ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1495
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.2 и т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Кредито” ЕООД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. „Гоце Делчев“ №100, бл.
Бизнес сграда „Азимут“, ет.5, офис 8, чрез адв. С.М. М. Х., против
Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 2890/17.04.2022г. на Районен
съд – Пловдив, II бр.с. по ч.гр.д.№ 4707/2022 г., с което е отхвърлено
подаденото от дружеството против Л. ИВ. АНД., ЕГН –**********, заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите в размер на 87,33 лв. – такса за експресно разглеждане; както и
за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Моли да
бъде отменено и вместо това да се постанови присъждане в пълен размер на
претендираните със заявлението суми, както и направените разноски в
цялост. Претендира разноски и за въззивна инстанция.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на
разглеждане.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваните части
излага съображения, че разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския
1
кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора, но не и за предоставяне на
заемната сума. С това допълнително плащане, което не се разграничава
изрично от другото посочено плащане експресно обслужване се покриват
разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да
бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между
главницата, таксата и възнаградителната лихва. Има обоснована вероятност
това искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се
заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не отговаря на изискването
за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, на
осн. чл.143 от ЗЗП. Таксата бързо разглеждане е около 45 % от
предоставената в заем сума.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1,
освен когато: т.2 пр.2 – искането е в противоречие с добрите нрави и т.3 /нова
-ДВ, бр.100/20.12.2019г./ – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребителя или е налице обоснована вероятност за това.
Правилно е отхвърлено заявлението за сумата 87,33 лв. – такса за експресно
разглеждане, тъй като е начислена въз основа на клауза, съставляваща
недействителна уговорки между кредитора и длъжника, на осн. чл.143 ал.2 т.5
пр.1 във вр. с чл.1 от ЗЗП. Доколкото договорът за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило,
установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгл. чл. 10а, ал. 2
от ЗПК -кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл.
10а, ал.4 от ЗПК императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай.
2
Описаната сума от 87,33 лв. е типично действие по управление на кредит и
съставляват разход, присъщ за основния предмет на договора. Този вид
дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.
Налага се извод за обоснована вероятност за наличие на
неравноправна клаузи по чл.143 т. 20 от ЗЗП във вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 от
ЗПК и във вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави,
представляващи неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено
свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на
обществените отношения. Това е така, тъй като таксата бързо разглеждане в
размер на 87,33 лв. е около 45 % от предоставената в заем сума в размер на
200 лв. по Договора за потребителски кредит с № 0L00051587 29.12.2021г.
между страните.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждането, инкорпорирано в Заповед №
Заповед № 2890/17.04.2022г. на Районен съд – Пловдив, II бр.с. по ч.гр.д.№
4707/2022 г., с което е отхвърлено подаденото от „Кредито” ЕООД, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. „Гоце
Делчев“ №100, бл. Бизнес сграда „Азимут“, ет.5, офис 8, чрез адв. С.М. М. Х.,
против Л. ИВ. АНД., ЕГН –**********, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите в размер на
87,33 лв. – такса за експресно разглеждане; както и за разноските за разликата
над уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3