Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. Перник, 28.10.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.*** и с участието на прокурор
А. А.*** от Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия
Слава Георгиева административно дело № 206 по описа за 2022 година на
Административен съд–Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ), във вр. с чл. 1, ал. 1, във вр. с
чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на В.С.А. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** чрез адвокат В.Т.Д. *** против Администрацията
на Министерски съвет на Република България със седалище и адрес: гр. С.***.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди в периода от
07.07.2017 година до 29.06.2021 година, изразяващи се в дългогодишен стрес,
потиснатост, възмущение, обида, гняв, обезверяване, гражданско разочарование от
незачитане на правото на добра администрация и незачитане на съдебно
установеното ѝ право от страна на МКВП при МС, причинени от съвместния
ефект на Решение от 10.10.2017 година по Протокол № 3, т. 26 от Приложение № 2
на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски
съвет (МКВП при МС), обявено за незаконосъобразно и отменено с Решение № 382 от
13.10.2020 година, постановено по административно дело № 778 по описа за 2019
година на Административен съд-Перник, а също и в следствие на нарушеното право
на разумен срок при разглеждане на заявлението ѝ за възстановителна помощ,
т.е. правото на добра администрация, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с
адв. В.Д.. Поддържа исковата молба и оспорва отговора на ответника. Пледира, че
исковата претенция е доказана по основание и по размер и иска ответника да бъде
осъден да заплати претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Ответникът по иска- Администрацията на Министерски съвет
на Република България, редовно призован не изпраща представител. По делото е
постъпил отговор на искова молба с вх. № 2145 от 29.06.2022 година, в който
ответникът изразява становището си по
предявения иск. Оспорва иска по основание и размер. Счита, исковата претенция
за неоснователна и недоказана, алтернативно намира размерът на исковата
претенция за прекомерно завишен, като моли съда да се произнесе по
справедливост. Прави възражение за
прекомерност на разноските претендирани за присъждане от ищеца, както и се иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор А.
А.** намира исковата претенция за неоснователна и недоказана и предлага същата
да се отхвърли.
Административен съд-Перник, след като обсъди релевираните
с исковата молба твърдения и доводи на страните в съдебно заседание, и след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, намира за установено следното:
От доказателствата по делото се установява, че ищецът В.С.А.
във връзка със станалото земетресение на 22.05.2012 година, на територията на
гр. П.** и Пернишка област е поискала възстановителна помощ по реда на ПОД на
МКВП, за което е депозирала молба с вх. № 012/Д-2165 от 29.05.2012 година по
реда на чл. 55, ал. 3 от ЗЗБ.
На заседание от 11.02.20213 година в т.750 от Приложение
№ 2, т. 5 към Протокол № 1 от 11.02.2013 година Междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към Министерски съвет е отказала подпомагане на В.С.А..
Този административен акт е обжалван пред Административен съд-Перник. С Решение
№ 334 от 11.10.2013 година, постановено по административно дело № 480/2013
година по описа на съда отказът е отменен и преписката е върната за ново
произнасяне. Така постановеното съдебно решение не е било обжалвано от страните
пред Върховния административен съд и е влязло в сила.
С Протокол от 28.04.2015 година на комисията на община П.,
назначена от кмета на Община П.** със Заповед № 386/ 09.03.2015 година са
приети повторни оценки и е предложено за имота на жалбоподателката да се
отпусне възстановителна помощ в размер на 11 392 лева по конструктивно
становище. На свое заседание, проведено на 29.10.2015 година в т. 46 от
Приложение № 4 към т.3.1 от Протокол № 5 от 29.10.2015 година МКВП при МС
отново е отказва подпомагане на В.С.А..
С Решение № 136 от 04.04.2016 година, постановено по
административно дело № 19 по описа за 2016 година на Административен съд-Перник
отказът, обективиран в т. 46 от Приложение № 4 към т.3.1 от Протокол № 5 от
29.10.2015 година на МКВП при МС е отменен. Този съдебен акт отново не е бил
обжалван от страните по делото, поради което същият е влязъл в законна сила и е
породил правните си последици.
С Решение от 10.10.2017 година по Протокол № 3, т. 26 от
Приложение № 2 на МКВП при МС отново отказва подпомагане на настоящият ищец.
Този административен акт е оспорен по съдебен ред, като с Решение № 382 от
13.10.2020 година по административно
дело № 778 по описа за 2019 година на Административен съд-П.**, отказът е отменен като незаконосъобразен, а
административната преписка е върната за ново произнасяне съгласно мотивите на
съда. Решението не е било обжалвано в законоустановения срок от страните и
същото е влязло в сила.
С Постановление № 207 от 29 юни 2021 година на
Министерски съвет в чл. 1, ал. 1, т. 18 се отпуска възстановителна помощ в
съответствие с повторна оценка на щетите от земетресението по сградата на В.С.А.
в размер на 11 392 лева. Сумата е постъпила по банковата сметка на ищеца.
За периода от 22.05.2012 година до 07.07.2017 година
настоящият ответник е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди по реда на чл. 1, от ЗОДОВ в размер на 5 000лв., настъпили от
отменени като незаконосъбразни актове на МКВП при МК и във връзка с бездействието на комисията да
приключи производството в разумен срок, видно от решение № 442 от 06.11.2019
година постановено по АД № 464/2019година по описа на Административен
съд-Перник, изменено с решение на ВАС.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля С.
Е. А.**. Показанията са хаотични,
непоследователни и от тях не се установява засягане на личността в степен
подлежаща на обезвреда. Същите са насочени главно
към влошено
здравословно състояние на ищеца през 2017 година,
но от тях не се установява причинна връзка
с отмяната на решение от 10.10.2017г. на МКВП, респ. с влизане в сила на
съдебно решение по АД № 778 по описа за 2019 година на Административен
съд-Перник и с неприключване на административното производство за предоставяне
на възстановителна помощ.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав на Административен съд- Перник, прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим, тъй
като е подаден от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен акт на МКВП
при МС, а именно Решение от 10.10.2017 година по Протокол № 3, т. 26 от
Приложение № 2 на МКВПМС отменено като незаконосъобразно с Решение № 382 от
13.10.2020 година на Административен съд-Перник, постановено по административно
дело № 778 по описа за 2019 година на съда и във връзка с бездействие при
изпълнение на административните задължения на Комисията, както и нарушаването
на правото на ищеца на разумен срок при разглеждане на заявлението ѝ за
възстановителна помощ, т.е. правото на добра администрация. Исковата претенция
е насочена към юридическо лице, към чиято структура принадлежи органът, от
чийто незаконосъобразен акт и бездействие са причинени вредите, изхождайки от
чл. 40, ал. 3 от ЗА. С оглед на това е спазена разпоредбата на чл. 205 от АПК,
съгласно която искът се предявява срещу юридическо лице, представлявано от
орган, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите и искът е предявен срещу надлежна страна.
Разгледан по същество предявения иск за неимуществени
вреди е неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България
държавата отговаря за вреди, които са причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица. Тази разпоредба се съдържа в глава
първа на Конституцията, което е посветена на основните начала на държавно
устройство, но тя не представлява пряка защита на правата на гражданите, същата
прогласява основен принцип, осъществяването, на който трябва да бъде уреден със
закон. Такъв именно закон е Законът за отговорността на държавата и общините за
вреди. В ЗОДОВ се разграничават два вида отговорност на държавата: първият вид
е отговорност за дейността на администрацията, а вторият вид е отговорност за
дейността на правозащитните органи, като в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че
държавата и общините отговарят за вреди, които са причинени на гражданите и
юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната
дейност. По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по
реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност
се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ,
като искът за обезщетение може да се предяви пред съда по мястото на увреждане
или по настоящ адрес или седалище на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. В настоящият казус и място на увреждане и адресът на ищцата са в град
Перник, поради което компетентен за разгледа спора се явява Административен
съд-Перник.
В разпоредбата на чл. 203 от АПК е регламентиран редът за
предявяване на исковете за обезщетения, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение
е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието
или липсата на вина у длъжностното лице, което е пряк причинител на вредите.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяването на
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган.
Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1
от ЗОДОВ, а те са както следва: незаконосъобразен акт, който е отменен по
съответния за това ред, или действие и бездействие на административен орган по
повод изпълнение на административна дейност,
на второ място настъпила вреда и причинна връзка между отменения акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на
който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира
отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
В конкретният случай по предявеният иск се претендират
неимуществени вреди, които са настъпили от отменен като незаконосъобразен
индивидуален административен акт и във връзка с бездействието на
административният орган при изпълнение на административните си задължения да
приключи развилото се правоотношение в разумен срок. Съгласно цитираната вече правна норма на
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ под вреда следва да се разбира всяко
неблагоприятно изменение в имуществото или личната сфера на гражданина или
юридическото лице, което е настъпило като последица от незаконосъобразния
административен акт, действието или бездействието на длъжностните лица,
действащи при или по повод на осъществяване на административната си
дейност. Обемът на отговорността се
регламентира в чл. 4 от ЗОДОВ, като на обезщетение подлежат всички имуществени
и неимуществени вреди. Тук са включени претърпените загуби, пропуснатите полази
и неимуществените вреди, засягащи личността в нейната цялост (физическа,
психологическа, ментална).
За да се реализира отговорността по смисъла на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ е необходимо да е налице определен фактически състав, чийто елементи
се посочиха и които трябва да са налице кумулативно.
Първият елемент е наличието на незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на държавните органи или
длъжностните лица при или по повод изпълнението на административната дейност.
От своя страна наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице не само, че е елемент от фактическият
състав, пораждащ отговорността на държавата, респективно на общината, но така
също той се явява и положителна процесуална предпоставка за допустимост на
самия иск. В случая по категоричен начин се установи, че постановеният
индивидуален административен акт (Решение от 10.10.2017 година по Протокол №,
т. 26 от Приложение № 2 на МКВП при МС) е отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 382 от 13.10.2020 година
постановено по административно дело № 778/2019 година по описа на
Административен съд-П.**. Поради тази причина, в контекста на отменения като
незаконосъобразен индивидуален административен акт се установява и първият
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на незаконосъобразното бездействие на
административният орган, което се навява като довод в исковата претенция на
ищеца настоящият съдебен състав приема, че под действие, респективно
бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира всяко
такова, което е извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е
юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в
съответствие/несъответствие с определена нормативна разпоредба, или иначе
казано в настоящият случай под бездействие се разбира неизвършването на
фактическо действие, което орган или длъжностно лице са задължени да извършват
по силата на закона. За процесния период
от 07.07.2017 година до 29.06.2021 година не е налице бездействие от страна на
административния орган, защото в случая същия на 10.10.2017година се е
произнесъл с решение, което е обжалвано и отменено с решение № 382 от
13.10.2020г. по АД № 778/2019г. А
след връщане на административната
преписка от страна на административния съд е провел цялата процедура, която е
регламентирана в чл. 26 и сл. от Правилника за организацията и дейността на
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски
съвет и видно от представените доказателства и на 29.06.2021 година е
предоставена възстановителна помощ. Безспорно е, че реално административното
производство е започнало през 2012 година и е приключило през 2021 година с
отпускане на възстановителна помощ, в които почти десет годишен период са
образувани посочените по-горе дела. Отчита
се, че за периода от 22.05.2012 година до 07.07.2017 година настоящият ответник
е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.
1, от ЗОДОВ, настъпили от отменени като незаконосъбразни актове на МКВП при
МК и за бездействието на комисията да
приключи производството в разумен срок, видно от решение № 442 от 06.11.2019
година постановено по АД № 464/2019 година по описа на Административен съд-П.**,
изменено с решение на ВАС. Вземайки предвид частичната идентичност с предмета по АД № 464/2019 година, то присъждането на обезщетение за неимуществени вреди
притежава сила на присъдено нещо по чл. 297
от ГПК,
която се разпростира във времевите предели, очертани най-напред с исковата
молба, а след това и с влязлото в сила решение, постановено по нея. Вреди,
които макар и едни и същи по вид и произтичащи от едно и също административно
правоотношение, не са идентични, а са различни– нови вреди, когато са
настъпили в различен период от време и произтичат от отделни административни
актове или бездействия. Такъв е и настоящия случай, предвид фактите по исковата
молба и тези вреди следва да се докажат.
С оглед на изложеното се приема, че в случая първият
елемент от фактическия състав, регламентиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се
изразява именно и само във връзка с наличието на отменен като незаконосъобразен
административен акт и не е налице бездействие, каквито доводи се излагат в исковата молба.
Вторият елемент на фактическия състав на отговорността –
настъпилите неимуществени вреди съдът го намира за недоказан. В тежест на ищеца е да докаже със съответните доказателствени средства
наличието на претърпени от него негативни изживявания, които да бъдат във
връзка именно с отмененият акт. Безспорно се установява, че настоящия ищец е водил
съдебни дела срещу административния орган, които са завършили с благоприятен
ефект за него, наред с което е получил и финансова помощ за ремонт на жилището
си. В
конкретният случай се претендират неимуществени вреди изразяващи се в стрес, потиснатост, възмущение, обида, гняв, обезверяване, факти които обаче в настоящото производство не бяха доказани
по категоричен начин. Показанията на разпитаната свидетелка Светлана Асенова са
неконкретни, хаотични и не спомагат за изясняване на въпроса с настъпване на
вреди от твърдения в исковата
претенция характер и интензитет. В частта за влошено здравословно състояние
показанията не се кредитират, тъй като не кореспондират с исковата претенция. Други
доказателства не се ангажираха в полза на установяване на неимуществените
вреди. Предвид това, съдът приема, че е налице липса на този втори елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Третият елемент от фактическия състав на отговорността се
изразява в това, че настъпилите вреди трябва да са в причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Пряка причинна връзка по отношение на отменения
незаконосъобразен акт, с настъпилия резултат не е доказана, тъй като не се установиха
конкретни вреди точно от отменения по съответния ред административен акт. Доколкото се установи, че вреди липсват в настоящият случай, то се явява и
безпредметно изследването на този трети елемент от фактическия състав.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира,
че в случая не са налице изискуемите кумулативни материални предпоставки на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендирането на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменения като
незаконосъобразен акт – Решение от 10.10.2017 година по Протокол № 3, т. 26 от
Приложение № 2 на МКВП при МС и незаконосъобразното бездействие при изпълнение
на административните задължения на Комисията, както и нарушаване на правото на
ищеца в разумен срок при разглеждането на заявлението ѝ за
възстановителна помощ, т.е. правото на добра администрация. Искът е неоснователен и недоказан и като
такъв ще се отхвърли.
По разноските:
При този
изход на спора ответникът по иска има право на разноски. Същите са своевременно претендирани и представляват
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В полза на
Администрацията на Министерски съвет на Република
България,
на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ във връзка с чл. 24 от Наредбата за
правната помощ, ще се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Водим от изложеното и на
основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от В.С.А., с ЕГН ********** и с
постоянен и настоящ адрес: *** против Администрацията на Министерски съвет на
Република България, със седалище гр. С.**, с който се иска присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за
причинени неимуществени вреди за периода от 07.07.2017 година до 29.06.2021
година от съвместния ефект на незаконосъобразното решение от 10.10.2017 година,
по протокол № 3 т. 26 от Приложение № 2 на МКВП при МС и незаконосъобразно
бездействие при изпълнение на административните задължения на комисията, както
и се иска присъждане на законната лихва, от дата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Администрацията на Министерски съвет
на Република България, със седалище и адрес: гр. С.** съдебни разноски в размер
на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.