МОТИВИ: Производството е по чл. 78 А от НК и чл.
375 и следващите от НПК.
В Районен съд гр.
Севлиево е постъпило предложение от Районна прокуратура гр. Севлиево
досъдебното производство, водено срещу М.И.Ш. ***, за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК да се внесе в Районен съд гр.
Севлиево с предложение за налагане на административно наказание на основание
чл. 78а от НК.
По делото се
събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка, на които съдът
намира за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата Ш.
притежавала свидетелство за управление на МПС и била правоспособен водач.
Същата притежавала лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Алмера“ с рег. № ЕВ **** АР.
На 10.06.2018
година Ш. потеглила към 22:00 часа от гр. София за гр. Габрово с горепосочения
автомобил. Около 00:25 часа се намирала на територията на Община Севлиево.
По същото време
около 00:25 часа пострадалата свидетелка А.И.Р. пътувала на предна дясна
седалка в лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № ЕВ **** АН, управляван от
свидетеля Ю.М.К.. Същите се движели в посока гр. Севлиево – село Петко
Славейков, община Севлиево по гл. път I-4 София – Варна. Малко преди бензиностанция „Лукойл“, разположена след
разклон за село Ряховците, община Севлиево, в посока гр. София, свидетелите Ю.М.К.
и Р. възприели движещ се в насрещната лента за движение автомобил, който
изведнъж навлязъл в лентата за движение на автомобила на Ю.М.К.. Последният
започнал да пресветва с фарове и да подава звуков
сигнал, но не последвала реакция на водача на насрещния автомобил, поради което
Ю.М.К. задействал спирачната система на управлявания от него автомобил.
Независимо от тази му реакция последвал удар между двамата автомобила в лентата
за движение на Ю.М.К.. Ударът между двете МПС – та възникнал между предна дясна
част на управлявания от Ю.М.К. автомобил и предна дясна част на движещия се
срещу него автомобил, управляван от обвиняемата.
В резултат на удара
пострадала свидетелката Р., която получила фрактура в областта на дясното
бедро.
В хода на
производството било установено, че вина за произшествието имала обвиняемата Ш..
Същата не е дала
обяснения в хода на досъдебното производство.
Видно от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство авто – техническа експертиза, вещото лице е посочило като
непосредствена причина за възникване на удара между двата автомобила,
навлизането на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката,
в лентата за движение на лекия автомобил, управляван от свид.
Ю.М.К.. От експертизата е видно също така, че Ш. е управлявала автомобила си
със скорост от около 94 км/ч при разрешена в този пътен участък скорост от 90
км/ч.
От назначената в
хода на досъдебното производство медицинска експертиза се установява, че в
резултат на възникналото ПТП пострадалата Р. е получила счупване на диафизата на дясна бедрена кост, довело до трайно
затрудняване на движение на десния долен крайник – средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Обвиняемата М.Ш. се
яви в провелото се съдебно заседание и заяви, че признава вината си и изрази
съжаление за случилото се. Същата обясни, че работи извън гр. Габрово и че е
необходимо ежедневно да управлява автомобил, за да ходи до местоработота
си, както и да обгрижва двамата си възрастни
родители.
Изложената по –
горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на
свидетелите Р. и Ю.М.К., дадени от тях в хода на досъдебното производство,
както и от приложените по делото писмени доказателства: Протокол за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум– стр. 3-13 от ДП; Епикриза на А.Р. – стр. 54 и Епикриза
на стр. 55 от ДП.
Въз основа на така
описаните по- горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
От данните по делото безспорно се установява, че на 18.06.2018 година, при
управление на л.а. „Нисан Алмейра“
с рег. № ЕВ ****АР, обвиняемата Ш. е нарушила разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП: „…На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
т. 1 когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне…“ и чл.
21, ал. 1, пункт втори, предложение второ от ЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство категория „В“ е забранено да
превишава скоростта от 90 км/ч. за извън населено място…“/, като управлявала
посоченото моторно превозно средство със скорост от 94 км/ч., и в резултат на
това последвал удар в лентата за насрещно движение спрямо посоката на движение
на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с рег. № ЕВ **** АР, с насрещно движещия се лек
автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № ЕВ **** АН и в лентата за движение на
същия, при което по непредпазливост причинила телесно увреждане на А.И.Р.
/пътник в последния автомобил/, представляващо напречно счупване на диафизата на дясна бедлена кост,
довело до трайно затрудняване движението на десен долен крайник /средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК/.
Тези обстоятелства
дават основание да се приеме по безспорен и несъмнен начин, че обвиняемата Ш. както
от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено от обвиняемата при форма на вина непредпазливост.
За деянието по чл.
343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода или пробация.
Обвиняемата Шейтанов не е осъждана и до момента спрямо нея не е прекратявано
наказателно производство по гл. VІІІ от НК. От престъплението по чл. 343, ал.
1, б. „б“ от НК не са причинени съставомерни
имуществени вреди и не са налице ограниченията за освобождаване от наказателна
отговорност, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Съобразявайки тези
обстоятелства съдът прие, че предложението на прокуратурата относно постигане
целите на наказанието чрез прилагане на чл. 78а от НК е мотивирано, поради което
следва да бъде уважено.
При определяне
наказанието на М.Ш. съдът взема предвид смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК не е тежко престъпление
по смисъла на НК, но се характеризира според съда с една сравнително висока
степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на
такъв род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взема
предвид признаването и осъзнаването на вината,
съдействието на обвиняемата за разкриване на обективната истина в
пълнота, липсата на други нарушения на ЗДвП, за които да са й били налагани
административни наказания въпреки дългогодишния й опит като шофьор,
незначителното превишаване на разрешената скорост за движение в този пътен
участък и не на последно място чистото й съдебно минало. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита степента на телесното увреждане на пострадалата,
причинено в резултат на противоправното поведение на
обвиняемата. С оглед на тези обстоятелства, съдът счита, че е правилно и
целесъобразно М.Ш. да бъде освободена от наказателна отговорност като й бъде
наложено административно наказание глоба в полза на държавата в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, а именно 1000,00лв. /хиляда/ лева. Съдът
намира, че този размер е съобразен с имотното състояние на обвиняемата както и
със степента на обществената й опасност.
Съобразявайки
изложените по – горе многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира,
че обвиняемата Ш. следва да бъде лишена от право да управлява МПС за по –
кратък срок, поради което и на основание чл. 343г от НК лиши обвиняемата от
право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, начиная
от влизане на решението в сила.
Обвиняемата М.И.Ш.
следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 995,31лв. /деветстотин деветдесет
и пет лева и тридесет и една стотинки/.
В този смисъл съдът произнесе решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: