РЕШЕНИЕ
№ 4047
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110106003 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В. И. К. - В.” ООД срещу М. А. Х.,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1058.29 лева, представляваща
главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер ***, дължима
за периода от 02.03.2021 г. до 15.04.2021 г., за обект-имот, находящ се в ***, сумата от 71.73
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.06.2021 г. до 17.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1108/23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 2240 по описа за 2022 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414
от ГПК, като в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите
искове.
Сочи се, че претендираната сума за главница представлява цена на реално доставени
ВиК услуги за имот с абонатен № ***, находящ се в ***, отчетени чрез използване на
електронен карнет. Излага се, че ответницата е потребител по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ОУ на ВиК оператора, тъй като е придобила чрез покупко-продажба процесния имот на
20.09.2002 г., като се посочва, че на 22.11.2016 г. същата е прехвърлила имота срещу
задължение за издръжка и гледане, но си е запазила правото на ползване. Твърди се, че М.
Х. е заплатила част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, но сумата в
размер на 1058.29 лева е останала дължима. Сочи се, че към настоящия момент ответницата
1
не е оспорила с писмено възражение процесните вземания в нормативноустановения срок
по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.
Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответницата излага
съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е потребила
твърдяното количество вода, с оглед на което не дължи заплащане на процесните суми.
Поддържа, че след извършен ремонт на магистрален водопровод, на 13.04.2021 г.
възникнала авария във водопроводния възел в имота на ответницата. Сочи, че в изпълнение
на предвидените в чл. 5, т. 7 и т. 8 от ОУ задължения, направила опити да се свърже с ВиК
оператора, за да го уведоми за аварията, но същите били безуспешни. Поддържа, че на
същия ден позвънила на телефона за аварии на ищцовото дружество, като уведомила
дежурния служител за възникналата ситуация и последният потвърдил, че адресът ще бъде
посетен от аварийната група на ВиК оператора при първа възможност, но до 15.04.2021 г.
това не било сторено, поради което ответницата потърсила контакт с инкасатора на района.
Излага, че последният я посъветвал да сигнализира на „Водомерно стопанство“ и й дал
телефонен номер за връзка с отдела. Сочи, че при пристигане на служителите на
„Водомерно стопанство“ на адреса, последните направили опити да спрат водата от
тротоарния кран, но тъй като той не сработвал, се наложило водата от водомерната шахта да
бъде източена ръчно, за да се осигури достъп до аварията. Посочва, че служителите успяли
да спрат водата от водомерния кран, след което установили, че има скъсано уплътнение.
Поддържа се, че докато ответницата и съпругът й търсили тръбен ключ и уплътнение, за да
бъде заменено скъсаното, служителите на „Водомерно стопанство“ сменили водомера с нов
такъв и задължили страната да подпише констативния протокол за смяната без да й
представят стария водомер, за да бъдат сравнени показанията на последния. Ответницата
излага, че средното месечно потребление в имота било около 10-15 куб.м., като било
невъзможно в периода от 12.04.2021 г. до 15.04.2021 г. да са изразходвани 478 куб.м.
Оспорва всички изложени в протокола за смяна на водомера констатации на служителите на
„Водомерно стопанство“. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си
за поддръжка, стопанисване и ремонтиране на водомерния възел и водомерната шахта, което
довело до настъпване на аварията и ненавременното й отстраняване. Сочи, че в случая
ищецът, съгласно чл. 26, ал. 1 от ОУ е следвало да начисли изразходваната вода според
средномесечния разход за съответния период през последните три години.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
да й бъдат присъдени разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. С. С.
поддържа исковата молба. В депозираните писмени бележки доравзвива совите доводи за
дължимостта на процесните суми.
Ответницата, редовно призована за същото съдебно заседание, явява се лично и се
представлява от адв. С. А., чрез който поддържа отговора на исковата молба. В
депозираните писмени бележки доразвива соите възражения досежно недължимостта на
предявените вземания.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 2240/2022 г. по описа на РС-Варна, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу
ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1108 от
23.02.2022 г., срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. В
предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил
2
установителните искове за съществуване на вземанията си.
Приета е по делото и справка за облога и плащанията на аб. № ***, от която е видно,
че за периода от 2012 г. до 2022 г. в процесния водоснабден имот потребявното количесвто
вода е около 10 куб. м. на месец, с изключение на периода от 02.03.2021 г. до 15.04.2021 г. –
478 куб. м., което е в унисон с приетата на л. 9 от делото справка за недобора на частен
абонат с № ***, с титуляр М. А. Х., за обект, находящ се в ***** и предтсавния на л. 72 опис
на отчети на аб. № ***.
Не се спори по делото, а и от ангажираната справка от 15.02.2022 г. от Агенция по
вписванията е видно, че ответницата е титуляр на ограниченото вещно право на ползване,
учредено върху процесния водоснабден обект.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В. И. К. - В.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09
от 11.08.2014 год. /л.15-28/.
Не се спори по делото, а и от предстаяената разпечатка за телефонни обаждания е
видно, че на 13.04.2021 г. лицето Х. Г. Х., за който няма спор, че е съпруг на отвтеницата, се
е обадил до универсалния номер на ищцовото дружество.
От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че начислената сума за ползвани ВиК услуги за периода от 02.03.2021 г. до
15.04.2021 г. възлиза общо в размер на 1 058.29 лева. Вещото лице изчислява лихвата за
забава в размер от 71.73 лева.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
По делото е ангажирано експертно заключение и по назначената СТЕ. От същото се
консттаира, че във водомрения възел в периода от 12.04.2021 г. до 15.04.2022 г. е имало
дефектирало отклонение към външна чешма ф25. На 15.04.2021 г. ремонтна бригада от
„***“ е премахнала отклонението към чешмата и е затапило връзката. Сменен бил и стария
водомер с дистанционен такъв, който факт се констатира и от ангажирания констативен
двустранен протокол № 1000 024076 от 15.04.2021 г., от който е видно, че показанията на
сменения водомер са 3078 куб м. Констатира се, че причината за настъпването на повредата
се дължи на дефектирал спирателен кран СКф25 към отклонението за чешмата. Възможно е
повредата да е следствие от рязко повишаване на налягането в мрежата, което да доведе до
старите и малки дефекти да ескалират. Вещото лице сочи, че размеът на дефекта не
позволява преминаване на големи количества вода. За периода на аварията от два дена, за да
премиант 478 куб м., това са 239 куб. м. на ден, а 239 куб. м. на ден са около 10 куб м. на
час, а монтирания водомер е с дебит 5 куб. м. няма регистрирано наводнение с дебит 10 куб.
м. час от съседните имоти. Вещото лице сочи още, че средното месечно потребление на вода
в имота на ответницата за периода преди 12.04.2021 г. и за периода след 15.04.2021 г. е 10,4
куб. м. на месец. Отвтеницата е плащала редовно и в пълен размер всички останали
показания. Средномесечното потребление на вода в имота на ответницата за предходните
три години е 5 куб. м. за периода от м.04. до м.05. 2018 г.; 6 куб м. за периода от м.04. до
м.05. 2019 г. и 8 куб. м. за периода от м.04.2020 г. до м.05.2020 г.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че ако са преминали 478
куб м. вода за два дни, това е щяло да предизвика новоднение в района, доколкото това са 10
куб. м. на час. Водата е щяла да прелее през водомерната шахта и да тече чак до булеварда.
Сочи, че технически няма как през водомера на ответницата да преминат 10 куб. м. на час,
доколкото максималният му дебит е 5 куб. м. на час.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Х. Г. Х..
Същият сочи в показанията си, че е съпруг на ответницата. Излага, че до 19 часа на
12.04.2021 г. в района на водоснабдения имот е нямало вода, заради аварията на главния
водопровод. На следващия ден 13.04.2021 г. по обяд е видял, че има мокро петно на стената
на водомерната шахта. Водомерната шахта била с бетонни стени, с дълбочина около 1.70
метра, като дъното било попивно. След като видял мокрото петно отворил капака на
3
шахтата и видял, че има вода и нивото постепенно се качвало нагоре. Водата била на такова
високо ниво, че водомреният възел не се виждал и свидетелят не е успял да слезне и спре
водата от водомера. След това свидетелят се обадил на ищцовото дружество, чийто
служител казал, че е предал на началника на В и К района, в който живеят и че той ще
прецени кога да изпрати работна група. На 14.04.2021 г. свидетелят отново се обадил на
същия телефон. Целият ден на 14.04.2021 г. свидетелят и ответницата са чакали някой да
дойде, като през това време шахтата не е преляла. На 15.04.2021 г. сутринта се обадил на
инкасатора, отговарящ за района. От него взели друг телефон, който бил вътрешен на
Водомерно стопансвто „***“, от където били изпратили работна група между 12 и 13 часа на
15.04.2021 г. Работната група се опитала да спре водата от тротоарния кран, но това не
сработило. Тогава решили да изхвърлят водата от шахтата с кофи. С помощта на свид. Х.
служителите на ищцовото дружество стигнали до дъното на шахтата, след което затворили
водопроводния кран и водата спряла. Констатирали, че повредата е в спирателния кран към
отклонението за външната чешма. Премахнали отклонението, след което запушили тръбата
с тапа. Свидетелят докато е търсил тапата в сервизното помещение, служителите на ВиК
дружеството били сменили стария водомер с нов. Свид. Х. сочи, че старият водомер не го
бил видял, включително и показанията по него, а само го накарали да подпише
констативния протокол, удостоверяващ смяната.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: 1./ учредената
между страните облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ВиК услуги, в това
число, че ответникът е потребител на В и К услуги; 2./ изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, т.е. доставяне на количеството потребени, но незаплатени
услуги. В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и 3./ размера на претендираните
суми. Ищецът следва да докаже и 4./ изискуемостта на задълженията и изпадането на
ответника в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения,
както и да докаже своите възражения.
