РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Смолян, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20245440100724 по описа за 2024 година
Ищецът „***“ ЕАД е предявил срещу Р. С. Г. от гр. Смолян обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92
ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че същата дължи
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 10.02.2021 г. за мобилен
номер *** в размер на 111.74 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, както и 272.93 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
Samsung Galaxy А71 128GВ Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II,
т. I от Допълнителното споразумение от дата 10.02.2021 г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 414/2024 на РС – Смолян.
Претендира за разноските в исковото и в заповедното производство.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
Между Р. С. Г. и „***" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги от дата 02.06.2017
г. с предпочетен мобилен номер ***, като е уговорен краен срок на действие до 02.06.2019 г.
Правоотношението е подновено с допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от дата 10.02.2021 г. с предпочетена абонаментна такса Тотал+ 29.99 лв., по силата на
който ответницата е взела на лизинг мобилно устройство Samsung Galaxy А71 128GВ Dual
Blue с отстъпка от стандартната цена, както следва: 1. Цена в брой или обща лизингова цена
с абонаментния план - 299.99 лв. 2. Стандартна цена на устройството - 859.90 лв. 3. Отстъпка
от стандартната цена - 559.91 лв.
По силата на договора ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №
1
*********. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната - ответник услуги за периода от 20.01.2022 г. до дата
19.01.2022 г. ищецът е издал Фактура № **********/20.01.2022 г. с дължима стойност за
плащане в размер на 200.88 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
договора услуги и 384.79 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуга,
платими в срок 04.02.2022 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер. За посочените месечни отчетни периоди ответницата не е
изпълнило задължението си да заплати на *** дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги в общ размер на 200.88 лв..
Неизпълнението от абоната - ответник на задължението да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 200.88 лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр.
с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, *** е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответницата и е издадал крайна фактура № **********/20.01.2022 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 384.67 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три
отчетни периода в размер на 200.88 лв. За посочените месечни отчетни периоди длъжникът
не е изпълнил задължението си да заплати на *** ЕАД сумите за месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги, за което по реда на чл. 31а от Общите условия
ищецът е уведомил ответницата. След изтичането на срока за плащане, при нерегистрирано
плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания,
впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно праща
СМС - напомняне за налична незаплатена месечна фактура, а в последствие ползваният
телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно СМС -
известяване. Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми, след
изтичането на който сумата става изискуема. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84, изр. първо ЗЗД/.
Абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок
за ползване на абонаментите. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се в т. 11 от Договора, като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между *** и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, на абоната е начислената неустойка в размер 384.67
лв., формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. 11 от Договора –
384.67 лв. неустойка, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 272.93
лв. неустойка за предоставено за ползване устройството с отстъпка от стандартната цена.
Поради липсата на плащане ищецът на 18.03.2024 г. е депозирал заявление по реда
2
на чл. 410 ГПК за посочените суми пред РС – Мадан, в последствие делото е прекратено
пред същия съд и е изпратено на РС – Смолян и за посочените неустойки е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 414/2024 г.., срещу която ответницата е възразила в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, което е станало причина ищецът да подаде исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Възраженията й се свеждат до следното:
Изплатила е напълно както стойността на предоставеното мобилно устройство, така
и всички задължения към ищеца във връзка с ползваните от нея услуги, в т.ч. сумата от
200.88 лв.. Счита клаузите за неустойки за нищожни като противоречиви на закона и
добрите нрави и са неравноправни. Твърди, че липсва основание за начисляване на
процесните неустойки. Отрича като невярно твърдението на ищеца за отправено към нея
изявление за едностранно прекратяване на договора, такова не е изпратено и не е получено
от нея.
Неясно е за кои периоди се твърди неизпълнението и от тук как е формиран
размерът на неустойката. От съдържанието на представения договор, както и от общите
условия към него, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.
При прекратяване по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца
неустойка. Подобна уговорка в полза на потребителя няма. В случай, че потребителят се
възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не
е регламентирано дружеството да заплати неустойка. За това уговорените неустойки имат
неравноправен характер и излизат извън обезпечителната и обезщетителна функции на
неустойката.
Ищецът, в качеството си на мобилен оператор, встъпвайки в договорни отношения с
длъжника, се е възползвал от положението на икономически по- силна страна, която има
възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще
поеме. Именно поради тези обстоятелства „***“ /сега ***“ ЕАД/ са предвидили в
предварително изготвени бланкови договори, че неустойка се дължи само от потребителя,
когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да
претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва. Така
клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези
съображения разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице -
потребител, имат неравноправен характер.
Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски,
всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но
3
без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и
обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на
мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/
неравноправен характер.
Относно неустойката, представляваща разликата между стандарната цена без
отстъпка на устройството и преференциалната цена: Сумата, представляваща разликата
между цената на процесното устройство без абонамент и преференциалната му обща
лизингова цена е втора неустойка, дължима кумулативно с първата, тъй като цели именно
обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на
потребителя.
От друга страна тази неустойка е договорена като двукомпонентна, включваща,
както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и от пазарните цени
на крайните устройства, /в т. ч. когато последните са били изцяло закупени от абоната, както
е в случая/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Така
договорена, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по формиране на
неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при
неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен
размер ще е. Тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като предходната
хипотеза за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно,
при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на
абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за устройството или и в
двата случая.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, претендира за присъждане на
деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище,
депозирано чрез процесуалния представител адв. ***, моли исковете да бъдат уважени и в
негова полза да бъдат присъдени направените деловодни разноски в исковото и в
заповедното производство по представения списък.
Ответницата се представлява адв. ***, която поддържа съображенията, изложени в
отговора и развити в съдебно заседание.
Смолянският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и обсъди
събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
По повод на депозирано на 07.03.2024 г. пред РС – Мадан заявление за издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в последствие изпратено
по подсъдност на РС – Смолян, от „***“ ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД срещу
Р. С. Г. е образувано ч.гр.д. № 414/2024 г. по описа нa Смолянския районен съд, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 165/09.04.2024 г.,
4
с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 384.67 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
10.02.2021 г. за мобилен номер ***, от която 111.86 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 272.93 лв., представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от
Допълнителното споразумение от дата 10.02.2021 г., както и разноски по делото 25 лв.
държавна такса и 480 лв. адвокатски хонорар с ДДС.
Поради постъпила частна жалба от длъжника срещу заповедта за изпълнение в
частта за присъденото адвокатско възнаграждение, с окончателно определение №
250/21.06.2024 г. по в.ч.гр.д. №229/2024 на ОС – Смолян е намален размера на присъденото
адвокатско възнаграждение от 480 лв. на 150 лв..
Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е
възразил, че не дължи изпълнение на вземането, с Разпореждане № 801/23.04.2024 г. съдът е
указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу
длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като
довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е връчено на заявителя на 15.05.2024 г.
и на 17.06.2024 г. /понеделник/ чрез куриер е депозирана исковата молба от ищеца, с която
са предявени исковете за установяване на вземането му по посочената по-горе заповед за
изпълнение.
Между ответницата Р. С. Г. като абонат и „***“ ЕАД, сега „***“ ЕАД, като оператор
– доставчик е сключен Договор за мобилни услуги от 02.06.2017 г. за предпочетен номер ***
за предоставяне на електронни съобщителни услуги с договорен тарифен план Тотал с
месечна абонаментна такса 10,99 с ДДС, за срок от 24 месеца, изтичащ на 02.06.2019 г.
Договорът е подписан от ответницата.
На 02.06.2017 г. ответницата е подала заявление за активиране на допълнителна
услуга – Telenor Message 2000 SMS за 1,50 лв. на месец за същия мобилен номер.
С допълнително споразумение от 04.05.2018 г. към договора за мобилни услуги е
избран нов месечен абонаментен план Тотал+ за 20,99 лв. на месец с допълнителни 7000МВ.
С друго допълнително споразумение от 10.02.2021 г. към договора за мобилни
услуги е избран нов месечен абонаментен план Тотал+ за 29,99 лв. на месец. При подписване
на споразумението ответницата е получила мобилно устройство Samsung Galaxy А71 128GВ
Dual Blue с цена в брой или лизингова цена с абонаментен план 299,99 лв., при стандартна
цена на устройството в брой, без абонамент 859,90 лв. Отстъпката от стандартната цена е
559,91 лв.
Съгласно последните две изречения от договора за мобилни услуги и съгласно т. 2
от раздел IV на споразумението в случай на прекратяване на договора преди посочения 24 –
месечен срок, посочен в т. 1, по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му, дължи неустойка при предсрочно прекратяване за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, но за не повече от три месеца, както и
разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок от договора.
На 20.01.2022 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател
ответницата като потребител с клиентски номер *********, за периода 20.12.2021 –
19.01.2022 г. за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на
384,79 лв. и задължения от предходен период с ДДС 200,88 лв. или общо за 585,67 лв. с ДДС
и падеж 04.02.2022 г..
5
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени между надлежни страни – страните по договора за мобилни
услуги, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Предмет на исковете са сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и са процесуално допустими.
С установителния иск по чл. 422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение заповедта за
изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен
иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтичат вземанията, а на ответника
- възраженията си срещу вземанията.
Със спогодба от 11.01.2018 г., постигната между „***“ ЕАД и Комисията за защита
на потребителите в чл. 1, т. 1.1. стандартният размер на неустойката по типовите договори за
електронни съобщителни услуги, предлагани от оператора за нови клиенти, да бъде
определян както следва: В случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по
вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ – карта: а) неустойка в размер на
всички месечни абонаментни такси за периода от прекратяването до изтичането на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и част от ползваната
стойност от отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора и б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто
срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена
на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
За съществуващи клиенти в т. 1.2 е договорено, че по правило размерът на
неустойката за услуги следва да бъде по-нисък от предвидения във вече сключения с клиента
договор- неустойката, изчислена в б.„а“ от чл. 1.1. и неустойката при предоставено
устройство, предоставено на преференциална цена при сключване на договора, се определя
съгласно посоченото в б.„б“ от чл. 1.1.
От представените от ищеца договор за мобилни услуги и допълнителните
споразумения към него, сключени между страните по спора, се установява, че между тях са
възникнали валидни облигационни отношения за мобилни услуги и за лизинг на мобилно
устройство. Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи
условия, които са задължителни за потребителя, поради писменото му приемане като
неразделна част от договорите. По силата на сключения договор за мобилни услуги ищецът
се е задължил да предостави на ответницата електронни съобщителни услуги, както и
мобилен апарата, описани в договора и приложенията към него, както и допълнителните
споразумения срещу задължението за абоната - потребител за заплащане на уговореното
възнаграждение.
Ищецът е търговец по договорите по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите, а ответникът е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което са приложими и императивните изисквания на ЗЗП по
отношение на договорите.
Операторът - ищец е предоставил на абоната - ответник мобилни услуги в процесния
период от време, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски,
съобразно описаните тарифните планове. Аналогично е и с договора за лизинг, който е
6
инкорпориран в последното допълнително споразумение. Ответницата има задължението да
заплаща цената за предоставените й услуги, като в нейна тежест е да установи, че е
изпълнила това свое задължение. В случая не се представят доказателства от ответната
страна за извършени плащания по издадената фактура, претендирана в настоящото
производство, нито, че е върнала предоставеното й мобилно устройство.
Едностранното прекратяване на договора от страна на оператора е предвидено в
Общите условия на договора за мобилни услуги и на допълнителното споразумение, с което
е предадено мобилното устройство.
В чл. 75 от общите условия към договорите за мобилни услуги е предвидена
възможност за едностранно прекратяване на договора от страна на доставчика на мобилните
услуги в случаи на неизпълнение от потребителя на което и да е договорно задължение от
част XIII да ограничи предоставянето на услугите, след предоставен писмено допълнителен
срок за изпълнение на задължението от страна на потребителя или за отстраняване на
негативните последици от неизпълнението или да прекрати едностранно индивидуалния
договор.
Безспорно се установи от представените писмени доказателства, че ищецът е
предоставил на ответницата мобилни услуги по договора за мобилни услуги, обвързан с
предпочитания номер в процесния период, както и, че й е предал за ползване мобилния
апарат. Ответницата не оспорва получаването на мобилния апарат.
В последните две изречения от договора за мобилни услуги и допълнителното
споразумение към договора за мобилни услуги от 10.02.2021 г. с т. 2 от раздел IV на
споразумението е уговорено в случай на прекратяване на договора преди посочения 24 –
месечен срок, посочен в т. 1, по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му, дължи неустойка при предсрочно прекратяване за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, но за не повече от три месеца, както и
разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок от договора.
За да настъпи изискуемост на претенцията за неустойки е необходимо от страна на
ищеца да бъде доказан фактът на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги. Ищецът не доказва сключеният с ответницата договор да е бил предсрочно
прекратен. Освен това и не сочи конкретното нормативно основание за прекратяване на
договорите за мобилните услуги.
Ищецът се позовава на неизпълнение на задълженията на ответницата да заплаща
дължимите суми в 18-дневен срок от издаването на фактурите. В случая не се твърди кои
конкретно задължения по кои фактури не са платени от ответницата.
В т. 19б, б. „в“ от общите условия, действащи към този договор за мобилни услуги,
публикувани в интернет на страницата на ***, операторът има право да откаже сключване
на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен, в случай че потребителят: не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. В т. 75 на
същите ОУ е уредено, че при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от тези
7
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него.
Неизпълнението е юридически факт, който възниква след сключването на договора и
е предпоставка за възникване на потестативното право на мобилния оператор за
прекратяване на договорното правоотношение. В случая ищецът не представя доказателства
да е упражнил това свое потестативно право и изявлението му за него да е достигнало до
длъжника, за да бъде прието, че е породило действие. Следователно не може да се приеме за
безспорно установен фактът на прекратяване на договорите преди образуване на
заповедното производство, откогато искът с правно основание чл. 422 ГПК се счита
предявен. За да възникне изискуемостта на вземането на ищеца за неустойка е необходимо
доказване на фактите на неизпълнение на конкретно задължение за плащане, което в случая
не е посочено и не е индивидуализирано като период на предоставяне на услуги и падеж за
заплащането му, както и на предсрочното прекратяване на договорите по вина на
ответницата, което в случая не е налице.
Процесните клаузи за неустойки, предвидени в договора за мобилни услуги и в т. 2 от
раздел IV на допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги, обезпечават
изпълнението на паричните задължения на абоната по договора за мобилни услуги до края
на уговорения в него срок на действието му и служат като обезщетение за вредите от
неизпълнението им, при предсрочното му прекратяван, без да е нужно те да се доказват,
каквото е предназначението на неустойката с нейните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. С тези клаузи ищецът - търговец цели да извърши едностранна
промяна на съществени елементи от договора, а именно да увеличи цената на устройството
и договорената абонаментна цена, без съгласието на потребителя и без последният да може
да се откаже от договора.
В случая неустойката за предсрочно прекратяване в размер на три месечни е
недължима, тъй като не се твърди и не се представя доказателство договорът да е прекратен
предсрочно на някое от посочените основания, за което длъжникът да е уведомен надлежно
и да му е предоставен срок за доброволно изпълнение, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. При това
положение не може да се приеме, че е възникнало фактическото основание за вземането за
неустойка, поради което и същото не е изискуемо. Съдът приема, че претендираната
неустойка е за прекратяване на договора поради неизпълнение на договорни задължения от
страна на ответницата, тъй като тълкувайки логически съдържанието на тази клауза се
налага извод, че последица от неизпълнението е именно прекратяването на договора, в който
случай възниква правото на кредитора да претендира неустойка.
При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от
изправната страна по договора, т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на
поканата до неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до длъжника.
В случая ищецът е посочено само, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
договора, вкл. и задълженията за неустойки, възникнали вследствие на предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането
му в забава.
Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на
длъжника по един двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята
договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се
направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, в тежест на
кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с
предупреждение за разваляне на договора и, че тя е достигнала до знанието му.
От представените по делото доказателства не се установява заявителят да е отправял
8
писмена покана до длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е
уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения, преди подаване на
заявлението в съда, с което претендира неустойки по процесните договори, което сочи, че
процесните договори, не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните
вземания за неустойки не са били изискуеми.
Аналогично на посоченото за трикратния размер на дължимата абонаментна такса и
при неустойката за разликата в цената на устройството кредиторът се стреми да получи
пазарната цена на устройството, за която няма никакъв предварително зададен критерий за
определяне и стандартната цена на устройствата, а не договорените такива. По този начин
без съгласието на потребителя операторът постига едностранно изменение на основен
параметър на договорите за лизинг, а именно на цената на лизинговите устройства.
Последното е недопустимо и води до нищожност на клаузата за тази неустойка като
неравноправна и като противоречаща на добрите нрави.
По начина, по който в договора едновременно са предвидени различни санкции за
неизпълнение на един договор, се създават предпоставки кредиторът да получи различни
плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, тъй като
надхвърлят това, което би получил от самото изпълнение, а целят същият неоснователно да
се обогати за сметка на потребителя, което безспорно надхвърля обезпечителната и
обезщетителна функция на неустойката.
Предвид изложеното исковете са неоснователни и недоказани и подлежат на
отхвърляне.
Относно разноските:
Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва да се произнесе и
по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите
съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването,
респективно отхвърлянето на иска.
В случая с оглед изхода от спора на ищеца не се дължат разноски.
Ответницата не е направила разноски, тъй като осъществената правна защита и
съдействие от процесуалния представител е безплатна за нея.
От страна на адв. *** е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. ЗАдв. с молбата – становище от 20.03.2025 г.
Съдът счита същото за основателно, тъй като осъществената правна защита и съдействие от
страна на адв. *** е безплатна за ответницата като материално затруднено лице, съгласно
представеното пълномощно на л. 40. Преценката на адвоката за осъществяване на безплатна
адвокатска помощ и защита не подлежи на санкциониране от съда. Съдът счита за
основателно искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение в
предвидения в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа минимален размер от
400 лв.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл. 422,
във вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК и вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени от „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от ***, с които се
иска да бъде установено по отношение на Р. С. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
Смолян, ул. ***, че съществува вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично
9
задължение по чл. 410 ГПК № 165/09.04.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 414/2024 г. за сумите:
111.74 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 02.06.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 10.02.2021 г. за мобилен
номер ***, в размер на 3 месечни абонаментни такси и 272.93 лв., представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство Samsung Galaxy А71 128GВ Dual Blue, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II, т. 1 от допълнителното споразумение.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от *** на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат
*** от АК – Смолян, личен номер ****и адрес на адвокатската кантора гр. Смолян, ул. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** и на ответницата
чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10