РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 11.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 291 / 2018 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40, ал.
1 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
Делото е преразпределено на настоящия докладчик с протокол за избор на
съдия докладчик /преразпределение/ от 18.10.2018 г., след отвод на предходния
съдия докладчик от 18.10.2018 г.
В Административен съд Ловеч е постъпила жалба от М.Д.М.,***Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ***, пл. „******” № *, комплекс „******”, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ДОИ-018-1/13.08.208 г., подписано „За кмет на Община Ловеч”. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, като постановено при непълнота на мотивите, нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че е собственик на жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ******, представляващ УПИ XI- 2242, кв. 128 по плана на града. Сградата се намира в гр. Ловеч, ул. „*****“ № **. Строителството на собствената на жалбоподателя сграда е свързано по смисъла на пар. 5, т. 22 от ДР на ЗУТ със съседната сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ******, в който през месец юни и юли 2018г. е извършено надстрояване на съществуващата жилищна сграда. Двете сгради са свързани с една обща калканна стена, като преди надстрояването са притежавали и една обща дървена покривна конструкция от цигли, разделена с общ разделителен зид, изграден от тухли. По средата на този зид минава и вътрешната линия на застрояване между двете съседни сграда. От страна на собствениците на съседния поземлен имот с идентификатор ****** е извършено надстрояване над общия разделителен зид, което е осъществено извън регулационната линия на техния собствен УПИ и в резултат на това е осъществено навлизане в имотните граници на собствения на жалбоподателя недвижим имот, без той да е учредявал право на строеж или право на надстрояване/пристрояване на съществуващата сграда. Съгласието му не е искано и в нотариална форма съгласно изискванията на чл. 140. ал. 2 от ЗУТ. Съмненията на жалбоподателя са за незаконосъобразно разрешено строителство или за незаконосъобразно отклонение от разрешено строителство. Жалбоподателят сочи, че правният му интерес от искания достъп до обществена информация произтича още от обстоятелството, че в резултат на извършеното надстрояване водата от новата покривна конструкция на съседния имот се отвежда върху неговия покрив, както и от възникване на пожарна опасност в резултат на така извършеното строителство. Сочи, че е прерязана е централна греда до подпокривния тухлен зид, поради което е компрометирана цялата покривна конструкция и е застрашена от срутване. Сочи, че е притеснен и дали имотът му не е станал опасен за минувачите по ул. „*****“, както и за съседните имоти в резултат на извършеното надстрояване. Сочи, че достъпът до исканата обществена информация е единственият начин да направи своя извод дали се касае за незаконосъобразно разрешено строителство или за отклонение от законосъобразно разрешено такова, което да му помогне да потърси правата си по реда на ЗУТ или на ГПК вр. със ЗС или със ЗЗД. В заключение моли съда да отмени Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ДОИ-018-1/13.08.208 г., подписано „За кмет на Община Ловеч”, с което е отказан достъп до поисканата от него информация, а именно: скица с виза за проектиране; одобрен инвестиционен проект по проектни части „архитектура“, „конструктивна“ и „пожарна безопасност“; разрешение за строеж; протокол за строителна линия и ниво; удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект: „преустройство на таванско помещение на сграда", находяща се на адрес: гр. Ловеч, ул. „*****“ № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, попадащ в УПИ XII-2243, кв. 128 по плана на гр. Ловеч.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С. Л., която поддържа жалбата, сочи доказателства и представя писмена защита, като претендира и направените по делото разноски в размер на 510 лв.
Ответникът - Кмет на Община Ловеч - се представлява от юрк. К., която в съдебно заседание и писмена защита намира жалбата за неоснователна. Сочи, че исканата от жалбоподателя информация не е обществена, т.к. не е свързана с обществения живот, като сочи, че в самото заявление на жалбоподателя исканата информация е посочена веднъж като обществена информация по смисъла а чл. 2 от ЗДОИ, а отделно е поискана от жалбоподателя и на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 и чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Сочи, че личната заинтересованост на отделния човек не е обществено значима. Моли съда да отхвърли жалбата, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, адресат
на обжалвания отказ - лицето подало заявление за достъп до обществен
информация, поради което е допустима.
Жалбата е основателна.
Независимо от посочените от жалбоподателя основания за отмяна, на основание чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка на законосъобразността на обжалвания ИАА на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваното Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ДОИ-018-1/13.08.208 г., подписано „За кмет на Община Ловеч” е издадено от компетентен орган при условията на заместване – видно от Заповед 1110/06.08.2018 г. на Кмета на Община Ловеч на л. 22 и л. 63 от делото.
Кметът на Община Ловеч е териториален орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията, поради което е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в Глава трета от ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 24 и следващите от закона, достъпът се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Административният орган, до който е адресирано искането, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение в 14-дневен срок от заявлението, с което да предостави или да откаже предоставянето на достъп до исканата обществена информация и да уведоми писмено заявителя за своето решение съгласно чл. 28 от ЗДОИ. Именно кметът на общината е задължен за информацията правен субект, т.к. исканата информация се съхранява при него, независимо, че исканите документи са издадени от главния архитект на общината. Исканата информация има характер на обществена, т.к. се касае за строителни книжа. Поради това обжалваният отказ съответства на изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила, като не съдържа достатъчно фактически основания, за което съдът ще изложи отделни мотиви по-долу. Поради това обжалваният отказ съответства и на изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваното Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ДОИ-018-1/13.08.208 г., подписано „За кмет на Община Ловеч” противоречи на разпоредбите на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Няма спор по делото, че със заявление вх. № ДОИ-018/07.08.2018 г. /л. 12 от делото/ жалбоподателят е поискал от Кмета на Община Ловеч следния достъп до обществена информация: скица с виза за проектиране; проектни части от одобрен архитектурен проект – част „архитектурна“, част „конструктивна“ и част „пожарна безопасност“; разрешение за строеж; протокол за строителна линия и ниво; удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект: „преустройство на таванско помещение на сграда", находяща се на адрес: гр. Ловеч, ул. „*****“ № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, попадащ в УПИ XII-2243, кв. 128 по плана на гр. Ловеч.
Няма спор, че с обжалваното Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ДОИ-018-1/13.08.208 г., подписано „За кмет на Община Ловеч”, е отказан изцяло достъп до поисканата от жалбоподателя информация, а именно: скица с виза за проектиране; одобрен инвестиционен проект по проектни части „архитектура“, „конструктивна“ и „пожарна безопасност“; разрешение за строеж; протокол за строителна линия и ниво; удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект: „преустройство на таванско помещение на сграда", находяща се на адрес: гр. Ловеч, ул. „*****“ № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, попадащ в УПИ XII-2243, кв. 128 по плана на гр. Ловеч.
В мотивите за отказа е посочено следното: „Безспорно е, че кметът на общината е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ да предоставя обществена информация, създавана или съхраняване по повод дейността на органа. Една информация е обществена когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания – да е свързана с обществения живот на страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Разрешенията за строеж са строителни книжа съгласно § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ и са издадени по реда на ЗУТ. Така формулирано искане в заявлението не сочи на искане за достъп до обществена информация, т.е. информацията не представлява обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а е и предвиден особен ред, както и кръг от лица, които могат да получават такава информация и към които административния орган е задължен да представи такава информация. Особеният ред и кръг от лица е определен в разпоредбите на чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Дори при евентуална хипотеза исканата информация да се третира като обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, то цитираният закон се явява друг закон по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, а именно специалния ред на ЗУТ, поради което е неприложим реда на ЗДОИ, т.к. не се касае за обществен интерес и съставяне на мнение за дейност на административен орган, свързана с обществения живот….. С оглед на гореизложеното и във връзка със заявление за достъп до обществена информация вх. № ДОИ-018/07.08.2018 г., Ви уведомявам, че исканата от Вас информация не представлява обществена информация, което изключва приложението на ЗДОИ и тази информация не следва да Ви бъде предоставена.“
Страните по делото не спорят, че ответникът има качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ правен субект. Спорът е досежно характера на исканата информация – е ли тя обществена и ако да - налице ли са основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 и 2 ЗДОИ, в т.ч. налице ли са изключенията на §1, т. 5 и 6 ЗДОИ.
Законът за
достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена
информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е
създал и изричното задължение на задължените по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ
правни субекти да я предоставят.
Но законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на
всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че
законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Ответникът твърди,
че в друг закон – Законът за устройство на територията /ЗУТ/ се съдържа друг
ред за достъп до информация и това изключва приложението на Закона за достъп до
обществена информация.
Съдът намира,
че установеният в Закона за устройство на територията друг ред за достъп до
информация е за лица, които имат
качеството на страна в съответното административно производство. Само за
тези, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла
на чл. 149, ал. 2 или на чл. 131 ЗУТ, органите по Закона за устройство на
територията имат задължението да предоставят съответната информация. Но щом
имат качеството на заинтересовани страни те са участници в съответното
административно производство и задължението за предоставяне на информация е
проява на установения в чл. 12, ал. 2 АПК общ принцип.
Заявителят М., поне с оглед на
доказателствата по настоящото дело, няма качеството на заинтересована страна по
смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, по отношение на проведено между третото лице
и компетентни органи на общината административно производство, свързано с
издаването на необходими строителни книжа във връзка със строеж в собствения на
третото лице имот.
Ето защо Законът за териториалното устройство е неприложим. Тоест, не е налице друг ред за достъп до искана информация, ако тя е обществена.
Отделно исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страна и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определения на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.
В случая с процесното заявление е поискана съдържащата се в пет различни документа информация. Но те се различават по своя характер и съдържание. Някои от документите – скица с визата за проучване и проектиране, разрешението за строеж (съответно преустройство, удостоверение за въвеждане в експлоатация са официални диспозитивни документи. Те материализират изявление на длъжностно лице в това му качество. Визата за проучване и проектиране се издава от главния архитект на общината в изпълнение на правомощията му по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Разрешението за строеж се издава от органа по чл. 148 от ЗУТ съобразно вида на строежа.