Нормативният акт, който регулира обществените отношения по повод възникването,
изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК
услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора /ОУ/.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е неформален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение се учредява по силата на правните
норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в ОУ.
Не е спорно по делото, че процесният имот е водоснабден и присъединен към
канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът е
оператор на ВиК услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ОУ на дружеството оператор, потребител може да бъде и притежател на вещно
право на ползване на имот, за който се предоставят В и К услуги, каквато е ответницата. Т.е.
по несъмен начин се констатира, че страните по делото са и страни по продажбено
правоотношение с предмет В и К услуги.
Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав е за това, дали ищцовото дружество е изправна страна по договора и дали за
4
процесния отчетен период от 02.03.2021 г. до 15.04.2021 г. е доставил до адреса на
водоснабдения имот остойностеното количество В и К услуги, а именно 478 куб. м.
От показанията на свид. Х. Х., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, се констатира
по несъмнен начин, че на 12.04.2021 г. в района на водоснабдения имот, поради авария на
главен водопровод, е нямало вода. На следващия ден е забелязал мокро петно на стената на
водомерната шахта. След това свид. Х. и ответницата се свързали със служители на
ищцовото дружество, които на 15.04.2021 г. след посещение на адреса констатирали, че е
повреден спирателният кран към отклонението за външната чешма. Работната група е
премахнала отклонението към чешмата и е затапила връзката. Сменен бил и стария водомер
с дистанционен такъв. Съдът дава вяра на показанията на свид. Х., доколкото същите са
последователни, логични, взаимнодопълващи се, във връзка с приетия писмен
доказателствен материал и непосредствени, доколкото същият пряко е възприел фактите и
обстояелствата във връзка с аварията. От експертното заключение по назначената СТЕ,
което съдът кредитира, доколкото е компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от
страните, се установи по несъмнен начин, че е възможно стари и малки дефекти да
ексалират следствие рязкото повишаване на налягането в мрежата. Размерът на процесния
дефект обаче не позволява преминаване на големи количества вода. От показанията на
свидетеля се установи, че шахтата не е преливала през периода от 13.04.2021 г. до
15.04.2021 г., като вещото лице сочи, че обемът вода е бил около 1 куб. м. и това количесвто
се е просмуквало през дрениращото дъно. Констатира се още, от заключението на вещото
лице, че за период от два дена е невъзможно през водомера на ответницата да преминат 478
куб м. вода, тъй като същият е с дебит 5 куб. м. на час. Няма регистрирано наводнение от
съседните имоти с дебит 10 куб.м. на час. От заключението по СТЕ и от писмените
документи се установи по несъмнен начин, че през последните 10 години средното
потребявано количество вода от домакинството на ответницата е 10,4 куб м. на месец, а за
периода от месец април до месец май през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., респективно 5 куб. м., 6
куб. м. и 8 куб. м.
Т.е. при тази фактическа обстановка, съдът споделя доводите на ответницата, че
вземанията на ищцовото дружество следва да бъдат удовлетворени по правилата на 26 от
ОУ, а именно въз основа на количеството изразходвана вода според средномесечния разход
за съответния период през предходните три години, тъй като претендираното количесто от
478 куб. м. не е реално доставено до водоснабдения имот през процесния отчетен период, а е
резултат от установената авария на 12.04.2021 г. на главния водопровод, в резултат на която
е дефектирал и спирателния кран към отклонението за външната чешма, находяща се в
двора на водоснабдения имот. В подкрепа на този извод е и представената справка за облога
и плащанията на частен абонат с № ***, от която е видно, че през последните 10 години
ответницата и членовете на домакиснтвото й са употребявали средно около 10 куб. м. вода
на месец. Справката е косвено доказателство, но съпоставена с гласните и експертни
доказателства води до единствения възможен извод, като изключва всяка друга възможна
версия, а именно отвтеницата не е потребила 478 куб. м. вода за периода от 02.03.2021 г. до
15.04.2021 г.
Крайният извод на съда е за неоснователност на предявения иск за присъждане в
полза на ищеца на паричната стойност на отчетеното количесвто В и К услуги, доколкото
същите не са реално доставени до адреса на ответинцата.
Неоснователността на исковете за главното вземане, обуславя недължимостта и на
произтичащите от него акцесорни такива за мораторна лихва и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от сезирането на съда със заявление по чл. 410 от ГПК.
С оглед изхода на спора, на ищеца не следва да му се присъждат претендираните
съдебно-деловодни разноски, сторени по повод на неоснователните искови претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в позла на ответницата следва да се присъдят
сторените по длеото съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 890.00 лева,
5
от които 350.00 лева за хонорар за един адвокат и 540.00 лева за депозит за вещо лице по
назначената СТЕ.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя В. В., срещу М. А. Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 058,29 лева,
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен
номер ***, дължима за периода от 02.03.2021 г. до 15.04.2021 г., за обект-имот, находящ се в
***, сумата от 71.73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.06.2021 г.
до 17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1108/23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 2240 по
описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ла. 3 от ГПК, „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. В. да заплати в
полза на М. А. Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 890.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6