Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3807 14.10.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6657 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Натурали Фрукт” ЕООД, ЕИК
********* против „Надежда 2000” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
В исковата молба
се твърди, че между страните са налице трайни търговски отношения. По договор
за покупко – продажба от 27.03.2016 г. ищецът предал
плодове и зеленчуци на обща стойност 997,66 лева с ДДС, за което била издадена
фактура № 3016/27.03.2016 г. Стоките били получени на същия ден. Въпреки
настъпване на падежа за плащане, ответникът не погасил. Поради това дължал и
обезщетение за забава в размер на 189,93 лева за периода 28.03.2016 г. –
09.02.2018 г. вкл.
Ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. №
2509/2018 г. по описа на ПРС, XV гр.с., била издадена заповед за изпълнение №
1598/14.02.2018 г. за посочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда –13.02.2018 г. до окончателното
погасяване и разноски. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК било подадено възражение за
недължимост, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли за уважаването им. Претендира разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 2509/2018 г. по описа на ПРС, XV гр.с., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл.
414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият исков процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно наличието на валидно възникнало облигационно отношение по
договора за покупко-продажба на стоки, по който е престирал
- предал е на ответника уговорените изделия в конкретно посочено количество,
съобразно процесната фактура, които са приети, като е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
която не е погасена, въпреки настъпване на падежа, т.е. да докаже по основание
и размер претенцията си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване
наличието на главен дълг - да докаже, че е погасил.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Процесната фактура – л.4, съдържа всички необходими реквизити и индивидуализиращи
белези на твърдяното правоотношение, в т.ч. страни, момент на възникване, вид и
количество на доставените стоки, размер на дължимата цена, начин на плащане.
По въпросите, свързани с фактурата
като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на
уговорената цена, е формирана трайна съдебна практика, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело
№ 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело №
593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело №
454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г.
на ВКС, ТК, І т. о. В тях е прието,
че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството,
включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит
по тях - представляват недвусмислено
признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В случая са
налице категорични доказателства – заключение на ССЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от страните, че ответното
дружество е осчетоводило фактурата и я е включило в месечния си дневник за
покупките за дан. период м.03.2016 г. Ползвало е и правото на приспадане на
данъчен кредит. Налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт относно
дължимостта на вземането.
Отделно
са приобщени и гласни док. средства, чрез разпит на св. Е. Б. /служител при
ищеца на дл. „к.”/. Потвърждава за наличието на
задължение по процесната фактура, по която стоките
били предадени на ответника, според трайно установената практика в отношенията
между търговците. С оглед предварително получена заявка, вещите били приготвени
и натоварени на превозно средство на ответното дружество, след което била
издадена и фактурата. На втория екземпляр се подписвал представител на купувача
за получаването, като и в наст. случай станало така.
Нямало възражения относно количеството и вида на стоките, и получаването им.
При множество срещи, управителят на ответника обещавал да извърши плащане, но
такова не постъпило.
Съдът
кредитира показанията и при съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, като намира
същите за ясни, последователни, логични, непротиворечиви и непосредствени. Няма
данни, които да им противостоят или да ги опровергават, поради което и няма
причина да не бъдат ценени като достоверни.
Предвид
тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема, че
всички елементи от ФС на главния иск са доказани – налице е валидно възникнало
облигационно правоотношение с твърдените в ИМ параметри, по което ищецът е
изправна страна - престирал е и е предал уговорените
стоки, а за ответника е възникнало задължение за плащане на цената. Вземането е
изискуемо. Доколкото не са въведени конкретни възражения по релевантните факти,
такива не се обсъждат по същество. За пълнота – цитираното в устните състезания
от ответника решение на ПАС – не е задължително за наст.
съд, като следва да се подчертае, че то е постановено при напълно различна
фактическа обстановка /установеност на разлика между счетоводно заведени по
фактури стоки, с тези – доказани като получени, какъвто не е настоящият случай,
т.к. според отразяванията в двете счетоводства – разлика няма/. Също така,
възражения по фактите не са предявени в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, а такива не са и релевирани в о.с.з. /като в
първото бе отправено и искане за спиране с цел постигане на спогодба/. Ответникът
единствено отрече възможността на ищеца да докаже относимите
факти, но не и съществуването на облигационното отношение, нито самото
предаване на стоките. Последните два елемента съдът приема за безспорно
доказани както от ССЕ, така и от св. показания, като няма ангажирани никакви
доказателства, които да им противостоят или да внасят съмнение в тезата на
ищеца.
Искът
е установен по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването, като последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до
фактически и правни изводи за наличие на главен дълг. Ответникът не доказва
плащане /в т.см. и ССЕ/. Съгласно чл. 327 ТЗ, такова се е дължало при
получаване на стоката, т.е. на 27.03.2016 г. Считано от следващия ден, отв. е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Исковият период е правилно определен според изложените мотиви.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез он - лайн калкулатор, лихвата възлиза на търсената сума, която
следва да бъде установена за дължима.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.99/
и доказателства за плащане на: 75 лева –
ДТ; 5 лв. – ДТ за обезп. заповед; 120 лева – депозит
ССЕ и 500 лева – платено адв. възнаграждение, съгл.
ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Следва да се присъдят и разноските в зап. производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/ от 25
лева – ДТ и 300 лева – адв. възнаграждение, съгл.
договора, както и тези във връзка с допуснатото обезпечение /т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/ в размер на общо 398 лева, според представените доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Надежда 2000” ЕООД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „Натурали Фрукт” ЕООД, ЕИК
********* следните суми: 997,66 лева –
главница, представляваща цена на продадени стоки, за която е издадена фактура №
3016/27.03.2016 г.; 189,93 лева - обезщетение за забава за периода 28.03.2016
г. – 09.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 13.02.2018 г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1598/14.02.2018
г. по ч.гр.д. № 2509/2018 г. по описа на ПРС,
XV гр.с.
ОСЪЖДА „Надежда 2000” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Заводска” № 4
да плати на „Натурали Фрукт”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Николай Гогол” № 18, ет.1, ап. 1, следните суми: общо 325 лева /триста двадесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2509/2018 г. по описа на ПРС, XV гр.с.; общо 700 лева /седемстотин лева/ -
разноски за настоящото производство и общо
398 лева /триста деветдесет и осем лева/ - разноски по изпълнително дело № ………………
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП