РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 08.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 15 ноември, през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ
КАН дело № 345
по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе против Решение № 431 от 13.06.2023
г., постановено по АНД № 1781/2022 г. по описа на Районен съд – Русе (РС –
Русе), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 22-1085-002299 от
16.09.2022 г., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с
което на Т.Г.К. за нарушение на чл.
6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 7
от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на
300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец
и е осъдена ОД на МВР – Русе да заплати на К. направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се потвърди издаденото
наказателно постановление.
Прави се и възражение за прекомерност
на разноските, в случай че в съдебно заседание страната бъде представлявана от
упълномощен защитник, който представи списък на разноски в по-висок размер от
определения такъв, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и при отхвърляне на жалбата, моли, на ответника
по касация да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимално определения
размер.
Касационният ответник - Т.Г.К. ***, чрез процесуален представител адв.
К. К. ***, в депозирано по делото писмено възражение вх. № 29030 от 09.10.2023 г. по описа
на РС – Русе (л. 7 от делото) и в проведеното открито съдебно заседание на
15.11.2023 г. в хода по същество на делото, развива доводи за неоснователност
на подадената касационна жалба и моли съдът да потвърди оспореното решение на
въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по
делото разноски за заплатен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство
пред касационната инстанция, съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие № 0028317 от 13.11.2023 г. на л. 23 от делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното в касационното производство решение, РС - Русе е отменил оспореното пред него НП, като е обосновал незаконосъобразността на същото с наличие на съществено процесуални нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, водещо до отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност. По-конкретно, контролираната инстанция е посочила, че на жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като според АНО при управление на моторно превозно средство не се е съобразил със знак, забраняващ навлизането на пътни превозни средства, при въведена временна организация на движението. РС – Русе се е позовал на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, които изискват АУАН и НП да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени. Според въззивната инстанция разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посочила е, че значението на пътните знаци и въведените чрез тях правила за поведение на водачите, не се съдържат във визираната в АУАН и НП като нарушена материалноправна разпоредба, поради което АНО е следвало да посочи конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не навлизат в улица, при знак забраняващ това. Първоинстанционният съд е приел, че като не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като се засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае, какво нарушение му е вменено и кои точно текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Посочил е и че подобно е и становището, застъпено в задължителното за съда Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС, относно нарушаването на процесуалните правила, съгласно което в мотивите и в т. 4. 1. на диспозитива му е отразено, че когато приложимата наказателна норма е бланкетна или препращаща, допълнително трябва да се посочат и нарушените други правни разпоредби.
Решението на РС - Русе е неправилно.
С оспореното пред районния съд
наказателно постановление е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на Т.Г.К. за това, че като водач на МПС – л.а. Фиат Седичи, рег. №
Р8342КР, негова собственост, на 15.07.2022 г., около 12:47 часа в гр. Русе на
ул. „Св. Дим. Басарбовски“ не съобразява поведението си с пътен знак В2, като
навлиза в зоната му на действие. В обстоятелствената част на НП е посочено още,
че пътният участък е с ВОД, въведена със Заповед № РД-01-1564 от 03.06.2022 г.
на Кмета на Община Русе. Изброени са събраните по административнонаказателната
преписка доказателства, установяващи правнорелевантните по случая факти и
обстоятелства: АУАН, сер. АД № 04558 от 19.07.2022 г., приложени видео материали, декларация по чл. 188 от ЗДвП, цитираната
заповед на кмета на Община Русе. Посочено е и че актът е подписан с възражения
и обяснения, че нарушителят не е съгласен с вмененото му, така описано,
нарушение, че работи на горепосочената улица и няма достъп до „Грестокомерс“
ЕООД в продължение на повече от 3 седмици. Така описаното деяние е
квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като словесно деянието е
описано като „водач на МПС навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното
ППС при въведена временна забрана за движение“. Същото е санкционирано по реда
на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Цитираната административнонаказателна разпоредба
гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец
и с глоба от 300 лева водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.
На първо място настоящата съдебна
инстанция не споделя извода на районния съд за допуснато съществено нарушение
на разпоредбите на
чл. 42, т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, касаещи непълнота при изписване на
нарушените законови и подзаконови разпоредби, вменяващи на санкционираното лице
конкретно задължение. Контролиращата инстанция не споделя формирания от
въззивния съд правен извод за липса на прецизна правна квалификация на
нарушението, доколкото не била посочена конкретната норма от подзаконовия
нормативен акт (ППЗДвП), въвеждаща в задължение на водачите на ППС да не
навлизат в улица, при знак, забраняващ това, което от своя страна обуславяло
наличието на съществено процесуално нарушение, непозволяващо на санкционираното
лице да узнае какво точно е вмененото му нарушение и кои точно текстове от
закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения,
които той не е изпълнил. По мнение на настоящата съдебна инстанция, в процесния
случай не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение, доколкото видно
от обстоятелствената част на АУАН и НП в същите по конкретен и ясен начин са
описани всички елементи от фактическия състав на вмененото на ответника по
касация нарушение, предвид което няма как да се приеме, че е нарушено правото
му на защита да узнае какво точно е вмененото му нарушение, респективно в какво
се изразява противоправността на поведението му. Освен това, видно и от
съдържанието на въззивната жалба, направените с нея доказателствени искания, за
санкционираното лице е било напълно ясно какво нарушение му е вменено, като
обаче навежда твърдения за това, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство не е била изяснена реалната фактическа
обстановка по случая.
Настоящият състав на съда счита, че
доколкото наказващият орган изрично е посочил, че ответникът по касация не е
съобразил поведението си с пътен знак В2, като навлиза в зоната му на действие,
то с посочването на конкретния забранителен знак, който не е спазен и самото
деяние, с което е нарушена забраната, в случая е дадена пълна яснота на обвинението
и на нарушителя е гарантирана възможността да се защити, както по фактите, така
и по правото. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Неправилен е извода на РС – Русе за допуснато съществено нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, касаещо непълнота при изписване на нарушените законови и подзаконови
разпоредби, вменяващи на санкционираното лице конкретно задължение, респ. за неясна
квалификация на деянието, тъй като нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не съдържала
значението на пътните знаци и въведените чрез тях правила за поведение на
водачите. В конкретния случай от съдържанието на съставения АУАН и издаденото
НП, става ясно, че на К. е вменено нарушение, изразяващо се в това, че не е
съобразил поведението си с пътен знак В2, като навлиза в зоната му на действие.
Отразени са обстоятелства, при които е извършено нарушението, които са
достатъчни за индивидуализацията му. Действително не е посочено, че съгласно Раздел
III от ППЗДвП знак В2 попада в групата на пътни знаци за въвеждане на забрана,
като значението му е регламентирано в чл. 47, ал. 3 от Правилника, а именно: „Забранено
е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“, като същият, съгласно
чл. 49, ал. 1 от Правилника
се поставя
непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази
забрана. Според контролиращата
инстанция ирелевантно е обстоятелството, че в АУАН и НП не е отразена нормата
от правилника за приложението на закона, регламентираща значението на процесния
знак. Липсата на отразяване на посочената разпоредба на чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП, посочваща значението на пътен знак В2, а именно въвеждащ съответната
забрана за влизането на ППС в двете посоки, не се явява съществено процесуално
нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице и водещо до незаконосъобразност
на обжалваното пред РС – Русе наказателно постановление. Както в АУАН, така и в
НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното
нарушение и нарушената правна норма. Посочени са правнорелевантни обстоятелства
във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна, както и законовите
разпоредби, които са били нарушени.
С оглед изложеното административният
съд намира, че в хода на административнонаказателното производство не е
допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение, което да опорочава до
такава степен производството, че да налага отмяна на наказателното постановление
само на това основание.
Отменяйки наказателното постановление
само на процесуално основание, РС - Русе не е разгледал и изложил мотиви по
съществото на спора - установено ли е по несъмнен начин наказаното лице да е
извършило вмененото му нарушение по ЗДвП и обосновано ли е ангажирана отговорността
на последния. В този смисъл първата съдебна инстанция е допуснала съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като не е съобразила принципа на
обективната истина, формулиран в чл. 13 от НПК, с който е свързан принципът за
оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл.
14 от НПК), приложими съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Районният
съд, като инстанция по същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН, е длъжен служебно да
събере и да анализира цялата доказателствена съвкупност и да посочи кои
обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени
материали. Това налага отмяна на решението на РС - Русе и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва
да се извърши проверка и оценка на събраните доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност; ако е необходимо да се съберат допълнително и
други доказателства за изясняване на спорните обстоятелства; да се установят в
пълнота релевантните за спора обстоятелства, да се отговори на всички наведени
от страна на санкционираното лице възражения, след което да се извърши преценка
за законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
При
новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед
изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, във
връзка с чл. 63д от ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 431 от 13.06.2023
г., постановено по АНД № 1781/2022 г. по описа на Районен съд – Русе и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.