътрудник управление на европейски проекти и
програми“ и трудов договор, с месечно трудово възнаграждение в размер на
2600лв. за Х. Х. на длъжност „експерт програми и проекти“.
Не се
формира спор и, че в Регистъра на осигурените лица от работодателя „Стиро БГ“
ЕООД са подадени данни за осигурителен стаж и доход за Х. за периода от 10.09.2019г.
до 14.10.2019г. и за Х.ова за периода от 10.09.2019г. до 14.10.2019г.
Контролните
органи на ТП на НОИ – гр. Пловдив са
изискали писмени обяснения от Г. Х.ова и Х. Х. относно естеството на
трудовите им задължения. Съгласно съдържанието на писмените декларации, двамата
са разбрали за свободните позиции „експерт програми и проекти“ и „сътрудник
управление на европейски проекти и програми“ в „Стиро БГ“ ЕООД от познати. Предмет
на дейността на фирмата била извършване на счетоводни услуги, която се
извършвала в гр.Асеновград, ул.“ген. Дендевил“ № 59. По-конкретно техните
задължения се състояли в работа по европейска програма за иновация и
конкурентноспособност, с работно време от 8 до 17 часа. В посочения офис,
лицата работели освен с управителя на „Стиро БГ“ ЕООД и с още една колежка с
име Гинка Минкова. Получавали са трудови възнаграждения по банков път. По
отношение въпроса касаещ познания и предишен опит на подобна длъжност Х.
посочва висшето си образование и работата си във Великобритания в завод за
производство на биогаз, където е изготвял бизнес-план, а Х.ова сочи завършения
от нея двугодишен курс по „Банки и банково дело“ и работата и в собствена фирма
за търговия. Трудовите договори и на
двете лица са прекратени с изтичане на срока за извършване на работата, за
която са наети.
В хода на
проверката са дадени и писмени обяснения от управителя на дружеството относно необходимостта
от временно наемане на служители на длъжностите „експерт програми и проекти“ и
„сътрудник управление на европейски проекти и програми“. Съгласно съдържанието
им, лицата са наети за извършване на предварително проучване на пазарна ниша,
събиране на оферти за закупуване на необходимата техника, събиране на данни за
сформиране на работен екип, който да реализира поетите по проекта ангажименти,
както и за изготвяне на финансова рамка на бюджета.
Въз основа
на фактите и обстоятелствата, както и събраните доказателства при извършената проверка,
документирана с Констативен протокол № КП-5-15-00732503 от 09.03.2020г., на
основание разпоредбата на чл.108, ал.1 от КСО, със Задължителните предписания с
№ ЗД-1-15-00732496 от 09.03.2020г. е вменено задължение на „Стиро БГ“ ЕООД, в
срок от 20 работни дни от получаването им да се заличат данните подадени с
декларация обр. № 1 за лицата Х.Л.Х., за периода м.09.2019г. и м.10.2019г. и Г.Х.Х.,
за периода м.09.2019г. и м.10.2019г.
В хода на
административното производство са направени възражения срещу задължителните
предписания, че същите не обосновават извършено от дружеството нарушение на КТ
по отношение начисляването на задължителни осигуровки, не са посочени
разминавания и несъответствия в отчетността по ДОО и не е констатирано
нарушение на изискванията на чл.54а от КСО по отношение на лицата Х. Х. и Г. Х.ова.
Възраженията
не са приети за основателни и е направен извод, че дори и формално да са
спазени законовите изисквания по изготвяне и подаване на необходимата
документация, касаеща валидността на трудовото правоотношение, то очевидно е
налице опит за заобикаляне на закона с цел получаване на парично обезщетение за
безработица от лицата в по-висок размер.
Съгласно разпоредбата
на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
За да обективира
своите предположения и съмнения, административният орган е извел
материалноправното основание за определяне минимален размер на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, като е приел, че наетите лица Х. Х.
и Г. Х.ова не са упражнявали трудова и дейност при осигурителя „Стиро БГ“ ЕООД и
не са осигурени лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Като допълнителен аргумент е посочено, че осигурителят „Стиро БГ“ ЕООД не е представил други
документи, извън разплащателни ведомости и отчетни форми, от които да е видно,
че в действителност лицата са упражнявали трудова дейност.
В хода на
съдебното производство е разпитан като свидетел лицето Х. Х.. Съгласно
показанията на свидетеля той и неговата съпруга /Г. Х.ова/ сключили трудови
договори с фирма „СТИРО БГ“ ЕООД за правене на план по Европейско финансиране
за обновяване на шивашки цех в село Тополово. Х. бил ръководител на проекта.
Със съпругата му работели заедно в екип, като той извършвал оценките на офертите
и изготвял самия проект, докато съпругата му събирала оферти от контрагентите. Договорът
бил със срок за изпълнение, който изтекъл с представяне на проекта.
В хода на
проверката представил ксерокопие на дипломата за магистратура, свидетелство за
допълнителна квалификация от „Тракийски университет“ за вещо лице и писмени
обяснения. Не му били зададени конкретни въпроси, само били принудени да
напишат обяснения. Не знае доколко е запознат съда с възнагражденията за
изготвяне на проекти по Европейски програми за съфинансиране, но той и
съпругата му просто се договорили на минималния осигурителен доход. На работа
във Великобритания той и съпругата му
били по
финансови причини.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Според
приложимата материалноправна уредба, по конкретно разпоредбата на чл. 54 “л“ от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането,
прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за
безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от същия
кодекс и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане
на обезщетенията.
Не се
формира спор между страните по делото, че за месец юли 2018г. са постъпили суми
в приход на държавното обществено осигуряване за осигурителни вноски от „Стиро
БГ“ ЕООД, за работещите по срочни трудови договори лица Х. Х. и Г. Х.ова. Необосновано,
обаче, административният орган е приел, че внасянето на осигурителни вноски и
сключването на трудов договор, включително регистрирането му, при конкретно
установената фактическа обстановка, не са достатъчни основания за да се приеме,
че посочените лица са извършвали трудова
дейност, която подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В
тази връзка, съдът кредитира показанията на свидетеля, който макар да са
заинтересуван от изхода на делото, излага идентични твърдения в писмените си
обяснения в административното производство и в свидетелските си показания в
съдебното производство относно естеството на извършваната от него трудова
дейност, мястото на извършването ѝ и времето, за което е извършвана.
Оспореният
административен акт – решението на
Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни
предписания са постановени от материално компетентни органи на осигурителната
администрация, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните
разпоредби.
Сключеният
трудов договор е задължителен за страните, и работодателят не може да променя
условията му едностранно. Разпоредбата на чл.118, ал. 1 КТ установява забрана
за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, от която и
да е от страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира
стабилност на трудовото правоотношение, гарантира сигурност на страните при
осъществяването на трудовите им права и задължения, гарантира спазването на
принципа на закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал. 3 КТ. Едностранната
неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означава
недопустимост да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото
правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на работа, срока
на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия, уговорени в
трудовия договор. Логическото
продължение на установената в чл. 118, ал. 1 КТ забрана е разпоредбата на чл.
119 КТ. В нея законодателят е формулирал същия принцип по позитивен начин -
допустима е промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но само по
взаимно съгласие между страните по трудовия договор, изразено в писмена форма.
По правната си същност промяната в съдържанието на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие по същество представлява сключване на нов договор между тях, с
който те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото
правоотношение.
Казаното
се отнася и до органите на НОИ. Настоящият съдебен състав счита, че в случая
контролните органи ТП на НОИ – гр. Пловдив не са изпълнили задължението си,
произтичащо от разпоредбата на чл.74, ал. 3 от КТ, която е приложима по
настоящия казус. Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, когато контролен
или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на
някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се
произнесе по действителността на трудовия договор. Същото задължение контролният
орган има и при преценката си за нищожност на трудовия договор.
В
настоящия случай, не са ангажирани доказателства, че органите на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, са инициирали и провели подобно съдебно производство. Вместо това,
контролният орган при НОИ преждевременно и без наличието на съдебен акт, по
същество е оспорил действителността на сключените трудови договори между Х. Х.
и Г. Х.ова и осигурителя „Стиро БГ"
ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 75,
ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия
договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за
обявяването ѝ не бъде връчено на страните. На същото основание страните
ще могат да се позовават на недействителност на трудовия договор само след
обявяването ѝ от съда. Едва след отговора на този въпрос от единствения
компетентен орган - съответния районен съд и влизане в сила на съдебния акт би
било налице основание за издаване на оспореното предписание за заличаване на
данни от регистъра на НОИ. Трудовите правоотношения са особен вид договорни
отношения и тяхната правна уредба почива на разпоредбите, разписани в Кодекса
на труда. Само за неуредените случаи, и то когато е налице препращаща
разпоредба, се прилага общото законодателство. В настоящия случай са налице
трудови договори в писмена форма, съдържащи подписите на страните и уредба на
елементите на трудово правоотношение.
Налага се
извод, че при липсата на влязъл в сила съдебен акт, който да обяви
недействителност на сключения трудов договор, решението на директора на ТП на
НОИ е незаконосъобразно.
При така
цитираната императивна нормативна уредба на КТ, съдържаща закрила на работещите
по трудово правоотношение, осигурителят е следвало и няма спор, че е подал
данни за лицата Х. Х. и Г. Х.ова, като за служители осигурени по чл. 4, ал. 1,
т. 1 КСО.
Мотивите и
изводите на административния орган, освен че не са подкрепени от
доказателствата по делото са и в противоречие с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията
на Република България, според които гражданите имат право на труд и всеки
гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
Оспореното
Решение № Ц 2153-15-11 от 22.04.2020 на
Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на дружеството с вх. № Ц 1030-15-200 от 23.03.2020г. и са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00732496
от 09.03.2020г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив, на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, дадени на осигурителя „Стиро БГ"
ЕООД, следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора, на основание чл.
120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по
производството. Съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от
20.05.2020г. на л. 107 /гръб/, същите са в общ размер на 550лв., в т.ч.
заплатените държавна такса в размер на 50лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 500лв.
Така
мотивиран, Съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „СТИРО БГ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Руен“, № 9,
представлявано от С.Н.Н., Решение № Ц 2153-15-11 от 22.04.2020г. на Директора
на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на
дружеството с вх. № Ц 1030-15-200/23.03.2020 /подадена по електронна поща/ и са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00732496 от 09.03.2020г.,
издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от контролен орган на ТП на
НОИ – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – гр. Пловдив, да заплати
на „СТИРО БГ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Руен“, № 9, представлявано
от С.Н.Н.сумата от 550лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/П/