МОТИВИ :
Срещу подсъдимия А.Ю.М., роден на *** година в гр. Севлиево, живущ ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 115 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 28.09.2012 г. около 00,10 часа в
село Ряховците, общ. Севлиево, на ул. „Витоша” № .. след възникнал спор и
сбиване, нанесъл три удара с прободно-прорезно оръжие с един режещ ръб – нож –
прободно– прорезно нараняване в долната лява част на гръдния кош, проникващо
отляво в коремната кухина с прерязване на междуребрена артерия между 11-то и
12-то ребро, прободно–прорезно нараняване в дясната слабинна област, проникващо
в коремната кухина с прерязване на мускули, на артерия – илияка вдясно и
прерязване на тънкото черво на едно място, прободно-прорезна рана на дясно
бедро и умишлено умъртвил Б. Ф.К. ***.
Подсъдимият А.Ю.М. заявява, че е получил препис от обвинителния акт на
Габровска окръжна прокуратура. Разбира повдигнатото обвинение. Признава вината
си за извършеното деяние, но счита, че за този резултат принос има и
противоправното поведение на пострадалия Б. К., който преди това няколко пъти
му нанесъл побой. Подсъдимият А.М. е представляван в наказателното производство
от служебен защитник – адв. Р.Д. ***.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от А.Е.К., с ЕГН ********** *** /майка на Б. К./ против подсъдимия А.Ю.М. за
сума в размер на 100000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 115 от НК, ведно със законната лихва считано от 28.09.2012
г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане и граждански
иск от Ф.М.К., с ЕГН ********** *** /баща на Б. К./ против подсъдимия А.Ю.М. за
сума в размер на 100000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 115 от НК, ведно със законната лихва считано от 28.09.2012
г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Съобразно направеното искане, А.Е.К. и Ф.М.К. са конституирани като
граждански ищци и частни обвинители в
наказателното производство.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като го
намира за обосновано и доказано.
Чрез комплексна преценка на събраните
по делото доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият А.Ю.М. има една
дъщеря С. А. Х. и двама сина, а именно Ю. А. Х. и Е. А. Х.. А.М. живее на
семейни начала със свидетелката Р.С.Г., като двамата имат три деца – А.Р.С., С.
Р.С. и Й. Р. Г..
От
около шест години дъщеря им А.Р.С. живеела на съпружески начала с пострадалия Б.
Ф.К., който има пет братя, а именно: А. Ф.К., Н.Ф.К., Р.Ф.К., Е.Ф.К., К.Ф.К. и Р.Ф.М.,
както и четири сестри: М. Ф.И., Ф. Ф.К., Б. Ф. М. и Г.Ф.И.. Родителите на
последните са Ф.М.К. и А.Е.К..
Отношенията
между подсъдимия А.М. и пострадалия Б. К. били
силно влошени. Свидетелката А.Р.С. често ходела при майка си и баща си, за да
използва пералнята им, тъй като двамата с Б. К. нямали такава и те съответно й
се карали, че натрупва големи сметки. Подсъдимият М. казал на дъщеря си, че
когато Б. К. се върне от Швеция, където бил през септември 2012 година, или
трябвало да плати сметките, или щял да го намушка с нож. А.М. няколко пъти се
заканвал по отношение на пострадалия Б. К., докато той бил в Швеция, че ще го
намушка с нож, ако не си плати сметките, когато се върне. Последният път,
когато е отправена такава закана, било две седмици преди Б. К. да се върне от
Швеция. В момента на заканата М. не е бил в пияно състояние, поради което свидетелката
А.С. възприела сериозно думите му.
На
27.09.2012 година около 16,00 часа свидетелката Г.И. заедно с детето си отишла
в къщата на обвиняемия М. *** , защото
предполагала, че братята й Б. и К. К. са вече там, но последните ги нямало. Подсъдимият
М. вече бил започнал да употребява алкохол. В къщата били А.М., свидетелката Р.Г.,
свидетелят Й.Г. и С. Р.С..
На
същата дата около 17,00 часа в дома на подсъдимия М. и свидетелката Г. дошли и
пострадалия Б. К. и К.К., за да се почерпят, тъй като се били върнали от
Швеция. С тях дошла и свидетелката А.Р.С.. Там вече бил и свидетелят Г.М.Ю., на
когото подс. А.М. бил чичо. Към 17,30 часа, след работа, в къщата на подс. М.
отишъл и свидетеля В.В.И., съпруг на свидетелката Г.И.. Там вече се намирала и
майката на Б.и К. К. и на Г.И. — А.К.. Всички седнали заедно да се почерпят.
Пили бира и съответно всички се напили. Само свидетелката Г.И. не пила алкохол.
Присъстващите изпили около 14 двулитрови бири.
Около
21,00 часа пострадалият Б. К. и брат му К.К. предложили да отидат в дома на
родителите им - Ф.М.К. и А.Е.К., и там да продължат да пият, тъй като двамата
братя искали да почерпят за завръщането си от чужбина. Пострадалият Б. К. и
брат му К.К. тръгнали, а малко по-късно и всички останали, без свидетелката Р.С.Г.,
която останала в дома си заедно с дъщеря си С.. Преди да тръгнат, подсъдимият А.М.
взел нож с надпис на дръжката „Вихрен" и газов револвер с черна ръкохватка
и никелирано тяло, марка „Ekol Viper 2,5", с които бил сниман в дома си от
свидетеля В.В.И.. Той снимал с телефона на жена си - свидетелката Г.И..
По пътя към дома на Ф.М.К. и на А.Е.К. хората от
компанията забелязали пострадалия Б. К. и брат му К.К. да седят на маса пред на
магазина на „Адилев" в селото, и да пият бира. Когато отишли при тях, Б.К.
влязъл в магазина, за да купи алкохол. Взел два сака с бира, половин литър
уиски /наливно/ и една двулитрова бутилка „Кока кола". Свидетелите Й. Р. Г.
и Г.И. тръгнали към къщата на Ф.М.К. и А.Е.К.. Всички други останали да пият бира
в магазина. Там подсъдимият А.М. и свидетелят К.К. се скарали, като М. псувал К.К.,
но последният не му обърнал внимание и тръгнал напред. А.М. тръгнал след него.
Всички останали също тръгнали, като помолили А.М. да се прибере в дома си,
защото знаели, че след като се напие започва да налита на бой.
В
къщата на А.К. и Ф.К., която се намирала в горната част на селото бил синът им -
свидетеля Р.Ф.М.. Бащата Ф.К. бил пиян и през цялата вечер спал в една от
стаите на къщата. В стаята на пострадалия Б. К. дошли всички, които били в дома
на подс. М., без свидетелката Р.Г. и С. С.. Това били следните лица: свидетелят
Й.Г., подс. А.М., свидетелката А.Р.С., пострадалият Б. К., свидетелят К.К.,
свидетелят Г.Ю., свидетелката Г.И., свидетелят В.В.И. и А.К..
По-късно същата вечер свидетелката Р.Г. изпратила
дъщеря си С. Р.С. да извика А.М. и Й.Г. да се прибират, но С.С. също останала в
дома на А. и Ф. К.. В дома на А.К. и на Ф.К. вечерта протичала нормално, докато
в един момент подс. М. започнал да псува и да се заяжда с Б. и К. К.. Последните
не му обърнали внимание и не се обидили, тъй като знаели, че след като употреби
алкохол, той се държи по този начин. Но след това подсъдимият М. започнал да
псува стопанката на дома А.К., при
което пострадалият Б. К. се намесил
и казал на
А.М., че няма право да псува и да обижда майка му.
Казал също, че както всичко е било спокойно, когато
са били в дома на М., така следвало да бъде и
сега в дома на неговите родители. Подсъдимият М. извадил газовия револвер и го
сложил на челото на свидетеля Г.М.. Попитал го викайки, дали последният иска да
бъде гръмнат. Тогава Б. К. станал и ударил М.. Възникнал конфликт между подс. М.,
пострадалия Б. К. и свидетеля К.К.. Подсъдимият излязъл на двора и произвел
един изстрел с газовия револвер в посока към къщата. Пострадалият Б. К. и свидетелят
К.К. предупредили А. М. да не стреля с газовия револвер, тъй като имало малки
деца. Подс. М. и Б.К. се сбили, а всички останали станали и започнали да ги
разтървават. Пострадалият Б.К. извел подсъдимия М. извън къщата. След това А.М.
тръгнал да се прибира заедно със сина си свидетеля Й.Г. и дъщеря си С.Р.С.. Свидетелят
К.К. отишъл да ги изпрати до ъгъла на улицата, на която се намирала къщата. След
като ги изпратил, К.К. тръгнал да се прибира
обратно. На портата на къщата им са разминал
с брат си Б.К.. След него тръгнал свидетеля Г.Ю.М., а след него вървял свидетеля
Р.Ф.М., който казал на Г.М. да остави Б. К. да прави, каквото иска. Свидетелят К.К.
чул преди това, че свидетелката А.Р.С. извикала, че А.М. е стрелял по свидетеля
К.К.. Затова, при разминаването на вратата К.К. се опитал да каже на брат си Б.К.,
че не е стреляно по него. Опитал се също да го успокои и да го върне в къщата. Пострадалият
Б.К. не чул думите на брат си К.К. и продължил след подсъдимия М.. Свидетелят К.К.
се прибрал и легнал да спи. След като подсъдимият М. си тръгнал със С. С. и
свид. Й.Г., присъствуващите в къщата чули произвеждането на още един изстрел.
Приближавайки
до къщата на А.М. /в близост до училището/, свидетелите Г.М. и Р.Ф.М. чули
викове, псувни, караници и започнали да тичат. В това време пострадалият Б. К.
пристигнал в къщата на А.М. и влязъл в двора. Там били А.М., съпругата му Р.Г.
и синът му Й.Г.. Б. К. все още мислел, че подс. М. е стрелял с газовия револвер
срещу брат му К.К.. Затова се нахвърлил върху М. и започнал да го бие. Р.Г. се
опитала да разтърве биещите се, но Б. К. я блъснал настрани. В следващият
момент Б. К. се нахвърлил да бие и свид. Й.Г.. Тогава А.М. започнал да се
изправя и застанал на колене. Пострадалият Б. К. се върнал при А.М. и посегнал
да го удря. В този момент подс. А.М. извадил ножа „Вихрен” и с него нанесъл два
удара на Б. К. – вляво на гръдния кош и в дясната слабинна област. При
изваждането на ножа е нанесена и повърхностна рана на дясното бедро. Б.К.
паднал на земята с обилно кръвотечение. Веднага след това, А.М. казал на съпругата
си Р.Г. да измие ножа „Вихвен” и да го скрие под дюшека, което тя сторила.
Когато
пристигнали, свидетелите Г.М. и Р.Ф.М. видели Б. К. да лежи на тревата, под
прозореца на къщата на А.М.. Не мърдал и не дишал. В близост имало локва кръв.
До краката на Б.имало нож. Подсъдимият М. плачел до него, а жена му —
свидетелката Р.Г. викала „Уби го, уби го!". Свидетелят Г.М. се опитал да
спре кръвта на Б. К. с ръце, но не успял. Взел едно яке и го хвърлил върху
него. Свидетелят Р.М. се обадил от мобилния си телефон на органите на полицията
и на ЦСМП. Свидетелят М. се обадил и на А.К., като й казал, че А.М. е намушкал
с ножа си брат му Б. К. и имало много кръв.
След както разбрала за случилото се свид. А.Р.С. взела детето си и тръгнала към
къщата на баща си А. М.. Там тя видяла Б. К. в дворчето на къщата - на земята
като главата му била върху плоча, а тялото върху тревата, легнал по гръб с
отворени очи и трудно дишащ. А.С. заявила, че знае от Р.М., че А.М. е намушкал
Б. К.. Подсъдимият М. започнал да налита да бие А.С. докато тя била с детето и
да твърди, че не той е намушкал Б. К.. Викал, че Б.К. е взел ножа и сам се е
намушкал. След около 20 минути свидетелката Г.И., свидетелят В.В. и А.К.
пристигнали в къщата на подсъдимия М. и видели, че в двора на земята лежал Б. К.,
а отвън пред къщата стоял свидетеля Р.М.. Свидетелката Г.И. видяла близо до Б. К.
едно малко ножче, тънко, с острие около 10 см., от тези, които се използват за
мазане на масло. Свидетелката А.С. казала на Г.И., че видяла баща си да сменя
големия нож с по-малък, който подхвърлил до тялото на Б. К.. Свидетелката Г.И.
видяла, че целите дрехи на обвиняемия М. и лицето му били в кръв.
До него стояла дъщеря му С. и плачела, а подсъдимият М. й казал да отиде да
търси ножа, защото ще дойде полиция и ще го намери. Подсъдимият М. изпратил
дъщеря си С. да търси ножа в посока центъра на селото, на около 50 метра от
къщата, на една поляна преди моста. Майката на пострадалия Б. К. - А.К. и
сестра му - Г.И.
стояли на пътя, а през това време подсъдимият М.
бил насочил револвера си към тях и заплашвал, че ще ги гръмне, поради което двете
се отдръпнали към друга, съседна къща. Подсъдимият М. и свидетелката Р.Г.
останали в двора на къщата си. След около 30 - 45 минути дошъл екип на ЦСМП,
който бил извикан от свидетелката Г.И. и от свидетеля Р.М.. В линейката с
пострадалия Б. К. се качила майка му А.К.. Когато дошла линейката подсъдимият А.М.
бил все още с дрехите, с които извършил убийството, с кръв по тях. Свидетелката
А.С. заедно с детето си се прибрала в къщата на Б. К., а на пейката останала
свидетелката Г.И.. Последната забелязала, че А.М. се прибрал в къщата с
кървавите дрехи – дънков панталон и бяла риза с къс ръкав. После излязъл с
други дрехи – тъмни джинси, тениска и яке. Свид. Г.И. се обадила на А.С., за да
й съобщи за подмяната на дрехите. През цялото време А.М. повтарял „Не съм аз,
той скочи на мрежата и се одра на мрежата". През това време свидетелите Г.М.,
Р.Ф.М. и В.В. чакали на центъра на селото да дойде дежурния екип от
полицията. Тримата се върнали към къщата на А.М.. След като бил завършен огледа
на местопроизшествието и иззети веществените доказателства, свидетелите се прибрали.
При
извършения оглед на местопроизшествие на 28.09.2012 година в село Ряховците на
ул. „Витоша" № .. /протокол - препис за оглед на местопроизшествие на л. 6
от ДП/ е намерен нож със зелена дръжка и назъбено от едната страна метално
острие с дължина около 10 см., забит в тревата. Ножът е обозначен като обект №
2 и иззет. При извършено претърсване и изземване на 28.09.2012 година в село
Ряховците, на ул. „Витоша" № 17 в помещение в източна посока с два броя
единични легла са били намерени и иззети: Под дюшек на легло в северна посока
върху пружината и върху чорапи е намерен и иззет револвер с черна ръкохватка и
никелирано тяло, марка „Ekol Viper 2,5" с фабричен № Е2VP -11100558, калибър 9 мм. R/P.А.К.
Револверът е бил обозначен като Обект № 1. Револверът е
бил намерен с 4 броя заредени в барабана патрони. Под дюшек на легло в
южна посока са намерени 4 броя ножове, които са били обозначени като обекти
с номера от 2 до 5. Обект № 2 представлява нож с дължина на дръжката 12 см. с
надпис „Вихрен" и с дължина на острието 19 см. и широчина в най-широката
част 3,5 см. Ножът с надпис „Вихрен” е бил опакован и иззет. От помещение в
западна посока, в долната част на диван в северна посока са намерени сини
дънкови панталони с червеникаво – кафяво петно върху левия крачол с дължина
около 0,50 см., обозначени са като обект № 6 и са иззети. В помещение в източна
посока върху кашон с червен найлонов плик до вратата на помещението, в север на
посока е намерена бяла риза с къс ръкав и кантове в светло и тъмно син цвят
върху ръкавите и върху двата предни джоба. Върху предната страна на ризата, в
близост до яката от лява и дясна страна са намерени петна с червено оцветяване.
Същите петна са намерени върху предна дясна част на ризата. На гърба на ризата
са намерени пръски в червен цвят и петна със зелено и кафяво оцветяване. Ризата
е обозначена като обект № 8 и иззета.
Пред съда подс. А.М. дава подробни обяснения. Не отрича факта на
извършеното деяние. Описва фактическа обстановка, която кореспондира с
установената от съда. Твърди, че нанесъл ударите с ножа, защото „Б. прекалил с
боя” и му „причерняло”. Твърди също, че „не се е отбранявал”.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин, чрез съпоставка на обясненията на подсъдимия А.Ю.М. /л. 69 – 71 от НОХД № 77/2013 г. и л. 36 – 37
и 39 от ДП/ с писмените и гласни доказателства - показанията на свидетелите
Р.Ф.М. /л. 72 – 73 от НОХД № 77/2013 г. и
л. 52 и 53 от ДП/, К.Ф.К. /л. 73 от
НОХД № 77/2013 г./, Й.Р.Г. /л. 74 от
НОХД № 77/2013 г./, Р.С.Г. /л. 74 –
75 от НОХД № 77/2013 г./, Г.М.Ю. /л. 75
– 76 от НОХД № 77/2013 г./, А.Р.С. /л.
76 - 77 от НОХД № 77/2013 г. и л. 55 – 57 от ДП/, В.В.И. /л. 43 и 44 от ДП/, Г.Ф.И. /л. 49 и 50 от ДП/, писмените
доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие с дата 28.09.2012 г. с
препис и фотоалбум /л. 4 – 9 от ДП/, протокол
за претърсване е изземване с дата 28.09.2012 г. с препис и фотоалбум /л. 12 – 21 от ДП/, протокол за
доброволно предаване с дата 29.09.2012 г. /л.
77 от ДП/, копие от препис – извлечение от акт за смърт с дата 28.09.2012
г. /л. 78 от ДП/, удостоверение за
наследници с дата 20.12.2012 г. /л. 80 от
ДП/, Писмо на Община Габрово и разпечатки от НБД „Население” /л. 82 – 86 от ДП/, разписка с дата
23.01.2013 г. /л. 87 от ДП/, препис –
извлечение от акт за смърт с дата 28.09.2012 г. /л. 33 от НОХД № 77/2013 г./, удостоверение за наследници с дата
06.06.2013 г. /л. 34 – 35 от НОХД №
77/2013 г./.
От съдебно - медицинската
експертиза на вещото лице Я.Г.К. /л. 61 -
65 от ДП/, която не се оспори от страните, и която съдът възприе като
правилна и обоснована се установи, че: при
пострадалия са установени прободно - порезно нараняване в долната лява част на гръдния кош,
проникващо отляво в коремната кухина, с прерязване на междуребрената артерия
между 11 - то и 12 - то ребро като раната преминава от нивото на 10-то ребро
отвън, под 11- то ребро надолу и навътре и навлиза под диафрагмата през
ретроперитонеума в коремната кухина, кръвонасядане в меките тъкани и кръвоизлив
в коремната кухина, прободно - порезно нараняване в дясната слабинна област,
проникваща в коремната кухина с прерязване на мускули и на артерия илияка
вдясно, прерязване на тънкото черво на едно място, силен кръвоизлив в коремната
кухина и извън нея, плитка прободно-порезна рана на дясното бедро, около 1,5
литра кръв в коремната кухина, набръчкана слезка, малки охлузвания на дясната
мишница, на лактите на двете ръце, на гърба на дясната длан по кокалчетата в
основата на пръстите, на двете подбедрици. Придружаващи заболявания — гноен
пиелонефрит на десния бъбрек.
Причина за смъртта на Б. К. е
острата кръвозагуба от кръвоизлива /около 1,5 литра
кръв/ в коремната кухина и външно
през раните, най-вече от прерязването /частично/ на артерия илияка /хълбочна
артерия/ вдясно, в съчетание с прерязаната междуребрена артерия вляво. Смъртта е
настъпила относително бързо.
Уврежданията
отговарят да са нанесени при три удара с прободно-порезно оръжие - с един режещ
ръб за раните вляво на гръдния кош и в дясната слабинна област. Ударите в
дясната слабинна област и на дясното бедро са с посока отдолу нагоре и навътре,
а в лявата долна част на гръдния кош - отгоре надолу и навътре — надясно.
Малките охлузвания могат да се обяснят с евентуално спречкване или при
транспортиране на пострадалия. При изследването на трупа не са открити
увреждания, които не могат да се обяснят с посочения механизъм. Състоянието на
трупа отговаря на смърт в посочения срок.
От съдебно – психиатричната експертиза
на вещото лице Л.Д.Т. /л. 68 - 75 от ДП/
се установи, че: по отношение на подсъдимия не е налице
физиологичен афект, който е силно, внезапно настъпващо и бурно протичащо
краткотрайно чувство, което се предизвиква от неприятни преживявания и протича
с ясно, но стеснено съзнание и потиска страничните асоциации, които му
противоречат и стимулира онези, които му съответствуват. Въпреки, че е
действувал импулсивно, без оглед на последствията, не
може да се приеме, че подсъдимият е бил
в състояние на силно раздразнение, предизвикано от насилие, което да обуславя
действията му по време на извършване на деянието.
Няма съответствие между причината за раздразата и ответната реакция.
Подсъдимият
е бил с емоционално — нестабилно личностово разстройство, а деянието е било
извършено в състояние на обикновено алкохолно опиване. Психопатологичното
изследване е разкрило потенциална годност на обвиняемия да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Липсват съдебно-психиатрични
основания за оневиняването му. Обвиняемият не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата. Същият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си преди, по време и след
деянието. Обвиняемият не е бил в състояние на
афект.
Състоянието
на обвиняемия не отговаря на психиатричните критерии на невменяемостта,
изброени в чл. 33 НК - за умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Липсват основания за екскулпация на обвиняемия
като невменяем.
В
съдебно заседание, проведено на 08.07.2013 г. това експертно заключение беше
оспорено от защитата с мотив, че вещото лице не е взело предвид обясненията на
подсъдимия, в които имало данни за физиологичен афект при извършване на деянието.
С протоколно определение от същата дата съдът допусна повторна, комплексна
съдебно - психиатрична и психологическа експертиза от три вещи лица, които да
отговорят на поставените от защитата въпроси.
От повторната, комплексна съдебно - психиатрична
и психологическа експертиза, изготвена от вещите лица Т.И.Н., М.С.М.
и И.Н.И. /л. 97 – 116 от НОХД № 77/2013
г./ се установи, че: подсъдимият А.М. не страда от психично заболяване и е
с нормално развит интелект /нисък, граничен вариант/. Към момента на извършване
на инкриминираното деяние М. е разполагал с психичната годност да разбира
свойството и значението на своите постъпки и е могъл да ръководи действията си,
съобразно разбирането за непозволеност и наказуемост. А.М. не страда от
психично заболяване, отговарящо на критериите за „продължително разстройство на
съзнанието”. Същият разполага с психичната годност и възможност да разбира
обвинението и може правилно да възприема фактите от обективната действителност.
Може да ръководи действията си. Към момента на извършване на деянието М. не се
е намирал в състояние на физиологичен афект. Същият е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване /най-вероятно средна степен, дисфорична форма/.
Повторната, комплексна съдебно -
психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от вещите лица
Т.И.Н., М.С.М. и И.Н.И. не е оспорена от страните. Тя изцяло кореспондира с
изводите на вещото лице Л.Д.Т., поради което не стои въпроса за обсъждане на
противоречиви експертни становища. Повторната експертиза е изготвена след личен
преглед на подсъдимия и оценка на обясненията му, съобразно искането на
защитата.
На
основание чл. 284 от НПК съдът предяви веществените доказателства на подсъдимия
и свидетелите по делото. От изявленията им се установи, че ножът със зелена пластмасова
ръкохватка с метално острие, назъбено от едната си страна е подхвърлен от
подсъдимия М. до тялото на пострадалия Б. К. след извършване на деянието. Целта
е била полицейските служители да не разберат, че К. е намушкан с „големия” нож.
Памучният тампон е с иззета по времена огледа червеникава течност. Ножът с
дръжка 12 см. и острие 19 см. с надпис на дръжката „Вихрен” и с ширина на
острието 3,5 см. е използван от М. за извършване на деянието. Сини дънкови
панталони с червеникаво – кафяво петно върху левия крачол с дължина около 0,50
м. и бяла риза с къс ръкав и кантове в светло и тъмно – син цвят върху ръкавите
и върху двата предни джоба, с петна с червено оцветяване върху предната страна
на ризата в близост до яката от лява и дясна страна са дрехите, с които е бил
облечен А.М. по време на деянието, и които е съблякъл и скрил непосредствено
след това. Вещественото доказателство – мъжки панталон тип „дънки” в синьо
–черен цвят е било собственост на пострадалия Б. К.. С него е бил обут в нощта
на 28.09.2012 г. Веществените доказателства – револвер с черна ръкохватка и
никелирано тяло марка „Ekol Viper 2,5” с фабр. № Е2 – VP – 11100558, калибър 9
мм. R/Р.А.К,у 2 броя халосни патрони и гилзи са собственост на подс. А. М..
Това е газовият револвер, който М. е носил със себе си на 28.09.2012 г.
При така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка, съдът прие следното от правна
страна :
След като на 28.09.2012 г. около 00,10 часа в село Ряховците, общ.
Севлиево, на ул. „Витоша” № .. след възникнал спор и сбиване, нанесъл три удара
с прободно-прорезно оръжие с един режещ ръб – нож – прободно– прорезно
нараняване в долната лява част на гръдния кош, проникващо отляво в коремната
кухина с прерязване на междуребрена артерия между 11-то и 12-то ребро,
прободно–прорезно нараняване в дясната слабинна област, проникващо в коремната
кухина с прерязване на мускули, на артерия – илияка вдясно и прерязване на
тънкото черво на едно място, прободно-прорезна рана на дясно бедро и умишлено
умъртвил Б. Ф.К. ***, действайки при форма на вина „пряк умисъл”, подсъдимият А.М.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 115 от НК, в извършването на което съдът го призна за
виновен.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл.
А.М. е извършил убийството, съзнавайки общественоопасния характер на това свое
деяние, предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки
настъпването на тези последици. За горното може да се съди от начина на
извършване, мястото на ударите и средството, което е използвано. А.М. е нанесъл
не един, а два смъртоносни удара – единият е в дясната слабинна област с посока отдолу
нагоре и навътре, а в другият – в лявата долна част на гръдния кош – отгоре
надолу и навътре - надясно. Нараняването на бедрото е повърхностно и се приема,
че може да е получено при изваждането на ножа. Всички удари са насочени към
части на тялото, съдържащи жизнено важни органи. От медицинската експертиза е
видно, че смъртта е настъпила вследствие на острата кръвозагуба от кръвоизлива
/около 1,5 литра кръв/ в коремната кухина и външно през раните, най-вече
от прерязването /частично/ на артерия илияка /хълбочна артерия/ вдясно, в
съчетание с прерязаната междуребрена артерия вляво. Подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното, поради което е могъл да съобрази, че
нанесените удари в тази област на тялото ще доведат до конкретния смъртоносен резултат.
Показателно е и средството, с което е извършено престъплението – нож с дължина
на острието 19 см. и широчина от 3,5 см. Цялостното проникване на това острие в
зоните, избрани от подсъдимия, безспорно ще доведе до засягане на
жизненоважните органи, което М. също е бил в състояние да съобрази. Още в дните
преди завръщането на пострадалия от Швеция, подсъдимият М. е отправял заплахи,
че ще „намушка с нож” Б. К. заради неплатените сметки за ток и вода. Свид. А.С.
възприела „сериозно” заканата. В нощта на инцидента М. е изпълнил тази своя
закана, афиширана няколко пъти преди това.
Деянието
не е осъществено при условията на физиологичен афект от страна на подсъдимия.
Това безспорно се доказва от заключението на повторната, комплексна съдебно -
психиатрична и психологическа експертиза и не се спори от защитника и от
подсъдимия в хода на съдебните прения. Обективното състояние е обикновено
алкохолно опиване /средна степен/, в което М. сам се е поставил.
Няма ситуация на неизбежна
отбрана. Здравето и животът на М. и близките му не са били в непосредствена
опасност. Деянието не е извършено за защита на тези блага. В своите обяснения
на л. 70 от делото А. М. сам заявява: „Наръгах го, защото прекали с боя. Не съм
се отбранявал... причерня ми”.
Защитникът и подсъдимият
пледират, че пострадалия Б. К. е имал противоправно поведение по отношение на М.,
което започнало още в дома на Ф. и А. К.. Това следвало да се вземе предвид при
постановяване на присъдата. Действително, Б. К. е прибягнал до физическа
саморазправа с М., подразнен от поведението му – псувни по отношение на брата
на Б. К. – К.К. пред магазин „Адилев”, обиди към майката на К. – А.К. в дома
им, насочване на газов револвер към главата на свид. Г.М., произвеждане на
изстрел пред къщата на Б. К., които той помислил, че е насочен към брат му К.К.
и пр. През цялата вечер А.М. е имал арогантно и предизвикателно поведение,
обратно на общата идея, да се празнува завръщането на братята К. от чужбина.
Под влияние на алкохола, Б. К. е решил да покаже на М., че има обидно
поведение, като е избрал неподходящ начин – физическа саморазправа. По делото
обаче няма данни тази физическа саморазправа да е заплашила живота и здравето
на М. и семейството му. Дори няма доказателства за конкретни телесни повреди,
което да са били нанесени на подсъдимия. Действията на Б. К. в оптималния
вариант представляват нарушаване на обществения ред, което се санкционира по
административен ред. По никакъв начин ответната реакция на засегнатия от
административното нарушение не може да бъде наръгване с нож на опонента и
отнемане на живота му. „Прекаляването с боя”, както се изразява подсъдимия, не
може да има за ответна последица извършването на такова престъпление. Скарването
и боят между М. и К. са извън съставомерните последици, които съдът следва да
вземе предвид. Доводите на защитата в тази насока са неоснователни.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като
води до увреждане на правно защитен обект – животът на гражданите в Република
България.
При определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимия А.М. престъпление,
съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства:
Смекчаващи - Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
предвид чистото му съдебно минало /по отношение на предходните му осъждания е
настъпила реабилитация по право, при условията на чл. 88а от НК/; Чрез
обясненията си по времена досъдебното производство и съдебното следствие, М.
съдейства за разкриване на обективната истина. Първоначално, подсъдимият е
подменил дрехите си и е скрил средството за извършване на престъплението, с цел
да заблуди разследващите органи, но впоследствие е променил нагласата си и е решил
да съдейства; М. се разкайва за стореното. Тежкото семейно и материално
положение на подсъдимия – М. се грижи за децата си, но е безработен и не
разполага с доходи.
Отегчаващи - Висока степен на обществена опасност на деянието. Съдът
приема, че отнемането на човешки живот винаги е с висока степен на обществена
опасност; Подсъдимият е действал в пияно състояние, в което сам се е поставил; На
практика пострадалият е зет на М., баща на внука му т.е. лице, от близките на
подсъдимия; Умъртвен е млад човек, в разцвета на силите си, създал семейство,
за което се грижи; Убийството е извършено след отправяне на предварителни
закани, които са осъществени в нощта на 28.09.2012 г. Отрицателните
характеристични данни за личността на М. – същият е описан от свидетелите като
човек с тежък характер, който има склонност към агресия, която проявява след употреба
на алкохол.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прие, че е налице баланс между отегчаващи и смекчаващи такива. Наказание
съответно на средния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 115 от НК би било
достатъчно за превъзпитание на дееца и изпълнение на превантивната функция. Наказание
в по-нисък размер не би постигнало целите на чл. 36 от НК. Предвид изложеното,
съдът осъди подсъдимия А.М. на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 60, ал. 1 от същия
закон съдът определи СТРОГ първоначален режим при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.
По отношение на подсъдимия А.М. са неприложими разпоредбите на чл. 66 от НК, тъй като наложеното наказание е повече от три години лишаване от свобода.
По отношение на подс. А.М. са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй
като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
По отношение на подс. А.М. са неприложими разпоредбите на чл. 78а от НК,
тъй като с деянието е причинена смърт и предвиденото наказание за извършеното
умишлено престъпление е от десет до двадесет години лишаване от свобода.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия А.М. наказание ще бъдат
постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на установените в
страната правила за поведение от страна на подсъдимия и слабите му волеви
задръжки.
Относно ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ :
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От
изложената по-горе фактическа обстановка, установена по несъмнен и категоричен
начин е видно, че подсъдимият А.М. е осъществил описаното в обвинителния акт
деяние. Налице са и условията за ангажиране на гражданската му отговорност по
чл. 45 от ЗЗД. С противоправното си, виновно поведение М. умишлено е умъртвил Б.
К. ***. Безспорно се установи в наказателната част на присъдата, че смъртта на Б.
К. е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия А.М. престъпление
по чл. 115 от НК. От страна на пострадалия няма виновно поведение, с което да е
допринесъл за настъпването на този престъпен резултат. Съображенията за направения
извод са подробно изложени в наказателната част на присъдата и не е необходимо
да бъдат повтаряни. Доводите на защитата за прекомерност на поисканото
обезщетение на това основание също са неоснователни.
Гражданските ищци А.Е.К. и Ф.М.К. са родители на починалия Б. К. – преки
негови наследници, видно от Удостоверение за наследници № 182 от 06.06.2013 г.
на Кметство Ряховците, общ. Севлиево /л. 34
от делото/. Същите са активно легитимирани да предявят искове по чл. 45 от ЗЗД срещу подсъдимия, за причинените им неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление.
Тежка и непрежалима е загубата на близък човек, а още по-тежка е загубата
на дете за родител. Човешкият живот е неоценим, но съдът е длъжен по
справедливост да присъди обезщетение за болката и мъката. Установява се, че лишеният
от живот Б. К. е бил на 21 години към датата на деянието. Живял е на съпружески
начала с дъщерята на А.М., с която имат дете – внук, както на подсъдимия, така
и на гражданските ищци. Б. К. е живеел в едно домакинство с родителите си,
съжителката си и детето. Между тях има създадени семейни отношения на взаимна
привързаност, признателност и обич. За да осигури средства на близките от
семейния кръг, Б. К. е заминал на работа в Швеция. Родителите на Б. К.
изживяват тежко загубата на сина си. Ф.К. е в тежко здравословно състояние. Вследствие
на деянието е лишен от емоционалната, физическата и финансовата подкрепа на
единия от синовете си. Живеейки в едно домакинство, А.Е.К. и Ф.М.К. ще трябва
да помагат в отглеждането на внука си сирак, но без обичта и помощта на неговия
баща. Родителите няма да могат да споделят болките и радостите със сина си и да
разчитат на подкрепата му за старините си. В семейното им огнище, до края на
живота им ще остане емоционалната и душевна празнина от загубата.
Вземайки предвид горното, и на основание чл. 52 от ЗЗД /по справедливост/
съдът прие, че на гражданската ищца А.Е.К. се дължи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 100000 лв. /сто
хиляди лева/, което съответства на пълния размер на претенцията. Съобразно
направеното искане и на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
обезщетението е дължимо ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.09.2012
г.
Вземайки предвид горното, и на основание чл. 52 от ЗЗД /по справедливост/
съдът прие, че на гражданския ищец Ф.М.К. се дължи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 100000 лв. /сто
хиляди лева/, което съответства на пълния размер на претенцията. Съобразно
направеното искане и на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
обезщетението е дължимо ведно със законната лихва от датата на увреждането –
28.09.2012 г.
Разноски в процеса и искания за присъждане на такива от страна на
гражданските ищци и частни обвинители не са направени.
Съдът осъди подсъдимия А.М. да заплати ДТ върху уважените граждански искове
общо в размер на 8000 лв. чрез Окръжен съд Габрово.
На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови, след влизане на
присъдата в сила, веществените доказателства – нож със зелена пластмасова
ръкохватка с метално острие, назъбено от едната си страна, памучен тампон с
иззета червеникава течност, нож с дръжка 12 см. и острие 19 см. с надпис на
дръжката „Вихрен” и с ширина на острието 3,5 см., сини дънкови панталони с
червеникаво – кафяво петно върху левия крачол с дължина около 0,50 м., бяла
риза с къс ръкав и кантове в светло и тъмно – син цвят върху ръкавите и върху
двата предни джоба, с петна с червено оцветяване върху предната страна на
ризата в близост до яката от лява и дясна страна и 2 броя гилзи да се унищожат,
а вещественото доказателство – мъжки панталон тип „дънки” в синьо –черен цвят /собственост
на Б. К./ да се върне на А.Е.К. и Ф.М.К.,***.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НПК съдът ОТНЕ в полза на държавата
веществените доказателства – револвер с черна ръкохватка и никелирано тяло
марка „Ekol Viper 2,5” с фабр. № Е2 – VP – 11100558,
калибър 9 мм. R/Р.А.К и 2 броя халосни патрони.
Газовият револвер и патроните не са послужили за извършване на престъплението.
Но притежаването на газово оръжие попада под регистрационен режим, съгласно
разпоредбите на чл. 54 от ЗОБВВПИ, за което се издава съответен документ. По
делото не се доказа А.М. да притежава револвера и патроните на законно
основание, поради което съдът ги отне в полза на държавата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Ю.М. да заплати
сума в размер на 350 лв. /триста и
петдесет лева/ по сметка на ОД на МВР Габрово и сума в размер на 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ по сметка
на ОС Габрово - разноски по делото.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател :