Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени,
10.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети и април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 54 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.Ц.Ц., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 16-0311-000423 от 27.01.2017 г., издадено от Е. Б. – *** група към ОДМВР В.
Т., РУ П., с което жалбоподателят е санкциониран, както следва:
1.) на основание чл. 183, ал.2, т.11 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20,00 лева (двадесет лева) за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени кумулативно
административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месец и „глоба“ в размер на 200,00 лева (двеста лева) за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП: 3.) на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева (двадесет лева) за нарушение на чл. 147,
ал.1 ЗДвП.
В съдебното заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, а се
представлява от адвокат К.М.- ***, който моли атакуваният санкционен акт да
бъде отменен изцяло като незаконосъобразен, поради недоказаност на
детерминираните в акта фактически констатации и допуснати съществени
процесуални нарушения, с подробни съображения, изложени в претендираната
насока, касателно допуснати нарушения както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по
делото закон.
Районен съд П., като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Р.Ц. притежава правоспособност
за управление на МПС категории „В“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“ като на същия е издадено
СУМПС с № *** от ОД МВР В. Т..
На **.2016г. Ц. заедно със свидетеля Д. Й., по обяд,
посетили офис на „***“, находящ се в центъра на град П., тъй като Ц. имал
работа там. Пристигнали до мястото с управлявания от Ц. лек автомобил ***, с ДК
№ ***, свидетелят Й. го изчакал в колата да приключи ангажимента си след което
напускайки мястото, където бил паркиран автомобилът му при маневра на заден ход
допуснал удар с лек автомобил ***. Свидетелите Ю.Й. и В.П. бил изпратени от
дежурния на управлението в град П. по сигнал за възникнало ПТП на площад „***“
в град П. срещу №**, като на място установили собственика на лек автомобил ***,
който бил получил данни от случайни минувачи, че автомобилът му бил ударен от
друг такъв като му посочили ДК номер. По тези данни свидетелите Й. и П.
издирили собственика на лекия автомобил ***, с ДК № ***, като от него
установили, че именно жалбоподателят го е управлявал въпросния ден и час.
Установени били щети и по двата леки автомобила от полицейските служители. За
ПТП-то бил съставен протокол за ПТП № ***.
С акт
за установяване на административно нарушение № ***/***.2016
г., съставен от В.П.– *** при РУ П. и при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН и в
присъствието на свидетеля Ю.Й. е констатирано, че на ***.2016 г., около 14:15
часа, в гр. П., на ул. *** срещу „***“ при управление на лек автомобил ***, с
ДК № *** жалбоподателят Ц., по време на движение на заден ход не наблюдавал
пътя за превозното средство и блъснал паркирания зад него лек автомобил „***“,
в следствие на което напуснал ПТП с материални щети, след настъпване на
произшествието водачът като участник в него не спира, за да установи какви са
щетите и последиците от произшествието. Автомобилът не е пр. на ГТП.
В акта е отразено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, чл. 123, ал. 1, ЗДвП и чл. 147, ал. 1, ЗДвП
като след съставянето му препис от същия е връчен лично на въззивника.
Въз основа на горепосочения акт е издадено
атакуваното наказателно постановление №
16-0311-000423 от 27.01.2017 г., издадено от Е. Б. – *** група към ОДМВР В. Т.,
РУ П., с което жалбоподателят, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, като е добавено, че автомобилът не е представен на Г.Т.П. е
санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 183, ал.2, т.11 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева (двадесет
лева) за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месец и „глоба“ в размер на 200,00 лева
(двеста лева) за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП: 3.) на основание чл.
185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева
(двадесет лева) за нарушение на чл. 147, ал.1 ЗДвП.
Препис от същото е връчен лично на
въззивника на 27.01.2017 г., видно от разписката инкорпорирана в наказателното
постановление, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
инстанция е депозирана чрез наказващия орган на 01.02.2017г.
По делото са разпитани свидетелите В.П.
(***), Ю.Й. (свидетел при съставянето на АУАН) и Д. Й. приятел на жалбоподателя
Ц., чийто показания, съдът кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства,
а това обстоятелство обезпредметява тяхното отделно обсъждане. Напълно
изолирани остават показанията на свидетеля Д. Й., касателно часът на
посещението, при което се твърди, че е настъпило процесното произшествие, като
това обстоятелство най-вероятно се дължи на изминалия период от време от датата
на деянието до разпита на свидетеля пред съда, поради което в тази част
разказът на посоченото лице не следва да се използва от съда при формиране на
вътрешното му убеждение по фактите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г.
на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия
случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от компетентни
длъжностни лица и в предвидените от чл. 34 ЗАНН преклузивни
срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното
възникване, респективно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника Ц., поради допуснати
неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
му на защита.
При словесното описание на
вменената деятелност от административните органи липсва каквато и да било конкретика, досежно лекия
автомобил, който се твърди да е бил увреден при удара с автомобила управляван
от Ц., като посочването му единствено по марка и модел, не е достатъчно, както
и причинените от жалбоподателя имуществени вреди на този лек автомобил посочен
като ***. Констатираната непълнота в АУАН и НП не би могла да бъде запълнена
единствено с показанията на свидетелите Ю.Й., който на етапа на съдебното
следствие заявява „лайсната на вратата беше натисната“, без да посочва предна
или задна е вратата, лява или дясна имайки предвид, че подобна информация не се
съдържа в АУАН, а това препятства възможността да се установи механизмът,
респективно настъпилите вредни последици от самото произшествие. Ето защо според
настоящия съдебен състав твърденият релевантен факт, свързан с причиняване на
имуществени вреди по процесния лек автомобил е доказателствено необезпечен и следва да се приеме, че не се
е осъществил, а това води до автоматично отпадане на задължението на
жалбоподателя Ц. по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП когато са причинени само
имуществени вреди на друго превозно средство, без да напуска
местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило същото. В тази връзка
няма как да не се отбележи, че твърдяното нарушение в АУАН е квалифицирано като
такова по чл. 123, ал.1 ЗДвП, която съдържа три точки и непосочването на
конкретната такава неименуемо накърнява правото на защита на жалбоподателя, а в
НП е квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като липсата на правилна
конкретизация отнема възможността на жалбоподателя да узнае в цялост
параметрите на претендираната спрямо него
отговорност.
Наказващият
орган е допуснал и друго съществено процесуално нарушение като е посочил в НП,
че очертаната в АУАН деятелност е реализирана на ул. *** в град П., без да
конкретизира точно къде на тази улица. За този съдебен състав, а навярно и за
самия въззивник е непонятно къде конкретно се твърди
да са извършени първите две от нарушенията. Визираното обстоятелство
представлява съществен елемент при формулиране на всяко административно
обвинение, тъй като очертава и параметрите на реципрочната функция, свързана с
упражняване правото на защита на жалбоподателя, поради което липсата на
корелация между АУАН и НП в посочената част винаги представлява съществен порок, който е неотстраним в
съдебната фаза на процеса. Констатираното противоречие обезпредметява
обсъждането на факта дали в конкретния случай са налице и останалите твърдени
административни нарушения по чл. 40, ал. 2 ЗДвП и чл. 147, ал.1 ЗДвП. При все
това няма как да не се подчертае, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП съдържа
предписание задължаващо водачите на МПС по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, водачът е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, а в процесните АУАН и НП се твърди, че е
осъществен удар с паркиран за МПС-то на Ц. лек автомобил, тоест той не е
изпълнил задължението си като водач на МПС при движение на заден ход да се
убеди, че пътят зад него е свободен, тоест евентуално нарушението му е следвало
да бъде квалифицирано като такова по чл. 40, ал.1, предл.1
ЗДвП, а не като такова по чл. 40, ал.2 ЗДвП. На следващо място недоумение буди
както за съдебния състав, така и за жалбоподателя, видно от наведените в тази
насока твърдения в жалбата, какво точно е имал предвид актосъставителят,
посочвайки в последното изречение на АУАН, в частта съдържаща описание на претендираните спрямо Ц. нарушения, „Автомобила не е пр. на
ГТП“. С оглед императивната разпоредба
на чл. 42, т.4 АУАН следва да съдържа описание на нарушението с оглед
възможността на санкционираното лице да узнае параметрите на претендираните
нарушения. В заключение липсата на конкретизация на приложимия материален закон
и ясно и конкретно описание на нарушенията води до невъзможност жалбоподателят
да разбере кои нормативни регламенти не са били съобразени с поведението му и
какви нарушения се твърди да е допуснал.
Съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание са
опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата
на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя Р.Ц..
Ето
защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло без да се
обсъжда въпросът за неговата правилност.
Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Районен
съд П., IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№ 16-0311-000423 от 27.01.2017 г.,
издадено от Е. Б. – *** група към ОДМВР В. Т., РУ П., с което жалбоподателят Р.Ц.Ц., с ЕГН ********** е санкциониран, както следва: 1.) на
основание чл. 183, ал.2, т.11 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20,00 лева (двадесет лева) за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени кумулативно
административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
(шест) месец и „глоба“ в размер на 200,00 лева (двеста лева) за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП: 3.) на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева (двадесет лева) за
нарушение на чл. 147, ал.1 ЗДвП като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.