Тъй като исканите документи са актове на държавни органи при осъществяване на тяхната компетентност, съдържащата се в тях и искана информация е безспорно обществена и по вид официална по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ. Освен тази официална обществена информация заявителят иска да му бъдат предоставени и заверено копие от „одобрен архитектурен проект – част „архитектурна;“ одобрен архитектурен проект – част „конструктивна“ и част „пожарна безопасност“.
Архитектурният проект може да бъде част от идеен, технически или работен проект по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба №4). Съдържанието на част архитектурна на идейния, работния и на техническия проект е посочено съответно в чл. 28, 33 и 36 Наредба № 4. Видно от посочените разпоредби, архитектурните проекти представят различни решения за отделни елементи на строежа. Някои от тях – разпределения на всички етажи, напречни и надлъжни вертикални разрези, вертикална комуникация, изолация, подови настилки, архитектурно и технологично оборудване и обзавеждане и други не могат да се отнесат към информация, която е свързана с живота на обществото като група хора. Тя е свързана с жилището на отделния човек.
В същото време архитектурната част на съответните проекти съдържа и решения, които са пряко свързани с обществения живот. Така архитектурната част на идейния проект представя решения за функционално-пространствената композиция на обекта, архитектурно-художествения му образ, вписването на обекта в околната архитектурна и ландшафна среда. Архитектурната част на техническия проект представя в чертежи ситуационното решение, фасадните изображения, които изясняват външното оформяне на обемите, употребените материали и тяхната обработка. Тази информация безспорно е свързана с обществения живот и доколкото е резултат на упражнени от компетентния орган правомощия отговаря на изискванията за обществена информация.
Видно от изложеното, установява се обществения характер на исканата информация досежно и петте поискани със заявление вх. № ДОИ-018/07.08.2018 г. /л. 12 от делото/ документи: скица с виза за проектиране; проектни части от одобрен архитектурен проект – част „архитектурна“, част „конструктивна“ и част „пожарна безопасност“; разрешение за строеж; протокол за строителна линия и ниво; удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект: „преустройство на таванско помещение на сграда", находяща се на адрес: гр. Ловеч, ул. „*****“ № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, попадащ в УПИ XII-2243, кв. 128 по плана на гр. Ловеч.
Следващият спорен въпрос по делото е налице ли са основанията по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за отказ от предоставяне на информацията. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение – двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са „достъпът засяга интересите на третото лице“ и „няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация“.
По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на третото лице, тъй като именно той е адресат на исканите строителни книжа. Няма доказателства, нито твърдения административният орган да е поискал съгласие на третото лице, както и няма доказателства и твърдения третото лице изрично писмено да е отказало предоставяне на исканата обществена информация.
Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата.
Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Видно е, че в случая органът изобщо не обсъдил наличието на този юридически факт. Ето защо в тази част обжалваното решение е постановено при непълнота на мотиви за наличие или липса на надделяващ обществен интерес отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Когато правното основание за издаване на един индивидуален административен акт е правна норма, която съдържа няколко юридически факта, органът е длъжен да изложи фактически и правни мотиви досежно всеки от елементите на фактическия състав. Различното отношение, в което законодателят е поставил включените в чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ юридически факти, налага органът изрично да установи наличието на всеки един от тях и въз основа на установените факти да направи правните си изводи. Необсъждането на един от релевантните юридически факти и неизлагането на мотиви досежно неговото наличие, при положение, че наличието му води до изключване на правното действие на другите два релевантни юридически факта прави оспореното решение постановено при липса на фактически основания.
По отношение на наличието на надделяващ обществен интерес следва да се посочи, че съгласно изричната разпоредба на §1 т. 6 от ЗДОИ той се презумира, когато с исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ.
Исканата информация досежно строеж дава възможност да се повиши прозрачността и отчетността на ответника в една чувствителна за обществото дейност – разрешаването на строителство.
В същия смисъл е и Решение № 514 от 19.01.2015 г. по адм.д. № 5399/2014 г. на ВАС.
Ето защо оспореният отказ следва да бъде отменен поради нарушение на изискванията за форма по чл. 38 от ЗДОИ, във вр. с чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради неизлагане на мотиви за надделяващ обществен интерес и противоречие с материалноправните норми – чл. 146, т. 4 от АПК и несъответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.
При този изход на делото следва да бъде осъдена Община Ловеч да заплати на жалбоподателя направените, доказани и своевременно поискани разноски съгласно списък на разноските на л. 91 от делото общо в размер на 510 лв., от които разноски за платена държавна такса от 10 лв., видно от преводно нареждане на л. 8 от делото и разноски за адвокат в размер на 500 лв., видно от договор за правна защита и съдействие на л. 7 от делото.
На основание гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд Ловеч
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.М.,***Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ***, пл. „******” № *, комплекс „******”, вх. *, ет. *, ап. *, Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ДОИ-018-1/13.08.208 г., подписано „За кмет на Община Ловеч”.
ИЗПРАЩА административната преписка по заявление с вх. № ДОИ-018/07.08.2018 г. на Кмета на Община Ловеч за произнасяне при съобразяване със задължителните указания съгласно мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК срок на административния орган за изпълнение на съдебното решение 1 (един) месец, считано от датата на получаване преписката от съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Ловеч да заплати на М.Д.М.,***, сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: