№ 905
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г.И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500806 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 265997 от 06.10.2021 г. по гр. д. № 3096/2019 г. по описа на СГС, I-3
състав, е осъдена Прокуратурата на Република България (ПРБ) да заплати на Г. И. Г. с ЕГН:
********** сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и 1 700 /хиляда и седемстотин/ лв. обезщетение за имуществени
вреди, които са настъпили вследствие на образуваното срещу него наказателно
производство през 2011 г., след постановяване на оправдателна присъда от СГС на
13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 13.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
разноски по компенсация в размер 2 840 лв., от които 10 лв - държавна такса и 2 830 лв. -
адвокатски хонорар. Искът за обезщетяване на моралните вреди е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 50 000 лв.
Решението на градския съд е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби, както от
ищеца в частта, в която исковата му претенция е била отхвърлена, така и от Прокуратурата
на РБългария в частта, в която исковете са били уважени.
ПРБ намира, че исковете неправилно са уважени, тъй като са били недоказани. Не били
доказани нито вреди, нито причинно-следствена връзка между поведението на
представители на въззивника и твърдените от ищеца вреди. Акцентира се, че спрямо Г. била
приложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Моли за отхвърляне на исковете
1
за имуществени и неимуществени вреди, а в условията на алтернативност – за намаляване
на размерите на двете обезщетения.
Ищецът счита, че в несъответствие с принципа за справедливост, визиран в чл. 52
ЗЗД, му била присъдена сумата от 40 000 лв. за обезщетяване на неимуществените му вреди,
като следвало този иск да се уважи в пълен размер, а именно – за 50 000 лв., каквото е и
искането му към САС.
От правото на писмен отговор по чл. 263 ГПК относно двете жалби, се е възползвал
само ищеца Г., който, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата на ПРБ като
неоснователна, намирайки, че същата следвало да се отхвърли.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговарят на
изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими, като пред настоящата инстанция не са
искани и не са събирани нови доказателства.
Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
Решението на СГС е валидно и допустимо. Ето защо, на основание чл. 269, изр.
второ ГПК, съдът следва да се произнесе само по оплакванията, наведени във въззивните
жалби.
Хронологията на фактите в правния спор е следната:
Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателства установяват, че за първи път ищецът е привлечен като обвиняем с
Постановление от 12.02.2011 г., по ДП № 395/2011 г. по описа на 02 РУ-Полиция-СДВР,
пр.пр.№ 3981/2011 г. на СРП, като му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Не се спори и за обстоятелството, че е бил задържан
за срок от 24 часа със Заповед рег. № 6740/11.02.2011 г. по описа на 02 РУП-СДВР.
Не се спори и че с Постановление от 15.04.2011 г. Г.Г. отново е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
По внесения обвинителен акт в съда е образувано н.о.х.д. № 10353/2011 г.на СРС,
НО, 115 с-в. С Присъда от 01.04.2013 г. ищецът е бил осъден за престъпление по чл. 213а,
ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 НК, вр. чл. 213, ал. 1 НК, като му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години, изпълнението на което е било отложено за срок от пет
години и глоба 3 500 лв. Ищецът, заедно с друго лице – М. М., са осъдени да заплатят
солидарно на пострадалия сумата 2 000 обезщетение за причинени вреди, заедно със
законната лихва, считано от 11.02.2011 г. и разноски.
2
Първоинстанционната присъда е била потвърдена с решение № 681 от 30.06.2014
г. по ВНОХД № 707/2014 г. на СГС, НО, VII въззивен състав,
След възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 707/2014 г.,
по описа на СГС, с решение № 482/22.12.2014 г. на ВКС, НО, по наказателно дело №
1556/2014 г., въззивното решение било отменено и делото върнато за ново разглеждане на
СГС от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото било образувано НОХД № 1331/2015 г. на СРС, НО, 122
с-в, по което с присъда от 20.04.2016 г. ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 198, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. От приложеното наказателно делото се установява, че
мотивите на присъдата по делото са били изготвени на 09.05.2017 г.
Първоинстанционната присъда е била протестирана от СРП и било образувано ВНОХД №
3588/2017 г. по описа на СГС, 14-ти въззивен състав, което, след проведени четири съдебни
заседания, на 22.02.2018 г., било обявено за решаване и по което с решение № 349 от
13.03.2018 г. присъдата била потвърдена и на същата дата е влязла в сила.
По основателността на исковете за обезщетяване на неимуществени и имуществени
вреди, доколкото същите са оспорени в цялост от ПРБ във въззивната жалба, както по
основание и размер:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление от
общ характер и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране
или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по
делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и
поддържа обвинението в съдебната фаза на производството.
Безспорно е в случая, че ищеца е бил оправдан по повдигнатото му обвинение от ПРБ, като
незаконността на обвинението, от гледна точка на приложимия ЗОДОВ, винаги се разглежда
от гледна точка на крайния резултат – обявяване за невиновен на подсъдимия с влязла в
сила присъда на наказателния съд, а това в случая е факт.
Ето защо, исковете за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконното
обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето
основание в закона. Следователно, и при гореочертаните факти, на Г. се следват съответните
обезщетения за вреди, а ПРБ е процесуално легитимираното лице, което следва да му ги
заплати.
В случая, ищецът е претендирал две обезщетения – за болки и страдания, които е оценил на
50 000 лв., както и за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за
3
наказателното производство в размер от 1 700 лв., които суми претендира с мораторната
лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда /13.03.2018
г./ до окончателното им изплащане.
По отношение на присъденото от СГС обезщетение за морални вреди от 40 000 лв. (при
предявена претенция от 50 000 лв.) са налице оплаквания и от двамата въззвиници досежно
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
За доказване на твърдените в исковата молба болки и страдания по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК, ищцовата страна е използвала следните доказателства и доказателствени средства:
Свидетелят Ц. Х. Ц. познава ищеца от 20 години, били са колеги в 8 РПУ, София.
Свидетелят работил там до 2008 г., а Г. – след него - докато се пенсионира. В съдебно
заседание той заяви, че двамата живеят в един квартал и знае, че му е било повдигнато
обвинение за грабеж. От него знае за делото, Г. му е казал и че е бил осъден и трябвало да
обжалва и свидетелят бил много учуден, защото са били заедно полицаи дълги години. Ц.
няма информация как е приключило делото. Знае, че съпругата му го е напуснала, той се
променил много, станал нервен, държал се неадекватно, оплаквал се от високо кръвно и
аритмия, не гледал хората в очите, Споделял му, че страда от безсъние. Оплаквал се от
психични проблеми, даже търсел помощ и лекар. Последната една година по – рядко се
виждат, но преди това са се виждали поне един – два пъти месечно.
Свидетелят Е. А. П. е колега на ищеца. Познава го от 1983 г., когато дошъл в Пето РПУ, в
Стопанска полиция, а по – късно се преместил в СДВР. Знае за повдигнатото срещу него
обвинение за грабеж през 2011 г. и воденото наказателно дело, по което е получил присъда.
В тази връзка Г. го е молил за помощ – да го заведе на кардиолог, тъй като имал проблеми
със сърцето и аритмия, както и психическо разстройство. Свидетелят го завел в ИСУЛ, в
кардиологията, после посетил и психиатър. Ищецът имал аритмия, главоболие, изпадал в
нервни кризи, понякога ставал раздразнителен, бил неадекватен, имал психически проблеми,
не можел да спи нощно време. Около две три години не бил добре психически и физически.
Жена му го напуснала по време на наказателното производство. Двамата са се виждали
често – понякога веднъж седмично, друг път веднъж месечно, зависи от заетостта.
По искане на ищеца СГС е назначил и приел съдебно – медицинска експертиза. Вещото
лице дава заключение, че обективното състояние за процесния период (12.02.2011г. –
13.03.2018г.) единствено е описано в Епикризата от Отделение по кардиология при
Медицински институт – МВР, История на заболяването № 7835/03.07.2017г. – 06.07.2017г.,
а именно: „…..запазено общо състояние. Контактен. Адекватен. Кожа и видими лигавици –
нормално оцветени. ПЛВ и щитовидна жлеза-не
се палпират увеличени. Нормостеничен гръден кош, везикуларно дишане без хрипове.
Ритмична сърдечна дейност, СЧ 70 уд/мин, АН 90/60, без шумове. Корем – на нивото на
гръдния кош, мек, палпаторно неболезнен. Черен дроб
4
и слезка неувеличени. Сукусио реналис отр. Крайници – без отоци, запазени
периферни алтериални пулсации.
След извършения личен преглед на ищеца, експертът е установил, че обективното му
състояние към 30.01.2020 г. е следното: добро общо състояние. Нормостеничен хабитус.
Ориентиран за място и време. Глава и шия – правилно конфигурирани. Не се опипват
увеличени периферни лимфни възли. Кожа и видими лигавици – нормално оцветеви. Гръден
кош симетричен, двете гръдни половини вземат еднакво участие в дишането.
Сонорен перкуторен тон. Чисто везикуларно дишане двустранно. ССС – ритмична сърдечна
дейност, Артериално налягане 130/90, пулс – 76 уд./мин. ЕКГ – синусов ритъм,
хоризонтална ел. позиция, без реполаризационни промени. Корем – на нивото на гръдния
кош с меко-еластични стени, палпаторно неболезнен, без висцеромегалия, физиологична
перисталтика. Крайници – без отоци.
По искане на ищеца по делото в СГС е назначена и приета и съдебно – психиатрична
експертиза /СПЕ/, която дава заключение, че в резултат на психотравменото преживяване,
свързано със задържането в ареста и неоснователно повдигнатото му обвинение, Г.
е развил остра стресова реакция, преминала в протрахирана адаптационна реакция с
преобладаващо нарушение на други емоции F-43,23-МКБ 10/ и елементи на
посттравматично стресово разстройство F-43,1-МКБ 10/. По анамнестични данни то е
продължило в клинично изразена форма до 2018 г., когато е бил оправдан от съда. В
резултат на тази ситуация е настъпила промяна в характера на ищеца и в неговото
поведение, както и в отношенията със съпругата му. Понастоящем не
се установяватобективни белези на актуално психично разстройство, но при засягане на
темата става напрегнат, тревожен, неспокоен, раздразнителен, стеничен, дисфоричен,
повишава тон. В съдебно заседание вещото лице заявява, че по – тежкото разстройство е
посттравматичното стресово такова, докато адаптационната реакция е била пряко свързана с
воденото срещу него наказателно дело и за това е продължила толкова дълго време.
Експертът е изготвил заключението на база на свидетелските показания и личен преглед.
Заключенията на вещите лица и на свидетелските показания следва да се кредитират и от
настоящия състав на въззивния съд.
За да се направи преценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, правнорелевантните фактори, които САС следва да отчете са следните: а) общият
(съвкупен) период на наказателното преследване спрямо ищеца, който е бил седем години,
един месец и един ден - от 12.02.2011 г. до 13.03.2013 г., което е значителен период от
време; б) вземането на най-леката мярка за неотклонение спрямо него – „подписка”; в)
липсата на данни за публично разгласяване на случая; г) тежестта на повдигнатото
обвинение – то е за престъпление, което се явява „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; д)
данните от обсъдените по-горе заключения на вещи лица и гласни доказателства относно
отражението на наказателното производство върху здравето и психиката на ищеца и т.н.
5
Напълно несъстоятелни са исканията на ПРБ за цялостно отхвърляне на искането за
обезщетяване на неимуществени вреди, но и твърденията на Г. във въззивната му жалба за
подценяване на страданията му, са преувеличени.
При преценката по реда на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав на САС намира, че
обезщетението за търпените болки и страдания е прекомерно. Действително, периодът от
малко повече от седем години, не може да се характеризира като разумен от гледна точка на
общоприетите представи за продължителност на едно наказателно дело, но следва да се има
предвид, че процесното междувремие на безрезултатната дейност на ПРБ е било между 2011
– 2018 г., когато размерите на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди по реда
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са били като цяло по-ниски. Не следва да се забравя и това, че
свободното движение на Г. не е било ограничавано, поради прилагането на най-леката МН
„подписка“. Действително, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на
вещите лица сочат, че наказателното преследване се е отразило негативно на ищеца, но не
до степен, за да бъде обезщетяван със сумата от 40 000 лв., която се явява прекомерна и би
имала обогатяващ, а не обезщетяващ ефект. Приетата СПЕ сочи, че психическото
равновесие на ищеца е възстановено след 2018 г., когато е бил оправдан, а кардиологичните
проблеми на ищеца са документирани още от 2000 г. /както е отбелязано и от
първостепенния съд в мотивите на обжалваното решение/, при което, те не са следствие от
процесното НОХД, а евентуално – в резултат от делото - са се обострили съответните
страдания, но те са били контролирани с прегледи при лекари и прием на подходящи
медикаменти. Настоящият съдебен състав намира, че сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/
лева е в състояние да репарира болките и страданията на ищеца от действията на ПРБ, т.е. с
28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева по-малко от прецененото от СГС.
Досежно претенцията за имуществени вреди, състоящи се в направен разход от Д. за
възнаграждение за един адвокат по съответното наказателно дело – разходът се явява
доказан с писмени доказателства, поради което тази вреда също следва да се възложи в
тежест на Прокуратурата. По този иск е налице законосъобразно произнасяне от страна на
градския съд.
По изложените мотиви, частично основателна се явява жалбата на ПРБ, а тази на
ищеца не е основателна. Решението на СГС следва да се отмени в частта, в която е уважен
иска за неимуществени вреди в размер на 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева ведно с
мораторната лихва от 13.03.2018 г. до окончателното изплащане, и в тази част претенцията
да се отхвърли като неоснователна. В останалите обжалвани части, решението е правилно и
следва да се потвърди.
По искането на въззивника Г. за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция, съдът съобрази, че поради неоснователността на жалбата му, държавната такса
от пет лева следва да остане за негова сметка, а що се отнася до заплатеното от него
адвокатско възнаграждение за САС в размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и като се взе
предвид уважената и неуважената част от обжалвания материален интерес по делото, то той
има право да получи 529.98 /петстотин двадесет и девет лева и 0.98 ст./ лв. на основание чл.
6
78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265997 от 06.10.2021 г. по гр. д. № 3096/2019 г. по описа на СГС, I-3
състав, в ЧАСТТА, в която иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на
неимуществени вреди, предявен от Г. И. Г. с ЕГН: ********** против Прокуратурата на
Република България е уважен за сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева,
представляваща разликата между 12 000 лв. и 40 000 лв. заедно с мораторната лихва за
забава от 13.03.2018 г. до окончателното издължаване и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, предявена от Г. И. Г. с ЕГН: ********** против
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 28 000 /двадесет и осем
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБългария обвинение, за което е
оправдан окончателно с решение № 349 от 13.03.2018 г. по ВНОХД № 3588/2017 г. по описа
на СГС, 14-ти въззивен състав ведно със законната лихва върху горната главница, считано от
13.03.2018 г. до окончателното издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265997 от 06.10.2021 г. по гр. д. № 3096/2019 г. по описа на
СГС, I-3 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. И. Г. с ЕГН: **********
сумата от 529.98 /петстотин двадесет и девет лева и 0.98 ст./ лв., представляваща сторени
разноски пред втората инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7