Р Е Ш Е Н И Е
№
213 / 10.4.2018г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на осми март, две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 347, по описа на
съда за 2017 г., намери за установено следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на
„Хербс Индъстри“ООД, ЕИК ***, представлявано от Ц.И.Ц., против заповед №
03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта по т.ІІ., с която
е отказано финансиране на заявени разходи за ремонтно оборудване в размер на
8 810 лева, заявени за финансиране разходи СМР подобект „Изграждане на
предприятие за преработка на билки и
черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и санитарен
блок“ –в размер на 471 227, 97 лева, заявени за финансиране разходи за
подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395, 26 лева, заявени за
финансиране разходи на подобект КПП на стойност 2 695,50 лева.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на акта, като твърди, че той в т.
II, т. 1 е немотивиран, по т. II, т. 2 и 3 е в противоречие с материалния закон
и неговата цел, като липсват публикувани референтни разходи, които не са
съгласувани с Министъра на земеделието и храните. Иска се отмяна на оспорената
част от заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни
съображения по съществото на спора са изложени в депозираната писмена защита.
Ответникът чрез процесуален представител
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Писмено становище
е изразено с писмо с вх. № 5609/29.12.2017г. по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и разноски по производството.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
са засегнати неблагоприятно от нея. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК. Видно от известие за доставяне, заповедта е съобщена на 04.01.2017г.
Жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 18.01.2017г.
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства се
установява, че дружеството „Хербс Индъстри“ООД е подало заявление за
подпомагане с УИН 13/181215/84961, УРН 658978 по подмярка 4.2 „Инвестиции за
развитие на селските райони 2014-2020 г.“ за проект: „Предприятие за преработка
на билки и черупкови плодове“ (л.32-42 от делото). Попълнени са съответните
приложения, необходимите документи и декларации. С уведомително писмо от
22.04.2016 г. (л.529 от делото) на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ РА по
повод заявлението за подпомагане дружеството е уведомено за установени
нередовности и непълноти и му е даден 10-дневен срок за представяне на
документи и отстраняване на констатираните пропуски. Писмото е получено от
дружеството на 24.06.2016г. С писмо с вх. № 01-2600/2930 от 11.05.2016 г.
„Хербс Индъстри“ ООД е представило изисканите документи.
С оспорената заповед изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие“ частично е отказал финансиране. В т. II.т. 1 е
формиран отказ за ремонтно оборудване в размер на 8 810 лева с оглед
обхвата на чл. 31, ал. 1, т. 4 от Наредба № 20/27.10.2015г. Заявени за
финансиране са разходи СМР подобект „Изграждане на предприятие за преработка на
билки и черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и санитарен
блок“ – в общ размер на 1 505 550, 71 лв., като отказани са в размер
на 471 227, 97 лева, с мотив съпоставянето им с референтните разходи и
прилагането им и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 30, ал. 8 и
ал. 10 от Наредбата, във връзка с чл. 48, §2д от Регламент № 809/2014. В този
размер е включено и финансирането на 28, 68 лв., представляваща сумарна грешка
при разделяне на количествено-стойностната сметка. Отказано е и финансиране на
разходи за подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395, 26 лева,
като общо заявеният размер за подобекта е 109 107, 50 лева, мотиврано с
прилагане на референтните цени и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с
чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредбата, във връзка с чл. 48, §2д от Регламент №
809/2014. Отказано е финансиране на разходи на подобект КПП на стойност
2 695,50 лева, които към датата на подаване на заявлението не са включени
в него, като отказът е с мотив, че липсват представени три независими оферти от
лица, които не са в обвързаност по между си, което в конкретния казус не е
изпълнено с оглед участието на едното дружество в Консорциум с друг участник.
В хода на съдебното производство от ответника
са представени писмени доказателства, представляващи част от административната
преписка – заповед № РД09-781 от 06.11.2015 г. на министъра на земеделието и
храните, с която е определен период за прием на заявления за подпомагане по
подмярка 4.2 от 30.11.2015 г. до 18.12.2015 г., заповед № 03-РД/1634 от
27.08.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени
референтни разходи. С оглед спорния по делото между страните въпрос за датата
на публикуване на списъците с референтните цени по подмярка 4.2 от ПСРС
2014-2020 прием 2015г. е представено от ответника удостоверение за датата на
публикуване на списъците с референтни цени по подмярка 4.2, а именно, че е на
дата 02.12.2015г.
В хода на съдебното производство е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства. Във връзка с установеното от експерта е допуснато по искане на
двете страни допълнително заключение, което е компетентно и изяснява въпросите,
поставени от страните. В основното си заключение вещото лице, след като обсъжда
инвестиционния проект, посочва, че пределните разходи за ново строителство на
стопанска сграда без климатизация са 475 лв./м.кв., а за ново строителство на
ажурна ограда 102 лв. кв.м. и съответно за подобект „Изграждане на предприятие
за преработка на билки и черупкови плодове - производствен корпус, приемане на
суровина и санитарен блок“ са 1 234 667,50 лева, а за ажурна ограда –
35 712, 24 лева. В констативно съобразителната част, вещото лице посочва
механизма, по който се формират и определят разходите. Заявените в повече
разходи се явяват с 270 883, 21 в повече за СМР за подобект и с
73 395, 26 лв. в повече за ажурна ограда. За изясняване механизмът на
формиране на разходите, които са отказани с процесната заповед е допуснато допълнителна
задача към вещото лице. Общата стойност на одобрените за подобект „Изграждане
на предприятие за преработка на билки и черупкови плодове-производствен корпус,
приемане на суровина и санитарен блок“ са 1 234 667,50 лева.
Заявеното самоучастие от страна на жалбоподателя на лист 33 от
административната преписка, което се явява лист 51 от делото, е в размер на
сумата от 291 664, 28 лева. Към заявената за финансиране сума /1
505 522, 03/ се прибавя сумата за самоучастие /291 664, 28/, която
стойност е делител на определената за подобекта референтната стойност от
1 234 667, 60 лева, от което съотношение се определя корекционният
коефициент. Коефициентът се прилага както към заявената за финансиране сума,
така и към сумата за самоучастие. Така за подобекта „Изграждане на предприятие
за преработка на билки и черупкови плодове-производствен корпус, приемане на
суровина и санитарен блок“ се формира сума за недопустими разходи от
471 228, 40 лева.
От страна на жалбоподателя е направено искане
към вещото лице в допълнителното си съдебно заключение да направи изчисления за
формиране на разходите, като приложи механизмът, съгласно който СМР за
административно-битовата сграда, съгласно Заповед № 03-РД/3246/22.11.2016г. на
ИД на ДФЗ, са по т. 3, а имено по 528
лв./кв.м., като за оградата изчисленията да се формират по т. 18 от заповедта,
като за плътна ограда или по 158 м.л. Мотивът за изчисляване на разходите по т.
3 от Заповедта за референтните цени са с оглед втория етаж от сградата, със
застроена площ от 181, 70 кв.м., който има характер на административно-битов
етаж и представлява сатинарни зони: съблекалня, бани, тоалетни и столова. Така
изчисленията за подобект „Изграждане на предприятие за преработка на билки и
черупкови плодове-производствен корпус, приемане на суровина и санитарен блок“
съгласно т. 4 от заповедта за определяне на референтни цени са в размер на
1 148 360 лева, а тези по т. 3 от Заповедта за определяне на
референтни цени са 95 937, 60 или обща стойност на подобекта
1 244 297, 60 лева, или с 261 253, 11 лева повече от заявените.
Вещото лице счита, че оградата не следва да се изчислява, като масивна, тъй
като същата е с портал и с готови пана, с което не отговаря на условията по т.
18 от Заповедта за определяне на референтни
цени.
Представена е по делото Заповед №
03-РД/1634/27.08.2015г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с която
административният орган е одобрил референтни цени за строително-монтажни
работи, които са задължителни за прилагане при провеждането на административния
контрол на заявленията за подпомагане по Програмата за развитие на селските
райони 2014-2020 г., подмярка 4.2.
С оглед
събраните по делото доказателства, становище на страните и на основание
разпоредбата на чл. 168 от АПК, Административен съд Пазарджик прави следните
изводи:
В случая
оспорената заповед е издадена от компетентен орган – изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в рамките на неговите правомощия по закон.
По отношение на спазване на
административнопроизводствените правила, съдът установи:
В срока от подаване на заявлението
за подпомагане до постановяване на заповедта, административният орган, в
изпълнение на разпоредбите на чл. 36 от Наредбата, с уведомителни писма е
уведомил бенефициента за отстраняване на нередовности, извършил е и проверка на
място. След отстраняване на тези нередовности и въз основа на събраните по
административната преписка документи, изпълнителният директор е издал
оспорената заповед.
Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта са, че след
подаване на заявлението за подпомагане, ДФ „Земеделие“ е приложил
административни процедури и правила, които не са били надлежно съобщени.
В мотивите на заповедта е посочено, че неодобрените за финансиране разходи
са следствие от прилагането на референтни цени и на основание чл.38, ал.1, т.2,
във връзка с чл.30, ал.8 и ал.10 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г., във връзка с
чл.48, § 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, тъй като след извършена оценка на
основателността на предложените за финансиране разходи е установено, че
разходите попадат в Списъка с активите, дейностите и услугите, за които са
определени референтни цени, съгласуван от министъра на земеделието и храните и
публикуван на електронната страница на Разплащателната агенция съответно под
номера 3Г и 4В.
Условията и реда за прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4. „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, са уредени в Наредба № 20 от
27.10.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните. Издадена е
Заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие,
с която са определени референтни цени в лева без ДДС, като пределни разходи при
извършване на строително-монтажни работи. Съгласно чл. 30, ал. 9 от Наредбата
списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни
разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на
електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта
за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.
Периодът за прием на заявления за подпомагане е определен от
30.11.2015 г. до 18.12.2015 г. (заповед № РД09-781 от 06.11.2015 г. – л. 744 по
делото), следователно публикуването на списъка следва да стане преди 30.11.2015
г.
В случая по безспорен начин е установено, че Заповед № 03-РД/1634 от
27.08.2015г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с която са определени
референтни цени в лева без ДД,С е издадена преди началото на периода за прием
на заявления за подпомагане, а самият списък е публикуван на интернет
страницата на ответника на 02.11.2015 г., т.е. след началото на периода за прием
на заявления за подпомагане.
Доколкото Наредбата изисква да се публикува списък с активите, дейностите и
услугите, но не поставя такова задължение към самите стойности и цени за
съответните СМР, то съдът счита, че неизпълнение на задължението на административния
орган на чл. 30, ал. 9 от Наредбата е нарушение, но не от категорията на
съществените нарушения на администратвивнопроизводствените правила. Според
правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос. Не се установява подобен
порок, защото допуснатите и отказани разходи в оспорената заповед следва да са
съобразени с определените със заповедта от 27.08.2015г. референтни цени. Обявяването
им на електронния сайт има оповестително, но не и конститутивно действие по
отношение на стойностите. Те са приети и следва да се прилагат от административния
орган. Още повече, че референтните цени нямат отношение към изготвянето на
проекта, а към одобряването, съответно отказа за финансиране, по аргумент на
определението в §1, т.50 от Наредба № 20 от 27.10.2015г. - "Референтни
разходи" са цени и пределни стойности, ползвани от РА за сравняване при
определяне основателността на разходите за различни инвестиции.
По делото липсват доказателства (съответните заповеди или писма),
установяващи съгласуването на списъка на активите,
дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, с министъра
на земеделието и храните. Както бе коментирано по-горе, Наредба № 20/2015 дава
задължение за съгласуване на списъка
на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни
разходи, а не на самите стойности. Тези стойности, както бе посочен по-горе са
определени още през 27.08.2015г. и са задължителни за прилагане.
Съдът намира, че оспорената заповед отговаря на изискването за форма и
конкретно на чл.59, ал.1, т.4 АПК, изискващ индивидуалният административен акт
да съдържа фактически и правни основания за своето издаване. За да постанови
отказ, изпълнителният директор е посочил, че неодобрените за финансиране
разходи са поради прилагане на референтни цени, посочени са крайни стойности на
одобрените и неодобрените за финансиране разходи, като са изложени фактически и
правни съображения. Въз основа на посочените правни норми и определените
референтни цени е изчислен общият размер на отказаните за финансиране разходи.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател за
неправилно прилагане на материалния закон. Като правно основание за отказа от
финансиране изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е посочил в оспорената
заповед нормата на чл.38, ал.1, т.2, във връзка с чл.30, ал.8 и ал.10 от
Наредба № 20 от 27.10.2015 г.
Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, издава заповед
за пълен или частичен отказ за финансиране при несъответствие с целите и
изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи,
определени в тази наредба. Съгласно чл.30, ал.8 от Наредба № 20/2015г.
Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за
финансиране разходи по ал.1 чрез съпоставяне на предложените разходи с
определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и
услуги и/или сравняване на представени оферти Съгласно чл.30, ал.10 от
наредбата за всеки заявен за финансиране разход по ал.1, който към датата на
подаване на заявлението за подпомагане е включен в списъка по ал.9, кандидатът
представя една независима оферта в оригинал, която съдържа наименованието на
оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата,
подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на
активите/услугите, цена в левове или евро с посочен данък върху добавената
стойност (ДДС), а Разплащателната агенция извършва съпоставка между размера на
определения референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата,
като одобрява за финансиране разхода до по-ниския му размер.
При тази законодателна уредба и с оглед събраните по делото доказателства и
констатациите на вещото лице, Съдът счита, че заповедта е съобразена с
материалния закон.
В т. II.т. 1 е формиран отказ за ремонтно
оборудване в размер на 8 810 лева, с оглед обхвата на чл. 31, ал. 1, т. 4
от Наредба № 20/27.10.2015г., съгласно която финансова
помощ не се предоставя за разходи за оперативни разходи, вкл. разходи за
поддръжка, наеми, застраховка; Отказът в тази си част е съобразен с нормата на
закона, тъй като ремонтното оборудване е именно разход свързан с поддръжката.
В другата ѝ оспорена част, заповедта
разпорежда отказ на заявени за финансиране са разходи СМР за подобект
„Изграждане на предприятие за преработка
на билки и черупкови плодове – производствен корпус, приемане на
суровини и санитарен блок“ –в общ размер на 1 505 550, 71 лв., като
отказани са в размер на 471 227, 97 лева, с мотив съпоставянето им с референтните
разходи и прилагането им и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
30, ал. 8 и ал. 10 от Наредбата, във връзка с чл. 48, §2д от Регламент №
809/2014. В този размер е включено и финансирането на 28,68 лв., предстваляваща
сумарна грешка при разделяне на количествено-стойностната сметка. Съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице в основната му част, както и
детайлизирането в допълнителната такава, за механизма на формиране на сумите за
разходи, съответно неодобрените разходи.
Определните разходи за ново строителство на стопанска сграда без
климатизация са 475 лв./м.кв. и съответно за подобект „Изграждане на
предприятие за преработка на билки и черупкови плодове-производствен корпус,
приемане на суровина и санитарен блок“ са 1 234 667,50 лева.
Заявеното самоучастие от страна на жалбоподателя / обективирано на лист 51 от
делото/, е в размер на сумата от 291 664, 28 лева. Към заявената за
финансиране сума /1 505 522, 03/ се прибавя сумата за самоучастие /291
664, 28/, която стойност е делител на определената за подобекта референтната
стойност от 1 234 667, 60 лева, от което съотношение се определя
корекционният коефициент. Коефициентът се прилага както към заявената за
финансиране сума, така и към сумата за самоучастие. Така за подобекта
„Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови
плодове-производствен корпус, приемане на суровина и санитарен блок“ се формира
сума за недопустими разходи от 471 228, 40 лева. От страна на
жалбоподателя се отправи възражение, което се доразви във въпрос към вещото
лице, че разходите за администативно-битовия етаж със застроена площ от 181, 70
кв.м., които имат характер на административно-битов етаж и представляват
сатинарни зони: съблекалня, бани, тоалетни и столова, следва да се изчисляват по
т. 3 и 4 от Заповедта за референтните цени. Така изчисленията за подобект
„Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови
плодове-производствен корпус, приемане на суровина и санитарен блок“ съгласно
т. 4 от заповедта са в обща стойност на подобекта 1 244 297, 60 лева.
Съдът счита, че не следва стойността на застроената площ от 181, 70 кв.м. да
бъде въз основа на стойностите на цените по т. 4 от Заповедта за определяне на
референтните цени. Въпреки, че същата има характер административно-битов етаж,
има още едно изискване, за да се остойности по т. 4, а именно тя да е
самостоятелна сграда. Доколкото безспорно в казуса, не е налице отделна сграда,
а етаж от стопанска сграда, то разходите следва да бъдат изчислени по стойности
в размер на 475 лева/кв.м. Следва да се има предвид и заявеното самоучастие на
жалбоподателя, което е отчетено от адмимнистративния орган при определяне на
одобреното и отказано финансиране.
На следващо място в оспораната част на
заповедта, е отказано финансиране на
разходи за подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395, 26 лева,
като общо заявеният размер за подобекта е 109 107, 50 лева. Като мотиви
административният орган е извел прилагане на референтните цени и на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредбата, във
връзка с чл. 48, §2д от Регламент № 809/2014. Видно и от заключението на вещото
лице, оградата, за която се търси одобрено финансиране, е ажурна, съставена от
портал и метални пана, и като такава следва да не бъде остойностяване по т. 18
от Заповедта за определяне на референтни цени, а такава по т. 19 от заповедта –
ажурна ограда, с цена от 102 лева / метър. Поради което отказаните разходи в т.
II, т. 3 са правилни и съобразени с материалния закон.
В т. II, т. 4 е отказано е финансиране на
разходи на подобект КПП на стойност 2 695,50 лева, които към датата на
подаване на заявлението не са включени в него, като отказът е с мотив, че
липсват представени три независими оферти от лица, които не са в обвързаност по
между си, което в конкретния казус не е изпълнено с оглед участието на едното
дружество в Консорциум с друг участник, предложил оферта. Видно от
административната преписка, а и от публичния търговски регистър изпълнителят на
СМР „ЕИС – Строителна компания“ООД, както и „Пътстрой“ООД са участници в
консорциум „Лесичово 2015“/дружество по ЗЗД/, тоест подадените от тях оферти не
са „Независими оферти" , които съгласно § 1, т. 25 от
Наредба № 20 са офертите, подадени от лица, които не се намират в свързаност
помежду си или спрямо кандидата, посочени в нормата. Тоест двете дружества имат
съвместен контрол върху консорциума. От тук и отказът за тази сума е правилен и
съобразен с материалния закон.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че административният орган правилно е определил допустимите за
подпомагане разходи и съответно недопустимите такива.
С оглед изложеното настоящият състав
намира че административният орган в рамките на притежаваната от него
компетентност и при спазване на установената форма, е издал административен
акт, съобразен с материално правните разпоредби, в съответствие с целта на
закона и без да е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено.
Ответникът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което се явява основателно с оглед изхода на
правния спор и същото следва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определен
на основание чл. 144 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, във
вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Основателно е
искането за присъждане на разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на
350 лв.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хербс Индъстри“ООД,
ЕИК ***, против Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта по т.ІІ., с която
е отказано финансиране на заявени разходи за ремонтно оборудване в размер на
8 810 лева, заявени за финансиране разходи СМР на подобект „Изграждане на
предприятие за преработка на билки и
черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и санитарен
блок“ – в размер на 471 227, 97 лева, заявени за финансиране разходи за
подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395, 26 лева, заявени за
финансиране разходи на подобект КПП на стойност 2 695,50 лева.
ОСЪЖДА „Хербс
Индъстри“ООД , ЕИК ***, представлявано от управителя Ц.И.Ц., да заплати на
Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, сумата в размер на
500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: /п/
С
РЕШЕНИЕ № 7560 от 21.05.2019 г. по адм. дело № 7248/ 2018 г. на ВАС- Четвърто
отделение:
ОТМЕНЯ решение
№ 213 от 10.04.2018г., постановено по адм. дело №347/2017г. от Административен
съд-Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие”, в частта по т.ІІ., с която е отказано финансиране на
заявени разходи за ремонтно оборудване в размер на 8 810 лева, заявени за
финансиране разходи СМР на подобект „Изграждане на предприятие за преработка на
билки и черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и
санитарен блок“ – в размер на 471 227, 97 лева, заявени за финансиране разходи
за подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395, 26 лева, заявени за
финансиране разходи на подобект КПП на стойност 2 695,50 лева.
ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за произнасяне в едномесечен срок, при спазване дадените
от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" с адрес: гр.София, бул."Цар
Борис III" №136 да заплати на "Хербс индъстри" ООД със седалище
и адрес на управление с.Калугерово, ЕИК ****, сумата от 2025 (две хиляди и
двадесет и пет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.