О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.06.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. Варна, пети
състав в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 1550/2020г. по описа на Административен съд - Варна,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
С Решение № 1761/26.11.2020г. постановено по
посоченото дело, съдът е отхвърлил предявеният иск от К.С.Р., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора
гр. Бургас срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
С решението съдът е осъдил Р. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано пред Административен съд гр.
Варна.
С Определение № 1128/13.05.2021г. девети касационен
състав на Административен съд гр.Варна е прекратил образуваното пред него
касационно административно дело № 211/2021г. и е върнал административно дело №
1550/2020г. по описа на Административен съд гр. Варна на съдията-докладчик н
Пети състав при Административен съд гр. Варна за произнасяне по искането на К.С.Р.
за изменение в частта за разноските на Решение № 1761/26.11.2020г. постановено
по адм. дело № 1550/2020г. За да достигне до този извод касационната инстанция
се е позовала на посоченото в депозираната от Р. касационна жалба, а именно:
„Неправилно първоинстанционният съд присъжда разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
С Разпореждане № 7568/09.06.2021г. съдът е дал
указание на молителя да направи уточнение относно изразеното в касационната
жалба изявление за неправилно присъждане в производството на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е постъпила уточняваща молба с.д. №
8982/16.06.2021г. от Р.. Според молителя, липсата на изрична разпоредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава,
че такова не се дължи. Формулирано е искане за изменение и допълване на
постановеното решение в частта на разноските, като с оглед изхода на спора
според молителя, не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника по делото.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, ответникът чрез
процесуалния си представител С. е депозирал отвор с.д. №9344/22.06.2021г.
Счита, че не е налице основание за изменение на постановеното решение, поради
което намира искането за неоснователно.
Настоящият състав на съда намира за установено от
правна страна следното:
Производството по административно дело № 1550/2020г.
по описа на Административен съд гр. Варна се е развило по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.284, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Съгласно
чл.81, ал.1 от ГПК, приложим съобразно чл.144 от АПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Отговорността за разноските по дело произтича от процесуалния закон и
е уредено от него. Фактическият състав, от който се поражда, включва: -
неоснователно предизвикан правен спор; - разноски, причинени от водене на
делото по повод на тоя спор; - съдебно решение, което потвърждава правното
твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на
отговарящия за разноски. Ищецът заплаща на ответника разноските, които той е
направил, и възнаграждението за един адвокат, ако искът бъде отхвърлен /Ж. С.,
„Българско гражданско процесуално право“/.
Според чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Предвид законовите разпоредби, съдът счита, че посоченото
в касационната жалба: „Неправилно първоинстанционният съд присъжда разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева“, прието от касационната
инстанция като искане за изменение на решението в частта за разноските се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В допълнение настоящият
състав намира за необходимо да отбележи, че след като с постановеното по делото
Решение №1761/26.11.2020г. не е имало грешка или пропуск за присъждане на
разноски, то няма основание и за присъждането им по реда на чл.248 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,
във връзка с чл.144 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.С.Р., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора
гр. Бургас за изменение в частта за разноските на Решение № 1761/26.11.2020г., постановено
по административно дело № 1550/2020г. по описа на Административен съд гр.
Варна.
Определението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане
на препис от него по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: