№ 2968
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110210860 по описа за 2022 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 10860 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и следващи от Закон
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. Д. Г. срещу Наказателно постановление
№ 22-4332-000923/15.02.2022 г. издадено от ххх – Началник на група в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Д. Д. Г. на
основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/
лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175А,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата, подадена Д. Д. Г., са релевирани доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно
постановление. Оспорват се фактическите и правните изводи на
административнонаказващия орган. Твърди се неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон, като жалбоподател Г. заявява, че не е
извършил вменените му нарушения и не е управлявал лек автомобил
собственост на хххх на 18.01.2022 г. Моли се за цялостна отмяна на
1
издадения санкционен акт. Претендира се присъждане на разноски по
делото..
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят Д. Д. Г., редовно призован, не се явява, като същият се
представлява от адв. хххх от АК - Кюстендил, преупълномощен от адв. Д.
П.. Адв хххх пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразено, намирайки фактическата
обстановка за неизяснена, което е довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Моли присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по основателността на жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2022 г. в 22:53 часа в гр. София, на кръстовището на ул.
„Хан Кубрат“ и ул. „Бели Дунав“, на обособен обществен паркинг пред
магазин „Лидл“, жалбоподателят Д. Г. управлявал лек автомобил марка
„ххх, собственост на хххх, като същият бил неправоспособен водач,
който е временно лишен от правоспособност за срок от 6 (шест) месеца с
АУАН по чл.103 от ЗДвП, влязъл в сила от 12.08.2021 г. По време на
управление на автомобила, жалбоподателят Г. използвал пътя на
обществения паркинг за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора, товари, извършвайки демонстративни
маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване
на задните колела и поднасяне в ляво и в дясно по посока на движението
му, и преднамерено го извежда извън контрол, с което създава опасност за
останалите участници в движението. Това било забелязано от полицейски
служители от 09 РУ – СДВР, които изпълнявали служебните си
задължения в състава на автопатрул при същото РУ. Същите извършили
проверка на водача и автомобила. За извършената полицейска проверка от
служителите на 09 РУ – СДВР била съставена докладна записка, като
поискали съдействие от служители на отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
От пристигналите на място служители на ОПП – СДВР, един от които бил
свид. Н. П., с оглед на извършеното от жалбоподател Д. Г., същият му
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA № 453554 от 18.01.2022 г., в който квалифицирал нарушенията
по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който се запознал
със съдържанието му и го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН няма постъпили писмени
2
възражения срещу така съставения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление № 22-4332-000923 от 15.02.2022 г. от
Началник група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Д. Г. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175А, ал. 1,
предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис
на жалбоподателя на 11.07.2022г.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прием възоснова на
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. П.,
хххх, както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283
от НПК – докладна записка, съпроводително писмо, справка – картон на
водача, Заповед № 8121 К-13180/29.10.2019 г. на министъра на МВР,
Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР.
Съдът дава вяра на заявеното от свидетеля Н. П. – актосъставител,
от показанията на който се установява описаната по-горе фактическа
обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че Н. П. – младши
автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, макара и да не е
свидетел – очевидец на твърдените нарушение, то същият е отразил в
съставения от него АУАН на жалбоподател Д. Г. установените действия на
същия, с автомобила „ххххх от полицейските служители при 09 РУ –
СДВР, които са го установили и проверили на място. Показанията на
същия са последователни, логични и обективни.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля хххх, който работи в
близост до мястото където е било извършено нарушението и твърди, че е
станал очевидец на същото. Действително, същият заявява пред съда, че
процесните събития се осъществили на съответния паркинг и че
жалбоподателят Д. Г. не е управлявал автомобила, а се е намирал от
дясната страна както и че автомобилът е бил управляван от 19 годишната
приятелка на жалбоподателя, но същите са в противоречие с показанията
на свид. Н. П. от ОПП – СДВР, който както бе посочено изяснява, че в
подобни случаи, отивайки на съдействие, колегите им, които са спрели
автомобила им казват - кой е водачът на автомобила, с който е извършено
съответното нарушение, което налага извода, че същите са били очевидци
3
на нарушението. В този смисъл и съдът кредитира показанията на свид.
Гълъбов само в частта, кореспондираща с останалия доказателствен
материал по делото, а именно досежно датата и мястото на събитията и
извършената полицейска проверка, тъй като счита, че в останалата им
част показанията на свидетеля са необективни и интерпретират случая в
полза на жалбоподателя, без да са подкрепени от останалите
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от
процесуално лигитимирано лице, подадена е срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, в съответния за това срок, но разгледана
по същество, е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия. В административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя Д.а Г. не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление и да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН. Налице е съответствие между обстоятелствените части на АУАН и
на НП. Констатираните административни нарушения са описани точно и
ясно, като са посочени всички елементи от състава на съответното
нарушение, както и съответстващата му правна квалификация, така че
нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правните
рамки на всяко от нарушенията и адекватно да организира защитата си,
което е и сторил.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки
правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени
за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл.
104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на
хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на
МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за
съответната цел места. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП , наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената
част на НП всички елементи от обективната страна на нарушението. В
процесната хипотеза жалбоподателят Д. Г. е осъществил соченото
нарушение като извършвал демонстративни маневри с автомобила „БМВ
4
318“, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на
задните колела и поднасяне в ляво и в дясно по посока на движението му,
и преднамерено го извежда извън контрол, с което създава опасност за
останалите участници в движението. Това поведение на водача при
управление на моторно превозно средство е в разрез с установеното
задължение в посочената правна норма.
Жалбоподателят е извършил нарушението виновно, при форма на
вината пряк умисъл, като е имал представи в съзнанието си времето и
мястото, управляваното от него превозно средство и начинът на
извършване на това управление. При тези субективни представи, е
допуснал осъществяването на административното нарушение.
Санкционната норма на чл. 175А, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП предвижда,
че се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок 12 месеца и „Глоба“ 3 000 лв. водач, който ползва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
случая санкциите на нарушителя правилно е наложена на основание чл.
175А, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП в посочения в нормата фиксиран размер на
наказанията.
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП, същата предвижда, че за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено. От приложената справка картон на водача по
административнонаказателната преписка, по безспорен начин се
установява, че водачът Д. Д. Г. не е представил валидно СУМПС, същото
му е било отнето на 13.03.2021 г.със състамен му АУАН, а и е бил
временно лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца,
което наказание му е било наложено с присъда по НОХД № 173/2021 г. на
РС – Сливница и отнетото СУМПС му е било възстановено на 18.03.2022
г.
От субективна страна деянието е извършеното при форма на вината
пряк умисъл.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1, предвижда наказание „Глоба“ в
размер от 100 до 300 лева за водач, който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или
5
административен ред. Правилно административнонаказващият орган е
индивидуализирал санкцията, като е наложил законоустановния
максимален размер, поради завишената степен на обществена опасност на
деянието, доколкото с деянието си е поставил опасност обществените
отношения, свързани с установения режим за предоставяне на
правоспособност за управление на моторни превозни средства и в
частност – обществените отношения, свързани с безопасносттта на
транспорта.
Съдът намира, че в конкретния казус е неприложима хипотезата на
чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се вземат предвид зачестилите
нарушения от този вид, които създават особено голяма опасност за всички
участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка за
настъпване на пътнотранспортни произшествия. Именно от високата
степен на обществена опасност на тези деяния е продиктуван и големият
размер на предвидените в санкционната норма на чл. 175А, ал. 1 от ЗДвП
наказания.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, поради
което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на делото и липсата на отправено искане за
присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна – ОПП СДВР,
съдът счита, че не следва да се произнася изрично в тази насока.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
000923/15.02.2022 г. издадено от ххх – Началник група в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на Д. Д. Г. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за
6
срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7