Присъда по дело №945/2011 на Окръжен съд - Бургас

 

М  О  Т  И  В  И

                     към

      присъда №408 от 05.10.2011г. по НОХД № 945 от 2011г. по описа на БОС

 

          Съдебното производство по делото е образувано по внесен в  съда обвинителен акт на БОП против  А.С.Д. ***  с обвинение за извършени престъпления  по чл.170, ал.2, вр.ал.1от НК, по чл.195 ал.1, т.3, предл.първо и второ, т.4, предл.трето, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 от НК и по чл. 115, вр.чл.18, ал.1 от НК.      

В съдебно заседание  представителят на БРП поддържа обвиненията,  които намира за доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Пледира наказателната отговорност на подсъдимия за извършените от него престъпления да се реализира чрез изтърпяване на определеното му по реда на чл.23 от НК общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от десет години в затвор при първоначален строг режим.

          По искане на защитника и след допуснато предварително изслушване, съдебното производство е проведено по реда на чл.373, ал.1 от НПК. Подсъдимият дава подробни обяснения, признава извършените деяния, като отрича да е искал да лиши от живот пострадалата Т.. Защитата му пледира той да бъде оправдан по обвинението по чл.115, вр.чл.18 от НК, поради несъставомерност на деянието от  обективна и субективна страна, а при условията на алтернативност, предлага наказанието на подсъдимия за това престъпление да се определи по реда на чл.55 от НК в размерна две години лишаване от свобода. По отношение на престъпленията по чл.170, ал.2 от НК  и по чл.195, ал.1 от НК,  защитата пледира съдът да  определи  наказания лишаване от свобода за срок от по шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

 

          След поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено следното:

 Подс.А.Д. е завършил дома за деца лишени от родителски грижи „*********” в град Б., след което е сменял няколко пъти работата си  в „*****”, „*****” и „*****”. Постоянната му адресната регистрация е адреса на дома, няма постоянно местоживеене и постоянни доходи за преживяване.

Свид. Т.Р. ***. В края на месец октомври 2010година подсъдимият, слизайки от деветия етаж срещнал свид. Т. Р. във входа на блока и го помолил да му разреши да остави за няколко дни  личния си багаж - куфар и раница в нишата, намираща се на междуетажната площадка между 7-ми и 8-ми етаж. Свидетелят се съгласил и му предоставил ключ за вратата на помещението.

На 04.12.2010година, след 22.30ч. подс.Д.  докато минавал покрай бл.** в гр.Бургас, к-с „*****”, решил че, апартамент №*, намиращ се на първия етаж във вход „*" на блока е необитаем и решил да влезе в него. Долният край на терасата на апартамента  е достигала до  около кръста на подсъдимия. Той  посегнал, хванал се за горния край на същата тераса и се качил на нея. След това подсъдимият натиснал рамката прозореца, който се отворил  и влязъл в една от стаите. Стъпвайки между разхвърляните вещи подсъдимият излязъл от нея и минал в антрето. От там видял, че  една от стаите на апартамента е осветена , а в нея свид. П.А.С. – възрастна жена на  76 години гледала телевизия с усилен звук. Подсъдимият се върнал по обратния път до стаята и излязъл от нея на терасата, като минал през прозореца и го оставил леко отворен. От терасата скочил на земята и се отдалечил от жилището на свид. С..

Подс.Д. наблюдавал жилищата, намиращи се в жилищна кооперация град Бургас, к-с "****", улица „И. Б.”, № ** и забелязал, че левия апартамент на първия  жилищен етаж е необитаем. На 05.12.2010г. подсъдимият се качил върху климатик, монтиран  ниско на стена от задната фасада на кооперацията,   хванал се за горния ръб на терасата на същия апартамент и се покатерил на нея. Там отстранил гуменото уплътнение на долния сектор на вратопрозореца на детската стая. Увил ръката си със шал и счупил двете стъкла на долния прозорец с размери 90Х90см( прозореца е бил с ПВЦ дограмата, но не стъклопакет). Промушил ръката си през отвора, отворил прозореца и влязъл в апартамента, собственост на свид. Н.Р.Ц.. Подсъдимият не намерил нищо ценно в стаите, освен златна монета, съхранявана в заключена метална каса в холовата секция. Монетата е била собственост на свид. Ц., изработена от злато 22 карата, около 6,5 грама с размерите на монета от 1 лев и закупена от ****. Подсъдимият разбил касата и взел монетата в себе си. След това оставил вещите си в апартамента  и започнал да го обитава. Пренощувал в него пет нощи. На 10.12.2010г.  свид. Ц. отключил входната врата на апартамента си, но я отворил само около 10 см.,  защото от вътрешната страна на входната врата било поставено предпазното вътрешно резе. По същото време подс. Д. бил в апартамента и  като чул как свидетелят отрязал резето с донесена от съпругата му ножовка се скрил под леглото в спалнята. Когато влязъл в апартамента свид. Ц. видял чужди дрехи в коридора и в банята, а върху холовата масичка - оставени пастет, лютеница и други хранителни продукти. Под леглото в спалнята той видял да се подава маратонка. Навел се и видял непознат мъж, на когото казал да излезе. Подсъдимият му отговорил с израз, който свидетелят възприел като:”Имам нож!”, поради което напуснал със съпругата си апартамента, заключил входната му врата и повикал по телефона полицейските органи. През това време  подсъдимият, който държал в себе си златната монета  излязъл на терасата, скочил от нея на земята и избягал, отнасяйки и монетата. Според заключението на вещото лице Ц. стойността на отнетата монета е 390лв.- л.125 от досъд.п.

 Докато  изчаквал пред кооперацията пристигането на полицейския екип, свид. Ц. видял как  подс.Д. напуснал през терасата апартамента му и избягал. След пристигането на полицаите, свидетелят се върнал с тях в апартамента, където намерили голяма черна раница с дрехи, бележник и чанта, в която имало договор с мобилен оператор и документ от Първо РУП  - Бургас. И в двата документа било изписано   името на подсъдимия. Намерените в апартамента вещи свид. Ц. предал на полицейските органи – протокол за доброволно предаване л.83 от досд.п.

Вечерта на 10.12.2010 година , обв.Д. решил извърши кражба от жилището на свид.П.С. намиращо се на  първия етаж във вход „*" на блок № ** в к-с "***" в гр.Бургас, където вече бил влизал на 04.12.2010г.  Покатерил се отново по същия начин на терасата и чрез натиск на рамката на дървената дограма на прозореца го отворил и влязъл в стаята. В апартамента видял,  че осветлението в една от стаите свети. В продължение на около четири часа подсъдимият изчаквал свид. С. да си легне. Наблюдавайки я, видял как тя поставила между страниците на книга сумата от 180лв., останала  й след плащане на сметките, където държала още 155лв. Към 02.00ч.- 03.00ч.след като възрастната жена си легнала в другата стая, подсъдимият влязъл в дневната и взел от книгата сумата от 335лв. След това отново през прозореца излязъл на терасата, скочил от нея и си тръгнал.

Няколко дни по-късно подсъдимият отново по същия начин проникнал в апартамента на свид. П.С.. Когато бил в антрето подсъдимият видял, че свидетелката го наблюдава през остъклената врата на дневната стая. Той се обърнал  отключил входната врата с намиращите се на бравата ключове и излязъл през нея.

Свидетелката М.З. живеела със съпруга си свид.Н. З. в същия блок - №** на к-с "****" град Бургас, но в *** вход, на ** етаж. На първия етаж те притежавали апартамент №*, който бил необитаем. Свидетелката З. била в необитавания апартамент на 14.12.2010г. На неустановена дата в периода от тази дата до 16.12.2010г. подс. Д. разкъсал противокомарната мрежа на отворения прозорец на детската стая и влязъл през него в стаята. В стаите и в коридора на апартамента подсъдимият  намерил и взел комплект игра „******”, на стойност 32лв.; музикална уредба марка „*****", на стойност 75лв.; употребявани 3 броя вълнени блузи, на обща стойност 24лв.; мьжко поло, на стойност 15лв.; 128 броя пластмасови химикали, всички на стойност 25,60лв. и детска дъска за писане с маркер, на стойност 1,20лв., всички вещи на обща  стойност 172,80лв.  Подсъдимият напуснал жилището през същия прозорец, като го оставил притворен, както го заварили  свидетелите М. и Н.  З. и свид.Л.Р.. На 25.01.2011г. свидетелят Р. предал на полицейските органи част от отнетите от свид. З. вещи – кутия от игра „******", 128 броя пластмасови химикалки и детска дъска за писане с маркер- л.82 от досъд.п., съхранявани от подсъдимия в ниша на междуетажната площадка между * и * етаж на вх.*, бл.* в ж.к.”*****”, гр.Бургас.

На 23.12.2010г. подсъдимият отново се покатерил на  терасата на жилището на свид. П.С.. Опитал се отново с натиск да отвори прозореца, от където влизал в стаята, но не успял защото бил закован с гвоздей. Тогава подсъдимият преминал на съседната тераса от същия апартамент  и като ритнал с крак , счупил малкото стъкло на  вратопрозореца, промушил ръката си, отворил вратопрозореца и влязъл през него в  жилището на С.. Под покривката на масата в дневната стая , той намерил  53 лева, които взел. Свид. С. го видяла и го попитала защо е взел личната й карта. Подсъдимият отрекъл  и пожелал да я потърсят, но свидетелката отключила входната врата на апартамента и го отпратила от дома си.

Подс. Д. познавал визуално свид. Д.Т. на 84 години и знаел, че тя живеела сама в апартамента си, намиращ се в град Бургас,  ж.к.”****”, бл.*, вх.*, ет.*.

На 17.01.2011 година свид.Т. получила пенсията си от  207,11 лева и оставила парите под покривката на масата в хола, където държала още 6 лева. В тъмната част на денонощието – в периода до сутринта на 18.01.2011г. подс. Д. отишъл до задната фасада на блока, покатерил се по металните решетки на терасата на първия етаж и се прехвърлил на терасата на  апартамента на свид. Т.. Останал на терасата докато се уверил, че гледайки телевизор в хола свидетелката заспала. Телевизора продължавал да работи на висок тон. Подсъдимият натиснал с крак вратопорозореца на хола и го отворил. Промъкнал се в стаята и клекнал до масата. След това вдигнал покривката, взел банкнотите – сумата от 213лева,  минал през коридора, отключил входната врата с оставения на патрона ключ и напуснал жилището.

На 18.01.2011 година свид.Д.Т. намерила само 11 стотинки на монети и споделила за липсващите банкноти на съседката си - свид.Б.В.. Последната се качила в апартамента на Т. и забелязала паднали дунапренени части от уплътнение около вратопрозореца на хола. Същия ден след като видяла, че от страна на задната фасади спокойно се наблюдава случващото се в хола на Т., свид. В. закупила и поставила пердета в хола , а вратопрозореца заковала към касата.

На 22.01.2011 година, след 19.00 часа свид. Т. докато лежала и гледала телевизор в хола си заспала. Стаята била осветена от нощната лампа, намираща се над леглото й. Звука на телевизора бил усилен. През това време подс. Д. се покатерил отново по решетката на първия етаж и се качил на терасата на апартамента на Т.. Опитал се да отвори с натиск вратопрозореца, но не успял. Тогава бутайки с крака си и с метална ос отворил по-тесния прозорец на същата стая и влязъл. В хола подсъдимият постоял скрит зад пердетата и постепенно тръгнал към масата. Тогава видял, че възрастната жена се събужда и легнал по очи на пода между прозореца и масата. Свидетелката Т. станала от леглото си и се упътила към тоалетната. Забелязала лежащия на пода човек. Стигайки до вратата на хола взела подпряната на стената дръжка от стирка, върнала се и нанесла два –три удара с нея по гърба на подсъдимия.

Подс.Д. скочил и блъснал свид. Т., която паднала по гръб на пода. След това се надвесил над нея, увил два пъти шала си около врата й и започнал да я души с него. Свидетелката започнала да вика  силно , като се опитвала да  разхлаби шала, но не успяла.  От опъването на шала тя не можела да си поеме въздух, съпротивлявала се като щипала нападателя, продължавала да се опитва да вика, но при всеки неин опит подсъдимият притискал част от шала върху устата й и вместо викове се чували само стенания.

Шума от събарянето на пода и стоновете на пострадалата са били чути  от свидетелка Р.Т., наемателка, обитаваща  стая на първия етаж под хола на свид.Т.. Свид. Т. повикала хазяйката си  свид.С.Т. и изключила звука на телевизора. Т. също чула стонове от горния апартамент и веднага  отишла при свид. В., която живеела на втория етаж до свид. Т. и споделила  опасенията си, че последната може би е  паднала от стола  и си е счупила ръка или крак. Свид.В. разполагала с ключ от  жилището на Т. и отключила входната му врата. Когато  двете с Т. влезли в хола, те  заварили пострадалата на пода зад масата  с набрана до кръста нощница, прекрачена от клекналия над нея подсъдим, който ги погледнал изненадан. Приближавайки се към масата  свид.В. изкрещяла:”Какво правиш тука?”. Подсъдимият се изправил, заобиколил от срещуположната страна масата и се насочил към вратата на хола. Там била застанала свид.Т. с разперени ръце. Тя го спряла,  хванала го за  раменете и обърнала с лице към свид.В. , която  заявила, че вече му видяла лицето. Подсъдимият избутал свид. Т., пребягал през коридора и през входната врата избягал от апартамента. Свид. Т. седнала на пода, свалила шала от врата си и го пуснала до себе си. Свидетелките В. дала на пострадалата успокоително и  изслушала разказа й за случилото се. Полицейския екип е бил повикан от свид. Г. И.

Когато излязъл от входа подсъдимият отново се изкачил по решетките на терасата от първия етаж на терасата на апартамента на свид. Т.. Взел от там раницата си  и отново по решетките се спуснал зад блока и избягал.

Видно от заключението на вещото лице , изготвило съдебно-медицинска експертиза на Д.Т. са причинени кръвонасядане по дясната подлакътница и ожулване на лявото коляно, болки в левия лакет, лявото коляно и в гърлото при гълтане и говорене.

Пострадалата е починала на 05.03.2011г. от остър инфаркт на миокарда.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните в съдебно следствие свидетели Б.В., Р.Т., С.Т., от заключението на вещото лице П., изготвило съдебно-медицинскатта експертиза и от приобщените по реда на  чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Д.Т. – л.131-л.136, л.140 – л.141 и л.143 от ДП; П.С. – л.155 – л.157 от ДП; Н. З. – л.158 от ДП; М.З. – л.160 от ДП; Л.Р. – л.161-л.162 от ДП; Т.Р. – л.163-л.164 от ДП; Г. И. – л.201-л.202 от ДП; Р. А. – л.203-л.204 от ДП; П.В. – л.205-л.206 от ДП; заключенията на вещите лица изготвили: дактилоскопичната експертиза – л.108 –л.114 от ДП, одорологична експертиза –л.118 – л.119 от ДП, оценъчна експертиза на златната монета – л.125 от ДП, оценъчна експертиза на вещи –л.128-л.129 от ДП, както и от останалите писмени доказателства - протокол за оглед на местопрестъпление, протокол за оглед на лице, протокол за оглед на веществено доказателство, протокол за изземване на одорологични следи, протоколи за разпознаване на лице, протокол за доброволно предаване, останалите писмени доказателства по делото , както и представени в съдебно производство писмени доказателства.

Авторството на деянията не се оспорва. В своите обяснения подсъдимият подробно разказва и разяснява начина на извършване за проникванията в чуждите жилища и осъществените кражби. Той е разпознат от свидетелите В. , Т. и С.. 

По основните факти досежно влизанията  подсъдимия в домовете на С., Т., З. и Ц. обясненията му съвпадат с показанията на тези четирима свидетели и разказаното от тях на свидетелите В., А., Р., Т. и В.. По отношение на отнетите вещи съдът кредитира изцяло показанията на пострадалите. Тяхната стойностна оценка се определя от  двете оценъчни експертизи на вещите лица Ц. и Г.. Пострадалите П.С. и  Д.Т. са възрастни жени, разчитащи за съществуването си  основно от  получаваната пенсия и затова са били напълно наясно във всеки момент с разполагаемите си парични средства. По тази причина съдът установи размера на отнетите парични средства при отделните деяния на подсъдимия от показанията на тези две свидетелки. Отнетата на 17.01.2011г. от свид.Д.Т. парична сума е 213лв., а не 218лв., което води до намаляване и на общата стойност на отнетите вещи до размера на 1163,80лв. Досежно възприятията на  свидетелките Т. и В. на 22.01.2011г. по повод случилото се в апартамента на свид. Д.Т., съдът кредитира показанията им от досъдебното производство, когато са били разпитани непосредствено в следващите дни и спомените им са били значително по-пълни и точни. В тази им част приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК показания се по потвърждават от двете свидетелки.

  Липсват доказателства за причинено  повреждане или разрушаване на дограмата при проникването на 11.12.2010г. в дома на свид. П.С., както и за наличие на тераса, по която се е покатерил подс. Д.  за да влезе в дома на З. Последното обстоятелство в обвинителния акт е квалифицирано като проява на особена ловкост. 

В обясненията си подсъдимият отрича да е искал да умъртви свид. Т., дори изобщо да е целял да я нарани и неколкократно заявява, че  е желал само да й попречи да вика. Нещо повече дори проявявал по време на насилието и загриженост към нея – бутнал я леко,  за да падне леко, по-точно за да легне; опитвал се  да я успокои; леко повдигнал главата й за да навие шала около врата й; повдигал поставения върху устата й шал в долната му част , за да може тя да диша; върнал се на местопрестъплението, за да види „дали има някакъв проблем със жената”.  Разказа му за  упражненото от него  насилието над свид. Д.Т.  е изложение на защитната версия на подсъдимия и е израз на стремежа му да омаловажи намеренията си, действията си и последиците от тях -  „Аз се изправих и я избутах, но не по такъв начин силно да я бутна. Тя падна на земята и започна да вика. Викаше „Помощ, помощ, помогнете ми”. Аз взех моя шал  и й запуших устата да не вика. Казах й, че няма нищо лошо да й направя, просто да не вика. Просто, леко го увих около врата й, но  не съм го стягал. Два пъти го увих около врата й. Той е дълъг шал, но не съм искал да я душа.  Аз не съм искал да я удушавам, просто го завих около врата й. Поставих едната част от шала на устата й, мисля, че тази част от шала, която държах в лявата ръка. С дясната ръка не държах шал, просто придържах бабата. Придържах я, защото тя доста се опитваше да мърда. Казах й: „Спокойно, няма да те нараня”, обаче си преправих гласа… Мисля, че бях клекнал до нея, но не съм се опитвал да я насилвам или да я душа. Да я успокоя се опитвах. Аз докато я успокоявах, тя продължаваше да вика: „Помощ, помощ.” – гърба на л.82 от НОХД № 945/2011г. на БОС; „Аз пак го прилепих към устата й, но оставих съвсем малко въздух, макар, че тя и през носа си може да диша. Аз шала го бях сложил  само на устата й и  го притисках само на устата й, но не беше много силно притискането. Аз, ей така, като тя не можеше да диша, леко бях повдигнал шала от долната страна тя да диша. При това движение шала не й влизаше  носа. Аз правих всичко възможно да си поема въздух. Не съм искал да я нараня. Исках да не вика. – л.83 от НОХД № 945/2011г. на БОС.

Обясненията на подсъдимия, в тази им част се опровергават от кореспондиращите помежду си разкази на свидетелите Т. , В., Т. и Т. и от заключението на вещото лице. В показанията на пострадалата Д.Т.  пред съдия (л.140-л.141 от досъд.п.) подробно и последователно се описват действията на подсъдимия по душенето й – блъскането й по гърба и събарянето й на пода, увиването на шала два пъти около врата й и пристягане чрез опъването му,   запушването на устата й с част от шала, задушаването на свидетелката, неуспешните й опити да разхлаби шала, да  вика и да се съпротивлява чрез щипане. Тези показания напълно се потвърждават с констатираните обективни находки – ожулване на лявото коляно, което отговаря да е получени от падане на терен, болки в гърлото при гълтане и говорене и променен в дрезгав глас. Непосредствено след случилото се свид. Д.Т. е съобщила на посетилите я полицаи за изпитваните от нея болки във врата, причинени от стягането на шала, което се преразказват  от свид.В. в отговора си на въпроси на прокурора: „Баба Д. казваше, като показваше с ръка, че я боли врата и думите  й бяха, дали „дърпал” или някакъв друг глагол имаше, но ставаше въпрос за шал. За това съм категорична. Категорична съм за това, че баба Д. говореше за шал, че болката на врата е свързана с шала.”- л.87 от НОХД № 945/2011г. на БОС.

Действително вещото лице д-р П. не е установил видими следи от увреждания по шията на пострадалата, но такива  не остават при използваното средство за удушаване – мекия шал. Видно от неговите отговорите  на допълнителни въпроси в съдебно следствие, болките при говорене и гълтане и промяната на гласа у пострадалата сочат за причинен отток  на меките тъкани, а той не би могъл да се получи по друг начин освен, ако не се затяга шалът около врата на пострадалата(единствено дрезгавината на гласа би могла да се получи и от викове).

Възможността свидетелката Т. да издава ефективни викове вещото лице свързва с непреградени дихателни пътища - когато не е била запушена устата й или не е затяган шала. Звуци, в това число и стонове, пострадалата е могла да издава и при запушени уста, нос. След приобщаване по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1,т.1 от НПК показанията й от досъдебното производство свид. Т. разяснява хронологично слуховите си възприятия и конкретизира,  че след шума от падането на пода е чула първоначално по-силен вик, а после стонове, които постепенно заглъхвали и е било необходимо да се напрегне за да се ги възприеме. Това говори, че горните дихателни пътища на свид.Т. са били реално преградени  и е  в  противоречие с  обясненията на  подсъдимия, че й осигурявал възможност на диша. По пострадалата не се констатирани характерните за асфикцията кръвоизливи, но те се появяват в нейния последен стадии, а задушаването според съдебния медик е един сравнително дълъг процес, поради възможността на жертвата да се съпротивлява. Вещото лице П. е категоричен, че по отписания от свид. Т. начин на осъществяване на деянието, задушаване неминуемо е щяло да настъпи,    ако са продължили затягането на шала и запушването на дихателните пътища.

При тези фактически обстоятелства съд намира, че подсъдимият с деянието си на 22.01.2011г.*** е  осъществил състава на чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Като е съборил пострадалата Д.Т.  и като започнал да я души, затягайки увития два пъти около врата й шал и  запушвайки с  част от същия шал устата й, той направил опит умишлено да я умъртви. С предприетите действия подсъдимият е възпрепятствал дишането на Т. и така е започнала реализацията на причинно –следствения процес, чиито летален изход  е бил предотвратен само поради своевременната и смела намеса на съседите В. и Т..

Подс. Д. е нямал намерение да преустанови душенето, както твърди при предявяване на вещественото доказателство: ”Аз щях да си изляза, в смисъл, че аз вече се бях нагласил да изляза, но тогава тези двете жени влязоха. Не знам до тогава какво ми пречеше да изляза. Не можах да взема решение. Аз исках да я оставя, да изляза, но по някакъв начин се случи, че не успях да изляза.” – л.83 от НОХД № 945/2011г. на БОС.  Неверни са твърденията на подсъдимия, че след като избягал на 22.01.2011г. о дома на Д.Т. се качил отново на терасата за да види състоянието на пострадалата. Той се е качил на терасата за да си вземе раницата и е бил възприет от свид.Р.Т. като силует, който първо се покатерва и след по-малко от минута  вече слиза с раница по решетките на първия етаж.

Тук следва да се отбележи , че при другите прониквания в домовете на възрастните жени С. и Т., той не се е опасявал от тяхното присъствие, а в апартамента на свид. Ц., осъзнавайки всичките му действия за да влезе в дома си, реакцията на подсъдимият не е била да избяга от местопрестъплението, а да се скрие под спалнята и да го напусне едва когато собственика е излязъл от апартамента.

Появата на двете свидетелки В. и Т.  на местопрестъплението е била неочаквана  за подсъдимия. Според възприятията на свид. В. , която е с педагогическо образование, когато след нейния вик той  се изправил, изглеждал, „не толкова уплашен, отколкото стреснат”.  Осъществявания от подсъдимия опит да умъртви свид. Д.Т. чрез удушаване е бил прекратен от подсъдимият не по негова подбуда, а мотивиран от желанието му да  избяга и се укрие.

Твърденията на подсъдимия, че с действията си не искал да  нарани свид. Д.Т., а само да заглуши виковете й са неверни.  На 22.01.2011г. е проникнал през нощта с ловкост в дома на свид. Д.Т.(престъпление по чл.170, ал.2 от НК, за което не му е повдигнато обвинение).  Той е  бил изненадан от ударите на свид. Т. с дръжката на стирката, но възрастната жена е извикала не преди  или докато му е нанасяла ударите с дръжката, а когато той я съборил и  започнал да я души, т.е. викът и последвалите охкания и стонове са следствие от душенето, а не предшестващи го. Душенето подсъдимият е предприел с цел  да осуети опасността да бъде разкрит и/или заловен при проникването му в чуждия дом(за престъпление по чл.116, ал.1,т.8 от НК не е  повдигнато обвинение на подсъдимия). Неговите действия не са били нито инстинктивни, нито хаотични, защото след събарянето на свидетелката не  се е насочил към мястото на издаване на звука – например да заглуши вика, като запуши  устата на пострадалата, а е  свалил шала от себе си и като повдигнал главата на Т. го е увил , при това два пъти, около врата й и е започнал да го затяга. Той много ясно е възприемал , че опитите на пострадалата Т. да се съпротивлява с различни свои действия, включително и като вика, за да предизвика вниманието на околните, са нейната реакция срещу насилието и ще продължат, докато то бъде упражнявано или докато възрастната жена е способна да се противопоставя – „След като й сложих шала, тогава започна да ме рита и бута…Не знам защо точно шала използвах. Шалът го навих около врата й, като й повдигнах леко главата. Тя през това време викаше, щипеше и ме удряше с ръцете си и с крака се съпротивляваше, като се опитваше да ме избута.Това продължи около три минути. Говоря за времето, през което тя е била на пода.”-л.83 от НОХД № 945/2011г. на БОС. Подс. Д. е имал представата и ясно е съзнавал, че с използваните  от него  начин и средство,  освен, че ще заглуши виковете на задушаваната, несъмнено  ще причини удушаването и смъртта й и е искал настъпването на  този резултат. Деянието е извършено с внезапен пряк умисъл, който е обективиран в конкретните  действия на подсъдимия,  чрез които то се е изразило - специфичния начин на осъществяването му – душене и запушване на горните дихателни пътища, използваното средство – шал, увит даже два пъти около врата на пострадалата, пристяган  и натискан върху устата й. В случая душенето е продължило относително недълго и е било прекратено не по собствена воля. Без намесата на двете съседки действията на подсъдимия биха довели до желания и  единствено възможен резултат - смъртта на пострадалата.

Вината е психическото отношение на дееца към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на извършването му и не зависи от последващите изявления, твърдения и оценки на дееца към стореното.

С извършените отнемания на вещи и пари подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.195 ал.1, т.3, предл.първо и второ, т.4, предл.трето, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК. Това е така , защото в периода от 10.12.2010 г.***, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имоти и чрез  използване  на  специален  начин отнел чужди движими вещи на обща стойност 1163,80 лева , от владението на различни лица, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

1.)На 10.12.2010 година  в град Бургас, ж.к."****", ул."И. Б." № **, ет.*, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот-счупване стъкло на вротопрозорец с размери 90/90 см. и чрез използване на специален начин, отнел чужда движима вещ-1брой златна монета , с тегло 6-6,5 грама, 22 карата на стойност 390.00 лева, от владението на свид.Н.Р.Ц., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои;

2.)На 11.12.2010 година в град Бургас, ж.к."****", бл.**, вх.*, ет.*, чрез и чрез използване на специален начин – особена ловкост за покатерване до терасата на апартамента, отнел чужди движими вещи-парична сума в размер на 335.00 /триста тридесет и пет/ лева, от владението на свид.П.А.С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

3.) На неустановена дата през периода 14.12.2010 г.*** чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот- разкъсване на противокомарна мрежа на прозорец  отнел чужди движими вещи - детска игра „******" на стойност-32.00 лева, музикална уредба марка „*******", на стойност 75.00 лева, мьжко поло с цип на стойност 15.00 лева, 3 броя вълнени блузи на стойност 24.00 лева, 128 броя пластмасови химикали на стойност 25,60 лева, детска дъска за писане с маркер на стойност1,20 лева -всички вещи на обща стойност 172,80лв. от владението на свид.М.Х.З., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

4.) На 23.12.2010 година в град Бургас, ж.к.".", бл.**, вх.*, ет.*, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот- счупване стъклото на вратопрозорец и чрез използване на специален начин – особена ловкост за покатерване до терасата на апартамента, отнел чужди движими вещи-парична сума в размер на 53.00 лева, от владението на свид.П.А.С. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

5.) На 17/18.01.2011 г.***, чрез използване на специален начин -особена ловкост за покатерване по решетки на тераса на първи жилищен етаж и изкачване до тераса на втори жилищен етаж, отнел чужди движими вещи-парична сума в размер на 213.00 лева от владението на свид.Д.В.Т.,  без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Подс. Д. е извършил пет отделни деяния, осъществяващи различни квалифициращи състави на едно и също по вид престъпление.

 Видно от начините и средствата за извършване на деянията си, той е имал едно и също трайно отношение към уврежданите отношения на собственост . Деянията са осъществени през непродължителни периоди от време (ТРОСНК №52/88г по н.д. 34/88г.) и при една и съща обстановка и еднородност на вината му, като от  обективна и субективна страна последващите са представлявали продължение на предшестващите. Всяко от деянията е осъществено с формата на вината – пряк умисъл. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Само в  посочените два случая по п.п.2,3 не са налице квалифициращите признаци по чл.195, ал.1, т.3 и т. 4 от НК – разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и по специален начин, поради което, а и отчитайки стойността на отнетото, съдът намира, че същите деяния не са от решаващо значение за квалификацията на цялостната престъпна дейност на подсъдимият, съобразно чл.26, ал.3 от НК. На 17.01.2011г. от дома на свид.Д.Т. е отнета парична сума от 213лв. В обвинителния акт погрешно е изчислен сумарен сбор  от  218лв., поради което съдът оправда подсъдимият за разлика над 1163,80лв до предявената обща стойност на отнетите чужди вещи.

С осъщественото на    04.12.2010г.***, проникване  в  жилището на П.С.,***, подсъдимият е реализирал всички елементи на фактическия състав на престъплението по чл.170, ал.2, вр.ал.1 от НК. Подс.Д. е влязъл през нощта в чуждо жилище, като употребил ловкост за да се покатери на терасата на апартамента и си осигури достъп за проникване в него.  Макар и прозорецът да е бил с ниска степен на защита, за проникването в жилището е било необходимо подсъдимият да приложи сила и преодолее затварящия механизъм. Деянието е извършено умишлено, защото подс.Д. е имал съзнанието, че като използвайки сила и ловкост влиза   в чужд дом и така нарушава неприкосновеността на чуждо жилище и се е стремил към постигането на този резултат.

За всяко от извършените от подс. Д. престъпления се предвижда наказание лишаване от свобода , като за  престъплението по чл. 115 от НК то е за срок от  десет до двадесет години, за престъплението по чл.170, ал.2 от НК – за срок от една до пет години  и за престъплението по чл.195, ал.2 от НК – от една до десет години. 

При индивидуализиране на наказанията съдът прецени, че броя, вида, периода  и   начина  на осъществяване на множеството отделни и различни деяния охарактеризират подсъдимия  като личност със завишена степен на обществена опасност, което се потвърждава от започналите от 2010г. негови полицейски регистрации(л.193 от досъд.п.) и двете осъждания с влезли в сила присъди за деяния извършени през месеците октомври и декември 2010г. и месец януари 2011г. От друга страна, съдът съобрази, че подсъдимият е на млада възраст, израсъл е в социална средата на деца лишени от родителски грижи, изразява съжаление за извършеното и е съдействал на разследването. Налице са смекчаващи обстоятелства, но те не са нито изключителни по своята същност, нито многобройни и не могат да обусловят определяне на наказание с приложението на чл. 55 от НК

Направения опит за отнемане на човешки живот е деяние с изключително висока степен на обществена опасност. Преустановяването му  не се дължи на доброволен отказ от довършването му. Съдът като съобрази, че деянието е спряло в един относително не напреднал момент на стадия на опита, причинявайки болки и страдания на пострадалата, намира, че в случая следва на подсъдимия да  се наложи наказание при условията на чл. 58, б. "а" от НК с приложение разпоредбата чл.55, ал.1, ,т.1 от НК. Съответно на деянието и дееца според съда се явява наказанието лишаване от свобода, чиито размер не следва да бъде значително под минимално предвидения в закона, а именно – осем години.

Извършеното при  условията на чл. 26, ал. 1 от НК престъпление по чл.195 ал.1, т.3, предл.първо и второ, т.4, предл.трето, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК разкрива  по-висока степен на обществена опасност по сравнение с други от същия вид, която се определя от  броя на отделните деяния и наличието на повече от един квалифициращи признаци при осъществяването им, характерни и за цялото продължавано престъпление. Като смегчаващи вината обстоятелства съдът прецени относително невисоката стойност на отнетите вещи при отделните деяния и като  общия престъпен резултат. Степента на обществена опасност на деянието по чл.170, ал.2, вр.ал.1 от НК също е по-висока от типичната за този вид престъпления, предвид използваните два  от предвидените в закона начина на влизане в чуждия дом и присъствието на живущия в него –свид.П.С.. И за двете престъпления по чл.195, ал.1 от Нк и по чл.170, ал.2 от НК съдът придава съществено значение на оказаното от подсъдимия съдействие на разследването. Чрез направените самопризнания и  връщане на незначителна част от отнетите вещи са разкрити кражбите от домовете на свидетелите П.С., Д.Т., М.З. и  престъпното нарушаване неприкосновеността на жилището на първите две, макар обвинение да е повдигнато само по отношение на С. (показателни са множеството заявления, сведения , молби и жалби от пострадалите , докладни записки, отказа на БРП да образува наказателно производство по молбата на З., приложени на л.24, л.46-л.73 от досъд.п.). Съобразявайки  тези обстоятелства съдът намира, че наказателната отговорност на подс. Д.  за тези две престъпления следва да се реализира при значителен привес на смегчаващите вината обстоятелства, поради което му наложи наказания лишаване от свобода в минималния предвиден по закон размер за всяко от тях -  за престъплението по чл.195 ал.1, т.т.3,4, вр.чл.26 ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от две години и за престъплението по чл.170, ал.2 от НК- лишаване от свобода за срок от една година. 

Деянията по настоящата присъда и тези, за които подс. Д. е осъден с влязла в сила на26.03.2011г.присъда №516/10.03.2011г по НОХД №4872/10г. и по влязла в сила на 22.07.2011г. присъда №1854/06.07.2011г. по НОХД №2031/2011г.***, са извършени в реална съвкупност( справка за съдимост -л.72 от НОХД № 945/11г), поради което съдът  му наложи едно общо наказание в размера на най-тежкото, което се явява наказанието лишаване от свобода за срок от осем години. Обстоятелствата по делото не налагат увеличение по реда на чл.24 от НК на така отмереното общо наказание, чийто размер по мнението на съда е напълно достатъчен  за да се реализира поправителното и превъзпитателното въздействие върху подс. Д.. Това наказание подсъдимият следва на основание  чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. Отчитайки, че това е първото пребиваване на подсъдимия в местата за лишаване от свобода и израстването му във социален дом, съдът прецени, че за оптимално въздействие върху личността на Д. е необходимо изпълнението на наказанието лишаване от свобода да се осъществи в затворническо общежитие от закрит тип, а не в затвор. Във връзка с  настоящото наказателно производство подсъдимият е бил задържан от органите на МВР на  24.04.2011г., от която дата тече периодът , който подлежи на приспадане по реда на чл.59 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

 

Приложеното към делото  веществено доказателство - сив мъжки шал на сиво-бели широки и тесни пресичащи се ивици е послужил за извършване на престъплението по чл.115 от НК и следва да се отнеме в полза на държавата, на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК.

На основание чл. 189, ал. 4 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в  полза на държавата направените по делото разноски.

Мотивиран от изложените съображения , съдът постанови присъдата.

 

 

                                                                             СЪДИЯ:...................