Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
08 април 2024 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари 2024 година,
в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Виктория Каменова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2472 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД – за реално изпълнение.
В исковата си молба ищецът „К.Т.Б.“
АД(н), ЕИК********, чрез синдика, твърди, че на 24.06.2013 година е сключил
договор за банков кредит с „П.С.Х.“ ЕАД, ЕИК ********, който е изменен с последващи анекси и по силата на който банката е
предоставила на това дружество кредит в размер на 1 500 000лева, при
посочени условия. Вземането на банката е обезпечено с договорна ипотека върху
недвижими имоти, собственост на кредитополучателя, който договор е обективиран в нот. акт №118, том
19, дело №37030, вх.рег.№47388/30.02.2013 година по описа на нотариус Г.Г., рег.№638 на НК. Имотите, предмет на ипотечното право са
изградени в груб строеж към момента на неговото учредяване. На 22.08.2016
година и вписано учредяване на ответника “П.Е.И.“ ЕООД, ЕИК ********, чийто
капитал на стойност 2 298 130лева е образуван от апортна
вноска на описаните имоти, предмет на ипотеката, който апорт
е извършен от учредителя на дружеството „П.С.Х.“ ЕАД.
На 01.09.2016 година е вписано
прехвърляне от това дружество на С.И.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е И.Й.Н. на дружествените дялове от капитала на ответното дружество,
като С.И.“ ЕООД е вписан като едноличен собственик на капитала.
„П.С.Х.“ ЕАД, ЕИК ********, е извършило прехващания на вземанията си към
„КТБ“ АД(н) с насрещни задължения по договора за банков кредит от 24.06.2013
година, както следва:
С изявление за прихващане с
вх.№8893/19.09.2014г. „П.С.Х.“ ЕАД, ЕИК ********, уведомява „КТБ“ АД(н), че е
придобило от „Инфрабилд“ДЗЗД вземане н размер на
133 570лева, произтичащо от рамков договор за платежни услуги с ЮЛ и ЕТ от
18.09.2012 година, сключен с „КТБ“ АД(н) и отправя изявление за прихващане на
същото свое вземане срещу свое ликвидно задължение към банката, произтичащо от
договор за банков кредит; с писмо за прихващане с вх.№ 10195/30.10.2014година
уведомява „КТБ“ АД(н), че въз основа на сключен договор за цесия от 30.10.2014
година е придобило от И.И.Д.вземане към „КТБ“ АД(н) в
размер на 513 068,51 евро и 308 831,62 лева, поради което прави
изявление за прихващане на същото свое вземане срещу свое ликвидно задължение,
произтичащо от договор за банков кредит; с писмо за прихващане с вх.№9401 и
9402 от 16.10.2014 година това дружество уведомява банката, че е придобило от С.С.Д.вземане към „КТБ“ АД(н) в размер на 7 000евро и
отправя изявление за прихващане на това вземане със свое ликвидно задължения
към банката, произтичащо от договора за банков кредит.
Ищецът твърди, че по отношение на тези
прихващания е проведено производство по чл.59 ЗБН по т.д.№2630/2016г. по описа
на СГС, ТО, 6-11 състав, образувано е и въззивно
т.д.№5582/2017г. по описа на САС и с решение на ВКС по т.д.№1283/2018г., влязло
в сила са обявени за недействителни процесните
прихващания.
Ищецът твърди, че ответникът е отправил
писма до него, обективиращи искане за заличаване на
ипотеката срещу задължение от негова страна да погаси задълженията на
кредитополучателя „П.С.Х.“ ЕАД, ЕИК ********, под условие, че бъдат обявени
извършените прихващания за недействителни, чрез обезпечаването им с встъпване в
дълг на това дружество по договора за банков кредит от 24.06.2012 година и
откриване на специални сметки под условие за главницата и за лихви, които се
дължат от обявяване на недействителни описаните по- горе прихващания, извършени
от кредитополучателя.
Тези предложения са приети от банката и
са сключени договор за встъпване в дълг договор за откриване на ескроу сметка под условие и договор за особен залог.
Ищецът твърди, че по силата на
тристранно споразумение от 07.09.2016 година между „П.С.Х.“ ЕАД, ЕИК ********, С.И.“
ЕООД и „П.Е.И.“ ЕООД, последното е
встъпило като солидарен длъжник по отношение на задълженията на „П.С.Х.“ ЕАД
към „КТБ“ АД(н) по договора за банков кредит от 24.06.2013 година, което
встъпване кредиторът „КТБ“ АД(н) одобрява. По инициатива на ответника за
заличаване на учреденото в полза на несъстоятелната банка ипотека са сключени
няколко договора с цел удовлетворяване искането на ответника, а именно:
На 15.01.2018 година е сключен договор
за специални сметки под условие от синдика на „КТБ“ АД(н), ответника „П.Е.И.“
ЕООД и „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, по силата на което съглашение
ответникът е депозирал в сметка под условие 1 сума в размер на
1 018 131,17лева, а в сметка под условие 2 – сума в размер на
366 781,71лв.
Съгласно чл.6, ал.1 от тристранния пакт
банката освобождава сумата от сметка под условие 2 в размер на
366 781,71лева при спазване на условието на чл.9 от договора и при
алтернативно представяне на който и да е от следните документи: представяне на
заверен документ от влязло в сила решение на съда, с което „П.Е.И.“ ЕООД е
осъден да заплати на „КТБ“ АД(н) лихви дължими се по договора за банков кредит
от 24.06.2013година; представяне на влязло в сила определение на съда, с което
се одобрява постигната спогодба между „П.Е.И.“ ЕООД и „КТБ“ АД(н), с която е определен размера на
дължимите от „П.Е.И.“ ЕООД суми;
нотариална заверен препис от споразумение, сключен между същите тези страни, в
което е определен размера на дължимите лихви.
Ищецът твърди, че на 29.01.2018 година
между него и ответника е сключен договор за особен залог по ЗОЗ предмет, на
който са вземанията на ответника от специалните сметки под условие, описани по-
горе, който залог е вписан в ЦРОЗ на 30.01.2018 година под № 2018013001759.
На 15.02.2018 година между
несъстоятелната банка и ответника е сключен договор за встъпване в дълг, по
силата на който ответникът е встъпил като солидарен длъжник на
кредитополучателя „П.С.Х.“ ЕАД в дълга му към банката, по договор за банков
кредит от 24.06.2013 година и последващите го анекси,
включително и в дълг, който би възникнал в резултат на обявяване за недействителни
или нищожни, извършени от кредитополучателя „П.С.Х.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 26.07.2019 година
„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД е изплатила сума в размер на
1 018 131,71лева от сметка под условие 1 след представяне на влязло в
сила решение на ВКС по т.д.№1283/2018г., с което са погасени задълженията за
суми, предмет на погасяване с прихващанията.
Ищецът твърди, че в резултат на
обявените за недействителни прихващания е налице правен извод, че те не са
породили погасителен ефект по отношение на задълженията на кредитополучателя по
договора за банков кредит. От това следва, че кредитополучателят е изпаднал в просрочие поради спиране на плащанията след извършване на прихващанията и върху тези суми се дължат лихви, респективно
неустойки.
Ищецът твърди, че за периода от
27.10.2014г. – 28.12.2015г. дължимите лихви върху просрочената главница са в
размер на 49 243,89лв, дължимите просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 27.10.2014. до 25.09.2019г. с в размер на 824 241,68лв,
текущите лихви върху просрочена главница за периода от 25.10.2019г. до
07.11.2019г. са в размер на 6 195,62лв и дължимата неустойка върху
просрочените лихви за периода от 16.10.2014г. до 07.11.2019 година са в размер
на 210 091,92лв. Общият размер на претендираната
сума е 1 089 773,11лева. Тези задължения не са погасени от ответника,
който отговаря солидарно с кредитополучателя „П.С.Х.“ ЕАД по отношението на
когото, по т.д.№429/2018г. по описа на СГС, ТО, е открито производство по
несъстоятелност, а впоследствие това дружество е обявено в несъстоятелност.
Ответникът не е извършил плащане на тези задължения и отрича съществуване на
същите. Единственото, което признава е задължение за законна лихва върху
сумите, предмет на прихващанията.
Моли съда, след като съобрази
изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати претендираната сума, дължима на посоченото договорно
основание, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба
и претендира разноските по това дело.
В срока за отговор ответникът „П.Е.И.“
ЕООД, ЕИК********, прави следните възражения:
Исковата молба е нередовна и това е
така, тъй като към нея не е представена справка по чл.366 ГПК.
Оспорва основателността на исковете и в
тази връзка заявява следното:
Прихващането е уредено в ЗЗД и
представлява погасителен способ, сурогат на реалното изпълнение. В настоящия
случай прихващанията, извършени от „П.С.Х.“ ЕАД се
считат за правно валидни до момента на постановяване на съдебно решение от
02.07.2019 година, постановено по т.д.№1283/2018г. по описа на ВКС, ТК, Първо
т.о., с което тези прихващания са обявени за относително недействителни, на
основание чл.59, ал.5 ЗБН. С последното изменение на закона и приемане на
параграф 8 ЗИД на ЗБН е предадено обратно действие на разпоредбата на чл.59,
ал.5 ЗБН, чрез регламент, че ал.5, 6 и 7 от цитираната разпоредба се прилагат
от 20.06.2014 година. Независимо, че извършените от кредитополучателя
прихващания попадат в приложното поле на изменената правна норма, не следва да
се приема факта, че с обявяване на относителната недействителност на същите е
налице основание за начисляване на лихви и неустойки, предвидени в договора за
банков кредит. Това е така защото до постановяване на съдебното решение, с
което прихващанията са обявени за относително
недействителни, последните се считат за валидни и редовно извършени, поради
което лихви и неустойки не следва да бъдат начислявани. Подобна претенция би
могла да възникне след датата на постановяване на съдебното решение, с което е
обявена относителната недействителност на тези прихващания, при условие, че е
налице неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит. Следва да се
отчете и факта, че обратното действие на нормата по чл.59, ал.5 ЗБН е придадено пет години
след датата на прихващанията. Длъжникът, както и
солидарният длъжник не са били в състояние да предвидят подобна законодателна
промяна, която представлява изключение от принципа на действие на правната
норма. Следва да се има предвид и това, че изходът на евентуалния спор относно
действителността на прихващанията е неясен до
постановяване на съдебния акт, поради което не е налице виновно неизпълнение на
договорно задължение.
Ето защо ответникът твърди
неоснователност на исковете, които съдът следва да отхвърли.
При условие на евентуалност, ако съдът
приеме, че претенциите са основателно предявени, то ответникът оспорва изцяло
твърденията на ищеца, че след датата 23.01.2018 година ответникът дължи лихви и
неустойки по договор за банков кредит от 24.06.2013 година. На 15.01.2018
година между „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ответника и синдика на „КТБ“
АД(н), е сключен договор за специални сметки под условие, по силата на който „П.Е.И.“
ЕООД, ЕИК ********, депозира в сметка 1 под условие сума в размер на
1 018 131,17лева и в сметка 2 под условие сума в размер на
366 781,71лв (общо 1 384 912,88лв). На основание сключения
договор, на 23.01.2018 година ответникът депозира сумите по специално откритите
сметки под условие. Съгласно условията на тристранното споразумение от момента
на постъпване на средствата за банката-кредитор е налице незабавна възможност
да удовлетвори претенцията си в случай на постановяване на влязло в сила
решение, с което е обявена недействителността на извършените прихващания.
Предвид това ответникът счита, че към датата на депозиране на посочените суми е
налице изпълнение на задължението от страна на солидарния длъжник. Претендираните вземания за лихви и неустойки имат акцесорен характер и поради това претенцията на ищеца след
23.01.2018 година е изцяло неоснователна.
При условие на евентуалност, ако съдът
счете, че задължението не е изпълнено от длъжника и настоящ ответник с
постъпване на сумите по специалните сметки, следва да зачете факта, че на
26.07.2019 година „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД е извършила плащане към
„КТБ“ АД(н) на сума в размер на 1 018 131,17 лева, поради което
претенцията за лихви и неустойки след дата 26.07.2019 година се явява изцяло
неоснователна.
При условие на евентуалност, ако съдът
счете претенцията за основателна, то ответникът прави погасително възражение за
давност. Исковата молба е депозирана на 20.11.2019 година, давността е изтекла
преди тази дата, както следва:
Претендираните
за периода 27.10.2014 – 28.12.2015 година лихви върху просрочена главница в
размер на 49 243,89лв са изцяло погасени по давност; претендираните
за периода 27.10.2014 г. – 25.09.2019 година просрочени лихви върху просрочена
главница в размер на 824 241,68лв. са изцяло погасени по давност, считано
от 27.10.2014 година до 19.11.2016г.; претендираната
за периода от 16.10.2014 г. – 07.11.2019г. неустойка върху просрочените лихви в
размер на 210 091,92лв е погасена по давност, считано от 27.10.2014г. до
19.11.2016 година.
Като последно възражение срещу
основателността на предявената осъдителна претенция ответникът моли съда да
съобрази факта, че встъпването в дълг е само до размер на сумата от
1 384 912, 88лв, като от тази сума е извършено плащане на 1 018 131,17лв.
Моли съда да отхвърли претенциите.
Претендира разноските по това дело.
В допълнителната искова молба ищецът
излага доводи относно направените от ответника възражения и тяхната
неоснователност, като оспорва тълкуването, което ответникът дава на действието
във времето на решението по иска по чл.59, ал.5 ЗБН, а именно, че отричането на
погасителния ефект на прихващането, вземането на банката става незабавно
изискуемо на основание чл.23 ЗБН, респ., че отричането на погасителния ефект на
прихващането води до наличие на дълг и последици от непогасяването му.
Оспорва твърдението на ответника, че
след 23.01.2018г. не дължи лихви и неустойки по договора за кредит, тъй като е
извършил погасяване чрез договора за специални сметки под условие от
15.01.2018г., които са захранени на 23.01.2018г. Аргументира това си възражение
с твърдението, че договорът за специални сметки има обезпечителен характер и не
води до погасяване на задълженията, още повече, че тези сметки имат за титуляр
ответникът, а не ищеца, още повече, че в този договор се съдържа условие, при
сбъдване на което парите ще се преведат на „КТБ“ АД(н), както се е случило със
сметка под условие №1.
Следващото възражението по твърдението
на ответника за недължимост на лихви и неустойки,
поради плащането по сметка №1, тъй като е налице договорка в т.13 от договора
за банков кредит, съгласно която начислените и неплатени в срок лихви се
отнасят в отделна сметка и върху тях се начислява неустойка.
Следващото възражението на ищеца касае правопогасителното възражение за изтекла погасителна
давност, оспорвайки да е налице основание за прилагане на института на
давността. С договора за встъпване в дълг от 15.02.2018г. ответникът е признал
съществуване на всички задължения на кредитополучателя, като се аргументира с
разпоредбата на чл.1 от договора. Ето защо твърди, че за ответника давностният срок започва да тече от 15.02.2018г. и към
датата на подаване на исковата молба не е изтекъл, тъй като е налице основание
по чл.116, б.“а“ ЗЗД – прекъсване на давността
Следващото възражение на ищеца е
свързано с твърдението на ответника за наличие на частично встъпване в дълг до
размер на сумата от 1 384 912,88лв., но едновременно с това е налице
и поето задължение за заплащане на лихви и неустойки по договора за кредит.
В допълнителния отговор на
допълнителната искова молба ответникът се противопоставя на всички, въведени от
ищеца възраженията в допълнителната искова молба. Поддържа наличие на извършено
плащане по процесния договор за банков кредит в
размер на 1 018 131,17лв., преводът на която сума е извършен от
„Българска банка за развитие“АД към „КТБ“ АД(н), поради което твърдението за
дължими лихви и неустойки не намира основание, с оглед акцесорния
характер на тези вземания.
Оспорва и встъпването в дълг да
представлява признание на дълга по смисъла на чл.116, б“а“ ЗЗД, поради което давностният срок за ответника да тече от датата на договора
– 15.02.2018г.
Моли съда да отхвърли претенциите.
Страните са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им намери за установено следното:
Производството по настоящето дело е
частично прекратено, на основание чл.126 ГПК, като с определение на ВКС
№41/26.01.2021 г. по ч.т.д.№1843/2020г. на първо т.о. на ТК, е оставен в сила прекратителния акт на настоящата инстанция за част от съдебно заявените вземания от
„КТБ“ АД /н./ срещу „П.Е.И.“ ЕООД, както следва: за сумата 49 243,89 лева,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до
28.12.2015г. и сумата от 317 537,82 лева, представляваща част от вземане в общ
размер от 807 736,20 лева, просрочени лихви върху просрочена главница за
периода от 27.10.2014г. до 25.09.2019г., ведно със законните лихви върху тези
суми.
В
мотивите си касационната инстанция, след проверка на исковата молба, е приела,
че в производството по т.д.№2472/2019г. на СГС, VI -6 състав не е заявявана
претенция за главница, а цялата претендирана сума от
1 089 773,11 лева е формирана от три претенции за лихви и една претенция за
неустойка. От друга страна постановеният от първоинстанционния
съд диспозитив и констатациите в мотивите му не
съответстват и на предмета на предявения иск по реда на чл.422 от ГПК, по който
е образувано т.д.№2758/2019г. на СГС, ТО, VI - 11 състав и издадената заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК, с която ответникът е осъден да заплати само 49
243,89 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от
27.10.2014г. до 28.12.2015г. и сумата от 317 537,82 лева, представляваща част
от вземане в общ размер от 807 736,20 лева, просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 27.10.2014г. до 25.09.2019г. Сумата от 366 781,71 лева,
не е посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като
самостоятелна претенция и не е включена в самата заповед, а е сбор от двете
отделни претенции от 49 243,89 лева и от 317 537,82 лева, индивидуализирани от
заявителя по основание и размер. По този начин първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран с претенция за главница, каквато не е предявена по
т.д.№2472/2019г. на СГС, VI - 6 състав и е прекратил производството по нея за
част в размер от 366 781,71 лева, каквато претенция не е предявена и в
заповедното производство и производството по реда на чл.422 от ГПК по
т.д.№2758/2019г. на СГС, ТО, VI - 11 състав. Поради това обжалваното
определение на САС, както и потвърденото с него определение на СГС, са
обезсилени в частта за прекратяване на делото по отношение на претенцията от
366 781,71 лева, индивидуализирана от съда като част от „общ размер на това
вземане“, в която част съдилищата са се произнесли по непредявен иск.В
останалата част прекратителния акт на съда е
потвърден.
Настоящето производство е спряно на
основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК и възобновено след влизане в сила на решение,
постановено от 6-11 състав на СГС по т.д.№2758/2019г., което е представено по
делото и по което е налице произнасяне от състава на СГС по частична претенция,
произтичаща от същата облигационна връзка между страните по делото.
От това решение, с чиято СПН настоящият
състав е обвързан, съобразно ТР № 3/2016 от 22.04.2019г. по тълк.
дело №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, може да се приеме за установено следното:
В производството по преждепосоченото
дело е установена следната фактическа обстановка, която не се опровергава и от
събраните в настоящия процес доказателства, тъй като възраженията по отношение
на валидността и съществуване на вземането са преклудирани,
а не са установени настъпили след постановяване на решението нови
обстоятелства, поради което фактите, които са установени по преюдициалното
дело и явяващи се общи са следните:
С
договор за банков кредит от 24.06.2013 г. „К.т.б.“ АД (н) предоставя на „П.С.Х.“
ЕАД сумата 1 500 000 лева с лихва 9 %
годишно. С нотариален акт № 165, том I, peг. № 6587,
дело № 145 от 30.09.2013 г. на нотариус Г.Г.
кредитополучателят „П.С.Х.“ ЕАД учредява в полза на банката-кредитодател
– „КТБ“ АД (н) договорна ипотека върху
недвижими имоти в осеметажна масивна сграда в гр. София, които са подробно
описани в нотариалния акт, с което обезпечение се гарантират вземанията на
банката, които произтичат от договора за банков кредит.
С изявление за прихващане вх. №
8893/19.09.2014 г. „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД уведомява банката,
че е придобило от „Инфрабилд“ ДЗЗД вземане в размер
на 133 570 лева, произтичащо от сключен с банката Рамков договор за платежни
услуги за юридически лица и еднолични търговци от 18.09.2012 г. и отправя
изявление за прихващане на това вземане срещу своето задължение, произтичащо от
договора за банков кредит – това
изявление за прихващане е ирелевантно за настоящия
спор, тъй като неговият погасителен ефект касае друга банкова сделка между
същите страни.
С писмо за прихващане вх. № 9402/
16.10.2014 г. „П.С.Х.“ ЕАД уведомява банката, че с договор за цесия от
15.10.2014 г. е придобило от С.С.Д.вземане към
банката на стойност 7 000 евро и отправя изявление за прихващане на това
вземане срещу своето задължение, произтичащо от договора за банков кредит.
С писмо за прихващане вх.№ 10195/
30.10.2014 г. „П.С.Х.“ ЕАД уведомява банката, че с договор за цесия от
30.10.2014 г. е придобило от И.И.Д.вземания към банката в размер на 350 032.79 евро, 163
035.72 евро и 308 831.62 лева и отправя 6 изявление за прихващане на това
вземане срещу своето задължение, произтичащо от договора за банков кредит.
От справката по партидата на „П.Е.И.“
ЕООД в търговския регистър се
установява, че дружеството, с едноличен собственик на капитала С.И.“ ЕООД, е било вписано на 22.08.2016 г. с капитал от
2 298 130 лева, образуван от апортна вноска на
недвижимите имоти, посочени в нотариалния акт от 30.09.2013 г. за учредяване на
договорна ипотека.
С
договор за специални сметки под условие от 15.01.2018 г. „Българска банка за
развитие“АД приема по възлагане от страна на „К.т.б.“ АД (н) да открие на името
на „П.Е.И.“ ЕООД две специални сметки под условие, в които дружеството да
депозира, както следва : в сметка 1 - сумата 1 018 131.17 лева; в сметка 2-
сумата 366 781.71 лева.
Условие за това депозираните суми да бъдат освободени в полза на синдика на
банката след представянето на някой, който и да е измежду следните документи:
1) заверен препис от влязло в сила съдебно решение по т.д.№2630/016г., с което
е уважен предявения от синдика на „КТБ“ АД(н)
иск срещу „Промишлено строителство – Холдинг“ ЕАД, касателно
описаните прихващания или определение за одобряване на съдебна спогодба в този
смисъл; 2) влязло в сила съдебно решение по т.д.№1470/2016г., с което е уважен
иска на синдика на „КТБ“ АД(н) срещу същото това дружество, респ. постигната
между страните спогодба в този смисъл.
С договор за встъпване в дълг от
15.02.2018 г. „П.Е.И.“ ЕООД встъпва като солидарен съдлъжник
на кредитополучателя „П.С.Х.“ ЕАД до размер на сумата 1 384 912.88 лева,
включително и в дълга, който би възникнал в резултат от обявяване за
недействителни на прихващанията, извършени от
кредитополучателя.
С
договор за учредяване на особен залог от 29.01.2018 г., вписан под №
2018013001759 от 30.01.2018 г. при Централния депозитар,
„П.Е.И.“ ЕООД учредява в полза на „К.т.б.“ АД (н) особен залог върху всички
свои настоящи, бъдещи и условни вземания в общ размер до 1 384 912.88 лева от
двете специални сметки под условие, открити в „Българска банка за развитие“АД.
С решение № 2490 от 17.12.2018 г. по
т.д.н. № 429/ 2018 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е обявена неплатежоспособността на „П.С.Х.“ ЕАД с начална дата 31.01.2017
г. и е открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество,
а с решение № 1194 от 1.07.2019 г. по същото дело дружеството е обявено в
несъстоятелност на основание чл. 710 от ТЗ.
С влязло в сила решение от 02.07.2019 г. по т.д. № 1283/ 2018 г. на
ВКС, І т.о. на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН са обявени за относително
недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“
АД (н) извършените от „П.С.Х.“ ЕАД общо 21 прихващания с негови изявления до
кредитната институция, между които и тези с вх. № 8893/19.09.2014 г., с вх. №
9402/ 16.10.2014 г. и с вх. № 10195/ 30.10.2014 г.
С оглед условията на договора за специални сметки под условие, поради
сбъдване на първото условие по чл.3 от договора, с преводно нареждане от 26.07.2019
г. „Българска банка за развитие“ АД превежда по сметката на „К.т.б.“ АД
(н.) сумата 1 018 131.17 лева, с основание „съгласно решение ВКС, № 39 от
2.07.2019 г.“.
По заявление на банката от 8.10.2019 г.,
на 11.10.2019 г., по ч. гр. д. № 57163/ 2019 г. на Софийския районен съд, 33
състав издава заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата 317 537.82
лева, представляваща частично задължение от пълен размер от 807 736.20 лева за
просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до
25.09.2019 г. по договор за кредит от 24.06.2013 г., сумата 49 243.89 лева,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 27.10.2014 г. до
28.12.2015 г., ведно със законна лихва от 8.10.2019 г. до изплащане на
вземането и разноски по делото в размер на 150 лева възнаграждение на
юрисконсулт.
Изслушаната експертиза, заключението от
която е приобщено към доказателствения материал по
делото, е констатирала, че сумата по
банковия кредит е усвоена от кредитополучателя „П.С.Х.“ ЕАД на 44 транша, като
общият размер на усвоения кредит е 1 481 500лв., която сума е
осчетоводена от банката-кредитодател; погасената част
от кредита чрез прихващания е в размер на 987 248,05лв., като след
извършване на прихващанията кредитът е бил
„закрит“, като след обявяване на
недействителността на прихващанията дългът е
преизчислен и е открита нова/възстановителна кредитна сделка с параметрите на
договора за банков кредит; констатирано е, че сумата от
1 018 131,17лв. е получена от „ББР“ АД, прихванатите суми са от
987 248,05лв.; разликата от 30 883,12лв. – частично погасена
неустойка; просрочените лихва за периода от 27.10.2014г. до 27.19.2019г. са в
размер на 49 219,93лв.; дължимите лихви върху просрочена главница за
периода от 27.10.2014г. до 28.12.2015г. са в размер на 49 243,89лв.; и
др., като вещото лице е изброило всички претендирани
вземания, които банката има от тази кредитна сделка.
Въз основа на тези установени по делото
факти съдът е приел, че прихващането е породило своя правопогасителен
ефект, който е настъпил с отправяне на изявлението за прихващане и има действие
до деня на влизане в сила на съдебния акт, постановен по иска с правно
основание чл.59, ал.5 ЗБН, като за този период от време е налице основание да
се приеме, че задължението, произтичащо от банковата сделка не съществува, тъй
като е погасено чрез прихващане. Поради това, че решението по кинститутивната претенция по чл.59, ал.5 ЗБН има действие
за напред, то лихвите върху главницата започват да текат от момента на влизане
в сила на решението.
Съобразявайки размера на съдебно
заявените вземания по това дело и техния период на дължимост,
съдът е приел, че сумите, за които ищецът е предявил специалния установителен иск в производството по чл.422 ГПК, са
недължими.
Решението, постановено по
т.д.№2758/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-11 състав е влязло в сила на 08.08.2022 година.
Влизането в сила на това решение е
предпоставка за възобновяване на настоящето производство, в което съдът приема за установени следните
релевантни за спора факти, които се явяват общи за двете производства –
приключилото и настоящето, а именно:
С договор за банков кредит от 24.06.2013
г. „К.т.б.“ АД (н) предоставя на „П.С.Х.“ ЕАД
сумата 1 500 000 лева с лихва 9 % годишно. С нотариален акт № 165, том
I, peг. № 6587, дело № 145 от 30.09.2013 г. на
нотариус Г.Г. кредитополучателят „П.С.Х.“ ЕАД
учредява в полза на банката-кредитодател – „КТБ“ АД
(н) договорна ипотека върху недвижими
имоти в осеметажна масивна сграда в гр. София, които са подробно описани в
нотариалния акт, с което обезпечение се гарантират вземанията на банката, които
произтичат от договора за банков кредит.
С писмо за прихващане вх. № 9402/
16.10.2014 г. „П.С.Х.“ ЕАД уведомява банката, че с договор за цесия от
15.10.2014 г. е придобило от С.С.Д.вземане към
банката на стойност 7 000 евро и отправя изявление за прихващане на това
вземане срещу своето задължение, произтичащо от договора за банков кредит.
С писмо за прихващане вх.№ 10195/
30.10.2014 г. „П.С.Х.“ ЕАД уведомява банката, че с договор за цесия от
30.10.2014 г. е придобило от И.И.Д.вземания към банката в размер на 350 032.79 евро, 163
035.72 евро и 308 831.62 лева и отправя 6 изявление за прихващане на това
вземане срещу своето задължение, произтичащо от договора за банков кредит.
От справката по партидата на „П.Е.И.“
ЕООД в търговския регистър се
установява, че дружеството, с едноличен собственик на капитала С.И.“ ЕООД, е
било вписано на 22.08.2016 г. с капитал от 2 298 130 лева, образуван от апортна вноска на недвижимите имоти, посочени в нотариалния
акт от 30.09.2013 г. за учредяване на договорна ипотека.
С
договор за специални сметки под условие от 15.01.2018 г. „Българска банка за
развитие“АД приема по възлагане от страна на „К.т.б.“ АД (н) да открие на името
на „П.Е.И.“ ЕООД две специални сметки под условие, в които дружеството да
депозира, както следва : в сметка 1 - сумата 1 018 131.17 лева; в сметка 2-
сумата 366 781.71 лева.
С договор за встъпване в дълг от
15.02.2018 г. „П.Е.И.“ ЕООД встъпва като солидарен съдлъжник
на кредитополучателя „П.С.Х.“ ЕАД до размер на сумата 1 384 912.88 лева,
включително и в дълга, който би възникнал в резултат от обявяване за
недействителни на прихващанията, извършени от
кредитополучателя.
С решение № 2490 от 17.12.2018 г. по
т.д.н. № 429/ 2018 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е обявена неплатежоспособността на „П.С.Х.“ ЕАД с начална дата 31.01.2017
г. и е открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество,
а с решение № 1194 от 1.07.2019 г. по същото дело дружеството е обявено в
несъстоятелност на основание чл. 710 от ТЗ.
С влязло в сила решение от 2.07.2019 г. по т.д. № 1283/ 2018 г.
на ВКС, І т.о. на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН са обявени за относително
недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“
АД (н) извършените от „П.С.Х.“ ЕАД общо 21 прихващания с негови изявления до
кредитната институция, между които и тези с вх. № 8893/19.09.2014 г., с вх. №
9402/ 16.10.2014 г. и с вх. № 10195/ 30.10.2014 г. , което се явява основание
за извършения паричен превод, с преводно нареждане от 26.07.2019 г. „Българска
банка за развитие“ АД превежда по сметката на „К.т.б.“ АД (н.) сумата 1 018
131.17 лева, с основание „съгласно решение ВКС, № 39 от 2.07.2019 г.“.
Че от осъществяване на прихващането от
страна на длъжника по банковата сделка – Промишлено строителство- Холдинг“ ЕАД
до датата на постановяване на решението от ВКС, с което предявените от синдика
на „К.т.б.“ АД (н) искове по чл.59, ал.5 ЗБН са уважени, следва да се зачита
погасителния ефект на осъщественото прихващане, като решението по конститутивните искове има действие за напред, считано от
02.07.2019година.
В настоящето производство е допусната ССчЕ, изготвена от вещото лице С.М., приета от съда като
годно доказателствено средство, от което се
установява следното:
Вещото лице е констатирало, че в периода
от 25.06.2013г. до 12.02.2014г., включително, кредитополучателят „Промишлено
строителство- холдинг“ ЕАД е усвоил суми по договора за банков кредит в общ
размер на 1 561 500лв., на траншове;
с осъществените прихващания са погасени задължения по договора за банков
кредит в общ размер от 987 248,05лв., в която сума са включени следните
вземания на кредитора, а именно: редовна главница от 926 728,81лв.;
просрочена главница от 51 526,19лв.; просрочени лихви върху редовна
главница в размер на 7 698,21лв.; просрочени лихви върху просрочена
главница в размер на 1 016,44лв. и неустойка в размер на 278,40лв.
Вещото лице е отбелязало, че в изявление
за прихващане с вх.№8893/19.09.2014г. е осчетоводено за прихващане вземане от
133 453,76лв., представляващо задължение на кредитополучателя „Промишлено
строителство- Холдинг“ ЕАД, но по друг договор за банков кредит, който е от
17.01.2013г., като с изявленията за прихващане под вх.№№ 9401/16.10.2014г. и
10195/30.10.2014г. са погасени изцяло задълженията по договор за банков кредит
от 24.06.2013г.
По поставените от ищеца задачи вещото
лице дава отговор, че към датата на предявяване на иска – 20.11.2019г., възникналите в резултат на обявените за недействителни
прихващания по договора за банков кредит от 24.06.2013г. задължения са в общ
размер от 1 077 178,08лв., формирани от просрочена лихва върху
редовна главница за периода от 27.10.2014г. до 28.12.2015г. – в размер на
49 219,93лв.; просрочена лихва върху просрочена главница за периода от
27.10.2014г. до 20.11.2019г. – в размер на 777 002,48лв.; неустойки върху просрочени лихви за периода
от 16.10.2014г. до 20.11.2019г. – в размер на 180 955,67лв., като е
направено отбелязване, че тези изчисления са на база уговорените дати на падеж
на погасителните вноски за главница – 20-то число на всеки месец до
20.12.2015г. и за договорна лихва – 25-то число на месеца, както и отчитане на
настъпилите просрочия и начисляване на просрочени
лихви и неустойки съгласно т.12 и т.13 от договора за банков кредит, които са
представени с Приложение 1 към заключението, представляващо неразделна него
част.
По поставените от ответника задачи
вещото лице дава следните отговори: просрочените лихви върху просрочена
главница за периода от 19.11.2016г. до 23.01.2018г. са в размер на
206 004,23лв.; текущи лихви върху просрочена главница за периода от 19.11.2016г. до 23.01.2018г. са в
размер на 12 907,53лв. и неустойка върху просрочени лихви за същия период
от време е в размер на 11 990,52лв.
По отношение на това какъв е размерът на
претендираните от ищеца вземания за периода от
19.11.2016г. до 26.07.2019г., представляващи просрочени лихви върху просрочена
главница за този период – в.л. е определило това вземане да е в размер на
498 747,08лв.; на текущи лихви за просрочена главница за този период – в
размер на 516,34лв; и за неустойка за просрочени лихви за същия период – в
размер на 64 981,97лв.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните изводи:
При преценка на основателността на
осъдителните искове, които имат за предмет вземания, произтичащи от сключената
банкова сделка, въз основа на която между настоящите страните е възникнала
функционално зависима облигационна връзка, по силата на която настоящият
ответник е поел задължение да гарантира изпълнение на задълженията на
„Промишлено строителство – Холдинг“ ЕАД, които произтичат от договора за банков
кредит, чрез договор за встъпване в дълг от 15.02.2018г., чиято цел е да
обезпечи кредитора при бъдеща евентуална неплатежоспособност на своя
първоначален длъжник, чрез ангажиране на солидарната имуществена договорна
отговорност на настоящия ответник.
Съобразно договора за встъпване в дълг
настоящият ответник е поел задължение към кредитора –банка, предоставила кредит
на длъжника „Промишлено строителство- холдинг“ ЕАД, да отговора до размер на
сумата от 1 384 912,88лв., включително и в дълг, който би възникнал в
резултат на уважаване на исковете на синдика на банката за прогласяване
нищожността, респ. относителната недействителност на извършените от длъжника
„Промишлено строителство- Холдинг“ ЕАД прихващания.
Съдът изцяло споделя изложените от
ответника доводи относно границите на неговата отговорност, съобразно
съгласието между него и кредитора, обективирано в
договора за встъпване в дълг, а именно, че настоящият ответник, в качеството му
на съдлъжник, е уговорил с кредитора пасивната му
солидарност да бъде ограничена до размер на вземане от
1 384 912,88лв.
Тъй като конститутивните
претенции на синдика, предявени на основание чл.59, ал.5 ЗБН са уважени от съда с постановяване на решение
от ВКС, влязло в сила на 02.07.2019г., с което е прогласено относителната
недействителност на извършените от кредитополучателя прихващания, като част от
предпоставките за плащане на средства, намиращи се по ескроу
сметки на настоящия ответник в „ББР“ АД, банката е извършила плащане на сумата
от 1 018 131, 17лв.
С
извършеното плащане от това трето за облигационната връзка лице е осъществено
погасяване на задълженията, които длъжника-кредитополучател и встъпилия в дълга
настоящ ответник са имали към банката-кредитор, което обстоятелство е
констатирано от съда с постановено решение по т.д.№2758/2019г.
При така обобщената фактическа
обстановка, с оглед на обстоятелството, че настоящето производство се явява последващо по отношение на производството по
т.д.№2758/2019г., в ищецът е предявил частични претенции спрямо настоящия
ответник за защита на свои права, произтичащи от едно и също правоотношение, то
по виждане на състава, съдът следва да съобрази постановките на т.2 от
ТР№3/2016 от 22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на
ОСГТК на ВКС касателно силата на пресъдено
нещо по отношение на общите факти и съобрази тези постановки и по отношение на
общи факти, които съдът,у разгледал спора по т.д.№2758/2019г. е установил и за
които е налице забрана за пререшаване на спора, съобразно нормата на чл.298 ГПК.
Както е посочено в преждецитираното
ТР с разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК законодателят е очертал обективните и
субективни предели на силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение, а това означава между същите страни и на същото
основание.
В настоящия случай важният елемент от
основанието на претенцията е свързано с погасителния ефект на прихващането,
което кредитополучателят е извършил и което е довело до погасяване на
вземанията на банката, които произтичат от процесния
договор за банков кредит, който е предпоставка и във функционална обвързаност с
акцесорната сделка между „КТБ“ АД и настоящия
ответник- договор за встъпване в дълг, до размера и границите на имуществената
отговорност, определени с договора за встъпване в дълг на ответника – до размер
на сумата от 1 384 912,88лв.
По отношение на основанието на
настоящата претенция съдът съобразява, че основанието на иска обхваща твърдените
от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите
юридически факти.
С ТР ОСГТК на ВКС приема, че
:“Обективните предели на СПН очертават нейния предмет – правоотношението, чието
съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното
материално право, което произтича от него, а субективните предели – страните по
материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са
обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко
материално правоотношение и съответно субективно материално право,
представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които
спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/
и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право
не може да бъде установено извън правопораждащите го
факти, извън основанието му.“
Спецификата в настоящия случай е, че
част от основанието на предявения осъдителен иск не е само съществуващите
облигации между страните, имащи договорен характер, но и обстоятелства, които
стоят извън постигнатите съглашения, но пряко свързани с поведението на
кредитополучателя и осъществените от него правни действия и правни постъпки на
трети за делото лице /“ББР“АД/, както и настъпили обстоятелства, които са
установени със СПН – решението на ВКС по иска на синдика по чл.59, ал.5 ЗБН, с
който се разрешава въпросът за това дали е налице погасителен ефект на
прихващането, както и неговата относителна недействителност.
Тези правно значими за настоящия спор
обстоятелства са установени със СПН с постановеното и влязло в сила решение по
т.д.№2758/2019г. по описа на СГС, ТО, 6 -11 състав, поради което настоящата
инстанция не може да пререши, поради забраната на закона, въведена с нормата на
чл.298 ГПК. В този смисъл настоящият състав на съда е обвързан със СПН е
относно това какво е действието на решението на ВКС по исковете по чл.59, ал.5
ЗБН и неговото правно значение за извършеното прихващане и това следва да се
съобрази в настоящия процес.
С постановеното решение
по т.д.№2758/2019г. е прието, че решението на ВКС от 02.07.2019г. по
т.д.№1283/2018г., за обявяване недействителността на извършените от
кредитополучателя прихващания има за последица невъзможността същото да се
противопостави на банката, поради което неговият погасителен ефект е
неосъществен.
Прието е, че действието на решението
на съда по конститутивния иск по чл.59, ал.5 ЗБН е
занапред, като със същото се признава правото на ищеца носител на претендираното преобразуващо право. С оглед на това
целената правна промяна настъпва с влизане в сила на решението – в случая на
02.07.2019 г. Така в периода от датата на извършеното прихващане до
02.07.2019г., (датата на влизане в сила на решението по иска по чл. 59, ал. 3
от ЗБН) главницата по договора за кредит не е била изискуема и върху същата не
са могли да бъдат начислявани лихви /в резултат на това прихващане е отразено
при кредитора, че кредитът е „закрит“, т.е. платен/.Да се приеме противното и
да се признае възможността за олихвяване на главницата по кредита в този
период, би означавало да се придаде обратно действие на конститутивното
съдебно решение, каквото същото няма.
В резултат на това решаващият съд е
приел, че след датата на решението на ВКС е “възстановено“ вземане на банката,
които произтича от процесния договор за банков
кредит, чийто общ размер е 987 248,05лв., формиран от редовна главница от
926 728,81лв.; просрочена главница от 51 526,19лв.; просрочени лихви
върху редовна главница от 7 698,21лв.; просрочени лихви върху просрочена
главница в размер на 1 016,44лв. и 278,40лв.- неустойка.
След „възстановяване“ на сумата от
987 248,05лв. като дължима, по силата на решението на ВКС, е извършено
плащане от „ ББР“ АД на сума от 1 018 113,17лв., с което плащане е
извършено погасяване на отново дължимата сума от 987 248,05лв., както и на
нововъзникнали вземания за лихви и неустойки за
периода от датата на решението до датата на плащане – 27.07.2019г., чийто общ
размер е 18 382,49лв. Поради плащане и на тези вземания съдът е приел, че претендираните от ищеца вземания не съществуват, тъй като
са погасени чрез плащане и е отхвърлил претенциите с влязлото в сила решение.
Ето защо в настоящия процес съдът
следва да съобрази общите факти, които обхващат не само, както е посочено по-
горе, наличието на облигационни връзки между страните, породени от сключените
между тях договори, но и настъпилите след това обстоятелства, които засягат
основанието на иска- последиците от уважаване на иска на синдика, предявен на
основание чл.59, ал.5 ЗБН, темпоралното действие на това решение, както и
извършеното плащане от третото лице „ББР“ АД, което е довело да пълно
погасяване на дълга на ответника, който е обвързан и функционално зависим от
дълга, произтичащ от договора за банков кредит.
След като е прието, че този дълг не е
съществувал от датата на прихващането, до датата на решенето на ВКС, с което е
обявена относителната недействителност на прихващането и вземанията на банката,
произтичащи от кредитната сделка са възникнали отново от датата на решението на
ВКС в размери, посочени в решението на СГС, определени след решението на ВКС,
по исковете по чл.59, ал.5 ЗБН, съобразявайки извършеното плащане от „ББР“ АД,
изводът за настоящия състав, до който е достигнал съдът, разглеждащ
т.д.№2758/2019г., че вземанията на банката, произтичащи от кредита са погасени,
е задължителен по силата на нормата на чл.298 ГПК за настоящия състав.
Ето защо предявеният иск за заплащане на съдебно заявените
вземания, произтичащи от банковата сделка, за които ответникът е поел
задължение да изпълни, се явяват неоснователно предявени. След като е погасена
главницата и произтичащите от нея вземания, няма как да се приеме, че претендираните в настоящето производство вземания са
налични и изискуеми, а именно: сумата от 506 703,86лв., представляваща
част от вземане в общ размер от 824 241,68лв., просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до 25.09.2019г.;
6 195,62лв., представляваща текущи лихви върху просрочена главница за периода
от 25.10.2019г. до 07.11.2019г. и 210 091,92лв., представляваща неустойка
върху просрочени лихви за периода от 16.10.2014г. до 07.11.2019г.
При така изложеното съдът приема, че
претенциите на ищеца са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските.
Страните са представили списък на
разноските и са направили своевременно искане за присъждането им.
С оглед извода на съда за
неоснователност на осъдителните искове, то разноските следва да се присъдят на
ответника, съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК, в размер на сумата от 500лв.,
представляваща заплатен депозит на вещото лице.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК********,
със седалище адрес на управление ***
срещу „ П.Е.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
ж.к.Жилищна група“********ул.“********, искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата от: сумата от
506 703,86лв., представляваща част от вземане в общ размер от
824 241,68лв., просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
27.10.2014г. до 25.09.2019г.; 6 195,62лв., представляваща текущи лихви
върху просрочена главница за периода от 25.10.2019г. до 07.11.2019г. и
210 091,92лв., представляваща неустойка върху просрочени лихви за периода
от 16.10.2014г. до 07.11.2019г., поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК********,
да заплати на „ П.Е.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
ж.к.Жилищна група“********ул.“********, разноски по водене на делото в размер
на 500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: