Р Е Ш Е Н И Е № 260067
02.09.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 13.08.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 1512 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2017г. между „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“
ЕАД /Мини Марица .../, в качеството на наемодател и П.А.И., като наемател е бил
сключен договор за отдаване под наем на земя, подходяща за земеделско ползване,
с площ 154дка в землището на с.Ковачево, община Раднево, а на 16-ти същия месец
бил подписан протокол за предаването й. Твърди се също, че въпреки че настъпил
падежа на задължението за плащане на наемната цена, уговорен за датата
30.05.2018г. и издадена за стойността й
от търговското дружество фактура, И. не престирал дължимото. Това мотивирало
наемодателя да прекрати, с писмо от 13.08.2018г.- едностранно, действието на
договора. По-късно се обърнал за съдействие към съда със заявление за издаване
на заповед за изпълнение за паричните му вземания, което било уважено, но тъй
като ответника не бил открит, за да му бъде връчена тя, Мини Марица ...
получило указания, че трябва да установи съществуването на вземанията си в
исков процес. Това то е сторило своевременно, предявявайки иск съда с решение
да приеме, че И. му дължи наем в размер на 5 988лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, както и обезщетение
за забавата, в която е изпаднал при изпълнение на това задължение- лихва в
размер на 269.46лв.
Търговското дружество претендира и разноски и юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство и разноски за исковото.
На ответника бе връчен, чрез назначен му от съда, в условията на чл.47 ГПК,
особен процесуален представител, препис от исковата молба; същия своевременно
депозира писмен отговор, в който намира исковете неоснователни и оспорва
обстоятелствата, на които са основани.
В проведените по делото съдебни заседания за страните се явяваха
процесуални представители, които по същество поддържат заетите от тях в писмен
вид позиции.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда приема, че са установени следните факти:
От документа, представляващ листи №№ 5-9вкл. от материалите по делото, че
на 10.11.2017г. е сключен Договор за наем- НС-13-2017, по силата на който Мини
Марица ... предоставя на наемателя П.А.И. за земеделско ползване земя с площ
154 кв.м.- чл.1, при годишен наем от
77.77 лв./дка без вкл. ДДС или общо 11 976лв. без ДДС- чл.4, като последната трябва
да се заплаща всяка година с две равни вноски, всяка от 5 988лв., с падеж
съотв. на 30.05.18г. и 30.09.18г.; 30.05.19г. и 30.09.19г. и т.н., срещу
издадена от намодателя фактура- чл.6. Предвидено е- чл.16, договора да има
действие 5 години, считано от 01.10.2017г.
В подкрепа на твърдението си, че фактически е предал на ответника
ползването на наетата земя, ищеца представи приемно-предавателен протокол от
16.11.2017г. Истинността, конкретно автентичността на този документ бе оспорена
от проц.представител на ответника, с твърдението, че подписа в края му, след
текста „за наемателя“, с изписани под него имената П.А.И., не е на това лице. В
откритата по тази причина процедура по чл.193 от ГПК бе извършена необходимата
проверка, посредством съдебна експертиза на подписа и показанията на свидетел.
Въз основа на същите съда прави безпротиворечив извод, че подписа е на П.И.,
т.е. документа е истински-автентичен. Така е, макар вещото лице да дава
заключение не за абсолютна категоричност, а във вероятност, чиято степен не
може да се изрази в проценти, че подписа е на лицето, сочено в
приемно-предавателния протокол за негов автор. Тук съда следва да направи
коментара, че не малко се колеба в съдебно заседание дали въобще да открие
производство по оспорване истинността на документа, тъй като при внимателния преглед
на този подпис в него и подписа на наемателя в договора за наем,
съдията-докладчик откри само незначителни разлики. В този смисъл производство
по чл.193 от ГПК не бе толкова необходимо, но в името на правото и в частност- в
защита интересите на ответника, който става участник в исковото производство не
по своя воля, съда зачете желанието на
особения му процесуален представител. Т.е., съда и без да ползва специфичните
познания на специалист бе на мнение, че подписа е на П.И.. Минималното му
колебание следва да се счита преодоляно от заключението на вещото лице, в
комбинация със сведенията, получени при разпита на свидетеля И. Н. М..
Показанията му съда кредитира- тъй като няма основания- такива не бяха
изтъкнати от никого, да се съмнява в тяхната достоверност; като неоспорени от
страните по делото и неопровергани от останалия събран доказателствен материал.
Вярно е, че свидетеля е служител на ищцовото дружество, което вероятно би
навело мисълта към прилагане на чл.172 от ГПК, но пък това му положение може и
да се тълкува не само така, а двояко- якостта произтича от обстоятелството, че
той като служител на Мини Марица... и в частност- като член на комисията,
посочена в приемно- предавателния протокол, е имал пряк поглед върху фактите;
възприел ги е непосредствено, което съвсем не е без значение. Така също, той
даде показанията си под страх от наказателна отговорност и още повече, че бе
категоричен в довършващия въпрос на особения процесуален представител на И., че
последния е присъствал при съставянето на документа и собственоръчно е положил
подписа си, както и че е сигурен, че това е бил именно наемателя, защото се е
убедил в самоличността му чрез справка с личната му карта.
Ето защо съда приема, че документа Приемно-предавателен протокол от
16.11.2017г. е автентичен, а от там- истински. Поради това пък го кредитира и
въз основа на него и разбира се- поради свидетелските показания, приема че на
тази дата ищцовото дружество е предало на ответника ползването на земеделската
земя, предмет на договора за наем.
Лист № 13 от материалите по делото е издадена от Мини Марица...
фактура-оригинал № **********/ 29.05.2018г., с получател П.А.И., за първа
вноска, в размер на 5 988лв. с ДДС, за дължим от последния наем за 154 дка
зем.земя.
На 13.08.2018г. Мини Марица... е изпратило до И. писмо, с което го
уведомява за задълженията му към него, по три договора за наем, сред които и
процесния- първия от цитираните там, което е 5 988лв. за наем и 126.41лв.
неустойки. Документът съдържа покана за наемателя да ги заплати, както и
изявление на наемодателя, че едностранно прекратява действието на договорите.
От разписката към писмото- л.15, съда приема, че то не е достигнало до адресата
му, тъй като не е било потърсено от него.
От материалите по приложеното към настоящото дело- ч.гр.д.№ 6245/2018г., се
установява, че то е образувано по заявление на Мини Марица... по чл.410 от ГПК.
Същото е уважено от съда- СлРС, който му е издал заповед за изпълнение- №
3735/20.11.2018г., с която на П.И. е разпоредено да му заплати сумата 5 988лв.-
наем за ползване на зем.земи, ведно със законната лихва, считано от
09.11.2018г. до окончателното й изплащане; 269.46лв.- лихва за периода
30.05.2018г.- 08.11.2018г. и разноски по делото в размер 225.15лв.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са искове за установяване съществуването на две парични вземания,
за които вече е издадена от съда заповед за изпълнение /по чл.410 от ГПК/.
Първото от тях е главно, а правата си по него ищеца черпи от договор,
по-скоро от неизпълнение на договорно задължение от ответника. Страните по
делото са страни и по договор- договор за наем. Уредбата им е дадена със Закона
за задълженията и договорите- чл.228 и сл., като основното задължение на
наемодателя е да предостави на наемателя ползването на отдадената под наем вещ,
а на наемателя- да му заплати уговорения наем.
В случая безспорно се установи наличието на облигационна връзка между
страните по делото, възникнала на основание сключен между тях на 10.11.2017г.
Договор за наем. Установи се и че ищеца - наемодател е предоставил/предал на
ответника -наемател ползването на земеделската земя, предмет на договора-
154дка в землището на с.Ковачите, община Раднево. Така също, падежа на
задължението за плащане на наемната цена /в случая първата половина от нея/ е
настъпил-отдавна, а за стойността й ищеца-наемодател е издал фактура, с което е
спазил друга своя договорна обвързаност. С това за П.И. е възникнало
задължението да заплати наемна цена, която е за всяка година по 77.77лв./дка,
т.е. общо 11 976лв. годишно без ДДС, като е предвидено тя да се заплаща на две
вноски от по 5 988лв., с падежи съотв. на 30.05. и 30.09., вкл. и за процесната
2018-та година. Ответникът обаче не ангажира доказателства да е стори това, а
то бе в неговата доказателствена тежест. По тази причина съда ще уважи
иска-изцяло. /половината от 11 976лв. е равна на цената на иска/.
Тук трябва да се коментира, че ищеца не успя да докаже, че писмото му до
ответника, с което го кани да плати наемната цена / в т.ч. и по още два други
договора/ и му заявява, че разваля процесния договор, е достигнало до И.. Това
обаче е без значение за делото, тъй като върху основателността на иска не влияе
съществуването или съотв. прекратяването на облигационната връзка. Щом наема не
е платен, той е дължим, независимо от това дали договора, по който се дължи,
все още действа или не. И още- обстоятелството, че писмото не е достигнало до
адресата му, което означава, че до последния не е достигнала и поканата на
наемателя за плащане на наемната цена, е без значение за делото и в този
аспект, защото падежа на задължението е определен в договора и покана не е необходима-
нито за да настъпи изискуемостта на вземането, нито пък за да бъде поставен
длъжника в забава- арг.чл.84 ал.1, изр.първо от ЗЗД.
Така също, съда ще уважи иска изцяло, а няма да приспадне от цената му,
както бе поискано от особения процесуален представител на ответника, сумата
539лв., внесена от П.И. при подписване на договора за наем като депозит. Ищецът
не оспорва факта на плащането й, но пък съгласно изричния текст на договора-
чл.5, тя се трансформира в гаранция за добро и качествено изпълнение на
договора. Явно е, че щом ответника не е заплатил наема, то изпълнението му не
само не е добро, а е никакво- изпълнение липсва. Щом е така, не може сумата да
се възприема като платена от наемателя част от наемната цена.
По вторият иск- той е акцесорен по отношение на първия и принципно следва
неговата съдба. С правно основание чл.92 от ЗЗД е и е вземане за неустойка.
Последната освен гаранционно-обезпечителна, има и обезщетителна функция- при
това обезщетението се следва в уговорения размер, без да е необходимо кредитора
да доказва действителната стойност на претърпените от него от неизпълнението на
ответника вреди. Заплащането на неустойка е предвидено и в самия договор, като
тя се дължи в случай, че ответника изпадне в забава при плащането на наемната
цена – чл.13. Впрочем, именно по тази причина – че с договора е предвидено
заплащането точно на неустойка, иска се квалифицира по чл.92, а не чл.86, от
Закона за задълженията и договорите. А забавата отдавна е настъпила- още на 31.05.2018г.
Ето защо съда ще уважи и втория иск.
При този изход на делото ищеца има право- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на
сторените от него разноски по делото, при това в пълен размер. Такива в исковия
процес се търсят, видно от представения от него списък по чл.80 от ГПК, както следва:
289.52лв.- заплатена държавна такса за образуването му и 350лв.- възнаграждение
за особения процесуален представител на ответника, т.е. общо 639.52лв. За
заповедното производство на Мини Марица... се следват толкова разноски, колкото
са по издадената му заповед за изпълнение /225.15лв./
По доказателствено искане на особения процесуален представител на ответната
страна бе назначена съдебна експертиза на подпис. По тази причина
възнаграждението на вещото лице не бе събрано от него, а бе изплатено от бюджетните
средства. С оглед изхода на делото и на основание т.7 от ТР 6/2012 от
06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС, трябва да се възложи с настоящото
решение върху ответника.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА, че НЕ БЕ УСПЕШНО предприетото от ответника по делото- П.А.И. с
ЕГН: **********, чрез особения му процесуален представител-адвокат, оспорване
автентичността на представен от ищеца „МИНИ МАРИЦА -ИЗТОК“ЕАД с ЕИК *********
документ: Приемно-предавателен протокол от 16.11.2017г. ОБЯВЯВА документа за
истински.
ОСЪЖДА П.А.И. с ЕГН: ********** да заплати на държавата, в полза на Сливенски районен съд,
сумата 120.20лв. /сто и двадесет лева и двадесет стотинки/,
представляваща изплатено от съда възнаграждение на вещото лице по назначената
по делото, по уважено доказателствено искане на особения му процесуален
представител, съдебна експертиза, както и държавна такса от 5лв. /пет лева/, ако за принудителното
събиране на това вземане бъде издаден служебно изпълнителен лист.
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО,
че П.А.И. с ЕГН **********, представляван по делото от назначен му от съда, в
усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител- адвокат- адв.Д.С. и
преупълномощения от последния адв.П.М. дължи на „МИНИ МАРИЦА -ИЗТОК” ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище гр. Раднево, област Стара Загора и адрес на
управление на дейността- ул.”Георги Димитров/!!?/“13, на осн.чл.чл.228 и
92 от ЗЗД и сключен между тях на
16.04.2018г. Договор за наем сумите, за които в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 6245/2018г., СлРС му е издал заповед за изпълнение №
3735/20.11.2018г.
ОСЪЖДА П.А.И. с ЕГН ********** да заплати на „МИНИ
МАРИЦА-ИЗТОК“ЕАД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
последното разноски по делото- гр.д.№ 1512/19г СлРС – 639.52 лв.
/шестстотин тридесет и девет лева и петдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА П.А.И. с ЕН ********** да заплати на „МИНИ
МАРИЦА- ИЗТОК“ЕАД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
последното разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6245/18г.
СлРС- 225.15лв. /двеста двадесет и пет лева и петнадесет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: